ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

КНИГА: Най-малкият опит

2009-10-16T11:04:46Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-13-NMO-18b.pdf Най-малкият опит]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Най-малкият опит]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 2. [[Съществените правила]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 3. [[Дружене, слушане и следване]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Не я ограничавай!]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Опитай!]] (Ани) '''(готово)'''
* 6. [[Ключ за постижение]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 7. [[Даване - вземане. Скъпоценният камък]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 8. [[Развитие на заложбите]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 9. [[Мистичната чаша]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 10. [[Пътят на щастието]] (Албена Д) '''(готово)''' (липсват фигурите)
* 11. [[Условията за растеж]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 12. [[Идването на Господа]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 13. [[Възвишеното в човека]] (Ани) '''(готово)'''
* 14. [[Сигурният пазител]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 15. [[Път за постижения]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 16. [[Що е човек]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 17. [[Божественият филтър]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 18. [[Пред шестата врата]] (Ваня Златева) '''(готово)'''

Пътят на щастието

2009-10-16T11:02:10Z

Албена Д: /* ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО */

==ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО==

28 март 1934 г., сряда, 5 ч.с. Изгрев – София

„Добрата молитва." Размишление.

Толкова е зает човек с физическия си живот, че пропуща истинския. Не можете да си обясните противоречията, които ангажират вашето съзнание. За вас това е живот. Не, това е сянка на живота. И всичките ви нещастия произтичат от сенките на живота. Сянката прониква в човешкото съзнание като някой образ, някое просветление, някоя постъпка, някоя идея, и ти не можеш да се справиш с нея. Например говорим за Любовта, за която толкова съм говорил. Любовта е една цяла наука, която човек трябва да прилага. Божествена наука е тя. Трябва да се освободите от сенките на Любовта. Тя си има кокарди. Знаете ли какво разбирам под думата „кокарди"? Кокарди – това са украшения. Тези кокарди хората наричат любов. Тези украшения не са Любов. Казваш: „Колко са хубави очите му, устата му, носът му, ушите му". Това са кокарди. Друга казва: „Колко е красив! Какви са ръцете му, лицето му." Кокарди са това. Утре гледаш, това лице се е изменило, очите също, кокардата се е изменила. Тази кокарда по-рано е била светла, а после е станала тъмна. Върху златния предмет ще се натрупа малко прах.

Някой ти казва: „Ти не знаеш колко много те обичам!" Онзи, който обича, той получава най-голямото благо. Все едно, че казва: „Ти не знаеш ли, че аз твоя хляб ям?" Хубаво, но който яде моя хляб, той ли се ползува от него? „Аз ще ти платя хляба." „Не съм хлебар." „Пет лева ти давам. Аз ям хляба ти, но ти заплащам." Какво се ползувам от това? Утре с тези пари аз купувам брашно и си правя хляб. Той мисли, че като ми дава пет лева, ми прави голяма услуга. Тук има обмяна. Онзи, който ме обича, той трябва да ми благодари, че ме обича. Не аз съм му длъжен, но той на мене е длъжен. Защото, когато човек полива градина с плодни дървета, кой яде плодовете? Градината ли, или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той е посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз ще стоя настрана. Като кажеш, че ме обичаш, ти трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това ти не можеш да познаеш живота. Бог, като ни обича, е вложил всичко в нас. Той иска да събуди съзнанието в нас и ние да Го обичаме. Защото, ако ние не Го обичаме, нашата работа е загубена. Бог е направил света и Той иска да ни събуди. Желанието Му е ние да посеем нещо, да направим нещо, макар и в малък размер, и да Го обикнем. Тогава Бог ще бъде една градина, в която ние ще посеем всичкото добро, което е вложил в нас, а след това ще събираме плодовете. Ние често казваме: Господ не ни обича. Това е първата лъжа, която прониква в съзнанието на човека. Ако остане сега Господ да обикне човека, това щеше да бъде загубена работа. Въпросът не е защо Бог не ни обича, а защо аз не обичам Господа. Като обичаш Господа, ти ще помогнеш на себе си. Това е активната Любов, която възприемаш. В горния чертеж едни и същи знаци имат двояк смисъл, две значения. Например, буквата „п", лявото „п" означава проявената Любов във всички нейни детайли. Това е първата причина, която дава и създава нещата. Любовта е едно поляризиране на цялото. Любовта – това е цялото. Това цяло се разделя на два полюса: Любов на частите, на половинките и Любов на цялото. Най-първо ще познаеш Любовта, която дава всичко от себе си (лявото „п"), после Любовта, която възприема всичко (дясното „п"). Ако двама души имат една и съща Любов към един и същ предмет, те винаги ще се отблъскват. Щом искате да посадите една и съща градина, вие ще бъдете в спор. За да няма спор, какво трябва? Да кажем, че и двамата имат по една градина. Те трябва да си ги разменят – всеки да посее градината на приятеля си. Вярно е, че ще намерите голяма разлика при сегашните материалистични разбирания, а именно, че едната ще даде повече, отколкото другата. Но от външния приход не може да се определи коя градина е по-добра. Зависи какви сортове са посадени.

Когато обичате един човек, то този човек за вас е една Божествена градина, в която вие ще опитате каква е вашата Любов. Той трябва да бъде пасивен, не трябва да се меси. Че някой може да ме обича, това е негова работа. Той трябва да прави опити; и аз ще опитам своята Любов към него. И той ще бъде една градина за мене. Всеки един ваш ближен може да бъде една градина за вас, в която вие можете да опитате вашата Любов.

Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за Любовта. Това е престъпление, това е криво разбиране. Това е все едно, когато пращате някого да прави благодеяние, дадете му известни суми, а той казва на сиромасите: „Аз ви правя добро". Тези пари не са негови, той казва: „Вие трябва да ми бъдете признателни. Аз ви ги давам". Това е първото престъпление. Той трябва да се радва, че има условия да направи едно добро, да се запознае с тези хора. Да се запознае с тях, това е важното, а не да очаква признателност, която не заслужава. Той трябва да ги остави свободно да се проявят. Много важно е да оставите всеки един да се прояви свободно в своята Любов, защото, ако Любовта свободно не се проявява, винаги се раждат престъпления. Престъпленията са плод от насилствената любов. Ти искаш да заставиш един човек да те обича. Това е престъпление. Искаш да накараш той да извърши за тебе това, което ти желаеш. Това е престъпление. Освен това, щом ти насилваш, друг някой пък тебе ще насили. Всички престъпления в света произтичат все от неразбраната любов. Ти обикнеш една кокошка, заколиш я, изяждаш я и това правиш, защото я обичаш. Но твоята обич прекъсва живота й. Това не е обич. Ако ти наистина я обичаш, би трябвало да се грижиш за нея, да я храниш и да й създадеш условия да се прояви.

Защо и откъде се е научила кокошката да рови? Няма да ви обяснявам. Намерете произхода на ония подтици, които са я накарали където и да отиде, все да рови. Защо свинята ручка – като орач разорава всичко наоколо. Кое кара вълка да разкъсва овцата? Трябва да спрете вниманието си върху тези въпроси и да се опитате да дадете правилен отговор. Трябва да отговорите и на това – защо се сърдите на този, който не ви обича? А някой път се сърдите, че ви обичат. Сърдиш се, когато те обичат, сърдиш се и когато не те обичат. Кое е правото? Правото е, при сегашния уровен на вашето разбиране да се прояви вашата Любов. Вие не очаквайте да ви обичат, но вие се проявете. Дайте път на онова, което е във вас, да се прояви. Така както Бог се проявява, и ние да се проявим. И ти, като проявяваш Любовта си, проявяваш едно Божествено качество. Бог е търпял милиони години. Някой греши, Бог търпи. Някой върши престъпление – Бог пак търпи. Ти виждаш, че един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ!" А този човек, когото ти не можеш да търпиш, Бог го търпи. И казваш: „Той е голям грешник. Аз по 3 пъти на ден се моля, а пък на него Бог му дава всичките благословения". Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Бога? Най-първо вие трябва да се помъчите да разберете защо Бог му дава тези блага. Той му ги е дал, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му дава блага – значи вашата Любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е лъжлива. Ако сте недоволен, че той получава блага, вие пакостите на себе си. Сега има някои неща, които за вас са необясними – не можете да им намерите обяснение. Какво противоречие има в това, че моята градина с плодни дръвчета е кална, понеже Бог е пратил дъжд? Че ако не падне дъжд, може ли да израсне това, което съм посял? Това, което съм посял, ще даде плодове, чрез този дъжд и ние ще им се радваме. Няма сиромах, който да не завижда на някой богат човек, и го мрази, защото иска да вземе богатството му. Тогава той ще стане богат, а пък богатият ще заеме мястото на сиромаха. Когато богатият слиза на мястото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?" Че сиромасите са най-силните хора. По-силни от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастните деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, понякога невъзпитано, своенравно. Нали децата обичат да имат коли, слуги, да ги гощават? Нали вие сте бащи и майки? Всички ваши деца са все богаташи. А пък бащите и майките са сиромасите в къщата. Това е само едно съпоставяне, за да станат нещата ясни. Сиромасите са най-силните хора. И Христос е казал: „Блажени нищите духом, защото на тях е Царството Божие". Едно царство, кои го подкрепят – здравите или болните хора? Здравите, разбира се. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?" Какъв да те направи? Богат ли? Колцина от вас искате да сте богати, но болни? Най-важното нещо е да не си на легло. Като богат, ще ви турят инжекция. По 10, 15, 20 инжекции като ви сложат, ще станете богати. Но от това богатство ще ви боли навсякъде. Това е пак иносказателно. Вие ще кажете: „То така се говори, но по-хубаво е човек да си е богат".

Истинското богатство седи в проявената Любов. Не можеш да станеш богат, ако не проявиш Любовта, ако няма какво да обичаш. Тогава не си сиромах. Ако никого не можеш да обичаш, ти си един дявол с опашка и рога. Ако обичаш, ти си отражение на Бога, но ако не обичаш, ти живееш в тъмен свят, дето нищо не става.

Следователно най-важният закон е да обичаме. Силата на човека е там. „Кого да обичам?" – питаш. То не е моя работа. Ще обичаш когото искаш. „В коя градина да сея?" Ще сееш в тая градина, дето могат добре да растат плодните ти дървета. От нея ще започнеш. Там са благоприятни условията. А пък може почвата да не е благоприятна. Ще я наториш тогава. Когато някой наторява градините, иска да му платят. И ние, като проявим Любовта си, искаме да ни платят. Който иска да му платят за Любовта, той все едно, че е с опашка и с рога. Веднага щом влезе тази мисъл в тебе, ти си вече нещастен. Трябва да се радваш, когато можеш да проявиш Любовта си. Тя носи пълнота. В проявената Любов е твоето щастие. А пък този, който възприеме Любовта ти, ще получи подтик и той да прояви своята Любов. Аз често чувам някой да казва: „Аз обичам този брат, но той не заслужава това". Защо този брат не заслужава твоята обич? Значи, Бог го е създал, според Него той заслужава да живее, а пък от твое гледище не заслужава. Че онзи брат преди всичко не е създаден за тебе. Нищо не е създадено специално за вас. Ти си създаден, за да проявиш своята Любов, а пък хората край тебе са само възможности, за да се проявиш.

фигура

(Учителя посочва чертежа.) Тук е написано числото 1, а тук числото 10. Какво показват тези две числа? Десет показва, че тук са събрани всички условия, липсва само един малък подтик. Да кажем, че това е огнище с дърва, всичко е приготвено, няма само кибрит. Единицата означава една малка запалка, която ще запали огъня в огнището. Следователно онази, първата причина, която може да използува условията, това е числото едно. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. То означава причината, която дава подтик – това, от което произтичат нещата. А пък нулата, турена после, съдържа условията за проява. Нулата е знак, който съществува от памтивека, изнамерили са го посветените. Ако махнем нулата, тогава единицата не може да се прояви. За да можеш да се проявиш, ти трябва да обичаш и да мислиш. Не можеш да мислиш, ако не обичаш някого. В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. В човека ти можеш да видиш отражение на Бога, на себе си, на един звяр и пр. Но това не е човекът. Това е само едно негово състояние.

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Някой казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми." Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и го впрегнем в хубава каруца, това обич ли е? Не е обич. Обич е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш в гората да си походи свободно, без ограничения. Това е Любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той сам да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ти ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?" Като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича. И ще каже: „Понеже те обичам, ще ти слугувам, но не искам да ми плащаш. Не искам, като свърша малко работа, да ми туриш торбичка със зоб и после да кажеш: аз нахраних този кон." Ако аз ви дам по една торба с ядене, защото ви обичам, ще бъдете ли доволни? Не натрапвайте вашата Любов, понеже това ще ви направи нещастни. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята Любов. Тогава ще бъдеш нещастен – ще се яви ревността. Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, ходи подире й да не би тя да се среща с някой друг. Че ако не я обича някой, тя ще умре. Но със своята любов той също ще я уморява. По-рано тя е била красива. Той като се оженил за нея, тя почва да губи своята красота и погрознява. Вие затваряте един прозорец, друг прозорец, да не влиза отникъде светлина при нея и тя умира. Но по този начин ти ще умориш и себе си. Оставете Любовта да се прояви свободно. Не се месете в тая работа. Дойдете ли до Любовта, не изисквайте. Поне за една година направете този опит. Дойдеш ли до Любовта, кажи си: с този въпрос не се занимавам. Ти се радвай, когато някой обича някого. Как го обича? Това не е твоя работа. Остави Бог да оправи всички криви работи на хората. Ако ти искаш да ги оправиш, нищо положително няма да постигнеш, само нещастия ще си спечелиш. Нито един от вас не може да застави някого да обича. Не е в наша власт да накараме хората да се обичат. И не само това, но след като обикнеш някого, ти ще се скараш с него. Това е при човешката Любов. След като се обикнат, хората се карат. По-рано не са се карали. Защо са се скарали? Защото, след като са се обикнали, Любовта ги е напуснала. Скарването показва, че Господ го няма между тях. А пък те мислят, че от голяма Любов се карат. Защо? За своите рога. Той казва: „Ти не знаеш ли, че аз Те обичам? Аз за тебе пожертвувах всичко. Напуснах баща си и майка си." И тя повтаря същото.

Вие ще ме извините сега. Вие мислите, че сте женени, а пък аз не ви считам женени. Нито един от вас не е женен. Аз досега не съм срещнал нито един женен човек. Под „женен човек" разбирам човек, който е познал Любовта, обича всички и винаги е радостен и весел. С нищо не можеш да го подкупиш. Женен човек е той. Тези думи „женен човек" нямат още това съдържание. В тях вие влагате съвсем обикновено съдържание, нещо като извършване на някаква работа. Когато някой каже, че обича, това е само временно явление в живота му, защото това съвсем не е още истинската Любов. Не искам да кажа, че това, което преживявате, не е реално. Реално е, но с това ваше преживяване не може да се обясни животът и вие не можете да израснете чрез него. Тая Любов, която сега имате, тя не може да ви освободи. С тази Любов, която имате, ще се заробите и ще остареете. Казваш: едно време какъв трепет имах. Ти се самозаблуждаваш. Ти не си разбрал Божията Любов. Христос казва: „Това е живот вечен да познаете Единаго Истинаго Бога". Онези, които са обикнали Бога, много често престават да работят. Една мома, като обикне някой момък, постоянно ходи подире му. И един момък като обикне, в тази Любов Бог се проявява, не се намесвайте, за да видите Неговото величие. Той не проявява своята Любов тъй, както ние я проявяваме. Не казвай за някого, че е много студен човек, няма никаква Любов и е жесток. Това са само ваши заключения.

Кой е топъл човек? Топъл, добър човек за мене е онзи, който не ме ограничава, оставя ме свободен. И аз за него съм добър, когато не го ограничавам. Когато той прави нещо, оставям го свободен, това е негова работа. Всеки от вас е една незавършена картина, незавършени бюстове. Има да се дяла върху вас още хиляди години. Казвате за някого, че е много красив. Каква ти красота? Аз не съм срещнал красиви хора. Не съм срещнал завършени бюстове. Гледаш, челото му много хубаво, но носът го няма никъде. Има още много да работи скулпторът. Устата, ушите, ръцете и те не са довършени. Всеки ден скулпторът идва да работи. Вие искате да бъдете красиви. Защо? В това ваше желание има скрито користолюбие. Всички трябва да бъдете свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Човек, който продава своята Любов, не разбира нейния смисъл.

Да оставим сега това. Любовта е, която моделира. Тя моделира целия човек – тялото, умът, сърцето и волята. И трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви – вслушвайте се в него! Някои казват: „Как да му простя?" Така ще прощавате, както Бог прощава на вас. Ти по сто пъти на ден грешиш и Бог все ти прощава. Ако не беше ти прощавал, ти щеше да си заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш, но не от немай-къде. Искате да се изясня. Добре. Да кажем, че те е заболял коремът и аз ти държа една лекция. Ти казваш: „Премахни болката!" Причината на тази болка в корема е в главата. Почни да мислиш право. Причината е в твоята глава. Ти не мислиш право. И затова те боли коремът. Почни да мислиш право и веднага ще изчезне болката ти в корема. Ти казваш: „Какво ми разправяш? Не знаеш ли, че ме боли коремът?" Аз го зная и затова ти говоря.

фигура

(Учителя показва чертежа.) Тази фигура е една формула, с която можеш да се лекуваш. Да кажем, че ти не живееш добре с жена си. Ето една формула, чрез която да работиш. Не те обича дъщеря ти, или си задлъжнял до гуша. Ето една формула, чрез която ще въздействуваш на дъщеря си. Ето една формула, чрез която можеш да се освободиш от дълговете си. Но как? Но как? Мисли право, чувствувай право и постъпвай право. Влагай светлина в мисълта си, топлина в чувствата си и енергия в постъпките си. Не си лягай, преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Това са правила.

Кога трябва да ядеш? Като направиш едно добро, имаш право да ядеш, да вземеш една закуска. Щом не си направил добро, стой гладен. Щом направиш добро и ядеш, този обед е на място. Ако не си направил добро и ядеш, то невидимият свят те държи отговорен за това и ти ще платиш много скъпо.

Но някой може да се усъмни – права ли е тази философия? Аз ще ви запитам: а философията, от която вие се ръководите, права ли е? Хубаво, аз няма да споря, само ще кажа: да проверим, като Илия. Как провери той с Вааловите пророци? Той им каза: "Вие ще принесете жертва на вашия Бог и ще го повикате, и ако слезе огън от небето и изгори жертвата ви, прав е вашият Бог." 400 души викаха, крещяха и се мушкаха с ножове, но огън не слезе. Илия им каза: „Може да е зает вашият Бог, чакайте и аз да се помоля". И той направи своята жертва, обърна се с молитва към Бога и веднага слезе огън. Тогава Илия направи голяма грешка, като даде лош пример с избиването на Вааловите пророци. И затова после, като Йоан трябваше да дойде и да изпита резултата от погрешката си. Той каза: "Изколете ги". Но после, като Йоан трябваше да отнемат и неговата глава. Дъщерята на Иродиада, научена от майка си, пожела главата му и й я дадоха. Затова че не можаха да снемат огън от небето, той изкла толкова хора, отне главите на 400 пророци. Ирод постъпи по същия начин. Ако не беше тази мома играла, то главата на Йоан щеше да остане. Ако заради играта на една мома трябва да се снеме една глава, питам, какъв смисъл има в това? И ако ти снемаш от небето огън и избиваш тези, които нямат твоята вяра, тогава какво разбиране имаш? Понякога вие казвате: криви сме били. В какво седи кривината? Вие не сте дали свободата на себе си, вие не сте свободни хора. Свободата почва от свободните прояви. Като се говори за свободна Любов, вие разбирате съвсем друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ги ограничаваш. Защото, като ограничаваш Бога в себе си, ти ще си създадеш зло и ще станеш лош човек. Ти искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. Тогава ще станеш лош, а това ще покаже, че не вървиш по правия път. Като дадеш свобода на Бога в себе си, ще разбереш, че всички Божии дела са съвършени. Това трябва да държите постоянно в ума си. Когато си беден, ще кажеш: добре, че съм беден. Когато боледуваш, ще кажеш: добре, че боледувам. Когато се учиш добре, ще кажеш: добре, че се уча добре. Когато не се учиш добре, ще кажеш: добре, че не се уча добре. В дадения случай всичко е за добро. Не ти е писал учителят шесторка, ще кажеш: за добро е това. Не си имал хубав обед, ще кажеш: за добро е това. Не те обичат хората, ще кажеш: за добро е това. Не стават работите, както ти искаш. Кажи: за добро е това. От Божествено гледище всичко е за добро. Кое бихте предпочели: Господ да ви направи един кон, да ви тури позлатено седло и да носите цар на гърба си или да бъдете заек в гората, свободен да си пасе трева, с големи уши и непрекъснато да му трепери сърцето от страх? Кое бихте предпочели? Кое ще изберете? Аз бих предпочел да съм заек. Моят избор е заек, понеже там е свободата. А човекът, когото ще нося на гърба си, ще ме мушка, ще ме бие с камшик, а след това ще ме затворят в обора и аз трябва да се подчинявам. За да стана кон, голяма наука се иска, голямо търпение. А пък като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам в него, е, че при всички големи опасности, на които е изложен, той е голям оптимист. В историята на зайците няма нито един случай някой заек да се самоубие от отчаяние. Значи, смели са зайците! Той казва: всичко, което имам, го оценявам, но най-много ценя свободата. Заекът оценява свободата, затова никога не се отчайва. А вие казвате с пренебрежение – заек! Време е да започнете с проявяването на Любовта! Не с възприемането, понеже вие сте възприели вече Божията Любов, затова трябва да я проявите. По-голяма Любов от Божията не може да ви даде никой. Вие вече сте я приели, сега ще развържете кесиите и ще раздавате. Ще извадиш семето от чувала и ще сееш, а след това ще жънеш. Ще получиш от едно по 60 и по 100 зърна. Всяко едно левче ще ви донесе 30, 60 или 100 лева. Взели сте един билет от лотарията. Много сте хитри! Без да сеете, очаквате да ви дадат няколко милиона лева. Ще отворите кесията си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, а идущата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон. Ако ние постъпваме така, както Бог постъпва, въпросът е разрешен. Но понеже хората нямат Божията Любов, въпросът е неразрешен. Всички очакват да бъдат обичани. Сиромахът очаква друг да дойде да оправи работите му. Ученикът отива на училище да се учи. Тези деца дават хубав пример. Приложете Любовта като един малък подтик вътре в себе си. Трябва да се вглъбявате в себе си. Не трябва да се ограничавате, тогава работите ви ще вървят по-добре, отколкото сега. И вкъщи, и като лекари, и като търговци, като чиновници, каквито и да са условията ви, ако сте положителни в Любовта си, работите ви ще вървят. А пък дето сега работите ви не вървят, то е, защото сега сте в пасивната Любов, в която има една опасност. Същото е със застоялата вода – щом не тече, тя се разваля. Любовта не търпи никакъв вътрешен застой. Тя е единствената сила в света, която не търпи никакво ограничение. Ти не можеш да вземеш малко от нея, или всичко, или нищо. Ако се опиташ да вземеш част от Любовта, тя ще ти даде такъв урок, че ще го помниш през целия си живот. Като мине Любовта край тебе, нищо не взимай от нея, даже и един косъм. Понякога у вас се явява такова желание. Един косъм от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Една трошичка взета от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Защото тя дава изобилно, но иска и ние да направим същото. Това е закон.

Та сега вие се радвайте, че обичате, а не се радвайте, че ви обичат. А пък вие се радвате, когато ви обичат, и сте недоволни, ако не ви обичат. Щом е така, почни да обичаш. Вие сега се спирате върху крайния резултат и питате – какво ще постигна, като обичам? Всичко ще постигнеш. Не в този живот, но пред тебе е едно велико бъдеще. Ти ще бъдеш цар, ще бъдеш философ, ще бъдеш всичко: поет, музикант, каквото искаш. В този живот ще бъде всичко според съзнанието, според проявяването на Любовта. Всичко в света става според проявяването на Любовта, според степента на Любовта. Ако можеш за проявиш Любовта на ангелите, тогава всички твои способности ще забликат като извори. Вие очаквате сега да ви обикнат. Когато една мома израсне, продават я на един момък. Същото е и със сина – чакат го да израсне и го продават. А после се чудят, че са нещастни. Стига вече сте продавали! Като дойде някой, кажете: „Нямаме дъщеря или син за продаване, за женене." Как ще ожениш твоя син, за кого ще го жениш. Как ще ожениш ума и сърцето си, кажете ми!

Мъжът и жената, това са прояви на цялото, което не можеш да разделиш. Левият триъгълник в чертежа е мъжът, а десният е жената. Тук е господарят, а тук е слугата. Тук е учителят, а тук е ученикът. Тук е генералът, а тук е войникът. (Учителя посочва двата триъгълника.) Но това са само проявления на Бога. Тук (Учителя посочва кръга) ти си в полюсите. Ти ще ходиш от единия полюс в другия, а твоето щастие ще седи в кръга. Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувствуваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе и тогава ще бъдете същински ученици, ще реализирате нещата. Мнозина са ми казвали: ти не можеш ли да туриш нещо в нас? Освен че няма да ви туря нищо, но аз съм дошъл да вземам. Аз съм Давал, давал и виждам, че ако дам още малко, вие ще потънете някъде. Още един милиметър има до устата на съда, в който сте потопени. Аз ще взема десет килограма и вие ще усетите, че сте олекнали – значи, намалено е теглото, ти ще се спасиш от потъване. И затова Христос казва, че човек трябва да бъде щедър, да дава. В даването е нашето спасение. И като не даваме и не проявяваме Любовта, това е гниене. Минаваш някъде и дадеш 10 стотинки, малко нещо. Никой не те вижда, но ти вървиш и се радваш. Бог ти казва: "Много добре постъпи. Никой не те видя, но Аз видях!" Направиш една услуга и никои не те е видял, но може би с години ти помниш тая своя постъпка. И като си спомниш за нея, ти се радваш. Това, малкото, Божественото, то е Любовта. А вие чакате да ви обикнат хората, та тогава да проявите Любовта. Хубаво е, но вие сте поставени на много опасно място.

Ще ви представя една картина. Вие сте поставени като една царска дъщеря, която седи на прозореца в палата и очаква да мине някой царски син и да се ожени за нея. Няма да бъде. Царските синове минават с конете си и вие ще си умрете със своите мечтания. Не очаквайте княжески, царски синове да се оженят за вас и да ви турят в своята каляска. Не очаквайте като Мойсея да ви се даде тояга, да отидете при фараона. Вие искате да бъдете като Мойсея. Но вие били ли сте турени като него в реката, изложен на опасност да те изядат крокодилите? Но Мойсей, когато беше в кошницата, имаше вяра, затова го намери царската дъщеря. Вие още не сте били в тази кошница, защото колкото пъти Бог ви постави в кошница, вие вдигате такъв шум, че Той ви изважда веднага. Като ви постави Бог в трудни условия, дигате шум. Това е кошницата. Вие казвате: „Беднотия не искаме." Тогава няма да ви намери фараоновата дъщеря. Вие ще кажете: „Тая философия ние я знаем." Философията на Любовта вие не я знаете, тепърва сега ще я учите. Като ви говоря за шестата раса, подразбирам Любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътно понятие. Хората ще се обичат тогава както трябва. Аз наричам шестата раса, раса на братството. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Когато някой задлъжнее, когато е болен, всички ще насочат мисълта си да оздравее. И светът ще бъде уреден, понеже всички ще проявяват Любовта. Ще кажеш: дано по-скоро да дойдат тези времена. Вие искате да бъдете зрители на Божественото. Ами ако в шестата раса един от вас бъде, да кажем, ухо, друг око или две очи, трети може да бъде нос, уста! Нали трябва всеки от вас да бъде на мястото си? Уста ще станете, нос, очи, уши, чело и пр. Това е за изяснение. Вие искате да ви дадат почетно място. Като дойдат тия от шестата раса, напредналите души, ще ви кажат: „Братко, какво искате?" Ти ще станеш ухо и те ще кажат. „Ти ще позволиш ли да поговоря с твоето ухо; много съм благодарен." Или ще кажат: „Ще позволиш ли да погледам с твоето око". Като че ли вие сте господари, а те са слуги. И после ще кажат: „Ще благоволиш ли да поговоря през твоите уста".

Вие ще влезете в шестата раса като уста, носове, очи, уши. Това е иносказателно. Или другояче казано, те ще бъдат учители, а вие ще бъдете ученици. Ще ви дадат известни задачи, които трябва да разрешите. Като казвам, че някои от вас ще бъдете ухо, това значи, че ще изучаваш, ще възприемаш знания. Да бъдете очи, това значи, че ще бъдете ученици да изучавате светлината и Нейното възприемане. Носът подразбира, че ще изучавате науката на онези благоухания, които се съдържат в растенията. Устата подразбира, че вие ще изучавате хранителните вещества.

Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи. Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат.

Приложете Божия закон: да обичате безвъзмездно, за да бъдете щастливи.

„Отче наш."

Пътят на щастието

2009-10-16T10:37:04Z

Албена Д: /* ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО */

==ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО==

28 март 1934 г., сряда, 5 ч.с. Изгрев – София

„Добрата молитва." Размишление.

Толкова е зает човек с физическия си живот, че пропуща истинския. Не можете да си обясните противоречията, които ангажират вашето съзнание. За вас това е живот. Не, това е сянка на живота. И всичките ви нещастия произтичат от сенките на живота. Сянката прониква в човешкото съзнание като някой образ, някое просветление, някоя постъпка, някоя идея, и ти не можеш да се справиш с нея. Например говорим за Любовта, за която толкова съм говорил. Любовта е една цяла наука, която човек трябва да прилага. Божествена наука е тя. Трябва да се освободите от сенките на Любовта. Тя си има кокарди. Знаете ли какво разбирам под думата „кокарди"? Кокарди – това са украшения. Тези кокарди хората наричат любов. Тези украшения не са Любов. Казваш: „Колко са хубави очите му, устата му, носът му, ушите му". Това са кокарди. Друга казва: „Колко е красив! Какви са ръцете му, лицето му." Кокарди са това. Утре гледаш, това лице се е изменило, очите също, кокардата се е изменила. Тази кокарда по-рано е била светла, а после е станала тъмна. Върху златния предмет ще се натрупа малко прах.

Някой ти казва: „Ти не знаеш колко много те обичам!" Онзи, който обича, той получава най-голямото благо. Все едно, че казва: „Ти не знаеш ли, че аз твоя хляб ям?" Хубаво, но който яде моя хляб, той ли се ползува от него? „Аз ще ти платя хляба." „Не съм хлебар." „Пет лева ти давам. Аз ям хляба ти, но ти заплащам." Какво се ползувам от това? Утре с тези пари аз купувам брашно и си правя хляб. Той мисли, че като ми дава пет лева, ми прави голяма услуга. Тук има обмяна. Онзи, който ме обича, той трябва да ми благодари, че ме обича. Не аз съм му длъжен, но той на мене е длъжен. Защото, когато човек полива градина с плодни дървета, кой яде плодовете? Градината ли, или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той е посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз ще стоя настрана. Като кажеш, че ме обичаш, ти трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това ти не можеш да познаеш живота. Бог, като ни обича, е вложил всичко в нас. Той иска да събуди съзнанието в нас и ние да Го обичаме. Защото, ако ние не Го обичаме, нашата работа е загубена. Бог е направил света и Той иска да ни събуди. Желанието Му е ние да посеем нещо, да направим нещо, макар и в малък размер, и да Го обикнем. Тогава Бог ще бъде една градина, в която ние ще посеем всичкото добро, което е вложил в нас, а след това ще събираме плодовете. Ние често казваме: Господ не ни обича. Това е първата лъжа, която прониква в съзнанието на човека. Ако остане сега Господ да обикне човека, това щеше да бъде загубена работа. Въпросът не е защо Бог не ни обича, а защо аз не обичам Господа. Като обичаш Господа, ти ще помогнеш на себе си. Това е активната Любов, която възприемаш. В горния чертеж едни и същи знаци имат двояк смисъл, две значения. Например, буквата „п", лявото „п" означава проявената Любов във всички нейни детайли. Това е първата причина, която дава и създава нещата. Любовта е едно поляризиране на цялото. Любовта – това е цялото. Това цяло се разделя на два полюса: Любов на частите, на половинките и Любов на цялото. Най-първо ще познаеш Любовта, която дава всичко от себе си (лявото „п"), после Любовта, която възприема всичко (дясното „п"). Ако двама души имат една и съща Любов към един и същ предмет, те винаги ще се отблъскват. Щом искате да посадите една и съща градина, вие ще бъдете в спор. За да няма спор, какво трябва? Да кажем, че и двамата имат по една градина. Те трябва да си ги разменят – всеки да посее градината на приятеля си. Вярно е, че ще намерите голяма разлика при сегашните материалистични разбирания, а именно, че едната ще даде повече, отколкото другата. Но от външния приход не може да се определи коя градина е по-добра. Зависи какви сортове са посадени.

Когато обичате един човек, то този човек за вас е една Божествена градина, в която вие ще опитате каква е вашата Любов. Той трябва да бъде пасивен, не трябва да се меси. Че някой може да ме обича, това е негова работа. Той трябва да прави опити; и аз ще опитам своята Любов към него. И той ще бъде една градина за мене. Всеки един ваш ближен може да бъде една градина за вас, в която вие можете да опитате вашата Любов.

Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за Любовта. Това е престъпление, това е криво разбиране. Това е все едно, когато пращате някого да прави благодеяние, дадете му известни суми, а той казва на сиромасите: „Аз ви правя добро". Тези пари не са негови, той казва: „Вие трябва да ми бъдете признателни. Аз ви ги давам". Това е първото престъпление. Той трябва да се радва, че има условия да направи едно добро, да се запознае с тези хора. Да се запознае с тях, това е важното, а не да очаква признателност, която не заслужава. Той трябва да ги остави свободно да се проявят. Много важно е да оставите всеки един да се прояви свободно в своята Любов, защото, ако Любовта свободно не се проявява, винаги се раждат престъпления. Престъпленията са плод от насилствената любов. Ти искаш да заставиш един човек да те обича. Това е престъпление. Искаш да накараш той да извърши за тебе това, което ти желаеш. Това е престъпление. Освен това, щом ти насилваш, друг някой пък тебе ще насили. Всички престъпления в света произтичат все от неразбраната любов. Ти обикнеш една кокошка, заколиш я, изяждаш я и това правиш, защото я обичаш. Но твоята обич прекъсва живота й. Това не е обич. Ако ти наистина я обичаш, би трябвало да се грижиш за нея, да я храниш и да й създадеш условия да се прояви.

Защо и откъде се е научила кокошката да рови? Няма да ви обяснявам. Намерете произхода на ония подтици, които са я накарали където и да отиде, все да рови. Защо свинята ручка – като орач разорава всичко наоколо. Кое кара вълка да разкъсва овцата? Трябва да спрете вниманието си върху тези въпроси и да се опитате да дадете правилен отговор. Трябва да отговорите и на това – защо се сърдите на този, който не ви обича? А някой път се сърдите, че ви обичат. Сърдиш се, когато те обичат, сърдиш се и когато не те обичат. Кое е правото? Правото е, при сегашния уровен на вашето разбиране да се прояви вашата Любов. Вие не очаквайте да ви обичат, но вие се проявете. Дайте път на онова, което е във вас, да се прояви. Така както Бог се проявява, и ние да се проявим. И ти, като проявяваш Любовта си, проявяваш едно Божествено качество. Бог е търпял милиони години. Някой греши, Бог търпи. Някой върши престъпление – Бог пак търпи. Ти виждаш, че един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ!" А този човек, когото ти не можеш да търпиш, Бог го търпи. И казваш: „Той е голям грешник. Аз по 3 пъти на ден се моля, а пък на него Бог му дава всичките благословения". Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Бога? Най-първо вие трябва да се помъчите да разберете защо Бог му дава тези блага. Той му ги е дал, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му дава блага – значи вашата Любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е лъжлива. Ако сте недоволен, че той получава блага, вие пакостите на себе си. Сега има някои неща, които за вас са необясними – не можете да им намерите обяснение. Какво противоречие има в това, че моята градина с плодни дръвчета е кална, понеже Бог е пратил дъжд? Че ако не падне дъжд, може ли да израсне това, което съм посял? Това, което съм посял, ще даде плодове, чрез този дъжд и ние ще им се радваме. Няма сиромах, който да не завижда на някой богат човек, и го мрази, защото иска да вземе богатството му. Тогава той ще стане богат, а пък богатият ще заеме мястото на сиромаха. Когато богатият слиза на мястото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?" Че сиромасите са най-силните хора. По-силни от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастните деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, понякога невъзпитано, своенравно. Нали децата обичат да имат коли, слуги, да ги гощават? Нали вие сте бащи и майки? Всички ваши деца са все богаташи. А пък бащите и майките са сиромасите в къщата. Това е само едно съпоставяне, за да станат нещата ясни. Сиромасите са най-силните хора. И Христос е казал: „Блажени нищите духом, защото на тях е Царството Божие". Едно царство, кои го подкрепят – здравите или болните хора? Здравите, разбира се. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?" Какъв да те направи? Богат ли? Колцина от вас искате да сте богати, но болни? Най-важното нещо е да не си на легло. Като богат, ще ви турят инжекция. По 10, 15, 20 инжекции като ви сложат, ще станете богати. Но от това богатство ще ви боли навсякъде. Това е пак иносказателно. Вие ще кажете: „То така се говори, но по-хубаво е човек да си е богат".

Истинското богатство седи в проявената Любов. Не можеш да станеш богат, ако не проявиш Любовта, ако няма какво да обичаш. Тогава не си сиромах. Ако никого не можеш да обичаш, ти си един дявол с опашка и рога. Ако обичаш, ти си отражение на Бога, но ако не обичаш, ти живееш в тъмен свят, дето нищо не става.

Следователно най-важният закон е да обичаме. Силата на човека е там. „Кого да обичам?" – питаш. То не е моя работа. Ще обичаш когото искаш. „В коя градина да сея?" Ще сееш в тая градина, дето могат добре да растат плодните ти дървета. От нея ще започнеш. Там са благоприятни условията. А пък може почвата да не е благоприятна. Ще я наториш тогава. Когато някой наторява градините, иска да му платят. И ние, като проявим Любовта си, искаме да ни платят. Който иска да му платят за Любовта, той все едно, че е с опашка и с рога. Веднага щом влезе тази мисъл в тебе, ти си вече нещастен. Трябва да се радваш, когато можеш да проявиш Любовта си. Тя носи пълнота. В проявената Любов е твоето щастие. А пък този, който възприеме Любовта ти, ще получи подтик и той да прояви своята Любов. Аз често чувам някой да казва: „Аз обичам този брат, но той не заслужава това". Защо този брат не заслужава твоята обич? Значи, Бог го е създал, според Него той заслужава да живее, а пък от твое гледище не заслужава. Че онзи брат преди всичко не е създаден за тебе. Нищо не е създадено специално за вас. Ти си създаден, за да проявиш своята Любов, а пък хората край тебе са само възможности, за да се проявиш.

(Учителя посочва чертежа.) Тук е написано числото 1, а тук числото 10. Какво показват тези две числа? Десет показва, че тук са събрани всички условия, липсва само един малък подтик. Да кажем, че това е огнище с дърва, всичко е приготвено, няма само кибрит. Единицата означава една малка запалка, която ще запали огъня в огнището. Следователно онази, първата причина, която може да използува условията, това е числото едно. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. То означава причината, която дава подтик – това, от което произтичат нещата. А пък нулата, турена после, съдържа условията за проява. Нулата е знак, който съществува от памтивека, изнамерили са го посветените. Ако махнем нулата, тогава единицата не може да се прояви. За да можеш да се проявиш, ти трябва да обичаш и да мислиш. Не можеш да мислиш, ако не обичаш някого. В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. В човека ти можеш да видиш отражение на Бога, на себе си, на един звяр и пр. Но това не е човекът. Това е само едно негово състояние.

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Някой казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми." Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и го впрегнем в хубава каруца, това обич ли е? Не е обич. Обич е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш в гората да си походи свободно, без ограничения. Това е Любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той сам да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ти ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?" Като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича. И ще каже: „Понеже те обичам, ще ти слугувам, но не искам да ми плащаш. Не искам, като свърша малко работа, да ми туриш торбичка със зоб и после да кажеш: аз нахраних този кон." Ако аз ви дам по една торба с ядене, защото ви обичам, ще бъдете ли доволни? Не натрапвайте вашата Любов, понеже това ще ви направи нещастни. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята Любов. Тогава ще бъдеш нещастен – ще се яви ревността. Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, ходи подире й да не би тя да се среща с някой друг. Че ако не я обича някой, тя ще умре. Но със своята любов той също ще я уморява. По-рано тя е била красива. Той като се оженил за нея, тя почва да губи своята красота и погрознява. Вие затваряте един прозорец, друг прозорец, да не влиза отникъде светлина при нея и тя умира. Но по този начин ти ще умориш и себе си. Оставете Любовта да се прояви свободно. Не се месете в тая работа. Дойдете ли до Любовта, не изисквайте. Поне за една година направете този опит. Дойдеш ли до Любовта, кажи си: с този въпрос не се занимавам. Ти се радвай, когато някой обича някого. Как го обича? Това не е твоя работа. Остави Бог да оправи всички криви работи на хората. Ако ти искаш да ги оправиш, нищо положително няма да постигнеш, само нещастия ще си спечелиш. Нито един от вас не може да застави някого да обича. Не е в наша власт да накараме хората да се обичат. И не само това, но след като обикнеш някого, ти ще се скараш с него. Това е при човешката Любов. След като се обикнат, хората се карат. По-рано не са се карали. Защо са се скарали? Защото, след като са се обикнали, Любовта ги е напуснала. Скарването показва, че Господ го няма между тях. А пък те мислят, че от голяма Любов се карат. Защо? За своите рога. Той казва: „Ти не знаеш ли, че аз Те обичам? Аз за тебе пожертвувах всичко. Напуснах баща си и майка си." И тя повтаря същото.

Вие ще ме извините сега. Вие мислите, че сте женени, а пък аз не ви считам женени. Нито един от вас не е женен. Аз досега не съм срещнал нито един женен човек. Под „женен човек" разбирам човек, който е познал Любовта, обича всички и винаги е радостен и весел. С нищо не можеш да го подкупиш. Женен човек е той. Тези думи „женен човек" нямат още това съдържание. В тях вие влагате съвсем обикновено съдържание, нещо като извършване на някаква работа. Когато някой каже, че обича, това е само временно явление в живота му, защото това съвсем не е още истинската Любов. Не искам да кажа, че това, което преживявате, не е реално. Реално е, но с това ваше преживяване не може да се обясни животът и вие не можете да израснете чрез него. Тая Любов, която сега имате, тя не може да ви освободи. С тази Любов, която имате, ще се заробите и ще остареете. Казваш: едно време какъв трепет имах. Ти се самозаблуждаваш. Ти не си разбрал Божията Любов. Христос казва: „Това е живот вечен да познаете Единаго Истинаго Бога". Онези, които са обикнали Бога, много често престават да работят. Една мома, като обикне някой момък, постоянно ходи подире му. И един момък като обикне, в тази Любов Бог се проявява, не се намесвайте, за да видите Неговото величие. Той не проявява своята Любов тъй, както ние я проявяваме. Не казвай за някого, че е много студен човек, няма никаква Любов и е жесток. Това са само ваши заключения.

Кой е топъл човек? Топъл, добър човек за мене е онзи, който не ме ограничава, оставя ме свободен. И аз за него съм добър, когато не го ограничавам. Когато той прави нещо, оставям го свободен, това е негова работа. Всеки от вас е една незавършена картина, незавършени бюстове. Има да се дяла върху вас още хиляди години. Казвате за някого, че е много красив. Каква ти красота? Аз не съм срещнал красиви хора. Не съм срещнал завършени бюстове. Гледаш, челото му много хубаво, но носът го няма никъде. Има още много да работи скулпторът. Устата, ушите, ръцете и те не са довършени. Всеки ден скулпторът идва да работи. Вие искате да бъдете красиви. Защо? В това ваше желание има скрито користолюбие. Всички трябва да бъдете свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Човек, който продава своята Любов, не разбира нейния смисъл.

Да оставим сега това. Любовта е, която моделира. Тя моделира целия човек – тялото, умът, сърцето и волята. И трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви – вслушвайте се в него! Някои казват: „Как да му простя?" Така ще прощавате, както Бог прощава на вас. Ти по сто пъти на ден грешиш и Бог все ти прощава. Ако не беше ти прощавал, ти щеше да си заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш, но не от немай-къде. Искате да се изясня. Добре. Да кажем, че те е заболял коремът и аз ти държа една лекция. Ти казваш: „Премахни болката!" Причината на тази болка в корема е в главата. Почни да мислиш право. Причината е в твоята глава. Ти не мислиш право. И затова те боли коремът. Почни да мислиш право и веднага ще изчезне болката ти в

173

корема. Ти казваш: „Какво ми разправяш? Не знаеш ли, че ме боли коремът?" Аз го зная и затова ти говоря.

(Учителя показва чертежа.) Тази фигура е една формула, с която можеш да се лекуваш. Да кажем, че ти не живееш добре с жена си. Ето една формула, чрез която да работиш. Не те обича дъщеря ти, или си задлъжнял до гуша. Ето една формула, чрез която ще въздействуваш на дъщеря си. Ето една формула, чрез която можеш да се освободиш от дълговете си. Но как? Но как? Мисли право, чувствувай право и постъпвай право. Влагай светлина в мисълта си, топлина в чувствата си и енергия в постъпките си. Не си лягай, преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Това са правила.

Кога трябва да ядеш? Като направиш едно добро, имаш право да ядеш, да вземеш една закуска. Щом не си направил добро, стой гладен. Щом направиш добро и ядеш, този обед е на място. Ако не си направил добро и ядеш, то невидимият свят те държи отговорен за това и ти ще платиш много скъпо.

Но някой може да се усъмни – права ли е тази философия? Аз ще ви запитам: а философията, от която вие се ръководите, права ли е? Хубаво, аз няма да споря, само ще кажа: да проверим, като Илия. Как провери той с Вааловите пророци? Той им каза: "Вие ще принесете жертва на вашия Бог и ще го повикате, и ако слезе огън от небето и изгори жертвата ви, прав е вашият Бог." 400 души викаха, крещяха и се мушкаха .с ножове, но огън не слезе. Илия им каза: „Може да е зает вашият Бог, чакайте и аз да се помоля". И той направи своята жертва, обърна се с молитва към Бога и веднага слезе огън. Тогава Илия направи голяма грешка, като даде лош пример с избиването на Вааловите пророци. И затова после, като Йоан трябваше да дойде и да изпита резултата от погрешката си. Той

174

каза: "Изколете ги". Но после, като Йоан трябваше да отнемат и неговата глава. Дъщерята на Иродиада, научена от майка си, пожела главата му и й я дадоха. Затова че не можаха да снемат огън от небето, той изкла толкова хора, отне главите на 400 пророци. Ирод постъпи по същия начин. Ако не беше тази мома играла, то главата на Йоан щеше да остане. Ако заради играта на една мома трябва да се снеме една глава, питам, какъв смисъл има в това? И ако ти снемаш от небето огън и избиваш тези, които нямат твоята вяра, тогава какво разбиране имаш? Понякога вие казвате: криви сме били. В какво седи кривината? Вие не сте дали свободата на себе си, вие не сте свободни хора. Свободата почва от свободните прояви. Като се говори за свободна Любов, вие разбирате съвсем друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ги ограничаваш. Защото, като ограничаваш Бога в себе си, ти ще си създадеш зло и ще станеш лош човек. Ти искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. Тогава ще станеш лош, а това ще покаже, че не вървиш по правия път. Като дадеш свобода на Бога в себе си, ще разбереш, че всички Божии дела са съвършени. Това трябва да държите постоянно в ума си. Когато си беден, ще кажеш: добре, че съм беден. Когато боледуваш, ще кажеш: добре, че боледувам. Когато се учиш добре, ще кажеш: добре, че се уча добре. Когато не се учиш добре, ще кажеш: добре, че не се уча добре. В дадения случай всичко е за добро. Не ти е писал учителят шесторка, ще кажеш: за добро е това. Не си имал хубав обед, ще кажеш: за добро е това. Не те обичат хората, ще кажеш: за добро е това. Не стават работите, както ти искаш. Кажи: за добро е това. От Божествено гледище всичко е за добро. Кое бихте предпочели: Господ да ви направи един кон, да ви тури позлатено седло и да носите цар на гърба си или да бъдете заек в гората, свободен да си пасе трева, с големи уши и непрекъснато

175

да му трепери сърцето от страх? Кое бихте предпочели? Кое ще изберете? Аз бих предпочел да съм заек. Моят избор е заек, понеже там е свободата. А човекът, когото ще нося на гърба си, ще ме мушка, ще ме бие с камшик, а след това ще ме затворят в обора и аз трябва да се подчинявам. За да стана кон, голяма наука се иска, голямо търпение. А пък като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам в него, е, че при всички големи опасности, на които е изложен, той е голям оптимист. В историята на зайците няма нито един случай някой заек да се самоубие от отчаяние. Значи, смели са зайците! Той казва: всичко, което имам, го оценявам, но най-много ценя свободата. Заекът оценява свободата, затова никога не се отчайва. А вие казвате с пренебрежение – заек! Време е да започнете с проявяването на Любовта! Не с възприемането, понеже вие сте възприели вече Божията Любов, затова трябва да я проявите. По-голяма Любов от Божията не може да ви даде никой. Вие вече сте я приели, сега ще развържете кесиите и ще раздавате. Ще извадиш семето от чувала и ще сеещ, а след това ще жънеш. Ще получиш от едно по 60 и по 100 зърна. Всяко едно левче ще ви донесе 30, 60 или 100 лева. Взели сте един билет от лотарията. Много сте хитри! Без да сеете, очаквате да ви дадат няколко милиона лева. Ще отворите кесията си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, а идущата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон. Ако ние постъпваме така, както Бог постъпва, въпросът е разрешен. Но понеже хората нямат Божията Любов, въпросът е неразрешен. Всички очакват да бъдат обичани. Сиромахът очаква друг да дойде да оправи работите му. Ученикът отива на училище да се учи. Тези деца дават хубав пример. Приложете Любовта като един малък подтик вътре в себе си. Трябва да се вглъбявате в себе си. Не трябва да се ограничавате, тогава работите ви ще вървят по-добре,

176

отколкото сега. И вкъщи, и като лекари, и като търговци, като чиновници, каквито и да са условията ви, ако сте положителни в Любовта си, работите ви ще вървят. А пък дето сега работите ви не вървят, то е, защото сега сте в пасивната Любов, в която има една опасност. Същото е със застоялата вода – щом не тече, тя се разваля. Любовта не търпи никакъв вътрешен застой. Тя е единствената сила в света, която не търпи никакво ограничение. Ти не можеш да вземеш малко от нея, или всичко, или нищо. Ако се опиташ да вземеш част от Любовта, тя ще ти даде такъв урок, че ще го помниш през целия си живот. Като мине Любовта край тебе, нищо не взимай от нея, даже и един косъм. Понякога у вас се явява такова желание. Един косъм от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Една трошичка взета от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Защото тя дава изобилно, но иска и ние да направим същото. Това е закон.

Та сега вие се радвайте, че обичате, а не се радвайте, че ви обичат. А пък вие се радвате, когато ви обичат, и сте недоволни, ако не ви обичат. Щом е така, почни да обичаш. Вие сега се спирате върху крайния резултат и питате -> какво ще постигна, като обичам? Всичко ще постигнеш. Не в този живот, но пред тебе е едно велико бъдеще. Ти ще бъдеш цар, ще бъдеш философ, ще бъдеш всичко: поет, музикант, каквото искаш. В този живот ще бъде всичко според съзнанието, според проявяването на Любовта. Всичко в света става според проявяването на Любовта, според степента на Любовта. Ако можеш за проявиш Любовта на ангелите, тогава всички твои способности ще забликат като извори. Вие очаквате сега да ви обикнат. Когато една мома израсне, продават я на един момък. Същото е и със сина – чакат го да израсне и го продават. А после се чудят, че са нещастни. Стига вече сте продавали! Като дойде някой, кажете: „Нямаме дъщеря или син за продаване, за женене." Как ще ожениш твоя син, за

177

кого ще го жениш. Как ще ожениш ума и сърцето си, кажете ми!

Мъжът и жената, това са прояви на цялото, което не можеш да разделиш. Левият триъгълник в чертежа е мъжът, а десният е жената. Тук е господарят, а тук е слугата. Тук е учителят, а тук е ученикът. Тук е генералът, а тук е войникът. (Учителя посочва двата триъгълника.) Но това са само проявления на Бога. Тук (Учителя посочва кръга) ти си в полюсите. Ти ще ходиш от единия полюс в другия, а твоето щастие ще седи в кръга. Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувствуваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе и тогава ще бъдете същински ученици, ще реализирате нещата. Мнозина са ми казвали: ти не можеш ли да туриш нещо в нас? Освен че няма да ви туря нищо, но аз съм дошъл да вземам. Аз съм Давал, давал и виждам, че ако дам още малко, вие ще потънете някъде. Още един милиметър има до устата на съда, в който сте потопени. Аз ще взема десет килограма и вие ще усетите, че сте олекнали – значи, намалено е теглото, ти ще се спасиш от потъване. И затова Христос казва, че човек трябва да бъде щедър, да дава. В даването е нашето спасение. И като не даваме и не проявяваме Любовта, това е гниене. Минаваш някъде и дадеш 10 стотинки, малко нещо. Никой не те вижда, но ти вървиш и се радваш. Бог ти казва: "Много добре постъпи. Никой не те видя, но Аз видях!" Направиш една услуга и никои не те е видял, но може би с години ти помниш тая своя постъпка. И като си спомниш за нея, ти се радваш. Това, малкото, Божественото, то е Любовта. А вие чакате да ви обикнат хората, та тогава да проявите Любовта. Хубаво е, но вие сте поставени на много опасно място.

Ще ви представя една картина. Вие сте поставени като една царска дъщеря, която седи на прозореца в

178

палата и очаква да мине някой царски син и да се ожени за нея. Няма да бъде. Царските синове минават с конете си и вие ще си умрете със своите мечтания. Не очаквайте княжески, царски синове да се оженят за вас и да ви турят в своята каляска. Не очаквайте като Мойсея да ви се даде тояга, да отидете при фараона. Вие искате да бъдете като Мойсея. Но вие били ли сте турени като него в реката, изложен на опасност да те изядат крокодилите? Но Мойсей, когато беше в кошницата, имаше вяра, затова го намери царската дъщеря. Вие още не сте били в тази кошница, защото колкото пъти Бог ви постави в кошница, вие вдигате такъв шум, че Той ви изважда веднага. Като ви постави Бог в трудни условия, дигате шум. Това е кошницата. Вие казвате: „Беднотия не искаме." Тогава няма да ви намери фараоновата дъщеря. Вие ще кажете: „Тая философия ние я знаем." Философията на Любовта вие не я знаете, тепърва сега ще я учите. Като ви говоря за шестата раса, подразбирам Любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътно понятие. Хората ще се обичат тогава както трябва. Аз наричам шестата раса, раса на братството. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Когато някой задлъжнее, когато е болен, всички ще насочат мисълта си да оздравее. И светът ще бъде уреден, понеже всички ще проявяват Любовта. Ще кажеш: дано по-скоро да дойдат тези времена. Вие искате да бъдете зрители на Божественото. Ами ако в шестата раса един от вас бъде, да кажем, ухо, друг око или две очи, трети може да бъде нос, уста! Нали трябва всеки от вас да бъде на мястото си? Уста ще станете, нос, очи, уши, чело и пр. Това е за изяснение. Вие искате да ви дадат почетно място. Като дойдат тия от шестата раса, напредналите души, ще ви кажат: „Братко, какво искате?" Ти ще станеш ухо и те ще кажат. „Ти ще позволиш ли да поговоря с твоето ухо; много съм благодарен." Или ще кажат: „Ще позволиш

179

ли да погледам с твоето око". Като че ли вие сте господари, а те са слуги. И после ще кажат: „Ще благоволиш ли да поговоря през твоите уста".

Вие ще влезете в шестата раса като уста, носове, очи, уши. Това е иносказателно. Или другояче казано, те ще бъдат учители, а вие ще бъдете ученици. Ще ви дадат известни задачи, които трябва да разрешите. Като казвам, че някои от вас ще бъдете ухо, това значи, че ще изучаваш, ще възприемаш знания. Да бъдете очи, това значи, че ще бъдете ученици да изучавате светлината и Нейното възприемане. Носът подразбира, че ще изучавате науката на онези благоухания, които се съдържат в растенията. Устата подразбира, че вие ще изучавате хранителните вещества.

Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи. Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат.

Приложете Божия закон: да обичате безвъзмездно, за да бъдете щастливи.

„Отче наш."

Пътят на щастието

2009-10-15T21:10:25Z

Албена Д: /* ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО */

==ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО==

28 март 1934 г., сряда, 5 ч.с. Изгрев – София

„Добрата молитва." Размишление.

Толкова е зает човек с физическия си живот, че пропуща истинския. Не можете да си обясните противоречията, които ангажират вашето съзнание. За вас това е живот. Не, това е сянка на живота. И всичките ви нещастия произтичат от сенките на живота. Сянката прониква в човешкото съзнание като някой образ, някое просветление, някоя постъпка, някоя идея, и ти не можеш да се справиш с нея. Например говорим за Любовта, за която толкова съм говорил. Любовта е една цяла наука, която човек трябва да прилага. Божествена наука е тя. Трябва да се освободите от сенките на Любовта. Тя си има кокарди. Знаете ли какво разбирам под думата „кокарди"? Кокарди – това са украшения. Тези кокарди хората наричат любов. Тези украшения не са Любов. Казваш: „Колко са хубави очите му, устата му, носът му, ушите му". Това са кокарди. Друга казва: „Колко е красив! Какви са ръцете му, лицето му." Кокарди са това. Утре гледаш, това лице се е изменило, очите също, кокардата се е изменила. Тази кокарда по-рано е била светла, а после е станала тъмна. Върху златния предмет ще се натрупа малко прах.

Някой ти казва: „Ти не знаеш колко много те обичам!" Онзи, който обича, той получава най-голямото благо. Все едно, че казва: „Ти не знаеш ли, че аз твоя хляб ям?" Хубаво, но който яде моя хляб, той ли се ползува от него? „Аз ще ти платя хляба." „Не съм хлебар." „Пет лева ти давам. Аз ям хляба ти, но ти заплащам." Какво се ползувам от това? Утре с тези пари аз купувам брашно и си правя хляб. Той мисли, че като ми дава пет лева, ми прави голяма услуга. Тук има обмяна. Онзи, който ме обича, той трябва да ми благодари, че ме обича. Не аз съм му длъжен, но той на мене е длъжен. Защото, когато човек полива градина с плодни дървета, кой яде плодовете? Градината ли, или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той е посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз ще стоя настрана. Като кажеш, че ме обичаш, ти трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това ти не можеш да познаеш живота. Бог, като ни обича, е вложил всичко в нас. Той иска да събуди съзнанието в нас и ние да Го обичаме. Защото, ако ние не Го обичаме, нашата работа е загубена. Бог е направил света и Той иска да ни събуди. Желанието Му е ние да посеем нещо, да направим нещо, макар и в малък размер, и да Го обикнем. Тогава Бог ще бъде една градина, в която ние ще посеем всичкото добро, което е вложил в нас, а след това ще събираме плодовете. Ние често казваме: Господ не ни обича. Това е първата лъжа, която прониква в съзнанието на човека. Ако остане сега Господ да обикне човека, това щеше да бъде загубена работа. Въпросът не е защо Бог не ни обича, а защо аз не обичам Господа. Като обичаш Господа, ти ще помогнеш на себе си. Това е активната Любов, която възприемаш. В горния чертеж едни и същи знаци имат двояк смисъл, две значения. Например, буквата „п", лявото „п" означава проявената Любов във всички нейни детайли. Това е първата причина, която дава и създава нещата. Любовта е едно поляризиране на цялото. Любовта – това е цялото. Това цяло се разделя на два полюса: Любов на частите, на половинките и Любов на цялото. Най-първо ще познаеш Любовта, която дава всичко от себе си (лявото „п"), после Любовта, която възприема всичко (дясното „п"). Ако двама души имат една и съща Любов към един и същ предмет, те винаги ще се отблъскват. Щом искате да посадите една и съща градина, вие ще бъдете в спор. За да няма спор, какво трябва? Да кажем, че и двамата имат по една градина. Те трябва да си ги разменят – всеки да посее градината на приятеля си. Вярно е, че ще намерите голяма разлика при сегашните материалистични разбирания, а именно, че едната ще даде повече, отколкото другата. Но от външния приход не може да се определи коя градина е по-добра. Зависи какви сортове са посадени.

Когато обичате един човек, то този човек за вас е една Божествена градина, в която вие ще опитате каква е вашата Любов. Той трябва да бъде пасивен, не трябва да се меси. Че някой може да ме обича, това е негова работа. Той трябва да прави опити; и аз ще опитам своята Любов към него. И той ще бъде една градина за мене. Всеки един ваш ближен може да бъде една градина за вас, в която вие можете да опитате вашата Любов.

Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за Любовта. Това е престъпление, това е криво разбиране. Това е все едно, когато пращате някого да прави благодеяние, дадете му известни суми, а той казва на сиромасите: „Аз ви правя добро". Тези пари не са негови, той казва: „Вие трябва да ми бъдете признателни. Аз ви ги давам". Това е първото престъпление. Той трябва да се радва, че има условия да направи едно добро, да се запознае с тези хора. Да се запознае с тях, това е важното, а не да очаква признателност, която не заслужава. Той трябва да ги остави свободно да се проявят. Много важно е да оставите всеки един да се прояви свободно в своята Любов, защото, ако Любовта свободно не се проявява, винаги се раждат престъпления. Престъпленията са плод от насилствената любов. Ти искаш да заставиш един човек да те обича. Това е престъпление. Искаш да накараш той да извърши за тебе това, което ти желаеш. Това е престъпление. Освен това, щом ти насилваш, друг някой пък тебе ще насили. Всички престъпления в света произтичат все от неразбраната любов. Ти обикнеш една кокошка, заколиш я, изяждаш я и това правиш, защото я обичаш. Но твоята обич прекъсва живота й. Това не е обич. Ако ти наистина я обичаш, би трябвало да се грижиш за нея, да я храниш и да й създадеш условия да се прояви.

Защо и откъде се е научила кокошката да рови? Няма да ви обяснявам. Намерете произхода на ония подтици, които са я накарали където и да отиде, все да рови. Защо свинята ручка – като орач разорава всичко наоколо. Кое кара вълка да разкъсва овцата? Трябва да спрете вниманието си върху тези въпроси и да се опитате да дадете правилен отговор. Трябва да отговорите и на това – защо се сърдите на този, който не ви обича? А някой път се сърдите, че ви обичат. Сърдиш се, когато те обичат, сърдиш се и когато не те обичат. Кое е правото? Правото е, при сегашния уровен на вашето разбиране да се прояви вашата Любов. Вие не очаквайте да ви обичат, но вие се проявете. Дайте път на онова, което е във вас, да се прояви. Така както Бог се проявява, и ние да се проявим. И ти, като проявяваш Любовта си, проявяваш едно Божествено качество. Бог е търпял милиони години. Някой греши, Бог търпи. Някой върши престъпление – Бог пак търпи. Ти виждаш, че един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ!" А този човек, когото ти не можеш да търпиш, Бог го търпи. И казваш: „Той е голям грешник. Аз по 3 пъти на ден се моля, а пък на него Бог му дава всичките благословения". Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Бога? Най-първо вие трябва да се помъчите да разберете защо Бог му дава тези блага. Той му ги е дал, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му дава блага – значи вашата Любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е лъжлива. Ако сте недоволен, че той получава блага, вие пакостите на себе си. Сега има някои неща, които за вас са необясними – не можете да им намерите обяснение. Какво противоречие има в това, че моята градина с плодни дръвчета е кална, понеже Бог е пратил дъжд? Че ако не падне дъжд, може ли да израсне това, което съм посял? Това, което съм посял, ще даде плодове, чрез този дъжд и ние ще им се радваме. Няма сиромах, който да не завижда на някой богат човек, и го мрази, защото иска да вземе богатството му. Тогава той ще стане богат, а пък богатият ще заеме мястото на сиромаха. Когато богатият слиза на мястото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?" Че сиромасите са най-силните хора. По-силни от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастните деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, понякога невъзпитано, своенравно. Нали децата обичат да имат коли, слуги, да ги гощават? Нали вие сте бащи и майки? Всички ваши деца са все богаташи. А пък бащите и майките са сиромасите в къщата. Това е само едно съпоставяне, за да станат нещата ясни. Сиромасите са най-силните хора. И Христос е казал: „Блажени нищите духом, защото на тях е Царството Божие". Едно царство, кои го подкрепят – здравите или болните хора? Здравите, разбира се. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?" Какъв да те направи? Богат ли? Колцина от вас искате да сте богати, но болни? Най-важното нещо е да не си на легло. Като богат, ще ви турят инжекция. По 10, 15, 20 инжекции като ви сложат, ще станете богати. Но от това богатство ще ви боли навсякъде. Това е пак иносказателно. Вие ще кажете: „То така се говори, но по-хубаво е човек да си е богат".

Истинското богатство седи в проявената Любов. Не можеш да станеш богат, ако не проявиш Любовта, ако няма какво да обичаш. Тогава не си сиромах. Ако никого не можеш да обичаш, ти си един дявол с опашка и рога. Ако обичаш, ти си отражение на Бога, но ако не обичаш, ти живееш в тъмен свят, дето нищо не става.

Следователно най-важният закон е да обичаме. Силата на човека е там. „Кого да обичам?" – питаш. То не е моя работа. Ще обичаш когото искаш. „В коя градина да сея?" Ще сееш в тая градина, дето могат добре да растат плодните ти дървета. От нея ще започнеш. Там са благоприятни условията. А пък може почвата да не е благоприятна. Ще я наториш тогава. Когато някой наторява градините, иска да му платят. И ние, като проявим Любовта си, искаме да ни платят. Който иска да му платят за Любовта, той все едно, че е с опашка и с рога. Веднага щом влезе тази мисъл в тебе, ти си вече нещастен. Трябва да се радваш, когато можеш да проявиш Любовта си. Тя носи пълнота. В проявената Любов е твоето щастие. А пък този, който възприеме Любовта ти, ще получи подтик и той да прояви своята Любов. Аз често чувам някой да казва: „Аз обичам този брат, но той не заслужава това". Защо този брат не заслужава твоята обич? Значи, Бог го е създал, според Него той заслужава да живее, а пък от твое гледище не заслужава. Че онзи брат преди всичко не е създаден за тебе. Нищо не е създадено специално за вас. Ти си създаден, за да проявиш своята Любов, а пък хората край тебе са само възможности, за да се проявиш.

(Учителя посочва чертежа.) Тук е написано числото 1, а тук числото 10. Какво показват тези две числа? Десет показва, че тук са събрани всички условия, липсва само един малък подтик. Да кажем, че това е огнище с дърва, всичко е приготвено, няма само кибрит. Единицата означава една малка запалка, която ще запали огъня в огнището. Следователно онази, първата причина, която може да използува условията, това е числото едно. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. То означава

169

причината, която дава подтик – това, от което произтичат нещата. А пък нулата, турена после, съдържа условията за проява. Нулата е знак, който съществува от памтивека, изнамерили са го посветените. Ако махнем нулата, тогава единицата не може да се прояви. За да можеш да се проявиш, ти трябва да обичаш и да мислиш. Не можеш да мислиш, ако не обичаш някого. В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. В човека ти можеш да видиш отражение на Бога, на себе си, на един звяр и пр. Но това не е човекът. Това е само едно негово състояние

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Някой казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми." Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и го впрегнем в хубава каруца, това обич ли е? Не е обич. Обич е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш в гората да си походи свободно, без ограничения. Това е Любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той сам да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ти ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?" Като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича. И ще каже: „Понеже те обичам, ще ти слугувам, но не искам да ми плащаш. Не искам, като свърша малко работа, да ми туриш торбичка със зоб и после да кажеш: аз нахраних този кон." Ако аз ви дам по една торба с ядене, защото ви обичам, ще бъдете ли доволни? Не натрапвайте вашата Любов, понеже това ще ви направи нещастни. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята Любов. Тогава ще бъдеш нещастен – ще се яви ревността. Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, ходи подире й да не би тя да се среща с някой друг. Че ако не я обича някой, тя ще умре. Но със своята любов той също ще я уморява. По-рано

170

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Някой казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми." Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и го впрегнем в хубава каруца, това обич ли е? Не е обич. Обич е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш в гората да си походи свободно, без ограничения. Това е Любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той сам да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ти ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?" Като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича. И ще каже: „Понеже те обичам, ще ти слугувам, но не искам да ми плащаш. Не искам, като свърша малко работа, да ми туриш торбичка със зоб и после да кажеш: аз нахраних този кон." Ако аз ви дам по една торба с ядене, защото ви обичам, ще бъдете ли доволни? Не натрапвайте вашата Любов, понеже това ще ви направи нещастни. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята Любов. Тогава ще бъдеш нещастен – ще се яви ревността. Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, ходи подире й да не би тя да се среща с някой друг. Че ако не я обича някой, тя ще умре. Но със своята любов той също ще я уморява. По-рано тя е била красива. Той като се оженил за нея, тя почва да губи своята красота и погрознява. Вие затваряте един прозорец, друг прозорец, да не влиза отникъде светлина при нея и тя умира. Но по този начин ти ще умориш и себе си. Оставете Любовта да се прояви свободно. Не се месете в тая работа. Дойдете ли до Любовта, не изисквайте. Поне за една година направете този опит. Дойдеш ли до Любовта, кажи сиц с този въпрос не се занимавам. Ти се радвай, когато някой обича някого. Как го обича? Това не е твоя работа. Остави Бог да оправи всички криви работи на

171

хората. Ако ти искаш да ги оправиш, нищо положително няма да постигнеш, само нещастия ще си спечелиш. Нито един от вас не може да застави някого да обича. Не е в наша власт да накараме хората да се обичат. И не само това,, но след като обикнеш, някого ти ще се скараш с него. Това е при човешката Любов. След като се обикнат, хората се карат. По-рано не са се карали. Защо са се скарали? Защото, след като са се обикнали, Любовта ги е напуснала. Скарването показва, че Господ го няма между тях. А пък те мислят, че от голяма Любов се карат. Защо? За своите рога. Той казва: „Ти не знаеш ли, че аз Те обичам? Аз за тебе пожертвувах всичко. Напуснах баща си и майка си." И тя повтаря същото.

Вие ще ме извините сега. Вие мислите, че сте женени, а пък аз не ви считам женени. Нито един от вас не е женен. Аз досега не съм срещнал нито един женен човек. Под „женен човек" разбирам човек, който е познал Любовта, обича всички и винаги е радостен и весел. С нищо не можеш да го подкупиш. Женен човек е той. Тези думи „женен човек" нямат още това съдържание. В тях вие влагате съвсем обикновено съдържание, нещо като извършване на някаква работа. Когато някой каже, че обича, това е само временно явление в живота му, защото това съвсем не е още истинската Любов. Не искам да кажа, че това, което преживявате, не е реално. Реално е, но с това ваше преживяване не може да се обясни животът и вие не можете да израснете чрез него. Тая Любов, която сега имате, тя не може да ви освободи. С тази Любов, която имате, ще се заробите и ще остареете. Казваш: едно време какъв трепет имах. Ти се самозаблуждаваш. Ти не си разбрал Божията Любов. Христос казва: „Това е живот вечен да познаете Единаго Истинаго Бога". Онези, които са обикнали Бога, много често престават да работят. Една мома, като обикне някой момък, постоянно ходи подире му. И един момък, като обикне

172

в тази Любов Бог се проявява, не се намесвайте, за да видите Неговото величие. Той не проявява своята Любов тъй, както ние я проявяваме. Не казвай за някого, че е много студен човек, няма никаква Любов и е жесток. Това са само ваши заключения.

Кой е топъл човек? Топъл, добър човек за мене е онзи, който не ме ограничава, оставя ме свободен. И аз за него съм добър, когато не го ограничавам. Когато той прави нещо, оставям го свободен, това е негова работа. Всеки от вас е една незавършена картина, незавършени бюстове. Има да се дяла върху вас още хиляди години. Казвате за някого, че е много красив. Каква ти красота? Аз не съм срещнал красиви хора. Не съм срещнал завършени бюстове. Гледаш, челото му много хубаво, но носът го няма никъде. Има още много да работи скулпторът. Устата, ушите, ръцете и те не са довършени. Всеки ден скулпторът идва да работи. Вие искате да бъдете красиви. Защо? В това ваше желание има скрито користолюбие. Всички трябва да бъдете свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Човек, който продава своята Любов, не разбира нейния смисъл.

Да оставим сега това. Любовта е, която моделира. Тя моделира целия човек – тялото, умът, сърцето и волята. И трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви – вслушвайте се в него! Някои казват: „Как да му простя?" Така ще прощавате, както Бог прощава на вас. Ти по сто пъти на ден грешиш и Бог все ти прощава. Ако не беше ти прощавал, ти щеше да си заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш, но не от немай-къде. Искате да се изясня. Добре. Да кажем, че те е заболял коремът и аз ти държа една лекция. Ти казваш: „Премахни болката!" Причината на тази болка в корема е в главата. Почни да мислиш право. Причината е в твоята глава. Ти не мислиш право. И затова те боли коремът. Почни да мислиш право и веднага ще изчезне болката ти в

173

корема. Ти казваш: „Какво ми разправяш? Не знаеш ли, че ме боли коремът?" Аз го зная и затова ти говоря.

(Учителя показва чертежа.) Тази фигура е една формула, с която можеш да се лекуваш. Да кажем, че ти не живееш добре с жена си. Ето една формула, чрез която да работиш. Не те обича дъщеря ти, или си задлъжнял до гуша. Ето една формула, чрез която ще въздействуваш на дъщеря си. Ето една формула, чрез която можеш да се освободиш от дълговете си. Но как? Но как? Мисли право, чувствувай право и постъпвай право. Влагай светлина в мисълта си, топлина в чувствата си и енергия в постъпките си. Не си лягай, преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Това са правила.

Кога трябва да ядеш? Като направиш едно добро, имаш право да ядеш, да вземеш една закуска. Щом не си направил добро, стой гладен. Щом направиш добро и ядеш, този обед е на място. Ако не си направил добро и ядеш, то невидимият свят те държи отговорен за това и ти ще платиш много скъпо.

Но някой може да се усъмни – права ли е тази философия? Аз ще ви запитам: а философията, от която вие се ръководите, права ли е? Хубаво, аз няма да споря, само ще кажа: да проверим, като Илия. Как провери той с Вааловите пророци? Той им каза: "Вие ще принесете жертва на вашия Бог и ще го повикате, и ако слезе огън от небето и изгори жертвата ви, прав е вашият Бог." 400 души викаха, крещяха и се мушкаха .с ножове, но огън не слезе. Илия им каза: „Може да е зает вашият Бог, чакайте и аз да се помоля". И той направи своята жертва, обърна се с молитва към Бога и веднага слезе огън. Тогава Илия направи голяма грешка, като даде лош пример с избиването на Вааловите пророци. И затова после, като Йоан трябваше да дойде и да изпита резултата от погрешката си. Той

174

каза: "Изколете ги". Но после, като Йоан трябваше да отнемат и неговата глава. Дъщерята на Иродиада, научена от майка си, пожела главата му и й я дадоха. Затова че не можаха да снемат огън от небето, той изкла толкова хора, отне главите на 400 пророци. Ирод постъпи по същия начин. Ако не беше тази мома играла, то главата на Йоан щеше да остане. Ако заради играта на една мома трябва да се снеме една глава, питам, какъв смисъл има в това? И ако ти снемаш от небето огън и избиваш тези, които нямат твоята вяра, тогава какво разбиране имаш? Понякога вие казвате: криви сме били. В какво седи кривината? Вие не сте дали свободата на себе си, вие не сте свободни хора. Свободата почва от свободните прояви. Като се говори за свободна Любов, вие разбирате съвсем друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ги ограничаваш. Защото, като ограничаваш Бога в себе си, ти ще си създадеш зло и ще станеш лош човек. Ти искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. Тогава ще станеш лош, а това ще покаже, че не вървиш по правия път. Като дадеш свобода на Бога в себе си, ще разбереш, че всички Божии дела са съвършени. Това трябва да държите постоянно в ума си. Когато си беден, ще кажеш: добре, че съм беден. Когато боледуваш, ще кажеш: добре, че боледувам. Когато се учиш добре, ще кажеш: добре, че се уча добре. Когато не се учиш добре, ще кажеш: добре, че не се уча добре. В дадения случай всичко е за добро. Не ти е писал учителят шесторка, ще кажеш: за добро е това. Не си имал хубав обед, ще кажеш: за добро е това. Не те обичат хората, ще кажеш: за добро е това. Не стават работите, както ти искаш. Кажи: за добро е това. От Божествено гледище всичко е за добро. Кое бихте предпочели: Господ да ви направи един кон, да ви тури позлатено седло и да носите цар на гърба си или да бъдете заек в гората, свободен да си пасе трева, с големи уши и непрекъснато

175

да му трепери сърцето от страх? Кое бихте предпочели? Кое ще изберете? Аз бих предпочел да съм заек. Моят избор е заек, понеже там е свободата. А човекът, когото ще нося на гърба си, ще ме мушка, ще ме бие с камшик, а след това ще ме затворят в обора и аз трябва да се подчинявам. За да стана кон, голяма наука се иска, голямо търпение. А пък като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам в него, е, че при всички големи опасности, на които е изложен, той е голям оптимист. В историята на зайците няма нито един случай някой заек да се самоубие от отчаяние. Значи, смели са зайците! Той казва: всичко, което имам, го оценявам, но най-много ценя свободата. Заекът оценява свободата, затова никога не се отчайва. А вие казвате с пренебрежение – заек! Време е да започнете с проявяването на Любовта! Не с възприемането, понеже вие сте възприели вече Божията Любов, затова трябва да я проявите. По-голяма Любов от Божията не може да ви даде никой. Вие вече сте я приели, сега ще развържете кесиите и ще раздавате. Ще извадиш семето от чувала и ще сеещ, а след това ще жънеш. Ще получиш от едно по 60 и по 100 зърна. Всяко едно левче ще ви донесе 30, 60 или 100 лева. Взели сте един билет от лотарията. Много сте хитри! Без да сеете, очаквате да ви дадат няколко милиона лева. Ще отворите кесията си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, а идущата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон. Ако ние постъпваме така, както Бог постъпва, въпросът е разрешен. Но понеже хората нямат Божията Любов, въпросът е неразрешен. Всички очакват да бъдат обичани. Сиромахът очаква друг да дойде да оправи работите му. Ученикът отива на училище да се учи. Тези деца дават хубав пример. Приложете Любовта като един малък подтик вътре в себе си. Трябва да се вглъбявате в себе си. Не трябва да се ограничавате, тогава работите ви ще вървят по-добре,

176

отколкото сега. И вкъщи, и като лекари, и като търговци, като чиновници, каквито и да са условията ви, ако сте положителни в Любовта си, работите ви ще вървят. А пък дето сега работите ви не вървят, то е, защото сега сте в пасивната Любов, в която има една опасност. Същото е със застоялата вода – щом не тече, тя се разваля. Любовта не търпи никакъв вътрешен застой. Тя е единствената сила в света, която не търпи никакво ограничение. Ти не можеш да вземеш малко от нея, или всичко, или нищо. Ако се опиташ да вземеш част от Любовта, тя ще ти даде такъв урок, че ще го помниш през целия си живот. Като мине Любовта край тебе, нищо не взимай от нея, даже и един косъм. Понякога у вас се явява такова желание. Един косъм от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Една трошичка взета от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Защото тя дава изобилно, но иска и ние да направим същото. Това е закон.

Та сега вие се радвайте, че обичате, а не се радвайте, че ви обичат. А пък вие се радвате, когато ви обичат, и сте недоволни, ако не ви обичат. Щом е така, почни да обичаш. Вие сега се спирате върху крайния резултат и питате -> какво ще постигна, като обичам? Всичко ще постигнеш. Не в този живот, но пред тебе е едно велико бъдеще. Ти ще бъдеш цар, ще бъдеш философ, ще бъдеш всичко: поет, музикант, каквото искаш. В този живот ще бъде всичко според съзнанието, според проявяването на Любовта. Всичко в света става според проявяването на Любовта, според степента на Любовта. Ако можеш за проявиш Любовта на ангелите, тогава всички твои способности ще забликат като извори. Вие очаквате сега да ви обикнат. Когато една мома израсне, продават я на един момък. Същото е и със сина – чакат го да израсне и го продават. А после се чудят, че са нещастни. Стига вече сте продавали! Като дойде някой, кажете: „Нямаме дъщеря или син за продаване, за женене." Как ще ожениш твоя син, за

177

кого ще го жениш. Как ще ожениш ума и сърцето си, кажете ми!

Мъжът и жената, това са прояви на цялото, което не можеш да разделиш. Левият триъгълник в чертежа е мъжът, а десният е жената. Тук е господарят, а тук е слугата. Тук е учителят, а тук е ученикът. Тук е генералът, а тук е войникът. (Учителя посочва двата триъгълника.) Но това са само проявления на Бога. Тук (Учителя посочва кръга) ти си в полюсите. Ти ще ходиш от единия полюс в другия, а твоето щастие ще седи в кръга. Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувствуваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе и тогава ще бъдете същински ученици, ще реализирате нещата. Мнозина са ми казвали: ти не можеш ли да туриш нещо в нас? Освен че няма да ви туря нищо, но аз съм дошъл да вземам. Аз съм Давал, давал и виждам, че ако дам още малко, вие ще потънете някъде. Още един милиметър има до устата на съда, в който сте потопени. Аз ще взема десет килограма и вие ще усетите, че сте олекнали – значи, намалено е теглото, ти ще се спасиш от потъване. И затова Христос казва, че човек трябва да бъде щедър, да дава. В даването е нашето спасение. И като не даваме и не проявяваме Любовта, това е гниене. Минаваш някъде и дадеш 10 стотинки, малко нещо. Никой не те вижда, но ти вървиш и се радваш. Бог ти казва: "Много добре постъпи. Никой не те видя, но Аз видях!" Направиш една услуга и никои не те е видял, но може би с години ти помниш тая своя постъпка. И като си спомниш за нея, ти се радваш. Това, малкото, Божественото, то е Любовта. А вие чакате да ви обикнат хората, та тогава да проявите Любовта. Хубаво е, но вие сте поставени на много опасно място.

Ще ви представя една картина. Вие сте поставени като една царска дъщеря, която седи на прозореца в

178

палата и очаква да мине някой царски син и да се ожени за нея. Няма да бъде. Царските синове минават с конете си и вие ще си умрете със своите мечтания. Не очаквайте княжески, царски синове да се оженят за вас и да ви турят в своята каляска. Не очаквайте като Мойсея да ви се даде тояга, да отидете при фараона. Вие искате да бъдете като Мойсея. Но вие били ли сте турени като него в реката, изложен на опасност да те изядат крокодилите? Но Мойсей, когато беше в кошницата, имаше вяра, затова го намери царската дъщеря. Вие още не сте били в тази кошница, защото колкото пъти Бог ви постави в кошница, вие вдигате такъв шум, че Той ви изважда веднага. Като ви постави Бог в трудни условия, дигате шум. Това е кошницата. Вие казвате: „Беднотия не искаме." Тогава няма да ви намери фараоновата дъщеря. Вие ще кажете: „Тая философия ние я знаем." Философията на Любовта вие не я знаете, тепърва сега ще я учите. Като ви говоря за шестата раса, подразбирам Любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътно понятие. Хората ще се обичат тогава както трябва. Аз наричам шестата раса, раса на братството. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Когато някой задлъжнее, когато е болен, всички ще насочат мисълта си да оздравее. И светът ще бъде уреден, понеже всички ще проявяват Любовта. Ще кажеш: дано по-скоро да дойдат тези времена. Вие искате да бъдете зрители на Божественото. Ами ако в шестата раса един от вас бъде, да кажем, ухо, друг око или две очи, трети може да бъде нос, уста! Нали трябва всеки от вас да бъде на мястото си? Уста ще станете, нос, очи, уши, чело и пр. Това е за изяснение. Вие искате да ви дадат почетно място. Като дойдат тия от шестата раса, напредналите души, ще ви кажат: „Братко, какво искате?" Ти ще станеш ухо и те ще кажат. „Ти ще позволиш ли да поговоря с твоето ухо; много съм благодарен." Или ще кажат: „Ще позволиш

179

ли да погледам с твоето око". Като че ли вие сте господари, а те са слуги. И после ще кажат: „Ще благоволиш ли да поговоря през твоите уста".

Вие ще влезете в шестата раса като уста, носове, очи, уши. Това е иносказателно. Или другояче казано, те ще бъдат учители, а вие ще бъдете ученици. Ще ви дадат известни задачи, които трябва да разрешите. Като казвам, че някои от вас ще бъдете ухо, това значи, че ще изучаваш, ще възприемаш знания. Да бъдете очи, това значи, че ще бъдете ученици да изучавате светлината и Нейното възприемане. Носът подразбира, че ще изучавате науката на онези благоухания, които се съдържат в растенията. Устата подразбира, че вие ще изучавате хранителните вещества.

Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи. Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат.

Приложете Божия закон: да обичате безвъзмездно, за да бъдете щастливи.

„Отче наш."

Пътят на щастието

2009-10-05T15:29:16Z

Албена Д: /* ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО */

==ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО==

28 март 1934 г., сряда, 5 ч.с. Изгрев – София

„Добрата молитва." Размишление.

Толкова е зает човек с физическия си живот, че пропуща истинския. Не можете да си обясните противоречията, които ангажират вашето съзнание. За вас това е живот. Не, това е сянка на живота. И всичките ви нещастия произтичат от сенките на живота. Сянката прониква в човешкото съзнание като някой образ, някое просветление, някоя постъпка, някоя идея, и ти не можеш да се справиш с нея. Например говорим за Любовта, за която толкова съм говорил. Любовта е една цяла наука, която човек трябва да прилага. Божествена наука е тя. Трябва да се освободите от сенките на Любовта. Тя си има кокарди. Знаете ли какво разбирам под думата „кокарди"? Кокарди – това са украшения. Тези кокарди хората наричат любов. Тези украшения не са Любов. Казваш: „Колко са хубави очите му, устата му, носът му, ушите му". Това са кокарди. Друга казва: „Колко е красив! Какви са ръцете му, лицето му." Кокарди са това. Утре гледаш, това лице се е изменило, очите също, кокардата се е изменила. Тази кокарда по-рано е била светла, а после е станала тъмна. Върху златния предмет ще се натрупа малко прах.

Някой ти казва: „Ти не знаеш колко много те обичам!" Онзи, който обича, той получава най-голямото благо. Все едно, че казва: „Ти не знаеш ли, че аз твоя хляб ям?" Хубаво, но който яде моя хляб, той ли се ползува от него? „Аз ще ти платя хляба." „Не съм хлебар." „Пет лева ти давам. Аз ям хляба ти, но ти заплащам." Какво се ползувам от това? Утре с тези пари аз купувам брашно и си правя хляб. Той мисли, че като ми дава пет лева, ми прави голяма услуга. Тук има обмяна. Онзи, който ме обича, той трябва да ми благодари, че ме обича. Не аз съм му длъжен, но той на мене е длъжен. Защото, когато човек полива градина с плодни дървета, кой яде плодовете? Градината ли, или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той е посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз ще стоя настрана. Като кажеш, че ме обичаш, ти трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това ти не можеш да познаеш живота. Бог, като ни обича, е вложил всичко в нас. Той иска да събуди съзнанието в нас и ние да Го обичаме. Защото, ако ние не Го обичаме, нашата работа е загубена. Бог е направил света и Той иска да ни събуди. Желанието Му е ние да посеем нещо, да направим нещо, макар и в малък размер, и да Го обикнем. Тогава Бог ще бъде една градина, в която ние ще посеем всичкото добро, което е вложил в нас, а след това ще събираме плодовете. Ние често казваме: Господ не ни обича. Това е първата лъжа, която прониква в съзнанието на човека. Ако остане сега Господ да обикне човека, това щеше да бъде загубена работа. Въпросът не е защо Бог не ни обича, а защо аз не обичам Господа. Като обичаш Господа, ти ще помогнеш на себе си. Това е активната Любов, която възприемаш. В горния чертеж едни и същи знаци имат двояк смисъл, две значения. Например, буквата „п", лявото „п" означава проявената Любов във всички нейни детайли. Това е първата причина, която дава и създава нещата. Любовта е едно поляризиране на цялото. Любовта – това е цялото. Това цяло се разделя на два полюса: Любов на частите, на половинките и Любов на цялото. Най-първо ще познаеш Любовта, която дава всичко от себе си (лявото „п"), после Любовта, която възприема всичко (дясното „п"). Ако двама души имат една и съща Любов към един и същ предмет, те винаги ще се отблъскват. Щом искате да посадите една и съща градина, вие ще бъдете в спор. За да няма спор, какво трябва? Да кажем, че и двамата имат по една градина. Те трябва да си ги разменят – всеки да посее градината на приятеля си. Вярно е, че ще намерите голяма разлика при сегашните материалистични разбирания, а именно, че едната ще даде повече, отколкото другата. Но от външния приход не може да се определи коя градина е по-добра. Зависи какви сортове са посадени.

Когато обичате един човек, то този човек за вас е една Божествена градина, в която вие ще опитате каква е вашата Любов. Той трябва да бъде пасивен, не трябва да се меси. Че някой може да ме обича, това е негова работа. Той трябва да прави опити; и аз ще опитам своята Любов към него. И той ще бъде една градина за мене. Всеки един ваш ближен може да бъде една градина за вас, в която вие можете да опитате вашата Любов.

Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за Любовта. Това е престъпление, това е криво разбиране. Това е все едно, когато пращате някого да прави благодеяние, дадете му известни суми, а той казва на сиромасите: „Аз ви правя добро". Тези пари не са негови, той казва: „Вие трябва да ми бъдете признателни. Аз ви ги давам". Това е първото престъпление. Той трябва да се радва, че има условия да направи едно добро, да се запознае с тези хора. Да се запознае с тях, това е важното, а не да очаква признателност, която не заслужава. Той трябва да ги остави свободно да се проявят. Много важно е да оставите всеки един да се прояви свободно в своята Любов, защото, ако Любовта свободно не^се проявява, винаги се раждат престъпления. Престъпленията са плод от насилствената любов. Ти искаш %а заставиш един човек да те обича. Това е престъпление. Искаш да накараш той да извърши за тебе това, което ти желаеш. Това е престъпление. Освен това, щом ти насилваш, друг някой пък тебе ще насили. Всички престъпления в света произтичат все от неразбраната любов. Ти обикнеш една кокошка, заколиш я, изяждаш я и това правиш, защото я обичаш.

166

Но твоята обич прекъсва живота и. Това не е обич. Ако ти наистина я обичаш, би трябвало да се грижиш за нея, да я храниш и да й създадеш условия да се прояви.

Защо и откъде се е научила кокошката да рови? Няма да ви обяснявам. Намерете произхода на ония подтици, които са я накарали където и да отиде, все да рови. Защо свинята ручка – като орач разорава всичко наоколо. Кое кара вълка да разкъсва овцата? Трябва да спрете вниманието си върху тези въпроси и да се опитате да дадете правилен отговор. Трябва да отговорите и на това – защо се сърдите на този, който не ви обича? А някой път се сърдите, че ви обичат. Сърдиш се, когато те обичат, сърдиш се и когато не те обичат. Кое е правото? Правото е, при сегашния уровен на вашето разбиране да се прояви вашата Любов. Вие не очаквайте да ви обичат, но вие се проявете. Дайте път на онова, което е във вас, да се прояви. Така както Бог се проявява, и ние да се проявим. И ти, като проявяваш Любовта си, проявяваш едно Божествено качество. Бог е търпял милиони години. Някой греши, Бог търпи. Някой върши престъпление – Бог пак търпи. Ти виждащ, че един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ!" А този човек, когото ти не можеш да търпиш, Бог го търпи. И казваш: „Той е голям грешник. Аз по 3 пъти на ден се моля, а пък на него Бог му дава всичките благословения". Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Бога? Най-първо вие трябва да се помъчите да разберете защо Бог му дава тези блага. Той му ги е дал, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му дава блага – значи вашата. Любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е " лъжлива. Ако сте недоволен, че той получава блага, вие пакостите на себе си. Сега има някои неща, които за вас са необясними – не можете да "им намерите

167

обяснение. Какво противоречие има в това, че моята градина с плодни дръвчета е кална, понеже Бог е пратил дъжд? Че ако не падне дъжд. може ли да израсне това, което съм посял? Това, което съм посял, ще даде плодове, чрез този дъжд и ние ще им се радваме. Няма сиромах, който да не завижда на някой богат човек, и го мрази, защото иска да вземе богатството му. Тогава той ще стане богат, а пък богатият ще ^заеме мястото на сиромаха. Когато богатият слиза на мястото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?" Че сиромасите са най-силните хора. По-силни от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастните деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, понякога невъзпитано, своенравно. Нали децата обичат да имат коли, слуги, да ги гощават? Нали вие сте бащи и майки? Всички ваши деца са все богаташи. А пък бащите и майките са сиромасите в къщата. Това е само едно съпоставяне, за да станат нещата ясни. Сиромасите са най-силните хора. И Христос е казал: „Блажени нищите духом, защото на тях е Царството Божие". Едно царство, кои го подкрепят – здравите или болните хора? Здравите, разбира Се. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?" Какъв да те направи? Богат ли? Колцина от вас искате да сте богати, но болни? Най-важното нещо е да не си на легло. Като богат, ще ви турят инжекция. По 10, 15, 20 инжекции като ви сложат, ще станете богати. Но от това богатство ще ви боли навсякъде. Това е пак иносказателно. Вие ще кажете: „То така се говори, но по-хубаво е човек да си е богат".

Истинското богатство седи в проявената Любов. Не можеш да станеш богат, ако не проявиш Любовта, ако няма какво да обичаш. Тогава не си сиромах. Ако никого не можеш да обичаш, ти си един дявол с опашка и рога. Ако обичаш, ти си отражение на Бога,

168

но ако не обичаш, ти живееш в тъмен свят, дето нищо не става.

Следователно най-важният закон е да обичаме. Силата на човека е там. „Кого да обичам?" – питаш. То не е моя работа. Ще обичаш когото искаш. „В коя градина да сея?" Ще сееш в тая градина, дето могат добре да растат плодните ти дървета. От нея ще започнеш. Там са благоприятни условията. А пък може почвата да не е благоприятна. Ще я наториш тогава. Когато някой наторява градините, иска да му платят. И ние, като проявим Любовта си, искаме да ни платят. Който иска да му платят за Любовта, той все едно, че е с опашка и с рога. Веднага щом влезе тази мисъл в тебе, ти си вече нещастен. Трябва да се радваш, когато можеш да проявиш Любовта си. Тя носи пълнота. В проявената Любов е твоето щастие. А пък този, който възприеме Любовта ти, ще получи подтик и той да прояви своята Любов. Аз често чувам някой да казва: „Аз обичам този брат, но той не заслужава това". Защо този брат не заслужава твоята обич? Значи, Бог го е създал, според Него той заслужава да живее, а пък от твое гледище не заслужава. Че онзи брат преди всичко не е създаден за тебе. Нищо не е създадено специално за вас. Ти си създаден, за да проявиш своята Любов, а пък хората край тебе са само възможности, за да се проявиш.

(Учителя посочва чертежа.) Тук е написано числото 1, а тук числото 10. Какво показват тези две числа? Десет показва, че тук са събрани всички условия, липсва само един малък подтик. Да кажем, че това е огнище с дърва, всичко е приготвено, няма само кибрит. Единицата означава една малка запалка, която ще запали огъня в огнището. Следователно онази, първата причина, която може да използува условията, това е числото едно. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. То означава

169

причината, която дава подтик – това, от което произтичат нещата. А пък нулата, турена после, съдържа условията за проява. Нулата е знак, който съществува от памтивека, изнамерили са го посветените. Ако махнем нулата, тогава единицата не може да се прояви. За да можеш да се проявиш, ти трябва да обичаш и да мислиш. Не можеш да мислиш, ако не обичаш някого. В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. В човека ти можеш да видиш отражение на Бога, на себе си, на един звяр и пр. Но това не е човекът. Това е само едно негово състояние

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Някой казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми." Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и го впрегнем в хубава каруца, това обич ли е? Не е обич. Обич е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш в гората да си походи свободно, без ограничения. Това е Любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той сам да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ти ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?" Като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича. И ще каже: „Понеже те обичам, ще ти слугувам, но не искам да ми плащаш. Не искам, като свърша малко работа, да ми туриш торбичка със зоб и после да кажеш: аз нахраних този кон." Ако аз ви дам по една торба с ядене, защото ви обичам, ще бъдете ли доволни? Не натрапвайте вашата Любов, понеже това ще ви направи нещастни. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята Любов. Тогава ще бъдеш нещастен – ще се яви ревността. Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, ходи подире й да не би тя да се среща с някой друг. Че ако не я обича някой, тя ще умре. Но със своята любов той също ще я уморява. По-рано

170

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Някой казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми." Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и го впрегнем в хубава каруца, това обич ли е? Не е обич. Обич е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш в гората да си походи свободно, без ограничения. Това е Любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той сам да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ти ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?" Като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича. И ще каже: „Понеже те обичам, ще ти слугувам, но не искам да ми плащаш. Не искам, като свърша малко работа, да ми туриш торбичка със зоб и после да кажеш: аз нахраних този кон." Ако аз ви дам по една торба с ядене, защото ви обичам, ще бъдете ли доволни? Не натрапвайте вашата Любов, понеже това ще ви направи нещастни. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята Любов. Тогава ще бъдеш нещастен – ще се яви ревността. Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, ходи подире й да не би тя да се среща с някой друг. Че ако не я обича някой, тя ще умре. Но със своята любов той също ще я уморява. По-рано тя е била красива. Той като се оженил за нея, тя почва да губи своята красота и погрознява. Вие затваряте един прозорец, друг прозорец, да не влиза отникъде светлина при нея и тя умира. Но по този начин ти ще умориш и себе си. Оставете Любовта да се прояви свободно. Не се месете в тая работа. Дойдете ли до Любовта, не изисквайте. Поне за една година направете този опит. Дойдеш ли до Любовта, кажи сиц с този въпрос не се занимавам. Ти се радвай, когато някой обича някого. Как го обича? Това не е твоя работа. Остави Бог да оправи всички криви работи на

171

хората. Ако ти искаш да ги оправиш, нищо положително няма да постигнеш, само нещастия ще си спечелиш. Нито един от вас не може да застави някого да обича. Не е в наша власт да накараме хората да се обичат. И не само това,, но след като обикнеш, някого ти ще се скараш с него. Това е при човешката Любов. След като се обикнат, хората се карат. По-рано не са се карали. Защо са се скарали? Защото, след като са се обикнали, Любовта ги е напуснала. Скарването показва, че Господ го няма между тях. А пък те мислят, че от голяма Любов се карат. Защо? За своите рога. Той казва: „Ти не знаеш ли, че аз Те обичам? Аз за тебе пожертвувах всичко. Напуснах баща си и майка си." И тя повтаря същото.

Вие ще ме извините сега. Вие мислите, че сте женени, а пък аз не ви считам женени. Нито един от вас не е женен. Аз досега не съм срещнал нито един женен човек. Под „женен човек" разбирам човек, който е познал Любовта, обича всички и винаги е радостен и весел. С нищо не можеш да го подкупиш. Женен човек е той. Тези думи „женен човек" нямат още това съдържание. В тях вие влагате съвсем обикновено съдържание, нещо като извършване на някаква работа. Когато някой каже, че обича, това е само временно явление в живота му, защото това съвсем не е още истинската Любов. Не искам да кажа, че това, което преживявате, не е реално. Реално е, но с това ваше преживяване не може да се обясни животът и вие не можете да израснете чрез него. Тая Любов, която сега имате, тя не може да ви освободи. С тази Любов, която имате, ще се заробите и ще остареете. Казваш: едно време какъв трепет имах. Ти се самозаблуждаваш. Ти не си разбрал Божията Любов. Христос казва: „Това е живот вечен да познаете Единаго Истинаго Бога". Онези, които са обикнали Бога, много често престават да работят. Една мома, като обикне някой момък, постоянно ходи подире му. И един момък, като обикне

172

в тази Любов Бог се проявява, не се намесвайте, за да видите Неговото величие. Той не проявява своята Любов тъй, както ние я проявяваме. Не казвай за някого, че е много студен човек, няма никаква Любов и е жесток. Това са само ваши заключения.

Кой е топъл човек? Топъл, добър човек за мене е онзи, който не ме ограничава, оставя ме свободен. И аз за него съм добър, когато не го ограничавам. Когато той прави нещо, оставям го свободен, това е негова работа. Всеки от вас е една незавършена картина, незавършени бюстове. Има да се дяла върху вас още хиляди години. Казвате за някого, че е много красив. Каква ти красота? Аз не съм срещнал красиви хора. Не съм срещнал завършени бюстове. Гледаш, челото му много хубаво, но носът го няма никъде. Има още много да работи скулпторът. Устата, ушите, ръцете и те не са довършени. Всеки ден скулпторът идва да работи. Вие искате да бъдете красиви. Защо? В това ваше желание има скрито користолюбие. Всички трябва да бъдете свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Човек, който продава своята Любов, не разбира нейния смисъл.

Да оставим сега това. Любовта е, която моделира. Тя моделира целия човек – тялото, умът, сърцето и волята. И трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви – вслушвайте се в него! Някои казват: „Как да му простя?" Така ще прощавате, както Бог прощава на вас. Ти по сто пъти на ден грешиш и Бог все ти прощава. Ако не беше ти прощавал, ти щеше да си заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш, но не от немай-къде. Искате да се изясня. Добре. Да кажем, че те е заболял коремът и аз ти държа една лекция. Ти казваш: „Премахни болката!" Причината на тази болка в корема е в главата. Почни да мислиш право. Причината е в твоята глава. Ти не мислиш право. И затова те боли коремът. Почни да мислиш право и веднага ще изчезне болката ти в

173

корема. Ти казваш: „Какво ми разправяш? Не знаеш ли, че ме боли коремът?" Аз го зная и затова ти говоря.

(Учителя показва чертежа.) Тази фигура е една формула, с която можеш да се лекуваш. Да кажем, че ти не живееш добре с жена си. Ето една формула, чрез която да работиш. Не те обича дъщеря ти, или си задлъжнял до гуша. Ето една формула, чрез която ще въздействуваш на дъщеря си. Ето една формула, чрез която можеш да се освободиш от дълговете си. Но как? Но как? Мисли право, чувствувай право и постъпвай право. Влагай светлина в мисълта си, топлина в чувствата си и енергия в постъпките си. Не си лягай, преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Това са правила.

Кога трябва да ядеш? Като направиш едно добро, имаш право да ядеш, да вземеш една закуска. Щом не си направил добро, стой гладен. Щом направиш добро и ядеш, този обед е на място. Ако не си направил добро и ядеш, то невидимият свят те държи отговорен за това и ти ще платиш много скъпо.

Но някой може да се усъмни – права ли е тази философия? Аз ще ви запитам: а философията, от която вие се ръководите, права ли е? Хубаво, аз няма да споря, само ще кажа: да проверим, като Илия. Как провери той с Вааловите пророци? Той им каза: "Вие ще принесете жертва на вашия Бог и ще го повикате, и ако слезе огън от небето и изгори жертвата ви, прав е вашият Бог." 400 души викаха, крещяха и се мушкаха .с ножове, но огън не слезе. Илия им каза: „Може да е зает вашият Бог, чакайте и аз да се помоля". И той направи своята жертва, обърна се с молитва към Бога и веднага слезе огън. Тогава Илия направи голяма грешка, като даде лош пример с избиването на Вааловите пророци. И затова после, като Йоан трябваше да дойде и да изпита резултата от погрешката си. Той

174

каза: "Изколете ги". Но после, като Йоан трябваше да отнемат и неговата глава. Дъщерята на Иродиада, научена от майка си, пожела главата му и й я дадоха. Затова че не можаха да снемат огън от небето, той изкла толкова хора, отне главите на 400 пророци. Ирод постъпи по същия начин. Ако не беше тази мома играла, то главата на Йоан щеше да остане. Ако заради играта на една мома трябва да се снеме една глава, питам, какъв смисъл има в това? И ако ти снемаш от небето огън и избиваш тези, които нямат твоята вяра, тогава какво разбиране имаш? Понякога вие казвате: криви сме били. В какво седи кривината? Вие не сте дали свободата на себе си, вие не сте свободни хора. Свободата почва от свободните прояви. Като се говори за свободна Любов, вие разбирате съвсем друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ги ограничаваш. Защото, като ограничаваш Бога в себе си, ти ще си създадеш зло и ще станеш лош човек. Ти искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. Тогава ще станеш лош, а това ще покаже, че не вървиш по правия път. Като дадеш свобода на Бога в себе си, ще разбереш, че всички Божии дела са съвършени. Това трябва да държите постоянно в ума си. Когато си беден, ще кажеш: добре, че съм беден. Когато боледуваш, ще кажеш: добре, че боледувам. Когато се учиш добре, ще кажеш: добре, че се уча добре. Когато не се учиш добре, ще кажеш: добре, че не се уча добре. В дадения случай всичко е за добро. Не ти е писал учителят шесторка, ще кажеш: за добро е това. Не си имал хубав обед, ще кажеш: за добро е това. Не те обичат хората, ще кажеш: за добро е това. Не стават работите, както ти искаш. Кажи: за добро е това. От Божествено гледище всичко е за добро. Кое бихте предпочели: Господ да ви направи един кон, да ви тури позлатено седло и да носите цар на гърба си или да бъдете заек в гората, свободен да си пасе трева, с големи уши и непрекъснато

175

да му трепери сърцето от страх? Кое бихте предпочели? Кое ще изберете? Аз бих предпочел да съм заек. Моят избор е заек, понеже там е свободата. А човекът, когото ще нося на гърба си, ще ме мушка, ще ме бие с камшик, а след това ще ме затворят в обора и аз трябва да се подчинявам. За да стана кон, голяма наука се иска, голямо търпение. А пък като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам в него, е, че при всички големи опасности, на които е изложен, той е голям оптимист. В историята на зайците няма нито един случай някой заек да се самоубие от отчаяние. Значи, смели са зайците! Той казва: всичко, което имам, го оценявам, но най-много ценя свободата. Заекът оценява свободата, затова никога не се отчайва. А вие казвате с пренебрежение – заек! Време е да започнете с проявяването на Любовта! Не с възприемането, понеже вие сте възприели вече Божията Любов, затова трябва да я проявите. По-голяма Любов от Божията не може да ви даде никой. Вие вече сте я приели, сега ще развържете кесиите и ще раздавате. Ще извадиш семето от чувала и ще сеещ, а след това ще жънеш. Ще получиш от едно по 60 и по 100 зърна. Всяко едно левче ще ви донесе 30, 60 или 100 лева. Взели сте един билет от лотарията. Много сте хитри! Без да сеете, очаквате да ви дадат няколко милиона лева. Ще отворите кесията си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, а идущата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон. Ако ние постъпваме така, както Бог постъпва, въпросът е разрешен. Но понеже хората нямат Божията Любов, въпросът е неразрешен. Всички очакват да бъдат обичани. Сиромахът очаква друг да дойде да оправи работите му. Ученикът отива на училище да се учи. Тези деца дават хубав пример. Приложете Любовта като един малък подтик вътре в себе си. Трябва да се вглъбявате в себе си. Не трябва да се ограничавате, тогава работите ви ще вървят по-добре,

176

отколкото сега. И вкъщи, и като лекари, и като търговци, като чиновници, каквито и да са условията ви, ако сте положителни в Любовта си, работите ви ще вървят. А пък дето сега работите ви не вървят, то е, защото сега сте в пасивната Любов, в която има една опасност. Същото е със застоялата вода – щом не тече, тя се разваля. Любовта не търпи никакъв вътрешен застой. Тя е единствената сила в света, която не търпи никакво ограничение. Ти не можеш да вземеш малко от нея, или всичко, или нищо. Ако се опиташ да вземеш част от Любовта, тя ще ти даде такъв урок, че ще го помниш през целия си живот. Като мине Любовта край тебе, нищо не взимай от нея, даже и един косъм. Понякога у вас се явява такова желание. Един косъм от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Една трошичка взета от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Защото тя дава изобилно, но иска и ние да направим същото. Това е закон.

Та сега вие се радвайте, че обичате, а не се радвайте, че ви обичат. А пък вие се радвате, когато ви обичат, и сте недоволни, ако не ви обичат. Щом е така, почни да обичаш. Вие сега се спирате върху крайния резултат и питате -> какво ще постигна, като обичам? Всичко ще постигнеш. Не в този живот, но пред тебе е едно велико бъдеще. Ти ще бъдеш цар, ще бъдеш философ, ще бъдеш всичко: поет, музикант, каквото искаш. В този живот ще бъде всичко според съзнанието, според проявяването на Любовта. Всичко в света става според проявяването на Любовта, според степента на Любовта. Ако можеш за проявиш Любовта на ангелите, тогава всички твои способности ще забликат като извори. Вие очаквате сега да ви обикнат. Когато една мома израсне, продават я на един момък. Същото е и със сина – чакат го да израсне и го продават. А после се чудят, че са нещастни. Стига вече сте продавали! Като дойде някой, кажете: „Нямаме дъщеря или син за продаване, за женене." Как ще ожениш твоя син, за

177

кого ще го жениш. Как ще ожениш ума и сърцето си, кажете ми!

Мъжът и жената, това са прояви на цялото, което не можеш да разделиш. Левият триъгълник в чертежа е мъжът, а десният е жената. Тук е господарят, а тук е слугата. Тук е учителят, а тук е ученикът. Тук е генералът, а тук е войникът. (Учителя посочва двата триъгълника.) Но това са само проявления на Бога. Тук (Учителя посочва кръга) ти си в полюсите. Ти ще ходиш от единия полюс в другия, а твоето щастие ще седи в кръга. Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувствуваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе и тогава ще бъдете същински ученици, ще реализирате нещата. Мнозина са ми казвали: ти не можеш ли да туриш нещо в нас? Освен че няма да ви туря нищо, но аз съм дошъл да вземам. Аз съм Давал, давал и виждам, че ако дам още малко, вие ще потънете някъде. Още един милиметър има до устата на съда, в който сте потопени. Аз ще взема десет килограма и вие ще усетите, че сте олекнали – значи, намалено е теглото, ти ще се спасиш от потъване. И затова Христос казва, че човек трябва да бъде щедър, да дава. В даването е нашето спасение. И като не даваме и не проявяваме Любовта, това е гниене. Минаваш някъде и дадеш 10 стотинки, малко нещо. Никой не те вижда, но ти вървиш и се радваш. Бог ти казва: "Много добре постъпи. Никой не те видя, но Аз видях!" Направиш една услуга и никои не те е видял, но може би с години ти помниш тая своя постъпка. И като си спомниш за нея, ти се радваш. Това, малкото, Божественото, то е Любовта. А вие чакате да ви обикнат хората, та тогава да проявите Любовта. Хубаво е, но вие сте поставени на много опасно място.

Ще ви представя една картина. Вие сте поставени като една царска дъщеря, която седи на прозореца в

178

палата и очаква да мине някой царски син и да се ожени за нея. Няма да бъде. Царските синове минават с конете си и вие ще си умрете със своите мечтания. Не очаквайте княжески, царски синове да се оженят за вас и да ви турят в своята каляска. Не очаквайте като Мойсея да ви се даде тояга, да отидете при фараона. Вие искате да бъдете като Мойсея. Но вие били ли сте турени като него в реката, изложен на опасност да те изядат крокодилите? Но Мойсей, когато беше в кошницата, имаше вяра, затова го намери царската дъщеря. Вие още не сте били в тази кошница, защото колкото пъти Бог ви постави в кошница, вие вдигате такъв шум, че Той ви изважда веднага. Като ви постави Бог в трудни условия, дигате шум. Това е кошницата. Вие казвате: „Беднотия не искаме." Тогава няма да ви намери фараоновата дъщеря. Вие ще кажете: „Тая философия ние я знаем." Философията на Любовта вие не я знаете, тепърва сега ще я учите. Като ви говоря за шестата раса, подразбирам Любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътно понятие. Хората ще се обичат тогава както трябва. Аз наричам шестата раса, раса на братството. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Когато някой задлъжнее, когато е болен, всички ще насочат мисълта си да оздравее. И светът ще бъде уреден, понеже всички ще проявяват Любовта. Ще кажеш: дано по-скоро да дойдат тези времена. Вие искате да бъдете зрители на Божественото. Ами ако в шестата раса един от вас бъде, да кажем, ухо, друг око или две очи, трети може да бъде нос, уста! Нали трябва всеки от вас да бъде на мястото си? Уста ще станете, нос, очи, уши, чело и пр. Това е за изяснение. Вие искате да ви дадат почетно място. Като дойдат тия от шестата раса, напредналите души, ще ви кажат: „Братко, какво искате?" Ти ще станеш ухо и те ще кажат. „Ти ще позволиш ли да поговоря с твоето ухо; много съм благодарен." Или ще кажат: „Ще позволиш

179

ли да погледам с твоето око". Като че ли вие сте господари, а те са слуги. И после ще кажат: „Ще благоволиш ли да поговоря през твоите уста".

Вие ще влезете в шестата раса като уста, носове, очи, уши. Това е иносказателно. Или другояче казано, те ще бъдат учители, а вие ще бъдете ученици. Ще ви дадат известни задачи, които трябва да разрешите. Като казвам, че някои от вас ще бъдете ухо, това значи, че ще изучаваш, ще възприемаш знания. Да бъдете очи, това значи, че ще бъдете ученици да изучавате светлината и Нейното възприемане. Носът подразбира, че ще изучавате науката на онези благоухания, които се съдържат в растенията. Устата подразбира, че вие ще изучавате хранителните вещества.

Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи. Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат.

Приложете Божия закон: да обичате безвъзмездно, за да бъдете щастливи.

„Отче наш."

КНИГА: Най-малкият опит

2009-10-05T15:20:41Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-13-NMO-18b.pdf Най-малкият опит]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Най-малкият опит]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 2. [[Съществените правила]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 3. [[Дружене, слушане и следване]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Не я ограничавай!]] (Данчето) (работи се)
* 5. [[Опитай!]] (Ани) (работи се)
* 6. [[Ключ за постижение]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 7. [[Даване - вземане. Скъпоценният камък]] (Албена Д) '''(готово)''' (липсват фигурите)
* 8. [[Развитие на заложбите]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 9. [[Мистичната чаша]] (Албена Д) '''(готово)''' (липсват 156 и 157 стр.)
* 10. [[Пътят на щастието]] (Албена Д) (работи се)
* 11. [[Условията за растеж]]
* 12. [[Идването на Господа]]
* 13. [[Възвишеното в човека]]
* 14. [[Сигурният пазител]]
* 15. [[Път за постижения]]
* 16. [[Що е човек]]
* 17. [[Божественият филтър]]
* 18. [[Пред шестата врата]]

Развитие на заложбите

2009-10-05T15:19:36Z

Албена Д: /* РАЗВИТИЕ НА ЗАЛОЖБИТЕ */

==РАЗВИТИЕ НА ЗАЛОЖБИТЕ==

14 март 1934 г., сряда, 5,30 ч.с. Изгрев – София

„Отче наш."

Размишление 15 минути. Прочете се 4 глава от Притчи.

(Печката пуши.) По миризмата на тази печка може да имате понятие за миризмата на предпотопния свят. Ще добиете представа за задушливите газове. Ще направим едно малко упражнение. Изходно положение: ръцете пред гърдите, пръстите събрани и обърнати нагоре. 1. Пръстите се насочват едни срещу други и се допират върховете. После ръцете отиват настрани, с отворени длани, обърнати нагоре. Това движение се прави 6 пъти. 2. Ръцете успоредно напред, с длани обърнати надолу. После дланите се обръщат нагоре (6 пъти). 3. Както ръцете са прострени напред, пръстите пак се събират в едно и се обръщат нагоре. 4. Лявата ръка простряна напред с дланта надолу. Пръстите на дясната ръка се движат върху лявата от върха на пръстите до лявото рамо и после през гърдите до дясното рамо. После настрани надясно с дланта надолу (6 пъти). 6. Ръцете се поставят отпред със събрани пръсти и насочени към устата. След това се отварят настрани ръцете с дланите напред, пръстите отворени и се издиша през това време (6 пъти).

Имате ли някаква тема зададена? (Нямаме.) Пишете върху темата „Колко тежи доброто?" Човек, докато е морален, има тежест. Щом се отклони от морала, олеква.

Знаете ли каква роля играят човешките мисли и чувства? Благото на всеки човек зависи от неговите мисли и чувства. Писанието казва, "че Бог вдъхнал в човека дихание на живот и той станал жива душа – значи, започнал да чувствува нещата. Вдъхнал в ноздрите му – започнал да мисли, а след това започнал и да чувствува. Чувствата са станали понятни за него. Целият окръжаващ свят е свързан с човека. Всички предмети вън от него са свързани със самия човек. Затова той трябва да ги проучва. Някои предмети външно могат да упражняват по-голямо влияние върху човешката мисъл, отколкото други. Например, ако човек обича да пие повече вино, какво влияние ще има то върху него? Или ако златото му влияе повече, той ще има непреодолим стремеж към него, а това ще го доведе до скъперничество или алчност. Всеки трябва да знае каква доза, какво количество злато му е позволено да има, защото не на всеки е позволено да притежава неограничено количество злато, така е и с храната. На всеки човек е определено количеството храна, която трябва да приеме. Ако приеме повече храна, отколкото трябва, това ще се отрази зле върху стомаха му. Ако накараш стомаха да работи повече, отколкото трябва, ти ще си създадеш нещастие – ще стане разширение на стомаха. Ако пък не му дадеш достатъчно работа, той ще стане ленив. В първия случай от голяма активност стомахът може да се разстрои, а пък при втория случай може да изгуби своята пластичност.

Човек трябва да мисли. Това е здравословно за него. Но ако мислиш повече, отколкото трябва, то е равносилно на преяждане. Ако мислиш по-малко, отколкото трябва, ти приличаш на човек, който се подлага на пост. Някои хора постят много. Едни постят, за да печелят пари. Ядат сух хляб, за да спестят пари. Защо му са тези пари? За черни дни. За дни, когато ще му дотрябват за нещо много нужно. В целия свят има много банки. В Америка те са повече от 2500. Там и най-бедните влагаха парите си за черни дни. Те вярваха, че банките ще ги осигурят за черни дни, но в тази криза всичките им пари потънаха заедно с банките, а хората, които бяха вложили парите си за черни дни, пиха по една студена вода.

Може да се извади следният извод: понякога и ние влагаме своите мисли и желания в банки. Но всички тези банки нямат свой капитал, те работят с чужди капитали. Тези банки са създадени благодарение на чуждите капитали, които не принадлежат на онези, които се смятат собственици на банката. Допуснете, че вие влагате в някой човек вашия капитал. Това не е лошо, обаче вие трябва да проучите характера на този човек – с какъв капитал разполага неговата банка. Никога не влагай капитала си в банка, която разполага с малък капитал. Значи, един човек, за да бъде горе-долу солидна банка, той трябва да притежава голям капитал на разумност, на духовен живот, на доброта и сила. При мене седи един млад ученик, който, за да ме похвали, казва, че съм търпелив. Той твърди, че ако имал половината от моето търпение, щял да бъде гений. Аз му казвам: търпението всеки може да добие – ти също. Човек не се ражда с търпение. Той постепенно го добива. Всички хора са сприхави, но се въздържат. Казват за някого: той е много търпелив. Въпрос е колко е търпелив, но е принуден да се въздържа. Някои от силите на човека са крайно избухливи. Ако се разглежда човешката глава, ще се види, че валчестите и широките при ушите глави имат взривни вещества. Но знаете ли кога казваме, че главата е широка? Човек на 25 – 30 години има широчина на главата си 14 1/2 или 15 сантиметра. Това е нормалният размер на широчината. При 16 -17 см широчина това е вече много – и от такива хора трябва да се пазиш. Ако пък дължината на главата е от 18 до 21 см (линия отпред назад) – имате активни хора. Значи от дължината на главата зависи активността на човека, а от широчината – избухливостта му. Тия хора, на които главите са широки, лесно се гневят. Минава му само ако на обидата с обида отвърне. Същото правите и вие, когато ви обидят, не се успокоявате, докато не издебнете удобния случай и вие да кажете нещо обидно на оня, който ви е обидил. Питам – защо постъпвате по този начин, защо отвръщате на обидата с обида? Правилно е, когато някой каже нещо хубаво за вас, и вие ще кажете нещо хубаво за него. Но ако е казал нещо лошо, не е нужно и вие да му платите със същата мярка. Веднъж наблюдавах две малки деца по на 2 години, седят в количките си едно до друго. Седят си мирно. Майките им дали по една ябълка да се залъгват. Гледам по едно време, че едното дете си простря ръката, хвана другото за косата и го раздруса, раздруса. Онова започна да плаче. Разбрах, че взело ябълката на своето другарче и я турило в своята количка. След малко второто дете хвана другото за главата и я раздруса няколко пъти, взе двете ябълки и ги тури в своята количка. Аз седя и ги наблюдавам. Казах си: този пример ще ми послужи някога – след колко години, ще видим. Повече от 30 години са минали от тогаз. Задавам си въпроса: защо това дете си простря ръката, хвана главата на другото и я разтърси? А другото заплака. После стана обратното. Няколко пъти минаваха ябълките от едната количка в другата. И двете по един и същ начин постъпваха: хване главата му и го раздруса. Иска да каже: глава имаш, но можеш ли да мислиш? Ти знаеш ли тази глава кой ти я направи? Другото не знае и плаче. След това същия въпрос задава другото дете, раздрусва главата му и взема ябълките. И минаваха тези ябълки от едната количка в другата. Аз се посмях на тия деца. Казах си: и възрастните правят същите неща, само че по-деликатно. Американците например обичат да се подиграват. Срещнат се двама и единият казва: "Какъв свят човек, много свят!" Подиграват се. Другият пък ще му каже: "Аз не съм станал толкова свят, колкото си ти. До твоето семейство не съм достигнал още". По този начин те си разменят подигравки, но деликатно. Под думите "свят човек" американецът иска да му каже, че не е толкова умен. Понякога чувствата му вземат надмощие, не мисли, но си въобразява само, че е умен.

Засега нека си изясним какви са задачите на една школа. Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка една окултна школа способствува да познае човек себе си – какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Много пъти ние казваме за някого: той има воля. Но не е достатъчно само човек да има воля. Тя трябва да се прояви. Всеки трябва да знае как да използува силите, които съставят неговата воля, които са на негово разположение. Той трябва да знае и как да се справи с тях. Мойсей, който бил окултен ученик, дал заповед: „Не пожелай!" Защото при всяко пожелание ти поставяш препятствие на волята си. Ти пожелаваш нещо, а не знаеш дали ще го постигнеш, или не. Мойсей иска да каже: не пожелай нещо, преди да си обмислил добре можеш ли да го постигнеш, или не. Не пожелавай една вещ, която принадлежи на другиго! Понеже така ти ще създадеш противоречие в твоя ум и в твоята Душа.

Здравословното състояние на човека до голяма степен зависи от главния мозък – орган на човешката мисъл. Затова обмяната на клетките, които функционират в цялата мозъчна повърхност, трябва да бъде правилна, т.е. електричеството трябва да бъде равномерно разпределено. Има два вида електричество. Някой път мозъкът се поляризира – веднъж дясното полушарие е пасивното, отрицателното, а пък лявото е положителното. Друг път дясната страна на тялото е положителна, а пък лявата страна е отрицателна. Дясната страна на мозъка е отрицателна, а пък дясната страна на тялото е положителна. Какво трябва да се разбира под думата „отрицателна"? Отрицателен е онзи човек, който има желание да вземе, да придобие нещо. Щом имаш желание да придобиеш, ти имаш едно отрицателно състояние. Искаш да станеш добър – също е отрицателно състояние. Искаш да станеш умен – и то е отрицателно състояние. Всичко онова, което искате, създава у вас едно отрицателно състояние. При това състояние вие нямате никакви запаси, от които можете да дадете. За да може да се прояви някой, той трябва най-първо да възприеме достатъчно количество енергия от природата, за да може да се зароди процес за даване. И забелязано е, че когато умът на човека е отрицателен, неговите чувства са положителни. И когато умът е положителен, то неговите чувства са отрицателни. Това е една много специфична работа. Общо казано, това донякъде е вярно. Причините за отрицателността на човека могат да зависят от неговите лични чувства. Искаш да направиш добро, но твоите лични чувства се намесват. Например, искаш да дадеш пари, да направиш някоя услуга някому, но като разгледаш въпроса, виждаш, че ще направиш пакост на себе си, и се отказваш. А пък личните чувства са спомагателни средства за духовния живот на човека. Те са една временна мярка, но са Божествената мярка за човека. Някой път хората базират своя морал на личните чувства. И който има такъв морал, разсъждава така: "Мен като човек не ми подобава нечестността, аз трябва да бъда честен". Да бъде човек честен, не значи още, че той е морален. А пък когато дойдем до духовната страна на морала, ние казваме: "Това е правота". Това е вече извън нашите лични чувства. Без да се гледа, дали това е полезно, или не за моите лични чувства, казвам: това не е право. Може да е добре или зле за мен, няма значение. Може да е добре за мен и да не е право, а може да е зле за мен и пак да е право. Но вие трябва да правите разлика, когато въпросите се отнасят до вашия личен живот или до Божественото – тогава те трябва да бъдат прави, разумни. Когато говорим за Любовта, мъдростта и истината, ние подразбираме един живот извън личните чувства на човека. Обаче за да добиете това, вие трябва да станете господари на вашата глава. Вие не можете да имате един морален живот, ако не сте господари на енергиите, които са във вашия мозък, във вашата глава. И ако вие не знаете откъде иде кипването, не можете да се владеете. Някой път много ваши нещастия произтичат от областта при ушите ви. И ако знаехте, в дадения случай можехте да предотвратите голямото набиране на енергии там, защото ако се наберат много енергии в двете тия области, ще стане експлозия. И всякога, когато се набере много енергия, вие се наблюдавайте в огледалото. Тогава нека някой ви разправи какво са говорили за вас някои хора. Тогава мускулите ви около устата ще почнат да се движат, вие ще се развикате и ще почнете да обиждате безогледно. И добре е в такива случаи човек да бъде безгласен като риба, понеже тази енергия непременно трябва да излезе от него. Разбира се, по-добре е тя да бъде трансформирана по друг начин – да се впрегне на работа. Умният или духовният човек може да я прекара в горните области на мозъка и да създаде нещо гениално, а ако я прекара отпред на челото, ще я превърне в музика. Ако не направи това, ще развива постоянно речта си, ще стане критичен и за всекиго ще се произнася, за всичко ще си дава мнението, но трябва да знаете, че от това нищо не се придобива.

Вие искате да знаете до каква степен сте напреднали. Може да направите следния опит: ако ви вкарат в една стая, дето има турени торби със злато, с английски лири, и ви накарат да обиколите всички тия торби, без да има някой при вас – тогаз ще се разбере до каква степен вие сте в състояние да се въздържате. Някой път може да бръкнете в някоя торба и да видите само какво има вътре. Пък може и да вземете от златните монети в джоба си. Питам: има ли противоречие, когато човек взема нещо? Да допуснем, че влезете в плодна градина и минавате покрай едно дърво, второ, трето и си откъснете един плод. В какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че вие не сте господар на себе си, а не че сте откъснали плода. Ти си направил една постъпка, която е свойствена на животните. Ти си човек и мислиш, че като изядеш една ябълка, кой знае какво ще стане с тебе. Нищо няма да стане. Нищо няма да придобиеш. Нищо няма да ти допринесе ябълката.

Да допуснем, че те обидят. Щом не се въздържаш, ти не си господар на себе си. Като те обиждат, обмисли добре: трябва ли да отговориш, или не. Писанието казва: "Не отговаряй на глупавия според глупостите му, за да не си мисли, че е много голям ум". В носа на един слон влиза един голям плъх, скрива се и му причинява безпокойствие. Тича той, идва на едно място, където има един джобур, пълен с вода, всмуква вода с хобота си и го напълва. След това изхвърля със сила водата, а заедно с нея и този плъх навън. Но той е още жив. Той отново го поема пак навътре с водата и пак го изхвърля – и така докато го обезсили. Иска да му каже: ти влизал ли си в носа на слон? И вие трябва като този слон да дадете урок по всичките правила на онзи, който ви пакости. Слонът не го убива, у него има благородство, той е като онзи сърбин, който вързал звънец на вълка. Турците имат поговорка: "Остави пияния сам да падне. Не го бутай". И без бутане той залита. От този пример следва изводът: мозъчната енергия и енергията на симпатичната нервна система трябва да се пестят. Съвременният свят, съвременната култура и почти всички тук страдате от недоимък и нервно напрежение. Едно болезнено състояние е недоимъкът – значи липсва нещо. Затова се научете да спестявате енергията на вашата симпатична нервна система и тая на главния ви мозък. Или другояче казано: спестявайте енергията на вашия ум и на вашето сърце. Например вие често се безпокоите за неща, които нищо не струват – за преходни работи. Аз бях снощи на един концерт на Роза Ерлих. Артистката, която свири, като излезе, се държеше с навъсени вежди, беше някак неуверена, понеже повече от десет години не е излизала да свири пред публика. Безпокоеше се. Свири нещо много мъчно, затова изпитваше страх, че може да сгреши и публиката няма да я приеме. Накрая свири със самоувереност и никъде не сгреши. Публиката хареса свиренето й. Всеки тон падаше на място. Във втората половина на концерта тя доби вече самоувереност. Тази артистка е учила при един от най-добрите учители в Европа, който я прекарал през една строга дисциплина – математическа. И тя работила 25 години и може би 30 години и не е изгубила нищо. (10 – 15 години не е излизала на сцената.) Един артист, който за десет години не изгубва своята техника, има нещо много в себе си. Човек изгубва своята техника, когато не мисли. Вие ще кажете, когато не се упражнява, тогава изгубва сръчността си. Има два вида упражнения. Аз мога да не свиря на цигулка, но да мисля. Мога умствено да си дам концерт на себе си. В това отношение аз не изгубвам техниката си. Не искам да свиря. А мога да свиря и пак да изгубя своята техника. А пък мога и умствено постоянно да се упражнявам. Силата на техниката седи в упражняването. Правете най-първо умствени упражнения. Да кажем, че вие искате да добиете търпение. Упражнявали ли сте се да добиете търпение? За тази цел трябва да свирите мъчни пиеси. И колкото са по-мъчни, толкова по-упорито трябва да ги изучавате. Питате: защо са тия противоречия в света? Те са парчета, които са създадени от разни автори и трябва да ги свирите. Някои казват, че в някой дом не живеели добре. Как да не живеят добре? Свирят парчета от Бетховен, от Бах, от Шуман, Шопен, Лист. И ако не знаеш как да свириш, казват: "Не си научил да го свириш хубаво". А пък като го свириш добре, казват: "Търпелив човек е, свири добре". Някой казва, че не може да търпи. Това е все едно, че не може да свири – няма техника. Друг пък си задава въпроса: не може ли светът без страдание? Може, разбира се. Съществува един свят, дето няма страдания. Но той е минал по пътя на страданието. Те са научили законите. И понеже свирят добре, то всички тия мъчнотии за тях са равносилни на много приятна музика. Да свириш нещо от Бетховен и да те освирка публиката, какви страдания ще имаш! Но ако го свириш както трябва, ще ти ръкопляскат и ще те изкарат на бис. Може да не те освиркат при лошо свирене, но може би и няма да ти ръкопляскат. А като се научиш да търпиш, няма да страдаш от обидите, а даже ще ти стават приятни.

Да се върнем към предмета. Никога не дръжте в ума си отрицателна енергия. Много пъти човек държи такава енергия в ума си. Например някой ти казва: "Аз не съм много надарен. Нямам много големи дарби, с обикновени таланти съм, минал съм възрастта. За някое друго съществувание ставам". В това няма никаква философия. Ти на колко си години? Че си бил на възраст 20 – 30 години, възраст ли е това? 30 – 36 години, това са три Юпитеровски години. Ако отидеш на по-далечните планети, няма даже да имаш и една година. А пък ако отидеш на Слънцето, което прави едно завъртане по своята орбита за 20 милиона години, ти на колко години си? Слънцето, като се завърти за 20 милиона години, имаме една слънчева година. На Слънцето хората трябва да живеят много дълъг живот. Ние мислим, че 20 милиона години е грамадно нещо. Да ви не спъват годините, та да мислите, че сте остарели. В старостта има известни възможности, които в младостта ги няма. В младостта има известни възможности, които в старостта ги няма. Когато ти си млад, прави това, което възрастта изисква. И когато си стар, прави това, което възрастта изисква. И когато си стар, не мисли, че си остарял и че трябва да отидеш в другия свят. А пък ти на стари години можеш да правиш чудеса! Сега ще ви приведа един пример, от който ще разберете как можете да направите чудеса. Минават две деца по на 16 години. Едното дете удря другото, а то взема един голям камък и го стоварва на гърба му. Двете деца са контузени. Но ето че идва едно дете и един стар човек на около 84 години, който се подпира на тояга. Детето взема един камък и го стоварва на гърбицата на дядото. Дядото го поглежда и му казва: „Знаеш ли, че ако аз бях млад, бих те утрепал, но благодари, че съм стар." Как ще преведете това? Не е много добра тази постъпка, нали? Сега друг пример ще ви дам: едно дете удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: "Много ти благодаря, че ме удари, досега никой не ме е ударил". Дава му десет стотинки и му казва: "Аз не съм богат, но иди при онзи чорбаджия, удари го и той ще ти даде повече". Детето взема един камък и удря чорбаджията. Последният го хваща и го набива.

Пести енергията си. За предпочитане е да дадеш десет стотинки на лошото дете и да го пратиш друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да се караш и обиждаш и бащата, и майката. Ударили са те, добре. Това дете в дадения случай е един професор, който те изпитва. Но за да те удари едно дете, има скрити причини. Никога не може да те удари току-така. Ти си мислил за неестествени неща. Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, изгубваш равновесие и тогава ще дойдат нещастията. Можеш да констатираш закона: излезеш на разходка, внеси в ума си разнородни мисли от противоположен характер и веднага ще паднеш на земята: надясно или наляво, напред или назад. Щом се смесят разни енергии в ума, човек пада на земята. Важен закон е: като вървиш, умът ти да не се разсейва – така се пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш. И тогаз нищо няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който е създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи ти не вървиш по пътя, който Бог е определил. Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големи противоречия.

Или в ума ти се загнезди мисълта, че всички хора са лоши. Какво значи „лош"? Не е господар на себе си. Щом не е господар, той е слуга някому. И щом е слуга, господар може да му заповядва да направи нещо, което не е по негова воля. Хората на Земята мислят, че са свободни, а всъщност приличат на впрегнати животни. Един кон тегли една каруца. Как си обяснявате това? На другия ден пак го впрягат. Защо? Защото не е господар. Вие ще кажете, че предназначението на коня е да го впрягат. То е въпрос. Направиш едно престъпление, турят те в затвора; в реда на нещата ли е това? Паднеш от някое високо място, счупиш си крака и не може да ходиш. В реда на нещата ли е? Не е. Има много работи в света, които мислим, че са в реда на нещата, а те не са. Ние питаме защо Господ така е създал човека? Целият свят е една отлична школа.

Това, върху което ви говорих, трябва да го проверите. Направете упражнение за търпение. Вие нямате метод за придобиване на търпение. Аз не съм ви дал още метод, да се научите да търпите. Още използувате старите методи за търпение. Аз съм опитвал всичките – и млади, и стари – всички, които са тук. Проучил съм старите методи. Всички до един мислят, че имат право! Право имаш само когато правиш нещо разумно. Правото е в разумното. А има постъпки и мисли, които не са никак прави. Щом имаш една такава мисъл, ти ще изразходваш повече енергия, отколкото трябва, и в тебе ще остане една празнота. Сега да ви обясня. Да допуснем, че вие се готвите да следвате в консерваторията. Какво се изисква от вас, препоръка ли? Не, може да имате най-хубавите писма, най-хубавите препоръки, но вие може да отидете с цигулката си без никакво писмо. Със своето свирене ти сам ще се препоръчаш. И ние обикновено си мислим, че Христос трябва да ни препоръча, Той да изнесе всичко. Този въпрос не е разбран. Онова, което Христос може да извърши за хората, то е да им даде известни правила как да живеят. А пък че вие трябва да живеете, то си остава ваша работа. Той не може да живее заради вас. Той е живял заради себе си. Дошъл е в света, за да придобие нещо и за да ви покаже правия път. Апостол Павел казва: "Не живея аз, но Христос живее в мене". Обаче вие давате криво тълкуване на това. Да живеем като Христа, то не значи да живеем както си искаме, но да живеем според изискванията на света, да свирим тъй, както музиката изисква. Един български гайдарджия може да свири нещо обикновено, българско, но ако свири новата музика по български начин, не ще може. Как ще изсвири той музика от Бетховен или Бах с гайдата? Обикновеният живот, който сега живеем, това е все едно българската гайда. А пък онзи, духовният живот, към който се стремим, съответствува на новото в музиката. И на класическата музика нещо й липсва: на съвременната класическа музика и липсва мисъл. Например един виртуоз, за да изпълни както трябва класическа музика, той не трябва да мисли за публиката. Публиката трябва да бъде на втори план за него. Той трябва да свири за себе си. Например вие да изпеете песента: „Бог е Любов". Аз ще ви изпея "Бог е Любов" някой път. Само веднъж съм пял така – преди 15 години. За такова пеене обаче трябва много добре да се приготви човек. Всеки ще пее тогава хубаво, но трябва да забрави всичко. И глас ще имаш, но трябва да мисли човек тогаз. Сега някой казва: "След като станах духовен и като се повдигнах на по-висок уровен, не ми се пее вече". Прави са. В живота има една фаза, която е болезнена – преминаване от едно състояние в друго. Всякога при преминаване има един период, когато човек не може да пее. Но това не е естествено положение. Защото вие като влезете в духовния свят, ще чуете такова пеене и свирене, каквото никога не бихте могли да си въобразите, даже всеки ще ти свири и пее, без да му платиш. И ти никога няма да забравиш това пеене и свирене. Може би преди около 30 години аз слушах във Варна една туркиня. Няколко месеца я слушах. Пееше си вкъщи. Половината град я слушаше – чуваше се може би на километър от дома й и хората си отваряха прозорците да слушат гласа й, като пееше. Ама какъв глас! Казваха: „Пее!" Имаше нещо особено в гласа й. Защо тази туркиня пееше? Аз казвам: тя пееше заради мене, нищо повече. Аз я слушах и я харесах. Една от най-добрите български певици. Казвам: не съм слушал такъв глас. Жената пее, пее. Нещо мистично имаше. Като я слушаш, и на другия ден мелодията звучи в ума ти. Хубави извивки правеше. Един свещен трепет влагаше тя в пеенето си. Млада беше – 25-годишна. Ако беше на 40 години, щеше ли да пее? Тя щеше да пее, но младите нямаше да я слушат. Защо? Когато човек започне да остарява, гласът му добива друг тембър. Гласовите струни се променят, а с това и пеенето. Старите хора като пеят или свирят, в музиката им се предават известни трептения, които не са свойствени на младостта. Старите хора трябва да разбират трепетите на младите. Когато изгубите ония трепети на вашата младост, казвате: остарях. Вие трябва да запазите в себе си трепетите на младостта, да не ги губите. Никога не трябва да забравяте свещения трепет на младостта.

Сега да не ви задържам по-дълго време. Това да остане във вас: пазете енергията на вашия ум, не я изразходвайте безразборно. Пазете енергията на вашето сърце, не я разточителствувайте безразборно. Всички имате една вътрешна интуиция. Всякога се допитвайте до нея. Има едно вътрешно чувство, което винаги е вярно. Спрете се. Никога не изказвайте една дума, преди да се допитате до него. Искате да кажете една дума, спрете се и се допитайте и ако този глас ти казва: „Почакай!" – ти почакай. Вие ще се научите най-малкото да чакате. Ще се научите да търпите. Не бързай да постигнеш всичките желания, които имаш. Не е важно постижението на желанията ви. Постижението зависи от изпълнението, от приложението.

Сега, ако ви кажа да вземете вярно "до", как ще го вземете? Трябва да имате един камертон. (Учителя удря двата пръста на дясната ръка върху дланта на лявата ръка.) Това е естественият тон "до". Вие не сте мислили върху това. (С показалеца хлопа по горната част на ръката.) Всяка една част на тялото има един нюанс на тона. (Учителя удря с показалеца върху лакътя на другата ръка). Ако една част е болна, тя има особен тон. Когато удряш на една част, която е здрава, има специфичен приятен звук. Например ти се безпокоиш за нещо. Удари така ръцете си. (Учителя ги вдигна пред себе си, с показалеца и средния пръст на дясната ръка удари другите два пръста на лявата ръка. После направи обратното.) Така като правите, ще вземете тона "до" вярно. И оттам ще вземете „ми", „сол". Ако, имате друг камертон, той се различава с няколко трептения от този. Камертонът на ръката е по-верен. Само при болезнено състояние той се изменя. Щом човек е здрав, щом е в едно хубаво състояние, тонът е верен. Няма да го казвате това навън. Като отидете вкъщи, ще си направите опита. Като ударите на дланта, някой път ще вземете тона "до" вярно, но може да вземеш или „до бемол", или „до диез".

Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти като развиваш музиката, служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си един лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако съвестно работиш, ти служиш на Бога. Един секретар, както нашият брат е секретар на касационния съд... лесно става ли се секретар? Трябва човек да е майстор. Или председател може да бъде на касационния съд, професор по физика, химия, архитектура или лекар. Все има известни придобивки.

Човек трябва да развива своите заложби. Когато развиваме заложбите, които имаме, ние вършим волята Божия. Какво нещо е волята Божия? Да развиваме ония заложби и способности, които Бог е вложил в нас. Затова човек е дошъл на Земята. Ще развивате способностите си, чувствата си, които са вложени вътре във вас.

Съвършената Божия любов носи пълния живот. (3 пъти)

Развитие на заложбите

2009-10-05T15:06:19Z

Албена Д: /* РАЗВИТИЕ НА ЗАЛОЖБИТЕ */

==РАЗВИТИЕ НА ЗАЛОЖБИТЕ==

14 март 1934 г., сряда, 5,30 ч.с. Изгрев – София

„Отче наш."

Размишление 15 минути. Прочете се 4 глава от Притчи.

(Печката пуши.) По миризмата на тази печка може да имате понятие за миризмата на предпотопния свят. Ще добиете представа за задушливите газове. Ще направим едно малко упражнение. Изходно положение: ръцете пред гърдите, пръстите събрани и обърнати нагоре. 1. Пръстите се насочват едни срещу други и се допират върховете. После ръцете отиват настрани, с отворени длани, обърнати нагоре. Това движение се прави 6 пъти. 2. Ръцете успоредно напред, с длани обърнати надолу. После дланите се обръщат нагоре (6 пъти). 3. Както ръцете са прострени напред, пръстите пак се събират в едно и се обръщат нагоре. 4. Лявата ръка простряна напред с дланта надолу. Пръстите на дясната ръка се движат върху лявата от върха на пръстите до лявото рамо и после през гърдите до дясното рамо. После настрани надясно с дланта надолу (6 пъти). 6. Ръцете се поставят отпред със събрани пръсти и насочени към устата. След това се отварят настрани ръцете с дланите напред, пръстите отворени и се издиша през това време (6 пъти).

Имате ли някаква тема зададена? (Нямаме.) Пишете върху темата „Колко тежи доброто?" Човек, докато е морален, има тежест. Щом се отклони от морала, олеква.

Знаете ли каква роля играят човешките мисли и чувства? Благото на всеки човек зависи от неговите мисли и чувства. Писанието казва, "че Бог вдъхнал в човека дихание на живот и той станал жива душа – значи, започнал да чувствува нещата. Вдъхнал в ноздрите му – започнал да мисли, а след това започнал и да чувствува. Чувствата са станали понятни за него. Целият окръжаващ свят е свързан с човека. Всички предмети вън от него са свързани със самия човек. Затова той трябва да ги проучва. Някои предмети външно могат да упражняват по-голямо влияние върху човешката мисъл, отколкото други. Например, ако човек обича да пие повече вино, какво влияние ще има то върху него? Или ако златото му влияе повече, той ще има непреодолим стремеж към него, а това ще го доведе до скъперничество или алчност. Всеки трябва да знае каква доза, какво количество злато му е позволено да има, защото не на всеки е позволено да притежава неограничено количество злато, така е и с храната. На всеки човек е определено количеството храна, която трябва да приеме. Ако приеме повече храна, отколкото трябва, това ще се отрази зле върху стомаха му. Ако накараш стомаха да работи повече, отколкото трябва, ти ще си създадеш нещастие – ще стане разширение на стомаха. Ако пък не му дадеш достатъчно работа, той ще стане ленив. В първия случай от голяма активност стомахът може да се разстрои, а пък при втория случай може да изгуби своята пластичност.

Човек трябва да мисли. Това е здравословно за него. Но ако мислиш повече, отколкото трябва, то е равносилно на преяждане. Ако мислиш по-малко, отколкото трябва, ти приличаш на човек, който се подлага на пост. Някои хора постят много. Едни постят, за да печелят пари. Ядат сух хляб, за да спестят пари. Защо му са тези пари? За черни дни. За дни, когато ще му дотрябват за нещо много нужно. В целия свят има много банки. В Америка те са повече от 2500. Там и най-бедните влагаха парите си за черни дни. Те вярваха, че банките ще ги осигурят за черни дни, но в тази криза всичките им пари потънаха заедно с банките, а хората, които бяха вложили парите си за черни дни, пиха по една студена вода.

Може да се извади следният извод: понякога и ние влагаме своите мисли и желания в банки. Но всички тези банки нямат свой капитал, те работят с чужди капитали. Тези банки са създадени благодарение на чуждите капитали, които не принадлежат на онези, които се смятат собственици на банката. Допуснете, че вие влагате в някой човек вашия капитал. Това не е лошо, обаче вие трябва да проучите характера на този човек – с какъв капитал разполага неговата банка. Никога не влагай капитала си в банка, която разполага с малък капитал. Значи, един човек, за да бъде горе-долу солидна банка, той трябва да притежава голям капитал на разумност, на духовен живот, на доброта и сила. При мене седи един млад ученик, който, за да ме похвали, казва, че съм търпелив. Той твърди, че ако имал половината от моето търпение, щял да бъде гений. Аз му казвам: търпението всеки може да добие – ти също. Човек не се ражда с търпение. Той постепенно го добива. Всички хора са сприхави, но се въздържат. Казват за някого: той е много търпелив. Въпрос е колко е търпелив, но е принуден да се въздържа. Някои от силите на човека са крайно избухливи. Ако се разглежда човешката глава, ще се види, че валчестите и широките при ушите глави имат взривни вещества. Но знаете ли кога казваме, че главата е широка? Човек на 25 – 30 години има широчина на главата си 14 1/2 или 15 сантиметра. Това е нормалният размер на широчината. При 16 -17 см широчина това е вече много – и от такива хора трябва да се пазиш. Ако пък дължината на главата е от 18 до 21 см (линия отпред назад) – имате активни хора. Значи от дължината на главата зависи активността на човека, а от широчината – избухливостта му. Тия хора, на които главите са широки, лесно се гневят. Минава му само ако на обидата с обида отвърне. Същото правите и вие, когато ви обидят, не се успокоявате, докато не издебнете удобния случай и вие да кажете нещо обидно на оня, който ви е обидил. Питам – защо постъпвате по този начин, защо отвръщате на обидата с обида? Правилно е, когато някой каже нещо хубаво за вас, и вие ще кажете нещо хубаво за него. Но ако е казал нещо лошо, не е нужно и вие да му платите със същата мярка. Веднъж наблюдавах две малки деца по на 2 години, седят в количките си едно до друго. Седят си мирно. Майките им дали по една ябълка да се залъгват. Гледам по едно време, че едното дете си простря ръката, хвана другото за косата и го раздруса, раздруса. Онова започна да плаче. Разбрах, че взело ябълката на своето другарче и я турило в своята количка. След малко второто дете хвана другото за главата и я раздруса няколко пъти, взе двете ябълки и ги тури в своята количка. Аз седя и ги наблюдавам. Казах си: този пример ще ми послужи някога – след колко години, ще видим. Повече от 30 години са минали от тогаз. Задавам си въпроса: защо това дете си простря ръката, хвана главата на другото и я разтърси? А другото заплака. После стана обратното. Няколко пъти минаваха ябълките от едната количка в другата. И двете по един и същ начин постъпваха: хване главата му и го раздруса. Иска да каже: глава имаш, но можеш ли да мислиш? Ти знаеш ли тази глава кой ти я направи? Другото не знае и плаче. След това същия въпрос задава другото дете, раздрусва главата му и взема ябълките. И минаваха тези ябълки от едната количка в другата. Аз се посмях на тия деца. Казах си: и възрастните правят същите неща, само че по-деликатно. Американците например обичат да се подиграват. Срещнат се двама и единият казва: "Какъв свят човек, много свят!" Подиграват се. Другият пък ще му каже: "Аз не съм станал толкова свят, колкото си ти. До твоето семейство не съм достигнал още". По този начин те си разменят подигравки, но деликатно. Под думите "свят човек" американецът иска да му каже, че не е толкова умен. Понякога чувствата му вземат надмощие, не мисли, но си въобразява само, че е умен.

Засега нека си изясним какви са задачите на една школа. Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка една окултна школа способствува да познае човек себе си – какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Много пъти ние казваме за някого: той има воля. Но не е достатъчно само човек да има воля. Тя трябва да се прояви. Всеки трябва да знае как да използува силите, които съставят неговата воля, които са на негово разположение. Той трябва да знае и как да се справи с тях. Мойсей, който бил окултен ученик, дал заповед: „Не пожелай!" Защото при всяко пожелание ти поставяш препятствие на волята си. Ти пожелаваш нещо, а не знаеш дали ще го постигнеш, или не. Мойсей иска да каже: не пожелай нещо, преди да си обмислил добре можеш ли да го постигнеш, или не. Не пожелавай една вещ, която принадлежи на другиго! Понеже така ти ще създадеш противоречие в твоя ум и в твоята Душа.

Здравословното състояние на човека до голяма степен зависи от главния мозък – орган на човешката мисъл. Затова обмяната на клетките, които функционират в цялата мозъчна повърхност, трябва да бъде правилна, т.е. електричеството трябва да бъде равномерно разпределено. Има два вида електричество. Някой път мозъкът се поляризира – веднъж дясното полушарие е пасивното, отрицателното, а пък лявото е положителното. Друг път дясната страна на тялото е положителна, а пък лявата страна е отрицателна. Дясната страна на мозъка е отрицателна, а пък дясната страна на тялото е положителна. Какво трябва да се разбира под думата „отрицателна"? Отрицателен е онзи човек, който има желание да вземе, да придобие нещо. Щом имаш желание да придобиеш, ти имаш едно отрицателно състояние. Искаш да станеш добър – също е отрицателно състояние. Искаш да станеш умен – и то е отрицателно състояние. Всичко онова, което искате, създава у вас едно отрицателно състояние. При това състояние вие нямате никакви запаси, от които можете да дадете. За да може да се прояви някой, той трябва най-първо да възприеме достатъчно количество енергия от природата, за да може да се зароди процес за даване. И забелязано е, че когато умът на човека е отрицателен, неговите чувства са положителни. И когато умът е положителен, то неговите чувства са отрицателни. Това е една много специфична работа. Общо казано, това донякъде е вярно. Причините за отрицателността на човека могат да зависят от неговите лични чувства. Искаш да направиш добро, но твоите лични чувства се намесват. Например, искаш да дадеш пари, да направиш някоя услуга някому, но като разгледаш въпроса, виждаш, че ще направиш пакост на себе си, и се отказваш. А пък личните чувства са спомагателни средства за духовния живот на човека. Те са една временна мярка, но са Божествената мярка за човека. Някой път хората базират своя морал на личните чувства. И който има такъв морал, разсъждава така: "Мен като човек не ми подобава нечестността, аз трябва да бъда честен". Да бъде човек честен, не значи още, че той е морален. А пък когато дойдем до духовната страна на морала, ние казваме: "Това е правота". Това е вече извън нашите лични чувства. Без да се гледа, дали това е полезно, или не за моите лични чувства, казвам: това не е право. Може да е добре или зле за мен, няма значение. Може да е добре за мен и да не е право, а може да е зле за мен и пак да е право. Но вие трябва да правите разлика, когато въпросите се отнасят до вашия личен живот или до Божественото – тогава те трябва да бъдат прави, разумни. Когато говорим за Любовта, мъдростта и истината, ние подразбираме един живот извън личните чувства на човека. Обаче за да добиете това, вие трябва да станете господари на вашата глава. Вие не можете да имате един морален живот, ако не сте господари на енергиите, които са във вашия мозък, във вашата глава. И ако вие не знаете откъде иде кипването, не можете да се владеете. Някой път много ваши нещастия произтичат от областта при ушите ви. И ако знаехте, в дадения случай можехте да предотвратите голямото набиране на енергии там, защото ако се наберат много енергии в двете тия области, ще стане експлозия. И всякога, когато се набере много енергия, вие се наблюдавайте в огледалото. Тогава нека някой ви разправи какво са говорили за вас някои хора. Тогава мускулите ви около устата ще почнат да се движат, вие ще се развикате и ще почнете да обиждате безогледно. И добре е в такива случаи човек да бъде безгласен като риба, понеже тази енергия непременно трябва да излезе от него. Разбира се, по-добре е тя да бъде трансформирана по друг начин – да се впрегне на работа. Умният или духовният човек може да я прекара в горните области на мозъка и да създаде нещо гениално, а ако я прекара отпред на челото, ще я превърне в музика. Ако не направи това, ще развива постоянно речта си, ще стане критичен и за всекиго ще се произнася, за всичко ще си дава мнението, но трябва да знаете, че от това нищо не се придобива.

Вие искате да знаете до каква степен сте напреднали. Може да направите следния опит: ако ви вкарат в една стая, дето има турени торби със злато, с английски лири, и ви накарат да обиколите всички тия торби, без да има някой при вас – тогаз ще се разбере до каква степен вие сте в състояние да се въздържате. Някой път може да бръкнете в някоя торба и да видите само какво има вътре. Пък може и да вземете от златните монети в джоба си. Питам: има ли противоречие, когато човек взема нещо? Да допуснем, че влезете в плодна градина и минавате покрай едно дърво, второ, трето и си откъснете един плод. В какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че вие не сте господар на себе си, а не че сте откъснали плода. Ти си направил една постъпка, която е свойствена на животните. Ти си човек и мислиш, че като изядеш една ябълка, кой знае какво ще стане с тебе. Нищо няма да стане. Нищо няма да придобиеш. Нищо няма да ти допринесе ябълката.

Да допуснем, че те обидят. Щом не се въздържаш, ти не си господар на себе си. Като те обиждат, обмисли добре: трябва ли да отговориш, или не. Писанието казва: "Не отговаряй на глупавия според глупостите му, за да не си мисли, че е много голям ум". В носа на един слон влиза един голям плъх, скрива се и му причинява безпокойствие. Тича той, идва на едно място, където има един джобур, пълен с вода, всмуква вода с хобота си и го напълва. След това изхвърля със сила водата, а заедно с нея и този плъх навън. Но той е още жив. Той отново го поема пак навътре с водата и пак го изхвърля – и така докато го обезсили. Иска да му каже: ти влизал ли си в носа на слон? И вие трябва като този слон да дадете урок по всичките правила на онзи, който ви пакости. Слонът не го убива, у него има благородство, той е като онзи сърбин, който вързал звънец на вълка. Турците имат поговорка: "Остави пияния сам да падне. Не го бутай". И без бутане той залита. От този пример следва изводът: мозъчната енергия и енергията на симпатичната нервна система трябва да се пестят. Съвременният свят, съвременната култура и почти всички тук страдате от недоимък и нервно напрежение. Едно болезнено състояние е недоимъкът – значи липсва нещо. Затова се научете да спестявате енергията на вашата симпатична нервна система и тая на главния ви мозък. Или другояче казано: спестявайте енергията на вашия ум и на вашето сърце. Например вие често се безпокоите за неща, които нищо не струват – за преходни работи. Аз бях снощи на един концерт на Роза Ерлих. Артистката, която свири, като излезе, се държеше с навъсени вежди, беше някак неуверена, понеже повече от десет години не е излизала да свири пред публика. Безпокоеше се. Свири нещо много мъчно, затова изпитваше страх, че може да сгреши и публиката няма да я приеме. Накрая свири със самоувереност и никъде не сгреши. Публиката хареса свиренето й. Всеки тон падаше на място. Във втората половина на концерта тя доби вече самоувереност. Тази артистка е учила при един от най-добрите учители в Европа, който я прекарал през една строга дисциплина – математическа. И тя работила 25 години и може би 30 години и не е изгубила нищо. (10 – 15 години не е излизала на сцената.) Един артист, който за десет години не изгубва своята техника, има нещо много в себе си. Човек изгубва своята техника, когато не мисли. Вие ще кажете, когато не се упражнява, тогава изгубва сръчността си. Има два вида упражнения. Аз мога да не свиря на цигулка, но да мисля. Мога умствено да си дам концерт на себе си. В това отношение аз не изгубвам техниката си. Не искам да свиря. А мога да свиря и пак да изгубя своята техника. А пък мога и умствено постоянно да се упражнявам. Силата на техниката седи в упражняването. Правете най-първо умствени упражнения. Да кажем, че вие искате да добиете търпение. Упражнявали ли сте се да добиете търпение? За тази цел трябва да свирите мъчни пиеси. И колкото са по-мъчни, толкова по-упорито трябва да ги изучавате. Питате: защо са тия противоречия в света? Те са парчета, които са създадени от разни автори и трябва да ги свирите. Някои казват, че в някой дом не живеели добре. Как да не живеят добре? Свирят парчета от Бетховен, от Бах, от Шуман, Шопен, Лист. И ако не знаеш как да свириш, казват: "Не си научил да го свириш хубаво". А пък като го свириш добре, казват: "Търпелив човек е, свири добре". Някой казва, че не може да търпи. Това е все едно, че не може да свири – няма техника. Друг пък си задава въпроса: не може ли светът без страдание? Може, разбира се. Съществува един свят, дето няма страдания. Но той е минал по пътя на страданието. Те са научили законите. И понеже свирят добре, то всички тия мъчнотии за тях са равносилни на много приятна музика. Да свириш нещо от Бетховен и да те освирка публиката, какви страдания ще имаш! Но ако го свириш както трябва, ще ти ръкопляскат и ще те изкарат на бис. Може да не те освиркат при лошо свирене, но може би и няма да ти ръкопляскат. А като се научиш да търпиш, няма да страдаш от обидите, а даже ще ти стават приятни.

Да се върнем към предмета. Никога не дръжте в ума си отрицателна енергия. Много пъти човек държи такава енергия в ума си. Например някой ти казва: "Аз не съм много надарен. Нямам много големи дарби, с обикновени таланти съм, минал съм възрастта. За някое друго съществувание ставам". В това няма никаква философия. Ти на колко си години? Че си бил на възраст 20 – 30 години, възраст ли е това? 30 – 36 години, това са три Юпитеровски години. Ако отидеш на по-далечните планети, няма даже да имаш и една година. А пък ако отидеш на Слънцето, което прави едно завъртане по своята орбита за 20 милиона години, ти на колко години си? Слънцето, като се завърти за 20 милиона години, имаме една слънчева година. На Слънцето хората трябва да живеят много дълъг живот. Ние мислим, че 20 милиона години е грамадно нещо. Да ви не спъват годините, та да мислите, че сте остарели. В старостта има известни възможности, които в младостта ги няма. В младостта има известни възможности, които в старостта ги няма. Когато ти си млад, прави това, което възрастта изисква. И когато си стар, прави това, което възрастта изисква. И когато си стар, не мисли, че си остарял и че трябва да отидеш в другия свят. А пък ти на стари години можеш да правиш чудеса! Сега ще ви приведа един пример, от който ще разберете как можете да направите чудеса. Минават две деца по на 16 години. Едното дете удря другото, а то взема един голям камък и го стоварва на гърба му. Двете деца са контузени. Но ето че идва едно дете и един стар човек на около 84 години, който се подпира на тояга. Детето взема един камък и го стоварва на гърбицата на дядото. Дядото го поглежда и му казва: „Знаеш ли, че ако аз бях млад, бих те утрепал, но благодари, че съм стар." Как ще преведете това? Не е много добра тази постъпка, нали? Сега друг пример ще ви дам: едно дете удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: "Много ти благодаря, че ме удари, досега никой не ме е ударил". Дава му десет стотинки и му казва: "Аз не съм богат, но иди при онзи чорбаджия, удари го и той ще ти даде повече". Детето взема един камък и удря чорбаджията. Последният го хваща и го набива.

Пести енергията си. За предпочитане е да дадеш десет стотинки на лошото дете и да го пратиш друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да се караш и обиждаш и бащата, и майката. Ударили са те, добре. Това дете в дадения случай е един професор, който те изпитва. Но за да те удари едно дете, има скрити причини. Никога не може да те удари току-така. Ти си мислил за неестествени неща. Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, изгубваш равновесие и тогава ще дойдат нещастията. Можеш да констатираш закона: излезеш на разходка, внеси в ума си разнородни мисли от противоположен характер и веднага ще паднеш на земята: надясно или наляво, напред или назад. Щом се смесят разни енергии в ума, човек пада на земята. Важен закон е: като вървиш, умът ти да не се разсейва – така се пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш. И тогаз нищо няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който е създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи ти не вървиш по пътя, който Бог е определил. Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големи противоречия.

Или в ума ти се загнезди мисълта, че всички хора са лоши. Какво значи „лош"? Не е господар на себе си. Щом не е господар, той е слуга някому. И щом е слуга, господар може да му заповядва да направи нещо, което не е по негова воля. Хората на Земята мислят, че са свободни, а всъщност приличат на впрегнати животни. Един кон тегли една каруца. Как си обяснявате това? На другия ден пак го впрягат. Защо? Защото не е господар. Вие ще кажете, че предназначението на коня е да го впрягат. То е въпрос. Направиш едно престъпление, турят те в затвора; в реда на нещата ли е това? Паднеш от някое високо място, счупиш си крака и не може да ходиш. В реда на нещата ли е? Не е. Има много работи в света, които мислим, че са в реда на нещата, а те не са. Ние питаме защо Господ така е създал човека? Целият свят е една отлична школа.

Това, върху което ви говорих, трябва да го проверите. Направете упражнение за търпение. Вие нямате метод за придобиване на търпение. Аз не съм ви дал още метод, да се научите да търпите. Още използувате старите методи за търпение. Аз съм опитвал всичките – и млади, и стари – всички, които са тук. Проучил съм старите методи. Всички до един мислят, че имат право! Право имаш само когато правиш нещо разумно. Правото е в разумното. А има постъпки и мисли, които не са никак прави. Щом имаш една такава мисъл, ти ще изразходваш повече енергия, отколкото трябва, и в тебе ще остане една празнота. Сега да ви обясня. Да допуснем, че вие се готвите да следвате в консерваторията. Какво се изисква от вас, препоръка ли? Не, може да имате най-хубавите писма, най-хубавите препоръки, но вие може да отидете с цигулката си без никакво писмо. Със своето свирене ти сам ще

145

се препоръчаш. И ние обикновено си мислим, че Христос трябва да ни препоръча, Той да изнесе всичко. Този въпрос не е разбран. Онова, което Христос може да извърши за хората, то е да им даде известни правила как да живеят. А пък че вие трябва да живеете, то си остава ваша работа. Той не може да живее заради вас. Той е живял заради себе си. Дошъл е в света, за да придобие нещо и за да ви покаже правия път. Апостол Павел казва: "Не живея аз, но Христос живее в мене". Обаче вие давате криво тълкуване на това. Да живеем като Христа, то не значи да живеем както си искаме, но да живеем според изискванията на света, да свирим тъй, както музиката изисква. Един български гайдарджия може да свири нещо обикновено, българско, но ако свири новата музика по български начин, не ще може. Как ще изсвири той музика от Бетховен или Бах с гайдата? Обикновеният живот, който сега живеем, това е все едно българската гайда. А пък онзи, духовният живот, към който се стремим, съответствува на новото в музиката. И на класическата музика нещо й липсва: на съвременната класическа музика и липсва мисъл. Например един виртуоз, за да изпълни както трябва класическа музика, той не трябва да мисли за публиката. Публиката трябва да бъде на втори план за него. Той трябва да свири за себе си. Например вие да изпеете песента: „Бог е Любов". Аз ще ви изпея "Бог е Любов" някой път. Само веднъж съм пял така – преди 15 години. За такова пеене обаче трябва много добре да се приготви човек. Всеки ще пее тогава хубаво, но трябва да забрави всичко. И глас ще имаш, но трябва да мисли човек тогаз. Сега някой казва: "След като станах духовен и като се повдигнах на по-висок" уровен, не ми се пее вече". Прави са. В живота има една фаза, която е болезнена – преминаване от едно състояние в друго. Всякога при преминаване има един период, когато човек не може да пее. Но това не е естествено положение.

146

Защото вие като влезете в духовния свят, ще чуете такова пеене и свирене, каквото никога не бихте могли да си въобразите, даже всеки ще ти свири и пее, без да му платиш. И ти никога няма да забравиш това пеене и свирене. Може би преди около 30 години аз слушах във Варна една туркиня. Няколко месеца я слушах. Пееше си вкъщи. Половината град я слушаше – чуваше се може би на километър от дома й и хората си отваряха прозорците да слушат гласа й, като пееше. Ама какъв глас! Казваха: „Пее!" Имаше нещо особено в гласа й. Защо тази туркиня пееше? Аз казвам: тя пееше заради мене, нищо повече. Аз я слушах и я харесах. Една от най-добрите български певици. Казвам: не съм слушал такъв глас. Жената пее, пее. Нещо мистично имаше. Като я слушаш, и на другия ден мелодията звучи в ума ти. Хубави извивки правеше. Един свещен трепет влагаше тя в пеенето си. Млада беше – 25-годишна. Ако беше на 40 години, щеше ли да пее? Тя щеше да пее, но младите нямаше да я слушат. Защо? Когато човек започне да остарява, гласът му добива друг тембър. Гласовите струни се променят, а с това и пеенето. Старите хора като пеят или свирят, в музиката им се предават известни трептения, които не са свойствени на младостта. Старите хора трябва да разбират трепетите на младите. Когато изгубите ония трепети на вашата младост, казвате: остарях. Вие трябва да запазите в себе си трепетите на младостта, да не ги губите. Никога не трябва да забравяте свещения трепет на младостта.

Сега да не ви задържам по-дълго време. Това да остане във вас: пазете енергията на вашия ум, не я изразходвайте безразборно. Пазете енергията на вашето сърце, не я разточителствувайте безразборно. Всички имате една вътрешна интуиция. Всякога се допитвайте до нея. Има едно вътрешно чувство, което винаги е вярно. Спрете се. Никога не изказвайте една дума, преди да се допитате до него. Искате да кажете една

147

дума, спрете се и се допитайте и ако този глас ти казва: „Почакай!" – ти почакпй. Вие ще се научите най-малкото да чакате. Ще се научите да търпите. Не бързай да постигнеш всичките желания, които имаш. Не е" важно постижението на желанията ви. Постижението зависи от изпълнението, от приложението.

Сега, ако ви кажа да вземете вярно "до", как ще го вземете? Трябва да имате един камертон. (Учителя удря двата пръста на дясната ръка върху дланта на лявата ръка.) Това е естественият тон "до". Вие не сте мислили върху това. (С показалеца хлопа по горната част на ръката.) Всяка една част на тялото има един нюанс на тона. (Учителя удря с показалеца върху лакътя на другата ръка). Ако една част е болна, тя има особен тон. Когато удряш на една част, която е здрава, има специфичен приятен звук. Например ти се безпокоиш за нещо. Удари така ръцете си. (Учителя ги вдигна пред себе си, с показалеца и средния пръст на дясната ръка удари другите два пръста на лявата ръка. После направи обратното.) Така като правите, ще вземете тона "до" вярно. И оттам ще вземете „ми", „сол". Ако, имате друг камертон, той се различава с няколко трептения от този. Камертонът на ръката е по-верен. Само при болезнено състояние той се изменя. Щом човек е здрав, щом е в едно хубаво състояние, тонът е верен. Няма да го казвате това навън. Като отидете вкъщи, ще си направите опита. Като ударите на дланта, някой път ще вземете тона "до" вярно, но може да вземеш или „до бемол", или „до диез".

Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти като развиваш музиката, служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си един лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако съвестно работиш, ти служиш на Бога. Един секретар, както нашият брат е секретар на касационния съд... лесно става ли се секретар? Трябва човек да е

148

майстор. Или председател може да бъде на касационния съд, професор по" физика, химия, архитектура или лекар. Все има известни придобивки.

Човек трябва да развива своите заложби. Когато развиваме заложбите, които имаме, ние вършим волята Божия. Какво нещо е волята Божия? Да развиваме ония заложби и способности, които Бог е вложил в нас. Затова човек е дошъл на Земята. Ще развивате способностите си, чувствата си, които са вложени вътре във вас.

Съвършената Божия любов носи пълния живот. (3 пъти)

149

КНИГА: Най-малкият опит

2009-10-05T12:53:44Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-13-NMO-18b.pdf Най-малкият опит]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Най-малкият опит]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 2. [[Съществените правила]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 3. [[Дружене, слушане и следване]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Не я ограничавай!]] (Данчето) (работи се)
* 5. [[Опитай!]] (Ани) (работи се)
* 6. [[Ключ за постижение]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 7. [[Даване - вземане. Скъпоценният камък]] (Албена Д) '''(готово)''' (липсват фигурите)
* 8. [[Развитие на заложбите]] (Албена Д) (работи се)
* 9. [[Мистичната чаша]] (Албена Д) '''(готово)''' (липсват 156 и 157 стр.)
* 10. [[Пътят на щастието]]
* 11. [[Условията за растеж]]
* 12. [[Идването на Господа]]
* 13. [[Възвишеното в човека]]
* 14. [[Сигурният пазител]]
* 15. [[Път за постижения]]
* 16. [[Що е човек]]
* 17. [[Божественият филтър]]
* 18. [[Пред шестата врата]]

КНИГА: Най-малкият опит

2009-10-05T12:51:09Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-13-NMO-18b.pdf Най-малкият опит]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Най-малкият опит]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 2. [[Съществените правила]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 3. [[Дружене, слушане и следване]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Не я ограничавай!]] (Данчето) (работи се)
* 5. [[Опитай!]] (Ани) (работи се)
* 6. [[Ключ за постижение]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 7. [[Даване - вземане. Скъпоценният камък]] (Албена Д) '''(готово)''' (липсват фигурите)
* 8. [[Развитие на заложбите]]
* 9. [[Мистичната чаша]] (Албена Д) '''(готово)''' (липсват 156 и 157 стр.)
* 10. [[Пътят на щастието]]
* 11. [[Условията за растеж]]
* 12. [[Идването на Господа]]
* 13. [[Възвишеното в човека]]
* 14. [[Сигурният пазител]]
* 15. [[Път за постижения]]
* 16. [[Що е човек]]
* 17. [[Божественият филтър]]
* 18. [[Пред шестата врата]]

Мистичната чаша

2009-10-05T12:49:33Z

Албена Д: /* МИСТИЧНАТА ЧАША */

==МИСТИЧНАТА ЧАША==

21 март 1934 г., сряда, 5,30 ч.с. Изгрев – София

„Добрата молитва." „В начало бе Словото." Ще прочета 3 глава от Първото послание към коринтяните.

Говори се за външните условия. Каква е ползата, когато се разваля и когато се подобрява времето? Понякога то принася полза, а друг път – вреда. Вятърът и дъждът някой път ни напакостяват. Например някоя жена тъкмо си замазала къщата, завали дъжд, измие всичката мазилка и остане пак старата. И тогава всичката работа отива напразно.

Разприте произтичат от праха, който се вдига, когато вървите по път, дето има прах. Тогава и ти кашляш, и онези, които вървят с тебе, също кашлят. Ще вървиш внимателно. Все ще се вдига прах, но трябва да гледаш да е по-малко. По повод на приготвената тема: "Колко тежи доброто?". Най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто. Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми." (Учителя чете теми. Учителя прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото.) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: „Всяко нещо на своето място тежи." И доброто, и злото си имат тегло. На български тази дума "тегло" има двояко значение: означава и страдание. В това отношение езикът ни не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото – неприятност. Да кажем, че двама души вържат един човек с въже и го теглят надолу. Този човек колко тежи? Допуснете, че има 60 кг тегло. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Като правило се взема, че всеки човек може да носи приблизително толкоз, колкото тежи самият той. Значи, силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тежест, отколкото тежи той. Понякога има изключения. Ако един човек тежи 60 кг и двамата здравеняци, които са по 70 кг, го теглят, колко ще им тежи той? Да кажем, че един човек преди да се е оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене разбирайте живота: начинът, формата, в които животът се изразява. Някои се заблуждават от външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно, без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание. Красотата трябва да има съдържание.

Сега ще се спра върху хигиената на душата. При сегашните условия на човека не е необходима вяра; вяра всички имате. И знанието не е толкоз потребно. Всички имат знание и даже имат повече, отколкото им трябва. И вяра имате повече, отколкото ви трябва – вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате. Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек да се ползва. Опитността, която можете да придобиете днес – това е ползата. Например мъчи те някоя мисъл. Детето се мъчи от мисълта, че майка му я няма и няма кой да му даде храна. Може би това е една от причините. Може да е и нещо друго – не му е удобно в люлката или пък го боли стомахът. Майката трябва да разбере от какво се нуждае детето и да му помогне. Но и възрастният може да плаче.

Няма човек в света, който в известни моменти да не се нуждае от помощ. Сега за хигиената всеки може да говори. Аз съм слушал мнозина да говорят за хигиена – хигиена на храненето, хигиена на дома, на тялото. От нея зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота, който е вложен в тялото, и на когото са нужни ония условия, с които Бог го е заобиколил. Защото Бог е заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва тези условия. Който не ги спазва, а ги променя, се натъква на известни мъчнотии.

Представете си, че един заек измени своите условия на живот и дойде между хората. Или вол дойде между хората, какво място ще му се даде? Същото е и с някоя птица, каквато и да е. Всички животни, които са дошли при хората, са станали техни слуги, с изключение на тези, които са били умни. Например щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичките, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркела, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам?" И щъркелите се намират при много лоши условия, и по какъв начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, този човек, който се отнася така лошо към другите животни? Как ще обясните вие това положение? И как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея? Отде е дошла тая мисъл у човека, че той не трябва да разваля гнездото й. По някой път се случва да й развали гнездото, но в редки случаи. Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата. Човек, който живее нечисто, няма разбиране. Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на тялото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1? Положително число ли е, или отрицателно? Живият въглен положително число ли е, или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек – отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно? Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият не може, други трябва да го дигат.

Следователно всички отрицателни числа се нуждаят от външна помощ, а пък всички положителни имат силата в себе си. Когато кажа на някой човек да живее добре и той казва, че няма условия, този човек е отрицателно число, числото 2. Добре, но тогаз какво е числото 3? Тройката в дадения случай е числото, което може да спаси едно отрицателно число. Но как ще го направи? Ти с числото 3 как ще си помогнеш? От 3 трябва да извадиш 2 и да остане 1. Как ще направиш това? Ако разбирахте музиката, не че не я разбирате, но ако разбирахте философията на музиката, както аз съм я изучавал, много работи щяха да ви станат ясни. Аз считам, че целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не може да се изяви музикално, в него се заражда болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма си, ако не спазвате музикалните правила, които природата е заложила в него. Например човешкият организъм има тона „до", но това „до" не звучи така, както при обикновеното пеене. Това „до" си има своите амплитуди. „До" в организма се движи спирално. Ти, за да вземеш един тон правилно, вибрациите му трябва да се разпространяват от долу на горе, докато на физическото поле те се разпространяват наоколо. Тогава имаме обикновеното механическо пеене. А има и едно вътрешно пеене: ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Ти трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото, няма да ви го кажа къде е.

Да допуснем, че пеете „ми". „Ми" съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Дистанцията между всичките тонове е цял тон. И между „ми" и „фа" има цял тон; също така и между „си" и „до". Да оставим сега това.

липсват 156 и 157 стр.

и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: дай нещо – иска да яде. А пък друго ти казва: не му давай. Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп, или хубаво вино. И казва: дай! Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател, а някой в мене ми казва да пия малко винце. Искам да му дам малко, но опасявам се, че след това ще иска още. Не знам какво да го правя." Свещеникът му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ. Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му! Иска да яде. Дай му да яде, но нещо хубаво" Намери оня, основния тон, който Бог е вложил във всички блага, които е създал заради нас. Не безразборно, а всяко нещо да бъде на своето място. Ние грешим, понеже взимаме нещата ненавреме. Ти ядеш ненавреме, дишаш ненавреме, пееш ненавреме, говориш ненавреме. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Лошото не е в многото говорене, но в това, че не е навреме. Всичко трябва да става навреме. Например отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и непрекъснато бърбориш какво ли не. Ти можеш да му говориш по друг начин – но как? Изпей му една песен, но така, че той да оздравее. Ти вместо това го разпитваш как се е разболял, защо не е внимавал – може и да умре. Болният се смущава от думите на приятеля си и най-после го изпъжда. Като отидеш при някой болен от ревматизъм, трябва да знаеш, че някой тон е понижен – „фа" е понижено. Произволно не можете да повишите „фа" – трябва да понижите други два тона. Как? Представете си, че имате една пружина: в единия край е „ми", а в другия – „ла". И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато двата края се понижават, центърът ще се повиши – „ми" и „ла" ще се понижат, а „фа" ще се повиши. С повишението на „фа" имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа". Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Аз ви разправям нещо, което не го знаете, но го разбирате. Някой като му разправям, казва: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня." Да допуснем, че си женена, а мъжът ти и децата ти са неразположени към тебе, към майка си. "Ми" е мъжът, "ла" са децата; при това положение майката не трябва да бъде бедна и болна, а здрава и богата; и пари да има, и умна да бъде, за да респектира и децата, и мъжа си. Да задоволи всичките им нужди. Тогава и мъжът, и децата ще се огънат, а тя ще изпъкне – всичко им дава. Но ако ти си изпъкнал горе като някой гол връх и нищо не даваш, а искаш да вземеш първо място вкъщи, а пък други са огънати, понижени и нямат нищо, тогаз ти не можеш да помогнеш и на себе си.

Когато твоят ум и сърце са огънати, волята ти трябва да бъде силна, за да изпъкне. Но когато искаш да тонираш сърцето си, тогава постъпваш обратно, ще повишиш „ми" и „ла", а пък ще понижиш „фа". Тогава „фа" е в естествената гама. Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи, понижавал е „фа". Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всичко материално, което спъва развитието му. Имаш чаша. Чашата ти ще бъде празна и ще я напълниш от Божествения извор. И ако умът и сърцето си не ги повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божественият нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага. Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и да понижиш волята си, а не да искаш да се изпълняват желанията ти. Щом се огъне волята ти, тогаз Господ ще сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие не искате да огънете вашата воля, но според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно трябва да понижиш с половин тон волята си и след като я понижиш, ще дойдат добрите условия и всичко ще става според Божията воля. Инак, ако не понижиш своята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако нашата воля беше господар, ние сами трябваше да се създадем, а не сме се създали. Следователно онзи, който ни е създал, е извън нас. Тогаз какво ще правиш? Не можеш да дойдеш в стълкновение с оная воля, която те е създала. Ако едно гърне се сблъска с онзи, който го е направил, какво го очаква? Това гърне е гърне дотогаз, докато е в съгласие с майстора си. Но ако гърнето почне само да се търкаля по пътя, каквото и да е било неговото желание, очаква го някаква катастрофа. Същото е с вас: когато си в лошо душевно състояние, значи, че то се дължи на надмощието на твоята воля. Злото е в човешката воля. Това лошо състояние може да е в зависимост и от неестественото ти повишение на ума за сметка на сърцето и волята, които са се понижили. Или пък сърцето ти се е повишило и тормози ума ти. Закон е: ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш. Или ако ги понижаваш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогаз ще си създадеш една хармонична, музикална форма, с която можеш да работиш. Ако вашият ум и вашата воля са положителни, вие ще изпаднете в едно противоречие. Например някой казва, че това, което мисли, е право. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави, а не защото ти така мислиш или чувствуваш. Без да чувствуваш нещо, то трябва да е право. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене." Казвам му: слушай, ти трябва да бъдеш добър, преди аз да имам добри чувства към тебе. И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър. Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на място, но ако аз не съм добър, тогаз работата се усложнява. Законът може да се формулира и тъй: ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла" и моето „ми" трябва да са повишени, а волята ми – понижена. Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля. Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогаз кой е добър? Другият. Който взема ли е добър, или който дава? При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума "лош" е много добра, а пък й излязло лошо име. Л – е стремеж нагоре. О – са добрите условия. Ш – е нещо, което говори всякога истината. Един лош човек всякога бърбори и казва: ти си такъв, ти си онакъв. За да бъдете добри, да се проявите добре, какво трябва да направите? (Трябва да понижим волята си и да повишим ума и сърцето си.) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата си да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бог ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш – пълната чаша, щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена – ще даваш. Та кога се приближавате при някого? Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа, никого не поздравявайте. Като се връщате, тогава кажете, че идете от добро място. И давайте от пълната чаша. Тя никога няма да се изпразни, ако раздавате даже на целия свят. Вашата чаша всякога ще бъде пълна. „Отче наш."

Мистичната чаша

2009-10-05T12:35:11Z

Албена Д: /* МИСТИЧНАТА ЧАША */

==МИСТИЧНАТА ЧАША==

21 март 1934 г., сряда, 5,30 ч.с. Изгрев – София

„Добрата молитва." „В начало бе Словото." Ще прочета 3 глава от Първото послание към коринтяните.

Говори се за външните условия. Каква е ползата, когато се разваля и когато се подобрява времето? Понякога то принася полза, а друг път – вреда. Вятърът и дъждът някой път ни напакостяват. Например някоя жена тъкмо си замазала къщата, завали дъжд, измие всичката мазилка и остане пак старата. И тогава всичката работа отива напразно.

Разприте произтичат от праха, който се вдига, когато вървите по път, дето има прах. Тогава и ти кашляш, и онези, които вървят с тебе, също кашлят. Ще вървиш внимателно. Все ще се вдига прах, но трябва да гледаш да е по-малко. По повод на приготвената тема: "Колко тежи доброто?". Най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто. Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми." (Учителя чете теми. Учителя прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото.) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: „Всяко нещо на своето място тежи." И доброто, и злото си имат тегло. На български тази дума "тегло" има двояко значение: означава и страдание. В това отношение езикът ни не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото – неприятност. Да кажем, че двама души вържат един човек с въже и го теглят надолу. Този човек колко тежи? Допуснете, че има 60 кг тегло. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Като правило се взема, че всеки човек може да носи приблизително толкоз, колкото тежи самият той. Значи, силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тежест, отколкото тежи той. Понякога има изключения. Ако един човек тежи 60 кг и двамата здравеняци, които са по 70 кг, го теглят, колко ще им тежи той? Да кажем, че един човек преди да се е оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене разбирайте живота: начинът, формата, в които животът се изразява. Някои се заблуждават от външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно, без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание. Красотата трябва да има съдържание.

Сега ще се спра върху хигиената на душата. При сегашните условия на човека не е необходима вяра; вяра всички имате. И знанието не е толкоз потребно. Всички имат знание и даже имат повече, отколкото им трябва. И вяра имате повече, отколкото ви трябва – вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате. Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек да се ползва. Опитността, която можете да придобиете днес – това е ползата. Например мъчи те някоя мисъл. Детето се мъчи от мисълта, че майка му я няма и няма кой да му даде храна. Може би това е една от причините. Може да е и нещо друго – не му е удобно в люлката или пък го боли стомахът. Майката трябва да разбере от какво се нуждае детето и да му помогне. Но и възрастният може да плаче.

Няма човек в света, който в известни моменти да не се нуждае от помощ. Сега за хигиената всеки може да говори. Аз съм слушал мнозина да говорят за хигиена – хигиена на храненето, хигиена на дома, на тялото. От нея зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота, който е вложен в тялото, и на когото са нужни ония условия, с които Бог го е заобиколил. Защото Бог е заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва тези условия. Който не ги спазва, а ги променя, се натъква на известни мъчнотии.

Представете си, че един заек измени своите условия на живот и дойде между хората. Или вол дойде между хората, какво място ще му се даде? Същото е и с някоя птица, каквато и да е. Всички животни, които са дошли при хората, са станали техни слуги, с изключение на тези, които са били умни. Например щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичките, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркела, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам?" И щъркелите се намират при много лоши условия, и по какъв начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, този човек, който се отнася така лошо към другите животни? Как ще обясните вие това положение? И как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея? Отде е дошла тая мисъл у човека, че той не трябва да разваля гнездото й. По някой път се случва да й развали гнездото, но в редки случаи. Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата. Човек, който живее нечисто, няма разбиране. Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на тялото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1? Положително число ли е, или отрицателно? Живият въглен положително число ли е, или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек – отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно? Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият не може, други трябва да го дигат.

Следователно всички отрицателни числа се нуждаят от външна помощ, а пък всички положителни имат силата в себе си. Когато кажа на някой човек да живее добре и той казва, че няма условия, този човек е отрицателно число, числото 2. Добре, но тогаз какво е числото 3? Тройката в дадения случай е числото, което може да спаси едно отрицателно число. Но как ще го направи? Ти с числото 3 как ще си помогнеш? От 3 трябва да извадиш 2 и да остане 1. Как ще направиш това? Ако разбирахте музиката, не че не я разбирате, но ако разбирахте философията на музиката, както аз съм я изучавал, много работи щяха да ви станат ясни. Аз считам, че целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не може да се изяви музикално, в него се заражда болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма си, ако не спазвате музикалните правила, които природата е заложила в него. Например човешкият организъм има тона „до", но това „до" не звучи така, както при обикновеното пеене. Това „до" си има своите амплитуди. „До" в организма се движи спирално. Ти, за да вземеш един тон правилно, вибрациите му трябва да се разпространяват от долу на горе, докато на физическото поле те се разпространяват наоколо. Тогава имаме обикновеното механическо пеене. А има и едно вътрешно пеене: ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Ти трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото, няма да ви го кажа къде е.

Да допуснем, че пеете „ми". „Ми" съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Дистанцията между всичките тонове е цял тон. И между „ми" и „фа" има цял тон; също така и между „си" и „до". Да оставим сега това.

липсват 156 и 157 стр.

и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: дай нещо – иска да яде. А пък друго ти казва: не му давай. Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп, или хубаво вино. И казва: дай! Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател, а някой в мене ми казва да пия малко винце. Искам да му дам малко, но опасявам се, че след това ще иска още. Не знам какво да го правя." Свещеникът му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ. Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му! Иска да яде. Дай му да яде, но нещо хубаво" Намери оня, основния тон, който Бог е вложил във всички блага, които е създал заради нас. Не безразборно, а всяко нещо да бъде на своето място. Ние грешим, понеже взимаме нещата ненавреме. Ти ядеш ненавреме, дишаш ненавреме, пееш ненавреме, говориш ненавреме. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Лошото не е в многото говорене, но в това, че не е навреме. Всичко трябва да става навреме. Например отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и непрекъснато бърбориш какво ли не. Ти можеш да му говориш по друг начин – но как? Изпей му една песен, но така, че той да оздравее. Ти вместо това го разпитваш как се е разболял, защо не е внимавал – може и да умре. Болният се смущава от думите на приятеля си и най-после го изпъжда. Като отидеш при някой болен от ревматизъм, трябва да знаеш, че някой тон е понижен – „фа" е понижено. Произволно не можете да повишите „сра" – трябва да понижите други два тона. Как? Представете си, че имате една пружина: в единия край е „ми", а в другия – „ла". И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато двата края се понижават, центърът ще се повиши – „ми" и „ла" ще се понижат, а „фа" ще се повиши. С повишението на „фа" имате

158

вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа". Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Аз ви разправям нещо, което не го знаете, но го разбирате. Някой като му разправям, казва: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня." Да допуснем, че си женена, а мъжът ти и децата ти са неразположени към тебе, към майка си. "Ми" е мъжът, "ла" са децата; при това положение майката не трябва да бъде бедна и болна, а здрава и богата; и пари да има, и умна да бъде, за да респектира и децата, и мъжа си. Да задоволи всичките им нужди. Тогава и мъжът, и децата ще се огънат, а тя ще изпъкне – всичко им дава. Но ако ти си изпъкнал горе като някой гол връх и нищо не даваш, а искаш да вземеш първо място вкъщи, а пък други са огънати, понижени и нямат нищо, тогаз ти не можеш да помогнеш и на себе си.

Когато твоят ум и сърце са огънати, волята ти трябва да бъде силна, за да изпъкне. Но когато искаш Да тонираш сърцето си, тогава постъпваш обратно, ще повишиш „ми" и „ла", а пък ще понижиш „фа". Тогава „фа" е в естествената гама. Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи, понижавал е „фа". Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всичко материално, което спъва развитието му. Имаш чаша. Чашата ти ще бъде празна и ще я напълниш от Божествения извор. И ако умът и сърцето си не ги повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божественият нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага. Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и да понижиш волята си, а не да искаш да се изпълняват желанията ти. Щом се огъне волята ти, тогаз Господ ще сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие не

159

искате да огънете вашата воля, но според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно трябва да понижиш с половин тон волята си и след като я понижиш, ще дойдат добрите условия и всичко ще става според Божията воля. Инак, ако не понижиш своята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако нашата воля беше господар, ние сами трябваше да се създадем, а не сме се създали. Следователно онзи, който ни е създал, е извън нас. Тогаз какво ще правиш? Не можеш да дойдеш в стълкновение с оная воля, която те е създала. Ако едно гърне се сблъска с онзи, който го е направил, какво го очаква? Това гърне е гърне дотогаз, докато е в съгласие с майстора си. Но ако гърнето почне само да се търкаля по пътя, каквото и да е било неговото желание, очаква го някаква катастрофа. Същото е с вас: когато си в лошо душевно състояние, значи, че то се дължи на надмощието на твоята воля. Злото е в човешката воля. Това лошо състояние може да е в зависимост и от неестественото ти повишение на ума за сметка на сърцето и волята, които са се понижили. Или пък сърцето ти се е повишило и тормози ума ти. Закон е: ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш. Или ако ?и понижаваш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогаз ще си създадеш една хармонична, музикална форма, с която можеш да работиш. Ако вашият ум и вашата воля са положителни, вие ще изпаднете в едно противоречие. Например някой казва, че това, което мисли, е право. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави, а не защото ти така мислиш или чувствуваш. Без да чувствуваш нещо, то трябва да е право. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене." Казвам му: слушай, ти трябва-да

160

бъдеш добър, преди аз да имам добри чувства към тебе. И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър. Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на място, но ако аз не съм добър, тогаз работата се усложнява. Законът може да се формулира и тъй: ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла" и моето „ми" трябва да са повишени, а волята ми -понижена. Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля. Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогаз кой е добър? Другият. Който взема ли е добър, или който дава? При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума "лош" е много добра, а пък й излязло лошо име. Л -е стремеж нагоре. О – са добрите условия. Ш – е нещо, което говори всякога истината. Един лош човек всякога бърбори и казва: ти си такъв, ти си онакъв. За да бъдете добри, да се проявите добре, какво трябва да направите? (Трябва да повижим волята си и да понишим ума и сърцето си.) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата си да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бог ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш – пълната чаша, щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена – ще даваш. Та кога се приближавате при някого? Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа, никого не поздравявайте. Като се връщате, тогава кажете, че идете от добро място. И давайте от пълната чаша. Тя никога няма да се изпразни, ако раздавате даже на целия свят. Вашата чаша всякога ще бъде пълна. „Отче наш."

161

КНИГА: Най-малкият опит

2009-10-05T09:30:28Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-13-NMO-18b.pdf Най-малкият опит]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Най-малкият опит]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 2. [[Съществените правила]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 3. [[Дружене, слушане и следване]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Не я ограничавай!]] (Данчето) (работи се)
* 5. [[Опитай!]] (Ани) (работи се)
* 6. [[Ключ за постижение]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 7. [[Даване - вземане. Скъпоценният камък]] (Албена Д) '''(готово)''' (липсват фигурите)
* 8. [[Развитие на заложбите]]
* 9. [[Мистичната чаша]] (Албена Д) (работи се)
* 10. [[Пътят на щастието]]
* 11. [[Условията за растеж]]
* 12. [[Идването на Господа]]
* 13. [[Възвишеното в човека]]
* 14. [[Сигурният пазител]]
* 15. [[Път за постижения]]
* 16. [[Що е човек]]
* 17. [[Божественият филтър]]
* 18. [[Пред шестата врата]]

Даване - вземане. Скъпоценният камък

2009-10-05T09:23:38Z

Албена Д: /* ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК */

==ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК==

7 март 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

„Добрата молитва." Размишление 15 минути.

Ще ви прочета 23 глава от Притчи. Тази глава се отнася до всички, а не само до някои. Това са известни правила, които трябва да спазвате, понеже живеете на Земята, не живеете на небето. Това са притчи за земния живот. За небесния живот има други притчи. В сегашния културен свят има много бой. Никога хората не са били така, както сега. Бият се по всичките правила. И не само се бият, но и се убиват. В тая последната война, 1914 – 1918 г., имаше 6 милиона убити. В никоя война 6 милиона не са били убити. Това е култура. А пък в бъдещата война, която ще дойде, може да има 14 – 20 милиона убити. Който разглежда нещата буквално, той нищо няма да научи. Не е до буквата. Гледам някои, вървят в духовния път, а се проявяват съвсем по детински. Представете си, че вие влизате в един съвършен свят, дето хората знаят как да се обхождат. Тук например нямате правилна обхода. Навсякъде е така. В който и дом да влезете, никъде няма да намерите добра обхода. И в училищата е така, и в религиозните общества е така. На мнозина не всякога ви е приятно да услужите. Понякога услужвате от немай-къде. Освен това за услугата очаквате нещо от окръжаващите – да ви благодарят, да ви уважават. Някой иска да го обичат. В обичта има две положения: може да обичаш някой човек, когато ти дава или когато му даваш. Някой идва и ти казва: „Не ме ли обичаш?" Ако е гладен, ще трябва да му дадеш хляб. Ако е жаден, ще трябва да му дадеш вода. Ако е бос, ще му дадеш обуща. Ако е гологлав, ще му дадеш шапка. Ако дрехите му са окъсани, ще му дадеш дрехи. Ако е някой пътник, ще му дадеш подслон. А пък щом той каже, че те обича, той трябва да ти даде нещо. Обичта, Любовта трябва да се изрази в нещо веществено. Има и друга Любов, която се изразява не с материални работи, но законът е същият. Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате, всякога вземате и нищо не давате? Такава любов е любовта на бълхите и въшките. Любовта се познава по това, че като давам на някой човек, той е доволен от това, което му давам. Мога да му дам обуща, от които да се наранят краката му. Мога да дам хляб, който да му развали стомаха. Мога да му дам шапка, която не му става. Някой от вас може да не споделя моите схващания и вие сте прави от ваше гледище. И аз също за себе си съм прав. Но има един жив, който е общ за всички. Кой е онзи от вас, който като го убодат с една игла, ще бъде доволен? Значи убождането е неприятно за всички. Защо тогава ще мислите, че вие като бодете другите, на тях ще е приятно? Ами че езикът не е ли една игла? Най-опасната игла е езикът. Можете да мушкате всякога с него, нямам нищо против езика, но нека шие ризи, да плете чорапи, да прави каквото иска, само да мушка на място. Когато не върши никаква работа, а само боде, не е на място. Например, правилно ли е като посрещнете някой гост, да го мушнете с иглата си?

А мушкането може да става и с мисъл. Приемате любезно някого, когото не обичате, представяте се гостоприемен. Но все ще направите някаква гримаса, с което ще изразите неудоволствието си, и после пак ще сложите маската на благороден, благочестив човек.

фигура

Сега ще ви дам едно правило. Аз не искам да ви морализирам, но вие сте в един свят, в който ще си блъскате главите и те ще се охлузят и няма да бъдат такива, каквито са сега. От тях ще останат само черепи. А мускулите, които са се движили и оживявали главата, няма да ги има. Това ще ви бъде възнаграждението. Какво означава тази линия (АВ)? Кой е умният? По тази линия всеки ще познае какъв сте безпогрешно – това е едно правило. По линията ще познаете колко сте напреднали. Може да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки – а, б, в, на линията СД. Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата – брадата. Как ще нарисувате челото? То се отклонява от перпендикуляра назад до известна степен (в чертежа ЕФ). Това отклонение ще започва от основата на носа. А тук, долу, в точката В ще има трето отклонение. Изкуството зависи от това, как ще приложите перпендикуляра АВ (Учителя показва третия чертеж.) Този човек има много развит обективен ум. Челото е отклонено от перпендикуляра. Невъзможно е да имате такова изправено чело. И носът не може да се слее напълно с перпендикуляра. Има едно малко пречупване. Това показва пътя, по който се развивате. Трябва да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и допирна точка за устата. Когато горната част на устата е прекомерно развита, това показва, че в човека има много излишна енергия, която прелива. Хората, у които е развита горната част на устата, са активни и без да искат, предават нещо. А пък един човек, при който долната част е по-силно развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. Онзи, който се самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и трябва да ги нагласи в хармония с общия закон на развитието. Защото, ако ти не познаваш този перпендикуляр, няма да имаш една правилна обхода.

Вие често казвате: трябва да живеем добре. Но в какво седи добрият живот? Трябва да има правила. Човек с добър живот е като артист, който трябва да свири добре на китара, цигулка, пиано. Обаче той трябва да знае ред правила, за да успее в областта на музиката. Сега всички вие говорите за добрия живот. Един архитект е добър, когато строи хубави, удобни къщи и всички хора, на които той е построил добре къщите, да са доволни от него. Тяхното добро мнение не е от това, което той е казал за себе си, но от това, което е направил. Но ако той не е направил добре къщите, а е взел много пари, хората не са доволни.

Когато вие общувате с един ваш приятел, между вас става обмяна. Когато търсите познанство с някой човек, винаги има някакъв материален интерес. Но след като се запознаете, особено като се сближите, у вас може да се появи известен атавизъм. Преди да се запознаете, вие имате едно мнение един за друг, а щом се сближите, то се променя. Причините могат да бъдат различни: може единият да няма добра обхода или вкусовете ви са различни. Вие може да говорите няколко чужди езика, а той от време на време казва някоя фраза, и то погрешно. Това ви дразни. Ако му направиш забележка, той се засяга. Всеки човек може да направи погрешка. Има погрешки, които стават несъзнателно. Англичаните наричат това изплъзване на езика. Например на английски "Lawуег" (лайър) – законник, и "lier" (лайър) – лъжец, се изговарят еднакво. Някой може да употреби дипломатически тези думи. И после да обясни, че това не е станало съзнателно, а пък всъщност го е казал съвсем съзнателно. По този начин се извинява.

Не се извинявайте. Извинението не е оправдание. Един, който не може да рисува, не трябва да се извинява, че е лошо нарисувано, а ще го поправи.

Всяка една част от лицето съставлява една трета от цялото лице. Може да има изключения. Понякога челото може да е по-малко, друг път носът или брадата. Ако брадата е по-малка, за това има причини. В такъв случай лицето не е съразмерно. Природата, която е толкоз умна, постоянно прави своите опити. От българина тя не е успяла, още да създаде български тип. Тя сега мисли как да го създаде. Толкоз хиляди години работи и не е могла да създаде един български тип. И английски още не е създала, нито руски тип. Човешкият тип донякъде е създаден, но отделни типове още не са създадени. И трябва да се чака още хиляди години, докато бъдат създадени. Има хиляди проекти, но те не са одобрени от главната комисия. Природата не бърза, тя чака, докато се създаде истинският тип. Баснословно възнаграждение ще получи онзи, който успее да нарисува тип на българин. Всеки от вас може да участвува със свой проект – аз ще го предложа на комисията. И ще получите възнаграждение от десет милиона. Нали искате да станете богати. Сега вие ще почнете да мислите, вярно ли е това, или не. Не е въпрос дали е вярно, или не, въпросът е можете ли да го направите. Ако можете да нарисувате тип на българин, хубаво би било. В Европа има много художествени ателиета, те ще искат да имат българския тип. Независимо от това, че някой говори български, това още не значи, че е българин. По какво се познава българинът? Като се изучават главите на французина и гърка, много мъчно можеш да различиш един гръцки череп от един френски. Много си приличат. Причината за това е, че има голяма прилика между старите гърци и сегашните французи. Това сходство не се отнася само за черепа, то съществува и между другите части на външните им форми. На какво ще уподобите черепа на един германец? На какво съответствува черепът на германеца? Германският череп прилича на едновремешния римски череп, не на сегашните италианци. Техните глави са други. Германският череп се отличава с полуинтелектуални способности. В областта на слепите очи черепът на германците е силно развит. Моралните и религиозните чувства са също развити у германците. Последните са най-силно развити у славяните. Сплотеността, която имат славяните, произтича както и у евреите от развитото религиозно чувство. Но у тях е развит и обективният ум, спекулативните способности. Затова тая религиозна тенденция у тях взема друг колорит. Та казвам, ако гледате главата на един славянин, тя е детска глава още. Предната част, тази на носа, не е развита още. Славянинът не е развил още своя ум. Има заложби, но не се е проявил. Германецът едва сега е започнал да се проявява. Най-добре са се проявили французите и англичаните. Българинът е доста проявен. В някои отношения е останал непроявен, недорасъл. Всичко у него се е смесило. Някъде има смес с латинската кръв – на старите римляни. Другаде пък е смесен с гръцка кръв. Това се забелязва в челата. Някои българи имат гръцки чела. Някои българи имат римски бради. Тогаз де е българинът? Челото му гръцко, брадата му римска – де е българинът, питам.

Тези неща, които ви обяснявам, са външни, странични. Те не са съществени. Българският тип съставлява само една форма, една фаза, но не е нещо кардинално. И не само англосаксонският тип, но даже и цялата бяла раса още не са напълно проявени. Ако разгледате петте раси, те коренно се различават. В строежа на главата има голяма разлика между бялата, жълтата и черната раса. Има разлика и в строежа на ръцете им. Един китаец, каквото и да прави, у него няма тия заложби, които има един от бялата, от арийската раса, понеже във всяка следваща раса има вложено нещо ново, което в предишните раси го няма. И в следната раса, която ще дойде, и в нея има едно качество, което го няма в бялата. Това качество не може да се предаде на бялата раса. Бялата раса, за да го добие, трябва да премине в шестата раса. Ти не можеш да имаш качествата на шестата раса, ако не станеш член на тази раса. Един плод не може да има едни и същи качества, ако е узрял в топлия или в умерения пояс. В топлия пояс има повече условия за растене, отколкото в умерения пояс. Та и във всяка нова раса има повече и по-добри условия, отколкото в предната раса. Следователно следващото положение, което ще дойде за вас, ще бъде още по-благоприятно от това, в което се намирате сега. Но понякога има връщане назад. Всеки може да бъде върнат назад. Макар че сте минали през всички раси, през лемурската, черната, жълтата и бялата раса, пак може да се върнете. Лемуриецът е човек, който иска да живее изключително за себе си и няма никакъв морал. Този, който само си угажда в ядене и пиене, принадлежи на черната раса. Човек, който е крайно консервативен и не може да се повдигне, принадлежи на жълтата раса, а пък онзи, който почва да мисли и да се стреми, той принадлежи на бялата раса. Давам ви само една скица, някои черти, които определят расите. Когато у вас се зароди желание да станете господари, това е жълтата раса в потенциално състояние. Да искаш да си господар, без да имаш ум и сила да господаруваш, значи да си от жълтата раса, защото човек, за да бъде господар, трябва да бъде умен, даже нещо повече от гений, нещо повече от светия, нещо повече от учител. И учителите не господаруват. Ти трябва да бъдеш Божество. Само боговете имат право да царуват, а учителите – да учат хората. А пък всеки един от вас, даже и най-малкият, иска да господарува, макар че геният и светията нямат право да господаруват. Един светия като дойде, не си позволява да бъде господар. Казвам ви нещата тъй, както са. А пък у боговете има желание да господаруват. Защо и за какво, те си знаят. Пък и имат възможност. Като господарува, има какво да даде и какво да вземе. Бог, който е създал света, има право да господарува, понеже го е създал. И ти като искаш да господаруваш, задаваш ли си въпроса, създал ли си това, над което искаш да господаруваш. Нито една картина не си нарисувал, нито една къща не си направил, нито на един инструмент не знаеш да свириш, говорът ти не е както трябва и обходата ти не е такава, каквато трябва, не знаеш как да спиш и как да ядеш, а пък при това искаш да бъдеш господар. Понякога аз съм правил опити с животните: бутна някой паяк. Той ме гледа и иска да каже: ти знаеш ли аз кой съм? Зная, паяк! Аз бутна някоя мравка и тя се наведе и каже: ти знаеш ли коя съм аз? Зная, мравка! Тя си има собствени разбирания. Паякът казва: аз много работи мога да направя. Че може да ме ухапе, това го зная, но че може да направи някои големи работи, празна работа е това.

Аз наричам тия състояния „въздухообразни състояния", които се зараждат в ума ви. Желаем едно, второ, трето и пр. Има неща, които нямат никаква реалност. Обикновено ние губим времето си в желанието си да бъдем господари. Кому и защо? Че ти можеш да бъдеш господар! Вземи камък и чук и почни да дялаш. Ще направиш една статуя и ще й бъдеш господар. Където я туриш, там ще стои, ти си й господар. Направиш една хубава кола с колелета. Впрегнеш я и казваш: спри се! Тя се спира. Казваш: тръгни! И тя потегля. Значи тази кола те слуша. Следователно това, което си направил, се подчинява на твоята воля, само на него можеш да бъдеш господар. Не се стреми да бъдеш господар на това, което не си направил. Да кажем, че искаш да бъдеш господар на една картина, която си купил. То е друго нещо. Ти не си й още господар. Господар й е онзи, който е нарисувал картината. Тя може да бъде твоя собственост само -нищо повече. Същото е и с музиката – господар може да бъде този, който е създал едно музикално произведение. Но като копираш работите на другите или ги изпълняваш, ти не си господар на музиката. Бетховен може да е композирал нещо, но въпрос е дали той го е създал. От мое гледище, Бах, Бетховен и Моцарт нищо не са създали. Тези творби са били създадени преди тях. Те ги заимствуваха и се подписаха под тях. Какво ще кажете? Пък и вие каквото създадете, ще го вземете оттук малко, оттам малко. Така гледам аз на това. Съгласен съм, че Бетховен е създал много произведения, но кой Бетховен? Не материалният Бетховен, когото хората знаят, а музикалният дух вътре в него. Също така духовният Бах, гениалният Бах е създателят на музика, а не онзи, обикновеният Бах, когото хората познават. Всяко нещо може да се разглежда от различно гледище и тогава то ще бъде и вярно и невярно – зависи от коя страна го виждаме. Затова, когато кажем, че Бах или Бетховен са създали музика, трябва да разбираме Бах на духа и Бетховен на духа. Така е и във всички изкуства. Хората, които се занимават с дребни работи, нищо не могат да създадат. Сега това, което ви говоря, може да не ви е приятно – има неща, които хората не обичат да слушат. Представете си, че млад момък и млада мома искат да се облекат хубаво, да се покажат, право е това. У човека има едно желание да се облича. Ще дойде някой проповедник и ще каже, че не си струвало човек да се облича, че е грешно това, че човек трябва да ходи бос, за да угоди на Бога. На двамата млади им е неприятно да слушат тази реч. Защо? Защото е в разрез с тяхното желание. Пък и това, което този проповедник проповядва, право ли е? Той, като е бил млад, е живял като тях, а пък сега е станал на 50 -60 години, променил се е и иска от младите да бъдат като него. Когато силният изгуби силата си, почва да проповядва на всички хора да станат слаби. Той не е прав, не говори истината. И този проповедник трябва да каже на младите хубаво да се обличат, много хубаво, за да се зарадват. Как трябва да се обличаме? Както сега се обличат хората, това не е обличане. Някой път трябва да се спра и върху дрехите. Те нямат линия. Вие носите дрехи, които са много смешни. Както има три точки на лицето, по същия начин има три допирни точки за цялото тяло. Не зная дали времето позволява да говоря повече.

фигура

При А са рамената. При Б е кръстът, а пък тук долу, при В, са краката. Да кажем, че искате да си ушиете дреха. Тя трябва да се опира о тялото в тези три точки. Като се движи човекът, дрехата да се допира до краката при третата точка В. А пък сега дрехите ви имат 4-5-6 допирни точки. И като върви човек, прилича на някоя гемия. Няма никаква линия, никаква талия. Ако скроиш една хубава дреха, която да има тези допирни точки, ще направи едно впечатление, а пък ако няма тези допирни точки, впечатлението ще бъде съвсем друго. Англичаните имат отгоре широки, а пък долу по-тесни дрехи. Французите имат нагоре по-тесни, надолу по-широки. А пък българинът е закопчал крачолите си с копчета, а отзад дрехата прилича на физхармоника. Хората не знаят. Сегашните им дрехи са произволни, неподходящи, с несъответстващи качества – едно противоречие. Българинът трябва да възприеме от французите модел за дрехите си и да си отвори крачолите. Но ако ти отвориш долу крачолите повече, то е неестествено, понеже един извор в началото трябва да бъде по-голям, отколкото по своето течение. Там, дето извира, там е силата му. Когато една река отначало е тясна, и после – по-широка, това показва, че има притоци и затова тя става голяма. Следователно, когато вие, като голяма река се вливате в морето, това показва, че нямате една основна идея във вашия живот, вие сте взели нещо оттук, нещо оттам и сте станали голяма река. Но тази река няма една основна идея. Има едно противоречие в живота ви. И растенията се намират в едно противоречие със себе си. Те в двата си края са много широки, а пък при дънера са стеснени.

Вие заимствувате от много места, но трябва да знаете, че всички тия неща, които сте взели, не са ваши. Единственото ваше нещо е това, което е излязло от самите вас. И ако го разберете, ще разберете в какво съотношение сте с другите хора. Като се запознаеш с един човек, трябва най-първо да си изясниш дали имате една обща основна идея за нещата. Аз като ви говоря тая сутрин, имам такава идея. Коя е идеята? Да ви приведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моят, и вашият живот. Да приведа в хармония известни ноти, това значи да ги приведа в известно съотношение да се допълват. И тогава ще се създаде една песен. Ако няма съотношение между нотите и не се допълват хармонично, няма музикално произведение. Да живеем добре, значи да познаваме закона, върху който се изгражда животът, който е като музиката. Каквато и нота да сте, вие ще заемете разни места в петолинието. Ако представлявате един тон, вие може да бъдете в първата октава, във втората, третата, шестата и пр. И после може да вземете мястото на цяла нота, на половин нота на 1/4, 1/8, 1/16, 1/32, 1/64 нота. Всички положения, които заемате, зависят от първия тон. Някой път ще трябва да се спра върху законите на музиката. Всеки един тон има 12 качества. "До" има 12 качества в себе си, по които може да се изяви. Той е като зодията. Ти вземеш "до" и казваш: "до" в първа степен, във втора степен, в трета степен и т.н. – 12 качества. Вземеш сега "до" с първото качество. Какво е първото качество на "до"? Не можете да кажете. Ако попитате един виден музикант, той ще ви обясни кое е първото качество на "до". Той ще каже, че този тон трябва да бъде чист, верен, с всичките си трептения. Колко трептения има "до"? Сегашният камертон не е верен. И двата камертона, които имаме, не са верни. Те са относителни. Ако ти вземеш един правилен тон, например, ако вземеш правилно тонът "до", който е основата на живота, то ако си болен и веднага оздравееш, само тогава тонът е верен. Щом се наруши броят на трептенията на наший организъм, ако спаднат под нормата, човек се разболява. Тонът, който внася здраве в тебе, е "до". Когато сте болен, ако се вслушвате дълго време в себе си и почувствувате, че вътре нещо във вас пее, болките ще утихнат. Когато минавате през недоволство, скръб и доловите, че нещо пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствувате една малка радост. Щом чуете песен отвътре, това е вече здравето. Болният, щом чуе първия тон на тая музика, вече оздравява. Трябват дълги наблюдения. И тези, които творят музика, са използували това свое вътрешно състояние. Музикантът трябва да бъде здрав, да има добро разположение, не трябва нищо да го безпокои. Нито за жена си, нито за децата си трябва да се безпокои. Като излезе да свири, той трябва да мисли само за музиката. Да забрави даже себе си. Вие също искате да свирите. Ако не забравите себе си, но да забравите онова в себе си, което ви безпокои. Защото вие непрекъснато се безпокоите какво ще стане с вас, пари нямате, здраве нямате, времето е студено – всичко това трябва да го забравите. И след като забравите всичко това, у вас ще остане същественото. Сега ще ви разясня мисълта си с едно просто сравнение. Представете си, че имате един чувал скъпоценни камъни. Всички са имитация и струват по 10-20 лева, а има един, който струва няколко милиона, но вие не знаете кой е и затова носите целия чувал на гърба си. Изпразнете чувала и намерете истинския. Чувала оставете настрана, а вземете само истинския скъпоценен камък. Това е идеята, която вложих по-горе. Има нещо във всеки от вас, което е съществено; него трябва да носите, а пък другото, непотребното, оставете. Че ви трябват обуща, дрехи, то е второстепенно, а същественото е скъпоценният камък. Значи, щом имаш в себе си този скъпоценен камък, всичко може да имаш. Аз не искам да ви уча. Защото, нали знаете, че ако те е учил един учител, а след него дойде друг, той ще ви каже, че предшественикът му не е прав. Но след него ако дойде трети, и той ще каже същото, после четвърти и т.н. Всеки учител ще ви убеждава, че той е прав, а другите ви заблуждават. Вие ще се намерите в чудо – кой е прав. Кажете ми сега, според вас, кой учител ви е учил най-добре? Не е ли онзи, който е създал вашето тяло, онзи, който ви е дал мозък, който е вложил във вас ум, сърце и воля, който всичко ви е дал? Той е вашият пръв учител – слушайте Него. А пък другите, които са дошли да ви разубеждават, да ви смущават, те са само коментатори. Първият учител, който ви е учил, Той е истинският ви учител. Слушайте Него! И всякога, когато дойде при вас, трябва да Го познавате. Той е господарят, Той е учителят. Слушайте Него! Това е идеята. А пък коментаторите, които идват, тях ги изслушвайте и само сравнявайте. Но не се оставяйте да ви пресъздават главата, нито някой друг ваш уд. Не е тяхна работа. Българите казват: много баби, хилаво дете. Някоя баба натиска главата на новороденото дете. Няма право да натиска главата му! Главата сама се оформя. Почнат ли бабите да натискат главите, черепът се разваля.

Кажете ми сега каква е основната идея, която трябва да остане във вашия ум? Първата е: изпразнете чувала, намерете скъпоценното в него, а всичко друго оставете настрани. Втората идея е: намерете Онзи, Който ви е създал, и се дръжте за Неговото учение, а пък какво казват коментаторите, оставете това настрани.

Защо като станете сутрин, вие не пеете? Какво правите, като станете сутрин? Как ставате от леглото си? Аз съм наблюдавал как стават децата. Зная и как вие ставате. Някой път ще ви кажа нов начин за ставане. Най-първо ще насочим вниманието си към сърцето си, после към ума си и най-после към волята си. Един процес на раздвижване ще стане у вас. След това ще раздвижиш главата си, после краката си, най-после кръста си и ще хвърлиш юргана, но няма да ставаш. На коя страна трябва да се завъртиш? Винаги първо на дясната страна, а после на лявата. И на двете страни трябва да се завъртите. Ако се завъртиш на едната страна, ти ще станеш едностранчив. Креватът трябва да е в средата на стаята, а вашите са до стената. Непрактично е той да бъде в средата. Аз бих ви препоръчал в бъдеще да спите в люлка. В люлка много хубаво се спи. Сегашните кревати упражняват много лошо влияние, те са неподвижни. Човек става упорит, като спи в креват. Онези, които са нервни, да спят в люлка. Тя придава пластичност на човека. А пък сега спят на дъбов креват, на железен креват. Ти приличаш на дъб, но нищо не внася това в характера ти. Аз имам горе един креват, но съм недоволен от него.

Мислете добре, чувствувайте добре, постъпвайте добре. Мислете добре; всеки ден има нещо ново. Като станеш сутринта, започни да мислиш, но не както вчера си мислил, а за нещо ново. Всяка сутрин и в сърцето си да почувствуваш нещо ново. Нещо ново да проявиш с волята си. Всеки ден в ума, сърцето и във волята ви да има нещо ново. Така животът не се обезсмисля. Еднообразието действува смъртоносно. Вие сега се спирате върху миналите животи. Хубаво, аз вървя по пътя и гледам на пътя се събрали десет кучета. Как най-правилно да постъпя? От мое гледище, щом са насред пътя, аз не трябва да минавам оттам. Мога да ги изгоня, но ще разваля настроението им. Аз ще се отклоня малко – или наляво, или надясно. Обаче аз зная, че кучетата имат предпочитания, и ако ти не знаеш на коя страна да се отклониш, те ще те лаят. Ако си се отклонил, както на тях им е угодно, те няма да те лаят. Остави ги на пътя. Не разваляй настроението им. Ако няма къде да се отклониш, пътят е тесен – тогава какво ще правиш? Носиш един хляб, ще го начупиш и ще хвърлиш на това куче, на онова куче по малко хляб. Разхвърлете самуна, тогава ще си минете спокойно. Този е начинът, по който ще се справите с вашите лоши състояния. Лошите състояния, това са кучетата във вас, които стоят на вашия път Всичките ваши неразположения са кучетата, които седят на вашия път и ви спъват. Ще им дадеш по малко хляб и ще знаеш, че така трябва да се обхождаш с тях. Не са лоши кучетата, и те си имат свое разположение. Те седят на пътя и казват: имаме право да седим. Не им хвърляйте камъни, не разваляйте доброто, което Бог е вложил във вас. Не помрачавайте светлите мисли, които Бог е вложил във вас. Това трябва да пазите.

Аз не искам да мислите, че искам да ви уча, да ви натрапя нещо. Искам да ви покажа закона на свободата, по който всички трябва да вървим. Щом изгубим посоката на свободното движение, не можем да имаме правилно разбиране. Аз не искам да ви морализирам, да ви обвинявам, че не живеете добре. Всеки ден трябва да внасяме по една нова идея в нас. Ние живеем еднообразен живот, който не носи нищо добро. Това, което днес е добро за вас, утре ни най-малко няма да бъде добро. Днес, като ядете едно ядене, утре то трябва да бъде друго. И вашето вътрешно разположение ще зависи от добрата храна, която приемате. Днес може би си ял много добра храна, ако утре не ядеш добра храна, ще се разболееш.

Следователно от ден на ден храната ви да бъде все по-добра и по-добра – да бъде като храната на ангелите.

„Отче наш."

Даване - вземане. Скъпоценният камък

2009-10-04T12:31:06Z

Албена Д: /* ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК */

==ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК==

7 март 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

„Добрата молитва." Размишление 15 минути.

Ще ви прочета 23 глава от Притчи. Тази глава се отнася до всички, а не само до някои. Това са известни правила, които трябва да спазвате, понеже живеете на Земята, не живеете на небето. Това са притчи за земния живот. За небесния живот има други притчи. В сегашния културен свят има много бой. Никога хората не са били така, както сега. Бият се по всичките правила. И не само се бият, но и се убиват. В тая последната война, 1914 – 1918 г., имаше 6 милиона убити. В никоя война 6 милиона не са били убити. Това е култура. А пък в бъдещата война, която ще дойде, може да има 14 – 20 милиона убити. Който разглежда нещата буквално, той нищо няма да научи. Не е до буквата. Гледам някои, вървят в духовния път, а се проявяват съвсем по детински. Представете си, че вие влизате в един съвършен свят, дето хората знаят как да се обхождат. Тук например нямате правилна обхода. Навсякъде е така. В който и дом да влезете, никъде няма да намерите добра обхода. И в училищата е така, и в религиозните общества е така. На мнозина не всякога ви е приятно да услужите. Понякога услужвате от немай-къде. Освен това за услугата очаквате нещо от окръжаващите – да ви благодарят, да ви уважават. Някой иска да го обичат. В обичта има две положения: може да обичаш някой човек, когато ти дава или когато му даваш. Някой идва и ти казва: „Не ме ли обичаш?" Ако е гладен, ще трябва да му дадеш хляб. Ако е жаден, ще трябва да му дадеш вода. Ако е бос, ще му дадеш обуща. Ако е гологлав, ще му дадеш шапка. Ако дрехите му са окъсани, ще му дадеш дрехи. Ако е някой пътник, ще му дадеш подслон. А пък щом той каже, че те обича, той трябва да ти даде нещо. Обичта, Любовта трябва да се изрази в нещо веществено. Има и друга Любов, която се изразява не с материални работи, но законът е същият. Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате, всякога вземате и нищо не давате? Такава любов е любовта на бълхите и въшките. Любовта се познава по това, че като давам на някой човек, той е доволен от това, което му давам. Мога да му дам обуща, от които да се наранят краката му. Мога да дам хляб, който да му развали стомаха. Мога да му дам шапка, която не му става. Някой от вас може да не споделя моите схващания и вие сте прави от ваше гледище. И аз също за себе си съм прав. Но има един жив, който е общ за всички. Кой е онзи от вас, който като го убодат с една игла, ще бъде доволен? Значи убождането е неприятно за всички. Защо тогава ще мислите, че вие като бодете другите, на тях ще е приятно? Ами че езикът не е ли една игла? Най-опасната игла е езикът. Можете да мушкате всякога с него, нямам нищо против езика, но нека шие ризи, да плете чорапи, да прави каквото иска, само да мушка на място. Когато не върши никаква работа, а само боде, не е на място. Например, правилно ли е като посрещнете някой гост, да го мушнете с иглата си?

А мушкането може да става и с мисъл. Приемате любезно някого, когото не обичате, представяте се гостоприемен. Но все ще направите някаква гримаса, с което ще изразите неудоволствието си, и после пак ще сложите маската на благороден, благочестив човек.

фигура

Сега ще ви дам едно правило. Аз не искам да ви морализирам, но вие сте в един свят, в който ще си блъскате главите и те ще се охлузят и няма да бъдат такива, каквито са сега. От тях ще останат само черепи. А мускулите, които са се движили и оживявали главата, няма да ги има. Това ще ви бъде възнаграждението. Какво означава тази линия (АВ)? Кой е умният? По тази линия всеки ще познае какъв сте безпогрешно – това е едно правило. По линията ще познаете колко сте напреднали. Може да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки – а, б, в, на линията СД. Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата – брадата. Как ще нарисувате челото? То се отклонява от перпендикуляра назад до известна степен (в чертежа ЕФ). Това отклонение ще започва от основата на носа. А тук, долу, в точката В ще има трето отклонение. Изкуството зависи от това, как ще приложите перпендикуляра АВ (Учителя показва третия чертеж.) Този човек има много развит обективен ум. Челото е отклонено от перпендикуляра. Невъзможно е да имате такова изправено чело. И носът не може да се слее напълно с перпендикуляра. Има едно малко пречупване. Това показва пътя, по който се развивате. Трябва да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и допирна точка за устата. Когато горната част на устата е прекомерно развита, това показва, че в човека има много излишна енергия, която прелива. Хората, у които е развита горната част на устата, са активни и без да искат, предават нещо. А пък един човек, при който долната част е по-силно развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. Онзи, който се самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и трябва да ги нагласи в хармония с общия закон на развитието. Защото, ако ти не познаваш този перпендикуляр, няма да имаш една правилна обхода.

Вие често казвате: трябва да живеем добре. Но в какво седи добрият живот? Трябва да има правила. Човек с добър живот е като артист, който трябва да свири добре на китара, цигулка, пиано. Обаче той трябва да знае ред правила, за да успее в областта на музиката. Сега всички вие говорите за добрия живот. Един архитект е добър, когато строи хубави, удобни къщи и всички хора, на които той е построил добре къщите, да са доволни от него. Тяхното добро мнение не е от това, което той е казал за себе си, но от това, което е направил. Но ако той не е направил добре къщите, а е взел много пари, хората не са доволни.

Когато вие общувате с един ваш приятел, между вас става обмяна. Когато търсите познанство с някой човек, винаги има някакъв материален интерес. Но след като се запознаете, особено като се сближите, у вас може да се появи известен атавизъм. Преди да се запознаете, вие имате едно мнение един за друг, а щом се сближите, то се променя. Причините могат да бъдат различни: може единият да няма добра обхода или вкусовете ви са различни. Вие може да говорите няколко чужди езика, а той от време на време казва някоя фраза, и то погрешно. Това ви дразни. Ако му направиш забележка, той се засяга. Всеки човек може да направи погрешка. Има погрешки, които стават несъзнателно. Англичаните наричат това изплъзване на езика. Например на английски "Lawуег" (лайър) – законник, и "lier" (лайър) – лъжец, се изговарят еднакво. Някой може да употреби дипломатически тези думи. И после да обясни, че това не е станало съзнателно, а пък всъщност го е казал съвсем съзнателно. По този начин се извинява.

Не се извинявайте. Извинението не е оправдание. Един, който не може да рисува, не трябва да се извинява, че е лошо нарисувано, а ще го поправи.

Всяка една част от лицето съставлява една трета от цялото лице. Може да има изключения. Понякога челото може да е по-малко, друг път носът или брадата. Ако брадата е по-малка, за това има причини. В такъв случай лицето не е съразмерно. Природата, която е толкоз умна, постоянно прави своите опити. От българина тя не е успяла, още да създаде български тип. Тя сега мисли как да го създаде. Толкоз хиляди години работи и не е могла да създаде един български тип. И английски още не е създала, нито руски тип. Човешкият тип донякъде е създаден, но отделни типове още не са създадени. И трябва да се чака още хиляди години, докато бъдат създадени. Има хиляди проекти, но те не са одобрени от главната комисия. Природата не бърза, тя чака, докато се създаде истинският тип. Баснословно възнаграждение ще получи онзи, който успее да нарисува тип на българин. Всеки от вас може да участвува със свой проект – аз ще го предложа на комисията. И ще получите възнаграждение от десет милиона. Нали искате да станете богати. Сега вие ще почнете да мислите, вярно ли е това, или не. Не е въпрос дали е вярно, или не, въпросът е можете ли да го направите. Ако можете да нарисувате тип на българин, хубаво би било. В Европа има много художествени ателиета, те ще искат да имат българския тип. Независимо от това, че някой говори български, това още не значи, че е българин. По какво се познава българинът? Като се изучават главите на французина и гърка, много мъчно можеш да различиш един гръцки череп от един френски. Много си приличат. Причината за това е, че има голяма прилика между старите гърци и сегашните французи. Това сходство не се отнася само за черепа, то съществува и между другите части на външните им форми. На какво ще уподобите черепа на един германец? На какво съответствува черепът на германеца? Германският череп прилича на едновремешния римски череп, не на сегашните италианци. Техните глави са други. Германският череп се отличава с полуинтелектуални способности. В областта на слепите очи черепът на германците е силно развит. Моралните и религиозните чувства са също развити у германците. Последните са най-силно развити у славяните. Сплотеността, която имат славяните, произтича както и у евреите от развитото религиозно чувство. Но у тях е развит и обективният ум, спекулативните способности. Затова тая религиозна тенденция у тях взема друг колорит. Та казвам, ако гледате главата на един славянин, тя е детска глава още. Предната част, тази на носа, не е развита още. Славянинът не е развил още своя ум. Има заложби, но не се е проявил. Германецът едва сега е започнал да се проявява. Най-добре са се проявили французите и англичаните. Българинът е доста проявен. В някои отношения е останал непроявен, недорасъл. Всичко у него се е смесило. Някъде има смес с латинската кръв – на старите римляни. Другаде пък е смесен с гръцка кръв. Това се забелязва в челата. Някои българи имат гръцки чела. Някои българи имат римски бради. Тогаз де е българинът? Челото му гръцко, брадата му римска – де е българинът, питам.

Тези неща, които ви обяснявам, са външни, странични. Те не са съществени. Българският тип съставлява само една форма, една фаза, но не е нещо кардинално. И не само англосаксонският тип, но даже и цялата бяла раса още не са напълно проявени. Ако разгледате петте раси, те коренно се различават. В строежа на главата има голяма разлика между бялата, жълтата и черната раса. Има разлика и в строежа на ръцете им. Един китаец, каквото и да прави, у него няма тия заложби, които има един от бялата, от арийската раса, понеже във всяка следваща раса има вложено нещо ново, което в предишните раси го няма. И в следната раса, която ще дойде, и в нея има едно качество, което го няма в бялата. Това качество не може да се предаде на бялата раса. Бялата раса, за да го добие, трябва да премине в шестата раса. Ти не можеш да имаш качествата на шестата раса, ако не станеш член на тази раса. Един плод не може да има едни и същи качества, ако е узрял в топлия или в умерения пояс. В топлия пояс има повече условия за растене, отколкото в умерения пояс. Та и във всяка нова раса има повече и по-добри условия, отколкото в предната раса. Следователно следващото положение, което ще дойде за вас, ще бъде още по-благоприятно от това, в което се намирате сега. Но понякога има връщане назад. Всеки може да бъде върнат назад. Макар че сте минали през всички раси, през лемурската, черната, жълтата и бялата раса, пак може да се върнете. Лемуриецът е човек, който иска да живее изключително за себе си и няма никакъв морал. Този, който само си угажда в ядене и пиене, принадлежи на черната раса. Човек, който е крайно консервативен и не може да се повдигне, принадлежи на жълтата раса, а пък онзи, който почва да мисли и да се стреми, той принадлежи на бялата раса. Давам ви само една скица, някои черти, които определят расите. Когато у вас се зароди желание да станете господари, това е жълтата раса в потенциално състояние. Да искаш да си господар, без да имаш ум и сила да господаруваш, значи да си от жълтата раса, защото човек, за да бъде господар, трябва да бъде умен, даже нещо повече от гений, нещо повече от светия, нещо повече от учител. И учителите не господаруват. Ти трябва да бъдеш Божество. Само боговете имат право да царуват, а учителите – да учат хората. А пък всеки един от вас, даже и най-малкият, иска да господарува, макар че геният и светията нямат право да господаруват. Един светия като дойде, не си позволява да бъде господар. Казвам ви нещата тъй, както са. А пък у боговете има желание да господаруват. Защо и за какво, те си знаят. Пък и имат възможност. Като господарува, има какво да даде и какво да вземе. Бог, който е създал света, има право да господарува, понеже го е създал. И ти като искаш да господаруваш, задаваш ли си въпроса, създал ли си това, над което искаш да господаруваш. Нито една картина не си нарисувал, нито една къща не си направил, нито на един инструмент не знаеш да свириш, говорът ти не е както трябва и обходата ти не е такава, каквато трябва, не знаеш как да спиш и как да ядеш, а пък при това искаш да бъдеш господар. Понякога аз съм правил опити с животните: бутна някой паяк. Той ме гледа и иска да каже: ти знаеш ли аз кой съм? Зная, паяк! Аз бутна някоя мравка и тя се наведе и каже: ти знаеш ли коя съм аз? Зная, мравка! Тя си има собствени разбирания. Паякът казва: аз много работи мога да направя. Че може да ме ухапе, това го зная, но че може да направи някои големи работи, празна работа е това.

Аз наричам тия състояния „въздухообразни състояния", които се зараждат в ума ви. Желаем едно, второ, трето и пр. Има неща, които нямат никаква реалност. Обикновено ние губим времето си в желанието си да бъдем господари. Кому и защо? Че ти можеш да бъдеш господар! Вземи камък и чук и почни да дялаш. Ще направиш една статуя и ще й бъдеш господар. Където я туриш, там ще стои, ти си й господар. Направиш една хубава кола с колелета. Впрегнеш я и казваш: спри се! Тя се спира. Казваш: тръгни! И тя потегля. Значи тази кола те слуша. Следователно това, което си направил, се подчинява на твоята воля, само на него можеш да бъдеш господар. Не се стреми да бъдеш господар на това, което не си направил. Да кажем, че искаш да бъдеш господар на една картина, която си купил. То е друго нещо. Ти не си й още господар. Господар й е онзи, който е нарисувал картината. Тя може да бъде твоя собственост само -нищо повече. Същото е и с музиката – господар може да бъде този, който е създал едно музикално произведение. Но като копираш работите на другите или ги изпълняващ, ти не си господар на музиката. Бетховен може да е композирал нещо, но въпрос е дали той го е създал. От мое гледище, Бах, Бетховен и Моцарт нищо не са създали. Тези творби са били създадени преди тях. Те ги заимствуваха и се подписаха под тях. Какво ще кажете? Пък и вие каквото създадете,

125

ще го вземете оттук малко, оттам малко. Така гледам аз на това. Съгласен съм, че Бетховен е създал много произведения, но кой Бетховен? Не материалният Бетховен, когото хората знаят, а музикалният дух вътре в него. Също така духовният Бах, гениалният Бах е създателят на музика, а не онзи, обикновеният Бах, когото хората познават. Всяко нещо може да се разглежда от различно гледище и тогава то ще бъде и вярно и невярно – зависи от коя страна го виждаме. Затова, когато кажем, че Бах или Бетховен са създали музика, трябва да разбираме Бах на духа и Бетховен на духа. Така е и във всички изкуства. Хората, които се занимават с дребни работи, нищо не могат да създадат. Сега това, което ви говоря, може да не ви е приятно – има неща, които хората не обичат да слушат. Представете си, че млад момък и млада мома искат да се облекат хубаво, да се покажат, право е това. У човека има едно желание да се облича. Ще дойде някой проповедник и ще каже, че не си струвало човек да се облича, че е грешно това, че човек трябва да.ходи бос, за да угоди на Бога. На двамата млади им е неприятно да слушат тази реч. Защо? Защото е в разрез с тяхното желание. Пък и това, което този проповедник проповядва, право ли е? Той, като е бил млад, е живял като тях, а пък сега е станал на 50 -60 години, променил се е и иска от младите да бъдат като него. Когато силният изгуби силата си, почва да проповядва на всички хора да станат слаби. Той не е прав, не говори истината. И този проповедник трябва да каже на младите хубаво да се обличат, много хубаво, за да се зарадват. Как трябва да се обличаме? Както сега се обличат хората, това не е обличане. Някой път трябва да се спра и върху дрехите. Те нямат линия. Вие носите дрехи, които са много смешни. Както има три точки на лицето, по същия начин има три допирни точки за цялото тяло. Не зная дали времето позволява да говоря повече.

126

При А са рамената. При Б е кръстът, а пък тук долу, при В, са краката. Да кажем, че искате да си ушиете дреха. Тя трябва да се опира о тялото в тези три точки. Като се движи човекът, дрехата да се допира до краката при третата точка В. А пък сега дрехите ви имат 4-5-6 допирни точки. И като върви човек, прилича на някоя гемия. Няма никаква линия, никаква талия. Ако скроиш една хубава дреха, която да има тези допирни точки, ще направи едно впечатление, а пък ако няма тези допирни точки, впечатлението ще бъде съвсем друго. Англичаните имат отгоре широки, а пък долу по-тесни дрехи. Французите имат нагоре по-тесни, надолу по-широки. А пък българинът е закопчал крачолите си с копчета, а отзад дрехата прилича на физхармоника. Хората не знаят. Сегашните им дрехи са произволни, неподходящи, с несъответствуващи качества – едно противоречие. Българинът трябва да възприеме от французите модел за дрехите си и да си отвори крачолите. Но ако ти отвориш долу крачолите повече, то е неестествено, понеже един извор в началото трябва да бъде по-голям, отколкото по своето течение. Там, дето извира, там е силата му. Когато една река отначало е тясна, и после – по-широка, това показва, че има притоци и затова тя става голяма. Следователно, когато вие, като голяма река се вливате в морето, това показва, че нямате една основна идея във вашия живот, вие сте взели нещо оттук, нещо оттам и сте станали голяма река. Но тази река няма една основна идея. Има едно противоречие в живота ви. И растенията се намират в едно противоречие със себе си. Те в двата си края са много широки, а пък при дънера са стеснени.

Вие заимствувате от много места, но трябва да знаете, че всички тия неща, които сте взели, не са ваши. Единственото ваше нещо е това, което е излязло от самите вас. И ако го разберете, ще разберете в

127

какво съотношение сте с другите хора. Като се запознаеш с един човек, трябва най-първо да си изясниш дали имате една обща основна идея за нещата. Аз като ви говоря тая сутрин, имам такава идея. Коя е идеята? Да ви приведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моят, и вашият живот. Да приведа в хармония известни ноти, това значи да ги приведа-в известно съотношение да се допълват. И тогава ще се създаде една песен. Ако няма съотношение между нотите и не се допълват хармонично, няма музикално произведение. Да живеем добре, значи да познаваме закона, върху който се изгражда животът, който е като музиката. Каквато и нота да сте, вие ще заемете разни места в петрлинието. Ако пред-; ставлявате един тон, вие може да бъдете в първата октава, във втората, третата, шестата и пр. И после може да вземете мястото на цяла нота, на половин нота на 1/4,1/8,1/16,1/32,1/64 нота. Всички положения, които заемате, зависят от първия тон. Някой път ще трябва да се спра върху законите на музиката. Всеки един тон има 12 качества. "До" има 12 качества в себе си, по които може да се изяви. Той е като зодията. Ти вземеш "до" и казваш: "до" в първа степен, във втора степен, в трета степен и т.н. – 12 качества. Вземеш сега "до" с първото качество. Какво е първото качество на "до"? Не можете да кажете. Ако попитате един виден музикант, той ще ви обясни кое е първото качество на "до". Той ще каже, че този тон трябва да бъде чист, верен, с всичките си трептения. Колко трептения има "до"? Сегашният камертон не е верен. И двата камертона, които имаме, не са верни. Те са относителни. Ако ти вземеш един правилен тон, например, ако вземеш правилно тонът "до", който е основата на живота, то ако си болен и веднага оздравееш, само тогава тонът е верен. Щом се наруши броят на трептенията на наший организъм, ако спаднат под нормата, човек се разболява. Тонът, който внася здраве

128

в тебе, е "до". Когато сте болен, ако се вслушвате дълго време в себе си и почувствувате, че вътре нещо във вас пее, болките ще утихнат. Когато минавате през недоволство, скръб и доловите, че нещо пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствувате една малка радост. Щом чуете песен отвътре, това е вече здравето. Болният, щом чуе първия тон на тая музика, вече оздравява. Трябват дълги наблюдения. И тези, които творят музика, са използували това свое вътрешно състояние. Музикантът трябва да бъде здрав, да има добро разположение, не трябва нищо да го безпокои. Нито за жена си, нито за децата си трябва да се безпокои. Като излезе да свири, той трябва да мисли само за музиката. Да забрави даже себе си. Вие също искате да свирите. Ако не забравите себе си, но да забравите онова в себе си, което ви безпокои. Защото вие непрекъснато се безпокоите какво ще стане с вас, пари нямате, здраве нямате, времето е студено – всичко това трябва да го забравите. И след като забравите всичко това, у вас ще остане същественото. Сега ще ви разясня мисълта си с едно просто сравнение. Представете си, че имате един чувал скъпоценни камъни. Всички са имитация и струват по 10-20 лева, а има един, който струва няколко милиона, но вие не знаете кой е и затова носите целия чувал на гърба си. Изпразнете чувала и намерете истинския. Чувала оставете настрана, а вземете само истинския скъпоценен камък. Това е идеята, която вложих по-горе. Има нещо във всеки от вас, което е съществено; него трябва да носите, а пък другото, непотребното, оставете. Че ви трябват обуща, дрехи, то е второстепенно, а същественото е скъпоценният камък. Значи, щом имаш в себе си този скъпоценен камък, всичко може да имаш. Аз не искам да ви уча. Защото, нали знаете, че ако те е учил един учител, а след него дойде друг, той ще ви каже, че предшественикът му не е прав. Но след него ако дойде трети, и той ще каже същото,

129

после четвърти и т.н. Всеки учител ще ви убеждава, че той е прав, а другите ви заблуждават. Вие ще се намерите в чудо – кой е прав. Кажете ми сега, според вас, кой учител ви е учил най-добре? Не е ли онзи, който е създал- вашето тяло, онзи, който ви е дал мозък, който е вложил във вас ум, сърце и воля, който всичко ви е дал? Той е вашият пръв учител – слушайте Него. А пък другите, които са дошли да ви разубеждават, да ви смущават, те са само коментатори. Първият учител, който ви е учил, Той е истинският ви учител. Слушайте Него! И всякога, когато дойде при вас, трябва да Го познавате. Той е господарят, Той е учителят. Слушайте Него! Това е идеята. А пък коментаторите, които идват, тях ги изслушвайте и само сравнявайте. Но не се оставяйте да ви пресъздават главата, нито някой друг ваш уд. Не е тяхна работа. Българите казват: много баби, хилаво дете. Някоя баба натиска главата на новороденото дете. Няма право да натиска главата му! Главата сама се оформя. Почнат ли бабите да натискат главите, черепът се разваля.

Кажете ми сега каква е основната идея, която трябва да остане във вашия ум? Първата е: изпразнете чувала, намерете скъпоценното в него, а всичко друго оставете настрани. Втората идея е: намерете Онзи, Който ви е създал, и се дръжте за Неговото учение, а пък какво казват коментаторите, оставете това настрани.

Защо като станете сутрин, вие не пеете? Какво правите, като станете сутрин? Как ставате от леглото си? Аз съм наблюдавал как стават децата. Зная и как вие ставате. Някой път ще ви кажа нов начин за ставане. Най-първо ще насочим вниманието си към сърцето си, после към ума си и най-после към волята си. Един процес на раздвижване ще стане у вас. След това ще раздвижиш главата си, после краката си, най-после кръста си и ще хвърлиш юргана, но няма да ставаш. На коя страна трябва да се завъртиш? Винаги първо на дясната страна, а после на лявата. И на

130

двете страни трябва да се завъртите. Ако се завъртиш на едната страна, ти ще станеш едностранчив. Креватът трябва да е в средата на стаята, а вашите са до стената. Непрактично е той да бъде в средата. Аз бих ви препоръчал в бъдеще да спите в люлка. В люлка много хубаво се спи. Сегашните кревати упражняват много лошо влияние, те са неподвижни. Човек става упорит, като спи в креват. Онези, които са нервни, да спят в люлка. Тя придава пластичност на човека. А пък сега спят на дъбов креват, на железен креват. Ти приличаш на дъб, но нищо не внася това в характера ти. Аз имам горе един креват, но съм недоволен от него.

Мислете добре, чувствувайте добре, постъпвайте добре. Мислете добре; всеки ден има нещо ново. Като станеш сутринта, започни да мислиш, но не както вчера си мислил, а за нещо ново. Всяка сутрин и в сърцето си да почувствуваш нещо ново. Нещо ново да проявиш с волята си. Всеки ден в ума, сърцето и във волята ви да има нещо ново. Така животът не се обезсмисля. Еднообразието действува смъртоносно. Вие сега се спирате върху миналите животи. Хубаво, аз вървя по пътя-и гледам на пътя се събрали десет кучета. Как най-правилно да постъпя? От мое гледище, щом са насред пътя, аз не трябва да минавам оттам. Мога да ги изгоня, но ще разваля настроението им. Аз ще се отклоня малко – или наляво, или надясно. Обаче аз зная, че кучетата имат предпочитания, и ако ти не знаеш на коя страна да се отклониш, те ще те лаят. Ако си се отклонил, както на тях им е угодно, те няма да те лаят. Остави ги на пътя. Не разваляй настроението им. Ако няма къде да се отклониш, пътят е тесен – тогава какво ще правиш? Носиш един хляб, ще го начупиш и ще хвърлиш на това куче, на онова куче по малко хляб. Разхвърлете самуна, тогава ще си минете спокойно. Този е начинът, по който ще се справите с вашите лоши състояния. Лошите състояния,

131

това са кучетата във вас, които стоят на вашия път Всичките ваши неразположения са кучетата, които седят на вашия път и ви спъват. Ще им дадеш по малко хляб и ще знаеш, че така трябва да се обхождаш с тях. Не са лоши кучетата, и те си имат свое разположение. Те седят на пътя и казват: имаме право да седим. Не им хвърляйте камъни, не разваляйте доброто, което Бог е вложил във вас. Не помрачавайте светлите мисли, които Бог е вложил във вас. Това трябва да пазите.

Аз не искам да мислите, че искам да ви уча, да ви натрапя нещо. Искам да ви покажа закона на свободата, по който всички трябва да вървим. Щом изгубим посоката на свободното движение, не можем да имаме правилно разбиране. Аз не искам да ви морализирам, да ви обвинявам, че не живеете добре. Всеки ден трябва да внасяме по една нова идея в нас. Ние живеем еднообразен живот, който не носи нищо добро. Това, което днес е добро за вас, утре ни най-малко няма да бъде добро. Днес, като ядете едно ядене, утре то трябва да бъде друго. И вашето вътрешно разположение ще зависи от добрата храна, която приемате. Днес може би си ял много добра храна, ако утре не ядеш добра храна, ще се разболееш.

Следователно от ден на ден храната ви да бъде все по-добра и по-добра – да бъде като храната на ангелите.

„Отче наш."

132

Даване - вземане. Скъпоценният камък

2009-10-04T11:53:26Z

Албена Д: /* ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК */

==ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК==

7 март 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

„Добрата молитва." Размишление 15 минути.

Ще ви прочета 23 глава от Притчи. Тази глава се отнася до всички, а не само до някои. Това са известни правила, които трябва да спазвате, понеже живеете на Земята, не живеете на небето. Това са притчи за земния живот. За небесния живот има други притчи. В сегашния културен свят има много бой. Никога хората не са били така, както сега. Бият се по всичките правила. И не само се бият, но и се убиват. В тая последната война, 1914 – 1918 г., имаше 6 милиона убити. В никоя война 6 милиона не са били убити. Това е култура. А пък в бъдещата война, която ще дойде, може да има 14 – 20 милиона убити. Който разглежда нещата буквално, той нищо няма да научи. Не е до буквата. Гледам някои, вървят в духовния път, а се проявяват съвсем по детински. Представете си, че вие влизате в един съвършен свят, дето хората знаят как да се обхождат. Тук например нямате правилна обхода. Навсякъде е така. В който и дом да влезете, никъде няма да намерите добра обхода. И в училищата е така, и в религиозните общества е така. На мнозина не всякога ви е приятно да услужите. Понякога услужвате от немай-къде. Освен това за услугата очаквате нещо от окръжаващите – да ви благодарят, да ви уважават. Някой иска да го обичат. В обичта има две положения: може да обичаш някой човек, когато ти дава или когато му даваш. Някой идва и ти казва: „Не ме ли обичаш?" Ако е гладен, ще трябва да му дадеш хляб. Ако е жаден, ще трябва да му дадеш вода. Ако е бос, ще му дадеш обуща. Ако е гологлав, ще му дадеш шапка. Ако дрехите му са окъсани, ще му дадеш дрехи. Ако е някой пътник, ще му дадеш подслон. А пък щом той каже, че те обича, той трябва да ти даде нещо. Обичта, Любовта трябва да се изрази в нещо веществено. Има и друга Любов, която се изразява не с материални работи, но законът е същият. Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате, всякога вземате и нищо не давате? Такава любов е любовта на бълхите и въшките. Любовта се познава по това, че като давам на някой човек, той е доволен от това, което му давам. Мога да му дам обуща, от които да се наранят краката му. Мога да дам хляб, който да му развали стомаха. Мога да му дам шапка, която не му става. Някой от вас може да не споделя моите схващания и вие сте прави от ваше гледище. И аз също за себе си съм прав. Но има един жив, който е общ за всички. Кой е онзи от вас, който като го убодат с една игла, ще бъде доволен? Значи убождането е неприятно за всички. Защо тогава ще мислите, че вие като бодете другите, на тях ще е приятно? Ами че езикът не е ли една игла? Най-опасната игла е езикът. Можете да мушкате всякога с него, нямам нищо против езика, но нека шие ризи, да плете чорапи, да прави каквото иска, само да мушка на място. Когато не върши никаква работа, а само боде, не е на място. Например, правилно ли е като посрещнете някой гост, да го мушнете с иглата си?

А мушкането може да става и с мисъл. Приемате любезно някого, когото не обичате, представяте се гостоприемен. Но все ще направите някаква гримаса, с което ще изразите неудоволствието си, и после пак ще сложите маската на благороден, благочестив човек.

фигура

Сега ще ви дам едно правило. Аз не искам да ви морализирам, но вие сте в един свят, в който ще си блъскате главите и те ще се охлузят и няма да бъдат такива, каквито са сега. От тях ще останат само черепи. А мускулите, които са се движили и оживявали главата, няма да ги има. Това ще ви бъде възнаграждението. Какво означава тази линия (АВ)? Кой е умният? По тази линия всеки ще познае какъв сте безпогрешно – това е едно правило. По линията ще познаете колко сте напреднали. Може да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки – а, б, в, на линията СД. Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата – брадата. Как ще нарисувате челото? То се отклонява от перпендикуляра назад до известна степен (в чертежа ЕФ). Това отклонение ще започва от основата на носа. А тук, долу, в точката В ще има трето отклонение. Изкуството зависи от това, как ще приложите перпендикуляра АВ (Учителя показва третия чертеж.) Този човек има много развит обективен ум. Челото е отклонено от перпендикуляра. Невъзможно е да имате такова изправено чело. И носът не може да се слее напълно с перпендикуляра. Има едно малко пречупване. Това показва пътя, по който се развивате. Трябва да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и допирна точка за устата. Когато горната част на устата е прекомерно развита, това показва, че в човека има много излишна енергия, която прелива. Хората, у които е развита горната част на устата, са активни и без да искат, предават нещо. А пък един човек, при който долната част е по-силно развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. Онзи, който се самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и трябва да ги нагласи в хармония с общия закон на развитието. Защото, ако ти не познаваш този перпендикуляр, няма да имаш една правилна обхода.

Вие често казвате: трябва да живеем добре. Но в какво седи добрият живот? Трябва да има правила. Човек с добър живот е като артист, който трябва да свири добре на китара, цигулка, пиано. Обаче той трябва да знае ред правила, за да успее в областта на музиката. Сега всички вие говорите за добрия живот. Един архитект е добър, когато строи хубави, удобни къщи и всички хора, на които той е построил добре къщите, да са доволни от него. Тяхното добро мнение не е от това, което той е казал за себе си, но от това, което е направил. Но ако той не е направил добре къщите, а е взел много пари, хората не са доволни.

Когато вие общувате с един ваш приятел, между вас става обмяна. Когато търсите познанство с някой човек, винаги има някакъв материален интерес. Но след като се запознаете, особено като се сближите, у вас може да се появи известен атавизъм. Преди да се запознаете, вие имате едно мнение един за друг, а щом се сближите, то се променя. Причините могат да бъдат различни: може единият да няма добра обхода или вкусовете ви са различни. Вие може да говорите няколко чужди езика, а той от време на време казва някоя фраза, и то погрешно. Това ви дразни. Ако му направиш забележка, той се засяга. Всеки човек може да направи погрешка. Има погрешки, които стават несъзнателно. Англичаните наричат това изплъзване на езика. Например на английски "Lawуег" (лайър) – законник, и "lier" (лайър) – лъжец, се изговарят еднакво. Някой може да употреби дипломатически тези думи. И после да обясни, че това не е станало съзнателно, а пък всъщност го е казал съвсем съзнателно. По този начин се извинява.

Не се извинявайте. Извинението не е оправдание. Един, който не може да рисува, не трябва да се извинява, че е лошо нарисувано, а ще го поправи.

Всяка една част от лицето съставлява една трета от цялото лице. Може да има изключения. Понякога челото може да е по-малко, друг път носът или брадата. Ако брадата е по-малка, за това има причини. В такъв случай лицето не е съразмерно. Природата, която е толкоз умна, постоянно прави своите опити. От българина тя не е успяла, още да създаде български тип. Тя сега мисли как да го създаде. Толкоз хиляди години работи и не е могла да създаде един български тип. И английски още не е създала, нито руски тип. Човешкият тип донякъде е създаден, но отделни типове още не са създадени. И трябва да се чака още хиляди години, докато бъдат създадени. Има хиляди проекти, но те не са одобрени от главната комисия. Природата не бърза, тя чака, докато се създаде истинският тип. Баснословно възнаграждение ще получи онзи, който успее да нарисува тип на българин. Всеки от вас може да участвува със свой проект – аз ще го предложа на комисията. И ще получите възнаграждение от десет милиона. Нали искате да станете богати. Сега вие ще почнете да мислите, вярно ли е това, или не. Не е въпрос дали е вярно, или не, въпросът е можете ли да го направите. Ако можете да нарисувате тип на българин, хубаво би било. В Европа има много художествени ателиета, те ще искат да имат българския тип. Независимо от това, че някой говори български, това още не значи, че е българин. По какво се познава българинът? Като се изучават главите на французина и гърка, много мъчно можеш да различиш един гръцки череп от един френски. Много си приличат. Причината за това е, че има голяма прилика между старите гърци и сегашните французи. Това сходство не се отнася само за черепа, то съществува и между другите части на външните им форми. На какво ще уподобите черепа на един германец? На какво съответствува черепът на германеца? Германският череп прилича на едновремешния римски череп, не на сегашните италианци. Техните глави са други. Германският череп се отличава с полуинтелектуални способности. В областта на слепите очи черепът на германците е силно развит. Моралните и религиозните чувства са също развити у германците. Последните са най-силно развити у славяните. Сплотеността, която имат славяните, произтича както и у евреите от развитото

122

религиозно чувство. Но у тях е развит и обективният ум, спекулативните способности. Затова тая религиозна тенденция у тях взема друг колорит. Та казвам, ако гледате главата на един славянин, тя е детска глава още. Предната част, тази на носа, не е развита още. Славянинът не е развил още своя ум. Има заложби, но не се е проявил. Германецът едва сега е започнал да се проявява. Най-добре са се проявили французите и англичаните. Българинът е доста проявен. В някои отношения е останал непроявен, недорасъл. Всичко у него се е смесило. Някъде има смес с латинската кръв

- на старите римляни. Другаде пък е смесен с гръцка кръв. Това се забелязва в челата. Някои българи имат гръцки чела. Някои българи имат римски бради. Тогаз де е българинът? Челото му гръцко, брадата му римска
-
- де е българинът, питам.
-
Тези неща, които ви обяснявам, са външни, странични. Те не са съществени. Българският тип съставлява само една форма, една фаза, но не е нещо кардинално. И не само англосаксонският тип, но даже и цялата бяла раса още не са напълно проявени. Ако разгледате петте раси, те коренно се различават. В строежа на главата има голяма разлика между бялата, жълтата и черната раса. Има разлика и в строежа на ръцете им. Един китаец, каквото и да прави, у него няма тия заложби, които има един от бялата, от арийската раса, понеже във всяка следваща раса има вложено нещо ново, което в предишните раси го няма. И в следната раса, която ще дойде, и в нея има едно качество, което го няма в бялата. Това качество не може да се предаде на бялата раса. Бялата раса, за да го добие, трябва да премине в шестата раса. Ти не можеш да имаш качествата на шестата раса, ако не станеш член на тази раса. Един плод не може да има едни и същи качества, ако е узрял в топлия или в умерения пояс. В топлия пояс има повече условия за растене, отколкото в умерения пояс. Та и във всяка

123

нова раса има повече и по-добри условия, отколкото в предната раса. Следователно следващото положение, което ще дойде за вас, ще бъде още по-благоприятно от това, в което се намирате сега. Но понякога има връщане назад. Всеки може да бъде върнат назад. Макар че сте минали през всички раси, през лемурската, черната, жълтата и бялата раса, пак може да се върнете. Лемуриецът е човек, който иска да живее изключително за себе си и няма никакъв морал. Този, който само си угажда в ядене и пиене, принадлежи на черната раса. Човек, който е крайно консервативен и не може да се повдигне, принадлежи на жълтата раса, а пък онзи, който почва да мисли и да се стреми, той принадлежи на бялата раса. Давам ви само една скица, някои черти, които определят расите. Когато у вас се зароди желание да станете господари, това е жълтата раса в потенциално състояние. Да искаш да си господар, без да имаш ум и сила да господаруваш, значи да си от жълтата раса, защото човек, за да бъде господар, трябва да бъде умен, даже нещо повече от гений, нещо повече от светия, нещо повече от учител. И учителите не господаруват. Ти трябва да бъдеш Божество. Само боговете имат право да царуват, а учителите – да учат хората. А пък всеки един от вас, даже и най-малкият, иска да господарува, макар че геният и светията нямат право да господаруват. Един светия като дойде, не си позволява да бъде господар. Казвам ви нещата тъй, както са. А пък у боговете има желание да господаруват. Защо и за какво, те си знаят. Пък и имат възможност. Като господарува, има какво да даде и какво да вземе. Бог, който е създал света, има право да господарува, понеже го е създал. И ти като искаш да господаруваш, задаваш ли си въпроса, създал ли си това, над което искаш да господаруваш. Нито една картина не си нарисувал, нито една къща не си направил, нито на един инструмент не знаеш да свириш, говорът ти не е както трябва и обходата ти не е такава, каквато

124

трябва, не знаеш как да спиш и как да ядеш, а пък при това искаш да бъдеш господар. Понякога аз съм правил опити с животните: бутна някой паяк. Той ме гледа и иска да каже: ти знаеш ли аз кой съм? Зная, паяк! Аз бутна някоя мравка и тя се наведе и каже: ти знаеш ли коя съм аз? Зная, мравка! Тя си има собствени разбирания. Паякът казва: аз много работи мога да направя. Че може да ме ухапе, това го зная, но че може да направи някои големи работи, празна работа е това.

Аз наричам тия състояния „въздухообразни състояния", които се зараждат в ума ви. Желаем едно, второ, трето и пр. Има неща, които нямат никаква реалност. Обикновено ние губим времето си в желанието си да бъдем господари. Кому и защо? Че ти можеш да бъдеш господар! Вземи камък и чук и почни да дялаш. Ще направиш една статуя и ще й бъдеш господар. Където я туриш, там ще стои, ти си й господар. Направиш една хубава кола с колелета. Впрегнеш я и казваш: спри се! Тя се спира. Казваш: тръгни! И тя потегля. Значи тази кола те слуша. Следователно това, което си направил, се подчинява на твоята воля, само на него можеш да бъдеш господар. Не се стреми да бъдеш господар на това, което не си направил. Да кажем, че искаш да бъдеш господар на една картина, която си купил. То е друго нещо. Ти не си й още господар. Господар й е онзи, който е нарисувал картината. Тя може да бъде твоя собственост само -нищо повече. Същото е и с музиката – господар може да бъде този, който е създал едно музикално произведение. Но като копираш работите на другите или ги изпълняващ, ти не си господар на музиката. Бетховен може да е композирал нещо, но въпрос е дали той го е създал. От мое гледище, Бах, Бетховен и Моцарт нищо не са създали. Тези творби са били създадени преди тях. Те ги заимствуваха и се подписаха под тях. Какво ще кажете? Пък и вие каквото създадете,

125

ще го вземете оттук малко, оттам малко. Така гледам аз на това. Съгласен съм, че Бетховен е създал много произведения, но кой Бетховен? Не материалният Бетховен, когото хората знаят, а музикалният дух вътре в него. Също така духовният Бах, гениалният Бах е създателят на музика, а не онзи, обикновеният Бах, когото хората познават. Всяко нещо може да се разглежда от различно гледище и тогава то ще бъде и вярно и невярно – зависи от коя страна го виждаме. Затова, когато кажем, че Бах или Бетховен са създали музика, трябва да разбираме Бах на духа и Бетховен на духа. Така е и във всички изкуства. Хората, които се занимават с дребни работи, нищо не могат да създадат. Сега това, което ви говоря, може да не ви е приятно – има неща, които хората не обичат да слушат. Представете си, че млад момък и млада мома искат да се облекат хубаво, да се покажат, право е това. У човека има едно желание да се облича. Ще дойде някой проповедник и ще каже, че не си струвало човек да се облича, че е грешно това, че човек трябва да.ходи бос, за да угоди на Бога. На двамата млади им е неприятно да слушат тази реч. Защо? Защото е в разрез с тяхното желание. Пък и това, което този проповедник проповядва, право ли е? Той, като е бил млад, е живял като тях, а пък сега е станал на 50 -60 години, променил се е и иска от младите да бъдат като него. Когато силният изгуби силата си, почва да проповядва на всички хора да станат слаби. Той не е прав, не говори истината. И този проповедник трябва да каже на младите хубаво да се обличат, много хубаво, за да се зарадват. Как трябва да се обличаме? Както сега се обличат хората, това не е обличане. Някой път трябва да се спра и върху дрехите. Те нямат линия. Вие носите дрехи, които са много смешни. Както има три точки на лицето, по същия начин има три допирни точки за цялото тяло. Не зная дали времето позволява да говоря повече.

126

При А са рамената. При Б е кръстът, а пък тук долу, при В, са краката. Да кажем, че искате да си ушиете дреха. Тя трябва да се опира о тялото в тези три точки. Като се движи човекът, дрехата да се допира до краката при третата точка В. А пък сега дрехите ви имат 4-5-6 допирни точки. И като върви човек, прилича на някоя гемия. Няма никаква линия, никаква талия. Ако скроиш една хубава дреха, която да има тези допирни точки, ще направи едно впечатление, а пък ако няма тези допирни точки, впечатлението ще бъде съвсем друго. Англичаните имат отгоре широки, а пък долу по-тесни дрехи. Французите имат нагоре по-тесни, надолу по-широки. А пък българинът е закопчал крачолите си с копчета, а отзад дрехата прилича на физхармоника. Хората не знаят. Сегашните им дрехи са произволни, неподходящи, с несъответствуващи качества – едно противоречие. Българинът трябва да възприеме от французите модел за дрехите си и да си отвори крачолите. Но ако ти отвориш долу крачолите повече, то е неестествено, понеже един извор в началото трябва да бъде по-голям, отколкото по своето течение. Там, дето извира, там е силата му. Когато една река отначало е тясна, и после – по-широка, това показва, че има притоци и затова тя става голяма. Следователно, когато вие, като голяма река се вливате в морето, това показва, че нямате една основна идея във вашия живот, вие сте взели нещо оттук, нещо оттам и сте станали голяма река. Но тази река няма една основна идея. Има едно противоречие в живота ви. И растенията се намират в едно противоречие със себе си. Те в двата си края са много широки, а пък при дънера са стеснени.

Вие заимствувате от много места, но трябва да знаете, че всички тия неща, които сте взели, не са ваши. Единственото ваше нещо е това, което е излязло от самите вас. И ако го разберете, ще разберете в

127

какво съотношение сте с другите хора. Като се запознаеш с един човек, трябва най-първо да си изясниш дали имате една обща основна идея за нещата. Аз като ви говоря тая сутрин, имам такава идея. Коя е идеята? Да ви приведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моят, и вашият живот. Да приведа в хармония известни ноти, това значи да ги приведа-в известно съотношение да се допълват. И тогава ще се създаде една песен. Ако няма съотношение между нотите и не се допълват хармонично, няма музикално произведение. Да живеем добре, значи да познаваме закона, върху който се изгражда животът, който е като музиката. Каквато и нота да сте, вие ще заемете разни места в петрлинието. Ако пред-; ставлявате един тон, вие може да бъдете в първата октава, във втората, третата, шестата и пр. И после може да вземете мястото на цяла нота, на половин нота на 1/4,1/8,1/16,1/32,1/64 нота. Всички положения, които заемате, зависят от първия тон. Някой път ще трябва да се спра върху законите на музиката. Всеки един тон има 12 качества. "До" има 12 качества в себе си, по които може да се изяви. Той е като зодията. Ти вземеш "до" и казваш: "до" в първа степен, във втора степен, в трета степен и т.н. – 12 качества. Вземеш сега "до" с първото качество. Какво е първото качество на "до"? Не можете да кажете. Ако попитате един виден музикант, той ще ви обясни кое е първото качество на "до". Той ще каже, че този тон трябва да бъде чист, верен, с всичките си трептения. Колко трептения има "до"? Сегашният камертон не е верен. И двата камертона, които имаме, не са верни. Те са относителни. Ако ти вземеш един правилен тон, например, ако вземеш правилно тонът "до", който е основата на живота, то ако си болен и веднага оздравееш, само тогава тонът е верен. Щом се наруши броят на трептенията на наший организъм, ако спаднат под нормата, човек се разболява. Тонът, който внася здраве

128

в тебе, е "до". Когато сте болен, ако се вслушвате дълго време в себе си и почувствувате, че вътре нещо във вас пее, болките ще утихнат. Когато минавате през недоволство, скръб и доловите, че нещо пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствувате една малка радост. Щом чуете песен отвътре, това е вече здравето. Болният, щом чуе първия тон на тая музика, вече оздравява. Трябват дълги наблюдения. И тези, които творят музика, са използували това свое вътрешно състояние. Музикантът трябва да бъде здрав, да има добро разположение, не трябва нищо да го безпокои. Нито за жена си, нито за децата си трябва да се безпокои. Като излезе да свири, той трябва да мисли само за музиката. Да забрави даже себе си. Вие също искате да свирите. Ако не забравите себе си, но да забравите онова в себе си, което ви безпокои. Защото вие непрекъснато се безпокоите какво ще стане с вас, пари нямате, здраве нямате, времето е студено – всичко това трябва да го забравите. И след като забравите всичко това, у вас ще остане същественото. Сега ще ви разясня мисълта си с едно просто сравнение. Представете си, че имате един чувал скъпоценни камъни. Всички са имитация и струват по 10-20 лева, а има един, който струва няколко милиона, но вие не знаете кой е и затова носите целия чувал на гърба си. Изпразнете чувала и намерете истинския. Чувала оставете настрана, а вземете само истинския скъпоценен камък. Това е идеята, която вложих по-горе. Има нещо във всеки от вас, което е съществено; него трябва да носите, а пък другото, непотребното, оставете. Че ви трябват обуща, дрехи, то е второстепенно, а същественото е скъпоценният камък. Значи, щом имаш в себе си този скъпоценен камък, всичко може да имаш. Аз не искам да ви уча. Защото, нали знаете, че ако те е учил един учител, а след него дойде друг, той ще ви каже, че предшественикът му не е прав. Но след него ако дойде трети, и той ще каже същото,

129

после четвърти и т.н. Всеки учител ще ви убеждава, че той е прав, а другите ви заблуждават. Вие ще се намерите в чудо – кой е прав. Кажете ми сега, според вас, кой учител ви е учил най-добре? Не е ли онзи, който е създал- вашето тяло, онзи, който ви е дал мозък, който е вложил във вас ум, сърце и воля, който всичко ви е дал? Той е вашият пръв учител – слушайте Него. А пък другите, които са дошли да ви разубеждават, да ви смущават, те са само коментатори. Първият учител, който ви е учил, Той е истинският ви учител. Слушайте Него! И всякога, когато дойде при вас, трябва да Го познавате. Той е господарят, Той е учителят. Слушайте Него! Това е идеята. А пък коментаторите, които идват, тях ги изслушвайте и само сравнявайте. Но не се оставяйте да ви пресъздават главата, нито някой друг ваш уд. Не е тяхна работа. Българите казват: много баби, хилаво дете. Някоя баба натиска главата на новороденото дете. Няма право да натиска главата му! Главата сама се оформя. Почнат ли бабите да натискат главите, черепът се разваля.

Кажете ми сега каква е основната идея, която трябва да остане във вашия ум? Първата е: изпразнете чувала, намерете скъпоценното в него, а всичко друго оставете настрани. Втората идея е: намерете Онзи, Който ви е създал, и се дръжте за Неговото учение, а пък какво казват коментаторите, оставете това настрани.

Защо като станете сутрин, вие не пеете? Какво правите, като станете сутрин? Как ставате от леглото си? Аз съм наблюдавал как стават децата. Зная и как вие ставате. Някой път ще ви кажа нов начин за ставане. Най-първо ще насочим вниманието си към сърцето си, после към ума си и най-после към волята си. Един процес на раздвижване ще стане у вас. След това ще раздвижиш главата си, после краката си, най-после кръста си и ще хвърлиш юргана, но няма да ставаш. На коя страна трябва да се завъртиш? Винаги първо на дясната страна, а после на лявата. И на

130

двете страни трябва да се завъртите. Ако се завъртиш на едната страна, ти ще станеш едностранчив. Креватът трябва да е в средата на стаята, а вашите са до стената. Непрактично е той да бъде в средата. Аз бих ви препоръчал в бъдеще да спите в люлка. В люлка много хубаво се спи. Сегашните кревати упражняват много лошо влияние, те са неподвижни. Човек става упорит, като спи в креват. Онези, които са нервни, да спят в люлка. Тя придава пластичност на човека. А пък сега спят на дъбов креват, на железен креват. Ти приличаш на дъб, но нищо не внася това в характера ти. Аз имам горе един креват, но съм недоволен от него.

Мислете добре, чувствувайте добре, постъпвайте добре. Мислете добре; всеки ден има нещо ново. Като станеш сутринта, започни да мислиш, но не както вчера си мислил, а за нещо ново. Всяка сутрин и в сърцето си да почувствуваш нещо ново. Нещо ново да проявиш с волята си. Всеки ден в ума, сърцето и във волята ви да има нещо ново. Така животът не се обезсмисля. Еднообразието действува смъртоносно. Вие сега се спирате върху миналите животи. Хубаво, аз вървя по пътя-и гледам на пътя се събрали десет кучета. Как най-правилно да постъпя? От мое гледище, щом са насред пътя, аз не трябва да минавам оттам. Мога да ги изгоня, но ще разваля настроението им. Аз ще се отклоня малко – или наляво, или надясно. Обаче аз зная, че кучетата имат предпочитания, и ако ти не знаеш на коя страна да се отклониш, те ще те лаят. Ако си се отклонил, както на тях им е угодно, те няма да те лаят. Остави ги на пътя. Не разваляй настроението им. Ако няма къде да се отклониш, пътят е тесен – тогава какво ще правиш? Носиш един хляб, ще го начупиш и ще хвърлиш на това куче, на онова куче по малко хляб. Разхвърлете самуна, тогава ще си минете спокойно. Този е начинът, по който ще се справите с вашите лоши състояния. Лошите състояния,

131

това са кучетата във вас, които стоят на вашия път Всичките ваши неразположения са кучетата, които седят на вашия път и ви спъват. Ще им дадеш по малко хляб и ще знаеш, че така трябва да се обхождаш с тях. Не са лоши кучетата, и те си имат свое разположение. Те седят на пътя и казват: имаме право да седим. Не им хвърляйте камъни, не разваляйте доброто, което Бог е вложил във вас. Не помрачавайте светлите мисли, които Бог е вложил във вас. Това трябва да пазите.

Аз не искам да мислите, че искам да ви уча, да ви натрапя нещо. Искам да ви покажа закона на свободата, по който всички трябва да вървим. Щом изгубим посоката на свободното движение, не можем да имаме правилно разбиране. Аз не искам да ви морализирам, да ви обвинявам, че не живеете добре. Всеки ден трябва да внасяме по една нова идея в нас. Ние живеем еднообразен живот, който не носи нищо добро. Това, което днес е добро за вас, утре ни най-малко няма да бъде добро. Днес, като ядете едно ядене, утре то трябва да бъде друго. И вашето вътрешно разположение ще зависи от добрата храна, която приемате. Днес може би си ял много добра храна, ако утре не ядеш добра храна, ще се разболееш.

Следователно от ден на ден храната ви да бъде все по-добра и по-добра – да бъде като храната на ангелите.

„Отче наш."

132

Даване - вземане. Скъпоценният камък

2009-10-04T11:41:55Z

Албена Д: /* ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК */

==ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК==

7 март 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

„Добрата молитва." Размишление 15 минути.

Ще ви прочета 23 глава от Притчи. Тази глава се отнася до всички, а не само до някои. Това са известни правила, които трябва да спазвате, понеже живеете на Земята, не живеете на небето. Това са притчи за земния живот. За небесния живот има други притчи. В сегашния културен свят има много бой. Никога хората не са били така, както сега. Бият се по всичките правила. И не само се бият, но и се убиват. В тая последната война, 1914 – 1918 г., имаше 6 милиона убити. В никоя война 6 милиона не са били убити. Това е култура. А пък в бъдещата война, която ще дойде, може да има 14 – 20 милиона убити. Който разглежда нещата буквално, той нищо няма да научи. Не е до буквата. Гледам някои, вървят в духовния път, а се проявяват съвсем по детински. Представете си, че вие влизате в един съвършен свят, дето хората знаят как да се обхождат. Тук например нямате правилна обхода. Навсякъде е така. В който и дом да влезете, никъде няма да намерите добра обхода. И в училищата е така, и в религиозните общества е така. На мнозина не всякога ви е приятно да услужите. Понякога услужвате от немай-къде. Освен това за услугата очаквате нещо от окръжаващите – да ви благодарят, да ви уважават. Някой иска да го обичат. В обичта има две положения: може да обичаш някой човек, когато ти дава или когато му даваш. Някой идва и ти казва: „Не ме ли обичаш?" Ако е гладен, ще трябва да му дадеш хляб. Ако е жаден, ще трябва да му дадеш вода. Ако е бос, ще му дадеш обуща. Ако е гологлав, ще му дадеш шапка. Ако дрехите му са окъсани, ще му дадеш дрехи. Ако е някой пътник, ще му дадеш подслон. А пък щом той каже, че те обича, той трябва да ти даде нещо. Обичта, Любовта трябва да се изрази в нещо веществено. Има и друга Любов, която се изразява не с материални работи, но законът е същият. Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате, всякога вземате и нищо не давате? Такава любов е любовта на бълхите и въшките. Любовта се познава по това, че като давам на някой човек, той е доволен от това, което му давам. Мога да му дам обуща, от които да се наранят краката му. Мога да дам хляб, който да му развали стомаха. Мога да му дам шапка, която не му става. Някой от вас може да не споделя моите схващания и вие сте прави от ваше гледище. И аз също за себе си съм прав. Но има един жив, който е общ за всички. Кой е онзи от вас, който като го убодат с една игла, ще бъде доволен? Значи убождането е неприятно за всички. Защо тогава ще мислите, че вие като бодете другите, на тях ще е приятно? Ами че езикът не е ли една игла? Най-опасната игла е езикът. Можете да мушкате всякога с него, нямам нищо против езика, но нека шие ризи, да плете чорапи, да прави каквото иска, само да мушка на място. Когато не върши никаква работа, а само боде, не е на място. Например, правилно ли е като посрещнете някой гост, да го мушнете с иглата си?

А мушкането може да става и с мисъл. Приемате любезно някого, когото не обичате, представяте се гостоприемен. Но все ще направите някаква гримаса, с което ще изразите неудоволствието си, и после пак ще сложите маската на благороден, благочестив човек.

Сега ще ви дам едно правило. Аз не искам да ви морализирам, но вие сте в един свят, в който ще си блъскате главите и те ще се охлузят и няма да бъдат такива, каквито са сега. От тях ще останат само черепи. А мускулите, които са се движили и оживявали главата, няма да ги има. Това ще ви бъде възнаграждението. Какво означава тази линия (АВ)? Кой е умният? По тази линия всеки ще познае какъв сте безпогрешно – това е едно правило. По линията ще познаете колко сте напреднали. Може да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки – а, б, в, на линията СД. Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата – брадата. Как ще нарисувате челото? То се отклонява от перпендикуляра назад до известна степен (в чертежа ЕФ). Това отклонение ще започва от основата на носа. А тук, долу, в точката В ще има трето отклонение. Изкуството зависи от това, как ще приложите перпендикуляра АВ (Учителя показва третия чертеж.) Този човек има много развит обективен ум. Челото е отклонено от перпендикуляра. Невъзможно е да имате такова изправено чело. И носът не може да се слее напълно с перпендикуляра. Има едно малко пречупване. Това показва пътя, по който се развивате. Трябва да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и допирна точка за устата. Когато горната част на устата е прекомерно развита, това показва, че в човека има много излишна енергия, която прелива. Хората, у които е развита горната част на устата, са активни и без да искат, предават нещо. А пък един човек, при който долната част е по-силно развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. Онзи, който се самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и трябва да ги нагласи в хармония с общия закон на развитието. Защото, ако ти не познаваш този перпендикуляр, няма да имаш една правилна обхода.

Вие често казвате: трябва да живеем добре. Но в какво седи добрият живот? Трябва да има правила. Човек с добър живот е като артист, който трябва да свири добре на китара, цигулка, пиано. Обаче той трябва да знае ред правила, за да успее в областта на

120

музиката. Сега всички вие говорите за добрия живот. Един архитект е добър, когато строи хубави, удобни къщи и всички хора, на които той е построил добре къщите, да са доволни от него. Тяхното добро мнение не е от това, което той е казал за себе си, но от това, което е направил. Но ако той не е направил добре къщите, а е взел много пари, хората не са доволни.

Когато вие общувате с един ваш приятел, между вас става обмяна. Когато търсите познанство с някой човек, винаги има някакъв материален интерес. Но след като се запознаете, особено като се сближите, у вас може да се появи известен атавизъм. Преди да се запознаете, вие имате едно мнение един за друг, а щом се сближите, то се променя. Причините могат да бъдат различни: може единият да няма добра обхода или вкусовете ви са различни. Вие може да говорите няколко чужди езика, а той от време на време казва някоя фраза, и то погрешно. Това ви дразни. Ако му направиш забележка, той се засяга. Всеки човек може да направи погрешка. Има погрешкй, които стават несъзнателно. Англичаните наричат това изплъзване на езика. Например на английски "Ьа\яуег" (лайър) – законник, и иНагя (лайър) – лъжец, се изговарят еднакво. Някой може да употреби дипломатически тези думи. И после да обясни, че това не е станало съзнателно, а пък всъщност го е казал съвсем съзнателно. По този начин се извинява.

Не се извинявайте. Извинението не е оправдание. Един, който не може да рисува, не трябва да се извинява, че е лошо нарисувано, а ще го поправи.

Всяка една част от лицето съставлява една трета от цялото лице. Може да има изключения. Понякога челото може да е по-малко, друг път носът или брадата. Ако брадата е по-малка, за това има причини. В такъв случай лицето не е съразмерно. Природата, която е толкоз умна, постоянно прави своите опити. От българина тя не е успяла, още да създаде български

121

тип. Тя сега мисли как да го създаде. Толкоз хиляди години работи и не е могла да създаде един български тип. И английски още не е създала, нито руски тип. Човешкият тип донякъде е създаден, но отделни типове още не са създадени. И трябва да се чака още хиляди години, докато бъдат създадени. Има хиляди проекти, но те не са одобрени от главната комисия. Природата не бърза, тя чака, докато се създаде истинският тип. Баснословно възнаграждение ще получи онзи, който успее да нарисува тип на българин. Всеки от вас може да участвува със свой проект – аз ще го предложа на комисията. И ще получите възнаграждение от десет милиона. Нали искате да станете богати. Сега вие ще почнете да мислите, вярно ли е това, или не. Не е въпрос дали е вярно, или не, въпросът е можете ли да го направите. Ако можете да нарисувате тип на българин, хубаво би било. В Европа има много художествени ателиета, те ще искат да имат българския тип. Независимо от това, че някой говори български, това още не значи, че е българин. По какво се познава българинът? Като се изучават главите на французина и гърка, много мъчно можеш да различиш един гръцки череп от един френски. Много си приличат. Причината за това е, че има голяма прилика между старите гърци и сегашните французи. Това сходство не се отнася само за черепа, то съществува и между другите части на външните им форми. На какво ще уподобите черепа на един германец? На какво съответствува черепът на германеца? Германският череп прилича на едновремешния римски череп, не на сегашните италианци. Техните глави са други. Германският череп се отличава с полуинтелектуални способности. В областта на слепите очи черепът на германците е силно развит. Моралните и религиозните чувства са също развити у германците. Последните са най-силно развити у славяните. Сплотеността, която имат славяните, произтича както и у евреите от развитото

122

религиозно чувство. Но у тях е развит и обективният ум, спекулативните способности. Затова тая религиозна тенденция у тях взема друг колорит. Та казвам, ако гледате главата на един славянин, тя е детска глава още. Предната част, тази на носа, не е развита още. Славянинът не е развил още своя ум. Има заложби, но не се е проявил. Германецът едва сега е започнал да се проявява. Най-добре са се проявили французите и англичаните. Българинът е доста проявен. В някои отношения е останал непроявен, недорасъл. Всичко у него се е смесило. Някъде има смес с латинската кръв

- на старите римляни. Другаде пък е смесен с гръцка кръв. Това се забелязва в челата. Някои българи имат гръцки чела. Някои българи имат римски бради. Тогаз де е българинът? Челото му гръцко, брадата му римска
-
- де е българинът, питам.
-
Тези неща, които ви обяснявам, са външни, странични. Те не са съществени. Българският тип съставлява само една форма, една фаза, но не е нещо кардинално. И не само англосаксонският тип, но даже и цялата бяла раса още не са напълно проявени. Ако разгледате петте раси, те коренно се различават. В строежа на главата има голяма разлика между бялата, жълтата и черната раса. Има разлика и в строежа на ръцете им. Един китаец, каквото и да прави, у него няма тия заложби, които има един от бялата, от арийската раса, понеже във всяка следваща раса има вложено нещо ново, което в предишните раси го няма. И в следната раса, която ще дойде, и в нея има едно качество, което го няма в бялата. Това качество не може да се предаде на бялата раса. Бялата раса, за да го добие, трябва да премине в шестата раса. Ти не можеш да имаш качествата на шестата раса, ако не станеш член на тази раса. Един плод не може да има едни и същи качества, ако е узрял в топлия или в умерения пояс. В топлия пояс има повече условия за растене, отколкото в умерения пояс. Та и във всяка

123

нова раса има повече и по-добри условия, отколкото в предната раса. Следователно следващото положение, което ще дойде за вас, ще бъде още по-благоприятно от това, в което се намирате сега. Но понякога има връщане назад. Всеки може да бъде върнат назад. Макар че сте минали през всички раси, през лемурската, черната, жълтата и бялата раса, пак може да се върнете. Лемуриецът е човек, който иска да живее изключително за себе си и няма никакъв морал. Този, който само си угажда в ядене и пиене, принадлежи на черната раса. Човек, който е крайно консервативен и не може да се повдигне, принадлежи на жълтата раса, а пък онзи, който почва да мисли и да се стреми, той принадлежи на бялата раса. Давам ви само една скица, някои черти, които определят расите. Когато у вас се зароди желание да станете господари, това е жълтата раса в потенциално състояние. Да искаш да си господар, без да имаш ум и сила да господаруваш, значи да си от жълтата раса, защото човек, за да бъде господар, трябва да бъде умен, даже нещо повече от гений, нещо повече от светия, нещо повече от учител. И учителите не господаруват. Ти трябва да бъдеш Божество. Само боговете имат право да царуват, а учителите – да учат хората. А пък всеки един от вас, даже и най-малкият, иска да господарува, макар че геният и светията нямат право да господаруват. Един светия като дойде, не си позволява да бъде господар. Казвам ви нещата тъй, както са. А пък у боговете има желание да господаруват. Защо и за какво, те си знаят. Пък и имат възможност. Като господарува, има какво да даде и какво да вземе. Бог, който е създал света, има право да господарува, понеже го е създал. И ти като искаш да господаруваш, задаваш ли си въпроса, създал ли си това, над което искаш да господаруваш. Нито една картина не си нарисувал, нито една къща не си направил, нито на един инструмент не знаеш да свириш, говорът ти не е както трябва и обходата ти не е такава, каквато

124

трябва, не знаеш как да спиш и как да ядеш, а пък при това искаш да бъдеш господар. Понякога аз съм правил опити с животните: бутна някой паяк. Той ме гледа и иска да каже: ти знаеш ли аз кой съм? Зная, паяк! Аз бутна някоя мравка и тя се наведе и каже: ти знаеш ли коя съм аз? Зная, мравка! Тя си има собствени разбирания. Паякът казва: аз много работи мога да направя. Че може да ме ухапе, това го зная, но че може да направи някои големи работи, празна работа е това.

Аз наричам тия състояния „въздухообразни състояния", които се зараждат в ума ви. Желаем едно, второ, трето и пр. Има неща, които нямат никаква реалност. Обикновено ние губим времето си в желанието си да бъдем господари. Кому и защо? Че ти можеш да бъдеш господар! Вземи камък и чук и почни да дялаш. Ще направиш една статуя и ще й бъдеш господар. Където я туриш, там ще стои, ти си й господар. Направиш една хубава кола с колелета. Впрегнеш я и казваш: спри се! Тя се спира. Казваш: тръгни! И тя потегля. Значи тази кола те слуша. Следователно това, което си направил, се подчинява на твоята воля, само на него можеш да бъдеш господар. Не се стреми да бъдеш господар на това, което не си направил. Да кажем, че искаш да бъдеш господар на една картина, която си купил. То е друго нещо. Ти не си й още господар. Господар й е онзи, който е нарисувал картината. Тя може да бъде твоя собственост само -нищо повече. Същото е и с музиката – господар може да бъде този, който е създал едно музикално произведение. Но като копираш работите на другите или ги изпълняващ, ти не си господар на музиката. Бетховен може да е композирал нещо, но въпрос е дали той го е създал. От мое гледище, Бах, Бетховен и Моцарт нищо не са създали. Тези творби са били създадени преди тях. Те ги заимствуваха и се подписаха под тях. Какво ще кажете? Пък и вие каквото създадете,

125

ще го вземете оттук малко, оттам малко. Така гледам аз на това. Съгласен съм, че Бетховен е създал много произведения, но кой Бетховен? Не материалният Бетховен, когото хората знаят, а музикалният дух вътре в него. Също така духовният Бах, гениалният Бах е създателят на музика, а не онзи, обикновеният Бах, когото хората познават. Всяко нещо може да се разглежда от различно гледище и тогава то ще бъде и вярно и невярно – зависи от коя страна го виждаме. Затова, когато кажем, че Бах или Бетховен са създали музика, трябва да разбираме Бах на духа и Бетховен на духа. Така е и във всички изкуства. Хората, които се занимават с дребни работи, нищо не могат да създадат. Сега това, което ви говоря, може да не ви е приятно – има неща, които хората не обичат да слушат. Представете си, че млад момък и млада мома искат да се облекат хубаво, да се покажат, право е това. У човека има едно желание да се облича. Ще дойде някой проповедник и ще каже, че не си струвало човек да се облича, че е грешно това, че човек трябва да.ходи бос, за да угоди на Бога. На двамата млади им е неприятно да слушат тази реч. Защо? Защото е в разрез с тяхното желание. Пък и това, което този проповедник проповядва, право ли е? Той, като е бил млад, е живял като тях, а пък сега е станал на 50 -60 години, променил се е и иска от младите да бъдат като него. Когато силният изгуби силата си, почва да проповядва на всички хора да станат слаби. Той не е прав, не говори истината. И този проповедник трябва да каже на младите хубаво да се обличат, много хубаво, за да се зарадват. Как трябва да се обличаме? Както сега се обличат хората, това не е обличане. Някой път трябва да се спра и върху дрехите. Те нямат линия. Вие носите дрехи, които са много смешни. Както има три точки на лицето, по същия начин има три допирни точки за цялото тяло. Не зная дали времето позволява да говоря повече.

126

При А са рамената. При Б е кръстът, а пък тук долу, при В, са краката. Да кажем, че искате да си ушиете дреха. Тя трябва да се опира о тялото в тези три точки. Като се движи човекът, дрехата да се допира до краката при третата точка В. А пък сега дрехите ви имат 4-5-6 допирни точки. И като върви човек, прилича на някоя гемия. Няма никаква линия, никаква талия. Ако скроиш една хубава дреха, която да има тези допирни точки, ще направи едно впечатление, а пък ако няма тези допирни точки, впечатлението ще бъде съвсем друго. Англичаните имат отгоре широки, а пък долу по-тесни дрехи. Французите имат нагоре по-тесни, надолу по-широки. А пък българинът е закопчал крачолите си с копчета, а отзад дрехата прилича на физхармоника. Хората не знаят. Сегашните им дрехи са произволни, неподходящи, с несъответствуващи качества – едно противоречие. Българинът трябва да възприеме от французите модел за дрехите си и да си отвори крачолите. Но ако ти отвориш долу крачолите повече, то е неестествено, понеже един извор в началото трябва да бъде по-голям, отколкото по своето течение. Там, дето извира, там е силата му. Когато една река отначало е тясна, и после – по-широка, това показва, че има притоци и затова тя става голяма. Следователно, когато вие, като голяма река се вливате в морето, това показва, че нямате една основна идея във вашия живот, вие сте взели нещо оттук, нещо оттам и сте станали голяма река. Но тази река няма една основна идея. Има едно противоречие в живота ви. И растенията се намират в едно противоречие със себе си. Те в двата си края са много широки, а пък при дънера са стеснени.

Вие заимствувате от много места, но трябва да знаете, че всички тия неща, които сте взели, не са ваши. Единственото ваше нещо е това, което е излязло от самите вас. И ако го разберете, ще разберете в

127

какво съотношение сте с другите хора. Като се запознаеш с един човек, трябва най-първо да си изясниш дали имате една обща основна идея за нещата. Аз като ви говоря тая сутрин, имам такава идея. Коя е идеята? Да ви приведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моят, и вашият живот. Да приведа в хармония известни ноти, това значи да ги приведа-в известно съотношение да се допълват. И тогава ще се създаде една песен. Ако няма съотношение между нотите и не се допълват хармонично, няма музикално произведение. Да живеем добре, значи да познаваме закона, върху който се изгражда животът, който е като музиката. Каквато и нота да сте, вие ще заемете разни места в петрлинието. Ако пред-; ставлявате един тон, вие може да бъдете в първата октава, във втората, третата, шестата и пр. И после може да вземете мястото на цяла нота, на половин нота на 1/4,1/8,1/16,1/32,1/64 нота. Всички положения, които заемате, зависят от първия тон. Някой път ще трябва да се спра върху законите на музиката. Всеки един тон има 12 качества. "До" има 12 качества в себе си, по които може да се изяви. Той е като зодията. Ти вземеш "до" и казваш: "до" в първа степен, във втора степен, в трета степен и т.н. – 12 качества. Вземеш сега "до" с първото качество. Какво е първото качество на "до"? Не можете да кажете. Ако попитате един виден музикант, той ще ви обясни кое е първото качество на "до". Той ще каже, че този тон трябва да бъде чист, верен, с всичките си трептения. Колко трептения има "до"? Сегашният камертон не е верен. И двата камертона, които имаме, не са верни. Те са относителни. Ако ти вземеш един правилен тон, например, ако вземеш правилно тонът "до", който е основата на живота, то ако си болен и веднага оздравееш, само тогава тонът е верен. Щом се наруши броят на трептенията на наший организъм, ако спаднат под нормата, човек се разболява. Тонът, който внася здраве

128

в тебе, е "до". Когато сте болен, ако се вслушвате дълго време в себе си и почувствувате, че вътре нещо във вас пее, болките ще утихнат. Когато минавате през недоволство, скръб и доловите, че нещо пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствувате една малка радост. Щом чуете песен отвътре, това е вече здравето. Болният, щом чуе първия тон на тая музика, вече оздравява. Трябват дълги наблюдения. И тези, които творят музика, са използували това свое вътрешно състояние. Музикантът трябва да бъде здрав, да има добро разположение, не трябва нищо да го безпокои. Нито за жена си, нито за децата си трябва да се безпокои. Като излезе да свири, той трябва да мисли само за музиката. Да забрави даже себе си. Вие също искате да свирите. Ако не забравите себе си, но да забравите онова в себе си, което ви безпокои. Защото вие непрекъснато се безпокоите какво ще стане с вас, пари нямате, здраве нямате, времето е студено – всичко това трябва да го забравите. И след като забравите всичко това, у вас ще остане същественото. Сега ще ви разясня мисълта си с едно просто сравнение. Представете си, че имате един чувал скъпоценни камъни. Всички са имитация и струват по 10-20 лева, а има един, който струва няколко милиона, но вие не знаете кой е и затова носите целия чувал на гърба си. Изпразнете чувала и намерете истинския. Чувала оставете настрана, а вземете само истинския скъпоценен камък. Това е идеята, която вложих по-горе. Има нещо във всеки от вас, което е съществено; него трябва да носите, а пък другото, непотребното, оставете. Че ви трябват обуща, дрехи, то е второстепенно, а същественото е скъпоценният камък. Значи, щом имаш в себе си този скъпоценен камък, всичко може да имаш. Аз не искам да ви уча. Защото, нали знаете, че ако те е учил един учител, а след него дойде друг, той ще ви каже, че предшественикът му не е прав. Но след него ако дойде трети, и той ще каже същото,

129

после четвърти и т.н. Всеки учител ще ви убеждава, че той е прав, а другите ви заблуждават. Вие ще се намерите в чудо – кой е прав. Кажете ми сега, според вас, кой учител ви е учил най-добре? Не е ли онзи, който е създал- вашето тяло, онзи, който ви е дал мозък, който е вложил във вас ум, сърце и воля, който всичко ви е дал? Той е вашият пръв учител – слушайте Него. А пък другите, които са дошли да ви разубеждават, да ви смущават, те са само коментатори. Първият учител, който ви е учил, Той е истинският ви учител. Слушайте Него! И всякога, когато дойде при вас, трябва да Го познавате. Той е господарят, Той е учителят. Слушайте Него! Това е идеята. А пък коментаторите, които идват, тях ги изслушвайте и само сравнявайте. Но не се оставяйте да ви пресъздават главата, нито някой друг ваш уд. Не е тяхна работа. Българите казват: много баби, хилаво дете. Някоя баба натиска главата на новороденото дете. Няма право да натиска главата му! Главата сама се оформя. Почнат ли бабите да натискат главите, черепът се разваля.

Кажете ми сега каква е основната идея, която трябва да остане във вашия ум? Първата е: изпразнете чувала, намерете скъпоценното в него, а всичко друго оставете настрани. Втората идея е: намерете Онзи, Който ви е създал, и се дръжте за Неговото учение, а пък какво казват коментаторите, оставете това настрани.

Защо като станете сутрин, вие не пеете? Какво правите, като станете сутрин? Как ставате от леглото си? Аз съм наблюдавал как стават децата. Зная и как вие ставате. Някой път ще ви кажа нов начин за ставане. Най-първо ще насочим вниманието си към сърцето си, после към ума си и най-после към волята си. Един процес на раздвижване ще стане у вас. След това ще раздвижиш главата си, после краката си, най-после кръста си и ще хвърлиш юргана, но няма да ставаш. На коя страна трябва да се завъртиш? Винаги първо на дясната страна, а после на лявата. И на

130

двете страни трябва да се завъртите. Ако се завъртиш на едната страна, ти ще станеш едностранчив. Креватът трябва да е в средата на стаята, а вашите са до стената. Непрактично е той да бъде в средата. Аз бих ви препоръчал в бъдеще да спите в люлка. В люлка много хубаво се спи. Сегашните кревати упражняват много лошо влияние, те са неподвижни. Човек става упорит, като спи в креват. Онези, които са нервни, да спят в люлка. Тя придава пластичност на човека. А пък сега спят на дъбов креват, на железен креват. Ти приличаш на дъб, но нищо не внася това в характера ти. Аз имам горе един креват, но съм недоволен от него.

Мислете добре, чувствувайте добре, постъпвайте добре. Мислете добре; всеки ден има нещо ново. Като станеш сутринта, започни да мислиш, но не както вчера си мислил, а за нещо ново. Всяка сутрин и в сърцето си да почувствуваш нещо ново. Нещо ново да проявиш с волята си. Всеки ден в ума, сърцето и във волята ви да има нещо ново. Така животът не се обезсмисля. Еднообразието действува смъртоносно. Вие сега се спирате върху миналите животи. Хубаво, аз вървя по пътя-и гледам на пътя се събрали десет кучета. Как най-правилно да постъпя? От мое гледище, щом са насред пътя, аз не трябва да минавам оттам. Мога да ги изгоня, но ще разваля настроението им. Аз ще се отклоня малко – или наляво, или надясно. Обаче аз зная, че кучетата имат предпочитания, и ако ти не знаеш на коя страна да се отклониш, те ще те лаят. Ако си се отклонил, както на тях им е угодно, те няма да те лаят. Остави ги на пътя. Не разваляй настроението им. Ако няма къде да се отклониш, пътят е тесен – тогава какво ще правиш? Носиш един хляб, ще го начупиш и ще хвърлиш на това куче, на онова куче по малко хляб. Разхвърлете самуна, тогава ще си минете спокойно. Този е начинът, по който ще се справите с вашите лоши състояния. Лошите състояния,

131

това са кучетата във вас, които стоят на вашия път Всичките ваши неразположения са кучетата, които седят на вашия път и ви спъват. Ще им дадеш по малко хляб и ще знаеш, че така трябва да се обхождаш с тях. Не са лоши кучетата, и те си имат свое разположение. Те седят на пътя и казват: имаме право да седим. Не им хвърляйте камъни, не разваляйте доброто, което Бог е вложил във вас. Не помрачавайте светлите мисли, които Бог е вложил във вас. Това трябва да пазите.

Аз не искам да мислите, че искам да ви уча, да ви натрапя нещо. Искам да ви покажа закона на свободата, по който всички трябва да вървим. Щом изгубим посоката на свободното движение, не можем да имаме правилно разбиране. Аз не искам да ви морализирам, да ви обвинявам, че не живеете добре. Всеки ден трябва да внасяме по една нова идея в нас. Ние живеем еднообразен живот, който не носи нищо добро. Това, което днес е добро за вас, утре ни най-малко няма да бъде добро. Днес, като ядете едно ядене, утре то трябва да бъде друго. И вашето вътрешно разположение ще зависи от добрата храна, която приемате. Днес може би си ял много добра храна, ако утре не ядеш добра храна, ще се разболееш.

Следователно от ден на ден храната ви да бъде все по-добра и по-добра – да бъде като храната на ангелите.

„Отче наш."

132

КНИГА: Най-малкият опит

2009-10-04T11:07:51Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-13-NMO-18b.pdf Най-малкият опит]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Най-малкият опит]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 2. [[Съществените правила]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 3. [[Дружене, слушане и следване]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Не я ограничавай!]] (Данчето) (работи се)
* 5. [[Опитай!]] (Ани) (работи се)
* 6. [[Ключ за постижение]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 7. [[Даване - вземане. Скъпоценният камък]] (Албена Д) (работи се)
* 8. [[Развитие на заложбите]]
* 9. [[Мистичната чаша]]
* 10. [[Пътят на щастието]]
* 11. [[Условията за растеж]]
* 12. [[Идването на Господа]]
* 13. [[Възвишеното в човека]]
* 14. [[Сигурният пазител]]
* 15. [[Път за постижения]]
* 16. [[Що е човек]]
* 17. [[Божественият филтър]]
* 18. [[Пред шестата врата]]

Ключ за постижение

2009-10-04T11:04:27Z

Албена Д: /* КЛЮЧ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ */

==КЛЮЧ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ==

28 февруари 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

15 минути размишление.

Ще прочета 5 глава от евангелието на Йоана от 1 до 4 стих.

„Духът Божий".

Хората се запитват какво нещо е търпението. Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора търпят, без да са търпеливи. Каквото им дойде до главата, го носят, минават за търпеливи, обаче в себе си се тревожат, плачат, изискват, роптаят. Най-после се примиряват и казват: няма какво да се прави. Примирението ние го наричаме търпение. Онези, които обичат да философствуват, могат да попитат: не може ли живот без мъчнотии? Има и такъв, той е съвършеният живот. Но на Земята е несъвършеният живот. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до него, трябва да минем през несъвършения. Явява се тогава друг въпрос: не може ли човек да се роди съвършен? Това е механическо схващане. Ние искаме някой друг да направи живота ни съвършен. Ако ти станеш по този начин съвършен, ще приличаш на часовник. Ти няма да участвуваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш нищо за своето предназначение. Ако те попитат каква работа вършиш, няма да знаеш какво да отговориш. Часовникът не върши работата за себе си, той нищо не придобива, като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви желания. Но има едно положение, в което всички се намирате -преобладава влиянието на силните чувства. А когато чувствата господствуват над човека, той не мисли много. Защото мисълта е свързана с ежедневните чувствувания и усети. Боли те пръстът, ти не можеш да мислиш за нищо друго, само за болката си мислиш. Гледаш го, връзваш го, развързваш го, лекуваш го. За тебе той е най-важното в момента. Оздравее пръстът и го забравиш. Понякога се оплакваме, че никой не ни обръща внимание. Мислиш ли, че от доброта обръщат внимание на болния пръст? И всички удове на тялото се занимават с болния уд? Помислили ли сте върху това, защо искате хората или някой отделен човек да ви обичат? Какво подразбирате под думата „обич"? Да допуснем, че този, който ви обича, е близо, но той може да е на другата страна на Земята и ви обича. Вие се радвате на тази обич, но какво прави той заради вас? Той ви писал писмо и вие се радвате, но каква полза имате от това писмо? Той живее на другия край на Земята. Ако е беден, нищо не добивате, освен едно писмо. Ако е богат, понякога получавате един чек. Или пък ако е ученолюбив, някоя книга ще ви изпрати и вие ще бъдете доволни. Но представете си, че един човек ви обича и вие го обичате, но никога не сте се виждали. Той бил приятел на баща ви и казвате, че тяхното приятелство ви свързва с него. И без да го познавате, от това, което прави за вас, вие мислите, че ви обича. И ние мислим и се свързваме със същества от другия свят, без да сме ги виждали. Понякога те ни правят някакви услуги. Ние ги наричаме светии, праведни, сродни души. Болният човек от прочетената глава, 38 години очаквал да дойде същество от невидимия свят, да размъти водата и да се изцери. Но винаги, когато водата се размътвала, друг го изпреварвал и той трябвало пак да чака до другата година. 38 години е чакал! Но когато Христос дошъл в къпалнята, той не е бил единственият. Много болни е имало. Защо Христос се спря само на него, а не при другите? Това е вече философия. Имал си е свои съображения. Ако някой ме попита защо Господ е направил света такъв, мога да дам някой философски изяснения, но всъщност защо светът е така направен, този, който го е направил, само той знае това. А всички други, които не са участвували, те само предполагат. И онзи, който предполага, обикновено е далеч от истината. Светът при сегашните условия е точно като тази къпалия. И всички ние, или почти всички имате нужда и очаквате да се раздвижи водата. И какво очаквате от размътването на водата? Вие очаквате някое щастие да ви дойде. Болен сте, сиромах сте, невежа сте. И очаквате да дойде ангел, да слезе и да размъти водата. И щом се окъпете, вашите работи да се уредят. И някои по 38 години сте чакали. Чакате, чакате и се утешавате, че втори път като дойде ангелът в къпалнята, тогаз ще влезете в някое друго прераждане. Това, което ви говоря, е външната страна на въпроса. Ние разглеждаме живота, но не сме дошли до едно правилно разбиране. Например ти си трезвен човек, много трезвен. Може да си брат или сестра. Но един ден отиваш на гости и те почерпят с една чашка абсент, коняк или хубаво вино. А в тебе нещо ти казва: кусни малко, досега си бил много невежа, не постъпваш както хората. Кусни си малко. Друго същество ти казва: не бутай. Двете същества ти не ги знаеш. Едното ти казва: вземи, колкото да не обидиш хората, а пък другото ти казва: не вземай! Пиеш една чашка, после казваш: много голям невежа съм бил. Много хубав бил този коняк. Хубав е, като изстинеш, да туриш малко от него в чая. Може да се лекуваш с коняк. Хремав си, ще вземеш малко чай с коняк. Едно добро лечебно средство. Но лоши са последствията. Чаша след чаша и се създава един лош навик. И като дойдеш до чашата, тя те привлича. Ти пиеш, изгубиш съзнание и на другия ден те боли главата. Обещаваш, че няма да пиеш, но пак пиеш. Обаче ние отиваме по-надалеч. Вие искате да добиете една хубава черта в характера си, която я нямате. Например — търпението. То е една от добрите черти. Но много мъчно може да се добие. Много мъчно е за човека да бъде търпелив. Затова трябва да бъдеш почти глух за някои неща. Човек трябва да си изработи такъв навик, че когато го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде, за да не чува обидите. Някои са любопитни. Всичко чуват и го разправят на този, за когото се отнася. И човекът загубва настроението си. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. Представете си, че аз съм някой голям цигулар. Без да разпитвам тоз-оня, аз зная какво ще кажат за мен – или че зная да свиря хубаво, или че съм посредствен цигулар. Едно от двете. Или че много хубаво свиря, или че не свиря хубаво. За какво ми е тяхното мнение? Дали свиря хубаво, или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря хубаво или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря някой път, казвам: това не е никакво свирене. Като бутнеш един клавиш на пианото, там тонът си има определено място, по-лесно е. Но като бутнеш на цигулката, ще изкараш тон, но не всякога той е хубав. Уреденият живот прилича на пиано. Моралният живот аз го наричам пиано. С две ръце свириш. А пък неуреденият живот е цигулка. Няма никакъв закон там. Впрочем и там има правила, но нито един учител не може да ти каже де точно да туриш пръста си. Затова понякога не се получава хубав тон. И ако би имало закон за онези, които свирят на цигулка, да ги наказват, то не зная колко цигулари ще останат вън от затвора – почти всички ще бъдат вътре. На пианото като бутнеш, има нещо точно определено. Но с цигулката много малко биха могли да избегнат наказанието. Пианото е нагласено, а пък цигулката сам трябва да нагласиш. Някой път се разстройва. Някой път цигуларят свири, но не му е нагласена цигулката. И времето може да съдействува за разстройването. Тъкмо си я нагласил, спаднала някоя струна с половин тон. Постоянно трябва да въртиш и да развърташ.

Снощи слушахме един сляп човек, който се научил да свири на пиано. (На 27 февруари 1934 г. в салона БИАД слепият унгарски пианист Имре Унгар даде Шопенов концерт. Той пожънал първите си успехи още в музикалната академия в Будапеща, дето удивил слушателите. После, през 1932 г., взел участие в Шопеновите тържества и спечелил първа награда. Унгар се смята като един от най-добрите изпълнители на Шопен.) Някой казва: как го харесваш? Той е насърчение за онези, които имат очи. Този, слепият, като свири така, какво остава за ония, които имат очи. Защо слепият свири хубаво? Как намира клавишите? Мъчнотиите при него са почти както при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка, е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар, след като дълго време е свирил, у него се получава нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти трябва да прогледнат пръстите, за да свириш. А докато са слепи пръстите, не можеш да свириш. С такива музикални пръсти не е мъчно да се свири.

Та казвам: има особености, които ни озадачават. В човека има странни прояви. Как този сляп човек се е научил да свири, когато много с нормално зрение не могат да свирят? Казват: някои работи са невъзможни. Как се е научил сляп човек така хубаво да свири? И не само свири, но дава изразителност на тоновете! Той свири Бетховен и Шопен, но така, че на публиката беше трудно да различи Бетховен от Шопен. На помощ им идваше програмата. Но имаше и такива, които долавяха разликата. Трябва човек да е с много тънко музикално чувство за това. Някои тълкуват какво е искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво е искал да каже Бетховен с тези тонове. Има известни тонове в музиката, които означават смърт. Други пък означават радост; трети — несрета, несполука или болезнено състояние. Но питам, каква музика е тази, с която човек изразява болестта си? Музиката на Шопен не е за здрави хора, тя е за болни, които трябва да се лекуват. Изживял едно нещастие и го изразил чрез музиката.

Не само в музиката хората изпадат в противоречие, а и в говора. Една дума или буква на английски има едно произношение, на френски – друго. На български ще произнесеш думата „Дарвин", но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение.

На концерта до мен стоеше един музикателен критик. Вземаше си бележки, за да направи коментар върху това, как пианистът е свирил. Каква е била интонацията, какво е искал да каже. Нищо не иска да каже. Този, слепият, е запомнил каквото другите хора са написали и го свири. Друг сляп ще го свири по друг начин.

Казвате за някого, че е много добър човек. Добър, но ако му кажеш някоя лоша дума, ще дигне цял скандал. Като му кажат, че е много добър, по този начин не се предизвиква лошото в него.

Класическата музика има лечебни свойства. Трябва да слушате класическа музика. Някой казва: не я разбирам. Няма какво да я разбираш. Като пиеш едно лекарство, разбираш ли го? Важното е да се излекуваш. Щом принесе полза, добро е. И при слушането е същото – щом една музика може да ме тонира, добра е. Отивам и слушам класическа музика. Може да съм песимистично настроен, неразположен. И като слушам, слушам, приятно ми е, хубаво свири. Каква философия съдържа, не разбирам, но неразположението ми минава... Излизам си от концертната зала с много добро разположение. Такова е настроението на всеки, който се е нахранил добре в някоя гостилница. Като се върнах от снощния концерт, питат ме какво е мнението ми. И ако бях направил критика на музиката, съвсем криво щяхте да ме разберете. Сега ще ви кажа само това: представете си, че аз съм здрав човек и вляза в една клиника да ме лекуват, мене, здравия човек. Какво трябва да кажа, ако ме питат дали ми харесва клиниката?

За мене музиката беше интересна. За мене е интересно как музиката лекува хората, как се тонират чрез нея. За мене е интересно какво влияние упражняват известни тонове върху хората. Снощи имаше една дама, която се разговаряше с друга. Беше разсеяна. И като почна концертът, тя се заинтересува как свири този, слепият човек, какъв му е тонът. Й после седи замислена, а аз си казвам: ето какво може да направи един сляп човек, като работи. Това е по отношение на музиката. Ако един сляп може да има тези постижения в музиката, колко повече може да постигне един човек с нормално зрение? Когато след концерта този млад човек се поклони, като че искаше да каже: „Ще ме извините, ако имах очи, щях да свиря по-добре. Най-хубавото, което можах да направя, направих го, но ако имах очи, щях да свиря по-добре". А пък там имаше музиканти, които си мислеха: „Хее, той без очи свири много по-хубаво, отколкото ние, които имаме очи." Слепият музикант привлече много хора – салонът беше пълен, макар че билетите бяха много скъпи, а сега сме в икономическа криза. С какво ги привлече този човек? С музиката си. Вие често се обезсърчавате. Нека този сляп човек ви служи за пример. Ако той може да се научи да свири така, питам, може ли този, който е тръгнал по пътя на истината, да няма постижения? Защото един ден вие като него ще давате концерт. На онзи свят като отидеш, като слепия ще даваш концерт. И да виждаш, и да не виждаш, пак ще дадеш концерт.

Според мене, на този музикант, който свири снощи, му липсва още нещо. Какво? Че музиката му не лекува още слепи. Защото имаше доста слепи там. Тези, които имаха нервно неразположение, той ги излекува, но колкото слепи имаше, си останаха пак слепи. Някой път вие се обезсърчавате, а мислите ли за този човек, който свири и си остава пак сляп? Хората са доволни. Тези хора му ръкопляскат. Той ги чува, но не ги вижда, няма ясна представа за тях. За него те са една обща маса. Какво е неговото състояние, личи по лицето му – тъжно е. Той благодари на Бога за музиката, която намалява страданието му. Като свири, той се чувствува по-добре – не мисли за голямата си загуба. Ако ви предложат да бъдете сляп виртуоз или да имате очи, кое ще изберете? Някои от вас искате да свирите. Свиренето е приготовление за една друга наука – най-великата, магическата наука в света – Любовта, която е достояние на всички. Изисква се от всички да учат тая наука. Не се позволява никому да бъде невежа в това отношение. Проучвали ли сте в колко тона се изразява Любовта? Сегашната музика има 7 основни тона. Единият от тях е основният тон на живота – „до". Друг тон е на движението – „ре". Трети – тон на човешката мисъл – „ми", на човешките стремежи, забогатяване – „фа", „сол" – на човешката амбиция – на човешките постижения е „ла". „Си" е тонът на духовното в човека. И най-после осмият тон е повторение на първия. Има и полутонове. И те си имат свое значение.

И тъй, Христос отиде при онзи; който беше чакал 38 години в къпалнята, и го попита: "Искаш ли да бъдеш здрав?" „Искам, но няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато ангелът я размъти." Христос му отвърна: "Този не е единственият начин да се излекуваш. Има и друг начин". "Но аз не го зная, Господи!" „Тогава аз ти казвам: стани, дигни одъра си и ходи!" В същия миг човекът дигна одъра си и си отиде. Но намериха се някои да критикуват Христа.

"Стани, дигни одъра си! Няма какво да чакаш, 38 години си чакал." То е едната страна на въпроса. Аз правя следната аналогия: този човек 38 години свири една пиеса по Любовта и все не може да я изсвири добре. 38 години го късат на изпит. 38 години седя той в училището. Христос дойде и му каза: "Дигни си одъра и върви!" Според Мойсеевия закон нямаше право да си дигне одъра в събота, но той каза на фарисеите: "Онзи, който ме изцери, Той ми каза да стана и да ходя. Аз трябваше да изпълня Неговата заповед". Силата на човека седи във вярата и в послушанието му. Къде е постижението? Докато чакаме ангелът да слезе или хората да ни помогнат, много години ще се минат. А когато дойде Божественото, това може да стане само с една дума: „Стани!" Има деца, които се раждат гениални музиканти и без да са учили занаят. А този сляп момък е трябвало да учи, много големи усилия е положил, за да стане музикант. Той е един волев темперамент. С непреодолима воля и голямо постоянство той е постигнал целта си. Това показва и лицето му. Има и известна дарба, разбира се. Но човек, ако се роди даровит, може и с по-малки усилия да има постижения. За вас не е необходимо да се раждате втори път на Земята. Може да заспите и като станете сутринта, да сте даровит. Мога да ви приведа много примери за такива случаи. От човека при известни условия може да стане музикант, и то даровит музикант. Отива един от най-неспособните в музиката при един известен професор. Момъкът е богат, плаща добре на професора, но един ден го изкарва из кожата му. И професорът му ударил две плесници и го изпъдил, като му казал, че от него музикант няма да стане. Но след този случай неспособният ученик става музикант. И виден музикант става. Както виждате, дарбата може да се събуди и чрез плесница. И Господ, когато иска да направи някого музикант, си служи с плесници. Говориш му, говориш му, главата му не се напълва. И апостол Павел като го биха, стана апостол. И апостол Петър като го биха, стана апостол. Светиите, като ги биха, станаха светии. Навеждам ви сега на изключителните условия в живота. Дарбите, които по друг начин е невъзможно да се постигнат, при изключителните условия се постигат. Не считайте, че нещастието, което ви е сполетяло, няма смисъл. И този музикант, ако не беше сляп, нямаше да стане музикант. Той не е много музикален. Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше да бъде посредствен ученик. Но с този удар – с тази слепота – с това вътрешно концентриране, той засегнал друг център – центърът на музикалността. И ако той прогледа, ще стане обикновен музикант. Ще изгуби дълбочината, която има, способността да се концентрира. Ония, които искали да му направят пакост, го лишили от очи, но с това се развила в него тази способност. Някой път, като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед да придобиете друго по-голямо – нищо повече. И ако това, което вие искате, ви се даде, вие ще изгубите дарбата си. Един добър човек, за да се подигне морално, той трябва да бъде сиромах. Ако го освободите от сиромашията, ще му направите пакост; той не ще може да има същите постижения.

Това не са залъгвания. Това са данни от живота. Някои се мъчат да определят условията на даровития ученик. Обикновено те се заблуждават. На даровития ученик му трябват лоши условия. Защото кои са лоши условия? Според мене, всички ония условия, които препятствуват за правилното развитие, те са лоши условия. Всички ония условия, каквито и да са, които спомагат да се яви нещо хубаво в човека – може те да са неприятни, но според мене те са едно благо за този човек. За да има постижения, цялото човечество трябва да мине през страдания. В сегашния живот е така. Но ще дойде друго време, когато дарбите, които човек има, ще се събудят в нормално състояние. Сегашните методи са временни. От болезненото състояние, в което се намирате сега, трябва да се излекувате, за да станете здрави. Тогава вашите постижения ще бъдат съвсем други.

Кое е по-хубаво според вас? Музикални да сте или добри? Силни ли да сте, или любящи? Ако трябва да избирате, на кое ще се спрете. Любящи! Един добър човек може да бъде музикален. Музиката е външната страна на доброто. И любящият човек може да бъде силен, понеже силата е външната страна на Любовта. Сега обратното: музикалният човек може ли да бъде добър? Ако той не е добър и музикален не може да бъде. По същия начин, ако не е здрав, той не може да израсне. Щом е израснал, той е бил здрав. Сега може да е болен, но той е израснал, когато е бил здрав. Това, което е добил, то е резултат на здравето. Помнете едно нещо: всички дарби и постижения вървят само по един закон – законът на Любовта. Любовта е, която носи всички дарби. Ако имате Любов, всичко ще постигнете, макар и постепенно. Но ако я нямате, никакви постижения не можете да имате. Ред поколения трябва да вървят по закона на Любовта, за да имате известни постижения. Ти не можеш да добиеш сила, ако нямаш Любов. Ти не можеш да станеш музикален, ако нямаш Любовта. Не можеш да станеш красив, богат или каквото и да е друго положително нещо, ако нямаш Любов. Ако имаш постижения, значи ред поколения, твои деди и прадеди са вървели по този път. Но ако ти нарушиш Любовта, то и дарбите, които са дошли, по същия път ще изчезнат. Казваш, че трябва да се молиш на Бога. Не е въпрос да се молиш на Бога само. По новото схващане всички трябва да тръгнете в пътя на Любовта. Ще си служиш с един религиозен, духовен, морален метод. Има хиляди методи! Хиляди методи са позволени, но при всички трябва да вървите по пътя на Любовта, за да имате постижения. Ако нямате постижения, защо ви е тая Любов? Под Любов се разбира най-хубавото постижение. Душата ще ги има, тя ще се радва на тия постижения. Не само ние като постигнем нещо, но да се радваме и на постиженията на всички хора.

Когато слушах младият момък да свири, мене ми беше приятно. Едно постижение е това. И всички след концерта бяха трогнати. Ако музикантът не беше сляп, те щяха да имат друго разположение. Щяха да кажат: така е, той има средства, здраве, даровит е. А пък сега всички излизат и си казват: „Този момък няма зрение и пак е постигнал толкова много". Всички се чудят как го е постигнал. Ето добрата страна на един сляп виртуоз, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп като него". В себе си казват така. Аз не зная дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но не и слепотата му. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде и сляп. Често светии са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Или ти ще ги затвориш, или ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, другите ще ги затворят. Този човек, понеже не е бил господар, затворили очите му, защото като минава през красивия свят, да не го съблазнят.

Единствената мисъл, която е съществена, е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, които Бог е вложил в нас. Единственият най-красив път, по който човек може да развие дарбите си, е методът на Любовта. Е, да не ви дотягам, като ви говоря все за Любовта. Под Любов трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10 – 15 езика. Като имаш Любовта, ще ги знаеш, а пък като нямаш Любовта, и своя език даже няма да научиш. Ако имате Любовта, и учен можеш да станеш, и богат, и силен – всичко можете да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не изпаднете в песимистично настроение, в което духовните хора често изпадат. Защото малките работи могат да отклонят човека от пътя му.

„Добрата молитва."

Ключ за постижение

2009-10-04T10:46:55Z

Албена Д: /* КЛЮЧ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ */

==КЛЮЧ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ==

28 февруари 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

15 минути размишление.

Ще прочета 5 глава от евангелието на Йоана от 1 до 4 стих.

„Духът Божий".

Хората се запитват какво нещо е търпението. Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора търпят, без да са търпеливи. Каквото им дойде до главата, го носят, минават за търпеливи, обаче в себе си се тревожат, плачат, изискват, роптаят. Най-после се примиряват и казват: няма какво да се прави. Примирението ние го наричаме търпение. Онези, които обичат да философствуват, могат да попитат: не може ли живот без мъчнотии? Има и такъв, той е съвършеният живот. Но на Земята е несъвършеният живот. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до него, трябва да минем през несъвършения. Явява се тогава друг въпрос: не може ли човек да се роди съвършен? Това е механическо схващане. Ние искаме някой друг да направи живота ни съвършен. Ако ти станеш по този начин съвършен, ще приличаш на часовник. Ти няма да участвуваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш нищо за своето предназначение. Ако те попитат каква работа вършиш, няма да знаеш какво да отговориш. Часовникът не върши работата за себе си, той нищо не придобива, като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви желания. Но има едно положение, в което всички се намирате -преобладава влиянието на силните чувства. А когато чувствата господствуват над човека, той не мисли много. Защото мисълта е свързана с ежедневните чувствувания и усети. Боли те пръстът, ти не можеш да мислиш за нищо друго, само за болката си мислиш. Гледаш го, връзваш го, развързваш го, лекуваш го. За тебе той е най-важното в момента. Оздравее пръстът и го забравиш. Понякога се оплакваме, че никой не ни обръща внимание. Мислиш ли, че от доброта обръщат внимание на болния пръст? И всички удове на тялото се занимават с болния уд? Помислили ли сте върху това, защо искате хората или някой отделен човек да ви обичат? Какво подразбирате под думата „обич"? Да допуснем, че този, който ви обича, е близо, но той може да е на другата страна на Земята и ви обича. Вие се радвате на тази обич, но какво прави той заради вас? Той ви писал писмо и вие се радвате, но каква полза имате от това писмо? Той живее на другия край на Земята. Ако е беден, нищо не добивате, освен едно писмо. Ако е богат, понякога получавате един чек. Или пък ако е ученолюбив, някоя книга ще ви изпрати и вие ще бъдете доволни. Но представете си, че един човек ви обича и вие го обичате, но никога не сте се виждали. Той бил приятел на баща ви и казвате, че тяхното приятелство ви свързва с него. И без да го познавате, от това, което прави за вас, вие мислите, че ви обича. И ние мислим и се свързваме със същества от другия свят, без да сме ги виждали. Понякога те ни правят някакви услуги. Ние ги наричаме светии, праведни, сродни души. Болният човек от прочетената глава, 38 години очаквал да дойде същество от невидимия свят, да размъти водата и да се изцери. Но винаги, когато водата се размътвала, друг го изпреварвал и той трябвало пак да чака до другата година. 38 години е чакал! Но когато Христос дошъл в къпалнята, той не е бил единственият. Много болни е имало. Защо Христос се спря само на него, а не при другите? Това е вече философия. Имал си е свои съображения. Ако някой ме попита защо Господ е направил света такъв, мога да дам някой философски изяснения, но всъщност защо светът е така направен, този, който го е направил, само той знае това. А всички други, които не са участвували, те само предполагат. И онзи, който предполага, обикновено е далеч от истината. Светът при сегашните условия е точно като тази къпалия. И всички ние, или почти всички имате нужда и очаквате да се раздвижи водата. И какво очаквате от размътването на водата? Вие очаквате някое щастие да ви дойде. Болен сте, сиромах сте, невежа сте. И очаквате да дойде ангел, да слезе и да размъти водата. И щом се окъпете, вашите работи да се уредят. И някои по 38 години сте чакали. Чакате, чакате и се утешавате, че втори път като дойде ангелът в къпалнята, тогаз ще влезете в някое друго прераждане. Това, което ви говоря, е външната страна на въпроса. Ние разглеждаме живота, но не сме дошли до едно правилно разбиране. Например ти си трезвен човек, много трезвен. Може да си брат или сестра. Но един ден отиваш на гости и те почерпят с една чашка абсент, коняк или хубаво вино. А в тебе нещо ти казва: кусни малко, досега си бил много невежа, не постъпваш както хората. Кусни си малко. Друго същество ти казва: не бутай. Двете същества ти не ги знаеш. Едното ти казва: вземи, колкото да не обидиш хората, а пък другото ти казва: не вземай! Пиеш една чашка, после казваш: много голям невежа съм бил. Много хубав бил този коняк. Хубав е, като изстинеш, да туриш малко от него в чая. Може да се лекуваш с коняк. Хремав си, ще вземеш малко чай с коняк. Едно добро лечебно средство. Но лоши са последствията. Чаша след чаша и се създава един лош навик. И като дойдеш до чашата, тя те привлича. Ти пиеш, изгубиш съзнание и на другия ден те боли главата. Обещаваш, че няма да пиеш, но пак пиеш. Обаче ние отиваме по-надалеч. Вие искате да добиете една хубава черта в характера си, която я нямате. Например — търпението. То е една от добрите черти. Но много мъчно може да се добие. Много мъчно е за човека да бъде търпелив. Затова трябва да бъдеш почти глух за някои неща. Човек трябва да си изработи такъв навик, че когато го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде, за да не чува обидите. Някои са любопитни. Всичко чуват и го разправят на този, за когото се отнася. И човекът загубва настроението си. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. Представете си, че аз съм някой голям цигулар. Без да разпитвам тоз-оня, аз зная какво ще кажат за мен – или че зная да свиря хубаво, или че съм посредствен цигулар. Едно от двете. Или че много хубаво свиря, или че не свиря хубаво. За какво ми е тяхното мнение? Дали свиря хубаво, или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря хубаво или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря някой път, казвам: това не е никакво свирене. Като бутнеш един клавиш на пианото, там тонът си има определено място, по-лесно е. Но като бутнеш на цигулката, ще изкараш тон, но не всякога той е хубав. Уреденият живот прилича на пиано. Моралният живот аз го наричам пиано. С две ръце свириш. А пък неуреденият живот е цигулка. Няма никакъв закон там. Впрочем и там има правила, но нито един учител не може да ти каже де точно да туриш пръста си. Затова понякога не се получава хубав тон. И ако би имало закон за онези, които свирят на цигулка, да ги наказват, то не зная колко цигулари ще останат вън от затвора – почти всички ще бъдат вътре. На пианото като бутнеш, има нещо точно определено. Но с цигулката много малко биха могли да избегнат наказанието. Пианото е нагласено, а пък цигулката сам трябва да нагласиш. Някой път се разстройва. Някой път цигуларят свири, но не му е нагласена цигулката. И времето може да съдействува за разстройването. Тъкмо си я нагласил, спаднала някоя струна с половин тон. Постоянно трябва да въртиш и да развърташ.

Снощи слушахме един сляп човек, който се научил да свири на пиано. (На 27 февруари 1934 г. в салона БИАД слепият унгарски пианист Имре Унгар даде Шопенов концерт. Той пожънал първите си успехи още в музикалната академия в Будапеща, дето удивил слушателите. После, през 1932 г., взел участие в Шопеновите тържества и спечелил първа награда. Унгар се смята като един от най-добрите изпълнители на Шопен.) Някой казва: как го харесваш? Той е насърчение за онези, които имат очи. Този, слепият, като свири така, какво остава за ония, които имат очи. Защо слепият свири хубаво? Как намира клавишите? Мъчнотиите при него са почти както при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка, е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар, след като дълго време е свирил, у него се получава нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти трябва да прогледнат пръстите, за да свириш. А докато са слепи пръстите, не можеш да свириш. С такива музикални пръсти не е мъчно да се свири.

Та казвам: има особености, които ни озадачават. В човека има странни прояви. Как този сляп човек се е научил да свири, когато много с нормално зрение не могат да свирят? Казват: някои работи са невъзможни. Как се е научил сляп човек така хубаво да свири? И не само свири, но дава изразителност на тоновете! Той свири Бетховен и Шопен, но така, че на публиката беше трудно да различи Бетховен от Шопен. На помощ им идваше програмата. Но имаше и такива, които долавяха разликата. Трябва човек да е с много тънко музикално чувство за това. Някои тълкуват какво е искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво е искал да каже Бетховен с тези тонове. Има известни тонове в музиката, които означават смърт. Други пък означават радост; трети — несрета, несполука или болезнено състояние. Но питам, каква музика е тази, с която човек изразява болестта си? Музиката на Шопен не е за здрави хора, тя е за болни, които трябва да се лекуват. Изживял едно нещастие и го изразил чрез музиката.

Не само в музиката хората изпадат в противоречие, а и в говора. Една дума или буква на английски има едно произношение, на френски – друго. На български ще произнесеш думата „Дарвин", но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение.

На концерта до мен стоеше един музикателен критик. Вземаше си бележки, за да направи коментар върху това, как пианистът е свирил. Каква е била интонацията, какво е искал да каже. Нищо не иска да каже. Този, слепият, е запомнил каквото другите хора са написали и го свири. Друг сляп ще го свири по друг начин.

Казвате за някого, че е много добър човек. Добър, но ако му кажеш някоя лоша дума, ще дигне цял скандал. Като му кажат, че е много добър, по този начин не се предизвиква лошото в него.

Класическата музика има лечебни свойства. Трябва да слушате класическа музика. Някой казва: не я разбирам. Няма какво да я разбираш. Като пиеш едно лекарство, разбираш ли го? Важното е да се излекуваш. Щом принесе полза, добро е. И при слушането е същото – щом една музика може да ме тонира, добра е. Отивам и слушам класическа музика. Може да съм песимистично настроен, неразположен. И като слушам, слушам, приятно ми е, хубаво свири. Каква философия съдържа, не разбирам, но неразположението ми минава... Излизам си от концертната зала с много добро разположение. Такова е настроението на всеки, който се е нахранил добре в някоя гостилница. Като се върнах от снощния концерт, питат ме какво е мнението ми. И ако бях направил критика на музиката, съвсем криво щяхте да ме разберете. Сега ще ви кажа само това: представете си, че аз съм здрав човек и вляза в една клиника да ме лекуват, мене, здравия човек. Какво трябва да кажа, ако ме питат дали ми харесва клиниката?

За мене музиката беше интересна. За мене е интересно как музиката лекува хората, как се тонират чрез нея. За мене е интересно какво влияние упражняват известни тонове върху хората. Снощи имаше една дама, която се разговаряше с друга. Беше разсеяна. И като почна концертът, тя се заинтересува как свири този, слепият човек, какъв му е тонът. Й после седи замислена, а аз си казвам: ето какво може да направи един сляп човек, като работи. Това е по отношение на музиката. Ако един сляп може да има тези постижения в музиката, колко повече може да постигне един човек с нормално зрение? Когато след концерта този млад човек се поклони, като че искаше да каже: „Ще ме извините, ако имах очи, щях да свиря по-добре. Най-хубавото, което можах да направя, направих го, но ако имах очи, щях да свиря по-добре". А пък там имаше музиканти, които си мислеха: „Хее, той без очи свири много по-хубаво, отколкото ние, които имаме очи." Слепият музикант привлече много хора – салонът беше пълен, макар че билетите бяха много скъпи, а сега сме в икономическа криза. С какво ги привлече този човек? С музиката си. Вие често се обезсърчавате. Нека този сляп човек ви служи за пример. Ако той може да се научи да свири така, питам, може ли този, който е тръгнал по пътя на истината, да няма постижения? Защото един ден вие като него ще давате концерт. На онзи свят като отидеш, като слепия ще даваш концерт. И да виждаш, и да не виждаш, пак ще дадеш концерт.

Според мене, на този музикант, който свири снощи, му липсва още нещо. Какво? Че музиката му не лекува още слепи. Защото имаше доста слепи там. Тези, които имаха нервно неразположение, той ги излекува, но колкото слепи имаше, си останаха пак слепи. Някой път вие се обезсърчавате, а мислите ли за този човек, който свири и си остава пак сляп? Хората са доволни. Тези хора му ръкопляскат. Той ги чува, но не ги вижда, няма ясна представа за тях. За него те са една обща маса. Какво е неговото състояние, личи по лицето му – тъжно е. Той благодари на Бога за музиката, която намалява страданието му. Като свири, той се чувствува по-добре – не мисли за голямата си загуба. Ако ви предложат да бъдете сляп виртуоз или да имате очи, кое ще изберете? Някои от вас искате да свирите. Свиренето е приготовление за една друга наука – най-великата, магическата наука в света – Любовта, която е достояние на всички. Изисква се от всички да учат тая наука. Не се позволява никому да бъде невежа в това отношение. Проучвали ли сте в колко тона се изразява Любовта? Сегашната музика има 7 основни тона. Единият от тях е основният тон на живота – „до". Друг тон е на движението – „ре". Трети – тон на човешката мисъл – „ми", на човешките стремежи, забогатяване – „фа", „сол" – на човешката амбиция – на човешките постижения е „ла". „Си" е тонът на духовното в човека. И най-после осмият тон е повторение на първия. Има и полутонове. И те си имат свое значение.

И тъй, Христос отиде при онзи; който беше чакал 38 години в къпалнята, и го попита: "Искаш ли да бъдеш здрав?" „Искам, но няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато ангелът я размъти." Христос му отвърна: "Този не е единственият начин да се излекуваш. Има и друг начин". "Но аз не го зная, Господи!" „Тогава аз ти казвам: стани, дигни одъра си и ходи!" В същия миг човекът дигна одъра си и си отиде. Но намериха се някои да критикуват Христа.

"Стани, дигни одъра си! Няма какво да чакаш, 38 години си чакал." То е едната страна на въпроса. Аз правя следната аналогия: този човек 38 години свири една пиеса по Любовта и все не може да я изсвири добре. 38 години го късат на изпит. 38 години седя той в училището. Христос дойде и му каза: "Дигни си одъра и върви!" Според Мойсеевия закон нямаше право да си дигне одъра в събота, но той каза на фарисеите: "Онзи, който ме изцери, Той ми каза да стана и да ходя. Аз трябваше да изпълня Неговата заповед". Силата на човека седи във вярата и в послушанието му. Къде е постижението? Докато чакаме ангелът да слезе или хората да ни помогнат, много години ще се минат. А когато дойде Божественото, това може да стане само с една дума: „Стани!" Има деца, които се раждат гениални музиканти и без да са учили занаят. А този сляп момък е трябвало да учи, много големи усилия е положил, за да стане музикант. Той е един волев темперамент. С непреодолима воля и голямо постоянство той е постигнал целта си. Това показва и лицето му. Има и известна дарба, разбира се. Но човек, ако се роди даровит, може и с по-малки усилия да има постижения. За вас не е необходимо да се раждате втори път на Земята. Може да заспите и като станете сутринта, да сте даровит. Мога да ви приведа много примери за такива случаи. От човека при известни условия може да стане музикант, и то даровит музикант. Отива един от най-неспособните в музиката при един известен професор. Момъкът е богат, плаща добре на професора, но един ден го изкарва из кожата му. И професорът му ударил две плесници и го изпъдил, като му казал, че от него музикант няма да стане. Но след този случай неспособният ученик става музикант. И виден музикант става. Както виждате, дарбата може да се събуди и чрез плесница. И Господ, когато иска да направи някого музикант, си служи с плесници. Говориш му, говориш му, главата му не се напълва. И апостол Павел като го биха, стана апостол. И апостол Петър като го биха, стана апостол. Светиите, като ги биха, станаха светии. Навеждам ви сега на изключителните условия в живота. Дарбите, които по друг начин е невъзможно да се постигнат, при изключителните

112

условия се постигат. Не считайте, че нещастието, което ви е сполетяло, няма смисъл. И този музикант, ако не беше сляп, нямаше да стане музикант. Той не е много музикален. Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше да бъде посредствен ученик. Но с този удар -с тази слепота – с това вътрешно концентриране, той засегнал друг център – центърът на музикалността. И ако той прогледа, ще стане обикновен музикант. Ще изгуби дълбочината, която има, способността да се концентрира. Ония, които искали да му направят пакост, го лишили от очи, но с това се развила в него тази способност. Някой път, като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед да придобиете друго по-голямо – нищо повече. И ако това, което вие искате, ви се даде, вие ще изгубите дарбата си. Един добър човек, за да се подигне морално, той трябва да бъде сиромах. Ако го освободите от сиромашията, ще му направите пакост; той не ще може да има същите постижения.

Това не са залъгвания. Това са данни от живота. Някои се мъчат да определят условията на даровития ученик. Обикновено те се заблуждават. На даровития ученик му трябват лоши условия. Защото кои са лоши условия? Според мене, всички ония условия, които препятствуват за правилното развитие, те са лоши условия. Всички ония условия, каквито и да са, които спомагат да се яви нещо хубаво в човека – може те да са неприятни, но според мене те са едно благо за този човек. За да има постижения, цялото човечество трябва да мине през страдания. В сегашния живот е така. Но ще дойде друго време, когато дарбите, които човек има, ще се събудят в нормално състояние. Сегашните методи са. временни. От болезненото състояние, в което се намирате сега, трябва да се излекувате, за да станете здрави. Тогава вашите постижения ще бъдат съвсем други.

Кое е по-хубаво според вас? Музикални да сте или добри? Силни ли да сте, или любящи? Ако трябва да

113

избирате, на кое ще се спрете. Любящи! Един добър човек може да бъде музикален. Музиката е външната страна на доброто. И любящият човек може да бъде силен, понеже силата е външната страна на Любовта. Сега обратното: музикалният човек може ли да бъде добър? Ако той не е добър и музикален не може да бъде. По същия начин, ако не е здрав, той не може да израсне. Щом е израснал, той е бил здрав. Сега може да е болен, но той е израснал, когато е бил здрав. Това, което е добил, то е резултат на здравето. Помнете едно нещо: всички дарби и постижения вървят само по един закон – законът на Любовта. Любовта е, която носи всички дарби. Ако имате Любов, всичко ще постигнете, макар и постепенно. Но ако я нямате, никакви постижения не можете да имате. Ред поколения трябва да вървят по закона на Любовта, за да имате известни постижения. Ти не можеш да добиеш сила, ако нямаш Любов. Ти не можеш да станеш музикален, ако нямаш Любовта. Не можеш да станеш красив, богат или каквото и да е друго положително нещо, ако нямаш Любов. Ако имаш постижения, значи ред поколения, твои деди и прадеди са вървели по този път. Но ако ти нарушиш Любовта, то и дарбите, които са дошли, по същия път ще изчезнат. Казваш, че трябва да се молиш на Бога. Не е въпрос да се молиш на Бога само. По новото схващане всички трябва да тръгнете в пътя на Любовта. Ще си служиш с един религиозен, духовен, морален метод. Има хиляди методи! Хиляди методи са позволени, но при всички трябва да вървите по пътя на Любовта, за да имате постижения. Ако нямате постижения, защо ви е тая Любов? Под Любов се разбира най-хубавото постижение. Душата ще ги има, тя ще се радва на тия постижения. Не само ние като постигнем нещо, но да се радваме и на постиженията на всички хора.

Когато слушах младият момък да свири, мене ми беше приятно. Едно постижение е това. И всички след концерта бяха трогнати. Ако музикантът не беше сляп,

114

те щяха да имат друго разположение. Щяха да кажат: така е, той има средства, здраве, даровит е. А пък сега всички излизат и си казват: "Този момък няма зрение и пак е постигнал толкова много". Всички се чудят как го е постигнал. Ето добрата страна на един сляп виртуоз, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: "Аз не искам да бъда сляп като него". В себе си казват така. Аз не зная дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но не и слепотата му. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде и сляп. Често светии са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Или ти ще ги затвориш, или ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, другите ще ги затворят. Този човек, понеже не е бил господар, затворили очите му, защото като минава през красивия свят, да не го съблазнят.

Единствената мисъл, която е съществена, е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, които Бог е вложил в нас. Единственият най-красив път, по който човек може да развие дарбите си, е методът на Любовта. Е, да не ви дотягам, като ви говоря все за Любовта. Под Любов трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10 – 15 езика. Като имаш Любовта, ще ги знаеш, а пък като нямаш Любовта, и своя език даже няма да научиш. Ако имате Любовта, и учен можеш да станеш, и богат, и силен – всичко можете да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не изпаднете в песимистично настроение, в което духовните хора често изпадат. Защото малките работи могат да отклонят човека от пътя му.

„Добрата молитва."

115

Ключ за постижение

2009-10-04T10:23:51Z

Албена Д: /* КЛЮЧ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ */

==КЛЮЧ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ==

28 февруари 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

15 минути размишление.

Ще прочета 5 глава от евангелието на Йоана от 1 до 4 стих.

„Духът Божий".

Хората се запитват какво нещо е търпението. Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора търпят, без да са търпеливи. Каквото им дойде до главата, го носят, минават за търпеливи, обаче в себе си се тревожат, плачат, изискват, роптаят. Най-после се примиряват и казват: няма какво да се прави. Примирението ние го наричаме търпение. Онези, които обичат да философствуват, могат да попитат: не може ли живот без мъчнотии? Има и такъв, той е съвършеният живот. Но на Земята е несъвършеният живот. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до него, трябва да минем през несъвършения. Явява се тогава друг въпрос: не може ли човек да се роди съвършен? Това е механическо схващане. Ние искаме някой друг да направи живота ни съвършен. Ако ти станеш по този начин съвършен, ще приличаш на часовник. Ти няма да участвуваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш нищо за своето предназначение. Ако те попитат каква работа вършиш, няма да знаеш какво да отговориш. Часовникът не върши работата за себе си, той нищо не придобива, като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви желания. Но има едно положение, в което всички се намирате -преобладава влиянието на силните чувства. А когато чувствата господствуват над човека, той не мисли много. Защото мисълта е свързана с ежедневните чувствувания и усети. Боли те пръстът, ти не можеш да мислиш за нищо друго, само за болката си мислиш. Гледаш го, връзваш го, развързваш го, лекуваш го. За тебе той е най-важното в момента. Оздравее пръстът и го забравиш. Понякога се оплакваме, че никой не ни обръща внимание. Мислиш ли, че от доброта обръщат внимание на болния пръст? И всички удове на тялото се занимават с болния уд? Помислили ли сте върху това, защо искате хората или някой отделен човек да ви обичат? Какво подразбирате под думата „обич"? Да допуснем, че този, който ви обича, е близо, но той може да е на другата страна на Земята и ви обича. Вие се радвате на тази обич, но какво прави той заради вас? Той ви писал писмо и вие се радвате, но каква полза имате от това писмо? Той живее на другия край на Земята. Ако е беден, нищо не добивате, освен едно писмо. Ако е богат, понякога получавате един чек. Или пък ако е ученолюбив, някоя книга ще ви изпрати и вие ще бъдете доволни. Но представете си, че един човек ви обича и вие го обичате, но никога не сте се виждали. Той бил приятел на баща ви и казвате, че тяхното приятелство ви свързва с него. И без да го познавате, от това, което прави за вас, вие мислите, че ви обича. И ние мислим и се свързваме със същества от другия свят, без да сме ги виждали. Понякога те ни правят някакви услуги. Ние ги наричаме светии, праведни, сродни души. Болният човек от прочетената глава, 38 години очаквал да дойде същество от невидимия свят, да размъти водата и да се изцери. Но винаги, когато водата се размътвала, друг го изпреварвал и той трябвало пак да чака до другата година. 38 години е чакал! Но когато Христос дошъл в къпалнята, той не е бил единственият. Много болни е имало. Защо Христос се спря само на него, а не при другите? Това е вече философия. Имал си е свои съображения. Ако някой ме попита защо Господ е направил света такъв, мога да дам някой философски изяснения, но всъщност защо светът е така направен, този, който го е направил, само той знае това. А всички други, които не са участвували, те само предполагат. И онзи, който предполага, обикновено е далеч от истината. Светът при сегашните условия е точно като тази къпалия. И всички ние, или почти всички имате нужда и очаквате да се раздвижи водата. И какво очаквате от размътването на водата? Вие очаквате някое щастие да ви дойде. Болен сте, сиромах сте, невежа сте. И очаквате да дойде ангел, да слезе и да размъти водата. И щом се окъпете, вашите работи да се уредят. И някои по 38 години сте чакали. Чакате, чакате и се утешавате, че втори път като дойде ангелът в къпалнята, тогаз ще влезете в някое друго прераждане. Това, което ви говоря, е външната страна на въпроса. Ние разглеждаме живота, но не сме дошли до едно правилно разбиране. Например ти си трезвен човек, много трезвен. Може да си брат или сестра. Но един ден отиваш на гости и те почерпят с една чашка абсент, коняк или хубаво вино. А в тебе нещо ти казва: кусни малко, досега си бил много невежа, не постъпваш както хората. Кусни си малко. Друго същество ти казва: не бутай. Двете същества ти не ги знаеш. Едното ти казва: вземи, колкото да не обидиш хората, а пък другото ти казва: не вземай! Пиеш една чашка, после казваш: много голям невежа съм бил. Много хубав бил този коняк. Хубав е, като изстинеш, да туриш малко от него в чая. Може да се лекуваш с коняк. Хремав си, ще вземеш малко чай с коняк. Едно добро лечебно средство. Но лоши са последствията. Чаша след чаша и се създава един лош навик. И като дойдеш до чашата, тя те привлича. Ти пиеш, изгубиш съзнание и на другия ден те боли главата. Обещаваш, че няма да пиеш, но пак пиеш. Обаче ние отиваме по-надалеч. Вие искате да добиете една хубава черта в характера си, която я нямате. Например — търпението. То е една от добрите черти. Но много мъчно може да се добие. Много мъчно е за човека да бъде търпелив. Затова трябва да бъдеш почти глух за някои неща. Човек трябва да си изработи такъв навик, че когато го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде, за да не чува обидите. Някои са любопитни. Всичко чуват и го разправят на този, за когото се отнася. И човекът загубва настроението си. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. Представете си, че аз съм някой голям цигулар. Без да разпитвам тоз-оня, аз зная какво ще кажат за мен – или че зная да свиря хубаво, или че съм посредствен цигулар. Едно от двете. Или че много хубаво свиря, или че не свиря хубаво. За какво ми е тяхното мнение? Дали свиря хубаво, или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря хубаво или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря някой път, казвам: това не е никакво свирене. Като бутнеш един клавиш на пианото, там тонът си има определено място, по-лесно е. Но като бутнеш на цигулката, ще изкараш тон, но не всякога той е хубав. Уреденият живот прилича на пиано. Моралният живот аз го наричам пиано. С две ръце свириш. А пък неуреденият живот е цигулка. Няма никакъв закон там. Впрочем и там има правила, но нито един учител не може да ти каже де точно да туриш пръста си. Затова понякога не се получава хубав тон. И ако би имало закон за онези, които свирят на цигулка, да ги наказват, то не зная колко цигулари ще останат вън от затвора – почти всички ще бъдат вътре. На пианото като бутнеш, има нещо точно определено. Но с цигулката много малко биха могли да избегнат наказанието. Пианото е нагласено, а пък цигулката сам трябва да нагласиш. Някой път се разстройва. Някой път цигуларят свири, но не му е нагласена цигулката. И времето може да съдействува за разстройването. Тъкмо си я нагласил, спаднала някоя струна с половин тон. Постоянно трябва да въртиш и да развърташ.

Снощи слушахме един сляп човек, който се научил да свири на пиано. (На 27 февруари 1934 г. в салона БИАД слепият унгарски пианист Имре Унгар даде Шопе нов кокцерт. Той пожънал първите си успехи

107

още в музикалната академия в Будапеща, дето удивил слушателите. После, през 1932 ?.., взел участие в Шопеновите тържества и спечелил първа награда. Унгар се смята като един от най-добрите изпълнители на Шопен.) Някой казва: как го харесваш? Той е насърчение за онези, които имат очи. Този, слепият, като свири така, какво остава за ония, които имат очи. Защо слепият свири хубаво? Как намира клавишите? Мъчнотиите при него са почти както при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка, е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар, след като дълго време е свирил, у него се получава нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти трябва да прогледнат пръстите, за да свириш. А докато са слепи пръстите, не можеш да свириш. С такива музикални пръсти не е мъчно да се свири.

Та казвам: има особености, които ни озадачават. В човека има странни прояви. Как този сляп човек се е научил да свири, когато много с нормално зрение не могат да свирят? Казват: някои работи са невъзможни. Как се е научил сляп човек така хубаво да свири? И не само свири, но дава изразителност на тоновете! Той свири Бетховен и Шопен, но така, че на публиката беше трудно да различи Бетховен от Шопен. На помощ им идваше програмата. Но имаше и такива, които долавяха разликата. Трябва човек да е с много тънко музикално чувство за това. Някои тълкуват какво е искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво е искал да каже Бетховен с тези тонове. Има известни тонове в музиката, които означават смърт. Други пък означават радост; трети — несрета, несполука или болезнено състояние. Но питам, каква музика е

108

тази, с която човек изразява болестта си? Музиката на Шопен не е за здрави хора, тя е за болни, които трябва да се лекуват. Изживял едно нещастие и го изразил чрез музиката.

Не само в музиката хората изпадат в противоречие, а и в говора. Една дума или буква на английски има едно произношение, на френски – друго. На български ще произнесеш думата „Дарвин", но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение.

На концерта до мен стоеше един музикателен критик. Вземаше си бележки, за да направи коментар върху това, как пианистът е свирил. Каква е била интонацията, какво е искал да каже. Нищо не иска да каже. Този, слепият, е запомнил каквото другите хора са написали и го свири. Друг сляп ще го свири по друг начин.

Казвате за някого, че е много добър човек. Добър, но ако му кажеш някоя лоша дума, ще дигне цял скандал. Като му кажат, че е много добър, по този начин не се предизвиква лошото в него.

Класическата музика има лечебни свойства. Трябва да слушате класическа музика. Някой казва: не я разбирам. Няма какво да я разбираш. Като пиеш едно лекарство, разбираш ли го? Важното е да се излекуваш. Щом принесе полза, добро е. И при слушането е същото – щом една музика може да ме тонира, добра е. Отивам и слушам класическа музика. Може да съм песимистично настроен, неразположен. И като слушам, слушам, приятно ми е, хубаво свири. Каква философия съдържа, не разбирам, но неразположението ми минава... Излизам си от концертната зала с много добро разположение. Такова е настроението на всеки, който се е нахранил добре в някоя гостилница. Като се върнах от снощния концерт, питат ме какво е мнението ми. И ако бях направил критика на музиката, съвсем криво щяхте да ме разберете. Сега ще ви кажа

109

само това: представете си, чо аз съм здрав човек и вляза в една клиника да ме лекуват, мене, здравия човек. Какво трябва да кажа, ако ме питат дали ми харесва клиниката?

За мене/ музиката беше интересна. За мене е интересно как музиката лекува хората, как се тонират чрез нея. За мене е интересно какво влияние упражняват известни тонове върху хората. Снощи имаше една дама, която се разговаряше с друга. Беше разсеяна. И като почна концертът, тя се заинтересз'ва как свири този, слепият човек, какъв му е тонът. Й после седи замислена, а аз си казвам: ето какво може да направи един сляп човек, като работи. Това е по отношение на музиката. Ако един сляп може да има тези постижения в музиката, колко повече може да постигне един човек с нормално зрение? Когато след концерта този млад човек се поклони, като че искаше да каже: "Ще ме извините, ако имах очи, щях да свиря по-добре. Най-хубавото, което можах да направя, направих го, но ако имах очи, щях да свиря по-добре". А пък там имаше музиканти, които си мислеха: .,Хее, той без очи свири много по-хубаво, отколкото ние, които имаме очи." Слепият музикант привлече много хора – салонът беше пълен, макар че билетите бяха много скъпи, а сега сме в икономическа криза. С какво ги привлече този човек? С музиката си. Вие често се обезсърчавате. Нека този сляп човек ви служи за пример. Ако той може да се научи да свири така. питам, може ли този, който е тръгнал по пътя на истината, да няма постижения? Защото един ден вие като него ще давате концерт. На онзи свят като отидеш, като слепия ще даваш концерт. И да виждаш, и да не виждаш, пак ще дадеш концерт.

Според мене, на този музикант, който свири снощи, му липсва още нещо. Какво? Че музиката му не лекува още слепи. Защото имаше доста елени там. Тези, които имаха нервно неразположение, той ги излекува, но колкото слепи имаше, си останаха пак слепи. Някой

110

път вие се обезсърчавате, а мислите ли за този човек, който свири и си остава пак сляп? Хората са доволни. Тези хора му ръкопляскат. Той ги чува, но не ги вижда, няма ясна представа за тях. За него те са една обща маса. Какво е неговото състояние, личи по лицето му – тъжно е. Той благодари на Бога за музиката, която намалява страданието му. Като свири, той се чувствува по-добре – не мисли за голямата си загуба. Ако ви предложат да бъдете сляп виртуоз или да имате очи, кое ще изберете? Някои от вас искате да свирите. Свиренето е приготовление за една друга наука – най-великата, магическата наука в света -Любовта, която е достояние на всички. Изисква се от всички да учат тая наука. Не се позволява никому да бъде невежа в това отношение. Проучвали ли сте в колко тона се изразява Любовта? Сегашната музика има 7 основни тона. Единият от тях е основният тон на живота – „до". Друг тон е на движението – „ре". Трети – тон на човешката мисъл – „ми", на човешките стремежи, забогатяване – „фа", „сол" – на човешката амбиция – на човешките постижения е „ла". „Си" е тонът на духовното в човека. И най-после осмият тон е повторение на първия. Има и полутонове. И те си имат свое значение.

И тъй, Христос отиде при онзи; който беше чакал 38 години в къпалнята, и го попита: "Искаш ли да бъдеш здрав?" „Искам, но няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато ангелът я размъти." Христос му отвърна: "Този не е единственият начин да се излекуваш. Има и друг начин". "Но аз не го зная, Господи!" „Тогава аз ти казвам: стани, дигни одъра си и ходи!" В същия миг човекът дигна одъра си и си отиде. Но намериха се някои да критикуват Христа.

"Стани, дигни одъра си! Няма какво да чакаш, 38 години си чакал." То е едната страна на въпроса. Аз правя следната аналогия: този човек 38 години свири една пиеса по Любовта и все не може да я изсвири добре. 38 години го късат на изпит. 38 години седя той

111

в училището. Христос дойде и му каза: "Дигни си одъра и върви!" Според Мойсеевия закон нямаше право да си дигне одъра в събота, но той каза на фарисеите: "Онзи, който ме изцери, Той ми каза да стана и да ходя. Аз трябваше да изпълня Неговата заповед". Силата на човека седи във вярата и в послушанието му. Къде е постижението? Докато чакаме ангелът да слезе или хората да ни помогнат, много години ще се минат. А когато дойде Божественото, това може да стане само с една дума: „Стани!" Има деца, които се раждат гениални музиканти и без да са учили занаят. А този сляп момък е трябвало да учи, много големи усилия е положил, за да стане музикант. Той е един волев темперамент. С непреодолима воля и голямо постоянство той е постигнал целта си. Това показва и лицето му. Има и известна дарба, разбира се. Но човек, ако се роди даровит, може и с по-малки усилия да има постижения. За вас не е необходимо да се раждате втори път на Земята. Може да заспите и като станете сутринта, да сте даровит. Мога да ви приведа много примери за такива случаи. От човека при известни условия може да стане музикант, и то даровит музикант. Отива един от най-неспособните в музиката при един известен професор. Момъкът е богат, плаща добре на професора, но един ден го изкарва из кожата му. И професорът му ударил две плесници и го изпъдил, като му казал, че от него музикант няма да стане. Но след този случай неспособният ученик става музикант. И виден музикант става. Както виждате, дарбата може да се събуди и чрез плесница. И Господ, когато иска да направи някого музикант, си служи с плесници. Говориш му, говориш му, главата му не се напълва. И апостол Павел като го биха, стана апостол. И апостол Петър като го биха, стана апостол. Светиите, като ги биха, станаха светии. Навеждам ви сега на изключителните условия в живота. Дарбите, които по друг начин е невъзможно да се постигнат, при изключителните

112

условия се постигат. Не считайте, че нещастието, което ви е сполетяло, няма смисъл. И този музикант, ако не беше сляп, нямаше да стане музикант. Той не е много музикален. Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше да бъде посредствен ученик. Но с този удар -с тази слепота – с това вътрешно концентриране, той засегнал друг център – центърът на музикалността. И ако той прогледа, ще стане обикновен музикант. Ще изгуби дълбочината, която има, способността да се концентрира. Ония, които искали да му направят пакост, го лишили от очи, но с това се развила в него тази способност. Някой път, като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед да придобиете друго по-голямо – нищо повече. И ако това, което вие искате, ви се даде, вие ще изгубите дарбата си. Един добър човек, за да се подигне морално, той трябва да бъде сиромах. Ако го освободите от сиромашията, ще му направите пакост; той не ще може да има същите постижения.

Това не са залъгвания. Това са данни от живота. Някои се мъчат да определят условията на даровития ученик. Обикновено те се заблуждават. На даровития ученик му трябват лоши условия. Защото кои са лоши условия? Според мене, всички ония условия, които препятствуват за правилното развитие, те са лоши условия. Всички ония условия, каквито и да са, които спомагат да се яви нещо хубаво в човека – може те да са неприятни, но според мене те са едно благо за този човек. За да има постижения, цялото човечество трябва да мине през страдания. В сегашния живот е така. Но ще дойде друго време, когато дарбите, които човек има, ще се събудят в нормално състояние. Сегашните методи са. временни. От болезненото състояние, в което се намирате сега, трябва да се излекувате, за да станете здрави. Тогава вашите постижения ще бъдат съвсем други.

Кое е по-хубаво според вас? Музикални да сте или добри? Силни ли да сте, или любящи? Ако трябва да

113

избирате, на кое ще се спрете. Любящи! Един добър човек може да бъде музикален. Музиката е външната страна на доброто. И любящият човек може да бъде силен, понеже силата е външната страна на Любовта. Сега обратното: музикалният човек може ли да бъде добър? Ако той не е добър и музикален не може да бъде. По същия начин, ако не е здрав, той не може да израсне. Щом е израснал, той е бил здрав. Сега може да е болен, но той е израснал, когато е бил здрав. Това, което е добил, то е резултат на здравето. Помнете едно нещо: всички дарби и постижения вървят само по един закон – законът на Любовта. Любовта е, която носи всички дарби. Ако имате Любов, всичко ще постигнете, макар и постепенно. Но ако я нямате, никакви постижения не можете да имате. Ред поколения трябва да вървят по закона на Любовта, за да имате известни постижения. Ти не можеш да добиеш сила, ако нямаш Любов. Ти не можеш да станеш музикален, ако нямаш Любовта. Не можеш да станеш красив, богат или каквото и да е друго положително нещо, ако нямаш Любов. Ако имаш постижения, значи ред поколения, твои деди и прадеди са вървели по този път. Но ако ти нарушиш Любовта, то и дарбите, които са дошли, по същия път ще изчезнат. Казваш, че трябва да се молиш на Бога. Не е въпрос да се молиш на Бога само. По новото схващане всички трябва да тръгнете в пътя на Любовта. Ще си служиш с един религиозен, духовен, морален метод. Има хиляди методи! Хиляди методи са позволени, но при всички трябва да вървите по пътя на Любовта, за да имате постижения. Ако нямате постижения, защо ви е тая Любов? Под Любов се разбира най-хубавото постижение. Душата ще ги има, тя ще се радва на тия постижения. Не само ние като постигнем нещо, но да се радваме и на постиженията на всички хора.

Когато слушах младият момък да свири, мене ми беше приятно. Едно постижение е това. И всички след концерта бяха трогнати. Ако музикантът не беше сляп,

114

те щяха да имат друго разположение. Щяха да кажат: така е, той има средства, здраве, даровит е. А пък сега всички излизат и си казват: "Този момък няма зрение и пак е постигнал толкова много". Всички се чудят как го е постигнал. Ето добрата страна на един сляп виртуоз, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: "Аз не искам да бъда сляп като него". В себе си казват така. Аз не зная дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но не и слепотата му. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде и сляп. Често светии са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Или ти ще ги затвориш, или ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, другите ще ги затворят. Този човек, понеже не е бил господар, затворили очите му, защото като минава през красивия свят, да не го съблазнят.

Единствената мисъл, която е съществена, е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, които Бог е вложил в нас. Единственият най-красив път, по който човек може да развие дарбите си, е методът на Любовта. Е, да не ви дотягам, като ви говоря все за Любовта. Под Любов трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10 – 15 езика. Като имаш Любовта, ще ги знаеш, а пък като нямаш Любовта, и своя език даже няма да научиш. Ако имате Любовта, и учен можеш да станеш, и богат, и силен – всичко можете да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не изпаднете в песимистично настроение, в което духовните хора често изпадат. Защото малките работи могат да отклонят човека от пътя му.

„Добрата молитва."

115

КНИГА: Най-малкият опит

2009-10-04T10:09:02Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-13-NMO-18b.pdf Най-малкият опит]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Най-малкият опит]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 2. [[Съществените правила]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 3. [[Дружене, слушане и следване]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Не я ограничавай!]] (Данчето) (работи се)
* 5. [[Опитай!]] (Ани) (работи се)
* 6. [[Ключ за постижение]] (Албена Д) (работи се)
* 7. [[Даване - вземане. Скъпоценният камък]]
* 8. [[Развитие на заложбите]]
* 9. [[Мистичната чаша]]
* 10. [[Пътят на щастието]]
* 11. [[Условията за растеж]]
* 12. [[Идването на Господа]]
* 13. [[Възвишеното в човека]]
* 14. [[Сигурният пазител]]
* 15. [[Път за постижения]]
* 16. [[Що е човек]]
* 17. [[Божественият филтър]]
* 18. [[Пред шестата врата]]

Подмладяване

2009-08-16T05:15:07Z

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

„Добрата молитва "

„Всичко в живота е постижимо"

(На масата на Учителя има четири червени и много красиви ябълки.)

Ябълките имат доста голяма култура. Тези четири ябълки от едно и също дърво ли са? Какъв е характерът им, по какво се отличават? Трябва наблюдение, разбиране, съотношение. Не само по формата, но и по степента на цвета може да се съди какво се крие в тях, какъв е животът им.

Човек трябва да бъде като пътник, да не седи на едно място. Щом седи на едно място, той не е пътник. Неговото пътничество е особено. Какъв е произходът му? Всички места, които изходи, няма да бъдат едни и същи, ще бъдат разнообразни. Следователно в туй движение постепенно ще се измени неговото умствено схващане, неговите чувства и неговия вървеж; те няма да бъдат едни и същи. По някой път питате: „Защо се случи това?" Щом питате, то е за това, да питате. Защо е скръбта? Да я почувствувате и да питате защо е скръбта. Защо се радвате? Да почувствувате и да питате защо е радостта. Като страдате, това е смисълът на живота. И като се радвате, това е смисълът на живота. Сега търсите смисъла на живота извън скръбта и извън радостта. В какво седи смисълът на тази ябълка? (Учителят държи една от ябълките.) Може да я гледате, прави впечатление на очите и на ръцете, но не се задоволявате само да я гледате, да гледате цвета й, искате да знаете какво има вътре. Казвате: „Ще направя някаква връзка." Изядете ябълката. Казвате: „Отлична е, хубава е, къде ли се е раждала?" Тази ябълка ви стана съседка. Тя ви разправи откъде е дошла, разправя ви историята си. След десет години вие ще разправяте, че сте яли една ябълка и тя ви е дошла на гости. Оттам насетне всичко ви провървяло. И действително някой път, като изядете една ябълка, всичко ви тръгне напред; като изядете друг път една ябълка, всичко ви тръгне назад. Туй е вярно. Като срещнете някой човек, всичко ви тръгне напред, като срещнете друг, всичко ви тръгне назад. Срещнете някой прокажен и оттам насетне всичко ви тръгне назад, хване ви проказата. Болен сте. Срещнете един здрав човек, оттам насетне всичко ви тръгне напред. Срещнете един умен човек, всичко ви тръгне напред. Всеки човек предава от онова, което има в себе си. Някой казва: „Аз съм много добър човек." Че е добър, то е за него. Но неговото вътрешно понятие за това колко е добър, той си знае. Човек, който спи, колко е добър? Познавам колко е добър. Като ябълката го познавам. Но има ли нещо, което не познавам, трябва да го изям, за да го позная. Той, за да ме познае, трябва да ме изяде. Като изядете тази ябълка, всичко познавате – нейния произход, майка й, баща й, цялата история й знаете. Преди да сте я изяли, не познавате нейния вкус, сладка ли е или е малко кисела.

Та казвам, да познаваме онова, което ние проявяваме в себе си. Човек е като едно семе. Някой път казвате: „Да бъдем добри, да се обичаме." Това са вече стари неща. Сега ако искам да се запозная с някого от вас, мога да се запозная. (Учителят прави знак, че дава ябълката.) Знаете ли защо сега не искам да се запознавам? Защото имам само четири ябълки. Обаче с тия ябълки след десет години с всички ви мога да се запозная. Ако посадя семената им, ще имам най-малко десетина дървета в градината, всяко едно ще роди по петстотин ябълки, тъй че по два-три пъти ще мога да се запозная. Дълго време се изисква. Вие сега ще кажете на малки парчета да се нарежат. Не се позволява на парчета. Когато изнасят житото от хамбара, това не зависи от него. То не може да каже на онзи, който го посява, къде да го посее; колко дълбоко да го зарови в земята пак не зависи от семето. После в каква каруца ще го занесе на нивата, как ще го хвърли – то няма думата. Той ще го тури в един чувал, после ще го тури в една крина, ще го хвърли и ще го посее, дето падне. След туй от него не зависи и колко пръст да му турят отгоре.

Та вие трябва да вземете пример от житото. По някой път питате, защо са ви заровили толкова. Че колко са ви заровили? На житото са турили повече от два пръста пръст. От него не зависи колко да пусне корените си в земята, но от земята зависи доколко то ще ги пусне в нея. От слънцето зависи доколко житото може да израсте нагоре.Единственото нещо, което зависи от житото, е какъв плод ще пренесе. Това зависи от житото. Характерът на житото се познава по неговия плод. Писанието казва: „По плодовете им ще ги познавате". И в себе си вие трябва да посаждате светли мисли; всички трябва да бъдете земеделци. Първото изкуство в света, първият занаят, това е земеделието. Това е най-почтеният занаят. Ще разореш мозъка си и ще посееш една мисъл, но трябва да знаеш къде да я посееш. Някое хубаво чувство ще посадиш на друго място. Друга нива има за чувствата. Ти трябва да направиш едно добро – с какво ще го направиш? С ръцете си ще го направиш. Значи ти посаждаш в тялото една постъпка. Ако си я насадил на хубаво място, тя ще ти даде добър плод.

Казваш: „Имам." Какво имаш? „Вяра имам." И аз имам вяра. Ако целият ден ходиш и разправяш: ,Аз имам вяра, аз имам вяра, аз имам вяра", какво ще придобиеш? Аз говоря на нивата и казвам: Имам вяра в тебе. Ще те разора, ще те посея с жито и вярвам, че житото плод ще даде. Нивата ми казва: „Аз повярвах, че ще ме разореш." Каквото кажа на нивата, после го направя. И идната година каквото казах на нивата, направих го и тя каза: „Понеже повярва в мен, която всички тъпчат и никой за нищо не ме пита, негли да ме гледа. Ти си първият човек, който чувам да има вяра в мен." Зарадва се нивата. И идната година, понеже аз повярвах в нея, тя казва: „Аз ще направя нещо за теб."

Вие искате хората да вярват във вас. Хората не могат да вярват във вас, ако не дадете нещо от себе си. Вие вярвате в земята, пращате житното зърно. Така и този, в когото вие повярвате, и той ще повярва във вас. Идната година Бог ще ви благослови.

В света на трима души човек може да направи добро, на трима души той може да служи. Той ще служи на Бога, ще служи на ближния си и ще служи на себе си. Това са трите принципа, които са вложени във всеки един човек. И в трите принципа има голямо отклонение, трябва дълго време да се учите. Да служите на Бога – това е наука. Не става тъй лесно. Например вие всички имате желание да пеете, но можете ли всички да пеете хубаво? Не че нямате желание, имате желание, но като речете да пеете, не се харесвате. Слушате някого да пее и казвате: „Много хубаво пее." Речете ли вие да пеете като него, не можете. Виждате, че той знае да пее, оценявате пението, започвате и вие да пеете, но не се харесвате. Коя е причината, че пеете, пък не се харесвате? Не се харесвате, защото не можете да пеете. Защото не сте пели и не сте се упражнявали. Даже когато съм ви говорил за музиката, станете и още от сутринта сте неразположени. От музикално гледище човек е неразположен по седем причини. Неразположението зависи или от ''до'', или от ''ре'', или от ''ми'', или от ''фа'', или от ''сол'', или от ''ла'', или от ''си''. Има и второстепенни неща около тези ноти. Разположението ви или неразположението ви може да зависи от повишението или понижението на тоновете. Ако сте неразположени, трябва да знаете от кой тон зависи неразположението ви. Може разположението ви да зависи от ''сол''. Щом ми кажете, че причината на вашето разположение е ''сол'', аз вече зная. Ако едно дърво е цъфнало и мирише хубаво, по всички вестници на мушиците се пише, че дървото е цъфнало. Пишат по вестниците, че дърветата са цъфнали, та да идат на гости, канят ги. Това е написано с едри букви във вестниците. Сега мнозина казват: „Духът Божи, като дойде, ще започна работа." Духът Божи ще започне с вашето сърце, ще започне с вашия ум, ще започне с вашето тяло. Всички ще се научите. Той е един от най-добрите учители. Той ти казва: „Едно трябва да вършиш." Той ти разправя, ти казваш: „Така може ли, така не може ли?" Така не може. Ти казваш: „И така може, и така може." И така може, но ти остаряваш, нищо повече. Като ти преподава, ти няма да казваш: „Така може ли да го направя?" Ще го направиш, както той иска. Като останеш сам, направи го, както ти искаш. Ти вземи хубавия образ от него.

Представете си, че този Дух е един човек. Може ли да бъде човек? Той е човек, но не ходи. Този човек сега се е качил в своя аероплан. Този ъгъл показва, че пътува със светкавична бързина. Той пътува с бързината на слънцето, идва до земята. След като дойде на земята, светлината говори нещо. Някой от вас досега разговарял ли е със светлината? Нали казваме, че Бог е светлина.Тази светлина говори. Бог, като говори у вас, това е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите са на място, той слуша този говор. Щом дойде светлината, най-първо чувствувате в себе си едно разположение, чувате този глас на светлината. Той си мълви нещо отдалече, нещо хубаво, приятно. Вие още не разбирате гласа. С години човек наблюдава работите и като ги слуша, започват да стават ясни. Туй, за което ви говоря, може да ви стане ясно някой ден. Ако отидете при един чужд народ, ако отидете в Америка или в Германия и ако не знаете нито една дума от езика, който ви говорят, най-първо всичко ще ви е непонятно, но след една година започва да се появява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. Ще видите, че от българския език започват да излизат английските думи. Като дойде в България англичанинът, от английските му думи излизат българските. Българинът, като отиде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи. Той изучава английски език – като говорят за хляба, казват „бред". Те казват: „Бред, бред", той си казва: „У нас казват „бре, бре". И изведнаж той свързва бред с хляба. Бред излезе от хляб. Англичанинът идва в България. Българите казват: „Хляб, хляб". Един ден в ума му светне и казва: „Хляб излезе от бред."

Казваме, че на човек му трябва търпение дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си плодът. Разбирането е плод.

Коя от тези ябълки е най-даровита, от всички коя е най-хубава? („Която държите в ръката".) Познахте. Тя е от княжески род, бащата е княз и майката е княгиня. Другите ябълки са граждани. По навик и те се обличат като нея.

Вие ставате и сте неразположени. Причината е ''сол''. Аз пея, когато съм неразположен. Ти станеш, неразположен си. Започни да пееш: „Неразположен съм." (Учителят пее: „Неразположен съм".) То е оперно пеене. Като придобиеш едно неразположение на духа, считай това твое неразположение за една миньорна гама. (Учителят пее: „Аз съм разположен".) Казваш: „Не ми се учи." Ще пееш пак. Ще започнеш от ''фа''. То е стимула в тебе. Онези, които не искат да учат, са много щедри, искат само да раздават. Който иска да учи, трябва да пее ''фа''. Ще събираш. Ако можеш хубаво да пееш ''фа'', можеш да се учиш. Ако искаш да имаш хубави маниери, трябва да знаеш как да пееш ''ми''. Ако ''ми'' не можеш да пееш правилно, не можеш да имаш обхода. Обходата зависи от тона ''ми''. Той ще ти даде разположение. Когато взимаш правилно един тон, хармония има в тебе. И когато се лекуваш, пак има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония. Ние си спомняме за ония хубави часове, когато слушаме Божествената музика в нас. „Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!"

Казвам: „Кой тон да вземем сега?" (Учителят пее ''до''. После пее: „До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден, той ще бъде светъл ден". Всички пеем с него.) Ако един стар човек влезе между децата, които са весели и пеят, той ще забрави всичката старост. Трябва да се учите да забравяте. Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. През време на скръбта се турят сенки във вас. В страданията вие давате израз на нещо. Без страдания вие няма да имате никакъв израз. Страданието, това е мода в природата. Когато природата иска да даде мода някому, дава му страдания. За онзи, който разбира страданията, те са много малки; който не ги разбира, за него са големи. Колкото повече не разбираш страданията, толкова по-големи стават. Един камък, който не разбира, дойдат с чук да го чукат, за да разбере нещо. Казват: „Трябва да разбираш, трябва да дадеш нещо." Нищо не си дал. Камъкът казва: „Чакай, вземете отчупеното." Защо бият камъка? Да даде нещо. Отидеш край водата и бръкнеш с кофата. Казваш: „Какво е туй от тебе, ела тук в кофата." Питам: Тази вода чувствува ли някаква скръб. Тя страда, скърби, че не я цениш. Като идеш при водата, тя се радва много, че като я погледнеш ти става приятно, иска ти се да я помилваш малко. Ще й кажеш: „Колко си хубава, колко си красива, друга такава водица не съм виждал." Та животът, който тече във вас, трябва да бъде чист. Този живот трябва да бъде чист, безцветен като водата. Пък вие с вашите мисли, с вашите скърби и страдания само опетнявате живота. Недоволен си, че не си учен човек. Че то от теб зависи да бъдеш учен. Не да бъдеш много учен, то е нещастие да бъдеш много учен, но да бъдеш толкова учен, че да бъдеш полезен на себе си. Не да знаеш много, но да знаеш да прилагаш, да имаш знание хубаво да прилагаш. В приложението е доброто. Доброто да не бъде само като идея, то всякога трябва да бъде един метод за използуване. Неразположен си – като направиш добро, трябва да се изправиш. Но за да се изправиш, трябва да бъдеш справедлив и спрямо себе си, и спрямо другите. Преди всичко ти трябва да се учиш да бъдеш справедлив спрямо ръцете си, да бъдеш справедлив спрямо краката си. Като станеш сутрин, да си измиеш ръцете, да си изчистиш ноктите. Хубаво да се изчистиш. Лицето ти да бъде чисто, косата вчесана, устата да си изчистиш, носа си да изчистиш леко, хубаво, няма да го пипаш грубо. После да изчистиш гурелите, ако имаш, всичко да изчистиш – ще бъдеш справедлив спрямо себе си. Вие чакате да ви направят съвършени от другия свят. Ние сме направени съвършени от другия свят, но трябва да се проявим като съвършени. Тази ябълка е съвършена, но тя трябва да дава плод. Направите едно добро – то трябва да цъфне, да даде плод. Всяка една добра постъпка е един плод в живота, от който всеки ден ще зависи твоята цена. Бог се радва на онези мисли, които ние възприемаме. Ние участвуваме в неговата благост.

Сега аз искам да ви подмладя поне с десет години. Ако следващия път има някой, който не се е подмладил с десет години, ще го глобя. Ти ще кажеш: „С десет години съм по-млад" и ще повярваш в това. Лесна работа е всеки сега да си каже: „С десет години съм по-млад". В себе си ще го кажеш и ще повярваш. Казваш: „С такива заблуждения не се занимавам." Ти кажи: „С десет години съм по-млад" и повярвай. Щом кажеш, ще стане. С десет години ще се подмладиш, но повече не туряй. За сега десет години са достатъчни. Като кажеш, че с десет години си по-млад, ще тръгнеш като млад. Някой сега върви като старец, маха с ръка, като че всичко е минало, всичко е загубено. Тръгни като млад с вяра, че си подмладен. Кажи си: „Млад съм, не съм стар." Вие ще кажете: „Не е на мода." Съгласен съм. Тъй не трябвало да се постъпва. Много добре, но как трябва да се постъпи? Някой върви като старец и се озърта насам-натам, бои се от нещо. Коя е нормата, която показва, че даден човек не ходи добре? Има една Божествена норма. Като ходя, аз трябва да се радвам, че ходя, че краката ми вървят, че мога да махам ръцете си, че очите ми виждат, че ушите ми слушат. Радвам се на всички хора. Това е естественото. Някой ходи, гледа като уплашен заек навсякъде. Друг казва: „Вчера какво ми се случи..." Остави какво ти се е случило. Дойде една сестра и ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво. Нали солят децата, като се родят. Сега не ги солят. Затова се развали светът. Щом те е насолил някой, вярвай, че ти е трябвало сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме насоли, всичко тръгна наред." Дойде някой, каже ти една дума. Ти си кажеш: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение." Дадат ти темата: „Ти си говедо." Знаете ли аз какво мисля сега? Т и с и г о. „Го" на английски значи отивам. „Веди" значи зная, учен си. Като ставаш, ти се учиш. Ти си човек, който върви и се учи. Какво лошо има в думата говедо? В първоначалния език значи ти си човек, който върви и се учи. Туй значи на стария език. Сега показва, че му турила рога. Но това не е вярно. Че кой тури това име? Какво име тури Адам на говедото? Какво беше първото име, което тури Адам? Турците казват: ,Дайван. Хайван." Това е нашият Иван. Казваме: „Хаймане! Го веди." „Го" значи човек, който ходи и пише. „Говедо" е човек, който ходи, и се учи, и пише нещо. Ако ние сме такива говеда, които се учат, които вървят и знаят тия неща, какво лошо има в това? Лошото е в онзи, който е изразил, че ти си един невежа, който пише. Погрешката е в него, а не в самата дума. Като изказва думите, той туря съдържание, което не е вярно.

Ти може да имаш най-хубавото стъкло, но някой може да е турил лошо съдържание. Не че шишето е лошо, но онзи, който е напълнил шишето, е турил лошо съдържание. Тази дума има такова съдържание. Казвам: „Приятелю, тази дума не е за такова съдържание, това шише не е направено за такова съдържание." Туря в шишето чиста вода. В шишето може да туря добро съдържание, може да туря и лошо съдържание. На една дума може да дадеш лошо съдържание. Всички лоши думи са произлезли след съгрешаването на хората. Тогава хората внесоха лошия смисъл. Кражбата кога влезе? Когато хората започнаха да крадат. Преди да са крали, имаше ли кражба? Убийството кога влезе? Когато хората излязоха из рая, когато Каин уби Авела. „Уби" какво значи? Че вместо да помилва брата си, той така го ударил, че го осакатил, убил го. Има много думи, които имат двояк смисъл. На френски „биен" значи едно, на български съвършено друго. Ние казваме: „Бит." Бит значи начин на живот на даден народ. Бит значи също, че някой човек е бил ударен от друг. Не туряйте лошо съдържание на думите. Изхвърлете лошото съдържание навън. Като дойде едно страдание, търсете неговия произход. Дойде ви един ден някакво страдание – понесете го. Може би във вашето минало в едно или в две прераждания този ден означава едно ваше съществувание. В миналото сте направили една погрешка, от която днес страдате. Не мислете, че туй страдание ви се дава сега, а че преди сто, преди двеста, триста години вие сте посадили туй страдание и сега то е цъфнало. Понякога вие сте радостни, весели, а няма никакъв външен повод. Може би сте посели тази радост преди двеста, триста години и днес жънете своите плодове.

Всяка сутрин не казвай: „Тази работа няма да я бъде." Кажи: „Тази работа ще бъде, както Господ каже." Никога не казвайте: „Аз учен човек ще стана." Желанието на Бога не е да станем учени, но всички хора да придобият знанието, да знаят как да се обхождат. Онзи, който пее, да пее хубаво. Онзи, който рисува, да рисува хубаво. Всеки, като научи едно изкуство, да бъде полезен на другите. Всичките изкуства са за полза на хората. Знанието, езиците и те са за това. Всеки език със своите трептения допринася полза. Когато говори англичанинът, принася едни трептения, когато германецът говори, той принася други трептения. В англичанина има голямо налягане, затова той съкращава думите. В германеца има голямо напрежение и затова думите се разтягат. Българският език какъв е тогава? Българският език е аналитичен, той е много изразителен. В неговите трептения има нещо особено. Във всеки език има нещо особено.

Всички трябва да се учите. Не че не знаете. На вас са ви внушили много работи. Казвате: „Аз остарях, вече съм на седемдесет и две години." Отде знаете, че като сте на седемдесет и две години, сте остарели. Земята се е мъчила, обърнала се е седемдесет и два пъти около слънцето, вие никаква работа не сте свършили и казвате, че сте остарели. Земята ви е носила, тя не е остаряла, вие остарявате. Гледам някой акробат играе на въже, върви човекът по въжето. Пък на някой от тези, които го гледат, им се стяга сърцето. Няма какво да ви се стяга сърцето. Нему, който върви по въжето, не се стяга сърцето, а вие долу стоите и ви се стяга сърцето. Ако падне долу, ще падне като топка, ще отскочи, не го жалете. Една птица може ли да падне, като е във въздуха? Птицата, като е на някой връх, като се спусне във въздуха, може ли да падне?

Вашите мисли трябва да имат крила, да хвърчат, да не бъдат с оскубани крила и да се отмятат, та да падате долу. Когато видите едно дете, казвате: „Едно време аз бях като него, но сега остарях." Господ ти казва: „Подмлади се. Започни да мислиш като това дете. Запознай се с това дете, то има някои хубави черти. Тури неговите черти в себе си и ще се подмладиш." Господ втори път туря на пътя ти дете. Ти пак казваш: „Остарях." Господ ти казва: „Ти трябва да се подмладиш." Той няма нужда от стари хора. В небето няма длъжности за стари хора, за млади има. Като отидете в небето, трябва да се подмладите. Каквито сте стари, вашите бради, бръчки, бели коси, всичко туй ще снемете. Как се подмладявате тук, на земята? Нали и тук се подмладявате, правите ретуширане. Една сестра на седемдесет години могат да подмладят. Но те турят на лицето особени вещества, замазват само недостатъците. И аз мога да ви подмладя, но като се омиете, ще бъдете същите.

Не носи еднообразни мисли! Няма нещо по-лошо от еднообразната мисъл. Тя е като един чук, който удря само на едно място. Никога не удряй силно. Никога не слагай лоша мисъл в себе си. Лошите мисли ще дойдат, но гледай по възможност ударът да е по-слаб. Всеки ден противодействай. Не казвай:,,Аз остарях", а кажи: „Аз придобих знание." Защо ще кажеш „остарях". Вие свързвате знанието със старостта, свързвате два полюса, които са несъвместими; свързвате знанието, което е силно, със слабостта, със старостта. Вие свързвате слабостта с един силен организъм. Ще свържете знанието със здравия организъм. Казваш: „Добих знание, но остарях." Мисълта за остаряването не е права мисъл. Ти имаш най-хубавото съдържание в една форма, която ще се счупи. Господ не иска никога да туряме такова съдържание в несъответна форма. Ще кажеш: „Придобих знание." Благодари на Бога за него. Стани сутрин и си кажи: „Господ ме направи здрав." Сега някои казват: „Трябва да станем свети, че тогава да оздравеем." Сега вие сте свети, но с черно сте облечени. В Европа сега всичките прозорци на хората са облечени в черно, почернени са. Значи условията отвън са лоши. Вие искате да станете свети. Че всичкото онова добро, което усещате във вас – да учите, да бъдете добри, да пеете, да правите добро – всичко това е Божествен импулс във вас. Ти казваш: „То сега няма да го бъде, но в някое друго прераждане, при други условия." Тъй не се говори. Ти като дойдеш до тридесет и три години, повече не може да станеш. Който стане повече, той е виновен. Старостта на земята произтича от престъпленията. Човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си, от всяко едно престъпление човек остарява. На земята законът е такъв. А в небето правят добро, затова се подмладяват. Всяка хубава мисъл, колкото и малка да е тя, подмладява. Всяка една добра постъпка, колкото и да е малка, подмладява. Сега вие ще ми кажете: „Да вярваме ли в това?" Ами туй, в което сега вярвате, вярно ли е? Вие вярвате, че сте остарели, но вярно ли е това? Ако е вярно, тогава моите тълкувания са, че щом сте остарели, вие сте грешили. Някой казва: „Болен съм." – Не греши! Всички болести се дължат на прегрешения. „Коремът ме боли." – Не греши! „Главата ме боли." – Не греши! „Кракът ме боли." – Не греши! „Не ми върви." – Не греши, нищо повече! „Не ме обичат хората." – Не греши, не греши, не греши!

Сега казват: „Какво да правим, каква култура ще дойде?" Културата е Божествената любов. Изпълнявайте я. Като станете сутрин, благодарете на Бога за любовта. Сега вие ставате и казвате: „Туй общество какво да го правим?" Оставете вашето общество. Обществото може да препятствува, но на това общество Бог е господар. На вас кой препятствува, кажете ми. Когато някой се е запъхтял, турил сто килограма на гърба си, изпотил се, кой е турил товара на гърба му? Хората не са му го турили, той си го е турил. Вие туряте мисли и желания, които не са свойствени на живота ви. На човека му трябва непреривната Божия любов, с която постоянно в него да се влива Божественият живот, постоянно да се влива онази струя на Божественото знание в неговия ум. С туй той се подмладява. После постоянно, всеки ден в душата му да се влива струята на Божествената свобода, на Божествената истина. Да се радва, че истината се влива. Радвайте се, че истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият живот се влива във вас. Това е важното. Като станете сутрин, да благодарите на Бога, че новият живот се е влял у вас.

Утре, като станете, нито един да не казва, че е остарял. От всинца искам да благодарите, че Бог е дал любовта си в сърцето ви. Да благодарите на Бога, че е дал светлината в ума ви и да благодарите за истината, която е влял в душата ви. От всички искам да благодарите и после да си попеете. Коя песен ще си изберете? Която да допадне на всички ви. Изпейте онази песен: „Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей." Я да я изпеем сега. (Изпяхме песента.)

Всяка година около четиридесет милиона деца се раждат и се подмладяват. Тридесет и пет милиона умират. Това означава, че светът се подмладява, а не е остарял. Децата, които се раждат, са повече, отколкото старите, които умират. Защото всички, които умират, са стари, а всички, които се раждат, са млади. Близо четиридесет милиона се раждат, значи младостта иде в живота. Отношението е почти 3:4.

Сутрин, като станете, поблагодарете на Бога за любовта, която е в сърцето ви. Поблагодарете на Бога за светлината, която е в ума ви, поблагодарете за истината, която е в душата ви, и после изпейте песента. Изпейте песента, както вие я знаете. Няма никакво музикално правило. Тъй както вие сте я научили криво-ляво, изпейте я. Пейте, както знаете. Да не кажете: „Аз не зная." И като не я знаете, да я изпеете. Като пеете така, с десет години ще се подмладите. За да се приложи в действие любовта, доброто, справедливостта, не трябва да има колебание в човешкия живот. Ние се опитваме в живота. Ние казваме, че Бог е всемилостив. Ние поддържаме, че Бог е всемилостив, а ние не можем да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда поне милостив. Щом Бог може да направи всичко, и аз мога да направя нещо. И аз мога да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз мога да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие може да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие може да го направите във вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. Ще направите един опит, втори, трети, четвърти – зависи от разположението.

Като пеете, вие имате много енергия. Всички пеете с много сила. Повече сила имате, а любовта ви е по-слаба. И светлината ви е слаба. Сила имате, отгоре, от много високо падате. Като започнете песента, тихо пейте. (Учителят пее тихо.) Той изпя песента на друга мелодия. Аз ще го изпея тъй, както мога. Пейте по първия начин, по втория, по който и да е начин. Старите вървят по един път, младите вървят по друг път. Като станете стар, вземете огледалото и си кажете: „Слушай, трябва да се подмладиш." Много мъчно е да си каже човек, че ще се подмлади и да си повярва. Като каже, че се е подмладил, нещо казва: „Остаря, не държат краката." Онези крака, които не държат, са на някой стар твой дядо, който е влязъл в теб и те убеждава, че си стар. Някой път вие страдате от вашите прадеди. Дойде един дядо, втори, трети, четвърти. Понеже не знаят туй учение, като дойдат, казват: „Едно време, като бях на осемдесет години, много пострадах." Дойде друг дядо и той разправя. Започнат тия дядовци и баби да ви разправят и да ви внушават, че и вие сте остарели. Вие остарявате, като слушате приказките на старите дядовци. „Синко, и ти ще остарееш." Ако живеете като тях, ще остареете, ако не живеете като тях, няма да остареете. Ние отричаме това, че ще остареем. Казвам: „Аз няма да остарея." Ще видите. Сега какво вярвате? Аз искам вярата ви да е по-свободна. Не да ви внушава някой. Аз не обичам да внушавам нещо, което е лъжливо. От две неща трябва да се пазите. Някой напише бяла линия на дъската. Дъската е черна, но линията, която е написана, е бяла. Някой път на някое платно, което е бяло, направиш черна линия. Линията е черна, но отдолу платното е бяло. Има някои неща, които са бели. Каквото е отвън, такова е и отвътре, говорете истината. Вие се оцапвате с черно и казвате: „Почернях." Не е право. После друго положение – вие сте черен, побелите се отгоре и казвате: „Бял съм." И то не е вярно. Отвътре трябва да бъдете бели и отвън бели. Ако сте черни отвътре, и отвън да сте черни. Не е лошо човек да бъде черен. Знаете ли какво означава черното? На английски черно е блек. На турски е кара, на гръцки е маврос, на български е черно. Защо е така на разните езици? Светлината има едно добро свойство. Тъмните работи, черните работи събират светлината, фокусират я. А пък белите работи я разпръскват. Това са два полюса, два метода. Когато искате да събирате нещата, ще употребите тъмнината. Когато искате да разпръснете, ще употребите светлината. Казват, че тъмното не е потребно. Тъмнината е потребна да съберете нещата в себе си. Тя е като един потребен метод. Ние сме поставили другояче въпроса. Казвате: „Той ходи в тъмнината." Хубаво е, ако ходи в тъмнина да събира. Някой път трябва да се спрете в тъмното, за да съберете. Като правите добро, никой не трябва да знае. Когато правите добро, да замъглите себе си, доброто да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Когато само вие знаете, че сте направили доброто, тогава ще се ползувате повече.

Та не се плашете. Когато ви дойде една скръб, в скръбта всякога печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава. Следователно Бог изисква да бъдете постоянно щедри. Когато Господ иска да ви направи трудолюбиви, праща ви скръб. Когато иска да ви направи щедри, праща ви радост. Благодарете за скърбите, защото тогава събирате. Благодарете за радостите, защото тогава давате. Казвате: „Учителю, не искам да страдам." Не искате да страдате? Влизам в положението ви. Аз разбирам, че искате да раздавате. Някой забогатял, не иска да страда. Но той мисли криво. Той не иска да има страдания. Ако нямате страдания, ще осиромашеете. Казвам: „Раздавайте." Щом не искате да имате страдания, тогава раздавайте. Щом не искате да скърбите, радвайте се. Благодарете на Бога, когато скръбта дойде. Благодарете на Бога, когато радостта дойде. Вашата скръб е радост на някого и вашата радост е скръб на някого. Тъй че когато ние се радваме, други скърбят, когато те се радват, ние скърбим. Смяна има в природата. В света има обмяна на труда. Всичко в природата си има свой вътрешен смисъл. Светът може да мисли, както иска, но вие правилно трябва да мислите.

Любовта постоянно да се влива в сърцето ви. Светлината постоянно да се влива в ума ви. Истината постоянно да се влива в душата ви. И на сто и двадесет години като станете, да бъдете като че сте на двадесет и една година. Апостол Павел казва: „Всички ще се изменим, всички няма да умрем, но всички ще се подмладим." „Ще изпрати Духа си". Бог изпраща Духа си да оживеят хората, да се подмладят. Значи когато Духът не действува, хората остаряват. Схващайте това правилно. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, всички ще се подмладим".

Кажете ми сега, какво да правим с тия ябълки. Ако сме евангелисти, ще ги продадем да вземем пари. Какво да направим с тях, дайте един план. Три сестри да си измият ръцете хубаво, да нарежат ябълките на толкова парчета, колкото сме тук, да ги раздадат и да кажат: „Братко, да дойде любовта в сърцето ти, светлината в ума ти и истината в душата ти." След гимнастическите упражнения елате тук пак, ще направим едно упражнение. ''„Отче наш"''

19 лекция на Учителя,

държана на 7 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.

КНИГА: Вътрешният господар

2009-08-15T23:24:50Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-2_Vatreshniyat_gospodar.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вътрешният господар]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Божествената усмивка]] (Данчето)''' (готово)'''
* 3. [[Новият ден]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Две задачи]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Трите връзки]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Подмладяване]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 7. [[Обичайте и ценете]] (Данчето) '''(готово)'''
* 8. [[Любов към себе си, любов към ближния, любов към Бога]] (Хирон) (работи се)
* 9. [[Минало и настояще]] (Данчето)''' (готово)'''
* 10. [[Съвършенството]] ( Данчето) '''(готово)'''
* 11. [[Наука за живота]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 12. [[Името Божие, царството Божие, волята Божия]] (Данчето) '''(готово)'''
* 13. [[Трите закона]] (Данчето) '''(готово)'''
* 14. [[Влюбване и любов]] (Назъров) '''(готово)'''
* 15. [[Към съвършенство]] (Ани) '''(готово)'''
* 16. [[Отворената врата]] (Назъров) (работи се)
* 17. [[Сгъстяване, разредяване и разширяване]] (Ани) (работи се)

Подмладяване

2009-08-15T23:20:42Z

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

„Добрата молитва "

„Всичко в живота е постижимо"

(На масата на Учителя има четири червени и много красиви ябълки.)

Ябълките имат доста голяма култура. Тези четири ябълки от едно и също дърво ли са? Какъв е характерът им, по какво се отличават? Трябва наблюдение, разбиране, съотношение. Не само по формата, но и по степента на цвета може да се съди какво се крие в тях, какъв е животът им.

Човек трябва да бъде като пътник, да не седи на едно място. Щом седи на едно място, той не е пътник. Неговото пътничество е особено. Какъв е произходът му? Всички места, които изходи, няма да бъдат едни и същи, ще бъдат разнообразни. Следователно в туй движение постепенно ще се измени неговото умствено схващане, неговите чувства и неговия вървеж; те няма да бъдат едни и същи. По някой път питате: „Защо се случи това?" Щом питате, то е за това, да питате. Защо е скръбта? Да я почувствувате и да питате защо е скръбта. Защо се радвате? Да почувствувате и да питате защо е радостта. Като страдате, това е смисълът на живота. И като се радвате, това е смисълът на живота. Сега търсите смисъла на живота извън скръбта и извън радостта. В какво седи смисълът на тази ябълка? (Учителят държи една от ябълките.) Може да я гледате, прави впечатление на очите и на ръцете, но не се задоволявате само да я гледате, да гледате цвета й, искате да знаете какво има вътре. Казвате: „Ще направя някаква връзка." Изядете ябълката. Казвате: „Отлична е, хубава е, къде ли се е раждала?" Тази ябълка ви стана съседка. Тя ви разправи откъде е дошла, разправя ви историята си. След десет години вие ще разправяте, че сте яли една ябълка и тя ви е дошла на гости. Оттам насетне всичко ви провървяло. И действително някой път, като изядете една ябълка, всичко ви тръгне напред; като изядете друг път една ябълка, всичко ви тръгне назад. Туй е вярно. Като срещнете някой човек, всичко ви тръгне напред, като срещнете друг, всичко ви тръгне назад. Срещнете някой прокажен и оттам насетне всичко ви тръгне назад, хване ви проказата. Болен сте. Срещнете един здрав човек, оттам насетне всичко ви тръгне напред. Срещнете един умен човек, всичко ви тръгне напред. Всеки човек предава от онова, което има в себе си. Някой казва: „Аз съм много добър човек." Че е добър, то е за него. Но неговото вътрешно понятие за това колко е добър, той си знае. Човек, който спи, колко е добър? Познавам колко е добър. Като ябълката го познавам. Но има ли нещо, което не познавам, трябва да го изям, за да го позная. Той, за да ме познае, трябва да ме изяде. Като изядете тази ябълка, всичко познавате – нейния произход, майка й, баща й, цялата история й знаете. Преди да сте я изяли, не познавате нейния вкус, сладка ли е или е малко кисела.

Та казвам, да познаваме онова, което ние проявяваме в себе си. Човек е като едно семе. Някой път казвате: „Да бъдем добри, да се обичаме." Това са вече стари неща. Сега ако искам да се запозная с някого от вас, мога да се запозная. (Учителят прави знак, че дава ябълката.) Знаете ли защо сега не искам да се запознавам? Защото имам само четири ябълки. Обаче с тия ябълки след десет години с всички ви мога да се запозная. Ако посадя семената им, ще имам най-малко десетина дървета в градината, всяко едно ще роди по петстотин ябълки, тъй че по два-три пъти ще мога да се запозная. Дълго време се изисква. Вие сега ще кажете на малки парчета да се нарежат. Не се позволява на парчета. Когато изнасят житото от хамбара, това не зависи от него. То не може да каже на онзи, който го посява, къде да го посее; колко дълбоко да го зарови в земята пак не зависи от семето. После в каква каруца ще го занесе на нивата, как ще го хвърли – то няма думата. Той ще го тури в един чувал, после ще го тури в една крина, ще го хвърли и ще го посее, дето падне. След туй от него не зависи и колко пръст да му турят отгоре.

Та вие трябва да вземете пример от житото. По някой път питате, защо са ви заровили толкова. Че колко са ви заровили? На житото са турили повече от два пръста пръст. От него не зависи колко да пусне корените си в земята, но от земята зависи доколко то ще ги пусне в нея. От слънцето зависи доколко житото може да израсте нагоре.Единственото нещо, което зависи от житото, е какъв плод ще пренесе. Това зависи от житото. Характерът на житото се познава по неговия плод. Писанието казва: „По плодовете им ще ги познавате". И в себе си вие трябва да посаждате светли мисли; всички трябва да бъдете земеделци. Първото изкуство в света, първият занаят, това е земеделието. Това е най-почтеният занаят. Ще разореш мозъка си и ще посееш една мисъл, но трябва да знаеш къде да я посееш. Някое хубаво чувство ще посадиш на друго място. Друга нива има за чувствата. Ти трябва да направиш едно добро – с какво ще го направиш? С ръцете си ще го направиш. Значи ти посаждаш в тялото една постъпка. Ако си я насадил на хубаво място, тя ще ти даде добър плод.

Казваш: „Имам." Какво имаш? „Вяра имам." И аз имам вяра. Ако целият ден ходиш и разправяш: ,Аз имам вяра, аз имам вяра, аз имам вяра", какво ще придобиеш? Аз говоря на нивата и казвам: Имам вяра в тебе. Ще те разора, ще те посея с жито и вярвам, че житото плод ще даде. Нивата ми казва: „Аз повярвах, че ще ме разореш." Каквото кажа на нивата, после го направя. И идната година каквото казах на нивата, направих го и тя каза: „Понеже повярва в мен, която всички тъпчат и никой за нищо не ме пита, негли да ме гледа. Ти си първият човек, който чувам да има вяра в мен." Зарадва се нивата. И идната година, понеже аз повярвах в нея, тя казва: „Аз ще направя нещо за теб."

Вие искате хората да вярват във вас. Хората не могат да вярват във вас, ако не дадете нещо от себе си. Вие вярвате в земята, пращате житното зърно. Така и този, в когото вие повярвате, и той ще повярва във вас. Идната година Бог ще ви благослови.

В света на трима души човек може да направи добро, на трима души той може да служи. Той ще служи на Бога, ще служи на ближния си и ще служи на себе си. Това са трите принципа, които са вложени във всеки един човек. И в трите принципа има голямо отклонение, трябва дълго време да се учите. Да служите на Бога – това е наука. Не става тъй лесно. Например вие всички имате желание да пеете, но можете ли всички да пеете хубаво? Не че нямате желание, имате желание, но като речете да пеете, не се харесвате. Слушате някого да пее и казвате: „Много хубаво пее." Речете ли вие да пеете като него, не можете. Виждате, че той знае да пее, оценявате пението, започвате и вие да пеете, но не се харесвате. Коя е причината, че пеете, пък не се харесвате? Не се харесвате, защото не можете да пеете. Защото не сте пели и не сте се упражнявали. Даже когато съм ви говорил за музиката, станете и още от сутринта сте неразположени. От музикално гледище човек е неразположен по седем причини. Неразположението зависи или от ''до'', или от ''ре'', или от ''ми'', или от ''фа'', или от ''сол'', или от ''ла'', или от ''си''. Има и второстепенни неща около тези ноти. Разположението ви или неразположението ви може да зависи от повишението или понижението на тоновете. Ако сте неразположени, трябва да знаете от кой тон зависи неразположението ви. Може разположението ви да зависи от ''сол''. Щом ми кажете, че причината на вашето разположение е ''сол'', аз вече зная. Ако едно дърво е цъфнало и мирише хубаво, по всички вестници на мушиците се пише, че дървото е цъфнало. Пишат по вестниците, че дърветата са цъфнали, та да идат на гости, канят ги. Това е написано с едри букви във вестниците. Сега мнозина казват: „Духът Божи, като дойде, ще започна работа." Духът Божи ще започне с вашето сърце, ще започне с вашия ум, ще започне с вашето тяло. Всички ще се научите. Той е един от най-добрите учители. Той ти казва: „Едно трябва да вършиш." Той ти разправя, ти казваш: „Така може ли, така не може ли?" Така не може. Ти казваш: „И така може, и така може." И така може, но ти остаряваш, нищо повече. Като ти преподава, ти няма да казваш: „Така може ли да го направя?" Ще го направиш, както той иска. Като останеш сам, направи го, както ти искаш. Ти вземи хубавия образ от него.

Представете си, че този Дух е един човек. Може ли да бъде човек? Той е човек, но не ходи. Този човек сега се е качил в своя аероплан. Този ъгъл показва, че пътува със светкавична бързина. Той пътува с бързината на слънцето, идва до земята. След като дойде на земята, светлината говори нещо. Някой от вас досега разговарял ли е със светлината? Нали казваме, че Бог е светлина.Тази светлина говори. Бог, като говори у вас, това е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите са на място, той слуша този говор. Щом дойде светлината, най-първо чувствувате в себе си едно разположение, чувате този глас на светлината. Той си мълви нещо отдалече, нещо хубаво, приятно. Вие още не разбирате гласа. С години човек наблюдава работите и като ги слуша, започват да стават ясни. Туй, за което ви говоря, може да ви стане ясно някой ден. Ако отидете при един чужд народ, ако отидете в Америка или в Германия и ако не знаете нито една дума от езика, който ви говорят, най-първо всичко ще ви е непонятно, но след една година започва да се появява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. Ще видите, че от българския език започват да излизат английските думи. Като дойде в България англичанинът, от английските му думи излизат българските. Българинът, като отиде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи. Той изучава английски език – като говорят за хляба, казват „бред". Те казват: „Бред, бред", той си казва: „У нас казват „бре, бре". И изведнаж той свързва бред с хляба. Бред излезе от хляб. Англичанинът идва в България. Българите казват: „Хляб, хляб". Един ден в ума му светне и казва: „Хляб излезе от бред."

Казваме, че на човек му трябва търпение дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си плодът. Разбирането е плод.

Коя от тези ябълки е най-даровита, от всички коя е най-хубава? („Която държите в ръката".) Познахте. Тя е от княжески род, бащата е княз и майката е княгиня. Другите ябълки са граждани. По навик и те се обличат като нея.

Вие ставате и сте неразположени. Причината е ''сол''. Аз пея, когато съм неразположен. Ти станеш, неразположен си. Започни да пееш: „Неразположен съм." (Учителят пее: „Неразположен съм".) То е оперно пеене. Като придобиеш едно неразположение на духа, считай това твое неразположение за една миньорна гама. (Учителят пее: „Аз съм разположен".) Казваш: „Не ми се учи." Ще пееш пак. Ще започнеш от ''фа''. То е стимула в тебе. Онези, които не искат да учат, са много щедри, искат само да раздават. Който иска да учи, трябва да пее ''фа''. Ще събираш. Ако можеш хубаво да пееш ''фа'', можеш да се учиш. Ако искаш да имаш хубави маниери, трябва да знаеш как да пееш ''ми''. Ако ''ми'' не можеш да пееш правилно, не можеш да имаш обхода. Обходата зависи от тона ''ми''. Той ще ти даде разположение. Когато взимаш правилно един тон, хармония има в тебе. И когато се лекуваш, пак има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония. Ние си спомняме за ония хубави часове, когато слушаме Божествената музика в нас. „Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!"

Казвам: „Кой тон да вземем сега?" (Учителят пее ''до''. После пее: „До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден, той ще бъде светъл ден". Всички пеем с него.) Ако един стар човек влезе между децата, които са весели и пеят, той ще забрави всичката старост. Трябва да се учите да забравяте. Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. През време на скръбта се турят сенки във вас. В страданията вие давате израз на нещо. Без страдания вие няма да имате никакъв израз. Страданието, това е мода в природата. Когато природата иска да даде мода някому, дава му страдания. За онзи, който разбира страданията, те са много малки; който не ги разбира, за него са големи. Колкото повече не разбираш страданията, толкова по-големи стават. Един камък, който не разбира, дойдат с чук да го чукат, за да разбере нещо. Казват: „Трябва да разбираш, трябва да дадеш нещо." Нищо не си дал. Камъкът казва: „Чакай, вземете отчупеното." Защо бият камъка? Да даде нещо. Отидеш край водата и бръкнеш с кофата. Казваш: „Какво е туй от тебе, ела тук в кофата." Питам: Тази вода чувствува ли някаква скръб. Тя страда, скърби, че не я цениш. Като идеш при водата, тя се радва много, че като я погледнеш ти става приятно, иска ти се да я помилваш малко. Ще й кажеш: „Колко си хубава, колко си красива, друга такава водица не съм виждал." Та животът, който тече във вас, трябва да бъде чист. Този живот трябва да бъде чист, безцветен като водата. Пък вие с вашите мисли, с вашите скърби и страдания само опетнявате живота. Недоволен си, че не си учен човек. Че то от теб зависи да бъдеш учен. Не да бъдеш много учен, то е нещастие да бъдеш много учен, но да бъдеш толкова учен, че да бъдеш полезен на себе си. Не да знаеш много, но да знаеш да прилагаш, да имаш знание хубаво да прилагаш. В приложението е доброто. Доброто да не бъде само като идея, то всякога трябва да бъде един метод за използуване. Неразположен си – като направиш добро, трябва да се изправиш. Но за да се изправиш, трябва да бъдеш справедлив и спрямо себе си, и спрямо другите. Преди всичко ти трябва да се учиш да бъдеш справедлив спрямо ръцете си, да бъдеш справедлив спрямо краката си. Като станеш сутрин, да си измиеш ръцете, да си изчистиш ноктите. Хубаво да се изчистиш. Лицето ти да бъде чисто, косата вчесана, устата да си изчистиш, носа си да изчистиш леко, хубаво, няма да го пипаш грубо. После да изчистиш гурелите, ако имаш, всичко да изчистиш – ще бъдеш справедлив спрямо себе си. Вие чакате да ви направят съвършени от другия свят. Ние сме направени съвършени от другия свят, но трябва да се проявим като съвършени. Тази ябълка е съвършена, но тя трябва да дава плод. Направите едно добро – то трябва да цъфне, да даде плод. Всяка една добра постъпка е един плод в живота, от който всеки ден ще зависи твоята цена. Бог се радва на онези мисли, които ние възприемаме. Ние участвуваме в неговата благост.

Сега аз искам да ви подмладя поне с десет години. Ако следващия път има някой, който не се е подмладил с десет години, ще го глобя. Ти ще кажеш: „С десет години съм по-млад" и ще повярваш в това. Лесна работа е всеки сега да си каже: „С десет години съм по-млад". В себе си ще го кажеш и ще повярваш. Казваш: „С такива заблуждения не се занимавам." Ти кажи: „С десет години съм по-млад" и повярвай. Щом кажеш, ще стане. С десет години ще се подмладиш, но повече не туряй. За сега десет години са достатъчни. Като кажеш, че с десет години си по-млад, ще тръгнеш като млад. Някой сега върви като старец, маха с ръка, като че всичко е минало, всичко е загубено. Тръгни като млад с вяра, че си подмладен. Кажи си: „Млад съм, не съм стар." Вие ще кажете: „Не е на мода." Съгласен съм. Тъй не трябвало да се постъпва. Много добре, но как трябва да се постъпи? Някой върви като старец и се озърта насам-натам, бои се от нещо. Коя е нормата, която показва, че даден човек не ходи добре? Има една Божествена норма. Като ходя, аз трябва да се радвам, че ходя, че краката ми вървят, че мога да махам ръцете си, че очите ми виждат, че ушите ми слушат. Радвам се на всички хора. Това е естественото. Някой ходи, гледа като уплашен заек навсякъде. Друг казва: „Вчера какво ми се случи..." Остави какво ти се е случило. Дойде една сестра и ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво. Нали солят децата, като се родят. Сега не ги солят. Затова се развали светът. Щом те е насолил някой, вярвай, че ти е трябвало сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме насоли, всичко тръгна наред." Дойде някой, каже ти една дума. Ти си кажеш: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение." Дадат ти темата: „Ти си говедо." Знаете ли аз какво мисля сега? Т и с и г о. „Го" на английски значи отивам. „Веди" значи зная, учен си. Като ставаш, ти се учиш. Ти си човек, който върви и се учи. Какво лошо има в думата говедо? В първоначалния език значи ти си човек, който върви и се учи. Туй значи на стария език. Сега показва, че му турила рога. Но това не е вярно. Че кой тури това име? Какво име тури Адам на говедото? Какво беше първото име, което тури Адам? Турците казват: ,Дайван. Хайван." Това е нашият Иван. Казваме: „Хаймане! Го веди." „Го" значи човек, който ходи и пише. „Говедо" е човек, който ходи, и се учи, и пише нещо. Ако ние сме такива говеда, които се учат, които вървят и знаят тия неща, какво лошо има в това? Лошото е в онзи, който е изразил, че ти си един невежа, който пише. Погрешката е в него, а не в самата дума. Като изказва думите, той туря съдържание, което не е вярно.

Ти може да имаш най-хубавото стъкло, но някой може да е турил лошо съдържание. Не че шишето е лошо, но онзи, който е напълнил шишето, е турил лошо съдържание. Тази дума има такова съдържание. Казвам: „Приятелю, тази дума не е за такова съдържание, това шише не е направено за такова съдържание." Туря в шишето чиста вода. В шишето може да туря добро съдържание, може да туря и лошо съдържание. На една дума може да дадеш лошо съдържание. Всички лоши думи са произлезли след съгрешаването на хората. Тогава хората внесоха лошия смисъл. Кражбата кога влезе? Когато хората започнаха да крадат. Преди да са крали, имаше ли кражба? Убийството кога влезе? Когато хората излязоха из рая, когато Каин уби Авела. „Уби" какво значи? Че вместо да помилва брата си, той така го ударил, че го осакатил, убил го. Има много думи, които имат двояк смисъл. На френски „биен" значи едно, на български съвършено друго. Ние казваме: „Бит." Бит значи начин на живот на даден народ. Бит значи също, че някой човек е бил ударен от друг. Не туряйте лошо съдържание на думите. Изхвърлете лошото съдържание навън. Като дойде едно страдание, търсете неговия произход. Дойде ви един ден някакво страдание – понесете го. Може би във вашето минало в едно или в две прераждания този ден означава едно ваше съществувание. В миналото сте направили една погрешка, от която днес страдате. Не мислете, че туй страдание ви се дава сега, а че преди сто, преди двеста, триста години вие сте посадили туй страдание и сега то е цъфнало. Понякога вие сте радостни, весели, а няма никакъв външен повод. Може би сте посели тази радост преди двеста, триста години и днес жънете своите плодове.

Всяка сутрин не казвай: „Тази работа няма да я бъде." Кажи: „Тази работа ще бъде, както Господ каже." Никога не казвайте: „Аз учен човек ще стана." Желанието на Бога не е да станем учени, но всички хора да придобият знанието, да знаят как да се обхождат. Онзи, който пее, да пее хубаво. Онзи, който рисува, да рисува хубаво. Всеки, като научи едно изкуство, да бъде полезен на другите. Всичките изкуства са за полза на хората. Знанието, езиците и те са за това. Всеки език със своите трептения допринася полза. Когато говори англичанинът, принася едни трептения, когато германецът говори, той принася други трептения. В англичанина има голямо налягане, затова той съкращава думите. В германеца има голямо напрежение и затова думите се разтягат. Българският език какъв е тогава? Българският език е аналитичен, той е много изразителен. В неговите трептения има нещо особено. Във всеки език има нещо особено.

Всички трябва да се учите. Не че не знаете. На вас са ви внушили много работи. Казвате: „Аз остарях, вече съм на седемдесет и две години." Отде знаете, че като сте на седемдесет и две години, сте остарели. Земята се е мъчила, обърнала се е седемдесет и два пъти около слънцето, вие никаква работа не сте свършили и казвате, че сте остарели. Земята ви е носила, тя не е остаряла, вие остарявате. Гледам някой акробат играе на въже, върви човекът по въжето. Пък на някой от тези, които го гледат, им се стяга сърцето. Няма какво да ви се стяга сърцето. Нему, който върви по въжето, не се стяга сърцето, а вие долу стоите и ви се стяга сърцето. Ако падне долу, ще падне като топка, ще отскочи, не го жалете. Една птица може ли да падне, като е във въздуха? Птицата, като е на някой връх, като се спусне във въздуха, може ли да падне?

Вашите мисли трябва да имат крила, да хвърчат, да не бъдат с оскубани крила и да се отмятат, та да падате долу. Когато видите едно дете, казвате: „Едно време аз бях като него, но сега остарях." Господ ти казва: „Подмлади се. Започни да мислиш като това дете. Запознай се с това дете, то има някои хубави черти. Тури неговите черти в себе си и ще се подмладиш." Господ втори път туря на пътя ти дете. Ти пак казваш: „Остарях." Господ ти казва: „Ти трябва да се подмладиш." Той няма нужда от стари хора. В небето няма длъжности за стари хора, за млади има. Като отидете в небето, трябва да се подмладите. Каквито сте стари, вашите бради, бръчки, бели коси, всичко туй ще снемете. Как се подмладявате тук, на земята? Нали и тук се подмладявате, правите ретуширане. Една сестра на седемдесет години могат да подмладят. Но те турят на лицето особени вещества, замазват само недостатъците. И аз мога да ви подмладя, но като се омиете, ще бъдете същите.

Не носи еднообразни мисли! Няма нещо по-лошо от еднообразната мисъл. Тя е като един чук, който удря само на едно място. Никога не удряй силно. Никога не слагай лоша мисъл в себе си. Лошите мисли ще дойдат, но гледай по възможност ударът да е по-слаб. Всеки ден противодействай. Не казвай:,,Аз остарях", а кажи: „Аз придобих знание." Защо ще кажеш „остарях". Вие свързвате знанието със старостта, свързвате два полюса, които са несъвместими; свързвате знанието, което е силно, със слабостта, със старостта. Вие свързвате слабостта с един силен организъм. Ще свържете знанието със здравия организъм. Казваш: „Добих знание, но остарях." Мисълта за остаряването не е права мисъл. Ти имаш най-хубавото съдържание в една форма, която ще се счупи. Господ не иска никога да туряме такова съдържание в несъответна форма. Ще кажеш: „Придобих знание." Благодари на Бога за него. Стани сутрин и си кажи: „Господ ме направи здрав." Сега някои казват: „Трябва да станем свети, че тогава да оздравеем." Сега вие сте свети, но с черно сте облечени. В Европа сега всичките прозорци на хората са облечени в черно, почернени са. Значи условията отвън са лоши. Вие искате да станете свети. Че всичкото онова добро, което усещате във вас – да учите, да бъдете добри, да пеете, да правите добро – всичко това е Божествен импулс във вас. Ти казваш: „То сега няма да го бъде, но в някое друго прераждане, при други условия." Тъй не се говори. Ти като дойдеш до тридесет и три години, повече не може да станеш. Който стане повече, той е виновен. Старостта на земята произтича от престъпленията. Човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си, от всяко едно престъпление човек остарява. На земята законът е такъв. А в небето правят добро, затова се подмладяват. Всяка хубава мисъл, колкото и малка да е тя, подмладява. Всяка една добра постъпка, колкото и да е малка, подмладява. Сега вие ще ми кажете: „Да вярваме ли в това?" Ами туй, в което сега вярвате, вярно ли е? Вие вярвате, че сте остарели, но вярно ли е това? Ако е вярно, тогава моите тълкувания са, че щом сте остарели, вие сте грешили. Някой казва: „Болен съм." – Не греши! Всички болести се дължат на прегрешения. „Коремът ме боли." – Не греши! „Главата ме боли." – Не греши! „Кракът ме боли." – Не греши! „Не ми върви." – Не греши, нищо повече! „Не ме обичат хората." – Не греши, не греши, не греши!

Сега казват: „Какво да правим, каква култура ще дойде?" Културата е Божествената любов. Изпълнявайте я. Като станете сутрин, благодарете на Бога за любовта. Сега вие ставате и казвате: „Туй общество какво да го правим?" Оставете вашето общество. Обществото може да препятствува, но на това общество Бог е господар. На вас кой препятствува, кажете ми. Когато някой се е запъхтял, турил сто килограма на гърба си, изпотил се, кой е турил товара на гърба му? Хората не са му го турили, той си го е турил. Вие туряте мисли и желания, които не са свойствени на живота ви. На човека му трябва непреривната Божия любов, с която постоянно в него да се влива Божественият живот, постоянно да се влива онази струя на Божественото знание в неговия ум. С туй той се подмладява. После постоянно, всеки ден в душата му да се влива струята на Божествената свобода, на Божествената истина. Да се радва, че истината се влива. Радвайте се, че истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият живот се влива във вас. Това е важното. Като станете сутрин, да благодарите на Бога, че новият живот се е влял у вас.

Утре, като станете, нито един да не казва, че е остарял. От всинца искам да благодарите, че Бог е дал любовта си в сърцето ви. Да благодарите на Бога, че е дал светлината в ума ви и да благодарите за истината, която е влял в душата ви. От всички искам да благодарите и после да си попеете. Коя песен ще си изберете? Която да допадне на всички ви. Изпейте онази песен: „Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей." Я да я изпеем сега. (Изпяхме песента.)

Всяка година около четиридесет милиона деца се раждат и се подмладяват. Тридесет и пет милиона умират. Това означава, че светът се подмладява, а не е остарял. Децата, които се раждат, са повече, отколкото старите, които умират. Защото всички, които умират, са стари, а всички, които се раждат, са млади. Близо четиридесет милиона се раждат, значи младостта иде в живота. Отношението е почти 3:4.

Сутрин, като станете, поблагодарете на Бога за любовта, която е в сърцето ви. Поблагодарете на Бога за светлината, която е в ума ви, поблагодарете за истината, която е в душата ви, и после изпейте песента. Изпейте песента, както вие я знаете. Няма никакво музикално правило. Тъй както вие сте я научили криво-ляво, изпейте я. Пейте, както знаете. Да не кажете: „Аз не зная." И като не я знаете, да я изпеете. Като пеете така, с десет години ще се подмладите. За да се приложи в действие любовта, доброто, справедливостта, не трябва да има колебание в човешкия живот. Ние се опитваме в живота. Ние казваме, че Бог е всемилостив. Ние поддържаме, че Бог е всемилостив, а ние не можем да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда поне милостив. Щом Бог може да направи всичко, и аз мога да направя нещо. И аз мога да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз мога да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие може да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие може да го направите въа вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. Ще направите един опит, втори, трети, четвърти – зависи от разположението.

Като пеете, вие имате много енергия. Всички пеете с много сила. Повече сила имате, а любовта ви е по-слаба. И светлината ви е слаба. Сила имате, отгоре, от много високо падате. Като започнете песента, тихо пейте. (Учителят пее тихо.) Той изпя песента на друга мелодия. Аз ще го изпея тъй, както мога. Пейте по първия начин, по втория, по който и да е начин. Старите вървят по един път, младите вървят по друг път. Като станете стар, вземете огледалото и си кажете: „Слушай, трябва да се подмладиш." Много мъчно е да си каже човек, че ще се подмлади и да си повярва. Като каже, че се е подмладил, нещо казва: „Остаря, не държат краката." Онези крака, които не държат, са на някой стар твой дядо, който е влязъл в теб и те убеждава, че си стар. Някой път вие страдате от вашите прадеди. Дойде един дядо, втори, трети, четвърти. Понеже не знаят туй учение, като дойдат, казват: „Едно време, като бях на осемдесет години, много пострадах." Дойде друг дядо и той разправя. Започнат тия дядовци и баби да ви разправят и да ви внушават, че и вие сте остарели. Вие остарявате, като слушате приказките на старите дядовци. „Синко, и ти ще остарееш." Ако живеете като тях, ще остареете, ако не живеете като тях, няма да остареете. Ние отричаме това, че ще остареем. Казвам: „Аз няма да остарея." Ще видите. Сега какво вярвате? Аз искам вярата ви да е по-свободна. Не да ви внушава някой. Аз не обичам да внушавам нещо, което е лъжливо. От две неща трябва да се пазите. Някой напише бяла линия на дъската. Дъската е черна, но линията, която е написана, е бяла. Някой път на някое платно, което е бяло, направиш черна линия. Линията е черна, но отдолу платното е бяло. Има някои неща, които са бели. Каквото е отвън, такова е и отвътре, говорете истината. Вие се оцапвате с черно и казвате: „Почернях." Не е право. После друго положение – вие сте черен, побелите се отгоре и казвате: „Бял съм." И то не е вярно. Отвътре трябва да бъдете бели и отвън бели. Ако сте черни отвътре, и отвън да сте черни. Не е лошо човек да бъде черен. Знаете ли какво означава черното? На английски черно е блек. На турски е кара, на гръцки е маврос, на български е черно. Защо е така на разните езици? Светлината има едно добро свойство. Тъмните работи, черните работи събират светлината, фокусират я. А пък белите работи я разпръскват. Това са два полюса, два метода. Когато искате да събирате нещата, ще употребите тъмнината. Когато искате да разпръснете, ще употребите светлината. Казват, че тъмното не е потребно. Тъмнината е потребна да съберете нещата в себе си. Тя е като един потребен метод. Ние сме поставили другояче въпроса. Казвате: „Той ходи в тъмнината." Хубаво е, ако ходи в тъмнина да събира. Някой път трябва да се спрете в тъмното, за да съберете. Като правите добро, никой не трябва да знае. Когато правите добро, да замъглите себе си, доброто да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Когато само вие знаете, че сте направили доброто, тогава ще се ползувате повече.

Та не се плашете. Когато ви дойде една скръб, в скръбта всякога печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава. Следователно Бог изисква да бъдете постоянно щедри. Когато Господ иска да ви направи трудолюбиви, праща ви скръб. Когато иска да ви направи щедри, праща ви радост. Благодарете за скърбите, защото тогава събирате. Благодарете за радостите, защото тогава давате. Казвате: „Учителю, не искам да страдам." Не искате да страдате? Влизам в положението ви. Аз разбирам, че искате да раздавате. Някой забогатял, не иска да страда. Но той мисли криво. Той не иска да има страдания. Ако нямате страдания, ще осиромашеете. Казвам: „Раздавайте." Щом не искате да имате страдания, тогава раздавайте. Щом не искате да скърбите, радвайте се. Благодарете на Бога, когато скръбта дойде. Благодарете на Бога, когато радостта дойде. Вашата скръб е радост на някого и вашата радост е скръб на някого. Тъй че когато ние се радваме, други скърбят, когато те се радват, ние скърбим. Смяна има в природата. В света има обмяна на труда. Всичко в природата си има свой вътрешен смисъл. Светът може да мисли, както иска, но вие правилно трябва да мислите.

Любовта постоянно да се влива в сърцето ви. Светлината постоянно да се влива в ума ви. Истината постоянно да се влива в душата ви. И на сто и двадесет години като станете, да бъдете като че сте на двадесет и една година. Апостол Павел казва: „Всички ще се изменим, всички няма да умрем, но всички ще се подмладим." „Ще изпрати Духа си". Бог изпраща Духа си да оживеят хората, да се подмладят. Значи когато Духът не действува, хората остаряват. Схващайте това правилно. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, всички ще се подмладим".

Кажете ми сега, какво да правим с тия ябълки. Ако сме евангелисти, ще ги продадем да вземем пари. Какво да направим с тях, дайте един план. Три сестри да си измият ръцете хубаво, да нарежат ябълките на толкова парчета, колкото сме тук, да ги раздадат и да кажат: „Братко, да дойде любовта в сърцето ти, светлината в ума ти и истината в душата ти." След гимнастическите упражнения елате тук пак, ще направим едно упражнение. „Отче наш"

19 лекция на Учителя,

държана на 7 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.

Подмладяване

2009-08-15T18:57:18Z

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

„Добрата молитва "

„Всичко в живота е постижимо"

(На масата на Учителя има четири червени и много красиви ябълки.)

Ябълките имат доста голяма култура. Тези четири ябълки от едно и също дърво ли са? Какъв е характерът им, по какво се отличават? Трябва наблюдение, разбиране, съотношение. Не само по формата, но и по степента на цвета може да се съди какво се крие в тях, какъв е животът им.

Човек трябва да бъде като пътник, да не седи на едно място. Щом седи на едно място, той не е пътник. Неговото пътничество е особено. Какъв е произходът му? Всички места, които изходи, няма да бъдат едни и същи, ще бъдат разнообразни. Следователно в туй движение постепенно ще се измени неговото умствено схващане, неговите чувства и неговия вървеж; те няма да бъдат едни и същи. По някой път питате: „Защо се случи това?" Щом питате, то е за това, да питате. Защо е скръбта? Да я почувствувате и да питате защо е скръбта. Защо се радвате? Да почувствувате и да питате защо е радостта. Като страдате, това е смисълът на живота. И като се радвате, това е смисълът на живота. Сега търсите смисъла на живота извън скръбта и извън радостта. В какво седи смисълът на тази ябълка? (Учителят държи една от ябълките.) Може да я гледате, прави впечатление на очите и на ръцете, но не се задоволявате само да я гледате, да гледате цвета й, искате да знаете какво има вътре. Казвате: „Ще направя някаква връзка." Изядете ябълката. Казвате: „Отлична е, хубава е, къде ли се е раждала?" Тази ябълка ви стана съседка. Тя ви разправи откъде е дошла, разправя ви историята си. След десет години вие ще разправяте, че сте яли една ябълка и тя ви е дошла на гости. Оттам насетне всичко ви провървяло. И действително някой път, като изядете една ябълка, всичко ви тръгне напред; като изядете друг път една ябълка, всичко ви тръгне назад. Туй е вярно. Като срещнете някой човек, всичко ви тръгне напред, като срещнете друг, всичко ви тръгне назад. Срещнете някой прокажен и оттам насетне всичко ви тръгне назад, хване ви проказата. Болен сте. Срещнете един здрав човек, оттам насетне всичко ви тръгне напред. Срещнете един умен човек, всичко ви тръгне напред. Всеки човек предава от онова, което има в себе си. Някой казва: „Аз съм много добър човек." Че е добър, то е за него. Но неговото вътрешно понятие за това колко е добър, той си знае. Човек, който спи, колко е добър? Познавам колко е добър. Като ябълката го познавам. Но има ли нещо, което не познавам, трябва да го изям, за да го позная. Той, за да ме познае, трябва да ме изяде. Като изядете тази ябълка, всичко познавате – нейния произход, майка й, баща й, цялата история й знаете. Преди да сте я изяли, не познавате нейния вкус, сладка ли е или е малко кисела.

Та казвам, да познаваме онова, което ние проявяваме в себе си. Човек е като едно семе. Някой път казвате: „Да бъдем добри, да се обичаме." Това са вече стари неща. Сега ако искам да се запозная с някого от вас, мога да се запозная. (Учителят прави знак, че дава ябълката.) Знаете ли защо сега не искам да се запознавам? Защото имам само четири ябълки. Обаче с тия ябълки след десет години с всички ви мога да се запозная. Ако посадя семената им, ще имам най-малко десетина дървета в градината, всяко едно ще роди по петстотин ябълки, тъй че по два-три пъти ще мога да се запозная. Дълго време се изисква. Вие сега ще кажете на малки парчета да се нарежат. Не се позволява на парчета. Когато изнасят житото от хамбара, това не зависи от него. То не може да каже на онзи, който го посява, къде да го посее; колко дълбоко да го зарови в земята пак не зависи от семето. После в каква каруца ще го занесе на нивата, как ще го хвърли – то няма думата. Той ще го тури в един чувал, после ще го тури в една крина, ще го хвърли и ще го посее, дето падне. След туй от него не зависи и колко пръст да му турят отгоре.

Та вие трябва да вземете пример от житото. По някой път питате, защо са ви заровили толкова. Че колко са ви заровили? На житото са турили повече от два пръста пръст. От него не зависи колко да пусне корените си в земята, но от земята зависи доколко то ще ги пусне в нея. От слънцето зависи доколко житото може да израсте нагоре.Единственото нещо, което зависи от житото, е какъв плод ще пренесе. Това зависи от житото. Характерът на житото се познава по неговия плод. Писанието казва: „По плодовете им ще ги познавате". И в себе си вие трябва да посаждате светли мисли; всички трябва да бъдете земеделци. Първото изкуство в света, първият занаят, това е земеделието. Това е най-почтеният занаят. Ще разореш мозъка си и ще посееш една мисъл, но трябва да знаеш къде да я посееш. Някое хубаво чувство ще посадиш на друго място. Друга нива има за чувствата. Ти трябва да направиш едно добро – с какво ще го направиш? С ръцете си ще го направиш. Значи ти посаждаш в тялото една постъпка. Ако си я насадил на хубаво място, тя ще ти даде добър плод.

Казваш: „Имам." Какво имаш? „Вяра имам." И аз имам вяра. Ако целият ден ходиш и разправяш: ,Аз имам вяра, аз имам вяра, аз имам вяра", какво ще придобиеш? Аз говоря на нивата и казвам: Имам вяра в тебе. Ще те разора, ще те посея с жито и вярвам, че житото плод ще даде. Нивата ми казва: „Аз повярвах, че ще ме разореш." Каквото кажа на нивата, после го направя. И идната година каквото казах на нивата, направих го и тя каза: „Понеже повярва в мен, която всички тъпчат и никой за нищо не ме пита, негли да ме гледа. Ти си първият човек, който чувам да има вяра в мен." Зарадва се нивата. И идната година, понеже аз повярвах в нея, тя казва: „Аз ще направя нещо за теб."

Вие искате хората да вярват във вас. Хората не могат да вярват във вас, ако не дадете нещо от себе си. Вие вярвате в земята, пращате житното зърно. Така и този, в когото вие повярвате, и той ще повярва във вас. Идната година Бог ще ви благослови.

В света на трима души човек може да направи добро, на трима души той може да служи. Той ще служи на Бога, ще служи на ближния си и ще служи на себе си. Това са трите принципа, които са вложени във всеки един човек. И в трите принципа има голямо отклонение, трябва дълго време да се учите. Да служите на Бога – това е наука. Не става тъй лесно. Например вие всички имате желание да пеете, но можете ли всички да пеете хубаво? Не че нямате желание, имате желание, но като речете да пеете, не се харесвате. Слушате някого да пее и казвате: „Много хубаво пее." Речете ли вие да пеете като него, не можете. Виждате, че той знае да пее, оценявате пението, започвате и вие да пеете, но не се харесвате. Коя е причината, че пеете, пък не се харесвате? Не се харесвате, защото не можете да пеете. Защото не сте пели и не сте се упражнявали. Даже когато съм ви говорил за музиката, станете и още от сутринта сте неразположени. От музикално гледище човек е неразположен по седем причини. Неразположението зависи или от ''до'', или от ''ре'', или от ''ми'', или от ''фа'', или от ''сол'', или от ''ла'', или от ''си''. Има и второстепенни неща около тези ноти. Разположението ви или неразположението ви може да зависи от повишението или понижението на тоновете. Ако сте неразположени, трябва да знаете от кой тон зависи неразположението ви. Може разположението ви да зависи от ''сол''. Щом ми кажете, че причината на вашето разположение е ''сол'', аз вече зная. Ако едно дърво е цъфнало и мирише хубаво, по всички вестници на мушиците се пише, че дървото е цъфнало. Пишат по вестниците, че дърветата са цъфнали, та да идат на гости, канят ги. Това е написано с едри букви във вестниците. Сега мнозина казват: „Духът Божи, като дойде, ще започна работа." Духът Божи ще започне с вашето сърце, ще започне с вашия ум, ще започне с вашето тяло. Всички ще се научите. Той е един от най-добрите учители. Той ти казва: „Едно трябва да вършиш." Той ти разправя, ти казваш: „Така може ли, така не може ли?" Така не може. Ти казваш: „И така може, и така може." И така може, но ти остаряваш, нищо повече. Като ти преподава, ти няма да казваш: „Така може ли да го направя?" Ще го направиш, както той иска. Като останеш сам, направи го, както ти искаш. Ти вземи хубавия образ от него.

Представете си, че този Дух е един човек. Може ли да бъде човек? Той е човек, но не ходи. Този човек сега се е качил в своя аероплан. Този ъгъл показва, че пътува със светкавична бързина. Той пътува с бързината на слънцето, идва до земята. След като дойде на земята, светлината говори нещо. Някой от вас досега разговарял ли е със светлината? Нали казваме, че Бог е светлина.Тази светлина говори. Бог, като говори у вас, това е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите са на място, той слуша този говор. Щом дойде светлината, най-първо чувствувате в себе си едно разположение, чувате този глас на светлината. Той си мълви нещо отдалече, нещо хубаво, приятно. Вие още не разбирате гласа. С години човек наблюдава работите и като ги слуша, започват да стават ясни. Туй, за което ви говоря, може да ви стане ясно някой ден. Ако отидете при един чужд народ, ако отидете в Америка или в Германия и ако не знаете нито една дума от езика, който ви говорят, най-първо всичко ще ви е непонятно, но след една година започва да се появява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. Ще видите, че от българския език започват да излизат английските думи. Като дойде в България англичанинът, от английските му думи излизат българските. Българинът, като отиде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи. Той изучава английски език – като говорят за хляба, казват „бред". Те казват: „Бред, бред", той си казва: „У нас казват „бре, бре". И изведнаж той свързва бред с хляба. Бред излезе от хляб. Англичанинът идва в България. Българите казват: „Хляб, хляб". Един ден в ума му светне и казва: „Хляб излезе от бред."

Казваме, че на човек му трябва търпение дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си плодът. Разбирането е плод.

Коя от тези ябълки е най-даровита, от всички коя е най-хубава? („Която държите в ръката".) Познахте. Тя е от княжески род, бащата е княз и майката е княгиня. Другите ябълки са граждани. По навик и те се обличат като нея.

Вие ставате и сте неразположени. Причината е ''сол''. Аз пея, когато съм неразположен. Ти станеш, неразположен си. Започни да пееш: „Неразположен съм." (Учителят пее: „Неразположен съм".) То е оперно пеене. Като придобиеш едно неразположение на духа, считай това твое неразположение за една миньорна гама. (Учителят пее: „Аз съм разположен".) Казваш: „Не ми се учи." Ще пееш пак. Ще започнеш от ''фа''. То е стимула в тебе. Онези, които не искат да учат, са много щедри, искат само да раздават. Който иска да учи, трябва да пее ''фа''. Ще събираш. Ако можеш хубаво да пееш ''фа'', можеш да се учиш. Ако искаш да имаш хубави маниери, трябва да знаеш как да пееш ''ми''. Ако ''ми'' не можеш да пееш правилно, не можеш да имаш обхода. Обходата зависи от тона ''ми''. Той ще ти даде разположение. Когато взимаш правилно един тон, хармония има в тебе. И когато се лекуваш, пак има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония. Ние си спомняме за ония хубави часове, когато слушаме Божествената музика в нас. „Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!"

Казвам: „Кой тон да вземем сега?" (Учителят пее ''до''. После пее: „До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден, той ще бъде светъл ден". Всички пеем с него.) Ако един стар човек влезе между децата, които са весели и пеят, той ще забрави всичката старост. Трябва да се учите да забравяте. Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. През време на скръбта се турят сенки във вас. В страданията вие давате израз на нещо. Без страдания вие няма да имате никакъв израз. Страданието, това е мода в природата. Когато природата иска да даде мода някому, дава му страдания. За онзи, който разбира страданията, те са много малки; който не ги разбира, за него са големи. Колкото повече не разбираш страданията, толкова по-големи стават. Един камък, който не разбира, дойдат с чук да го чукат, за да разбере нещо. Казват: „Трябва да разбираш, трябва да дадеш нещо." Нищо не си дал. Камъкът казва: „Чакай, вземете отчупеното." Защо бият камъка? Да даде нещо. Отидеш край водата и бръкнеш с кофата. Казваш: „Какво е туй от тебе, ела тук в кофата." Питам: Тази вода чувствува ли някаква скръб. Тя страда, скърби, че не я цениш. Като идеш при водата, тя се радва много, че като я погледнеш ти става приятно, иска ти се да я помилваш малко. Ще й кажеш: „Колко си хубава, колко си красива, друга такава водица не съм виждал." Та животът, който тече във вас, трябва да бъде чист. Този живот трябва да бъде чист, безцветен като водата. Пък вие с вашите мисли, с вашите скърби и страдания само опетнявате живота. Недоволен си, че не си учен човек. Че то от теб зависи да бъдеш учен. Не да бъдеш много учен, то е нещастие да бъдеш много учен, но да бъдеш толкова учен, че да бъдеш полезен на себе си. Не да знаеш много, но да знаеш да прилагаш, да имаш знание хубаво да прилагаш. В приложението е доброто. Доброто да не бъде само като идея, то всякога трябва да бъде един метод за използуване. Неразположен си – като направиш добро, трябва да се изправиш. Но за да се изправиш, трябва да бъдеш справедлив и спрямо себе си, и спрямо другите. Преди всичко ти трябва да се учиш да бъдеш справедлив спрямо ръцете си, да бъдеш справедлив спрямо краката си. Като станеш сутрин, да си измиеш ръцете, да си изчистиш ноктите. Хубаво да се изчистиш. Лицето ти да бъде чисто, косата вчесана, устата да си изчистиш, носа си да изчистиш леко, хубаво, няма да го пипаш грубо. После да изчистиш гурелите, ако имаш, всичко да изчистиш – ще бъдеш справедлив спрямо себе си. Вие чакате да ви направят съвършени от другия свят. Ние сме направени съвършени от другия свят, но трябва да се проявим като съвършени. Тази ябълка е съвършена, но тя трябва да дава плод. Направите едно добро – то трябва да цъфне, да даде плод. Всяка една добра постъпка е един плод в живота, от който всеки ден ще зависи твоята цена. Бог се радва на онези мисли, които ние възприемаме. Ние участвуваме в неговата благост.

Сега аз искам да ви подмладя поне с десет години. Ако следващия път има някой, който не се е подмладил с десет години, ще го глобя. Ти ще кажеш: „С десет години съм по-млад" и ще повярваш в това. Лесна работа е всеки сега да си каже: „С десет години съм по-млад". В себе си ще го кажеш и ще повярваш. Казваш: „С такива заблуждения не се занимавам." Ти кажи: „С десет години съм по-млад" и повярвай. Щом кажеш, ще стане. С десет години ще се подмладиш, но повече не туряй. За сега десет години са достатъчни. Като кажеш, че с десет години си по-млад, ще тръгнеш като млад. Някой сега върви като старец, маха с ръка, като че всичко е минало, всичко е загубено. Тръгни като млад с вяра, че си подмладен. Кажи си: „Млад съм, не съм стар." Вие ще кажете: „Не е на мода." Съгласен съм. Тъй не трябвало да се постъпва. Много добре, но как трябва да се постъпи? Някой върви като старец и се озърта насам-натам, бои се от нещо. Коя е нормата, която показва, че даден човек не ходи добре? Има една Божествена норма. Като ходя, аз трябва да се радвам, че ходя, че краката ми вървят, че мога да махам ръцете си, че очите ми виждат, че ушите ми слушат. Радвам се на всички хора. Това е естественото. Някой ходи, гледа като уплашен заек навсякъде. Друг казва: „Вчера какво ми се случи..." Остави какво ти се е случило. Дойде една сестра и ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво. Нали солят децата, като се родят. Сега не ги солят. Затова се развали светът. Щом те е насолил някой, вярвай, че ти е трябвало сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме насоли, всичко тръгна наред." Дойде някой, каже ти една дума. Ти си кажеш: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение." Дадат ти темата: „Ти си говедо." Знаете ли аз какво мисля сега? Т и с и г о. „Го" на английски значи отивам. „Веди" значи зная, учен си. Като ставаш, ти се учиш. Ти си човек, който върви и се учи. Какво лошо има в думата говедо? В първоначалния език значи ти си човек, който върви и се учи. Туй значи на стария език. Сега показва, че му турила рога. Но това не е вярно. Че кой тури това име? Какво име тури Адам на говедото? Какво беше първото име, което тури Адам? Турците казват: ,Дайван. Хайван." Това е нашият Иван. Казваме: „Хаймане! Го веди." „Го" значи човек, който ходи и пише. „Говедо" е човек, който ходи, и се учи, и пише нещо. Ако ние сме такива говеда, които се учат, които вървят и знаят тия неща, какво лошо има в това? Лошото е в онзи, който е изразил, че ти си един невежа, който пише. Погрешката е в него, а не в самата дума. Като изказва думите, той туря съдържание, което не е вярно.

Ти може да имаш най-хубавото стъкло, но някой може да е турил лошо съдържание. Не че шишето е лошо, но онзи, който е напълнил шишето, е турил лошо съдържание. Тази дума има такова съдържание. Казвам: „Приятелю, тази дума не е за такова съдържание, това шише не е направено за такова съдържание." Туря в шишето чиста вода. В шишето може да туря добро съдържание, може да туря и лошо съдържание. На една дума може да дадеш лошо съдържание. Всички лоши думи са произлезли след съгрешаването на хората. Тогава хората внесоха лошия смисъл. Кражбата кога влезе? Когато хората започнаха да крадат. Преди да са крали, имаше ли кражба? Убийството кога влезе? Когато хората излязоха из рая, когато Каин уби Авела. „Уби" какво значи? Че вместо да помилва брата си, той така го ударил, че го осакатил, убил го. Има много думи, които имат двояк смисъл. На френски „биен" значи едно, на български съвършено друго. Ние казваме: „Бит." Бит значи начин на живот на даден народ. Бит значи също, че някой човек е бил ударен от друг. Не туряйте лошо съдържание на думите. Изхвърлете лошото съдържание навън. Като дойде едно страдание, търсете неговия произход. Дойде ви един ден някакво страдание – понесете го. Може би във вашето минало в едно или в две прераждания този ден означава едно ваше съществувание. В миналото сте направили една погрешка, от която днес страдате. Не мислете, че туй страдание ви се дава сега, а че преди сто, преди двеста, триста години вие сте посадили туй страдание и сега то е цъфнало. Понякога вие сте радостни, весели, а няма никакъв външен повод. Може би сте посели тази радост преди двеста, триста години и днес жънете своите плодове.

Всяка сутрин не казвай: „Тази работа няма да я бъде." Кажи: „Тази работа ще бъде, както Господ каже." Никога не казвайте: „Аз учен човек ще стана." Желанието на Бога не е да станем учени, но всички хора да придобият знанието, да знаят как да се обхождат. Онзи, който пее, да пее хубаво. Онзи, който рисува, да рисува хубаво. Всеки, като научи едно изкуство, да бъде полезен на другите. Всичките изкуства са за полза на хората. Знанието, езиците и те са за това. Всеки език със своите трептения допринася полза. Когато говори англичанинът, принася едни трептения, когато германецът говори, той принася други трептения. В англичанина има голямо налягане, затова той съкращава думите. В германеца има голямо напрежение и затова думите се разтягат. Българският език какъв е тогава? Българският език е аналитичен, той е много изразителен. В неговите трептения има нещо особено. Във всеки език има нещо особено.

Всички трябва да се учите. Не че не знаете. На вас са ви внушили много работи. Казвате: „Аз остарях, вече съм на седемдесет и две години." Отде знаете, че като сте на седемдесет и две години, сте остарели. Земята се е мъчила, обърнала се е седемдесет и два пъти около слънцето, вие никаква работа не сте свършили и казвате, че сте остарели. Земята ви е носила, тя не е остаряла, вие остарявате. Гледам някой акробат играе на въже, върви човекът по въжето. Пък на някой от тези, които го гледат, им се стяга сърцето. Няма какво да ви се стяга сърцето. Нему, който върви по въжето, не се стяга сърцето, а вие долу стоите и ви се стяга сърцето. Ако падне долу, ще падне като топка, ще отскочи, не го жалете. Една птица може ли да падне, като е във въздуха? Птицата, като е на някой връх, като се спусне във въздуха, може ли да падне?

Вашите мисли трябва да имат крила, да хвърчат, да не бъдат с оскубани крила и да се отмятат, та да падате долу. Когато видите едно дете, казвате: „Едно време аз бях като него, но сега остарях." Господ ти казва: „Подмлади се. Започни да мислиш като това дете. Запознай се с това дете, то има някои хубави черти. Тури неговите черти в себе си и ще се подмладиш." Господ втори път туря на пътя ти дете. Ти пак казваш: „Остарях." Господ ти казва: „Ти трябва да се подмладиш." Той няма нужда от стари хора. В небето няма длъжности за стари хора, за млади има. Като отидете в небето, трябва да се подмладите. Каквито сте стари, вашите бради, бръчки, бели коси, всичко туй ще снемете. Как се подмладявате тук, на земята? Нали и тук се подмладявате, правите ретуширане. Една сестра на седемдесет години могат да подмладят. Но те турят на лицето особени вещества, замазват само недостатъците. И аз мога да ви подмладя, но като се омиете, ще бъдете същите.

Не носи еднообразни мисли! Няма нещо по-лошо от еднообразната мисъл. Тя е като един чук, който удря само на едно място. Никога не удряй силно. Никога не слагай лоша мисъл в себе си. Лошите мисли ще дойдат, но гледай по възможност ударът да е по-слаб. Всеки ден противодействувай. Не казвай:,,Аз остарях", а кажи: „Аз придобих знание." Защо ще кажеш „остарях". Вие свързвате знанието със старостта, свързвате два полюса, които са несъвместими; свързвате знанието, което е силно, със слабостта, със старостта. Вие свързвате слабостта с един силен организъм. Ще свържете знанието със здравия организъм. Казваш: „Добих знание, но остарях." Мисълта за остаряването не е права мисъл. Ти имаш най-хубавото съдържание в една форма, която ще се счупи. Господ не иска никога да туряме такова съдържание в несъответна форма. Ще кажеш: „Придобих знание." Благодари на Бога за него. Стани сутрин и си кажи: „Господ ме направи здрав." Сега някои казват: „Трябва да станем свети, че тогава да оздравеем." Сега вие сте свети, но с черно сте облечени. В Европа сега всичките прозорци на хората са облечени в черно, почернени са. Значи условията отвън са лоши. Вие

148

искате да станете свети. Че всичкото онова добро, което усещате във вас – да учите, да бъдете добри, да пеете, да правите добро – всичко това е Божествен импулс във вас. Ти казваш: „То сега няма да го бъде, но в някое друго прераждане, при други условия." Тъй не се говори. Ти като дойдеш до тридесет и три години, повече не може да станеш. Който стане повече, той е виновен. Старостта на земята произтича от престъпленията. Човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си, от всяко едно престъпление човек остарява. На земята законът е такъв. А в небето правят добро, затова се подмладяват. Всяка хубава мисъл, колкото и малка да е тя, подмладява. Всяка една добра постъпка, колкото и да е малка, подмладява. Сега вие ще ми кажете: „Да вярваме ли в това?" Ами туй, в което сега вярвате, вярно ли е? Вие вярвате, че сте остарели, но вярно ли е това? Ако е вярно, тогава моите тълкувания са, че щом сте остарели, вие сте грешили. Някой казва: „Болен съм." – Не греши! Всички болести се дължат на прегрешения. „Коремът ме боли." – Не греши! „Главата ме боли." – Не греши! „Кракът ме боли." – Не греши! „Не ми върви." – Не греши, нищо повече! „Не ме обичат хората." – Не греши, не греши, не греши!

Сега казват: „Какво да правим, каква култура ще дойде?" Културата е Божествената любов. Изпълнявайте я. Като станете сутрин, благодарете на Бога за любовта. Сега вие ставате и казвате: „Туй общество какво да го правим?" Оставете вашето общество. Обществото може да препятствува, но на това общество Бог е господар. На вас

149

кой препятствува, кажете ми. Когато някой се е запъхтял, турил сто килограма на гърба си, изпотил се, кой е турил товара на гърба му? Хората не са му го турили, той си го е турил. Вие туряте мисли и желания, които не са свойствени на живота ви. На човека му трябва непреривната Божия любов, с която постоянно в него да се влива Божественият живот, постоянно да се влива онази струя на Божественото знание в неговия ум. С туй той се подмладява. После постоянно, всеки ден в душата му да се влива струята на Божествената свобода, на Божествената истина. Да се радва, че истината се влива. Радвайте се, че истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият живот се влива във вас. Това е важното. Като станете сутрин, да благодарите на Бога, че новият живот се е влял у вас.

Утре, като станете, нито един да не казва, че е остарял. От всинца искам да благодарите, че Бог е дал любовта си в сърцето ви. Да благодарите на Бога, че е дал светлината в ума ви и да благодарите за истината, която е влял в душата ви. От всички искам да благодарите и после да си попеете. Коя песен ще си изберете? Която да допадне на всички ви. Изпейте онази песен: „Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей." Я да я изпеем сега. (Изпяхме песента.)

Всяка година около четиридесет милиона деца се раждат и се подмладяват. Тридесет и пет милиона умират. Това означава, че светът се подмладява, а не е остарял. Децата, които се раждат, са повече, отколкото старите,

150

които умират. Защото всички, които умират, са стари, а всички, които се раждат, са млади. Близо четиридесет милиона се раждат, значи младостта иде в живота. Отношението е почти 3:4.

Сутрин, като станете, поблагодарете на Бога за любовта, която е в сърцето ви. Поблагодарете на Бога за светлината, която е в ума ви, поблагодарете за истината, която е в душата ви, и после изпейте песента. Изпейте песента, както вие я знаете. Няма никакво музикално правило. Тъй както вие сте я научили криво-ляво, изпейте я. Пейте, както знаете. Да не кажете: „Аз не зная." И като не я знаете, да я изпеете. Като пеете така, с десет години ще се подмладите. За да се приложи в действие любовта, доброто, справедливостта, не трябва да има колебание в човешкия живот. Ние се опитваме в живота. Ние казваме, че Бог е всемилостив. Ние поддържаме, че Бог е всемилос-тив, а ние не можем да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда поне милостив. Щом Бог може да направи всичко, и аз мога да направя нещо. И аз мога да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз мога да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие може да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие може да го направите въа вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. Ще направите един опит, втори, трети, четвърти – зависи от разположението.

Като пеете, вие имате много енергия. Всички пеете с много сила. Повече сила имате, а любовта ви е по-слаба.

151

И светлината ви е слаба. Сила имате, отгоре, от много високо падате. Като започнете песента, тихо пейте. (Учителят пее тихо.) Той изпя песента на друга мелодия. Аз ще го изпея тъй, както мога. Пейте по първия начин, по втория, по който и да е начин. Старите вървят по един път, младите вървят по друг път. Като станете стар, вземете огледалото и си кажете: „Слушай, трябва да се подмладиш." Много мъчно е да си каже човек, че ще се подмлади и да си повярва. Като каже, че се е подмладил, нещо казва: „Остаря, не държат краката." Онези крака, които не държат, са на някой стар твой дядо, който е влязъл в теб и те убеждава, че си стар. Някой път вие страдате от вашите прадеди. Дойде един дядо, втори, трети, четвърти. Понеже не знаят туй учение, като дойдат, казват: „Едно време, като бях на осемдесет години, много пострадах." Дойде друг дядо и той разправя. Започнат тия дядовци и баби да ви разправят и да ви внушават, че и вие сте остарели. Вие остарявате, като слушате приказките на старите дядовци. „Синко, и ти ще остарееш." Ако живеете като тях, ще остареете, ако не живеете като тях, няма да остареете. Ние отричаме това, че ще остареем. Казвам: „Аз няма да остарея." Ще видите. Сега какво вярвате? Аз искам вярата ви да е по-свободна. Не да ви внушава някой. Аз не обичам да внушавам нещо, което е лъжливо. От две неща трябва да се пазите. Някой напише бяла линия на дъската. Дъската е черна, но линията, която е написана, е бяла. Някой път на някое платно, което е бяло, направиш черна линия. Линията е черна, но отдолу платното е бяло. Има някои неща,

152

които са бели. Каквото е отвън, такова е и отвътре, говорете истината. Вие се оцапвате с черно и казвате: „Почернях." Не е право. После друго положение – вие сте черен, побелите се отгоре и казвате: „Бял съм." И то не е вярно. Отвътре трябва да бъдете бели и отвън бели. Ако сте черни отвътре, и отвън да сте черни. Не е лошо човек да бъде черен. Знаете ли какво означава черното? На английски черно е блек. На турски е кара, на гръцки е маврос, на български е черно. Защо е така на разните езици? Светлината има едно добро свойство. Тъмните работи, черните работи събират светлината, фокусират я. А пък белите работи я разпръскват. Това са два полюса, два метода. Когато искате да събирате нещата, ще употребите тъмнината. Когато искате да разпръснете, ще употребите светлината. Казват, че тъмното не е потребно. Тъмнината е потребна да съберете нещата в себе си. Тя е като един потребен метод. Ние сме поставили другояче въпроса. Казвате: „Той ходи в тъмнината." Хубаво е, ако ходи в тъмнина да събира. Някой път трябва да се спрете в тъмното, за да съберете. Като правите добро, никой не трябва да знае. Когато правите добро, да замъглите себе си, доброто да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Когато само вие знаете, че сте направили доброто, тогава ще се ползувате повече.

Та не се плашете. Когато ви дойде една скръб, в скръбта всякога печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава. Следователно Бог изисква да бъдете постоянно щедри. Когато Господ иска да ви направи трудолюбиви,

153

праща ви скръб. Когато иска да ви направи щедри, праща ви радост. Благодарете за скърбите, защото тогава събирате. Благодарете за радостите, защото тогава давате. Казвате: „Учителю, не искам да страдам." Не искате да страдате? Влизам в положението ви. Аз разбирам, че искате да раздавате. Някой забогатял, не иска да страда. Но той мисли криво. Той не иска да има страдания. Ако нямате страдания, ще осиромашеете. Казвам: „Раздавайте." Щом не искате да имате страдания, тогава раздавайте. Щом не искате да скърбите, радвайте се. Благодарете на Бога, когато скръбта дойде. Благодарете на Бога, когато радостта дойде. Вашата скръб е радост на някого и вашата радост е скръб на някого. Тъй че когато ние се радваме, други скърбят, когато те се радват, ние скърбим. Смяна има в природата. В света има обмяна на труда. Всичко в природата си има свой вътрешен смисъл. Светът може да мисли, както иска, но вие правилно трябва да мислите.

Любовта постоянно да се влива в сърцето ви. Светлината постоянно да се влива в ума ви. Истината постоянно да се влива в душата ви. И на сто и двадесет години като станете, да бъдете като че сте на двадесет и една година. Апостол Павел казва: „Всички ще се изменим, всички няма да умрем, но всички ще се подмладим." „Ще изпрати Духа си". Бог изпраща Духа си да оживеят хората, да се подмладят. Значи когато Духът не действува, хората остаряват. Схващайте това правилно. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, всички ще се подмладим".

154

Кажете ми сега, какво да правим с тия ябълки. Ако сме евангелисти, ще ги продадем да вземем пари. Какво да направим с тях, дайте един план. Три сестри да си измият ръцете хубаво, да нарежат ябълките на толкова парчета, колкото сме тук, да ги раздадат и да кажат: „Братко, да дойде любовта в сърцето ти, светлината в ума ти и истината в душата ти." След гимнастическите упражнения елате тук пак, ще направим едно упражнение. „Отче наш"

19 лекция на Учителя,

държана на 7 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта,

София, Изгрев.

155

Подмладяване

2009-08-14T20:24:51Z

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

„Добрата молитва "

„Всичко в живота е постижимо"

(На масата на Учителя има четири червени и много красиви ябълки.)

Ябълките имат доста голяма култура. Тези четири ябълки от едно и също дърво ли са? Какъв е характерът им, по какво се отличават? Трябва наблюдение, разбиране, съотношение. Не само по формата, но и по степента на цвета може да се съди какво се крие в тях, какъв е животът им.

Човек трябва да бъде като пътник, да не седи на едно място. Щом седи на едно място, той не е пътник. Неговото пътничество е особено. Какъв е произходът му? Всички места, които изходи, няма да бъдат едни и същи, ще бъдат разнообразни. Следователно в туй движение постепенно ще се измени неговото умствено схващане, неговите чувства и неговия вървеж; те няма да бъдат едни и същи. По някой път питате: „Защо се случи това?" Щом питате, то е за това, да питате. Защо е скръбта? Да я почувствувате и да питате защо е скръбта. Защо се радвате? Да почувствувате и да питате защо е радостта. Като страдате, това е смисълът на живота. И като се радвате, това е смисълът на живота. Сега търсите смисъла на живота извън скръбта и извън радостта. В какво седи смисълът на тази ябълка? (Учителят държи една от ябълките.) Може да я гледате, прави впечатление на очите и на ръцете, но не се задоволявате само да я гледате, да гледате цвета й, искате да знаете какво има вътре. Казвате: „Ще направя някаква връзка." Изядете ябълката. Казвате: „Отлична е, хубава е, къде ли се е раждала?" Тази ябълка ви стана съседка. Тя ви разправи откъде е дошла, разправя ви историята си. След десет години вие ще разправяте, че сте яли една ябълка и тя ви е дошла на гости. Оттам насетне всичко ви провървяло. И действително някой път, като изядете една ябълка, всичко ви тръгне напред; като изядете друг път една ябълка, всичко ви тръгне назад. Туй е вярно. Като срещнете някой човек, всичко ви тръгне напред, като срещнете друг, всичко ви тръгне назад. Срещнете някой прокажен и оттам насетне всичко ви тръгне назад, хване ви проказата. Болен сте. Срещнете един здрав човек, оттам насетне всичко ви тръгне напред. Срещнете един умен човек, всичко ви тръгне напред. Всеки човек предава от онова, което има в себе си. Някой казва: „Аз съм много добър човек." Че е добър, то е за него. Но неговото вътрешно понятие за това колко е добър, той си знае. Човек, който спи, колко е добър? Познавам колко е добър. Като ябълката го познавам. Но има ли нещо, което не познавам, трябва да го изям, за да го позная. Той, за да ме познае, трябва да ме изяде. Като изядете тази ябълка, всичко познавате – нейния произход, майка й, баща й, цялата история й знаете. Преди да сте я изяли, не познавате нейния вкус, сладка ли е или е малко кисела.

Та казвам, да познаваме онова, което ние проявяваме в себе си. Човек е като едно семе. Някой път казвате: „Да бъдем добри, да се обичаме." Това са вече стари неща. Сега ако искам да се запозная с някого от вас, мога да се запозная. (Учителят прави знак, че дава ябълката.) Знаете ли защо сега не искам да се запознавам? Защото имам само четири ябълки. Обаче с тия ябълки след десет години с всички ви мога да се запозная. Ако посадя семената им, ще имам най-малко десетина дървета в градината, всяко едно ще роди по петстотин ябълки, тъй че по два-три пъти ще мога да се запозная. Дълго време се изисква. Вие сега ще кажете на малки парчета да се нарежат. Не се позволява на парчета. Когато изнасят житото от хамбара, това не зависи от него. То не може да каже на онзи, който го посява, къде да го посее; колко дълбоко да го зарови в земята пак не зависи от семето. После в каква каруца ще го занесе на нивата, как ще го хвърли – то няма думата. Той ще го тури в един чувал, после ще го тури в една крина, ще го хвърли и ще го посее, дето падне. След туй от него не зависи и колко пръст да му турят отгоре.

Та вие трябва да вземете пример от житото. По някой път питате, защо са ви заровили толкова. Че колко са ви заровили? На житото са турили повече от два пръста пръст. От него не зависи колко да пусне корените си в земята, но от земята зависи доколко то ще ги пусне в нея. От слънцето зависи доколко житото може да израсте нагоре.Единственото нещо, което зависи от житото, е какъв плод ще пренесе. Това зависи от житото. Характерът на житото се познава по неговия плод. Писанието казва: „По плодовете им ще ги познавате". И в себе си вие трябва да посаждате светли мисли; всички трябва да бъдете земеделци. Първото изкуство в света, първият занаят, това е земеделието. Това е най-почтеният занаят. Ще разореш мозъка си и ще посееш една мисъл, но трябва да знаеш къде да я посееш. Някое хубаво чувство ще посадиш на друго място. Друга нива има за чувствата. Ти трябва да направиш едно добро – с какво ще го направиш? С ръцете си ще го направиш. Значи ти посаждаш в тялото една постъпка. Ако си я насадил на хубаво място, тя ще ти даде добър плод.

Казваш: „Имам." Какво имаш? „Вяра имам." И аз имам вяра. Ако целият ден ходиш и разправяш: ,Аз имам вяра, аз имам вяра, аз имам вяра", какво ще придобиеш? Аз говоря на нивата и казвам: Имам вяра в тебе. Ще те разора, ще те посея с жито и вярвам, че житото плод ще даде. Нивата ми казва: „Аз повярвах, че ще ме разореш." Каквото кажа на нивата, после го направя. И идната година каквото казах на нивата, направих го и тя каза: „Понеже повярва в мен, която всички тъпчат и никой за нищо не ме пита, негли да ме гледа. Ти си първият човек, който чувам да има вяра в мен." Зарадва се нивата. И идната година, понеже аз повярвах в нея, тя казва: „Аз ще направя нещо за теб."

Вие искате хората да вярват във вас. Хората не могат да вярват във вас, ако не дадете нещо от себе си. Вие вярвате в земята, пращате житното зърно. Така и този, в когото вие повярвате, и той ще повярва във вас. Идната година Бог ще ви благослови.

В света на трима души човек може да направи добро, на трима души той може да служи. Той ще служи на Бога, ще служи на ближния си и ще служи на себе си. Това са трите принципа, които са вложени във всеки един човек. И в трите принципа има голямо отклонение, трябва дълго време да се учите. Да служите на Бога – това е наука. Не става тъй лесно. Например вие всички имате желание да пеете, но можете ли всички да пеете хубаво? Не че нямате желание, имате желание, но като речете да пеете, не се харесвате. Слушате някого да пее и казвате: „Много хубаво пее." Речете ли вие да пеете като него, не можете. Виждате, че той знае да пее, оценявате пението, започвате и вие да пеете, но не се харесвате. Коя е причината, че пеете, пък не се харесвате? Не се харесвате, защото не можете да пеете. Защото не сте пели и не сте се упражнявали. Даже когато съм ви говорил за музиката, станете и още от сутринта сте неразположени. От музикално гледище човек е неразположен по седем причини. Неразположението зависи или от ''до'', или от ''ре'', или от ''ми'', или от ''фа'', или от ''сол'', или от ''ла'', или от ''си''. Има и второстепенни неща около тези ноти. Разположението ви или неразположението ви може да зависи от повишението или понижението на тоновете. Ако сте неразположени, трябва да знаете от кой тон зависи неразположението ви. Може разположението ви да зависи от ''сол''. Щом ми кажете, че причината на вашето разположение е ''сол'', аз вече зная. Ако едно дърво е цъфнало и мирише хубаво, по всички вестници на мушиците се пише, че дървото е цъфнало. Пишат по вестниците, че дърветата са цъфнали, та да идат на гости, канят ги. Това е написано с едри букви във вестниците. Сега мнозина казват: „Духът Божи, като дойде, ще започна работа." Духът Божи ще започне с вашето сърце, ще започне с вашия ум, ще започне с вашето тяло. Всички ще се научите. Той е един от най-добрите учители. Той ти казва: „Едно трябва да вършиш." Той ти разправя, ти казваш: „Така може ли, така не може ли?" Така не може. Ти казваш: „И така може, и така може." И така може, но ти остаряваш, нищо повече. Като ти преподава, ти няма да казваш: „Така може ли да го направя?" Ще го направиш, както той иска. Като останеш сам, направи го, както ти искаш. Ти вземи хубавия образ от него.

Представете си, че този Дух е един човек. Може ли да бъде човек? Той е човек, но не ходи. Този човек сега се е качил в своя аероплан. Този ъгъл показва, че пътува със светкавична бързина. Той пътува с бързината на слънцето, идва до земята. След като дойде на земята, светлината говори нещо. Някой от вас досега разговарял ли е със светлината? Нали казваме, че Бог е светлина.Тази светлина говори. Бог, като говори у вас, това е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите са на място, той слуша този говор. Щом дойде светлината, най-първо чувствувате в себе си едно разположение, чувате този глас на светлината. Той си мълви нещо отдалече, нещо хубаво, приятно. Вие още не разбирате гласа. С години човек наблюдава работите и като ги слуша, започват да стават ясни. Туй, за което ви говоря, може да ви стане ясно някой ден. Ако отидете при един чужд народ, ако отидете в Америка или в Германия и ако не знаете нито една дума от езика, който ви говорят, най-първо всичко ще ви е непонятно, но след една година започва да се появява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. Ще видите, че от българския език започват да излизат английските думи. Като дойде в България англичанинът, от английските му думи излизат българските. Българинът, като отиде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи. Той изучава английски език – като говорят за хляба, казват „бред". Те казват: „Бред, бред", той си казва: „У нас казват „бре, бре". И изведнаж той свързва бред с хляба. Бред излезе от хляб. Англичанинът идва в България. Българите казват: „Хляб, хляб". Един ден в ума му светне и казва: „Хляб излезе от бред."

Казваме, че на човек му трябва търпение дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си плодът. Разбирането е плод.

Коя от тези ябълки е най-даровита, от всички коя е най-хубава? („Която държите в ръката".) Познахте. Тя е от княжески род, бащата е княз и майката е княгиня. Другите ябълки са граждани. По навик и те се обличат като нея.

Вие ставате и сте неразположени. Причината е ''сол''. Аз пея, когато съм неразположен. Ти станеш, неразположен си. Започни да пееш: „Неразположен съм." (Учителят пее: „Неразположен съм".) То е оперно пеене. Като придобиеш едно неразположение на духа, считай това твое неразположение за една миньорна гама. (Учителят пее: „Аз съм разположен".) Казваш: „Не ми се учи." Ще пееш пак. Ще започнеш от ''фа''. То е стимула в тебе. Онези, които не искат да учат, са много щедри, искат само да раздават. Който иска да учи, трябва да пее ''фа''. Ще събираш. Ако можеш хубаво да пееш ''фа'', можеш да се учиш. Ако искаш да имаш хубави маниери, трябва да знаеш как да пееш ''ми''. Ако ''ми'' не можеш да пееш правилно, не можеш да имаш обхода. Обходата зависи от тона ''ми''. Той ще ти даде разположение. Когато взимаш правилно един тон, хармония има в тебе. И когато се лекуваш, пак има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония. Ние си спомняме за ония хубави часове, когато слушаме Божествената музика в нас. „Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!"

Казвам: „Кой тон да вземем сега?" (Учителят пее ''до''. После пее: „До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден, той ще бъде светъл ден". Всички пеем с него.) Ако един стар човек влезе между децата, които са весели и пеят, той ще забрави всичката старост. Трябва да се учите да забравяте. Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. През време на скръбта се турят сенки във вас. В страданията вие давате израз на нещо. Без страдания вие няма да имате никакъв израз. Страданието, това е мода в природата. Когато природата иска да даде мода някому, дава му страдания. За онзи, който разбира страданията, те са много малки; който не ги разбира, за него са големи. Колкото повече не разбираш страданията, толкова по-големи стават. Един камък, който не разбира, дойдат с чук да го чукат, за да разбере нещо. Казват: „Трябва да разбираш, трябва да дадеш нещо." Нищо не си дал. Камъкът казва: „Чакай, вземете отчупеното." Защо бият камъка? Да даде нещо. Отидеш край водата и бръкнеш с кофата. Казваш: „Какво е туй от тебе, ела тук в кофата." Питам: Тази вода чувствува ли някаква скръб. Тя страда, скърби, че не я цениш. Като идеш при водата, тя се радва много, че като я погледнеш ти става приятно, иска ти се да я помилваш малко. Ще й кажеш: „Колко си хубава, колко си красива, друга такава водица не съм виждал." Та животът, който тече във вас, трябва да бъде чист. Този живот трябва да бъде чист, безцветен като водата. Пък вие с вашите мисли, с вашите скърби и страдания само опетнявате живота. Недоволен си, че не си учен човек. Че то от теб зависи да бъдеш учен. Не да бъдеш много учен, то е нещастие да бъдеш много учен, но да бъдеш толкова учен, че да бъдеш полезен на себе си. Не да знаеш много, но да знаеш да прилагаш, да имаш знание хубаво да прилагаш. В приложението е доброто. Доброто да не бъде само като идея, то всякога трябва да бъде един метод за използуване. Неразположен си – като направиш добро,

142

трябва да се изправиш. Но за да се изправиш, трябва да бъдеш справедлив и спрямо себе си, и спрямо другите. Преди всичко ти трябва да се учиш да бъдеш справедлив спрямо ръцете си, да бъдеш справедлив спрямо краката си. Като станеш сутрин, да си измиеш ръцете, да си изчистиш ноктите. Хубаво да се изчистиш. Лицето ти да бъде чисто, косата вчесана, устата да си изчистиш, носа си да изчистиш леко, хубаво, няма да го пипаш грубо. После да изчистиш гурелите, ако имаш, всичко да изчистиш – ще бъдеш справедлив спрямо себе си. Вие чакате да ви направят съвършени от другия свят. Ние сме направени съвършени от другия свят, но трябва да се проявим като съвършени. Тази ябълка е съвършена, но тя трябва да дава плод. Направите едно добро – то трябва да цъфне, да даде плод. Всяка една добра постъпка е един плод в живота, от който всеки ден ще зависи твоята цена. Бог се радва на онези мисли, които ние възприемаме. Ние участвуваме в неговата благост.

Сега аз искам да ви подмладя поне с десет години. Ако следващия път има някой, който не се е подмладил с десет години, ще го глобя. Ти ще кажеш: „С десет години съм по-млад" и ще повярваш в това. Лесна работа е всеки сега да си каже: „С десет години съм по-млад". В себе си ще го кажеш и ще повярваш. Казваш: „С такива заблуждения не се занимавам." Ти кажи: „С десет години съм по-млад" и повярвай. Щом кажеш, ще стане. С десет години ще се подмладиш, но повече не туряй. За сега десет години са достатъчни. Като кажеш, че с десет години си по-млад, ще

143

тръгнеш като млад. Някой сега върви като старец, маха с ръка, като че всичко е минало, всичко е загубено. Тръгни като млад с вяра, че си подмладен. Кажи си: „Млад съм, не съм стар." Вие ще кажете: „Не е на мода." Съгласен съм. Тъй не трябвало да се постъпва. Много добре, но как трябва да се постъпи? Някой върви като старец и се озърта насам-натам, бои се от нещо. Коя е нормата, която показва, че даден човек не ходи добре? Има една Божествена норма. Като ходя, аз трябва да се радвам, че ходя, че краката ми вървят, че мога да махам ръцете си, че очите ми виждат, че ушите ми слушат. Радвам се на всички хора. Това е естественото. Някой ходи, гледа като уплашен заек навсякъде. Друг казва: „Вчера какво ми се случи..." Остави какво ти се е случило. Дойде една сестра и ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво. Нали солят децата, като се родят. Сега не ги солят. Затова се развали светът. Щом те е насолил някой, вярвай, че ти е трябвало сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме на-соли, всичко тръгна наред." Дойде някой, каже ти една дума. Ти си кажеш: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение." Дадат ти темата: „Ти си говедо." Знаете ли аз какво мисля сега? Т и с и г о. „Го" на английски значи отивам. „Веди" значи зная, учен си. Като ставаш, ти се учиш. Ти си човек, който върви и се учи. Какво лошо има в думата говедо? В първоначалния език значи ти си човек, който върви и се учи. Туй значи на стария език. Сега показва, че му турила рога. Но това не е вярно. Че кой тури това име? Какво име тури Адам на говедото? Какво беше

144

първото име, което тури Адам? Турците казват: ,Дайван. Хайван." Това е нашият Иван. Казваме: „Хаймане! Го веди." „Го" значи човек, който ходи и пише. „Говедо" е човек, който ходи, и се учи, и пише нещо. Ако ние сме такива говеда, които се учат, които вървят и знаят тия неща, какво лошо има в това? Лошото е в онзи, който е изразил, че ти си един невежа, който пише. Погрешката е в него, а не в самата дума. Като изказва думите, той туря съдържание, което не е вярно.

Ти може да имаш най-хубавото стъкло, но някой може да е турил лошо съдържание. Не че шишето е лошо, но онзи, който е напълнил шишето, е турил лошо съдържание. Тази дума има такова съдържание. Казвам: „Приятелю, тази дума не е за такова съдържание, това шише не е направено за такова съдържание." Туря в шишето чиста вода. В шишето може да туря добро съдържание, може да туря и лошо съдържание. На една дума може да дадеш лошо съдържание. Всички лоши думи са произлезли след съгрешаването на хората. Тогава хората внесоха лошия смисъл. Кражбата кога влезе? Когато хората започнаха да крадат. Преди да са крали, имаше ли кражба? Убийството кога влезе? Когато хората излязоха из рая, когато Каин уби Авела. „Уби" какво значи? Че вместо да помилва брата си, той така го ударил, че го осакатил, убил го. Има много думи, които имат двояк смисъл. На френски „биен" значи едно, на български съвършено друго. Ние казваме: „Бит." Бит значи начин на живот на даден народ. Бит значи също, че някой човек е бил ударен от друг. Не туряйте

145

лошо съдържание на думите. Изхвърлете лошото съдържание навън. Като дойде едно страдание, търсете неговия произход. Дойде ви един ден някакво страдание – понесете го. Може би във вашето минало в едно или в две прераждания този ден означава едно ваше съществувание. В миналото сте направили една погрешка, от която днес страдате. Не мислете, че туй страдание ви се дава сега, а че преди сто, преди двеста, триста години вие сте посадили туй страдание и сега то е цъфнало. Понякога вие сте радостни, весели, а няма никакъв външен повод. Може би сте посели тази радост преди двеста, триста години и днес жънете своите плодове.

Всяка сутрин не казвай: „Тази работа няма да я бъде." Кажи: „Тази работа ще бъде, както Господ каже." Никога не казвайте: „Аз учен човек ще стана." Желанието на Бога не е да станем учени, но всички хора да придобият знанието, да знаят как да се обхождат. Онзи, който пее, да пее хубаво. Онзи, който рисува, да рисува хубаво. Всеки, като научи едно изкуство, да бъде полезен на другите. Всичките изкуства са за полза на хората. Знанието, езиците и те са за това. Всеки език със своите трептения допринася полза. Когато говори англичанинът, принася едни трептения, когато германецът говори, той принася други трептения. В англичанина има голямо налягане, затова той съкращава думите. В германеца има голямо напрежение и затова думите се разтягат. Българският език какъв е тогава? Българският език е аналитичен, той е много изразителен. В

146

неговите трептения има нещо особено. Във всеки език има нещо особено.

Всички трябва да се учите. Не че не знаете. На вас са ви внушили много работи. Казвате: „Аз остарях, вече съм на седемдесет и две години." Отде знаете, че като сте на седемдесет и две години, сте остарели. Земята се е мъчила, обърнала се е седемдесет и два пъти около слънцето, вие никаква работа не сте свършили и казвате, че сте остарели. Земята ви е носила, тя не е остаряла, вие остарявате. Гледам някой акробат играе на въже, върви човекът по въжето. Пък на някой от тези, които го гледат, им се стяга сърцето. Няма какво да ви се стяга сърцето. Нему, който върви по въжето, не се стяга сърцето, а вие долу стоите и ви се стяга сърцето. Ако падне долу, ще падне като топка, ще отскочи, не го жалете. Една птица може ли да падне, като е във въздуха? Птицата, като е на някой връх, като се спусне във въздуха, може ли да падне?

Вашите мисли трябва да имат крила, да хвърчат, да не бъдат с оскубани крила и да се отмятат, та да падате долу. Когато видите едно дете, казвате: „Едно време аз бях като него, но сега остарях." Господ ти казва: „Подмлади се. Започни да мислиш като това дете. Запознай се с това дете, то има някои хубави черти. Тури неговите черти в себе си и ще се подмладиш." Господ втори път туря на пътя ти дете. Ти пак казваш: „Остарях." Господ ти казва: „Ти трябва да се подмладиш." Той няма нужда от стари хора. В небето няма длъжности за стари хора, за млади има. Като отидете в небето, трябва да се подмладите. Как-

147

вито сте стари, вашите бради, бръчки, бели коси, всичко туй ще снемете. Как се подмладявате тук, на земята? Нали и тук се подмладявате, правите ретуширане. Една сестра на седемдесет години могат да подмладят. Но те турят на лицето особени вещества, замазват само недостатъците. И аз мога да ви подмладя, но като се омиете, ще бъдете същите.

Не носи еднообразни мисли! Няма нещо по-лошо от еднообразната мисъл. Тя е като един чук, който удря само на едно място. Никога не удряй силно. Никога не слагай лоша мисъл в себе си. Лошите мисли ще дойдат, но гледай по възможност ударът да е по-слаб. Всеки ден противодействувай. Не казвай:,,Аз остарях", а кажи: „Аз придобих знание." Защо ще кажеш „остарях". Вие свързвате знанието със старостта, свързвате два полюса, които са несъвместими; свързвате знанието, което е силно, със слабостта, със старостта. Вие свързвате слабостта с един силен организъм. Ще свържете знанието със здравия организъм. Казваш: „Добих знание, но остарях." Мисълта за остаряването не е права мисъл. Ти имаш най-хубавото съдържание в една форма, която ще се счупи. Господ не иска никога да туряме такова съдържание в несъответна форма. Ще кажеш: „Придобих знание." Благодари на Бога за него. Стани сутрин и си кажи: „Господ ме направи здрав." Сега някои казват: „Трябва да станем свети, че тогава да оздравеем." Сега вие сте свети, но с черно сте облечени. В Европа сега всичките прозорци на хората са облечени в черно, почернени са. Значи условията отвън са лоши. Вие

148

искате да станете свети. Че всичкото онова добро, което усещате във вас – да учите, да бъдете добри, да пеете, да правите добро – всичко това е Божествен импулс във вас. Ти казваш: „То сега няма да го бъде, но в някое друго прераждане, при други условия." Тъй не се говори. Ти като дойдеш до тридесет и три години, повече не може да станеш. Който стане повече, той е виновен. Старостта на земята произтича от престъпленията. Човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си, от всяко едно престъпление човек остарява. На земята законът е такъв. А в небето правят добро, затова се подмладяват. Всяка хубава мисъл, колкото и малка да е тя, подмладява. Всяка една добра постъпка, колкото и да е малка, подмладява. Сега вие ще ми кажете: „Да вярваме ли в това?" Ами туй, в което сега вярвате, вярно ли е? Вие вярвате, че сте остарели, но вярно ли е това? Ако е вярно, тогава моите тълкувания са, че щом сте остарели, вие сте грешили. Някой казва: „Болен съм." – Не греши! Всички болести се дължат на прегрешения. „Коремът ме боли." – Не греши! „Главата ме боли." – Не греши! „Кракът ме боли." – Не греши! „Не ми върви." – Не греши, нищо повече! „Не ме обичат хората." – Не греши, не греши, не греши!

Сега казват: „Какво да правим, каква култура ще дойде?" Културата е Божествената любов. Изпълнявайте я. Като станете сутрин, благодарете на Бога за любовта. Сега вие ставате и казвате: „Туй общество какво да го правим?" Оставете вашето общество. Обществото може да препятствува, но на това общество Бог е господар. На вас

149

кой препятствува, кажете ми. Когато някой се е запъхтял, турил сто килограма на гърба си, изпотил се, кой е турил товара на гърба му? Хората не са му го турили, той си го е турил. Вие туряте мисли и желания, които не са свойствени на живота ви. На човека му трябва непреривната Божия любов, с която постоянно в него да се влива Божественият живот, постоянно да се влива онази струя на Божественото знание в неговия ум. С туй той се подмладява. После постоянно, всеки ден в душата му да се влива струята на Божествената свобода, на Божествената истина. Да се радва, че истината се влива. Радвайте се, че истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият живот се влива във вас. Това е важното. Като станете сутрин, да благодарите на Бога, че новият живот се е влял у вас.

Утре, като станете, нито един да не казва, че е остарял. От всинца искам да благодарите, че Бог е дал любовта си в сърцето ви. Да благодарите на Бога, че е дал светлината в ума ви и да благодарите за истината, която е влял в душата ви. От всички искам да благодарите и после да си попеете. Коя песен ще си изберете? Която да допадне на всички ви. Изпейте онази песен: „Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей." Я да я изпеем сега. (Изпяхме песента.)

Всяка година около четиридесет милиона деца се раждат и се подмладяват. Тридесет и пет милиона умират. Това означава, че светът се подмладява, а не е остарял. Децата, които се раждат, са повече, отколкото старите,

150

които умират. Защото всички, които умират, са стари, а всички, които се раждат, са млади. Близо четиридесет милиона се раждат, значи младостта иде в живота. Отношението е почти 3:4.

Сутрин, като станете, поблагодарете на Бога за любовта, която е в сърцето ви. Поблагодарете на Бога за светлината, която е в ума ви, поблагодарете за истината, която е в душата ви, и после изпейте песента. Изпейте песента, както вие я знаете. Няма никакво музикално правило. Тъй както вие сте я научили криво-ляво, изпейте я. Пейте, както знаете. Да не кажете: „Аз не зная." И като не я знаете, да я изпеете. Като пеете така, с десет години ще се подмладите. За да се приложи в действие любовта, доброто, справедливостта, не трябва да има колебание в човешкия живот. Ние се опитваме в живота. Ние казваме, че Бог е всемилостив. Ние поддържаме, че Бог е всемилос-тив, а ние не можем да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда поне милостив. Щом Бог може да направи всичко, и аз мога да направя нещо. И аз мога да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз мога да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие може да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие може да го направите въа вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. Ще направите един опит, втори, трети, четвърти – зависи от разположението.

Като пеете, вие имате много енергия. Всички пеете с много сила. Повече сила имате, а любовта ви е по-слаба.

151

И светлината ви е слаба. Сила имате, отгоре, от много високо падате. Като започнете песента, тихо пейте. (Учителят пее тихо.) Той изпя песента на друга мелодия. Аз ще го изпея тъй, както мога. Пейте по първия начин, по втория, по който и да е начин. Старите вървят по един път, младите вървят по друг път. Като станете стар, вземете огледалото и си кажете: „Слушай, трябва да се подмладиш." Много мъчно е да си каже човек, че ще се подмлади и да си повярва. Като каже, че се е подмладил, нещо казва: „Остаря, не държат краката." Онези крака, които не държат, са на някой стар твой дядо, който е влязъл в теб и те убеждава, че си стар. Някой път вие страдате от вашите прадеди. Дойде един дядо, втори, трети, четвърти. Понеже не знаят туй учение, като дойдат, казват: „Едно време, като бях на осемдесет години, много пострадах." Дойде друг дядо и той разправя. Започнат тия дядовци и баби да ви разправят и да ви внушават, че и вие сте остарели. Вие остарявате, като слушате приказките на старите дядовци. „Синко, и ти ще остарееш." Ако живеете като тях, ще остареете, ако не живеете като тях, няма да остареете. Ние отричаме това, че ще остареем. Казвам: „Аз няма да остарея." Ще видите. Сега какво вярвате? Аз искам вярата ви да е по-свободна. Не да ви внушава някой. Аз не обичам да внушавам нещо, което е лъжливо. От две неща трябва да се пазите. Някой напише бяла линия на дъската. Дъската е черна, но линията, която е написана, е бяла. Някой път на някое платно, което е бяло, направиш черна линия. Линията е черна, но отдолу платното е бяло. Има някои неща,

152

които са бели. Каквото е отвън, такова е и отвътре, говорете истината. Вие се оцапвате с черно и казвате: „Почернях." Не е право. После друго положение – вие сте черен, побелите се отгоре и казвате: „Бял съм." И то не е вярно. Отвътре трябва да бъдете бели и отвън бели. Ако сте черни отвътре, и отвън да сте черни. Не е лошо човек да бъде черен. Знаете ли какво означава черното? На английски черно е блек. На турски е кара, на гръцки е маврос, на български е черно. Защо е така на разните езици? Светлината има едно добро свойство. Тъмните работи, черните работи събират светлината, фокусират я. А пък белите работи я разпръскват. Това са два полюса, два метода. Когато искате да събирате нещата, ще употребите тъмнината. Когато искате да разпръснете, ще употребите светлината. Казват, че тъмното не е потребно. Тъмнината е потребна да съберете нещата в себе си. Тя е като един потребен метод. Ние сме поставили другояче въпроса. Казвате: „Той ходи в тъмнината." Хубаво е, ако ходи в тъмнина да събира. Някой път трябва да се спрете в тъмното, за да съберете. Като правите добро, никой не трябва да знае. Когато правите добро, да замъглите себе си, доброто да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Когато само вие знаете, че сте направили доброто, тогава ще се ползувате повече.

Та не се плашете. Когато ви дойде една скръб, в скръбта всякога печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава. Следователно Бог изисква да бъдете постоянно щедри. Когато Господ иска да ви направи трудолюбиви,

153

праща ви скръб. Когато иска да ви направи щедри, праща ви радост. Благодарете за скърбите, защото тогава събирате. Благодарете за радостите, защото тогава давате. Казвате: „Учителю, не искам да страдам." Не искате да страдате? Влизам в положението ви. Аз разбирам, че искате да раздавате. Някой забогатял, не иска да страда. Но той мисли криво. Той не иска да има страдания. Ако нямате страдания, ще осиромашеете. Казвам: „Раздавайте." Щом не искате да имате страдания, тогава раздавайте. Щом не искате да скърбите, радвайте се. Благодарете на Бога, когато скръбта дойде. Благодарете на Бога, когато радостта дойде. Вашата скръб е радост на някого и вашата радост е скръб на някого. Тъй че когато ние се радваме, други скърбят, когато те се радват, ние скърбим. Смяна има в природата. В света има обмяна на труда. Всичко в природата си има свой вътрешен смисъл. Светът може да мисли, както иска, но вие правилно трябва да мислите.

Любовта постоянно да се влива в сърцето ви. Светлината постоянно да се влива в ума ви. Истината постоянно да се влива в душата ви. И на сто и двадесет години като станете, да бъдете като че сте на двадесет и една година. Апостол Павел казва: „Всички ще се изменим, всички няма да умрем, но всички ще се подмладим." „Ще изпрати Духа си". Бог изпраща Духа си да оживеят хората, да се подмладят. Значи когато Духът не действува, хората остаряват. Схващайте това правилно. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, всички ще се подмладим".

154

Кажете ми сега, какво да правим с тия ябълки. Ако сме евангелисти, ще ги продадем да вземем пари. Какво да направим с тях, дайте един план. Три сестри да си измият ръцете хубаво, да нарежат ябълките на толкова парчета, колкото сме тук, да ги раздадат и да кажат: „Братко, да дойде любовта в сърцето ти, светлината в ума ти и истината в душата ти." След гимнастическите упражнения елате тук пак, ще направим едно упражнение. „Отче наш"

19 лекция на Учителя,

държана на 7 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта,

София, Изгрев.

155

Подмладяване

2009-08-14T20:13:59Z

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

„Добрата молитва "

„Всичко в живота е постижимо"

(На масата на Учителя има четири червени и много красиви ябълки.)

Ябълките имат доста голяма култура. Тези четири ябълки от едно и също дърво ли са? Какъв е характерът им, по какво се отличават? Трябва наблюдение, разбиране, съотношение. Не само по формата, но и по степента на цвета може да се съди какво се крие в тях, какъв е животът им.

Човек трябва да бъде като пътник, да не седи на едно място. Щом седи на едно място, той не е пътник. Неговото пътничество е особено. Какъв е произходът му? Всички места, които изходи, няма да бъдат едни и същи, ще бъдат разнообразни. Следователно в туй движение постепенно ще се измени неговото умствено схващане, неговите чувства и неговия вървеж; те няма да бъдат едни и същи. По някой път питате: „Защо се случи това?" Щом питате, то е за това, да питате. Защо е скръбта? Да я почувствувате и да питате защо е скръбта. Защо се радвате? Да почувствувате и да питате защо е радостта. Като страдате, това е смисълът на живота. И като се радвате, това е смисълът на живота. Сега търсите смисъла на живота извън скръбта и извън радостта. В какво седи смисълът на тази ябълка? (Учителят държи една от ябълките.) Може да я гледате, прави впечатление на очите и на ръцете, но не се задоволявате само да я гледате, да гледате цвета й, искате да знаете какво има вътре. Казвате: „Ще направя някаква връзка." Изядете ябълката. Казвате: „Отлична е, хубава е, къде ли се е раждала?" Тази ябълка ви стана съседка. Тя ви разправи откъде е дошла, разправя ви историята си. След десет години вие ще разправяте, че сте яли една ябълка и тя ви е дошла на гости. Оттам насетне всичко ви провървяло. И действително някой път, като изядете една ябълка, всичко ви тръгне напред; като изядете друг път една ябълка, всичко ви тръгне назад. Туй е вярно. Като срещнете някой човек, всичко ви тръгне напред, като срещнете друг, всичко ви тръгне назад. Срещнете някой прокажен и оттам насетне всичко ви тръгне назад, хване ви проказата. Болен сте. Срещнете един здрав човек, оттам насетне всичко ви тръгне напред. Срещнете един умен човек, всичко ви тръгне напред. Всеки човек предава от онова, което има в себе си. Някой казва: „Аз съм много добър човек." Че е добър, то е за него. Но неговото вътрешно понятие за това колко е добър, той си знае. Човек, който спи, колко е добър? Познавам колко е добър. Като ябълката го познавам. Но има ли нещо, което не познавам, трябва да го изям, за да го позная. Той, за да ме познае, трябва да ме изяде. Като изядете тази ябълка, всичко познавате – нейния произход, майка й, баща й, цялата история й знаете. Преди да сте я изяли, не познавате нейния вкус, сладка ли е или е малко кисела.

Та казвам, да познаваме онова, което ние проявяваме в себе си. Човек е като едно семе. Някой път казвате: „Да бъдем добри, да се обичаме." Това са вече стари неща. Сега ако искам да се запозная с някого от вас, мога да се запозная. (Учителят прави знак, че дава ябълката.) Знаете ли защо сега не искам да се запознавам? Защото имам само четири ябълки. Обаче с тия ябълки след десет години с всички ви мога да се запозная. Ако посадя семената им, ще имам най-малко десетина дървета в градината, всяко едно ще роди по петстотин ябълки, тъй че по два-три пъти ще мога да се запозная. Дълго време се изисква. Вие сега ще кажете на малки парчета да се нарежат. Не се позволява на парчета. Когато изнасят житото от хамбара, това не зависи от него. То не може да каже на онзи, който го посява, къде да го посее; колко дълбоко да го зарови в земята пак не зависи от семето. После в каква каруца ще го занесе на нивата, как ще го хвърли – то няма думата. Той ще го тури в един чувал, после ще го тури в една крина, ще го хвърли и ще го посее, дето падне. След туй от него не зависи и колко пръст да му турят отгоре.

Та вие трябва да вземете пример от житото. По някой път питате, защо са ви заровили толкова. Че колко са ви заровили? На житото са турили повече от два пръста пръст. От него не зависи колко да пусне корените си в земята, но от земята зависи доколко то ще ги пусне в нея. От слънцето зависи доколко житото може да израсте нагоре.Единственото нещо, което зависи от житото, е какъв плод ще пренесе. Това зависи от житото. Характерът на житото се познава по неговия плод. Писанието казва: „По плодовете им ще ги познавате". И в себе си вие трябва да посаждате светли мисли; всички трябва да бъдете земеделци. Първото изкуство в света, първият занаят, това е земеделието. Това е най-почтеният занаят. Ще разореш мозъка си и ще посееш една мисъл, но трябва да знаеш къде да я посееш. Някое хубаво чувство ще посадиш на друго място. Друга нива има за чувствата. Ти трябва да направиш едно добро – с какво ще го направиш? С ръцете си ще го направиш. Значи ти посаждаш в тялото една постъпка. Ако си я насадил на хубаво място, тя ще ти даде добър плод.

Казваш: „Имам." Какво имаш? „Вяра имам." И аз имам вяра. Ако целият ден ходиш и разправяш: ,Аз имам вяра, аз имам вяра, аз имам вяра", какво ще придобиеш? Аз говоря на нивата и казвам: Имам вяра в тебе. Ще те разора, ще те посея с жито и вярвам, че житото плод ще даде. Нивата ми казва: „Аз повярвах, че ще ме разореш." Каквото кажа на нивата, после го направя. И идната година каквото казах на нивата, направих го и тя каза: „Понеже повярва в мен, която всички тъпчат и никой за нищо не ме пита, негли да ме гледа. Ти си първият човек, който чувам да има вяра в мен." Зарадва се нивата. И идната година, понеже аз повярвах в нея, тя казва: „Аз ще направя нещо за теб."

Вие искате хората да вярват във вас. Хората не могат да вярват във вас, ако не дадете нещо от себе си. Вие вярвате в земята, пращате житното зърно. Така и този, в когото вие повярвате, и той ще повярва във вас. Идната година Бог ще ви благослови.

В света на трима души човек може да направи добро, на трима души той може да служи. Той ще служи на Бога, ще служи на ближния си и ще служи на себе си. Това са трите принципа, които са вложени във всеки един човек. И в трите принципа има голямо отклонение, трябва дълго време да се учите. Да служите на Бога – това е наука. Не става тъй лесно. Например вие всички имате желание да пеете, но можете ли всички да пеете хубаво? Не че нямате желание, имате желание, но като речете да пеете, не се харесвате. Слушате някого да пее и казвате: „Много хубаво пее." Речете ли вие да пеете като него, не можете. Виждате, че той знае да пее, оценявате пението, започвате и вие да пеете, но не се харесвате. Коя е причината, че пеете, пък не се харесвате? Не се харесвате, защото не можете да пеете. Защото не сте пели и не сте се упражнявали. Даже когато съм ви говорил за музиката, станете и още от сутринта сте неразположени. От музикално гледище човек е неразположен по седем причини. Неразположението зависи или от ''до'', или от ''ре'', или от ''ми'', или от ''фа'', или от ''сол'', или от ''ла'', или от ''си''. Има и второстепенни неща около тези ноти. Разположението ви или неразположението ви може да зависи от повишението или понижението на тоновете. Ако сте неразположени, трябва да знаете от кой тон зависи неразположението ви. Може разположението ви да зависи от ''сол''. Щом ми кажете, че причината на вашето разположение е ''сол'', аз вече зная. Ако едно дърво е цъфнало и мирише хубаво, по всички вестници на мушиците се пише, че дървото е цъфнало. Пишат по вестниците, че дърветата са цъфнали, та да идат на гости, канят ги. Това е написано с едри букви във вестниците. Сега мнозина казват: „Духът Божи, като дойде, ще започна работа." Духът Божи ще започне с вашето сърце, ще започне с вашия ум, ще започне с вашето тяло. Всички ще се научите. Той е един от най-добрите учители. Той ти казва: „Едно трябва да вършиш." Той ти разправя, ти казваш: „Така може ли, така не може ли?" Така не може. Ти казваш: „И така може, и така може." И така може, но ти остаряваш, нищо повече. Като ти преподава, ти няма да казваш: „Така може ли да го направя?" Ще го направиш, както той иска. Като останеш сам, направи го, както ти искаш. Ти вземи хубавия образ от него.

Представете си, че този Дух е един човек. Може ли да бъде човек? Той е човек, но не ходи. Този човек сега се е качил в своя аероплан. Този ъгъл показва, че пътува със светкавична бързина. Той пътува с бързината на слънцето, идва до земята. След като дойде на земята, светлината говори нещо. Някой от вас досега разговарял ли е със светлината? Нали казваме, че Бог е светлина.Тази светлина говори. Бог, като говори у вас, това е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите са на място, той слуша този говор. Щом дойде светлината, най-първо чувствувате в себе си едно разположение, чувате този глас на светлината. Той си мълви нещо отдалече, нещо хубаво, приятно. Вие

139

още не разбирате гласа. С години човек наблюдава работите и като ги слуша, започват да стават ясни. Туй, за което ви говоря, може да ви стане ясно някой ден. Ако отидете при един чужд народ, ако отидете в Америка или в Германия и ако не знаете нито една дума от езика, който ви говорят, най-първо всичко ще ви е непонятно, но след една година започва да се появява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. Ще видите, че от българския език започват да излизат английските думи. Като дойде в България англичанинът, от английските му думи излизат българските. Българинът, като отиде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи. Той изучава английски език – като говорят за хляба, казват „бред". Те казват: „Бред, бред", той си казва: „У нас казват „бре, бре". И изведнаж той свързва бред с хляба. Бред излезе от хляб. Англичанинът идва в България. Българите казват: „Хляб, хляб". Един ден в ума му светне и казва: „Хляб излезе от бред."

Казваме, че на човек му трябва търпение дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си плодът. Разбирането е плод.

Коя от тези ябълки е най-даровита, от всички коя е най-хубава? („Която държите в ръката".) Познахте. Тя е от княжески род, бащата е княз и майката е княгиня. Другите ябълки са граждани. По навик и те се обличат като нея.

140

Вие ставате и сте неразположени. Причината е сол. Аз пея, когато съм неразположен. Ти станеш, неразположен си. Започни да пееш: „Неразположен съм." (Учителят пее: „Неразположен съм".) То е оперно пеене. Като придобиеш едно неразположение на духа, считай това твое неразположение за една миньорна гама. (Учителят пее: „Аз съм разположен".) Казваш: „Не ми се учи." Ще пееш пак. Ще започнеш от фа. То е стимула в тебе. Онези, които не искат да учат, са много щедри, искат само да раздават. Който иска да учи, трябва да пее фа. Ще събираш. Ако можеш хубаво да пееш фа, можеш да се учиш. Ако искаш да имаш хубави маниери, трябва да знаеш как да пееш ми. Ако ми не можеш да пееш правилно, не можеш да имаш обхода. Обходата зависи от тона ми. Той ще ти даде разположение. Когато взимаш правилно един тон, хармония има в тебе. И когато се лекуваш, пак има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония. Ние си спомняме за ония хубави часове, когато слушаме Божествената музика в нас. „Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!"

Казвам: „Кой тон да вземем сега?" (Учителят пее до. После пее: „До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден, той ще бъде светъл ден". Всички пеем с него.) Ако един стар човек влезе между децата, които са весели и пеят, той ще забрави всичката старост. Трябва да се учите да забравяте. Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. През време на скръбта се турят

141

сенки във вас. В страданията вие давате израз на нещо. Без страдания вие няма да имате никакъв израз. Страданието, това е мода в природата. Когато природата иска да даде мода някому, дава му страдания. За онзи, който разбира страданията, те са много малки; който не ги разбира, за него са големи. Колкото повече не разбираш страданията, толкова по-големи стават. Един камък, който не разбира, дойдат с чук да го чукат, за да разбере нещо. Казват: „Трябва да разбираш, трябва да дадеш нещо." Нищо не си дал. Камъкът казва: „Чакай, вземете отчупеното." Защо бият камъка? Да даде нещо. Отидеш край водата и бръкнеш с кофата. Казваш: „Какво е туй от тебе, ела тук в кофата." Питам: Тази вода чувствува ли някаква скръб. Тя страда, скърби, че не я цениш. Като идеш при водата, тя се радва много, че като я погледнеш ти става приятно, иска ти се да я помилваш малко. Ще й кажеш: „Колко си хубава, колко си красива, друга такава водица не съм виждал." Та животът, който тече във вас, трябва да бъде чист. Този живот трябва да бъде чист, безцветен като водата. Пък вие с вашите мисли, с вашите скърби и страдания само опетнявате живота. Недоволен си, че не си учен човек. Че то от теб зависи да бъдеш учен. Не да бъдеш много учен, то е нещастие да бъдеш много учен, но да бъдеш толкова учен, че да бъдеш полезен на себе си. Не да знаеш много, но да знаеш да прилагаш, да имаш знание хубаво да прилагаш. В приложението е доброто. Доброто да не бъде само като идея, то всякога трябва да бъде един метод за използуване. Неразположен си – като направиш добро,

142

трябва да се изправиш. Но за да се изправиш, трябва да бъдеш справедлив и спрямо себе си, и спрямо другите. Преди всичко ти трябва да се учиш да бъдеш справедлив спрямо ръцете си, да бъдеш справедлив спрямо краката си. Като станеш сутрин, да си измиеш ръцете, да си изчистиш ноктите. Хубаво да се изчистиш. Лицето ти да бъде чисто, косата вчесана, устата да си изчистиш, носа си да изчистиш леко, хубаво, няма да го пипаш грубо. После да изчистиш гурелите, ако имаш, всичко да изчистиш – ще бъдеш справедлив спрямо себе си. Вие чакате да ви направят съвършени от другия свят. Ние сме направени съвършени от другия свят, но трябва да се проявим като съвършени. Тази ябълка е съвършена, но тя трябва да дава плод. Направите едно добро – то трябва да цъфне, да даде плод. Всяка една добра постъпка е един плод в живота, от който всеки ден ще зависи твоята цена. Бог се радва на онези мисли, които ние възприемаме. Ние участвуваме в неговата благост.

Сега аз искам да ви подмладя поне с десет години. Ако следващия път има някой, който не се е подмладил с десет години, ще го глобя. Ти ще кажеш: „С десет години съм по-млад" и ще повярваш в това. Лесна работа е всеки сега да си каже: „С десет години съм по-млад". В себе си ще го кажеш и ще повярваш. Казваш: „С такива заблуждения не се занимавам." Ти кажи: „С десет години съм по-млад" и повярвай. Щом кажеш, ще стане. С десет години ще се подмладиш, но повече не туряй. За сега десет години са достатъчни. Като кажеш, че с десет години си по-млад, ще

143

тръгнеш като млад. Някой сега върви като старец, маха с ръка, като че всичко е минало, всичко е загубено. Тръгни като млад с вяра, че си подмладен. Кажи си: „Млад съм, не съм стар." Вие ще кажете: „Не е на мода." Съгласен съм. Тъй не трябвало да се постъпва. Много добре, но как трябва да се постъпи? Някой върви като старец и се озърта насам-натам, бои се от нещо. Коя е нормата, която показва, че даден човек не ходи добре? Има една Божествена норма. Като ходя, аз трябва да се радвам, че ходя, че краката ми вървят, че мога да махам ръцете си, че очите ми виждат, че ушите ми слушат. Радвам се на всички хора. Това е естественото. Някой ходи, гледа като уплашен заек навсякъде. Друг казва: „Вчера какво ми се случи..." Остави какво ти се е случило. Дойде една сестра и ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво. Нали солят децата, като се родят. Сега не ги солят. Затова се развали светът. Щом те е насолил някой, вярвай, че ти е трябвало сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме на-соли, всичко тръгна наред." Дойде някой, каже ти една дума. Ти си кажеш: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение." Дадат ти темата: „Ти си говедо." Знаете ли аз какво мисля сега? Т и с и г о. „Го" на английски значи отивам. „Веди" значи зная, учен си. Като ставаш, ти се учиш. Ти си човек, който върви и се учи. Какво лошо има в думата говедо? В първоначалния език значи ти си човек, който върви и се учи. Туй значи на стария език. Сега показва, че му турила рога. Но това не е вярно. Че кой тури това име? Какво име тури Адам на говедото? Какво беше

144

първото име, което тури Адам? Турците казват: ,Дайван. Хайван." Това е нашият Иван. Казваме: „Хаймане! Го веди." „Го" значи човек, който ходи и пише. „Говедо" е човек, който ходи, и се учи, и пише нещо. Ако ние сме такива говеда, които се учат, които вървят и знаят тия неща, какво лошо има в това? Лошото е в онзи, който е изразил, че ти си един невежа, който пише. Погрешката е в него, а не в самата дума. Като изказва думите, той туря съдържание, което не е вярно.

Ти може да имаш най-хубавото стъкло, но някой може да е турил лошо съдържание. Не че шишето е лошо, но онзи, който е напълнил шишето, е турил лошо съдържание. Тази дума има такова съдържание. Казвам: „Приятелю, тази дума не е за такова съдържание, това шише не е направено за такова съдържание." Туря в шишето чиста вода. В шишето може да туря добро съдържание, може да туря и лошо съдържание. На една дума може да дадеш лошо съдържание. Всички лоши думи са произлезли след съгрешаването на хората. Тогава хората внесоха лошия смисъл. Кражбата кога влезе? Когато хората започнаха да крадат. Преди да са крали, имаше ли кражба? Убийството кога влезе? Когато хората излязоха из рая, когато Каин уби Авела. „Уби" какво значи? Че вместо да помилва брата си, той така го ударил, че го осакатил, убил го. Има много думи, които имат двояк смисъл. На френски „биен" значи едно, на български съвършено друго. Ние казваме: „Бит." Бит значи начин на живот на даден народ. Бит значи също, че някой човек е бил ударен от друг. Не туряйте

145

лошо съдържание на думите. Изхвърлете лошото съдържание навън. Като дойде едно страдание, търсете неговия произход. Дойде ви един ден някакво страдание – понесете го. Може би във вашето минало в едно или в две прераждания този ден означава едно ваше съществувание. В миналото сте направили една погрешка, от която днес страдате. Не мислете, че туй страдание ви се дава сега, а че преди сто, преди двеста, триста години вие сте посадили туй страдание и сега то е цъфнало. Понякога вие сте радостни, весели, а няма никакъв външен повод. Може би сте посели тази радост преди двеста, триста години и днес жънете своите плодове.

Всяка сутрин не казвай: „Тази работа няма да я бъде." Кажи: „Тази работа ще бъде, както Господ каже." Никога не казвайте: „Аз учен човек ще стана." Желанието на Бога не е да станем учени, но всички хора да придобият знанието, да знаят как да се обхождат. Онзи, който пее, да пее хубаво. Онзи, който рисува, да рисува хубаво. Всеки, като научи едно изкуство, да бъде полезен на другите. Всичките изкуства са за полза на хората. Знанието, езиците и те са за това. Всеки език със своите трептения допринася полза. Когато говори англичанинът, принася едни трептения, когато германецът говори, той принася други трептения. В англичанина има голямо налягане, затова той съкращава думите. В германеца има голямо напрежение и затова думите се разтягат. Българският език какъв е тогава? Българският език е аналитичен, той е много изразителен. В

146

неговите трептения има нещо особено. Във всеки език има нещо особено.

Всички трябва да се учите. Не че не знаете. На вас са ви внушили много работи. Казвате: „Аз остарях, вече съм на седемдесет и две години." Отде знаете, че като сте на седемдесет и две години, сте остарели. Земята се е мъчила, обърнала се е седемдесет и два пъти около слънцето, вие никаква работа не сте свършили и казвате, че сте остарели. Земята ви е носила, тя не е остаряла, вие остарявате. Гледам някой акробат играе на въже, върви човекът по въжето. Пък на някой от тези, които го гледат, им се стяга сърцето. Няма какво да ви се стяга сърцето. Нему, който върви по въжето, не се стяга сърцето, а вие долу стоите и ви се стяга сърцето. Ако падне долу, ще падне като топка, ще отскочи, не го жалете. Една птица може ли да падне, като е във въздуха? Птицата, като е на някой връх, като се спусне във въздуха, може ли да падне?

Вашите мисли трябва да имат крила, да хвърчат, да не бъдат с оскубани крила и да се отмятат, та да падате долу. Когато видите едно дете, казвате: „Едно време аз бях като него, но сега остарях." Господ ти казва: „Подмлади се. Започни да мислиш като това дете. Запознай се с това дете, то има някои хубави черти. Тури неговите черти в себе си и ще се подмладиш." Господ втори път туря на пътя ти дете. Ти пак казваш: „Остарях." Господ ти казва: „Ти трябва да се подмладиш." Той няма нужда от стари хора. В небето няма длъжности за стари хора, за млади има. Като отидете в небето, трябва да се подмладите. Как-

147

вито сте стари, вашите бради, бръчки, бели коси, всичко туй ще снемете. Как се подмладявате тук, на земята? Нали и тук се подмладявате, правите ретуширане. Една сестра на седемдесет години могат да подмладят. Но те турят на лицето особени вещества, замазват само недостатъците. И аз мога да ви подмладя, но като се омиете, ще бъдете същите.

Не носи еднообразни мисли! Няма нещо по-лошо от еднообразната мисъл. Тя е като един чук, който удря само на едно място. Никога не удряй силно. Никога не слагай лоша мисъл в себе си. Лошите мисли ще дойдат, но гледай по възможност ударът да е по-слаб. Всеки ден противодействувай. Не казвай:,,Аз остарях", а кажи: „Аз придобих знание." Защо ще кажеш „остарях". Вие свързвате знанието със старостта, свързвате два полюса, които са несъвместими; свързвате знанието, което е силно, със слабостта, със старостта. Вие свързвате слабостта с един силен организъм. Ще свържете знанието със здравия организъм. Казваш: „Добих знание, но остарях." Мисълта за остаряването не е права мисъл. Ти имаш най-хубавото съдържание в една форма, която ще се счупи. Господ не иска никога да туряме такова съдържание в несъответна форма. Ще кажеш: „Придобих знание." Благодари на Бога за него. Стани сутрин и си кажи: „Господ ме направи здрав." Сега някои казват: „Трябва да станем свети, че тогава да оздравеем." Сега вие сте свети, но с черно сте облечени. В Европа сега всичките прозорци на хората са облечени в черно, почернени са. Значи условията отвън са лоши. Вие

148

искате да станете свети. Че всичкото онова добро, което усещате във вас – да учите, да бъдете добри, да пеете, да правите добро – всичко това е Божествен импулс във вас. Ти казваш: „То сега няма да го бъде, но в някое друго прераждане, при други условия." Тъй не се говори. Ти като дойдеш до тридесет и три години, повече не може да станеш. Който стане повече, той е виновен. Старостта на земята произтича от престъпленията. Човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си, от всяко едно престъпление човек остарява. На земята законът е такъв. А в небето правят добро, затова се подмладяват. Всяка хубава мисъл, колкото и малка да е тя, подмладява. Всяка една добра постъпка, колкото и да е малка, подмладява. Сега вие ще ми кажете: „Да вярваме ли в това?" Ами туй, в което сега вярвате, вярно ли е? Вие вярвате, че сте остарели, но вярно ли е това? Ако е вярно, тогава моите тълкувания са, че щом сте остарели, вие сте грешили. Някой казва: „Болен съм." – Не греши! Всички болести се дължат на прегрешения. „Коремът ме боли." – Не греши! „Главата ме боли." – Не греши! „Кракът ме боли." – Не греши! „Не ми върви." – Не греши, нищо повече! „Не ме обичат хората." – Не греши, не греши, не греши!

Сега казват: „Какво да правим, каква култура ще дойде?" Културата е Божествената любов. Изпълнявайте я. Като станете сутрин, благодарете на Бога за любовта. Сега вие ставате и казвате: „Туй общество какво да го правим?" Оставете вашето общество. Обществото може да препятствува, но на това общество Бог е господар. На вас

149

кой препятствува, кажете ми. Когато някой се е запъхтял, турил сто килограма на гърба си, изпотил се, кой е турил товара на гърба му? Хората не са му го турили, той си го е турил. Вие туряте мисли и желания, които не са свойствени на живота ви. На човека му трябва непреривната Божия любов, с която постоянно в него да се влива Божественият живот, постоянно да се влива онази струя на Божественото знание в неговия ум. С туй той се подмладява. После постоянно, всеки ден в душата му да се влива струята на Божествената свобода, на Божествената истина. Да се радва, че истината се влива. Радвайте се, че истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият живот се влива във вас. Това е важното. Като станете сутрин, да благодарите на Бога, че новият живот се е влял у вас.

Утре, като станете, нито един да не казва, че е остарял. От всинца искам да благодарите, че Бог е дал любовта си в сърцето ви. Да благодарите на Бога, че е дал светлината в ума ви и да благодарите за истината, която е влял в душата ви. От всички искам да благодарите и после да си попеете. Коя песен ще си изберете? Която да допадне на всички ви. Изпейте онази песен: „Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей." Я да я изпеем сега. (Изпяхме песента.)

Всяка година около четиридесет милиона деца се раждат и се подмладяват. Тридесет и пет милиона умират. Това означава, че светът се подмладява, а не е остарял. Децата, които се раждат, са повече, отколкото старите,

150

които умират. Защото всички, които умират, са стари, а всички, които се раждат, са млади. Близо четиридесет милиона се раждат, значи младостта иде в живота. Отношението е почти 3:4.

Сутрин, като станете, поблагодарете на Бога за любовта, която е в сърцето ви. Поблагодарете на Бога за светлината, която е в ума ви, поблагодарете за истината, която е в душата ви, и после изпейте песента. Изпейте песента, както вие я знаете. Няма никакво музикално правило. Тъй както вие сте я научили криво-ляво, изпейте я. Пейте, както знаете. Да не кажете: „Аз не зная." И като не я знаете, да я изпеете. Като пеете така, с десет години ще се подмладите. За да се приложи в действие любовта, доброто, справедливостта, не трябва да има колебание в човешкия живот. Ние се опитваме в живота. Ние казваме, че Бог е всемилостив. Ние поддържаме, че Бог е всемилос-тив, а ние не можем да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда поне милостив. Щом Бог може да направи всичко, и аз мога да направя нещо. И аз мога да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз мога да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие може да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие може да го направите въа вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. Ще направите един опит, втори, трети, четвърти – зависи от разположението.

Като пеете, вие имате много енергия. Всички пеете с много сила. Повече сила имате, а любовта ви е по-слаба.

151

И светлината ви е слаба. Сила имате, отгоре, от много високо падате. Като започнете песента, тихо пейте. (Учителят пее тихо.) Той изпя песента на друга мелодия. Аз ще го изпея тъй, както мога. Пейте по първия начин, по втория, по който и да е начин. Старите вървят по един път, младите вървят по друг път. Като станете стар, вземете огледалото и си кажете: „Слушай, трябва да се подмладиш." Много мъчно е да си каже човек, че ще се подмлади и да си повярва. Като каже, че се е подмладил, нещо казва: „Остаря, не държат краката." Онези крака, които не държат, са на някой стар твой дядо, който е влязъл в теб и те убеждава, че си стар. Някой път вие страдате от вашите прадеди. Дойде един дядо, втори, трети, четвърти. Понеже не знаят туй учение, като дойдат, казват: „Едно време, като бях на осемдесет години, много пострадах." Дойде друг дядо и той разправя. Започнат тия дядовци и баби да ви разправят и да ви внушават, че и вие сте остарели. Вие остарявате, като слушате приказките на старите дядовци. „Синко, и ти ще остарееш." Ако живеете като тях, ще остареете, ако не живеете като тях, няма да остареете. Ние отричаме това, че ще остареем. Казвам: „Аз няма да остарея." Ще видите. Сега какво вярвате? Аз искам вярата ви да е по-свободна. Не да ви внушава някой. Аз не обичам да внушавам нещо, което е лъжливо. От две неща трябва да се пазите. Някой напише бяла линия на дъската. Дъската е черна, но линията, която е написана, е бяла. Някой път на някое платно, което е бяло, направиш черна линия. Линията е черна, но отдолу платното е бяло. Има някои неща,

152

които са бели. Каквото е отвън, такова е и отвътре, говорете истината. Вие се оцапвате с черно и казвате: „Почернях." Не е право. После друго положение – вие сте черен, побелите се отгоре и казвате: „Бял съм." И то не е вярно. Отвътре трябва да бъдете бели и отвън бели. Ако сте черни отвътре, и отвън да сте черни. Не е лошо човек да бъде черен. Знаете ли какво означава черното? На английски черно е блек. На турски е кара, на гръцки е маврос, на български е черно. Защо е така на разните езици? Светлината има едно добро свойство. Тъмните работи, черните работи събират светлината, фокусират я. А пък белите работи я разпръскват. Това са два полюса, два метода. Когато искате да събирате нещата, ще употребите тъмнината. Когато искате да разпръснете, ще употребите светлината. Казват, че тъмното не е потребно. Тъмнината е потребна да съберете нещата в себе си. Тя е като един потребен метод. Ние сме поставили другояче въпроса. Казвате: „Той ходи в тъмнината." Хубаво е, ако ходи в тъмнина да събира. Някой път трябва да се спрете в тъмното, за да съберете. Като правите добро, никой не трябва да знае. Когато правите добро, да замъглите себе си, доброто да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Когато само вие знаете, че сте направили доброто, тогава ще се ползувате повече.

Та не се плашете. Когато ви дойде една скръб, в скръбта всякога печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава. Следователно Бог изисква да бъдете постоянно щедри. Когато Господ иска да ви направи трудолюбиви,

153

праща ви скръб. Когато иска да ви направи щедри, праща ви радост. Благодарете за скърбите, защото тогава събирате. Благодарете за радостите, защото тогава давате. Казвате: „Учителю, не искам да страдам." Не искате да страдате? Влизам в положението ви. Аз разбирам, че искате да раздавате. Някой забогатял, не иска да страда. Но той мисли криво. Той не иска да има страдания. Ако нямате страдания, ще осиромашеете. Казвам: „Раздавайте." Щом не искате да имате страдания, тогава раздавайте. Щом не искате да скърбите, радвайте се. Благодарете на Бога, когато скръбта дойде. Благодарете на Бога, когато радостта дойде. Вашата скръб е радост на някого и вашата радост е скръб на някого. Тъй че когато ние се радваме, други скърбят, когато те се радват, ние скърбим. Смяна има в природата. В света има обмяна на труда. Всичко в природата си има свой вътрешен смисъл. Светът може да мисли, както иска, но вие правилно трябва да мислите.

Любовта постоянно да се влива в сърцето ви. Светлината постоянно да се влива в ума ви. Истината постоянно да се влива в душата ви. И на сто и двадесет години като станете, да бъдете като че сте на двадесет и една година. Апостол Павел казва: „Всички ще се изменим, всички няма да умрем, но всички ще се подмладим." „Ще изпрати Духа си". Бог изпраща Духа си да оживеят хората, да се подмладят. Значи когато Духът не действува, хората остаряват. Схващайте това правилно. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, всички ще се подмладим".

154

Кажете ми сега, какво да правим с тия ябълки. Ако сме евангелисти, ще ги продадем да вземем пари. Какво да направим с тях, дайте един план. Три сестри да си измият ръцете хубаво, да нарежат ябълките на толкова парчета, колкото сме тук, да ги раздадат и да кажат: „Братко, да дойде любовта в сърцето ти, светлината в ума ти и истината в душата ти." След гимнастическите упражнения елате тук пак, ще направим едно упражнение. „Отче наш"

19 лекция на Учителя,

държана на 7 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта,

София, Изгрев.

155

КНИГА: Вътрешният господар

2009-08-07T08:35:47Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-2_Vatreshniyat_gospodar.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вътрешният господар]] (Назъров) (работи се)
* 2. [[Божествената усмивка]] (Данчето) (работи се)
* 3. [[Новият ден]] (Ани) (работи се)
* 4. [[Две задачи]]
* 5. [[Трите връзки]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Подмладяване]] (Албена Д) (работи се)
* 7. [[Обичайте и ценете]]
* 8. [[Любов към себе си, любов към ближния, любов към Бога]]
* 9. [[Минало и настояще]]
* 10. [[Съвършенството]]
* 11. [[Наука за живота]] (ru_ana) (работи се)
* 12. [[Името Божие, царството Божие, волята Божия]]
* 13. [[Трите закона]]
* 14. [[Влюбване и любов]]
* 15. [[Към съвършенство]]
* 16. [[Отворената врата]]
* 17. [[Сгъстяване, разредяване и разширяване]]

Трите връзки

2009-08-07T08:33:40Z

Албена Д: /* ТРИТЕ ВРЪЗКИ */

==ТРИТЕ ВРЪЗКИ==

,Добрата молитва " Песента „Мисли, право мисли"

Вие всички минавате за много учени и авторитетни хора. Това не може да се откаже. Това е по отношение на по-нискостоящите от вас в Битието. Но по отношение на онези, които са над вас, вие заемате същото положение, каквото заемат онези, които са под вас. Каквото е отношението на по-долните към вас, такова е и вашето отношение към онези, които са над вас.

Трябва да се научите да бъдете свободни. Умът ви да бъде свободен, сърцето ви, волята ви, душата ви, духът ви да бъдат свободни. Вие искате да направите нещо – трябва да бъдете свободни в това. Това се отнася до духа. Искате да почувствувате нещо. Това се отнася до душата. Искате да поканите някого в стаята си. Стаята ви трябва да бъде свободна, за да му я дадете. Ако в стаята има десет души, ще бъде ли той свободен? Ще му дадете една стая, в която няма никой. И той да разполага с нея, както си иска. Някой път казваме: „Да бъдем добри!" Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога владее езика добре? Когато пише и произнася думите без погрешка. Ако при писане на всеки пет думи прави пет погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски. Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения). В старобългарския език има повече ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето. Да опростим езика." А пък французите турят ударения. В българския език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаете да сричате думите в английски език, няма да знаете добре произношението и правописа. Всяка буква си има своя смисъл. Вие изучавате езика, но сте го изучили много механично. Например казвате думата „добро". Но доброто си има свои елементи. Колко елементи има доброто? С колко букви се пише тази дума на български? С пет. Ако пишете на английски, знаете ли колко букви ще употребите? Четири. Пише се с две о: gооd. В музиката има един закон. Вие можете да повторите една нота, да вземете например ''до'', ''до''. Това се казва прима. Но като вземете тези два тона ''до'', те се различават. Не са все едно и също нещо. Напреженията на първия и на втория тон се различават. Вие никога не можете да изпеете два пъти ''до'' съвършено еднакво. Второто ''до'' се различава. Има известни трептения, които ухото не съзнава. Първото ''до'' вземаш по-силно, а пък второто – по-слабо; различават се. Четири или пет пъти да вземеш ''до'', между тях има все едно различие.

Понякога вие се критикувате. Критиката е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите. Като пишеш на един професор на български език, той ще коригира написаното. Вие трябва да изучавате езика. Той има Божествено произхождение. Българският език е едно наречие на Божествения език. Английският език и другите езици са все наречия на този език. Ще трябва да изучавате този Божествен език. Ако измените интонацията на думата „добро" според мястото в изречението, може да се вземе като прилагателно или като съществително. Ако сега влезете в другия свят, на портите каква дума ще кажете на духовен език. „Моля, мога ли да влеза вътре". На онзи, който седи по-горе от вас, по-големия и по-силния, можехте да се молите, на онзи, който седи по-ниско от вас, вие му заповядвате. На по-силния казвате „моля", а пък на по-долния от вас казвате „иди". На слугата казвате „иди". В българския език думата „иди" има две значения. Иде някой отнякъде към вас. После казвате „иди", т.е. върви нататък.

Духовният език е много сложен. Там има такива ударения, че само от ударения ще ви се замае главата. Всички вие все страдате от това. Ще ви изясня идеята, която е в моя ум. Един цар излязъл инкогнито, на български ще кажем предрешен. Гледа един беден човек със съдрана риза, със съдрани гащи, свири на цигулка. Децата му, момчета и момичета, играят наоколо. Царят казал: „Колко са бедни тези хора." Влязъл при тях, те му поиграли и той им дал една крупна сума, като помислил, че с това ще им подобри живота. Този беден човек се замогнал, станал голям търговец на памук. Един ден, една голяма топка памук паднала на рамото му и дълго време ръката го боляла. Парите, дадени от царя, не направиха бедния човек по-щастлив.

Често казвате: „Много съм наскърбен. Тъжна е душата ми." От какво е тъжна душата ти. Всички страдат от преждевременни желания, от преждевременни постъпки, от преждевременни мисли, от преждевременни работи. И първият човек пострада от преждевременни неща. Господ му казал: „Не е време да се занимаваш с онова дърво." Адам беше отличен зоолог, а Ева се занимаваше с ботаника. Опасна работа е това. С животните може да постъпваш, както искаш, но с растенията ще бъдеш внимателен. Тази наука още не е за теб. Адам беше много послушен. Но той имаше една сестра, родена с него, която за ботаниката – да изучава растенията – душа даваше. Тя знаеше всички растения. И веднаж каза: „Видях едно дърво." Адам я спря: „А, не го бутай!" Тя настоя: „Искам да знам какво е скрито в него, какво има в него." Тогава Адам каза: „Аз се съмнявам в него." Ева каза: „Един професор по ботаника пожела да ми предава тая наука. Той беше облечен с мантия." Понеже Адам имаше много работа по зоология, той остави Ева да се занимава с ботаниката. И започна разговорът между Ева и този професор. Професорът попита Ева: „Какво мислите за това растение?" Ева отговори: „На нас ни казаха, че в това растение се крият опасности и че който яде от него, умира." Професорът каза: „Вие не сте разбрали. Не е така. Вътре в това растение се крият тайните на живота. Който яде от него, става като Бога. Всесилен става, може да създава слънца, светове, цели вселени. Във всичко е свободен."

Сега ще кажете, че Ева е направила погрешка. Ако бяхте на мястото на Ева, вие какво щяхте да направите? Аз ви питам: Когато една млада мома минава покрай едно красиво дърво, наречено момково дърво, обвиснало с хубави плодове, защо, като го погледне, желае да го бутне. Не бутай там. Тя иска да види какво е това момково дърво. Кажете ми кой от вас би устоял на такова момково дърво. Представете си, че това е хлебно дърво, а вие сте гладни, три-четири дена не сте яли.

Има заблуждения в дишането, от които идат болестите. Има много системи за дишане и в Индия, и в Европа. Всички тези системи не са направили хората щастливи. Казвате: „Трябва да мислим." Хубаво, но колко хора мислят правилно? Вие, ако не мислите правилно, ще си навлечете неприятности. Казвате: „Човек трябва да живее." Добре, но как трябва да живее. Вие живеете, но този живот, в които живеят хората, не е онзи живот, към които се стремите.

Аз не искам сега да спрете критикуването. Критиката я оставете за в бъдеще, за по-нататък. Някой казва: „Аз не можах да използувам живота си." Мога да ви запитам: Защо не можахте да използувате живота си? Да допуснем, че сте били богати, живели сте трезвено, вино не сте пили, на автомобил не сте се качвали, копринени чорапи не сте носили, хубави шапки не сте туряли на главата си, копринени ризи не сте носили, кокошки и пуйки не сте яли. Въздържатели сте били от всичко; Баница не са ви точили, сладкиши не сте яли. И казвате: „Не можах да си поживея." Хубаво. За да бъдете щастливи, това, което го носите, трябва да ви обича и вие да го обичате. Трябва да обичате вашите обуща. Ако не ги обичате, и те няма да ви обичат; тогава не можете да бъдете щастливи. Ръкавиците ви трябва да ви обичат и вие да ги обичате. Казвате: „Обичам да гледам всичко." Не, всичко няма да гледате. Ако погледнете това, което не ви обича и вие не го обичате, ще бъдете нещастни. Не само да го обичате, но едновременно трябва и то да ви обича. Казвате: „Как да го обичам." Вие знаете как да обичате. Да обичате някого е много просто нещо, както е просто да обичате цвете. Сутрин момата, като стане, ще отиде на извора, ще вземе най-хубавата вода и ще напои корена на цветето. Това значи да обичате едно цвете. И цветето, понеже има повече любов, пуща повече ухание. Любовта, която излиза от това цвете към вас, казва: „Много ти благодаря, че ме поля." Поливането на растението е обич към него. Аз съм дал нещо, като съм полял цветето, но в себе си нищо не сам дал. Не отивам да го милвам, защото ако го милвам, някой път ще го осакатя. Искате ли да милвате някой човек, ще го осакатите. Голяма наука е милването. Тепърва трябва да учите какво е милване. Бог, за да ни милва, трябва да ни изпрати топлина, светлина, въздух. Вие мислите, че трябва да милвате с ръцете си. Знаете ли колко са груби ръцете. Ако пипнете сухо дърво и то оживее, тогава ръцете ви са богати. Ако не оживее, да знаете, че ръцете ви нямат това знание. Сега вие ще влезете в едно противоречие. Това, което ви говоря, трябва да го проучвате добре.

Ако изучавате съвременното пеене – оперното например, знаете ли какво нещо е опера. Вие, за да пеете като оперен певец, трябва да знаете много неща, трябва да имате обхода, интонация, разбиране. Няма да пеете сам и трябва да знаете на всекиго как да отговаряте. Всички няма да станете певци, но всички трябва да знаете да пеете. Всички няма да бъдете оратори, но трябва да знаете как да говорите. Всички няма да се научите да вървите, светлината върви, но все пак трябва да знаете как да вървите, как да бягате. Има хора, които като бягат, правят големи крачки, а пък други правят малки. Каква е разликата между тези, които като бягат, правят големи крачки и други, които при бягане правят малки крачки.Онзи, който прави големи крачки, е много уплашен, а пък онзи, който прави по-малки крачки, е по-малко уплашен. Кое е по-хубаво: да скачате или да не скачате? Да скачате. По-добре е човек да направи някоя грешка и да е свободен, отколкото да не е направил погрешки и да не е свободен. Ако ви турят в едно шише, ще бъдете чисти, няма да падне нито една капка на главата ви, но тая чистота не е достатъчна. Всички искате да бъдете чисти и святи, да ви затварят някъде. Вие имате чужди идеи. Щом сме излезли от ръцете на Бога, ние сме чисти; нечистотата е дошла отпосле. Тя не може да проникне в душата и всички страдания и мъчения са методи на чистене на нечистотиите. Когато страдате, вие се чистите. Всички вие знаете как да се чистите. Аз, който обичам толкова чистотата, някой път погледна и видя петно на дрехата си. Искам да зная как е паднала тази капка. Изследвам дали е отдясно или е отляво, изчислявам дали е по-близо или по-далеч от устата. Изчислявам математически, правя скица къде е петното. Това са научни изследвания. Ако едно петно падне на края на палтото, долу, пак правя скица, измервам колко е голямо. Ще кажете: „Само това ни остава, да изследваме петната си." Ние с големи работи ще се занимаваме. Аз се радвам, че се занимавате с големи работи, но в големите работи има голямо главоболие. Искате да бъдете богати. Хубаво, но голямото богатство носи големи страдания. Вие не искате да бъдете сиромаси, но знаете ли, че големи добродетели се крият в сиромашията. Погрешката ви е, че искате да бъдете богати, когато не трябва да бъдете богати. Някой път не искате да бъдете сиромаси, когато трябва да бъдете сиромаси. Някой път трябва да бъдете сиромаси. Друго трябва да разбирате под думата сиромашия. Под думата сиромах вие разбирате човек, който няма пари, един бедняк, който няма никакви условия. Това е право, но това отчасти е вярно. В сиромашията ще научите какво нещо е смирението. Не може да разберете какво нещо е смирението, ако не сте сиромах. За да научите какво е смирение, най-първо ще бъдете беден. После, за да се научите на смирение, трябва да бъдете и богат. И в богатството се учи смирението. Има едно смирение, което учи сиромаха. А има и смирение, което учи богатия. Вие всички искате да учите смирението на богатия. Това е много трудна работа. Най-първо ще научите смирението на сиромашията. (Учителят записа на дъската четири букви: ''л, б, о, в''.) Какво разбрахте? Ще поставим ''ю'', за да стане любов. За да дойде любовта у вас, трябва да добиете най-първо известни качества. Едно любовно чувство не може да дойде у вас, ако най-първо не се свържете с тези трептения, които идват отгоре. Любовта иде отгоре, от Бога. Няма да очаквате любовта да дойде някъде от земята. Така ще се самозаблудите. Любовта трябва да излезе от вашия ум. Ако излезе от сърцето, друг е нейният произход. Ако пък излезе от тялото, пак е друг произходът. Най-напред в любовта трябва да се научите да възприемате. Няма да бъдете горделиви. Гордостта е планински връх. Горделивият човек е планински връх. За да разберете любовта, трябва да бъдете като долина. Това, което Бог ви дава, трябва да го възприемете и да го обработите. Може да ви е приятно или неприятно, но ще трябва да свършите добре работата си. Добре свършената работа носи благословение, пък всяка работа, като не е добре свършена, не носи благословение. Вие може да се занимавате с любовта, но любовта е работа. И тази работа трябва да се свърши без погрешка. Например как ще оцените един човек, който ви обича, който ви дава всичко, ако не знаете как да възприемате и да оценявате това, което ви дава? Ако ви дават вода с любов, от нея не трябва да падне нито една капка по земята. И есенцията не трябва да се изпари през запушалката. В любовта не трябва да опорочавате това, което ви е дадено. Името, съдържанието и проявата на любовта не трябва да се опорочават. Всички хора се запознават чрез любовта. Най-първо те се срещат като ангели, после като хора и после като животни. Често съм привеждал примера на онзи турски бей. Жена му казва: „Ти си княз на князете." Той бил свободен, но после се сгодил. Като се сгодил, му казали: „Близо си до хората." След като се оженил, му казали: „С хората си наедно." След това напуснал жена си. Казали му: „Ти си за смях на всички, ти си за посмешище." Най-напред започвате като князе, после идвате до нивото на хората, след това ставате като животните, а има състояния по-лоши и от тези на животните.

Вие казвате: „Ние сме грешни хора." Оставете вашите грехове. Те са външни работи. Ако не говоря един език, това не показва, че съм глупав. Ако някой не говори добре английски, това не показва, че е грешен човек. Коя е най-меката дума, с която децата започват. Децата започват с думата „мамо". Когато произнесете „а" добре, значи сте в края на работата и сте доволни. А когато произнесете „а" лошо, в края на работата не сте доволни. В думата „благост" звукът „а" има хубаво произношение. Ако искате да намерите в български правилното произношение на „а", ще го намерите в думата „благост". И това ще се отрази върху вашия ум, върху вашата воля. В буквата „а" вие сте натоварен вече с някаква идея, с някое впечатление, с някое чувство, искате да извършите някаква работа. Ако взема товар на гърба си, колкото този товар е по-тежък, толкова трябва да имам по-здрава основа, за да го нося. Ако малко кръшне кракът ми, мога да падна някъде и да го изкълча. Та човек трябва да бъде много умен, когато носи товара си. Вие казвате: „Трябва да имаме една велика идея." Тази велика идея е у вас. Някой път искате да имате големи скъпоценни камъни, злато. Богатите хора не са доволни, понеже златото е погълнало техните чувства. В света, ако търсите недоволни хора, ще ги намерите между богатите, понеже сърцето им е отишло в трупане на външни богатства. Не можете да отидете при Бога, понеже сте богати, понеже сте свързани. На двама господари не може да се служи. Казвате: „Господи, аз искам да Ти служа, но паричките ми да не буташ." Ако сте учен, може би ще кажете: „Господи, искам да ти служа, но знанието ми да не буташ." От известно знание трябва да се освободите, например вашата идея за любовта, тълкуванието ви за любовта. Някой ще попита: „Как да обичам?" Ако ви попитат как да ви обичат, знаете, но как да обичате, не знаете. Върху това всеки си има свой метод. Аз не съм намерил двама души да са еднакви относно любовта. Вие не можете да обичате всички хора по един и същи начин. Всички хора не пият еднакво количество вода. И ако обичате един човек, ще знаете колко вода трябва да му дадете, а не да плиснете настрани излишната вода. Това не е любов. Всичката вода, която му давате, трябва да я изпие и после трябва да има една кърпа, с която да попиете всяка капчица, та нищо да не се изгуби. А пък вие най-първо обичате един човек и после подхвърлите любовта като книжна дреха. Така осакатявате себе си. В любовта най-напред се повдигате, а после се унижавате. В любовта най-първо повдигате едно същество във вашето съзнание и мислите, че то е съвършено, че има всички добродетели. И това същество мисли, че е намерило един поклонник и се радва. Един ден вие го вземете отвътре и го хвърляте в тинята. Каква е тая любов? Защо ще го вдигнете горе и после ще го хвърлите? Защо ще имате една хубава мисъл и после ще я турите в калта. Или имате едно хубаво чувство и после го хвърлите. Това не е ново. Най-първо ние грешим спрямо себе си, после спрямо нашите ближни и спрямо други хора. Когато съгрешите спрямо себе си, как ще се справите с това? Вървите по пътя и си ударите крака, каква е тая погрешка?

Направили сте погрешката спрямо вашия крак и трябва да се извините. Как ще се извините, когато ударите крака си? Ще вземете чук и ще махнете този камък от пътя. Но с това вашият крак не оздравява. Как се извинявате на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки." Обаче в истинския път на живота, щом тръгнете, окото ви ще бъде отворено. Ще разгледате целия път, ще гледате по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимавате да не ударите крака си. Ако ударите крака си, нямате уважение и почитание към него. Тогава нямате уважение към доброто в света. Щом нямате уважение и почитание към доброто, не може и да го направите. Може да мислите, че правите добро, но това не е добро. Сега да ме разберете ясно. Ако вземете едно житно зърно и го турите на един камък, вие не сте свършили никаква работа. Също така не сте свършили никаква работа, ако го заровите на три-четири педи дълбочина. Трябва да знаете колко пръст да турите на това житно зърно. Да не му туряте повече килограми, отколкото трябва. Ще му турите само малко пръст, за да може да поникне. А на тази дълбочина, като пусне своите коренчета, ще оставите на него да отива надолу, колкото иска. То е негова работа.

Дойде ви една идея – посадете я във вашия ум. Знаете ли колко е деликатно да се посее една идея или едно чувство?

Ако влезете в един склад, дето има барут, и ако имате само една запалена кибритена клечка, знаете ли какво може да стане? За да се направи едно голямо зло, не мислете, че трябва да има голяма причина. Ако имате само една запалена кибритена клечка, какво може да стане? Като влизате в този склад, няма да носите кибритени клечки, няма да има железа на обущата ви отдолу. Ще влезете с платнени обуща, за да не възпламените взривното вещество.

Такива взривове постоянно стават у вас. На ден колко пъти стават такива взривове? Казват ви: „Знаете ли вашата дъщеря кой път е хванала? Днес я видях в кабарето с един момък." Аз питам: Ако златото падне в калта, става ли на кал? Знаете ли какъв студ има в пространството, през което слънцето пътува. Външните условия не са могли да изгасят слънцето.

Вие се страхувате да не угаснете. Човек изгасва само при едно условие – при дървото за познаване на доброто и злото, когато се прекъсва връзката между човека и Бога. И там е всичкото зло. Злото прекъсва връзката, която съществува между човека и Бога. И щом се прекъсне тази връзка, тогава човек постепенно почва да се смалява. И щом се смали, няма изход отникъде – умира. И ние умираме, когато прекъсваме връзката с Бога. Щом си свързан с Бога, ти си във вечния живот. А щом прекъснеш връзката, влизаш в друг свят. И светът на смъртта е реален, но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение.

Ти казваш: „Аз обичам Бога." Под това се разбира, че ти го обичаш, или Бог те обича. Когато Бог те обича, трябва да възприемеш Неговата любов и да пазиш тази връзка свещена. И единствената връзка, която трябва да пазите свещена, е връзката на Любовта. Ще я чистите, за да няма прах, дори и най-фин прах. Да кажем, че имате една свещена идея. Сутринта, като станете, колцина ще я почистят? И после, когато четете книга, ще си омивате ръцете хубаво и тогава ще четете книгата. Страниците трябва да са чисти. Ако оцапате книгата, и умът си ще оцапате. Ако свири някой на пиано с нечисти ръце, тогава клавишите ще се оцапат. Аз гледам някой път клавишите са изцапани. Гледам и какви са ви дрехите, обущата, гледам как си вчесвате косата. Някой път гледам очите ви. Искам да зная как гледате, дали погледът е нагоре, надолу или настрани. Има една жица на любовта – гледам накъде е погледът спрямо нея. В това отношение за мен всеки човек е интересен. Ако погледът е надолу от жицата, той е материалист; ако е отляво – обича да насилва; ако е отдясно – обича да използва хората. Ако гледа нагоре, той има нещо благородно в себе си. Някой започва добре, най-първо поглежда нагоре, после наляво, надясно и след това надолу. Но после не си вдига очите нагоре. Той вече е направил първата погрешка. Нагоре, надолу, настрани и после пак нагоре. Та при всяко действие, което правите, трябва да се отнасяте към оная първа причина, която действа в света. Ако аз работя и светлината не ме озарява, няма да направя хубаво работата. Та винаги трябва да имаме онази, Божествената светлина, за да можем да живеем, както искаме. Всички ще си направите по една стаичка. Препоръчвам ви да имате по една горница, не е нужно да бъде много широка, само за един човек, само за вас. С една масичка, един прозорец и едно столче. И в тази стаичка да разрешавате всички мъчни въпроси. Щом имате мъчнотии, в своята горница лесно ще ги разрешите. Който има горница, лесно разрешава въпросите, а който няма горница, мъчно ги разрешава. Това е наука.

А сега ми произнесете думата любов. (Учителят произнася думата любов и едновременно маха с ръцете си, нагоре, надолу, настрани и пак нагоре.) Я изпейте сега думата „любов". Ще изслушам всинца как ще я изпеете. Имате дванадесет саксии с цветя. И ако изпеете думата „любов" правилно, то тези цветя ще се развеселят и ще изпущат повече благоухание. Ако пък не пеете хубаво, тези цветя ще започнат да увяхват. Щом увяхват, аз зная, че в моята градина някой човек не е изпял хубаво думата „любов". И ще видя къде този човек е направил погрешка. Всяко едно цвете ми говори къде е направило погрешка в любовта. Дванадесет саксии има в невидимия свят, които представляват вас. Кажете ли лоша дума във физическия свят, тези саксии ще почнат да вехнат. И Господ, като погледне, ще каже: „Нещо стана долу." Ще изправите думата си заради благото на вашите цветя. Ако повехнат вашите цветя на небето, вие не можете да отидете там. Ако пък не повехнат, ако са свежи, вратите на небето всякога са отворени за вас. Най-първо умът ви трябва да бъде облечен в светла дреха, не с бяла, а със светла дреха. Сърцето ви трябва да е с червена дреха, а пък волята ви – с виолетова дреха. Вашата душа с какво трябва да бъде облечена? Каква дреха ще турите на душата си, на духа си, на вашия ум и на вашето тяло? Това е предметно учение. Ти не може да предадеш една идея, не можеш да направиш една идея позната на другите, ако не е позната на теб. Ти не можеш да предадеш един тон ''до'' вярно, ако самият ти не го вземаш вярно. Най-напред твоят ум, сърце и воля трябва да бъдат четири месеца в музикално положение и тогава ще можеш правилно да вземеш ''до''. Ако умът, сърцето, душата и духът са в изправност, тогава можеш да направиш всичко, както трябва. Ние не трябва да нарушаваме тая хармония, която Бог е вложил в нас, от нея трябва да се учим. При молитвата се цели между другото Бог да изпрати Духа си, за да поддържа тази хармония в нас. Да поддържа хармония в отношенията между нашия ум, сърце, душа и дух. Тези отношения трябва да бъдат чисти. Писанието казва: „Бог ще изпрати духа си." И той, като дойде, хармонизира всичко.

Щом критикувате, това не е любов, щом виждате в другите дефекти, това не е любов. Щом сте координирани добре, когато ходите по земята, през където минете, ще оставите своите идеи. А пък щом не сте координирани, отдето минете, пак ще оставите идеи, но други идеи, други отпечатъци.

Най-първо трябва да имате връзка с Бога. Тогава Неговото състояние се предава на вас, понеже единствено Бог е съвършен. Даже само като помислите за Бог, Неговото състояние ще се предаде на вас. Някой казва:,,Аз съм праведен човек." Не, праведността е един непреривен процес на постоянно обновяване. Любовта ви трябва да бъде постоянна във вашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и този кръг на движение трябва да става постоянно у вас. Вие казвате: „Ние опитахме какво нещо е любовта." Не, любовта вие не я сънувате дори. Това, което наричате любов, това е любов, от която хората умират, от която се разочароват. Това е предисловие на оная Любов, която носи в себе си вечния живот. Вие искате да не остарявате. Сега сте остарели и мислите, че ще умрете и после наново да се подмладите. Хубаво, тогава трябва да знаете втори път къде ще се посадите, и кой ще ви посади, и как ще ви посади. Може някой да ви остави върху някой камък и някоя гарга може да дойде и да изяде посятото. Един сял жито. Гаргите грачели и изяждали посятото и той казал: „Не искам да сея вече. Гаргите изядоха всичко." Той гледа, че и крината се изпразнила вече. Казвам: Да напълни пак крината и като се наядат всички гарги, пак ще остане. Гаргите няма да изядат целия хамбар. Сто гарги, хиляда гарги колко ще изядат.

Та не се обезсърчавайте от несполуките във вашия живот. Казвате: „Това не стана, онова не стана". Гаргите изядоха житото. „Това постигнах, онова не постигнах." Отсега нататък трябва да постигнете. И какво трябва да постигнете. Които сте остарели, казвате: „Оставете младите да му мислят". Не, старите да му мислят, а пък младите да работят. Между млади и стари трябва да има една много интензивна връзка. Най-първо не мислете, че сте стари. Изхвърлете тази дума старост. Вие си придавате много голямо значение, като се мислите за стари. Един от вас ми казва: „Толкоз дългове имам, пари нямам." Друг казва: „Болести имам." Трети казва: „Имам големи недоразумения с другите." Четвърти казва: „Службата си не съм уредил." И всеки ми казва: „Уредете външните работи и тогаз ми говорете за Божественото." Аз пък ви казвам: Вие сте горе на едно дърво и сега зреете. Аз не искам преждевременно да узреете и знаете ли защо? Защото, ако узреете преждевременно, свинете ще ви изядат. Ще дойде вятър, ще ви раздруса и свинете ще ви изядат. И свинята ще каже: ,,Аз го изрових от земята." Та трябва да узреете като дряна най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано." Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал и казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш страданията, които аз минах. Ти си прав и си по-майстор от мене, щом ме излъга." Та дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. Ако синът не се опитва да лъже баща си, и баща му не лъже.

Вие сега ще направите едно заключение: хората имат двама бащи. Бог казал на Адама: „Синко, от това дърво излиза лъжата, а тя е, която носи голямо нещастие в живота. В живота си никога няма да ядеш от него. Никога в живота си няма да лъжеш, ще говориш всякога истината. Щом кажеш първата лъжа, ще умреш. Няма да ядеш от дървото на доброто и злото, значи няма да казваш лъжа. Щом кажеш най-малката лъжа, ти си ял от забранения плод. Яж от дървото на живота, т.е. яж от дървото на истината." Като направите една погрешка, идва лъжата. Криете погрешката от себе си, от ближните си и от Бога. Не че трябва да отидете и да я казвате. Ни най-малко не я разправяйте. Щом я разправяте на ближния си, вие искате той да ви помогне. Щом я изповядате на Бога, искате Той да я изправи. Ако можете да си помогнете сам да я поправите, тогава не ходете при Бога и при ближните си. Ако не можете сам, тогава идете при ближните си и при Бога. Аз не говоря за големите погрешки, аз говоря за някои, които отпосле могат да станат погрешки. Например вие дьржите една чаша хубаво вино, то е само петдесет грама. Няма никакво зло в тази чаша. Можете да пиете, но ако почнете често да употребявате тази чаша, след това може да станете пияница. Ще добиете един навик и ще изгубите науката си. Имате един учен човек, професор, който умира от малката чаша. Учен, способен човек беше.

Бих искал от тази сутрин да бъдете свободни от терзанията, които имате в ума си. Някой път казвате: „Този не ме обича, онзи не ме обича." Някой може да мисли, че и аз не го обичам. Аз съм недоволен от него, понеже няма какво да ми даде. И той не ме обича, понеже и аз няма какво да му дам. И двамата не се обичаме. Тогава ще се хванем един друг за ръка и ще отидем при някой, който ни обича, т.е. който може да ни даде нещо. И тогава от това, което ни даде, можем да си дадем нещо един на друг. Тогава вие двамата, които не се обичате, идете ръка за ръка при онзи, който ви обича. И ако той не ви обича, тогаз се хванете и с него за ръка и идете при някого, който ви обича и си напълнете стомничката. Вие, които не се обичате, ще се хванете ръка за ръка. Това е възможно. Има една любов на безлюбието. Тя е най-безкористната. Хванете го за ръката, но нищо не очаквате, не искате да вземете. Едвам го търпите. Някой път хванете някоя кокошка, видите, че е мършава и я оставите. А пък като видите, че е мазна, я ядете. Радвайте се, че не ви обичат. Та казвам, че в безлюбието има една добра страна. Някой човек не ви обича и казва: „Аз не искам да ви обичам, понеже и двамата сме бедни. Идете при някой, който може да ви обича."

Когато сте недоволни, да знаете произхода на недоволството. Когато се усетите радостни, да знаете произхода на радостта и да умеете да я задържите, понеже ще дойдат лоши условия. Тогава радостта е едно богатство и при трудните условия ще можете да извадите нещо от нея. Иначе ще се намерите един ден в трудно положение. Искам да изгоня от вашия ум страха. Страх не трябва да има. Само един страх да остане у вас, един страх се позволява – страх да не прекъснете връзката на любовта. Свещен страх да имате да не прекъсвате връзката си с Бога, с Любовта. Дръжте това разбиране, което имате за Любовта, за Бога. Моето разбиране е за мене. Ако за тази връзка говорите по-малко, е по-хубаво. Което аз направя, то ще свидетелствува за мен. Това, което не мога да направя, то не може да свидетелствува. Казвате на някого, че го обичате. Той ще ви постави на изпит. Казвате на един беден човек, че го обичате. Той ще каже: „Може ли да ми направите една услуга, да ми дадете нещо." Ако сте лекар и кажете, че го обичате, той ще каже: „Моля, не може ли да ме излекувате." Та всички проповядвате една любов, за която нищо не правите. Мислите ли, че като нарисувате едно цвете на дъската, че това е цвете. Посадете едно семенце и нека цветята сами за себе си да говорят. В новото учение благото, Божественото благо трябва да дойде от Бога. Но законът е следният: Това благо някой път право до вас не може да дойде, трябва да мине през някоя среда. Например светлината минава през въздуха. И благодарете, че минава през въздуха. Има една опасна страна, която носи със себе си светлината, която иде от пространството. И въздухът трябва да задържи нещо от тази светлина, за да я нагоди към вас. Божествената любов ще мине през онзи човек, който ви обича, за да се приспособи към вас. Всеки човек, който ви обича, е една среда за вас, през която ще мине Божествената любов, за да нагоди тая любов и за да може да я възприемете. Всеки човек може да ви бъде полезен и за всеки човек вие можете да бъдете полезни като среда. Та Божествената Любов някой път трябва да мине през няколко души, за да се приспособи и да дойде при вас. Всеки човек, който ви обича, той ви придава Божествената любов без никакъв примес, а пък онзи, който не ви обича, той дава любовта с примеси. А всяка любов без примеси носи радост. И всяка любов с примес носи страдание. Та сега бъдете проводници на онази любов, която е без примеси. Гледам, че мнозина от вас сте нетърпеливи. Аз бих желал да бъдете търпеливи колкото мене.

Има една любов на книжни пари, а има пък една любов на звонкови пари. Та сега вие сте много богати с книжни пари. С няколко милиарда от тях можете да вземете един обед.

Някои от вас се занимавате с окултните науки. Все говорите за окултното, за окултната страна на нещата. Окултната наука е една тайна наука. Тя е като нашите естествени науки. Това е наука за външния свят, за придобивки, за това как да станеш силен и богат човек. Това не е мистичната страна, не е вътрешната страна на живота. Окултната наука е външната страна, а мистичното – вътрешната страна. Божественото е реално, то носи вечното в себе си. Вътрешната страна обхваща безграничната Божествена Любов, несъизмеримата Божия Мъдрост и непобедимата Божия Истина. Граничната любов образува нещастия. Граничната мъдрост образува нещастия. И победената истина носи страдания. Пристъпете към тази Божествена наука и ще срещнете там мъчнотии. Не мислете, че в този свят, в който влизате, ще влезете лесно. Като влезете в Божествената наука, ще минете през бойното поле, ще минете през куршуми, но няма да ви ранят. Ако пък нямате тази наука, ще бъдете ранени навсякъде, няма да имате място, дето няма да бъдете наранени: по лицето, ръцете, краката и пр. Ако пък имате Божествената наука, куршумът ще мине покрай дрехата ви. До вас хиляди ще падат и няма да ви повредят. Облечете бронята на Любовта, облечете бронята на Мъдростта, облечете бронята на Истината и с тия три брони ще влезете да воювате. Няма да бъдете страхливи. Сега имате да минавате през зор и не само през зор, но и трудни задачи имате да решавате. Досега сте имали задачи само с едно неизвестно, а сега ще имате с десет неизвестни. Първото нещо е да благодарите на Бога, че сте дошли живи и здрави до това положение. Като погледнете, кажете: „Слава Богу, минахме." Благодарете и, като тръгнете напред, назад не се обръщайте, а гледайте напред. Хубавото да седи пред вас. Не гледайте този свят, от който сте излезли, не да се простите с него, но да не се безпокоите. Носете си едно знаме. Като искате да погледнете онези, които идат подир вас, дигнете знамето и кажете: „Напред, напред, тук има път, по този път вървете." Всеки да носи своето знаме. Няма да остане нещо, което да не ви вземат. Страданието и мъчението в какво седят? Те седят в следното: В турско време, като дойдат разбойници, дадат им всичко и разбойниците заминат. Вземат парите, но по някой път турят горещи железа на вратовете на хората, за да изкажат къде са парите. Това е мъчението. Някой път ще има страдание – само ще вземат от вас. А пък някой път ще има една верига на врата. Но ако вървите по този път, за който ви казвам, вратът ви ще бъде здрав и разбойници няма да има във вас. Отвън може да имате мъчнотии. Други мъчнотии няма да имате.

Любовта е, която спасява хората. Мъдростта е, която урежда живота на хората, и истината е, която дава свобода на хората. Бог е, който ще внесе в нас вечния живот, ще ни даде знание и ще ни освободи. Единствен Той е, който освобождава от разбойниците. Та казвам: Пазете три важни връзки – връзката на Любовта, връзката на Мъдростта и връзката на Истината. В себе си – никакви лъжи. Себе си няма да лъжете. Ближния си няма да лъжете и Бога няма да лъжете. Трима няма да лъжеш: себе си, Ближния си и Бога.

Какво ще кажеш на един камък? Ще му кажеш: „За да не те тъпчат хората, ще те туря настрана." Причината да го туриш настрана не е само в това, че хората го тъпчат, но и за да не пречи на хората.

Бъдете свободни. Сега вие ще се изпоплашите. Влизате в един свят и ще започне да ви е страх. Казвам ви: Това не правете, онова не правете. Ти казваш: „Какво трябва да правя." Някой ще каже: „Много хубави дрехи да не носиш, обуща да не носиш, да ходиш с обуща, които Бог ти е дал, с ръкавици, които Бог ти е дал."

Всеки от вас може да носи обуща, каквито иска, да носи дрехи, каквито иска, да носи панделки, каквито иска. Някой носи в горния си джоб копринена кърпа. Какво лошо има в това. С това иска да каже: „Аз съм работлив като копринената буба."

Пазете сега връзката. Вие Божествената връзка не можете да скъсате, но казвам: Не цапайте връзката си, понеже при най-малкото цапане на връзката, по която иде любовта, енергията на любовта не се предава правилно. Като станете сутринта, очистете тази нишка, за да се предава правилно любовта. И всичко, каквото правите, да ви бъде приятно. Иначе идат всички недоволства. Изчистете тази връзка и тогава, каквото правите на земята, ще ви бъде приятно и другаде. Като ядете, да ви е приятно, като обичате хората, да ви е приятно, каквото правите, да ви е приятно. Това е хубавото в живота.

''„Отче наш "''

18 лекция на Учителя, държана на 31 януари 1940 г., сряда, 5 – 6,50 часа сутринта, София, Изгрев.

Трите връзки

2009-08-07T08:04:54Z

Албена Д: /* ТРИТЕ ВРЪЗКИ */

==ТРИТЕ ВРЪЗКИ==

,Добрата молитва " Песента „Мисли, право мисли"

Вие всички минавате за много учени и авторитетни хора. Това не може да се откаже. Това е по отношение на по-нискостоящите от вас в Битието. Но по отношение на онези, които са над вас, вие заемате същото положение, каквото заемат онези, които са под вас. Каквото е отношението на по-долните към вас, такова е и вашето отношение към онези, които са над вас.

Трябва да се научите да бъдете свободни. Умът ви да бъде свободен, сърцето ви, волята ви, душата ви, духът ви да бъдат свободни. Вие искате да направите нещо – трябва да бъдете свободни в това. Това се отнася до духа. Искате да почувствувате нещо. Това се отнася до душата. Искате да поканите някого в стаята си. Стаята ви трябва да бъде свободна, за да му я дадете. Ако в стаята има десет души, ще бъде ли той свободен? Ще му дадете една стая, в която няма никой. И той да разполага с нея, както си иска. Някой път казваме: „Да бъдем добри!" Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога владее езика добре? Когато пише и произнася думите без погрешка. Ако при писане на всеки пет думи прави пет погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски. Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения). В старобългарския език има повече ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето. Да опростим езика." А пък французите турят ударения. В българския език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаете да сричате думите в английски език, няма да знаете добре произношението и правописа. Всяка буква си има своя смисъл. Вие изучавате езика, но сте го изучили много механично. Например казвате думата „добро". Но доброто си има свои елементи. Колко елементи има доброто? С колко букви се пише тази дума на български? С пет. Ако пишете на английски, знаете ли колко букви ще употребите? Четири. Пише се с две о: gооd. В музиката има един закон. Вие можете да повторите една нота, да вземете например ''до'', ''до''. Това се казва прима. Но като вземете тези два тона ''до'', те се различават. Не са все едно и също нещо. Напреженията на първия и на втория тон се различават. Вие никога не можете да изпеете два пъти ''до'' съвършено еднакво. Второто ''до'' се различава. Има известни трептения, които ухото не съзнава. Първото ''до'' вземаш по-силно, а пък второто – по-слабо; различават се. Четири или пет пъти да вземеш ''до'', между тях има все едно различие.

Понякога вие се критикувате. Критиката е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите. Като пишеш на един професор на български език, той ще коригира написаното. Вие трябва да изучавате езика. Той има Божествено произхождение. Българският език е едно наречие на Божествения език. Английският език и другите езици са все наречия на този език. Ще трябва да изучавате този Божествен език. Ако измените интонацията на думата „добро" според мястото в изречението, може да се вземе като прилагателно или като съществително. Ако сега влезете в другия свят, на портите каква дума ще кажете на духовен език. „Моля, мога ли да влеза вътре". На онзи, който седи по-горе от вас, по-големия и по-силния, можехте да се молите, на онзи, който седи по-ниско от вас, вие му заповядвате. На по-силния казвате „моля", а пък на по-долния от вас казвате „иди". На слугата казвате „иди". В българския език думата „иди" има две значения. Иде някой отнякъде към вас. После казвате „иди", т.е. върви нататък.

Духовният език е много сложен. Там има такива ударения, че само от ударения ще ви се замае главата. Всички вие все страдате от това. Ще ви изясня идеята, която е в моя ум. Един цар излязъл инкогнито, на български ще кажем предрешен. Гледа един беден човек със съдрана риза, със съдрани гащи, свири на цигулка. Децата му, момчета и момичета, играят наоколо. Царят казал: „Колко са бедни тези хора." Влязъл при тях, те му поиграли и той им дал една крупна сума, като помислил, че с това ще им подобри живота. Този беден човек се замогнал, станал голям търговец на памук. Един ден, една голяма топка памук паднала на рамото му и дълго време ръката го боляла. Парите, дадени от царя, не направиха бедния човек по-щастлив.

Често казвате: „Много съм наскърбен. Тъжна е душата ми." От какво е тъжна душата ти. Всички страдат от преждевременни желания, от преждевременни постъпки, от преждевременни мисли, от преждевременни работи. И първият човек пострада от преждевременни неща. Господ му казал: „Не е време да се занимаваш с онова дърво." Адам беше отличен зоолог, а Ева се занимаваше с ботаника. Опасна работа е това. С животните може да постъпваш, както искаш, но с растенията ще бъдеш внимателен. Тази наука още не е за теб. Адам беше много послушен. Но той имаше една сестра, родена с него, която за ботаниката – да изучава растенията – душа даваше. Тя знаеше всички растения. И веднаж каза: „Видях едно дърво." Адам я спря: „А, не го бутай!" Тя настоя: „Искам да знам какво е скрито в него, какво има в него." Тогава Адам каза: „Аз се съмнявам в него." Ева каза: „Един професор по ботаника пожела да ми предава тая наука. Той беше облечен с мантия." Понеже Адам имаше много работа по зоология, той остави Ева да се занимава с ботаниката. И започна разговорът между Ева и този професор. Професорът попита Ева: „Какво мислите за това растение?" Ева отговори: „На нас ни казаха, че в това растение се крият опасности и че който яде от него, умира." Професорът каза: „Вие не сте разбрали. Не е така. Вътре в това растение се крият тайните на живота. Който яде от него, става като Бога. Всесилен става, може да създава слънца, светове, цели вселени. Във всичко е свободен."

Сега ще кажете, че Ева е направила погрешка. Ако бяхте на мястото на Ева, вие какво щяхте да направите? Аз ви питам: Когато една млада мома минава покрай едно красиво дърво, наречено момково дърво, обвиснало с хубави плодове, защо, като го погледне, желае да го бутне. Не бутай там. Тя иска да види какво е това момково дърво. Кажете ми кой от вас би устоял на такова момково дърво. Представете си, че това е хлебно дърво, а вие сте гладни, три-четири дена не сте яли.

Има заблуждения в дишането, от които идат болестите. Има много системи за дишане и в Индия, и в Европа. Всички тези системи не са направили хората щастливи. Казвате: „Трябва да мислим." Хубаво, но колко хора мислят правилно? Вие, ако не мислите правилно, ще си навлечете неприятности. Казвате: „Човек трябва да живее." Добре, но как трябва да живее. Вие живеете, но този живот, в които живеят хората, не е онзи живот, към които се стремите.

Аз не искам сега да спрете критикуването. Критиката я оставете за в бъдеще, за по-нататък. Някой казва: „Аз не можах да използувам живота си." Мога да ви запитам: Защо не можахте да използувате живота си? Да допуснем, че сте били богати, живели сте трезвено, вино не сте пили, на автомобил не сте се качвали, копринени чорапи не сте носили, хубави шапки не сте туряли на главата си, копринени ризи не сте носили, кокошки и пуйки не сте яли. Въздържатели сте били от всичко; Баница не са ви точили, сладкиши не сте яли. И казвате: „Не можах да си поживея." Хубаво. За да бъдете щастливи, това, което го носите, трябва да ви обича и вие да го обичате. Трябва да обичате вашите обуща. Ако не ги обичате, и те няма да ви обичат; тогава не можете да бъдете щастливи. Ръкавиците ви трябва да ви обичат и вие да ги обичате. Казвате: „Обичам да гледам всичко." Не, всичко няма да гледате. Ако погледнете това, което не ви обича и вие не го обичате, ще бъдете нещастни. Не само да го обичате, но едновременно трябва и то да ви обича. Казвате: „Как да го обичам." Вие знаете как да обичате. Да обичате някого е много просто нещо, както е просто да обичате цвете. Сутрин момата, като стане, ще отиде на извора, ще вземе най-хубавата вода и ще напои корена на цветето. Това значи да обичате едно цвете. И цветето, понеже има повече любов, пуща повече ухание. Любовта, която излиза от това цвете към вас, казва: „Много ти благодаря, че ме поля." Поливането на растението е обич към него. Аз съм дал нещо, като съм полял цветето, но в себе си нищо не сам дал. Не отивам да го милвам, защото ако го милвам, някой път ще го осакатя. Искате ли да милвате някой човек, ще го осакатите. Голяма наука е милването. Тепърва трябва да учите какво е милване. Бог, за да ни милва, трябва да ни изпрати топлина, светлина, въздух. Вие мислите, че трябва да милвате с ръцете си. Знаете ли колко са груби ръцете. Ако пипнете сухо дърво и то оживее, тогава ръцете ви са богати. Ако не оживее, да знаете, че ръцете ви нямат това знание. Сега вие ще влезете в едно противоречие. Това, което ви говоря, трябва да го проучвате добре.

Ако изучавате съвременното пеене – оперното например, знаете ли какво нещо е опера. Вие, за да пеете като оперен певец, трябва да знаете много неща, трябва да имате обхода, интонация, разбиране. Няма да пеете сам и трябва да знаете на всекиго как да отговаряте. Всички няма да станете певци, но всички трябва да знаете да пеете. Всички няма да бъдете оратори, но трябва да знаете как да говорите. Всички няма да се научите да вървите, светлината върви, но все пак трябва да знаете как да вървите, как да бягате. Има хора, които като бягат, правят големи крачки, а пък други правят малки. Каква е разликата между тези, които като бягат, правят големи крачки и други, които при бягане правят малки крачки.Онзи, който прави големи крачки, е много уплашен, а пък онзи, който прави по-малки крачки, е по-малко уплашен. Кое е по-хубаво: да скачате или да не скачате? Да скачате. По-добре е човек да направи някоя грешка и да е свободен, отколкото да не е направил погрешки и да не е свободен. Ако ви турят в едно шише, ще бъдете чисти, няма да падне нито една капка на главата ви, но тая чистота не е достатъчна. Всички искате да бъдете чисти и святи, да ви затварят някъде. Вие имате чужди идеи. Щом сме излезли от ръцете на Бога, ние сме чисти; нечистотата е дошла отпосле. Тя не може да проникне в душата и всички страдания и мъчения са методи на чистене на нечистотиите. Когато страдате, вие се чистите. Всички вие знаете как да се чистите. Аз, който обичам толкова чистотата, някой път погледна и видя петно на дрехата си. Искам да зная как е паднала тази капка. Изследвам дали е отдясно или е отляво, изчислявам дали е по-близо или по-далеч от устата. Изчислявам математически, правя скица къде е петното. Това са научни изследвания. Ако едно петно падне на края на палтото, долу, пак правя скица, измервам колко е голямо. Ще кажете: „Само това ни остава, да изследваме петната си." Ние с големи работи ще се занимаваме. Аз се радвам, че се занимавате с големи работи, но в големите работи има голямо главоболие. Искате да бъдете богати. Хубаво, но голямото богатство носи големи страдания. Вие не искате да бъдете сиромаси, но знаете ли, че големи добродетели се крият в сиромашията. Погрешката ви е, че искате да бъдете богати, когато не трябва да бъдете богати. Някой път не искате да бъдете сиромаси, когато трябва да бъдете сиромаси. Някой път трябва да бъдете сиромаси. Друго трябва да разбирате под думата сиромашия. Под думата сиромах вие разбирате човек, който няма пари, един бедняк, който няма никакви условия. Това е право, но това отчасти е вярно. В сиромашията ще научите какво нещо е смирението. Не може да разберете какво нещо е смирението, ако не сте сиромах. За да научите какво е смирение, най-първо ще бъдете беден. После, за да се научите на смирение, трябва да бъдете и богат. И в богатството се учи смирението. Има едно смирение, което учи сиромаха. А има и смирение, което учи богатия. Вие всички искате да учите смирението на богатия. Това е много трудна работа. Най-първо ще научите смирението на сиромашията. (Учителят записа на дъската четири букви: ''л, б, о, в''.) Какво разбрахте? Ще поставим ''ю'', за да стане любов. За да дойде любовта у вас, трябва да добиете най-първо известни качества. Едно любовно чувство не може да дойде у вас, ако най-първо не се свържете с тези трептения, които идват отгоре. Любовта иде отгоре, от Бога. Няма да очаквате любовта да дойде някъде от земята. Така ще се самозаблудите. Любовта трябва да излезе от вашия ум. Ако излезе от сърцето, друг е нейният произход. Ако пък излезе от тялото, пак е друг произходът. Най-напред в любовта трябва да се научите да възприемате. Няма да бъдете горделиви. Гордостта е планински връх. Горделивият човек е планински връх. За да разберете любовта, трябва да бъдете като долина. Това, което Бог ви дава, трябва да го възприемете и да го обработите. Може да ви е приятно или неприятно, но ще трябва да свършите добре работата си. Добре свършената работа носи благословение, пък всяка работа, като не е добре свършена, не носи благословение. Вие може да се занимавате с любовта, но любовта е работа. И тази работа трябва да се свърши без погрешка. Например как ще оцените един човек, който ви обича, който ви дава всичко, ако не знаете как да възприемате и да оценявате това, което ви дава? Ако ви дават вода с любов, от нея не трябва да падне нито една капка по земята. И есенцията не трябва да се изпари през запушалката. В любовта не трябва да опорочавате това, което ви е дадено. Името, съдържанието и проявата на любовта не трябва да се опорочават. Всички хора се запознават чрез любовта. Най-първо те се срещат като ангели, после като хора и после като животни. Често съм привеждал примера на онзи турски бей. Жена му казва: „Ти си княз на князете." Той бил свободен, но после се сгодил. Като се сгодил, му казали: „Близо си до хората." След като се оженил, му казали: „С хората си наедно." След това напуснал жена си. Казали му: „Ти си за смях на всички, ти си за посмешище." Най-напред започвате като князе, после идвате до нивото на хората, след това ставате като животните, а има състояния по-лоши и от тези на животните.

Вие казвате: „Ние сме грешни хора." Оставете вашите грехове. Те са външни работи. Ако не говоря един език, това не показва, че съм глупав. Ако някой не говори добре английски, това не показва, че е грешен човек. Коя е най-меката дума, с която децата започват. Децата започват с думата „мамо". Когато произнесете „а" добре, значи сте в края на работата и сте доволни. А когато произнесете „а" лошо, в края на работата не сте доволни. В думата „благост" звукът „а" има хубаво произношение. Ако искате да намерите в български правилното произношение на „а", ще го намерите в думата „благост". И това ще се отрази върху вашия ум, върху вашата воля. В буквата „а" вие сте натоварен вече с някаква идея, с някое впечатление, с някое чувство, искате да извършите някаква работа. Ако взема товар на гърба си, колкото този товар е по-тежък, толкова трябва да имам по-здрава основа, за да го нося. Ако малко кръшне кракът ми, мога да падна някъде и да го изкълча. Та човек трябва да бъде много умен, когато носи товара си. Вие казвате: „Трябва да имаме една велика идея." Тази велика идея е у вас. Някой път искате да имате големи скъпоценни камъни, злато. Богатите хора не са доволни, понеже златото е погълнало техните чувства. В света, ако търсите недоволни хора, ще ги намерите между богатите, понеже сърцето им е отишло в трупане на външни богатства. Не можете да отидете при Бога, понеже сте богати, понеже сте свързани. На двама господари не може да се служи. Казвате: „Господи, аз искам да Ти служа, но паричките ми да не буташ." Ако сте учен, може би ще кажете: „Господи, искам да ти служа, но знанието ми да не буташ." От известно знание трябва да се освободите, например вашата идея за любовта, тълкуванието ви за любовта. Някой ще попита: „Как да обичам?" Ако ви попитат как да ви обичат, знаете, но как да обичате, не знаете. Върху това всеки си има свой метод. Аз не съм намерил двама души да са еднакви относно любовта. Вие не можете да обичате всички хора по един и същи начин. Всички хора не пият еднакво количество вода. И ако обичате един човек, ще знаете колко вода трябва да му дадете, а не да плиснете настрани излишната вода. Това не е любов. Всичката вода, която му давате, трябва да я изпие и после трябва да има една кърпа, с която да попиете всяка капчица, та нищо да не се изгуби. А пък вие най-първо обичате един човек и после подхвърлите любовта като книжна дреха. Така осакатявате себе си. В любовта най-напред се повдигате, а после се унижавате. В любовта най-първо повдигате едно същество във вашето съзнание и мислите, че то е съвършено, че има всички добродетели. И това същество мисли, че е намерило един поклонник и се радва. Един ден вие го вземете отвътре и го хвърляте в тинята. Каква е тая любов? Защо ще го вдигнете горе и после ще го хвърлите? Защо ще имате една хубава мисъл и после ще я турите в калта. Или имате едно хубаво чувство и после го хвърлите. Това не е ново. Най-първо ние грешим спрямо себе си, после спрямо нашите ближни и спрямо други хора. Когато съгрешите спрямо себе си, как ще се справите с това? Вървите по пътя и си ударите крака, каква е тая погрешка?

Направили сте погрешката спрямо вашия крак и трябва да се извините. Как ще се извините, когато ударите крака си? Ще вземете чук и ще махнете този камък от пътя. Но с това вашият крак не оздравява. Как се извинявате на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки." Обаче в истинския път на живота, щом тръгнете, окото ви ще бъде отворено. Ще разгледате целия път, ще гледате по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимавате да не ударите крака си. Ако ударите крака си, нямате уважение и почитание към него. Тогава нямате уважение към доброто в света. Щом нямате уважение и почитание към доброто, не може и да го направите. Може да мислите, че правите добро, но това не е добро. Сега да ме разберете ясно. Ако вземете едно житно зърно и го турите на един камък, вие не сте свършили никаква работа. Също така не сте свършили никаква работа, ако го заровите на три-четири педи дълбочина. Трябва да знаете колко пръст да турите на това житно зърно. Да не му туряте повече килограми, отколкото трябва. Ще му турите само малко пръст, за да може да поникне. А на тази дълбочина, като пусне своите коренчета, ще оставите на него да отива надолу, колкото иска. То е негова работа.

Дойде ви една идея – посадете я във вашия ум. Знаете ли колко е деликатно да се посее една идея или едно чувство?

Ако влезете в един склад, дето има барут, и ако имате само една запалена кибритена клечка, знаете ли какво може да стане? За да се направи едно голямо зло, не мислете, че трябва да има голяма причина. Ако имате само една запалена кибритена клечка, какво може да стане? Като влизате в този склад, няма да носите кибритени клечки, няма да има железа на обущата ви отдолу. Ще влезете с платнени обуща, за да не възпламените взривното вещество.

Такива взривове постоянно стават у вас. На ден колко пъти стават такива взривове? Казват ви: „Знаете ли вашата дъщеря кой път е хванала? Днес я видях в кабарето с един момък." Аз питам: Ако златото падне в калта, става ли на кал? Знаете ли какъв студ има в пространството, през което слънцето пътува. Външните условия не са могли да изгасят слънцето.

Вие се страхувате да не угаснете. Човек изгасва само при едно условие – при дървото за познаване на доброто и злото, когато се прекъсва връзката между човека и Бога. И там е всичкото зло. Злото прекъсва връзката, която съществува между човека и Бога. И щом се прекъсне тази връзка, тогава човек постепенно почва да се смалява. И щом се смали, няма изход отникъде – умира. И ние умираме, когато прекъсваме връзката с Бога. Щом си свързан с Бога, ти си във вечния живот. А щом прекъснеш връзката, влизаш в друг свят. И светът на смъртта е реален, но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение.

Ти казваш: „Аз обичам Бога." Под това се разбира, че ти го обичаш, или Бог те обича. Когато Бог те обича, трябва да възприемеш Неговата любов и да пазиш тази връзка свещена. И единствената връзка, която трябва да пазите свещена, е връзката на Любовта. Ще я чистите, за да няма прах, дори и най-фин прах. Да кажем, че имате една свещена идея. Сутринта, като станете, колцина ще я почистят? И после, когато четете книга, ще си омивате ръцете хубаво и тогава ще четете книгата. Страниците трябва да са чисти. Ако оцапате книгата, и умът си ще оцапате. Ако свири някой на пиано с нечисти ръце, тогава клавишите ще се оцапат. Аз гледам някой път клавишите са изцапани. Гледам и какви са ви дрехите, обущата, гледам как си вчесвате косата. Някой път гледам очите ви. Искам да зная как гледате, дали погледът е нагоре, надолу или настрани. Има една жица на любовта – гледам накъде е погледът спрямо нея. В това отношение за мен всеки човек е интересен. Ако погледът е надолу от жицата, той е материалист; ако е отляво – обича да насилва; ако е отдясно – обича да използва хората. Ако гледа нагоре, той има нещо благородно в себе си. Някой започва добре, най-първо поглежда нагоре, после наляво, надясно и след това надолу. Но после не си вдига очите нагоре. Той вече е направил първата погрешка. Нагоре, надолу, настрани и после пак нагоре. Та при всяко действие, което правите, трябва да се отнасяте към оная първа причина, която действа в света. Ако аз работя и светлината не ме озарява, няма да направя хубаво работата. Та винаги трябва да имаме онази, Божествената светлина, за да можем да живеем, както искаме. Всички ще си направите по една стаичка. Препоръчвам ви да имате по една горница, не е нужно да бъде много широка, само за един човек, само за вас. С една масичка, един прозорец и едно столче. И в тази стаичка да разрешавате всички мъчни въпроси. Щом имате мъчнотии, в своята горница лесно ще ги разрешите. Който има горница, лесно разрешава въпросите, а който няма горница, мъчно ги разрешава. Това е наука.

А сега ми произнесете думата любов. (Учителят произнася думата любов и едновременно маха с ръцете си, нагоре, надолу, настрани и пак нагоре.) Я изпейте сега думата „любов". Ще изслушам всинца как ще я изпеете. Имате дванадесет саксии с цветя. И ако изпеете думата „любов" правилно, то тези цветя ще се развеселят и ще изпущат повече благоухание. Ако пък не пеете хубаво, тези цветя ще започнат да увяхват. Щом увяхват, аз зная, че в моята градина някой човек не е изпял хубаво думата „любов". И ще видя къде този човек е направил погрешка. Всяко едно цвете ми говори къде е направило погрешка в любовта. Дванадесет саксии има в невидимия свят, които представляват вас. Кажете ли лоша дума във физическия свят, тези саксии ще почнат да вехнат. И Господ, като погледне, ще каже: „Нещо стана долу." Ще изправите думата си заради благото на вашите цветя. Ако повехнат вашите цветя на небето, вие не можете да отидете там. Ако пък не повехнат, ако са свежи, вратите на небето всякога са отворени за вас. Най-първо умът ви трябва да бъде облечен в светла дреха, не с бяла, а със светла дреха. Сърцето ви трябва да е с червена дреха, а пък волята ви – с виолетова дреха. Вашата душа с какво трябва да бъде облечена? Каква дреха ще турите на душата си, на духа си, на вашия ум и на вашето тяло? Това е предметно учение. Ти не може да предадеш една идея, не можеш да направиш една идея позната на другите, ако не е позната на теб. Ти не можеш да предадеш един тон ''до'' вярно, ако самият ти не го вземаш вярно. Най-напред твоят ум, сърце и воля трябва да бъдат четири месеца в музикално положение и тогава ще можеш правилно да вземеш ''до''. Ако умът, сърцето, душата и духът са в изправност, тогава можеш да направиш всичко, както трябва. Ние не трябва да нарушаваме тая хармония, която Бог е вложил в нас, от нея трябва да се учим. При молитвата се цели между другото Бог да изпрати Духа си, за да поддържа тази хармония в нас. Да поддържа хармония в отношенията между нашия ум, сърце, душа и дух. Тези отношения трябва да бъдат чисти. Писанието казва: „Бог ще изпрати духа си." И той, като дойде, хармонизира всичко.

Щом критикувате, това не е любов, щом виждате в другите дефекти, това не е любов. Щом сте координирани добре, когато ходите по земята, през където минете, ще оставите своите идеи. А пък щом не сте координирани, отдето минете, пак ще оставите идеи, но други идеи, други отпечатъци.

124

Най-първо трябва да имате връзка с Бога. Тогава Неговото състояние се предава на вас, понеже единствено Бог е съвършен. Даже само като помислите за Бог, Неговото състояние ще се предаде на вас. Някой казва:,,Аз съм праведен човек." Не, праведността е един непреривен процес на постоянно обновяване. Любовта ви трябва да бъде постоянна във вашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръх-съзнание и този кръг на движение трябва да става постоянно у вас. Вие казвате: „Ние опитахме какво нещо е любовта." Не, любовта вие не я сънувате дори. Това, което наричате любов, това е любов, от която хората умират, от която се разочароват. Това е предисловие на оная Любов, която носи в себе си вечния живот. Вие искате да не остарявате. Сега сте остарели и мислите, че ще умрете и после наново да се подмладите. Хубаво, тогава трябва да знаете втори път къде ще се посадите, и кой ще ви посади, и как ще ви посади. Може някой да ви остави върху някой камък и някоя гарга може да дойде и да изяде посятото. Един сял жито. Гаргите грачели и изяждали посятото и той казал: „Не искам да сея вече. Гаргите изядоха всичко." Той гледа, че и крината се изпразнила вече. Казвам: Да напълни пак крина-та и като се наядат всички гарги, пак ще остане. Гаргите няма да изядат целия хамбар. Сто гарги, хиляда гарги колко ще изядат.

Та не се обезсърчавайте от несполуките във вашия живот. Казвате: „Това не стана, онова не стана". Гаргите изядоха житото. „Това постигнах, онова не постигнах." Отсега нататък трябва да постигнете. И какво трябва да пос-

125

тигнете. Които сте остарели, казвате: „Оставете младите да му мисля?". Не, старите да му мислят, а пък младите да работят. Между млади и стари трябва да има една много интензивна връзка. Най-първо не мислете, че сте стари. Изхвърлете тази дума старост. Вие си придавате много голямо значение, като се мислите за стари. Един от вас ми казва: „Толкоз дългове имам, пари нямам." Друг казва: „Болести имам." Трети казва: „Имам големи недоразумения с другите." Четвърти казва: „Службата си не съм уредил." И всеки ми казва: „Уредете външните работи и тогаз ми говорете за Божественото." Аз пък ви казвам: Вие сте горе на едно дърво и сега зреете. Аз не искам преждевременно да узреете и знаете ли защо? Защото, ако узреете преждевременно, свинете ще ви изядат. Ще дойде вятър, ще ви раздруса и свинете ще ви изядат. И свинята ще каже: ,,Аз го изрових от земята." Та трябва да узреете като дряна най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано." Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал и казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш страданията, които аз минах. Ти си прав и си по-майстор от мене, щом ме излъга." Та дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. Ако синът не се опитва да лъже баща си, и баща му не лъже.

Вие сега ще направите едно заключение: хората имат двама бащи. Бог казал на Адама: „Синко, от това дърво

126

излиза лъжата, а тя е, която носи голямо нещастие в живота. В живота си никога няма да ядеш от него. Никога в живота си няма да лъжеш, ще говориш всякога истината. Щом кажеш първата лъжа, ще умреш. Няма да ядеш от дървото на доброто и злото, значи няма да казваш лъжа. Щом кажеш най-малката лъжа, ти си ял от забранения плод. Яж от дървото на живота, т.е. яж от дървото на истината." Като направите една погрешка, идва лъжата. Криете пог-решката от себе си, от ближните си и от Бога. Не че трябва да отидете и да я казвате. Ни най-малко не я разправяйте. Щом я разправяте на ближния си, вие искате той да ви помогне. Щом я изповядате на Бога, искате Той да я изправи. Ако можете да си помогнете сам да я поправите, тогава не ходете при Бога и при ближните си. Ако не можете сам, тогава идете при ближните си и при Бога. Аз не говоря за големите погрешки, аз говоря за някои, които отпосле могат да станат погрешки. Например вие дьржите една чаша хубаво вино, то е само петдесет грама. Няма никакво зло в тази чаша. Можете да пиете, но ако почнете често да употребявате тази чаша, след това може да станете пияница. Ще добиете един навик и ще изгубите науката си. Имате един учен човек, професор, който умира от малката чаша. Учен, способен човек беше.

Бих искал от тази сутрин да бъдете свободни от терзанията, които имате в ума си. Някой път казвате: „Този не ме обича, онзи не ме обича." Някой може да мисли, че и аз не го обичам. Аз съм недоволен от него, понеже няма какво да ми даде. И той не ме обича, понеже и аз няма

127

какво да му дам. И двамата не се обичаме. Тогава ще се хванем един друг за ръка и ще отидем при някой, който ни обича, т.е. който може да ни даде нещо. И тогава от това, което ни даде, можем да си дадем нещо един на друг. Тогава вие двамата, които не се обичате, идете ръка за ръка при онзи, който ви обича. И ако той не ви обича, тогаз се хванете и с него за ръка и идете при някого, който ви обича и си напълнете стомничката. Вие, които не се обичате, ще се хванете ръка за ръка. Това е възможно. Има една любов на безлюбието. Тя е най-безкористната. Хванете го за ръката, но нищо не очаквате, не искате да вземете. Едвам го търпите. Някой път хванете някоя кокошка, видите, че е мършава и я оставите. А пък като видите, че е мазна, я ядете. Радвайте се, че не ви обичат. Та казвам, че в безлюбието има една добра страна. Някой човек не ви обича и казва: „Аз не искам да ви обичам, понеже и двамата сме бедни. Идете при някой, който може да ви обича."

Когато сте недоволни, да знаете произхода на недоволството. Когато се усетите радостни, да знаете произхода на радостта и да умеете да я задържите, понеже ще дойдат лоши условия. Тогава радостта е едно богатство и при трудните условия ще можете да извадите нещо от нея. Иначе ще се намерите един ден в трудно положение. Искам да изгоня от вашия ум страха. Страх не трябва да има. Само един страх да остане у вас, един страх се позволява – страх да не прекъснете връзката на любовта. Свещен страх да имате да не прекъсвате връзката си с Бога, с

128

Любовта. Дръжте това разбиране, което имате за Любовта, за Бога. Моето разбиране е за мене. Ако за тази връзка говорите по-малко, е по-хубаво. Което аз направя, то ще свидетелствува за мен. Това, което не мога да направя, то не може да свидетелствува. Казвате на някого, че го обичате. Той ще ви постави на изпит. Казвате на един беден човек, че го обичате. Той ще каже: „Може ли да ми направите една услуга, да ми дадете нещо." Ако сте лекар и кажете, че го обичате, той ще каже: „Моля, не може ли да ме излекувате." Та всички проповядвате една любов, за която нищо не правите. Мислите ли, че като нарисувате едно цвете на дъската, че това е цвете. Посадете едно семенце и нека цветята сами за себе си да говорят. В новото учение благото, Божественото благо трябва да дойде от Бога. Но законът е следният: Това благо някой път право до вас не може да дойде, трябва да мине през някоя среда. Например светлината минава през въздуха. И благодарете, че минава през въздуха. Има една опасна страна, която носи със себе си светлината, която иде от пространството. И въздухът трябва да задържи нещо от тази светлина, за да я нагоди към вас. Божествената любов ще мине през онзи човек, който ви обича, за да се приспособи към вас. Всеки човек, който ви обича, е една среда за вас, през която ще мине Божествената любов, за да нагоди тая любов и за да може да я възприемете. Всеки човек може да ви бъде полезен и за всеки човек вие можете да бъдете полезни като среда. Та Божествената Любов някой път трябва да мине през няколко души, за да се приспособи и

129

да дойде при вас. Всеки човек, който ви обича, той ви придава Божествената любов без никакъв примес, а пък онзи, който не ви обича, той дава любовта с примеси. А всяка любов без примеси носи радост. И всяка любов с примес носи страдание. Та сега бъдете проводници на онази любов, която е без примеси. Гледам, че мнозина от вас сте нетърпеливи. Аз бих желал да бъдете търпеливи колкото мене.

Има една любов на книжни пари, а има пък една любов на звонкови пари. Та сега вие сте много богати с книжни пари. С няколко милиарда от тях можете да вземете един обед.

Някои от вас се занимавате с окултните науки. Все говорите за окултното, за окултната страна на нещата. Окултната наука е една тайна наука. Тя е като нашите естествени науки. Това е наука за външния свят, за придобивки, за това как да станеш силен и богат човек. Това не е мистичната страна, не е вътрешната страна на живота. Окултната наука е външната страна, а мистичното – вътрешната страна. Божественото е реално, то носи вечното в себе си. Вътрешната страна обхваща безграничната Божествена Любов, несъизмеримата Божия Мъдрост и непобедимата Божия Истина. Граничната любов образува нещастия. Граничната мъдрост образува нещастия. И победената истина носи страдания. Пристъпете към тази Божествена наука и ще срещнете там мъчнотии. Не мислете, че в този свят, в който влизате, ще влезете лесно. Като влезете в Божествената наука, ще минете през бойното

130

поле, ще минете през куршуми, но няма да ви ранят. Ако ньк нямате тази наука, ще бъдете ранени навсякъде, няма да имате място, дето няма да бъдете наранени: по лицето, ръцете, краката и пр. Ако пък имате Божествената наука, куршумът ще мине покрай дрехата ви. До вас хиляди ще падат и няма да ви повредят. Облечете бронята на Любовта, облечете бронята на Мъдростта, облечете бронята на Истината и с тия три брони ще влезете да воювате. Няма да бъдете страхливи. Сега имате да минавате през зор и не само през зор, но и трудни задачи имате да решавате. Досега сте имали задачи само с едно неизвестно, а сега ще имате с десет неизвестни. Първото нещо е да благодарите на Бога, че сте дошли живи и здрави до това положение. Като погледнете, кажете: „Слава Богу, минахме." Благодарете и, като тръгнете напред, назад не се обръщайте, а гледайте напред. Хубавото да седи пред вас. Не гледайте този свят, от който сте излезли, не да се простите с него, но да не се безпокоите. Носете си едно знаме. Като искате да погледнете онези, които идат подир вас, дигнете знамето и кажете: „Напред, напред, тук има път, по този път вървете." Всеки да носи своето знаме. Няма да остане нещо, което да не ви вземат. Страданието и мъчението в какво седят? Те седят в следното: В турско време, като дойдат разбойници, дадат им всичко и разбойниците заминат. Вземат парите, но по някой път турят горещи железа на вратовете на хората, за да изкажат къде са парите. Това е мъчението. Някой път ще има страдание – само ще вземат от вас. А пък някой път ще има една верига на врата.

131

Но ако вървите по този път, за който ви казвам, вратьт ви ще бъде здрав и разбойници няма да има във вас. Отвън може да имате мъчнотии. Други мъчнотии няма да имате.

Любовта е, която спасява хората. Мъдростта е, която урежда живота на хората, и истината е, която дава свобода на хората. Бог е, който ще внесе в нас вечния живот, ще ни даде знание и ще ни освободи. Единствен Той е, който освобождава от разбойниците. Та казвам: Пазете три важни връзки – връзката на Любовта, връзката на Мъдростта и връзката на Истината. В себе си – никакви лъжи. Себе си няма да лъжете. Ближния си няма да лъжете и Бога няма да лъжете. Трима няма да лъжеш: себе си, Ближния си и Бога.

Какво ще кажеш на един камък? Ще му кажеш: „За да не те тъпчат хората, ще те туря настрана." Причината да го туриш настрана не е само в това, че хората го тъпчат, но и за да не пречи на хората.

Бъдете свободни. Сега вие ще се изпоплапгате. Влизате в един свят и ще започне да ви е страх. Казвам ви: Това не правете, онова не правете. Ти казваш: „Какво трябва да правя." Някой ще каже: „Много хубави дрехи да не носиш, обуща да не носиш, да ходиш с обуща, които Бог ти е дал, с ръкавици, които Бог ти е дал."

Всеки от вас може да носи обуща, каквито иска, да носи дрехи, каквито иска, да носи панделки, каквито иска. Някой носи в горния си джоб копринена кърпа. Какво лошо има в това. С това иска да каже: „Аз съм работлив като копринената буба."

132

Пазете сега връзката. Вие Божествената връзка не можете да скъсате, но казвам: Не цапайте връзката си, понеже при най-малкото цапане на връзката, по която иде любовта, енергията на любовта не се предава правилно. Като станете сутринта, очистете тази нишка, за да се предава правилно любовта. И всичко, каквото правите, да ви бъде приятно. Иначе идат всички недоволства. Изчистете тази връзка и тогава, каквото правите на земята, ще ви бъде приятно и другаде. Като ядете, да ви е приятно, като обичате хората, да ви е приятно, каквото правите, да ви е приятно. Това е хубавото в живота. „Отче наш "

18 лекция на Учителя, държана на 31 януари 1940 г., сряда, 5- 6,50 часа сутринта, София, Изгрев.

133

Трите връзки

2009-08-07T07:53:07Z

Албена Д: /* ТРИТЕ ВРЪЗКИ */

==ТРИТЕ ВРЪЗКИ==

,Добрата молитва " Песента „Мисли, право мисли"

Вие всички минавате за много учени и авторитетни хора. Това не може да се откаже. Това е по отношение на по-нискостоящите от вас в Битието. Но по отношение на онези, които са над вас, вие заемате същото положение, каквото заемат онези, които са под вас. Каквото е отношението на по-долните към вас, такова е и вашето отношение към онези, които са над вас.

Трябва да се научите да бъдете свободни. Умът ви да бъде свободен, сърцето ви, волята ви, душата ви, духът ви да бъдат свободни. Вие искате да направите нещо – трябва да бъдете свободни в това. Това се отнася до духа. Искате да почувствувате нещо. Това се отнася до душата. Искате да поканите някого в стаята си. Стаята ви трябва да бъде свободна, за да му я дадете. Ако в стаята има десет души, ще бъде ли той свободен? Ще му дадете една стая, в която няма никой. И той да разполага с нея, както си иска. Някой път казваме: „Да бъдем добри!" Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога владее езика добре? Когато пише и произнася думите без погрешка. Ако при писане на всеки пет думи прави пет погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски. Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения). В старобългарския език има повече ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето. Да опростим езика." А пък французите турят ударения. В българския език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаете да сричате думите в английски език, няма да знаете добре произношението и правописа. Всяка буква си има своя смисъл. Вие изучавате езика, но сте го изучили много механично. Например казвате думата „добро". Но доброто си има свои елементи. Колко елементи има доброто? С колко букви се пише тази дума на български? С пет. Ако пишете на английски, знаете ли колко букви ще употребите? Четири. Пише се с две о: gооd. В музиката има един закон. Вие можете да повторите една нота, да вземете например до, до. Това се казва прима. Но като вземете тези два тона до, те се различават. Не са все едно и също нещо. Напреженията на първия и на втория тон се различават. Вие никога не можете да изпеете два пъти до съвършено еднакво. Второто до се различава. Има известни трептения, които ухото не съзнава. Първото до вземаш по-силно, а пък второто – по-слабо; различават се. Четири или пет пъти да вземеш до, между тях има все едно различие.

Понякога вие се критикувате. Критиката е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите. Като пишеш на един професор на български език, той ще коригира написаното. Вие трябва да изучавате езика. Той има Божествено произхождение. Българският език е едно наречие на Божествения език. Английският език и другите езици са все наречия на този език. Ще трябва да изучавате този Божествен език. Ако измените интонацията на думата „добро" според мястото в изречението, може да се вземе като прилагателно или като съществително. Ако сега влезете в другия свят, на портите каква дума ще кажете на духовен език. „Моля, мога ли да влеза вътре". На онзи, който седи по-горе от вас, по-големия и по-силния, можехте да се молите, на онзи, който седи по-ниско от вас, вие му заповядвате. На по-силния казвате „моля", а пък на по-долния от вас казвате „иди". На слугата казвате „иди". В българския език думата „иди" има две значения. Иде някой отнякъде към вас. После казвате „иди", т.е. върви нататък.

Духовният език е много сложен. Там има такива ударения, че само от ударения ще ви се замае главата. Всички вие все страдате от това. Ще ви изясня идеята, която е в моя ум. Един цар излязъл инкогнито, на български ще кажем предрешен. Гледа един беден човек със съдрана риза, със съдрани гащи, свири на цигулка. Децата му, момчета и момичета, играят наоколо. Царят казал: „Колко са бедни тези хора." Влязъл при тях, те му поиграли и той им дал една крупна сума, като помислил, че с това ще им подобри живота. Този беден човек се замогнал, станал голям търговец на памук. Един ден, една голяма топка памук паднала на рамото му и дълго време ръката го боляла. Парите, дадени от царя, не направиха бедния човек по-щастлив.

Често казвате: „Много съм наскърбен. Тъжна е душата ми." От какво е тъжна душата ти. Всички страдат от преждевременни желания, от преждевременни постъпки, от преждевременни мисли, от преждевременни работи. И първият човек пострада от преждевременни неща. Господ му казал: „Не е време да се занимаваш с онова дърво." Адам беше отличен зоолог, а Ева се занимаваше с ботаника. Опасна работа е това. С животните може да постъпваш, както искаш, но с растенията ще бъдеш внимателен. Тази наука още не е за теб. Адам беше много послушен. Но той имаше една сестра, родена с него, която за ботаниката – да изучава растенията – душа даваше. Тя знаеше всички растения. И веднаж каза: „Видях едно дърво." Адам я спря: „А, не го бутай!" Тя настоя: „Искам да знам какво е скрито в него, какво има в него." Тогава Адам каза: „Аз се съмнявам в него." Ева каза: „Един професор по ботаника пожела да ми предава тая наука. Той беше облечен с мантия." Понеже Адам имаше много работа по зоология, той остави Ева да се занимава с ботаниката. И започна разговорът между Ева и този професор. Професорът попита Ева: „Какво мислите за това растение?" Ева отговори: „На нас ни казаха, че в това растение се крият опасности и че който яде от него, умира." Професорът каза: „Вие не сте разбрали. Не е така. Вътре в това растение се крият тайните на живота. Който яде от него, става като Бога. Всесилен става, може да създава слънца, светове, цели вселени. Във всичко е свободен."

Сега ще кажете, че Ева е направила погрешка. Ако бяхте на мястото на Ева, вие какво щяхте да направите? Аз ви питам: Когато една млада мома минава покрай едно красиво дърво, наречено момково дърво, обвиснало с хубави плодове, защо, като го погледне, желае да го бутне. Не бутай там. Тя иска да види какво е това момково дърво. Кажете ми кой от вас би устоял на такова момково дърво. Представете си, че това е хлебно дърво, а вие сте гладни, три-четири дена не сте яли.

Има заблуждения в дишането, от които идат болестите. Има много системи за дишане и в Индия, и в Европа. Всички тези системи не са направили хората щастливи. Казвате: „Трябва да мислим." Хубаво, но колко хора мислят правилно? Вие, ако не мислите правилно, ще си навлечете неприятности. Казвате: „Човек трябва да живее." Добре, но как трябва да живее. Вие живеете, но този живот, в които живеят хората, не е онзи живот, към които се стремите.

Аз не искам сега да спрете критикуването. Критиката я оставете за в бъдеще, за по-нататък. Някой казва: „Аз не можах да използувам живота си." Мога да ви запитам: Защо не можахте да използувате живота си? Да допуснем, че сте били богати, живели сте трезвено, вино не сте пили, на автомобил не сте се качвали, копринени чорапи не сте носили, хубави шапки не сте туряли на главата си, копринени ризи не сте носили, кокошки и пуйки не сте яли. Въздържатели сте били от всичко; Баница не са ви точили, сладкиши не сте яли. И казвате: „Не можах да си поживея." Хубаво. За да бъдете щастливи, това, което го носите, трябва да ви обича и вие да го обичате. Трябва да обичате вашите обуща. Ако не ги обичате, и те няма да ви обичат; тогава не можете да бъдете щастливи. Ръкавиците ви трябва да ви обичат и вие да ги обичате. Казвате: „Обичам да гледам всичко." Не, всичко няма да гледате. Ако погледнете това, което не ви обича и вие не го обичате, ще бъдете нещастни. Не само да го обичате, но едновременно трябва и то да ви обича. Казвате: „Как да го обичам." Вие знаете как да обичате. Да обичате някого е много просто нещо, както е просто да обичате цвете. Сутрин момата, като стане, ще отиде на извора, ще вземе най-хубавата вода и ще напои корена на цветето. Това значи да обичате едно цвете. И цветето, понеже има повече любов, пуща повече ухание. Любовта, която излиза от това цвете към вас, казва: „Много ти благодаря, че ме поля." Поливането на растението е обич към него. Аз съм дал нещо, като съм полял цветето, но в себе си нищо не сам дал. Не отивам да го милвам, защото ако го милвам, някой път ще го осакатя. Искате ли да милвате някой човек, ще го осакатите. Голяма наука е милването. Тепърва трябва да учите какво е милване. Бог, за да ни милва, трябва да ни изпрати топлина, светлина, въздух. Вие мислите, че трябва да милвате с ръцете си. Знаете ли колко са груби ръцете. Ако пипнете сухо дърво и то оживее, тогава ръцете ви са богати. Ако не оживее, да знаете, че ръцете ви нямат това знание. Сега вие ще влезете в едно противоречие. Това, което ви говоря, трябва да го проучвате добре.

Ако изучавате съвременното пеене – оперното например, знаете ли какво нещо е опера. Вие, за да пеете като оперен певец, трябва да знаете много неща, трябва да имате обхода, интонация, разбиране. Няма да пеете сам и трябва да знаете на всекиго как да отговаряте. Всички няма да станете певци, но всички трябва да знаете да пеете. Всички няма да бъдете оратори, но трябва да знаете как да говорите. Всички няма да се научите да вървите, светлината върви, но все пак трябва да знаете как да вървите, как да бягате. Има хора, които като бягат, правят големи крачки, а пък други правят малки. Каква е разликата между тези, които като бягат, правят големи крачки и други, които при бягане правят малки крачки.Онзи, който прави големи крачки, е много уплашен, а пък онзи, който прави по-малки крачки, е по-малко уплашен. Кое е по-хубаво: да скачате или да не скачате? Да скачате. По-добре е човек да направи някоя грешка и да е свободен, отколкото да не е направил погрешки и да не е свободен. Ако ви турят в едно шише, ще бъдете чисти, няма да падне нито една капка на главата ви, но тая чистота не е достатъчна. Всички искате да бъдете чисти и святи, да ви затварят някъде. Вие имате чужди идеи. Щом сме излезли от ръцете на Бога, ние сме чисти; нечистотата е дошла отпосле. Тя не може да проникне в душата и всички страдания и мъчения са методи на чистене на нечистотиите. Когато страдате, вие се чистите. Всички вие знаете как да се чистите. Аз, който обичам толкова чистотата, някой път погледна и видя петно на дрехата си. Искам да зная как е паднала тази капка. Изследвам дали е отдясно или е отляво, изчислявам дали е по-близо или по-далеч от устата. Изчислявам математически, правя скица къде е петното. Това са научни изследвания. Ако едно петно падне на края на палтото, долу, пак правя скица, измервам колко е голямо. Ще кажете: „Само това ни остава, да изследваме петната си." Ние с големи работи ще се занимаваме. Аз се радвам, че се занимавате с големи работи, но в големите работи има голямо главоболие. Искате да бъдете богати. Хубаво, но голямото богатство носи големи страдания. Вие не искате да бъдете сиромаси, но знаете ли, че големи добродетели се крият в сиромашията. Погрешката ви е, че искате да бъдете богати, когато не трябва да бъдете богати. Някой път не искате да бъдете сиромаси, когато трябва да бъдете сиромаси. Някой път трябва да бъдете сиромаси. Друго трябва да разбирате под думата сиромашия. Под думата сиромах вие разбирате човек, който няма пари, един бедняк, който няма никакви условия. Това е право, но това отчасти е вярно. В сиромашията ще научите какво нещо е смирението. Не може да разберете какво нещо е смирението, ако не сте сиромах. За да научите какво е смирение, най-първо ще бъдете беден. После, за да се научите на смирение, трябва да бъдете и богат. И в богатството се учи смирението. Има едно смирение, което учи сиромаха. А има и смирение, което учи богатия. Вие всички искате да учите смирението на богатия. Това е много трудна работа. Най-първо ще научите смирението на сиромашията. (Учителят записа на дъската четири букви: л, б, о, в.) Какво разбрахте? Ще поставим ю, за да стане любов. За да дойде любовта у вас, трябва да добиете най-първо известни качества. Едно любовно чувство не може да дойде у вас, ако най-първо не се свържете с тези трептения, които идват отгоре. Любовта иде отгоре, от Бога. Няма да очаквате любовта да дойде някъде от земята. Така ще се самозаблудите. Любовта трябва да излезе от вашия ум. Ако излезе от сърцето, друг е нейният произход. Ако пък излезе от тялото, пак е друг произходът. Най-напред в любовта трябва да се научите да възприемате. Няма да бъдете горделиви. Гордостта е планински връх. Горделивият човек е планински връх. За да разберете любовта, трябва да бъдете като долина. Това, което Бог ви дава, трябва да го възприемете и да го обработите. Може да ви е приятно или неприятно, но ще трябва да свършите добре работата си. Добре свършената работа носи благословение, пък всяка работа, като не е добре свършена, не носи благословение. Вие може да се занимавате с любовта, но любовта е работа. И тази работа трябва да се свърши без погрешка. Например как ще оцените един човек, който ви обича, който ви дава всичко, ако не знаете как да възприемате и да оценявате това, което ви дава? Ако ви дават вода с любов, от нея не трябва да падне нито една капка по земята. И есенцията не трябва да се изпари през запушалката. В любовта не трябва да опорочавате това, което ви е дадено. Името, съдържанието и проявата на любовта не трябва да се опорочават. Всички хора се запознават чрез любовта. Най-първо те се срещат като ангели, после като хора и после като животни. Често съм привеждал примера на онзи турски бей. Жена му казва: „Ти си княз на князете." Той бил свободен, но после се сгодил. Като се сгодил, му казали: „Близо си до хората." След като се оженил, му казали: „С хората си наедно." След това напуснал жена си. Казали му: „Ти си за смях на всички, ти си за посмешище." Най-напред започвате като князе, после идвате до нивото на хората, след това ставате като животните, а има състояния по-лоши и от тези на животните.

Вие казвате: „Ние сме грешни хора." Оставете вашите грехове. Те са външни работи. Ако не говоря един език, това не показва, че съм глупав. Ако някой не говори добре английски, това не показва, че е грешен човек. Коя е най-меката дума, с която децата започват. Децата започват с думата „мамо". Когато произнесете „а" добре, значи сте в края на работата и сте доволни. А когато произнесете „а" лошо, в края на работата не сте доволни. В думата „благост" звукът „а" има хубаво произношение. Ако искате да намерите в български правилното произношение на „а", ще го намерите в думата „благост". И това ще се отрази върху вашия ум, върху вашата воля. В буквата „а" вие сте натоварен вече с някаква идея, с някое впечатление, с някое чувство, искате да извършите някаква работа. Ако взема товар на гърба си, колкото този товар е по-тежък, толкова трябва да имам по-здрава основа, за да го нося. Ако малко кръшне кракът ми, мога да падна някъде и да го изкълча. Та човек трябва да бъде много умен, когато носи товара си. Вие казвате: „Трябва да имаме една велика идея." Тази велика идея е у вас. Някой път искате да имате големи скъпоценни камъни, злато. Богатите хора не са доволни, понеже златото е погълнало техните чувства. В света, ако търсите недоволни хора, ще ги намерите между богатите, понеже сърцето им е отишло в трупане на външни богатства. Не можете да отидете при Бога, понеже сте богати, понеже сте свързани. На двама господари не може да се служи. Казвате: „Господи, аз искам да Ти служа, но паричките ми да не буташ." Ако сте учен, може би ще кажете: „Господи, искам да ти служа, но знанието ми да не буташ." От известно знание трябва да се освободите, например вашата идея за любовта, тълкуванието ви за любовта. Някой ще попита: „Как да обичам?" Ако ви попитат как да ви обичат, знаете, но как да обичате, не знаете. Върху това всеки си има свой метод. Аз не съм намерил двама души да са еднакви относно любовта. Вие не можете да обичате всички хора по един и същи начин. Всички хора не пият еднакво количество вода. И ако обичате един човек, ще знаете колко вода трябва да му дадете, а не да плиснете настрани излишната вода. Това не е любов. Всичката вода, която му давате, трябва да я изпие и после трябва да има една кърпа, с която да попиете всяка капчица, та нищо да не се изгуби. А пък вие най-първо обичате един човек и после подхвърлите любовта като книжна дреха. Така осакатявате себе си. В любовта най-напред се повдигате, а после се унижавате. В любовта най-първо повдигате едно същество във вашето съзнание и мислите, че то е съвършено, че има всички добродетели. И това същество мисли, че е намерило един поклонник и се радва. Един ден вие го вземете отвътре и го хвърляте в тинята. Каква е тая любов? Защо ще го вдигнете горе и после ще го хвърлите? Защо ще имате една хубава мисъл и после ще я турите в калта. Или имате едно хубаво чувство и после го хвърлите. Това не е ново. Най-първо ние грешим спрямо себе си, после спрямо нашите ближни и спрямо други хора. Когато съгрешите спрямо себе си, как ще се справите с това? Вървите по пътя и си ударите крака, каква е тая погрешка?

Направили сте погрешката спрямо вашия крак и трябва да се извините. Как ще се извините, когато ударите крака си? Ще вземете чук и ще махнете този камък от пътя. Но с това вашият крак не оздравява. Как се извинявате на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки." Обаче в истинския път на живота, щом тръгнете, окото ви ще бъде отворено. Ще разгледате целия път, ще гледате по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимавате да не ударите крака си. Ако ударите крака си, нямате уважение и почитание към него. Тогава нямате уважение към доброто в света. Щом нямате уважение и почитание към доброто, не може и да го направите. Може да мислите, че правите добро, но това не е добро. Сега да ме разберете ясно. Ако вземете едно житно зърно и го турите на един камък, вие не сте свършили никаква работа. Също така не сте свършили никаква работа, ако го заровите на три-четири педи дълбочина. Трябва да знаете колко пръст да турите на това житно зърно. Да не му туряте повече килограми, отколкото трябва. Ще му турите само малко пръст, за да може да поникне. А на тази дълбочина, като пусне своите коренчета, ще оставите на него да отива надолу, колкото иска. То е негова работа.

Дойде ви една идея – посадете я във вашия ум. Знаете ли колко е деликатно да се посее една идея или едно чувство?

Ако влезете в един склад, дето има барут, и ако имате само една запалена кибритена клечка, знаете ли какво може да стане? За да се направи едно голямо зло, не мислете, че трябва да има голяма причина. Ако имате само една запалена кибритена клечка, какво може да стане? Като влизате в този склад, няма да носите кибритени клечки, няма да има железа на обущата ви отдолу. Ще влезете с платнени обуща, за да не възпламените взривното вещество.

Такива взривове постоянно стават у вас. На ден колко пъти стават такива взривове? Казват ви: „Знаете ли вашата дъщеря кой път е хванала? Днес я видях в кабарето с един момък." Аз питам: Ако златото падне в калта, става ли на кал? Знаете ли какъв студ има в пространството, през което слънцето пътува. Външните условия не са могли да изгасят слънцето.

Вие се страхувате да не угаснете. Човек изгасва само при едно условие – при дървото за познаване на доброто и злото, когато се прекъсва връзката между човека и Бога. И там е всичкото зло. Злото прекъсва връзката, която съществува между човека и Бога. И щом се прекъсне тази връзка, тогава човек постепенно почва да се смалява. И щом се смали, няма изход отникъде – умира. И ние умираме, когато прекъсваме връзката с Бога. Щом си свързан с Бога, ти си във вечния живот. А щом прекъснеш връзката, влизаш в друг свят. И светът на смъртта е реален, но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение.

Ти казваш: „Аз обичам Бога." Под това се разбира, че ти го обичаш, или Бог те обича. Когато Бог те обича, трябва да възприемеш Неговата любов и да пазиш тази връзка свещена. И единствената връзка, която трябва да пазите свещена, е връзката на Любовта. Ще я чистите, за да няма прах, дори и най-фин прах. Да кажем, че имате една свещена идея. Сутринта, като станете, колцина ще я почистят? И после, когато четете книга, ще си омивате ръцете хубаво и тогава ще четете книгата. Страниците трябва да са чисти. Ако оцапате книгата, и умът си ще оцапате. Ако свири някой на пиано с нечисти ръце, тогава клавишите ще се оцапат. Аз гледам някой път клавишите са изцапани. Гледам и какви са ви дрехите, обущата, гледам как си вчесвате косата. Някой път гледам очите ви. Искам да зная как гледате, дали погледът е нагоре, надолу или настрани. Има една жица на любовта – гледам накъде е погледът спрямо нея. В това отношение за мен всеки човек е интересен. Ако погледът е надолу от жицата, той е материалист; ако е отляво – обича да насилва; ако е отдясно – обича да използва хората. Ако гледа нагоре, той има нещо благородно в себе си. Някой започва добре, най-първо поглежда нагоре, после наляво, надясно и след това надолу. Но после не си вдига очите нагоре. Той вече е направил първата погрешка. Нагоре, надолу, настрани и после пак нагоре. Та при всяко действие, което правите, трябва да се отнасяте към оная първа причина, която действа в света. Ако аз работя и светлината не ме озарява, няма да направя хубаво работата. Та винаги трябва да имаме онази, Божествената светлина, за да можем да живеем, както искаме. Всички ще си направите по една стаичка. Препоръчвам ви да имате по една горница, не е нужно да бъде много широка, само за един човек, само за вас. С една масичка, един прозорец и едно столче. И в тази стаичка да разрешавате всички мъчни въпроси. Щом имате мъчнотии, в своята горница лесно ще ги разрешите. Който има горница, лесно разрешава въпросите, а който няма горница, мъчно ги разрешава. Това е наука.

А сега ми произнесете думата любов. (Учителят произнася думата любов и едновременно маха с ръцете си, нагоре, надолу, настрани и пак нагоре.) Я изпейте сега думата „любов". Ще изслушам всинца как ще я изпеете. Имате дванадесет саксии с цветя. И ако изпеете думата „любов" правилно, то тези цветя ще се развеселят и ще изпущат повече благоухание. Ако пък не пеете хубаво, тези цветя ще започнат да увяхват. Щом увяхват, аз зная, че в моята градина някой човек не е изпял хубаво думата „любов". И ще видя къде този човек е направил погрешка. Всяко едно цвете ми говори къде е направило погрешка в любовта. Дванадесет саксии има в невидимия свят, които представляват вас. Кажете ли лоша дума във физическия свят, тези саксии ще почнат да вехнат. И Господ, като погледне, ще каже: „Нещо стана долу." Ще изправите думата си заради благото на вашите цветя. Ако повехнат вашите цветя на небето, вие не можете да отидете там. Ако пък не повехнат, ако са свежи, вратите на небето всякога са отворени за вас. Най-първо умът ви трябва да бъде облечен в светла дреха, не с бяла, а със светла дреха. Сърцето ви трябва да е с червена дреха, а пък волята ви – с виолетова дреха. Вашата душа с какво трябва да бъде облечена? Каква дреха ще турите на душата си, на духа си, на вашия ум и на вашето тяло? Това е предметно учение. Ти не може да предадеш една идея, не можеш да направиш една идея позната на другите, ако не е позната на теб. Ти не можеш да предадеш един тон ''до'' вярно, ако самият ти не го вземаш вярно. Най-напред твоят ум, сърце и воля трябва да бъдат четири месеца в музикално положение и тогава ще можеш правилно да вземеш ''до''. Ако умът, сърцето, душата и духът са в изправност, тогава можеш да направиш всичко, както трябва. Ние не трябва да нарушаваме тая хармония, която Бог е вложил в нас, от нея трябва да се учим. При молитвата се цели между другото Бог да изпрати Духа си, за да поддържа тази хармония в нас. Да поддържа хармония в отношенията между нашия ум, сърце, душа и дух. Тези отношения трябва да бъдат чисти. Писанието казва: „Бог ще изпрати духа си." И той, като дойде, хармонизира всичко.

Щом критикувате, това не е любов, щом виждате в другите дефекти, това не е любов. Щом сте координирани добре, когато ходите по земята, през където минете, ще оставите своите идеи. А пък щом не сте координирани, отдето минете, пак ще оставите идеи, но други идеи, други отпечатъци.

124

Най-първо трябва да имате връзка с Бога. Тогава Неговото състояние се предава на вас, понеже единствено Бог е съвършен. Даже само като помислите за Бог, Неговото състояние ще се предаде на вас. Някой казва:,,Аз съм праведен човек." Не, праведността е един непреривен процес на постоянно обновяване. Любовта ви трябва да бъде постоянна във вашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръх-съзнание и този кръг на движение трябва да става постоянно у вас. Вие казвате: „Ние опитахме какво нещо е любовта." Не, любовта вие не я сънувате дори. Това, което наричате любов, това е любов, от която хората умират, от която се разочароват. Това е предисловие на оная Любов, която носи в себе си вечния живот. Вие искате да не остарявате. Сега сте остарели и мислите, че ще умрете и после наново да се подмладите. Хубаво, тогава трябва да знаете втори път къде ще се посадите, и кой ще ви посади, и как ще ви посади. Може някой да ви остави върху някой камък и някоя гарга може да дойде и да изяде посятото. Един сял жито. Гаргите грачели и изяждали посятото и той казал: „Не искам да сея вече. Гаргите изядоха всичко." Той гледа, че и крината се изпразнила вече. Казвам: Да напълни пак крина-та и като се наядат всички гарги, пак ще остане. Гаргите няма да изядат целия хамбар. Сто гарги, хиляда гарги колко ще изядат.

Та не се обезсърчавайте от несполуките във вашия живот. Казвате: „Това не стана, онова не стана". Гаргите изядоха житото. „Това постигнах, онова не постигнах." Отсега нататък трябва да постигнете. И какво трябва да пос-

125

тигнете. Които сте остарели, казвате: „Оставете младите да му мисля?". Не, старите да му мислят, а пък младите да работят. Между млади и стари трябва да има една много интензивна връзка. Най-първо не мислете, че сте стари. Изхвърлете тази дума старост. Вие си придавате много голямо значение, като се мислите за стари. Един от вас ми казва: „Толкоз дългове имам, пари нямам." Друг казва: „Болести имам." Трети казва: „Имам големи недоразумения с другите." Четвърти казва: „Службата си не съм уредил." И всеки ми казва: „Уредете външните работи и тогаз ми говорете за Божественото." Аз пък ви казвам: Вие сте горе на едно дърво и сега зреете. Аз не искам преждевременно да узреете и знаете ли защо? Защото, ако узреете преждевременно, свинете ще ви изядат. Ще дойде вятър, ще ви раздруса и свинете ще ви изядат. И свинята ще каже: ,,Аз го изрових от земята." Та трябва да узреете като дряна най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано." Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал и казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш страданията, които аз минах. Ти си прав и си по-майстор от мене, щом ме излъга." Та дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. Ако синът не се опитва да лъже баща си, и баща му не лъже.

Вие сега ще направите едно заключение: хората имат двама бащи. Бог казал на Адама: „Синко, от това дърво

126

излиза лъжата, а тя е, която носи голямо нещастие в живота. В живота си никога няма да ядеш от него. Никога в живота си няма да лъжеш, ще говориш всякога истината. Щом кажеш първата лъжа, ще умреш. Няма да ядеш от дървото на доброто и злото, значи няма да казваш лъжа. Щом кажеш най-малката лъжа, ти си ял от забранения плод. Яж от дървото на живота, т.е. яж от дървото на истината." Като направите една погрешка, идва лъжата. Криете пог-решката от себе си, от ближните си и от Бога. Не че трябва да отидете и да я казвате. Ни най-малко не я разправяйте. Щом я разправяте на ближния си, вие искате той да ви помогне. Щом я изповядате на Бога, искате Той да я изправи. Ако можете да си помогнете сам да я поправите, тогава не ходете при Бога и при ближните си. Ако не можете сам, тогава идете при ближните си и при Бога. Аз не говоря за големите погрешки, аз говоря за някои, които отпосле могат да станат погрешки. Например вие дьржите една чаша хубаво вино, то е само петдесет грама. Няма никакво зло в тази чаша. Можете да пиете, но ако почнете често да употребявате тази чаша, след това може да станете пияница. Ще добиете един навик и ще изгубите науката си. Имате един учен човек, професор, който умира от малката чаша. Учен, способен човек беше.

Бих искал от тази сутрин да бъдете свободни от терзанията, които имате в ума си. Някой път казвате: „Този не ме обича, онзи не ме обича." Някой може да мисли, че и аз не го обичам. Аз съм недоволен от него, понеже няма какво да ми даде. И той не ме обича, понеже и аз няма

127

какво да му дам. И двамата не се обичаме. Тогава ще се хванем един друг за ръка и ще отидем при някой, който ни обича, т.е. който може да ни даде нещо. И тогава от това, което ни даде, можем да си дадем нещо един на друг. Тогава вие двамата, които не се обичате, идете ръка за ръка при онзи, който ви обича. И ако той не ви обича, тогаз се хванете и с него за ръка и идете при някого, който ви обича и си напълнете стомничката. Вие, които не се обичате, ще се хванете ръка за ръка. Това е възможно. Има една любов на безлюбието. Тя е най-безкористната. Хванете го за ръката, но нищо не очаквате, не искате да вземете. Едвам го търпите. Някой път хванете някоя кокошка, видите, че е мършава и я оставите. А пък като видите, че е мазна, я ядете. Радвайте се, че не ви обичат. Та казвам, че в безлюбието има една добра страна. Някой човек не ви обича и казва: „Аз не искам да ви обичам, понеже и двамата сме бедни. Идете при някой, който може да ви обича."

Когато сте недоволни, да знаете произхода на недоволството. Когато се усетите радостни, да знаете произхода на радостта и да умеете да я задържите, понеже ще дойдат лоши условия. Тогава радостта е едно богатство и при трудните условия ще можете да извадите нещо от нея. Иначе ще се намерите един ден в трудно положение. Искам да изгоня от вашия ум страха. Страх не трябва да има. Само един страх да остане у вас, един страх се позволява – страх да не прекъснете връзката на любовта. Свещен страх да имате да не прекъсвате връзката си с Бога, с

128

Любовта. Дръжте това разбиране, което имате за Любовта, за Бога. Моето разбиране е за мене. Ако за тази връзка говорите по-малко, е по-хубаво. Което аз направя, то ще свидетелствува за мен. Това, което не мога да направя, то не може да свидетелствува. Казвате на някого, че го обичате. Той ще ви постави на изпит. Казвате на един беден човек, че го обичате. Той ще каже: „Може ли да ми направите една услуга, да ми дадете нещо." Ако сте лекар и кажете, че го обичате, той ще каже: „Моля, не може ли да ме излекувате." Та всички проповядвате една любов, за която нищо не правите. Мислите ли, че като нарисувате едно цвете на дъската, че това е цвете. Посадете едно семенце и нека цветята сами за себе си да говорят. В новото учение благото, Божественото благо трябва да дойде от Бога. Но законът е следният: Това благо някой път право до вас не може да дойде, трябва да мине през някоя среда. Например светлината минава през въздуха. И благодарете, че минава през въздуха. Има една опасна страна, която носи със себе си светлината, която иде от пространството. И въздухът трябва да задържи нещо от тази светлина, за да я нагоди към вас. Божествената любов ще мине през онзи човек, който ви обича, за да се приспособи към вас. Всеки човек, който ви обича, е една среда за вас, през която ще мине Божествената любов, за да нагоди тая любов и за да може да я възприемете. Всеки човек може да ви бъде полезен и за всеки човек вие можете да бъдете полезни като среда. Та Божествената Любов някой път трябва да мине през няколко души, за да се приспособи и

129

да дойде при вас. Всеки човек, който ви обича, той ви придава Божествената любов без никакъв примес, а пък онзи, който не ви обича, той дава любовта с примеси. А всяка любов без примеси носи радост. И всяка любов с примес носи страдание. Та сега бъдете проводници на онази любов, която е без примеси. Гледам, че мнозина от вас сте нетърпеливи. Аз бих желал да бъдете търпеливи колкото мене.

Има една любов на книжни пари, а има пък една любов на звонкови пари. Та сега вие сте много богати с книжни пари. С няколко милиарда от тях можете да вземете един обед.

Някои от вас се занимавате с окултните науки. Все говорите за окултното, за окултната страна на нещата. Окултната наука е една тайна наука. Тя е като нашите естествени науки. Това е наука за външния свят, за придобивки, за това как да станеш силен и богат човек. Това не е мистичната страна, не е вътрешната страна на живота. Окултната наука е външната страна, а мистичното – вътрешната страна. Божественото е реално, то носи вечното в себе си. Вътрешната страна обхваща безграничната Божествена Любов, несъизмеримата Божия Мъдрост и непобедимата Божия Истина. Граничната любов образува нещастия. Граничната мъдрост образува нещастия. И победената истина носи страдания. Пристъпете към тази Божествена наука и ще срещнете там мъчнотии. Не мислете, че в този свят, в който влизате, ще влезете лесно. Като влезете в Божествената наука, ще минете през бойното

130

поле, ще минете през куршуми, но няма да ви ранят. Ако ньк нямате тази наука, ще бъдете ранени навсякъде, няма да имате място, дето няма да бъдете наранени: по лицето, ръцете, краката и пр. Ако пък имате Божествената наука, куршумът ще мине покрай дрехата ви. До вас хиляди ще падат и няма да ви повредят. Облечете бронята на Любовта, облечете бронята на Мъдростта, облечете бронята на Истината и с тия три брони ще влезете да воювате. Няма да бъдете страхливи. Сега имате да минавате през зор и не само през зор, но и трудни задачи имате да решавате. Досега сте имали задачи само с едно неизвестно, а сега ще имате с десет неизвестни. Първото нещо е да благодарите на Бога, че сте дошли живи и здрави до това положение. Като погледнете, кажете: „Слава Богу, минахме." Благодарете и, като тръгнете напред, назад не се обръщайте, а гледайте напред. Хубавото да седи пред вас. Не гледайте този свят, от който сте излезли, не да се простите с него, но да не се безпокоите. Носете си едно знаме. Като искате да погледнете онези, които идат подир вас, дигнете знамето и кажете: „Напред, напред, тук има път, по този път вървете." Всеки да носи своето знаме. Няма да остане нещо, което да не ви вземат. Страданието и мъчението в какво седят? Те седят в следното: В турско време, като дойдат разбойници, дадат им всичко и разбойниците заминат. Вземат парите, но по някой път турят горещи железа на вратовете на хората, за да изкажат къде са парите. Това е мъчението. Някой път ще има страдание – само ще вземат от вас. А пък някой път ще има една верига на врата.

131

Но ако вървите по този път, за който ви казвам, вратьт ви ще бъде здрав и разбойници няма да има във вас. Отвън може да имате мъчнотии. Други мъчнотии няма да имате.

Любовта е, която спасява хората. Мъдростта е, която урежда живота на хората, и истината е, която дава свобода на хората. Бог е, който ще внесе в нас вечния живот, ще ни даде знание и ще ни освободи. Единствен Той е, който освобождава от разбойниците. Та казвам: Пазете три важни връзки – връзката на Любовта, връзката на Мъдростта и връзката на Истината. В себе си – никакви лъжи. Себе си няма да лъжете. Ближния си няма да лъжете и Бога няма да лъжете. Трима няма да лъжеш: себе си, Ближния си и Бога.

Какво ще кажеш на един камък? Ще му кажеш: „За да не те тъпчат хората, ще те туря настрана." Причината да го туриш настрана не е само в това, че хората го тъпчат, но и за да не пречи на хората.

Бъдете свободни. Сега вие ще се изпоплапгате. Влизате в един свят и ще започне да ви е страх. Казвам ви: Това не правете, онова не правете. Ти казваш: „Какво трябва да правя." Някой ще каже: „Много хубави дрехи да не носиш, обуща да не носиш, да ходиш с обуща, които Бог ти е дал, с ръкавици, които Бог ти е дал."

Всеки от вас може да носи обуща, каквито иска, да носи дрехи, каквито иска, да носи панделки, каквито иска. Някой носи в горния си джоб копринена кърпа. Какво лошо има в това. С това иска да каже: „Аз съм работлив като копринената буба."

132

Пазете сега връзката. Вие Божествената връзка не можете да скъсате, но казвам: Не цапайте връзката си, понеже при най-малкото цапане на връзката, по която иде любовта, енергията на любовта не се предава правилно. Като станете сутринта, очистете тази нишка, за да се предава правилно любовта. И всичко, каквото правите, да ви бъде приятно. Иначе идат всички недоволства. Изчистете тази връзка и тогава, каквото правите на земята, ще ви бъде приятно и другаде. Като ядете, да ви е приятно, като обичате хората, да ви е приятно, каквото правите, да ви е приятно. Това е хубавото в живота. „Отче наш "

18 лекция на Учителя, държана на 31 януари 1940 г., сряда, 5- 6,50 часа сутринта, София, Изгрев.

133

Трите връзки

2009-08-07T07:34:19Z

Албена Д: /* ТРИТЕ ВРЪЗКИ */

==ТРИТЕ ВРЪЗКИ==

,Добрата молитва " Песента „Мисли, право мисли"

Вие всички минавате за много учени и авторитетни хора. Това не може да се откаже. Това е по отношение на по-нискостоящите от вас в Битието. Но по отношение на онези, които са над вас, вие заемате същото положение, каквото заемат онези, които са под вас. Каквото е отношението на по-долните към вас, такова е и вашето отношение към онези, които са над вас.

Трябва да се научите да бъдете свободни. Умът ви да бъде свободен, сърцето ви, волята ви, душата ви, духът ви да бъдат свободни. Вие искате да направите нещо – трябва да бъдете свободни в това. Това се отнася до духа. Искате да почувствувате нещо. Това се отнася до душата. Искате да поканите някого в стаята си. Стаята ви трябва да бъде свободна, за да му я дадете. Ако в стаята има десет души, ще бъде ли той свободен? Ще му дадете една стая, в която няма никой. И той да разполага с нея, както си иска. Някой път казваме: „Да бъдем добри!" Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога владее езика добре? Когато пише и произнася думите без погрешка. Ако при писане на всеки пет думи прави пет погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски. Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения). В старобългарския език има повече ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето. Да опростим езика." А пък французите турят ударения. В българския език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаете да сричате думите в английски език, няма да знаете добре произношението и правописа. Всяка буква си има своя смисъл. Вие изучавате езика, но сте го изучили много механично. Например казвате думата „добро". Но доброто си има свои елементи. Колко елементи има доброто? С колко букви се пише тази дума на български? С пет. Ако пишете на английски, знаете ли колко букви ще употребите? Четири. Пише се с две о: gооd. В музиката има един закон. Вие можете да повторите една нота, да вземете например до, до. Това се казва прима. Но като вземете тези два тона до, те се различават. Не са все едно и също нещо. Напреженията на първия и на втория тон се различават. Вие никога не можете да изпеете два пъти до съвършено еднакво. Второто до се различава. Има известни трептения, които ухото не съзнава. Първото до вземаш по-силно, а пък второто – по-слабо; различават се. Четири или пет пъти да вземеш до, между тях има все едно различие.

Понякога вие се критикувате. Критиката е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите. Като пишеш на един професор на български език, той ще коригира написаното. Вие трябва да изучавате езика. Той има Божествено произхождение. Българският език е едно наречие на Божествения език. Английският език и другите езици са все наречия на този език. Ще трябва да изучавате този Божествен език. Ако измените интонацията на думата „добро" според мястото в изречението, може да се вземе като прилагателно или като съществително. Ако сега влезете в другия свят, на портите каква дума ще кажете на духовен език. „Моля, мога ли да влеза вътре". На онзи, който седи по-горе от вас, по-големия и по-силния, можехте да се молите, на онзи, който седи по-ниско от вас, вие му заповядвате. На по-силния казвате „моля", а пък на по-долния от вас казвате „иди". На слугата казвате „иди". В българския език думата „иди" има две значения. Иде някой отнякъде към вас. После казвате „иди", т.е. върви нататък.

Духовният език е много сложен. Там има такива ударения, че само от ударения ще ви се замае главата. Всички вие все страдате от това. Ще ви изясня идеята, която е в моя ум. Един цар излязъл инкогнито, на български ще кажем предрешен. Гледа един беден човек със съдрана риза, със съдрани гащи, свири на цигулка. Децата му, момчета и момичета, играят наоколо. Царят казал: „Колко са бедни тези хора." Влязъл при тях, те му поиграли и той им дал една крупна сума, като помислил, че с това ще им подобри живота. Този беден човек се замогнал, станал голям търговец на памук. Един ден, една голяма топка памук паднала на рамото му и дълго време ръката го боляла. Парите, дадени от царя, не направиха бедния човек по-щастлив.

Често казвате: „Много съм наскърбен. Тъжна е душата ми." От какво е тъжна душата ти. Всички страдат от преждевременни желания, от преждевременни постъпки, от преждевременни мисли, от преждевременни работи. И първият човек пострада от преждевременни неща. Господ му казал: „Не е време да се занимаваш с онова дърво." Адам беше отличен зоолог, а Ева се занимаваше с ботаника. Опасна работа е това. С животните може да постъпваш, както искаш, но с растенията ще бъдеш внимателен. Тази наука още не е за теб. Адам беше много послушен. Но той имаше една сестра, родена с него, която за ботаниката – да изучава растенията – душа даваше. Тя знаеше всички растения. И веднаж каза: „Видях едно дърво." Адам я спря: „А, не го бутай!" Тя настоя: „Искам да знам какво е скрито в него, какво има в него." Тогава Адам каза: „Аз се съмнявам в него." Ева каза: „Един професор по ботаника пожела да ми предава тая наука. Той беше облечен с мантия." Понеже Адам имаше много работа по зоология, той остави Ева да се занимава с ботаниката. И започна разговорът между Ева и този професор. Професорът попита Ева: „Какво мислите за това растение?" Ева отговори: „На нас ни казаха, че в това растение се крият опасности и че който яде от него, умира." Професорът каза: „Вие не сте разбрали. Не е така. Вътре в това растение се крият тайните на живота. Който яде от него, става като Бога. Всесилен става, може да създава слънца, светове, цели вселени. Във всичко е свободен."

Сега ще кажете, че Ева е направила погрешка. Ако бяхте на мястото на Ева, вие какво щяхте да направите? Аз ви питам: Когато една млада мома минава покрай едно красиво дърво, наречено момково дърво, обвиснало с хубави плодове, защо, като го погледне, желае да го бутне. Не бутай там. Тя иска да види какво е това момково дърво. Кажете ми кой от вас би устоял на такова момково дърво. Представете си, че това е хлебно дърво, а вие сте гладни, три-четири дена не сте яли.

Има заблуждения в дишането, от които идат болестите. Има много системи за дишане и в Индия, и в Европа. Всички тези системи не са направили хората щастливи. Казвате: „Трябва да мислим." Хубаво, но колко хора мислят правилно? Вие, ако не мислите правилно, ще си навлечете неприятности. Казвате: „Човек трябва да живее." Добре, но как трябва да живее. Вие живеете, но този живот, в които живеят хората, не е онзи живот, към които се стремите.

Аз не искам сега да спрете критикуването. Критиката я оставете за в бъдеще, за по-нататък. Някой казва: „Аз не можах да използувам живота си." Мога да ви запитам: Защо не можахте да използувате живота си? Да допуснем, че сте били богати, живели сте трезвено, вино не сте пили, на автомобил не сте се качвали, копринени чорапи не сте носили, хубави шапки не сте туряли на главата си, копринени ризи не сте носили, кокошки и пуйки не сте яли. Въздържатели сте били от всичко; Баница не са ви точили, сладкиши не сте яли. И казвате: „Не можах да си поживея." Хубаво. За да бъдете щастливи, това, което го носите, трябва да ви обича и вие да го обичате. Трябва да обичате вашите обуща. Ако не ги обичате, и те няма да ви обичат; тогава не можете да бъдете щастливи. Ръкавиците ви трябва да ви обичат и вие да ги обичате. Казвате: „Обичам да гледам всичко." Не, всичко няма да гледате. Ако погледнете това, което не ви обича и вие не го обичате, ще бъдете нещастни. Не само да го обичате, но едновременно трябва и то да ви обича. Казвате: „Как да го обичам." Вие знаете как да обичате. Да обичате някого е много просто нещо, както е просто да обичате цвете. Сутрин момата, като стане, ще отиде на извора, ще вземе най-хубавата вода и ще напои корена на цветето. Това значи да обичате едно цвете. И цветето, понеже има повече любов, пуща повече ухание. Любовта, която излиза от това цвете към вас, казва: „Много ти благодаря, че ме поля." Поливането на растението е обич към него. Аз съм дал нещо, като съм полял цветето, но в себе си нищо не сам дал. Не отивам да го милвам, защото ако го милвам, някой път ще го осакатя. Искате ли да милвате някой човек, ще го осакатите. Голяма наука е милването. Тепърва трябва да учите какво е милване. Бог, за да ни милва, трябва да ни изпрати топлина, светлина, въздух. Вие мислите, че трябва да милвате с ръцете си. Знаете ли колко са груби ръцете. Ако пипнете сухо дърво и то оживее, тогава ръцете ви са богати. Ако не оживее, да знаете, че ръцете ви нямат това знание. Сега вие ще влезете в едно противоречие. Това, което ви говоря, трябва да го проучвате добре.

Ако изучавате съвременното пеене – оперното например, знаете ли какво нещо е опера. Вие, за да пеете като оперен певец, трябва да знаете много неща, трябва да имате обхода, интонация, разбиране. Няма да пеете сам и трябва да знаете на всекиго как да отговаряте. Всички няма да станете певци, но всички трябва да знаете да пеете. Всички няма да бъдете оратори, но трябва да знаете как да говорите. Всички няма да се научите да вървите, светлината върви, но все пак трябва да знаете как да вървите, как да бягате. Има хора, които като бягат, правят големи крачки, а пък други правят малки. Каква е разликата между тези, които като бягат, правят големи крачки и други, които при бягане правят малки крачки.Онзи, който прави големи крачки, е много уплашен, а пък онзи, който прави по-малки крачки, е по-малко уплашен. Кое е по-хубаво: да скачате или да не скачате? Да скачате. По-добре е човек да направи някоя грешка и да е свободен, отколкото да не е направил погрешки и да не е свободен. Ако ви турят в едно шише, ще бъдете чисти, няма да падне нито една капка на главата ви, но тая чистота не е достатъчна. Всички искате да бъдете чисти и святи, да ви затварят някъде. Вие имате чужди идеи. Щом сме излезли от ръцете на Бога, ние сме чисти; нечистотата е дошла отпосле. Тя не може да проникне в душата и всички страдания и мъчения са методи на чистене на нечистотиите. Когато страдате, вие се чистите. Всички вие знаете как да се чистите. Аз, който обичам толкова чистотата, някой път погледна и видя петно на дрехата си. Искам да зная как е паднала тази капка. Изследвам дали е отдясно или е отляво, изчислявам дали е по-близо или по-далеч от устата. Изчислявам математически, правя скица къде е петното. Това са научни изследвания. Ако едно петно падне на края на палтото, долу, пак правя скица, измервам колко е голямо. Ще кажете: „Само това ни остава, да изследваме петната си." Ние с големи работи ще се занимаваме. Аз се радвам, че се занимавате с големи работи, но в големите работи има голямо главоболие. Искате да бъдете богати. Хубаво, но голямото богатство носи големи страдания. Вие не искате да бъдете сиромаси, но знаете ли, че големи добродетели се крият в сиромашията. Погрешката ви е, че искате да бъдете богати, когато не трябва да бъдете богати. Някой път не искате да бъдете сиромаси, когато трябва да бъдете сиромаси. Някой път трябва да бъдете сиромаси. Друго трябва да разбирате под думата сиромашия. Под думата сиромах вие разбирате човек, който няма пари, един бедняк, който няма никакви условия. Това е право, но това отчасти е вярно. В сиромашията ще научите какво нещо е смирението. Не може да разберете какво нещо е смирението, ако не сте сиромах. За да научите какво е смирение, най-първо ще бъдете беден. После, за да се научите на смирение, трябва да бъдете и богат. И в богатството се учи смирението. Има едно смирение, което учи сиромаха. А има и смирение, което учи богатия. Вие всички искате да учите смирението на богатия. Това е много трудна работа. Най-първо ще научите смирението на сиромашията. (Учителят записа на дъската четири букви: л, б, о, в.) Какво разбрахте? Ще поставим ю, за да стане любов. За да дойде любовта у вас, трябва да добиете най-първо известни качества. Едно любовно чувство не може да дойде у вас, ако най-първо не се свържете с тези трептения, които идват отгоре. Любовта иде отгоре, от Бога. Няма да очаквате любовта да дойде някъде от земята. Така ще се самозаблудите. Любовта трябва да излезе от вашия ум. Ако излезе от сърцето, друг е нейният произход. Ако пък излезе от тялото, пак е друг произходът. Най-напред в любовта трябва да се научите да възприемате. Няма да бъдете горделиви. Гордостта е планински връх. Горделивият човек е планински връх. За да разберете любовта, трябва да бъдете като долина. Това, което Бог ви дава, трябва да го възприемете и да го обработите. Може да ви е приятно или неприятно, но ще трябва да свършите добре работата си. Добре свършената работа носи благословение, пък всяка работа, като не е добре свършена, не носи благословение. Вие може да се занимавате с любовта, но любовта е работа. И тази работа трябва да се свърши без погрешка. Например как ще оцените един човек, който ви обича, който ви дава всичко, ако не знаете как да възприемате и да оценявате това, което ви дава? Ако ви дават вода с любов, от нея не трябва да падне нито една капка по земята. И есенцията не трябва да се изпари през запушалката. В любовта не трябва да опорочавате това, което ви е дадено. Името, съдържанието и проявата на любовта не трябва да се опорочават. Всички хора се запознават чрез любовта. Най-първо те се срещат като ангели, после като хора и после като животни. Често съм привеждал примера на онзи турски бей. Жена му казва: „Ти си княз на князете." Той бил свободен, но после се сгодил. Като се сгодил, му казали: „Близо си до хората." След като се оженил, му казали: „С хората си наедно." След това напуснал жена си. Казали му: „Ти си за смях на всички, ти си за посмешище." Най-напред започвате като князе, после идвате до нивото на хората, след това ставате като животните, а има състояния по-лоши и от тези на животните.

Вие казвате: „Ние сме грешни хора." Оставете вашите грехове. Те са външни работи. Ако не говоря един език, това не показва, че съм глупав. Ако някой не говори добре английски, това не показва, че е грешен човек. Коя е най-меката дума, с която децата започват. Децата започват с думата „мамо". Когато произнесете „а" добре, значи сте в края на работата и сте доволни. А когато произнесете „а" лошо, в края на работата не сте доволни. В думата „благост" звукът „а" има хубаво произношение. Ако искате да намерите в български правилното произношение на „а", ще го намерите в думата „благост". И това ще се отрази върху вашия ум, върху вашата воля. В буквата „а" вие сте натоварен вече с някаква идея, с някое впечатление, с някое чувство, искате да извършите някаква работа. Ако взема товар на гърба си, колкото този товар е по-тежък, толкова трябва да имам по-здрава основа, за да го нося. Ако малко кръшне кракът ми, мога да падна някъде и да го изкълча. Та човек трябва да бъде много умен, когато носи товара си. Вие казвате: „Трябва да имаме една велика идея." Тази велика идея е у вас. Някой път искате да имате големи скъпоценни камъни, злато. Богатите хора не са доволни, понеже златото е погълнало техните чувства. В света, ако търсите недоволни хора, ще ги намерите между богатите, понеже сърцето им е отишло в трупане на външни богатства. Не можете да отидете при Бога, понеже сте богати, понеже сте свързани. На двама господари не може да се служи. Казвате: „Господи, аз искам да Ти служа, но паричките ми да не буташ." Ако сте учен, може би ще кажете: „Господи, искам да ти служа, но знанието ми да не буташ." От известно знание трябва да се освободите, например вашата идея за любовта, тълкуванието ви за любовта. Някой ще попита: „Как да обичам?" Ако ви попитат как да ви обичат, знаете, но как да обичате, не знаете. Върху това всеки си има свой метод. Аз не съм намерил двама души да са еднакви относно любовта. Вие не можете да обичате всички хора по един и същи начин. Всички хора не пият еднакво количество вода. И ако обичате един човек, ще знаете колко вода трябва да му дадете, а не да плиснете настрани излишната вода. Това не е любов. Всичката вода, която му давате, трябва да я изпие и после трябва да има една кърпа, с която да попиете всяка капчица, та нищо да не се изгуби. А пък вие най-първо обичате един човек и после подхвърлите любовта като книжна дреха. Така осакатявате себе си. В любовта най-напред се повдигате, а после се унижавате. В любовта най-първо повдигате едно същество във вашето съзнание и мислите, че то е съвършено, че има всички добродетели. И това същество мисли, че е намерило един поклонник и се радва. Един ден вие го вземете отвътре и го хвърляте в тинята. Каква е тая любов? Защо ще го вдигнете горе и после ще го хвърлите? Защо ще имате една хубава мисъл и после ще я турите в калта. Или имате едно хубаво чувство и после го хвърлите. Това не е ново. Най-първо ние грешим спрямо себе си, после спрямо нашите ближни и спрямо други хора. Когато съгрешите спрямо себе си, как ще се справите с това? Вървите по пътя и си ударите крака, каква е тая погрешка?

Направили сте погрешката спрямо вашия крак и трябва да се извините. Как ще се извините, когато ударите крака си? Ще вземете чук и ще махнете този камък от пътя. Но с това вашият крак не оздравява. Как се извинявате на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки." Обаче в истинския път на живота, щом тръгнете, окото ви ще бъде отворено. Ще разгледате целия път, ще гледате по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимавате да не ударите крака си. Ако ударите крака си, нямате уважение и почитание към него. Тогава нямате уважение към доброто в света. Щом нямате уважение и почитание към доброто, не може и да го направите. Може да мислите, че правите добро, но това не е добро. Сега да ме разберете ясно. Ако вземете едно житно зърно и го турите на един камък, вие не сте свършили никаква работа. Също така не сте свършили никаква работа, ако го заровите на три-четири педи дълбочина. Трябва да знаете колко пръст да турите на това житно зърно. Да не му туряте повече килограми, отколкото трябва. Ще му турите само малко пръст, за да може да поникне. А на тази дълбочина, като пусне своите коренчета, ще оставите на него да отива надолу, колкото иска. То е негова работа.

120

Дойде ви една идея – посадете я във вашия ум. Знаете ли колко е деликатно да се посее една идея или едно чувство?

Ако влезете в един склад, дето има барут, и ако имате само една запалена кибритена клечка, знаете ли какво може да стане? За да се направи едно голямо зло, не мислете, че трябва да има голяма причина. Ако имате само една запалена кибритена клечка, какво може да стане? Като влизате в този склад, няма да носите кибритени клечки, няма да има железа на обущата ви отдолу. Ще влезете с платнени обуща, за да не възпламените взривното вещество.

Такива взривове постоянно стават у вас. На ден колко пъти стават такива взривове? Казват ви: „Знаете ли вашата дъщеря кой път е хванала? Днес я видях в кабарето с един момък." Аз питам: Ако златото падне в калта, става ли на кал? Знаете ли какъв студ има в пространството, през което слънцето пътува. Външните условия не са могли да изгасят слънцето.

Вие се страхувате да не угаснете. Човек изгасва само при едно условие – при дървото за познаване на доброто и злото, когато се прекъсва връзката между човека и Бога. И там е всичкото зло. Злото прекъсва връзката, която съществува между човека и Бога. И щом се прекъсне тази връзка, тогава човек постепенно почва да се смалява. И щом се смали, няма изход отникъде – умира. И ние умираме, когато прекъсваме връзката с Бога. Щом си свързан с Бога, ти си във вечния живот. А щом прекъснеш връзката, влизаш в друг свят. И светът на смъртта е реален,

121

но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение.

Ти казваш: „Аз обичам Бога." Под това се разбира, че ти го обичаш, или Бог те обича. Когато Бог те обича, трябва да възприемеш Неговата любов и да пазиш тази връзка свещена. И единствената връзка, която трябва да пазите свещенна, е връзката на Любовта. Ще я чистите, за да няма прах, дори и най-фин прах. Да кажем, че имате една свещена идея. Сутринта, като станете, колцина ще я почистят? И после, когато четете книга, ще си омивате ръцете хубаво и тогава ще четете книгата. Страниците трябва да са чисти. Ако оцапате книгата, и умът си ще оцапате. Ако свири някой на пиано с нечисти ръце, тогава клавишите ще се оцапат. Аз гледам някой път клавишите са изцапани. Гледам и какви са ви дрехите, обущата, гледам как си вчесвате косата. Някой път гледам очите ви. Искам да зная как гледате, дали погледът е нагоре, надолу или настрани. Има една жица на любовта – гледам накъде е погледът спрямо нея. В това отношение за мен всеки човек е интересен. Ако погледът е надолу от жицата, той е материалист; ако е отляво – обича да насилва; ако е отдясно – обича да използува хората. Ако гледа нагоре, той има нещо благородно в себе си. Някой започва добре, най-първо поглежда нагоре, после наляво, надясно и след това надолу. Но после не си вдига очите нагоре. Той вече е направил първата погрешка. Нагоре, надолу, настрани и после пак нагоре. Та при всяко действие, което правите, трябва да се отнасяте към оная първа причина, която дейс-

122

твува в света. Ако аз работя и светлината не ме озарява, няма да направя хубаво работата. Та винаги трябва да имаме онази, Божествената светлина, за да можем да живеем, както искаме. Всички ще си направите по една стаичка. Препоръчвам ви да имате по една горница, не е нужно да бъде много широка, само за един човек, само за вас. С една масичка, един прозорец и едно столче. И в тази стаичка да разрешавате всички мъчни въпроси. Щом имате мъчнотии, в своята горница лесно ще ги разрешите. Който има горница, лесно разрешава въпросите, а който няма горница, мъчно ги разрешава. Това е наука.

А сега ми произнесете думата любов. (Учителят произнася думата любов и едновременно маха с ръцете си, нагоре, надолу, настрани и пак нагоре.) Я изпейте сега думата „любов". Ще изслушам всинца как ще я изпеете. Имате дванадесет саксии с цветя. И ако изпеете думата „любов" правилно, то тези цветя ще се развеселят и ще изпущат повече благоухание. Ако път не пеете хубаво, тези цветя ще започнат да увяхват. Щом увяхват, аз зная, че в моята градина някой човек не е изпял хубаво думата „любов". И ще видя къде този човек е направил погрешка. Всяко едно цвете ми говори кьде е направило погрешка в любовта. Дванадесет саксии има в невидимия свят, които представляват вас. Кажете ли лоша дума във физическия свят, тези саксии ще почнат да вехнат. И Господ, като погледне, ще каже: „Нещо стана долу." Ще изправите думата си заради благото на вашите цветя. Ако повехнат вашите цветя на небето, вие не можете да отидете там.

123

Ако пък не повяхнат, ако са свежи, вратите на небето всякога са отворени за вас. Най-първо умът ви трябва да бъде облечен в светла дреха, не с бяла, а със светла дреха. Сърцето ви трябва да е с червена дреха, а пък волята ви – с виолетова дреха. Вашата душа с какво трябва да бъде облечена? Каква дреха ще турите на душата си, на духа си, на вашия ум и на вашето тяло? Това е предметно учение. Ти не може да предадеш една идея, не можеш да направиш една идея позната на другите, ако не е позната на теб. Ти не можеш да предадеш един тон до вярно, ако самият ти не го вземаш вярно. Най-напред твоят ум, сърце и воля трябва да бъдат четири месеца в музикално положение и тогава ще можеш правилно да вземеш до. Ако умът, сърцето, душата и духът са в изправност, тогава можеш да направиш всичко, както трябва. Ние не трябва да нарушаваме тая хармония, която Бог е вложил в нас, от нея трябва да се учим. При молитвата се цели между другото Бог да изпрати Духа си, за да поддържа тази хармония в нас. Да поддържа хармония в отношенията между нашия ум, сърце, душа и дух. Тези отношения трябва да бъдат чисти. Писанието казва: „Бог ще изпрати духа си." И той, като дойде, хармонизира всичко.

Щом критикувате, това не е любов, щом виждате в другите дефекти, това не е любов. Щом сте координирани добре, когато ходите по земята, през където минете, ще оставите своите идеи. А пък щом не сте координирани, отдето минете, пак ще оставите идеи, но други идеи, други отпечатъци.

124

Най-първо трябва да имате връзка с Бога. Тогава Неговото състояние се предава на вас, понеже единствено Бог е съвършен. Даже само като помислите за Бог, Неговото състояние ще се предаде на вас. Някой казва:,,Аз съм праведен човек." Не, праведността е един непреривен процес на постоянно обновяване. Любовта ви трябва да бъде постоянна във вашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръх-съзнание и този кръг на движение трябва да става постоянно у вас. Вие казвате: „Ние опитахме какво нещо е любовта." Не, любовта вие не я сънувате дори. Това, което наричате любов, това е любов, от която хората умират, от която се разочароват. Това е предисловие на оная Любов, която носи в себе си вечния живот. Вие искате да не остарявате. Сега сте остарели и мислите, че ще умрете и после наново да се подмладите. Хубаво, тогава трябва да знаете втори път къде ще се посадите, и кой ще ви посади, и как ще ви посади. Може някой да ви остави върху някой камък и някоя гарга може да дойде и да изяде посятото. Един сял жито. Гаргите грачели и изяждали посятото и той казал: „Не искам да сея вече. Гаргите изядоха всичко." Той гледа, че и крината се изпразнила вече. Казвам: Да напълни пак крина-та и като се наядат всички гарги, пак ще остане. Гаргите няма да изядат целия хамбар. Сто гарги, хиляда гарги колко ще изядат.

Та не се обезсърчавайте от несполуките във вашия живот. Казвате: „Това не стана, онова не стана". Гаргите изядоха житото. „Това постигнах, онова не постигнах." Отсега нататък трябва да постигнете. И какво трябва да пос-

125

тигнете. Които сте остарели, казвате: „Оставете младите да му мисля?". Не, старите да му мислят, а пък младите да работят. Между млади и стари трябва да има една много интензивна връзка. Най-първо не мислете, че сте стари. Изхвърлете тази дума старост. Вие си придавате много голямо значение, като се мислите за стари. Един от вас ми казва: „Толкоз дългове имам, пари нямам." Друг казва: „Болести имам." Трети казва: „Имам големи недоразумения с другите." Четвърти казва: „Службата си не съм уредил." И всеки ми казва: „Уредете външните работи и тогаз ми говорете за Божественото." Аз пък ви казвам: Вие сте горе на едно дърво и сега зреете. Аз не искам преждевременно да узреете и знаете ли защо? Защото, ако узреете преждевременно, свинете ще ви изядат. Ще дойде вятър, ще ви раздруса и свинете ще ви изядат. И свинята ще каже: ,,Аз го изрових от земята." Та трябва да узреете като дряна най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано." Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал и казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш страданията, които аз минах. Ти си прав и си по-майстор от мене, щом ме излъга." Та дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. Ако синът не се опитва да лъже баща си, и баща му не лъже.

Вие сега ще направите едно заключение: хората имат двама бащи. Бог казал на Адама: „Синко, от това дърво

126

излиза лъжата, а тя е, която носи голямо нещастие в живота. В живота си никога няма да ядеш от него. Никога в живота си няма да лъжеш, ще говориш всякога истината. Щом кажеш първата лъжа, ще умреш. Няма да ядеш от дървото на доброто и злото, значи няма да казваш лъжа. Щом кажеш най-малката лъжа, ти си ял от забранения плод. Яж от дървото на живота, т.е. яж от дървото на истината." Като направите една погрешка, идва лъжата. Криете пог-решката от себе си, от ближните си и от Бога. Не че трябва да отидете и да я казвате. Ни най-малко не я разправяйте. Щом я разправяте на ближния си, вие искате той да ви помогне. Щом я изповядате на Бога, искате Той да я изправи. Ако можете да си помогнете сам да я поправите, тогава не ходете при Бога и при ближните си. Ако не можете сам, тогава идете при ближните си и при Бога. Аз не говоря за големите погрешки, аз говоря за някои, които отпосле могат да станат погрешки. Например вие дьржите една чаша хубаво вино, то е само петдесет грама. Няма никакво зло в тази чаша. Можете да пиете, но ако почнете често да употребявате тази чаша, след това може да станете пияница. Ще добиете един навик и ще изгубите науката си. Имате един учен човек, професор, който умира от малката чаша. Учен, способен човек беше.

Бих искал от тази сутрин да бъдете свободни от терзанията, които имате в ума си. Някой път казвате: „Този не ме обича, онзи не ме обича." Някой може да мисли, че и аз не го обичам. Аз съм недоволен от него, понеже няма какво да ми даде. И той не ме обича, понеже и аз няма

127

какво да му дам. И двамата не се обичаме. Тогава ще се хванем един друг за ръка и ще отидем при някой, който ни обича, т.е. който може да ни даде нещо. И тогава от това, което ни даде, можем да си дадем нещо един на друг. Тогава вие двамата, които не се обичате, идете ръка за ръка при онзи, който ви обича. И ако той не ви обича, тогаз се хванете и с него за ръка и идете при някого, който ви обича и си напълнете стомничката. Вие, които не се обичате, ще се хванете ръка за ръка. Това е възможно. Има една любов на безлюбието. Тя е най-безкористната. Хванете го за ръката, но нищо не очаквате, не искате да вземете. Едвам го търпите. Някой път хванете някоя кокошка, видите, че е мършава и я оставите. А пък като видите, че е мазна, я ядете. Радвайте се, че не ви обичат. Та казвам, че в безлюбието има една добра страна. Някой човек не ви обича и казва: „Аз не искам да ви обичам, понеже и двамата сме бедни. Идете при някой, който може да ви обича."

Когато сте недоволни, да знаете произхода на недоволството. Когато се усетите радостни, да знаете произхода на радостта и да умеете да я задържите, понеже ще дойдат лоши условия. Тогава радостта е едно богатство и при трудните условия ще можете да извадите нещо от нея. Иначе ще се намерите един ден в трудно положение. Искам да изгоня от вашия ум страха. Страх не трябва да има. Само един страх да остане у вас, един страх се позволява – страх да не прекъснете връзката на любовта. Свещен страх да имате да не прекъсвате връзката си с Бога, с

128

Любовта. Дръжте това разбиране, което имате за Любовта, за Бога. Моето разбиране е за мене. Ако за тази връзка говорите по-малко, е по-хубаво. Което аз направя, то ще свидетелствува за мен. Това, което не мога да направя, то не може да свидетелствува. Казвате на някого, че го обичате. Той ще ви постави на изпит. Казвате на един беден човек, че го обичате. Той ще каже: „Може ли да ми направите една услуга, да ми дадете нещо." Ако сте лекар и кажете, че го обичате, той ще каже: „Моля, не може ли да ме излекувате." Та всички проповядвате една любов, за която нищо не правите. Мислите ли, че като нарисувате едно цвете на дъската, че това е цвете. Посадете едно семенце и нека цветята сами за себе си да говорят. В новото учение благото, Божественото благо трябва да дойде от Бога. Но законът е следният: Това благо някой път право до вас не може да дойде, трябва да мине през някоя среда. Например светлината минава през въздуха. И благодарете, че минава през въздуха. Има една опасна страна, която носи със себе си светлината, която иде от пространството. И въздухът трябва да задържи нещо от тази светлина, за да я нагоди към вас. Божествената любов ще мине през онзи човек, който ви обича, за да се приспособи към вас. Всеки човек, който ви обича, е една среда за вас, през която ще мине Божествената любов, за да нагоди тая любов и за да може да я възприемете. Всеки човек може да ви бъде полезен и за всеки човек вие можете да бъдете полезни като среда. Та Божествената Любов някой път трябва да мине през няколко души, за да се приспособи и

129

да дойде при вас. Всеки човек, който ви обича, той ви придава Божествената любов без никакъв примес, а пък онзи, който не ви обича, той дава любовта с примеси. А всяка любов без примеси носи радост. И всяка любов с примес носи страдание. Та сега бъдете проводници на онази любов, която е без примеси. Гледам, че мнозина от вас сте нетърпеливи. Аз бих желал да бъдете търпеливи колкото мене.

Има една любов на книжни пари, а има пък една любов на звонкови пари. Та сега вие сте много богати с книжни пари. С няколко милиарда от тях можете да вземете един обед.

Някои от вас се занимавате с окултните науки. Все говорите за окултното, за окултната страна на нещата. Окултната наука е една тайна наука. Тя е като нашите естествени науки. Това е наука за външния свят, за придобивки, за това как да станеш силен и богат човек. Това не е мистичната страна, не е вътрешната страна на живота. Окултната наука е външната страна, а мистичното – вътрешната страна. Божественото е реално, то носи вечното в себе си. Вътрешната страна обхваща безграничната Божествена Любов, несъизмеримата Божия Мъдрост и непобедимата Божия Истина. Граничната любов образува нещастия. Граничната мъдрост образува нещастия. И победената истина носи страдания. Пристъпете към тази Божествена наука и ще срещнете там мъчнотии. Не мислете, че в този свят, в който влизате, ще влезете лесно. Като влезете в Божествената наука, ще минете през бойното

130

поле, ще минете през куршуми, но няма да ви ранят. Ако ньк нямате тази наука, ще бъдете ранени навсякъде, няма да имате място, дето няма да бъдете наранени: по лицето, ръцете, краката и пр. Ако пък имате Божествената наука, куршумът ще мине покрай дрехата ви. До вас хиляди ще падат и няма да ви повредят. Облечете бронята на Любовта, облечете бронята на Мъдростта, облечете бронята на Истината и с тия три брони ще влезете да воювате. Няма да бъдете страхливи. Сега имате да минавате през зор и не само през зор, но и трудни задачи имате да решавате. Досега сте имали задачи само с едно неизвестно, а сега ще имате с десет неизвестни. Първото нещо е да благодарите на Бога, че сте дошли живи и здрави до това положение. Като погледнете, кажете: „Слава Богу, минахме." Благодарете и, като тръгнете напред, назад не се обръщайте, а гледайте напред. Хубавото да седи пред вас. Не гледайте този свят, от който сте излезли, не да се простите с него, но да не се безпокоите. Носете си едно знаме. Като искате да погледнете онези, които идат подир вас, дигнете знамето и кажете: „Напред, напред, тук има път, по този път вървете." Всеки да носи своето знаме. Няма да остане нещо, което да не ви вземат. Страданието и мъчението в какво седят? Те седят в следното: В турско време, като дойдат разбойници, дадат им всичко и разбойниците заминат. Вземат парите, но по някой път турят горещи железа на вратовете на хората, за да изкажат къде са парите. Това е мъчението. Някой път ще има страдание – само ще вземат от вас. А пък някой път ще има една верига на врата.

131

Но ако вървите по този път, за който ви казвам, вратьт ви ще бъде здрав и разбойници няма да има във вас. Отвън може да имате мъчнотии. Други мъчнотии няма да имате.

Любовта е, която спасява хората. Мъдростта е, която урежда живота на хората, и истината е, която дава свобода на хората. Бог е, който ще внесе в нас вечния живот, ще ни даде знание и ще ни освободи. Единствен Той е, който освобождава от разбойниците. Та казвам: Пазете три важни връзки – връзката на Любовта, връзката на Мъдростта и връзката на Истината. В себе си – никакви лъжи. Себе си няма да лъжете. Ближния си няма да лъжете и Бога няма да лъжете. Трима няма да лъжеш: себе си, Ближния си и Бога.

Какво ще кажеш на един камък? Ще му кажеш: „За да не те тъпчат хората, ще те туря настрана." Причината да го туриш настрана не е само в това, че хората го тъпчат, но и за да не пречи на хората.

Бъдете свободни. Сега вие ще се изпоплапгате. Влизате в един свят и ще започне да ви е страх. Казвам ви: Това не правете, онова не правете. Ти казваш: „Какво трябва да правя." Някой ще каже: „Много хубави дрехи да не носиш, обуща да не носиш, да ходиш с обуща, които Бог ти е дал, с ръкавици, които Бог ти е дал."

Всеки от вас може да носи обуща, каквито иска, да носи дрехи, каквито иска, да носи панделки, каквито иска. Някой носи в горния си джоб копринена кърпа. Какво лошо има в това. С това иска да каже: „Аз съм работлив като копринената буба."

132

Пазете сега връзката. Вие Божествената връзка не можете да скъсате, но казвам: Не цапайте връзката си, понеже при най-малкото цапане на връзката, по която иде любовта, енергията на любовта не се предава правилно. Като станете сутринта, очистете тази нишка, за да се предава правилно любовта. И всичко, каквото правите, да ви бъде приятно. Иначе идат всички недоволства. Изчистете тази връзка и тогава, каквото правите на земята, ще ви бъде приятно и другаде. Като ядете, да ви е приятно, като обичате хората, да ви е приятно, каквото правите, да ви е приятно. Това е хубавото в живота. „Отче наш "

18 лекция на Учителя, държана на 31 януари 1940 г., сряда, 5- 6,50 часа сутринта, София, Изгрев.

133

Трите връзки

2009-08-06T20:39:50Z

Албена Д: /* ТРИТЕ ВРЪЗКИ */

==ТРИТЕ ВРЪЗКИ==

,Добрата молитва " Песента „Мисли, право мисли"

Вие всички минавате за много учени и авторитетни хора. Това не може да се откаже. Това е по отношение на по-нискостоящите от вас в Битието. Но по отношение на онези, които са над вас, вие заемате същото положение, каквото заемат онези, които са под вас. Каквото е отношението на по-долните към вас, такова е и вашето отношение към онези, които са над вас.

Трябва да се научите да бъдете свободни. Умът ви да бъде свободен, сърцето ви, волята ви, душата ви, духът ви да бъдат свободни. Вие искате да направите нещо – трябва да бъдете свободни в това. Това се отнася до духа. Искате да почувствувате нещо. Това се отнася до душата. Искате да поканите някого в стаята си. Стаята ви трябва да бъде свободна, за да му я дадете. Ако в стаята има десет души, ще бъде ли той свободен? Ще му дадете една стая, в която няма никой. И той да разполага с нея, както си иска. Някой път казваме: „Да бъдем добри!" Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога владее езика добре? Когато пише и произнася думите без погрешка. Ако при писане на всеки пет думи прави пет погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски. Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения). В старобългарския език има повече ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето. Да опростим езика." А пък французите турят ударения. В българския език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаете да сричате думите в английски език, няма да знаете добре произношението и правописа. Всяка буква си има своя смисъл. Вие изучавате езика, но сте го изучили много механично. Например казвате думата „добро". Но доброто си има свои елементи. Колко елементи има доброто? С колко букви се пише тази дума на български? С пет. Ако пишете на английски, знаете ли колко букви ще употребите? Четири. Пише се с две о: gооd. В музиката има един закон. Вие можете да повторите една нота, да вземете например до, до. Това се казва прима. Но като вземете тези два тона до, те се различават. Не са все едно и също нещо. Напреженията на първия и на втория тон се различават. Вие никога не можете да изпеете два пъти до съвършено еднакво. Второто до се различава. Има известни трептения, които ухото не съзнава. Първото до вземаш по-силно, а пък второто – по-слабо; различават се. Четири или пет пъти да вземеш до, между тях има все едно различие.

Понякога вие се критикувате. Критиката е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите. Като пишеш на един професор на български език, той ще коригира написаното. Вие трябва да изучавате езика. Той има Божествено произхождение. Българският език е едно наречие на Божествения език. Английският език и другите езици са все наречия на този език. Ще трябва да изучавате този Божествен език. Ако измените интонацията на думата „добро" според мястото в изречението, може да се вземе като прилагателно или като съществително. Ако сега влезете в другия свят, на портите каква дума ще кажете на духовен език. „Моля, мога ли да влеза вътре". На онзи, който седи по-горе от вас, по-големия и по-силния, можехте да се молите, на онзи, който седи по-ниско от вас, вие му заповядвате. На по-силния казвате „моля", а пък на по-долния от вас казвате „иди". На слугата казвате „иди". В българския език думата „иди" има две значения. Иде някой отнякъде към вас. После казвате „иди", т.е. върви нататък.

Духовният език е много сложен. Там има такива ударения, че само от ударения ще ви се замае главата. Всички вие все страдате от това. Ще ви изясня идеята, която е в моя ум. Един цар излязъл инкогнито, на български ще кажем предрешен. Гледа един беден човек със съдрана риза, със съдрани гащи, свири на цигулка. Децата му, момчета и момичета, играят наоколо. Царят казал: „Колко са бедни тези хора." Влязъл при тях, те му поиграли и той им дал една крупна сума, като помислил, че с това ще им подобри живота. Този беден човек се замогнал, станал голям търговец на памук. Един ден, една голяма топка памук паднала на рамото му и дълго време ръката го боляла. Парите, дадени от царя, не направиха бедния човек по-щастлив.

Често казвате: „Много съм наскърбен. Тъжна е душата ми." От какво е тъжна душата ти. Всички страдат от преждевременни желания, от преждевременни постъпки, от преждевременни мисли, от преждевременни работи. И първият човек пострада от преждевременни неща. Господ му казал: „Не е време да се занимаваш с онова дърво." Адам беше отличен зоолог, а Ева се занимаваше с ботаника. Опасна работа е това. С животните може да постъпваш, както искаш, но с растенията ще бъдеш внимателен. Тази наука още не е за теб. Адам беше много послушен. Но той имаше една сестра, родена с него, която за ботаниката – да изучава растенията – душа даваше. Тя знаеше всички растения. И веднаж каза: „Видях едно дърво." Адам я спря: „А, не го бутай!" Тя настоя: „Искам да знам какво е скрито в него, какво има в него." Тогава Адам каза: „Аз се съмнявам в него." Ева каза: „Един професор по ботаника пожела да ми предава тая наука. Той беше облечен с мантия." Понеже Адам имаше много работа по зоология, той остави Ева да се занимава с ботаниката. И започна разговорът между Ева и този професор. Професорът попита Ева: „Какво мислите за това растение?" Ева отговори: „На нас ни казаха, че в това растение се крият опасности и че който яде от него, умира." Професорът каза: „Вие не сте разбрали. Не е така. Вътре в това растение се крият тайните на живота. Който яде от него, става като Бога. Всесилен става, може да създава слънца, светове, цели вселени. Във всичко е свободен."

Сега ще кажете, че Ева е направила погрешка. Ако бяхте на мястото на Ева, вие какво щяхте да направите? Аз ви питам: Когато една млада мома минава покрай едно красиво дърво, наречено момково дърво, обвиснало с хубави плодове, защо, като го погледне, желае да го бутне. Не бутай там. Тя иска да види какво е това момково дърво. Кажете ми кой от вас би устоял на такова момково дърво. Представете си, че това е хлебно дърво, а вие сте гладни, три-четири дена не сте яли.

Има заблуждения в дишането, от които идат болестите. Има много системи за дишане и в Индия, и в Европа. Всички тези системи не са направили хората щастливи. Казвате: „Трябва да мислим." Хубаво, но колко хора мислят правилно? Вие, ако не мислите правилно, ще си навлечете неприятности. Казвате: „Човек трябва да живее." Добре, но как трябва да живее. Вие живеете, но този живот, в които живеят хората, не е онзи живот, към които се стремите.

Аз не искам сега да спрете критикуването. Критиката я оставете за в бъдеще, за по-нататък. Някой казва: „Аз не можах да използувам живота си." Мога да ви запитам: Защо не можахте да използувате живота си? Да допуснем, че сте били богати, живели сте трезвено, вино не сте пили, на автомобил не сте се качвали, копринени чорапи не сте носили, хубави шапки не сте туряли на главата си, копринени ризи не сте носили, кокошки и пуйки не сте яли. Въздържатели сте били от всичко; Баница не са ви точили, сладкиши не сте яли. И казвате: „Не можах да си поживея." Хубаво. За да бъдете щастливи, това, което го носите, трябва да ви обича и вие да го обичате. Трябва да обичате вашите обуща. Ако не ги обичате, и те няма да ви обичат; тогава не можете да бъдете щастливи. Ръкавиците ви трябва да ви обичат и вие да ги обичате. Казвате: „Обичам да гледам всичко." Не, всичко няма да гледате. Ако погледнете това, което не ви обича и вие не го обичате, ще бъдете нещастни. Не само да го обичате, но едновременно трябва и то да ви обича. Казвате: „Как да го обичам." Вие знаете как да обичате. Да обичате някого е много просто нещо, както е просто да обичате цвете. Сутрин момата, като стане, ще отиде на извора, ще вземе най-хубавата вода и ще напои корена на цветето. Това значи да обичате едно цвете. И цветето, понеже има повече любов, пуща повече ухание. Любовта, която излиза от това цвете към вас, казва: „Много ти благодаря, че ме поля." Поливането на растението е обич към него. Аз съм дал нещо, като съм полял цветето, но в себе си нищо не сам дал. Не отивам да го милвам, защото ако го милвам, някой път ще го осакатя. Искате ли да милвате някой човек, ще го осакатите. Голяма наука е милването. Тепърва трябва да учите какво е милване. Бог, за да ни милва, трябва да ни изпрати топлина, светлина, въздух. Вие мислите, че трябва да милвате с ръцете си. Знаете ли колко са груби ръцете. Ако пипнете сухо дърво и то оживее, тогава ръцете ви са богати. Ако не оживее, да знаете, че ръцете ви нямат това знание. Сега вие ще влезете в едно противоречие. Това, което ви говоря, трябва да го проучвате добре.

Ако изучавате съвременното пеене – оперното например, знаете ли какво нещо е опера. Вие, за да пеете като оперен певец, трябва да знаете много неща, трябва да имате обхода, интонация, разбиране. Няма да пеете сам и трябва да знаете на всекиго как да отговаряте. Всички няма да станете певци, но всички трябва да знаете да пеете. Всички няма да бъдете оратори, но трябва да знаете как да говорите. Всички няма да се научите да вървите, светлината върви, но все пак трябва да знаете как да вървите, как да бягате. Има хора, които като бягат, правят големи крачки, а пък други правят малки. Каква е разликата между тези, които като бягат, правят големи крачки и други, които при бягане правят малки крачки.Онзи, който прави големи крачки, е много уплашен, а пък онзи, който прави по-малки крачки, е по-малко уплашен. Кое е по-хубаво: да скачате или да не скачате? Да скачате. По-добре е човек да направи някоя грешка и да е свободен, отколкото да не е направил погрешки и да не е свободен. Ако ви турят в едно шише, ще бъдете чисти, няма да падне нито една капка на главата ви, но тая чистота не е достатъчна. Всички искате да бъдете чисти и святи, да ви затварят някъде. Вие имате чужди идеи. Щом сме излезли от ръцете на Бога, ние сме чисти; нечистотата е дошла отпосле. Тя не може да проникне в душата и всички страдания и мъчения са методи на чистене на нечистотиите. Когато страдате, вие се чистите. Всички вие знаете как да се чистите. Аз, който обичам толкова чистотата, някой път погледна и видя петно на дрехата си. Искам да зная как е паднала тази капка. Изследвам дали е отдясно или е отляво, изчислявам дали е по-близо или по-далеч от устата. Изчислявам математически, правя скица къде е петното. Това са научни изследвания. Ако едно петно падне на края на палтото, долу, пак правя скица, измервам колко е голямо. Ще кажете: „Само това ни остава, да изследваме петната си." Ние с големи работи ще се занимаваме. Аз се радвам, че се занимавате с големи работи, но в големите работи има голямо главоболие. Искате да бъдете богати. Хубаво, но голямото богатство носи големи страдания. Вие не искате да бъдете сиромаси, но знаете ли, че големи добродетели се крият в сиромашията. Погрешката ви е, че искате да бъдете богати, когато не трябва да бъдете богати. Някой път не искате да бъдете сиромаси, когато трябва да бъдете сиромаси. Някой път трябва да бъдете сиромаси. Друго трябва да разбирате под думата сиромашия. Под думата сиромах вие разбирате човек, който няма пари, един бедняк, който няма никакви условия. Това е право, но това отчасти е вярно. В сиромашията ще научите какво нещо е смирението. Не може да разберете какво нещо е смирението, ако не сте сиромах. За да научите какво е смирение, най-първо ще бъдете беден. После, за да се научите на смирение, трябва да бъдете и богат. И в богатството се учи смирението. Има едно смирение, което учи сиромаха. А има и смирение, което учи богатия. Вие всички искате да учите смирението на богатия. Това е много трудна работа. Най-първо ще научите смирението на сиромашията. (Учителят записа на дъската четири букви: л, б, о, в.) Какво разбрахте? Ще поставим ю, за да стане любов. За да дойде любовта у вас, трябва да добиете най-първо известни качества. Едно любовно чувство не може да дойде у вас, ако

116

най-първо не се свържете с тези трептения, които идват отгоре. Любовта иде отгоре, от Бога. Няма да очаквате любовта да дойде някъде от земята. Така ще се самозаб-лудите. Любовта трябва да излезе от вашия ум. Ако излезе от сърцето, друг е нейният произход. Ако пък излезе от тялото, пак е друг произходът . Най-напред в любовта трябва да се научите да възприемате. Няма да бъдете горделиви. Гордостта е планински връх. Горделивият човек е планински връх. За да разберете любовта, трябва да бъдете като долина. Това, което Бог ви дава, трябва да го възприемете и да го обработите. Може да ви е приятно или неприятно, но ще трябва да свършите добре работата си. Добре свършената работа носи благословение, пък всяка работа, като не е добре свършена, не носи благословение. Вие може да се занимавате с любовта, но любовта е работа. И тази работа трябва да се свърши без погрешка. Например как ще оцените един човек, който ви обича, който ви дава всичко, ако не знаете как да възприемате и да оценявате това, което ви дава? Ако ви дават вода с любов, от нея не трябва да падне нито една капка по земята. И есенцията не трябва да се изпари през запушалката. В любовта не трябва да опорочавате това, което ви е дадено. Името, съдържанието и проявата на любовта не трябва да се опорочават. Всички хора се запознават чрез любовта. Най-първо те се срещат като ангели, после като хора и после като животни. Често съм привеждал примера на онзи турски бей. Жена му казва: „Ти си княз на князете." Той бил свободен, но после се сгодил. Като се сгодил, му ка-

117

зали: „Близо си до хората." След като се оженил, му казали: „С хората си наедно." След това напуснал жена си. Казали му: „Ти си за смях на всички, ти си за посмешище." Най-напред започвате като князе, после идвате до нивото на хората, след това ставате като животните, а има състояния по-лоши и от тези на животните.

Вие казвате: „Ние сме грешни хора." Оставете вашите грехове. Те са външни работи. Ако не говоря един език, това не показва, че съм глупав. Ако някой не говори добре английски, това не показва, че е грешен човек. Коя е най-меката дума, с която децата започват. Децата започват с думата „мамо". Когато произнесете „а" добре, значи сте в края на работата и сте доволни. А когато произнесете „а" лошо, в края на работата не сте доволни. В думата „благост" звукът „а" има хубаво произношение. Ако искате да намерите в български правилното произношение на „а", ще го намерите в думата „благост". И това ще се отрази върху вашия ум, върху вашата воля. В буквата „а" вие сте натоварен вече с някаква идея, с някое впечатление, с някое чувство, искате да извършите някаква работа. Ако взема товар на гърба си, колкото този товар е по-тежък, толкова трябва да имам по-здрава основа, за да го нося. Ако малко кръшне кракът ми, мога да падна някъде и да го изкълча. Та човек трябва да бъде много умен, когато носи товара си. Вие казвате: „Трябва да имаме една велика идея." Тази велика идея е у вас. Някой път искате да имате големи скъпоценни камъни, злато. Богатите хора не са доволни, понеже златото е погълнало техните чувс-

118

тва. В света, ако търсите недоволни хора, ще ги намерите между богатите, понеже сърцето им е отишло в трупане на външни богатства. Не можете да отидете при Бога, понеже сте богати, понеже сте свързани. На двама господари не може да се служи. Казвате: „Господи, аз искам да Ти служа, но паричките ми да не буташ." Ако сте учен, може би ще кажете: „Господи, искам да ти служа, но знанието ми да не буташ." От известно знание трябва да се освободите, например вашата идея за любовта, тълкуванието ви за любовта. Някой ще попита: „Как да обичам?" Ако ви попитат как да ви обичат, знаете, но как да обичате, не знаете. Върху това всеки си има свой метод. Аз не съм намерил двама души да са еднакви относно любовта. Вие не можете да обичате всички хора по един и същи начин. Всички хора не пият еднакво количество вода. И ако обичате един човек, ще знаете колко вода трябва да му дадете, а не да плиснете настрани излишната вода. Това не е любов. Всичката вода, която му давате, трябва да я изпие и после трябва да има една кърпа, с която да попиете всяка капчица, та нищо да не се изгуби. А пък вие най-първо обичате един човек и после подхвърлите любовта като книжна дреха. Така осакатявате себе си. В любовта най-напред се повдигате, а после се унижавате. В любовта най-първо повдигате едно същество във вашето съзнание и мислите, че то е съвършено, че има всички добродетели. И това същество мисли, че е намерило един поклонник и се радва. Един ден вие го вземете отвътре и го хвърляте в тинята. Каква е тая любов? Защо ще го вдигнете горе и

119

после ще го хвърлите? Защо ще имате една хубава мисъл и после ще я турите в калта. Или имате едно хубаво чувство и после го хвърлите. Това не е ново. Най-първо ние грешим спрямо себе си, после спрямо нашите ближни и спрямо други хора. Когато съгрешите спрямо себе си, как ще се справите с това? Вървите по пътя и си ударите крака, каква е тая погрешка?

Направили сте погрешката спрямо вашия крак и трябва да се извините. Как ще се извините, когато ударите крака си? Ще вземете чук и ще махнете този камък от пътя. Но с това вашият крак не оздравява. Как се извинявате на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки." Обаче в истинския път на живота, щом тръгнете, окото ви ще бъде отворено. Ще разгледате целия път, ще гледате по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимавате да не ударите крака си. Ако ударите крака си, нямате уважение и почитание към него. Тогава нямате уважение към доброто в света. Щом нямате уважение и почитание към доброто, не може и да го направите. Може да мислите, че правите добро, но това не е добро. Сега да ме разберете ясно. Ако вземете едно житно зърно и го турите на един камък, вие не сте свършили никаква работа. Също така не сте свършили никаква работа, ако го заровите на три-четири педи дълбочина. Трябва да знаете колко пръст да турите на това житно зърно. Да не му туряте повече килограми, отколкото трябва. Ще му турите само малко пръст, за да може да поникне. А на тази дълбочина, като пусне своите коренчета, ще оставите на него да отива надолу, колкото иска. То е негова работа.

120

Дойде ви една идея – посадете я във вашия ум. Знаете ли колко е деликатно да се посее една идея или едно чувство?

Ако влезете в един склад, дето има барут, и ако имате само една запалена кибритена клечка, знаете ли какво може да стане? За да се направи едно голямо зло, не мислете, че трябва да има голяма причина. Ако имате само една запалена кибритена клечка, какво може да стане? Като влизате в този склад, няма да носите кибритени клечки, няма да има железа на обущата ви отдолу. Ще влезете с платнени обуща, за да не възпламените взривното вещество.

Такива взривове постоянно стават у вас. На ден колко пъти стават такива взривове? Казват ви: „Знаете ли вашата дъщеря кой път е хванала? Днес я видях в кабарето с един момък." Аз питам: Ако златото падне в калта, става ли на кал? Знаете ли какъв студ има в пространството, през което слънцето пътува. Външните условия не са могли да изгасят слънцето.

Вие се страхувате да не угаснете. Човек изгасва само при едно условие – при дървото за познаване на доброто и злото, когато се прекъсва връзката между човека и Бога. И там е всичкото зло. Злото прекъсва връзката, която съществува между човека и Бога. И щом се прекъсне тази връзка, тогава човек постепенно почва да се смалява. И щом се смали, няма изход отникъде – умира. И ние умираме, когато прекъсваме връзката с Бога. Щом си свързан с Бога, ти си във вечния живот. А щом прекъснеш връзката, влизаш в друг свят. И светът на смъртта е реален,

121

но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение.

Ти казваш: „Аз обичам Бога." Под това се разбира, че ти го обичаш, или Бог те обича. Когато Бог те обича, трябва да възприемеш Неговата любов и да пазиш тази връзка свещена. И единствената връзка, която трябва да пазите свещенна, е връзката на Любовта. Ще я чистите, за да няма прах, дори и най-фин прах. Да кажем, че имате една свещена идея. Сутринта, като станете, колцина ще я почистят? И после, когато четете книга, ще си омивате ръцете хубаво и тогава ще четете книгата. Страниците трябва да са чисти. Ако оцапате книгата, и умът си ще оцапате. Ако свири някой на пиано с нечисти ръце, тогава клавишите ще се оцапат. Аз гледам някой път клавишите са изцапани. Гледам и какви са ви дрехите, обущата, гледам как си вчесвате косата. Някой път гледам очите ви. Искам да зная как гледате, дали погледът е нагоре, надолу или настрани. Има една жица на любовта – гледам накъде е погледът спрямо нея. В това отношение за мен всеки човек е интересен. Ако погледът е надолу от жицата, той е материалист; ако е отляво – обича да насилва; ако е отдясно – обича да използува хората. Ако гледа нагоре, той има нещо благородно в себе си. Някой започва добре, най-първо поглежда нагоре, после наляво, надясно и след това надолу. Но после не си вдига очите нагоре. Той вече е направил първата погрешка. Нагоре, надолу, настрани и после пак нагоре. Та при всяко действие, което правите, трябва да се отнасяте към оная първа причина, която дейс-

122

твува в света. Ако аз работя и светлината не ме озарява, няма да направя хубаво работата. Та винаги трябва да имаме онази, Божествената светлина, за да можем да живеем, както искаме. Всички ще си направите по една стаичка. Препоръчвам ви да имате по една горница, не е нужно да бъде много широка, само за един човек, само за вас. С една масичка, един прозорец и едно столче. И в тази стаичка да разрешавате всички мъчни въпроси. Щом имате мъчнотии, в своята горница лесно ще ги разрешите. Който има горница, лесно разрешава въпросите, а който няма горница, мъчно ги разрешава. Това е наука.

А сега ми произнесете думата любов. (Учителят произнася думата любов и едновременно маха с ръцете си, нагоре, надолу, настрани и пак нагоре.) Я изпейте сега думата „любов". Ще изслушам всинца как ще я изпеете. Имате дванадесет саксии с цветя. И ако изпеете думата „любов" правилно, то тези цветя ще се развеселят и ще изпущат повече благоухание. Ако път не пеете хубаво, тези цветя ще започнат да увяхват. Щом увяхват, аз зная, че в моята градина някой човек не е изпял хубаво думата „любов". И ще видя къде този човек е направил погрешка. Всяко едно цвете ми говори кьде е направило погрешка в любовта. Дванадесет саксии има в невидимия свят, които представляват вас. Кажете ли лоша дума във физическия свят, тези саксии ще почнат да вехнат. И Господ, като погледне, ще каже: „Нещо стана долу." Ще изправите думата си заради благото на вашите цветя. Ако повехнат вашите цветя на небето, вие не можете да отидете там.

123

Ако пък не повяхнат, ако са свежи, вратите на небето всякога са отворени за вас. Най-първо умът ви трябва да бъде облечен в светла дреха, не с бяла, а със светла дреха. Сърцето ви трябва да е с червена дреха, а пък волята ви – с виолетова дреха. Вашата душа с какво трябва да бъде облечена? Каква дреха ще турите на душата си, на духа си, на вашия ум и на вашето тяло? Това е предметно учение. Ти не може да предадеш една идея, не можеш да направиш една идея позната на другите, ако не е позната на теб. Ти не можеш да предадеш един тон до вярно, ако самият ти не го вземаш вярно. Най-напред твоят ум, сърце и воля трябва да бъдат четири месеца в музикално положение и тогава ще можеш правилно да вземеш до. Ако умът, сърцето, душата и духът са в изправност, тогава можеш да направиш всичко, както трябва. Ние не трябва да нарушаваме тая хармония, която Бог е вложил в нас, от нея трябва да се учим. При молитвата се цели между другото Бог да изпрати Духа си, за да поддържа тази хармония в нас. Да поддържа хармония в отношенията между нашия ум, сърце, душа и дух. Тези отношения трябва да бъдат чисти. Писанието казва: „Бог ще изпрати духа си." И той, като дойде, хармонизира всичко.

Щом критикувате, това не е любов, щом виждате в другите дефекти, това не е любов. Щом сте координирани добре, когато ходите по земята, през където минете, ще оставите своите идеи. А пък щом не сте координирани, отдето минете, пак ще оставите идеи, но други идеи, други отпечатъци.

124

Най-първо трябва да имате връзка с Бога. Тогава Неговото състояние се предава на вас, понеже единствено Бог е съвършен. Даже само като помислите за Бог, Неговото състояние ще се предаде на вас. Някой казва:,,Аз съм праведен човек." Не, праведността е един непреривен процес на постоянно обновяване. Любовта ви трябва да бъде постоянна във вашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръх-съзнание и този кръг на движение трябва да става постоянно у вас. Вие казвате: „Ние опитахме какво нещо е любовта." Не, любовта вие не я сънувате дори. Това, което наричате любов, това е любов, от която хората умират, от която се разочароват. Това е предисловие на оная Любов, която носи в себе си вечния живот. Вие искате да не остарявате. Сега сте остарели и мислите, че ще умрете и после наново да се подмладите. Хубаво, тогава трябва да знаете втори път къде ще се посадите, и кой ще ви посади, и как ще ви посади. Може някой да ви остави върху някой камък и някоя гарга може да дойде и да изяде посятото. Един сял жито. Гаргите грачели и изяждали посятото и той казал: „Не искам да сея вече. Гаргите изядоха всичко." Той гледа, че и крината се изпразнила вече. Казвам: Да напълни пак крина-та и като се наядат всички гарги, пак ще остане. Гаргите няма да изядат целия хамбар. Сто гарги, хиляда гарги колко ще изядат.

Та не се обезсърчавайте от несполуките във вашия живот. Казвате: „Това не стана, онова не стана". Гаргите изядоха житото. „Това постигнах, онова не постигнах." Отсега нататък трябва да постигнете. И какво трябва да пос-

125

тигнете. Които сте остарели, казвате: „Оставете младите да му мисля?". Не, старите да му мислят, а пък младите да работят. Между млади и стари трябва да има една много интензивна връзка. Най-първо не мислете, че сте стари. Изхвърлете тази дума старост. Вие си придавате много голямо значение, като се мислите за стари. Един от вас ми казва: „Толкоз дългове имам, пари нямам." Друг казва: „Болести имам." Трети казва: „Имам големи недоразумения с другите." Четвърти казва: „Службата си не съм уредил." И всеки ми казва: „Уредете външните работи и тогаз ми говорете за Божественото." Аз пък ви казвам: Вие сте горе на едно дърво и сега зреете. Аз не искам преждевременно да узреете и знаете ли защо? Защото, ако узреете преждевременно, свинете ще ви изядат. Ще дойде вятър, ще ви раздруса и свинете ще ви изядат. И свинята ще каже: ,,Аз го изрових от земята." Та трябва да узреете като дряна най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано." Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал и казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш страданията, които аз минах. Ти си прав и си по-майстор от мене, щом ме излъга." Та дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. Ако синът не се опитва да лъже баща си, и баща му не лъже.

Вие сега ще направите едно заключение: хората имат двама бащи. Бог казал на Адама: „Синко, от това дърво

126

излиза лъжата, а тя е, която носи голямо нещастие в живота. В живота си никога няма да ядеш от него. Никога в живота си няма да лъжеш, ще говориш всякога истината. Щом кажеш първата лъжа, ще умреш. Няма да ядеш от дървото на доброто и злото, значи няма да казваш лъжа. Щом кажеш най-малката лъжа, ти си ял от забранения плод. Яж от дървото на живота, т.е. яж от дървото на истината." Като направите една погрешка, идва лъжата. Криете пог-решката от себе си, от ближните си и от Бога. Не че трябва да отидете и да я казвате. Ни най-малко не я разправяйте. Щом я разправяте на ближния си, вие искате той да ви помогне. Щом я изповядате на Бога, искате Той да я изправи. Ако можете да си помогнете сам да я поправите, тогава не ходете при Бога и при ближните си. Ако не можете сам, тогава идете при ближните си и при Бога. Аз не говоря за големите погрешки, аз говоря за някои, които отпосле могат да станат погрешки. Например вие дьржите една чаша хубаво вино, то е само петдесет грама. Няма никакво зло в тази чаша. Можете да пиете, но ако почнете често да употребявате тази чаша, след това може да станете пияница. Ще добиете един навик и ще изгубите науката си. Имате един учен човек, професор, който умира от малката чаша. Учен, способен човек беше.

Бих искал от тази сутрин да бъдете свободни от терзанията, които имате в ума си. Някой път казвате: „Този не ме обича, онзи не ме обича." Някой може да мисли, че и аз не го обичам. Аз съм недоволен от него, понеже няма какво да ми даде. И той не ме обича, понеже и аз няма

127

какво да му дам. И двамата не се обичаме. Тогава ще се хванем един друг за ръка и ще отидем при някой, който ни обича, т.е. който може да ни даде нещо. И тогава от това, което ни даде, можем да си дадем нещо един на друг. Тогава вие двамата, които не се обичате, идете ръка за ръка при онзи, който ви обича. И ако той не ви обича, тогаз се хванете и с него за ръка и идете при някого, който ви обича и си напълнете стомничката. Вие, които не се обичате, ще се хванете ръка за ръка. Това е възможно. Има една любов на безлюбието. Тя е най-безкористната. Хванете го за ръката, но нищо не очаквате, не искате да вземете. Едвам го търпите. Някой път хванете някоя кокошка, видите, че е мършава и я оставите. А пък като видите, че е мазна, я ядете. Радвайте се, че не ви обичат. Та казвам, че в безлюбието има една добра страна. Някой човек не ви обича и казва: „Аз не искам да ви обичам, понеже и двамата сме бедни. Идете при някой, който може да ви обича."

Когато сте недоволни, да знаете произхода на недоволството. Когато се усетите радостни, да знаете произхода на радостта и да умеете да я задържите, понеже ще дойдат лоши условия. Тогава радостта е едно богатство и при трудните условия ще можете да извадите нещо от нея. Иначе ще се намерите един ден в трудно положение. Искам да изгоня от вашия ум страха. Страх не трябва да има. Само един страх да остане у вас, един страх се позволява – страх да не прекъснете връзката на любовта. Свещен страх да имате да не прекъсвате връзката си с Бога, с

128

Любовта. Дръжте това разбиране, което имате за Любовта, за Бога. Моето разбиране е за мене. Ако за тази връзка говорите по-малко, е по-хубаво. Което аз направя, то ще свидетелствува за мен. Това, което не мога да направя, то не може да свидетелствува. Казвате на някого, че го обичате. Той ще ви постави на изпит. Казвате на един беден човек, че го обичате. Той ще каже: „Може ли да ми направите една услуга, да ми дадете нещо." Ако сте лекар и кажете, че го обичате, той ще каже: „Моля, не може ли да ме излекувате." Та всички проповядвате една любов, за която нищо не правите. Мислите ли, че като нарисувате едно цвете на дъската, че това е цвете. Посадете едно семенце и нека цветята сами за себе си да говорят. В новото учение благото, Божественото благо трябва да дойде от Бога. Но законът е следният: Това благо някой път право до вас не може да дойде, трябва да мине през някоя среда. Например светлината минава през въздуха. И благодарете, че минава през въздуха. Има една опасна страна, която носи със себе си светлината, която иде от пространството. И въздухът трябва да задържи нещо от тази светлина, за да я нагоди към вас. Божествената любов ще мине през онзи човек, който ви обича, за да се приспособи към вас. Всеки човек, който ви обича, е една среда за вас, през която ще мине Божествената любов, за да нагоди тая любов и за да може да я възприемете. Всеки човек може да ви бъде полезен и за всеки човек вие можете да бъдете полезни като среда. Та Божествената Любов някой път трябва да мине през няколко души, за да се приспособи и

129

да дойде при вас. Всеки човек, който ви обича, той ви придава Божествената любов без никакъв примес, а пък онзи, който не ви обича, той дава любовта с примеси. А всяка любов без примеси носи радост. И всяка любов с примес носи страдание. Та сега бъдете проводници на онази любов, която е без примеси. Гледам, че мнозина от вас сте нетърпеливи. Аз бих желал да бъдете търпеливи колкото мене.

Има една любов на книжни пари, а има пък една любов на звонкови пари. Та сега вие сте много богати с книжни пари. С няколко милиарда от тях можете да вземете един обед.

Някои от вас се занимавате с окултните науки. Все говорите за окултното, за окултната страна на нещата. Окултната наука е една тайна наука. Тя е като нашите естествени науки. Това е наука за външния свят, за придобивки, за това как да станеш силен и богат човек. Това не е мистичната страна, не е вътрешната страна на живота. Окултната наука е външната страна, а мистичното – вътрешната страна. Божественото е реално, то носи вечното в себе си. Вътрешната страна обхваща безграничната Божествена Любов, несъизмеримата Божия Мъдрост и непобедимата Божия Истина. Граничната любов образува нещастия. Граничната мъдрост образува нещастия. И победената истина носи страдания. Пристъпете към тази Божествена наука и ще срещнете там мъчнотии. Не мислете, че в този свят, в който влизате, ще влезете лесно. Като влезете в Божествената наука, ще минете през бойното

130

поле, ще минете през куршуми, но няма да ви ранят. Ако ньк нямате тази наука, ще бъдете ранени навсякъде, няма да имате място, дето няма да бъдете наранени: по лицето, ръцете, краката и пр. Ако пък имате Божествената наука, куршумът ще мине покрай дрехата ви. До вас хиляди ще падат и няма да ви повредят. Облечете бронята на Любовта, облечете бронята на Мъдростта, облечете бронята на Истината и с тия три брони ще влезете да воювате. Няма да бъдете страхливи. Сега имате да минавате през зор и не само през зор, но и трудни задачи имате да решавате. Досега сте имали задачи само с едно неизвестно, а сега ще имате с десет неизвестни. Първото нещо е да благодарите на Бога, че сте дошли живи и здрави до това положение. Като погледнете, кажете: „Слава Богу, минахме." Благодарете и, като тръгнете напред, назад не се обръщайте, а гледайте напред. Хубавото да седи пред вас. Не гледайте този свят, от който сте излезли, не да се простите с него, но да не се безпокоите. Носете си едно знаме. Като искате да погледнете онези, които идат подир вас, дигнете знамето и кажете: „Напред, напред, тук има път, по този път вървете." Всеки да носи своето знаме. Няма да остане нещо, което да не ви вземат. Страданието и мъчението в какво седят? Те седят в следното: В турско време, като дойдат разбойници, дадат им всичко и разбойниците заминат. Вземат парите, но по някой път турят горещи железа на вратовете на хората, за да изкажат къде са парите. Това е мъчението. Някой път ще има страдание – само ще вземат от вас. А пък някой път ще има една верига на врата.

131

Но ако вървите по този път, за който ви казвам, вратьт ви ще бъде здрав и разбойници няма да има във вас. Отвън може да имате мъчнотии. Други мъчнотии няма да имате.

Любовта е, която спасява хората. Мъдростта е, която урежда живота на хората, и истината е, която дава свобода на хората. Бог е, който ще внесе в нас вечния живот, ще ни даде знание и ще ни освободи. Единствен Той е, който освобождава от разбойниците. Та казвам: Пазете три важни връзки – връзката на Любовта, връзката на Мъдростта и връзката на Истината. В себе си – никакви лъжи. Себе си няма да лъжете. Ближния си няма да лъжете и Бога няма да лъжете. Трима няма да лъжеш: себе си, Ближния си и Бога.

Какво ще кажеш на един камък? Ще му кажеш: „За да не те тъпчат хората, ще те туря настрана." Причината да го туриш настрана не е само в това, че хората го тъпчат, но и за да не пречи на хората.

Бъдете свободни. Сега вие ще се изпоплапгате. Влизате в един свят и ще започне да ви е страх. Казвам ви: Това не правете, онова не правете. Ти казваш: „Какво трябва да правя." Някой ще каже: „Много хубави дрехи да не носиш, обуща да не носиш, да ходиш с обуща, които Бог ти е дал, с ръкавици, които Бог ти е дал."

Всеки от вас може да носи обуща, каквито иска, да носи дрехи, каквито иска, да носи панделки, каквито иска. Някой носи в горния си джоб копринена кърпа. Какво лошо има в това. С това иска да каже: „Аз съм работлив като копринената буба."

132

Пазете сега връзката. Вие Божествената връзка не можете да скъсате, но казвам: Не цапайте връзката си, понеже при най-малкото цапане на връзката, по която иде любовта, енергията на любовта не се предава правилно. Като станете сутринта, очистете тази нишка, за да се предава правилно любовта. И всичко, каквото правите, да ви бъде приятно. Иначе идат всички недоволства. Изчистете тази връзка и тогава, каквото правите на земята, ще ви бъде приятно и другаде. Като ядете, да ви е приятно, като обичате хората, да ви е приятно, каквото правите, да ви е приятно. Това е хубавото в живота. „Отче наш "

18 лекция на Учителя, държана на 31 януари 1940 г., сряда, 5- 6,50 часа сутринта, София, Изгрев.

133

КНИГА: Вътрешният господар

2009-08-06T16:39:07Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-2_Vatreshniyat_gospodar.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вътрешният господар]] (Назъров) (работи се)
* 2. [[Божествената усмивка]] (Данчето) (работи се)
* 3. [[Новият ден]]
* 4. [[Две задачи]]
* 5. [[Трите връзки]] (Албена Д) (работи се)
* 6. [[Подмладяване]]
* 7. [[Обичайте и ценете]]
* 8. [[Любов към себе си, любов към ближния, любов към Бога]]
* 9. [[Минало и настояще]]
* 10. [[Съвършенството]]
* 11. [[Наука за живота]]
* 12. [[Името Божие, царството Божие, волята Божия]]
* 13. [[Трите закона]]
* 14. [[Влюбване и любов]]
* 15. [[Към съвършенство]]
* 16. [[Отворената врата]]
* 17. [[Сгъстяване, разредяване и разширяване]]

Свят на промени

2009-07-04T16:00:13Z

Албена Д:

==Свят на промени==

Ще прочета 61 гл. от Исайя.

Често се питате: Какво носи бъдещето? – То носи много нови неща. Ще дойде ден, когато на амвона, вместо проповедници, ще има грамофонни плочи. Ще завъртите плочата, и тя ще започне да проповядва. Каквато проповед искате, такава плоча ще турите. Плочите ще бъдат номерирани: № 1, 2, 3 и т. н. Ще слушате отлични проповеди. Никаква обида няма да чувате, защото вие ще изхвърлите всичко, което ви обижда. Всъщност, и днес има проповедници, които са грамофонни плочи – говорят неща, които не трябва да се говорят. Както ги навиват, така говорят. Има и вярващи, които са грамофонни плочи; и те говорят, без да мислят. Някой пее една класична ария, но думите не са подходящи. Друг пее същите думи на нов глас.

Какво се разбира под думата „ария"? Ония, които следват музикалната академия, знаят, какво значи ария – песен от опера Тя е мъчно преводима дума. Според мене, под „ария" се разбира нещо въздушно, което се движи като въздуха. Понеже не е точно определена дума, могат да й се дават различни обяснения. Например, американецът казва „ком" – ела; англичанинът казва „към". Това е една дума, с едно и също съдържание, но се произнася различно. Когато иска да погали детето си, българинът казва: Моето пиленце, или моето гълъбче. Коя от двете думи е по-хубава?

Като изучавам проявите на религиозните хора, намирам една опасна страна в техния живот – крайна чувствителност, крайна напрегнатост в чувствата, благодарение на което те изопачават фактите. Почти не съм срещнал религиозен човек, който да постъпва справедливо. Всички говорят за право, за справедливост, но те сами не са справедливи. Това се дължи на една обща черта в човека – да преувеличава нещата. Това чувство наричат сублимност, величественост. В българина центърът за времето е слабо развит. Той не може да определи точно, колко часа трябва да вървиш от едно село до друго. Той казва: Като минеш тоя баир, веднага ще отидеш на другото село. Струва ти се, че ще вървиш най-мнаго половин час, а то излиза два - три часа път.

Като четете Свещената книга, срещате стиха: „Бог е огън всепояждащ." Според тоя стих, излиза, че който отиде при Бога, ще изгори. – От човека зависи: Може да изгори, а може само да се стопи. Ако отидете при един добър, благороден човек и го заварите в добро разположение на духа, ще почувствувате нещо особено: от всяка негова дума лъха живот, всяка негова дума е балсам. Ти седиш при него, топиш се от блаженство. Някога отидеш при същия човек, но го намираш в раздразнено състояние – гневен. Той изсипва недоволството и гнева си, които събрал от години в себе си. Ти седиш при него, но изгаряш – огън е това. Ти си мислел, че той е Божа кравичка и се разочароваш. Не е така. Той е добър, благороден, но справедлив. Гневи се, но това е Божествен, справедлив гняв. Ще кажеш, че той се гневи за малки неща. Някога малките работи носят големи последствия. Той знае, защо се гневи. Страшно е, когато човек се гневи, без да знае защо.

Един познат ми разказваше една своя опитност. Той казваше: Чудя се на себе си, защо, като дойде някой човек при мене, едва започне да говори, аз изпитвам лошо разположение към него. Искам да му ударя една - две плесници и да го изпъдя вън. Дойде друг, приятно ми е да го слушам. Като го слушам да говори, имам желание да го прегърна и целуна. Защо е така, не зная. Сега аз ще те питам: Какво правиш, като видиш един умрял вол? Имаш ли желание да го прегърнеш, или запушваш носа си и бягаш далеч? Като ти дадат една голяма, хубава ябълка, готов си да я прегърнеш и целунеш. Следователно, когато при тебе дойде човек, който носи нещо добро в себе си, ти си готов да го прегърнеш; когато дойде някой, който нищо не носи, а иска да вземе нещо от тебе, ти бягаш далеч от него.

Говори се за религия, за религиозен живот. Какво значи, да бъдеш религиозен? – Да имаш отдушник, т. е. предпазителна клапа. Без такава клапа котелът ти ще се пръсне. Религиозният казва: Аз обичам само Бога. Това значи, да обичаш като Бога. За да обичаш така, трябва да отидеш при Бога. Ако нямаш пример за любовта, не можеш да проявиш Божията Любов. Ако носиш Божията Любов в себе си и отидеш при мъртвия, той ще оживее; ако отидеш при гладния, ще го нахраниш; ако отидеш при жадния, ще го напоиш,; ако отидеш при бедния, богат ще го направиш; ако отидеш при невежия, учен ще го направиш; ако отидеш при грозния, красив ще го направиш; ако отидеш при слабия, силен ще го направиш. Щом носиш Божията Любов в себе си, ще преобразиш света. Ако не носиш любовта в себе си, колкото и да говориш на хората за нея, невежият ще си остане невежа, болният ще си остане болен, слабият ще си остане слаб, бедният – беден.

Обикновеният човек не може да се справя със силата на Божията Любов. Само силният може да носи тая любов в себе си. Само безкористният може да се справя с Божията Любов. Той навсякъде е последен. Той прилича на готвач, който готви с часове и, когато стане време за ядене, първо дава на клиентите, а последен на себе си. Любещият, заема последното място, но, понеже хората го обичат, те му дават първото място. Колкото по-почитан е човек, толкова на по-преден план излиза. Ако на една конференция присътствуват делегации от всички страни, делегатите на големите държави заемат първите места, а делегатите на малките държави – последните места. При направата на корнизите големите камъни се турят на първо място. Ако десет души пеят заедно, на първо място ще бъде оня, който пее най-хубаво. Ако десет души тръгват на екскурзия, кой от тях ще бъде пръв? – Оня, който знае добре местността. Той ще избере най-добрия и кратък път; ако води такъв, който не знае пътя, ще задръсти някъде, отдето мъчно ще излезе.

Един голям философ, наш познат, често кавваше за религиозните: Това не са хора, но баби. – Какво иска да каже с това? Той ги счита за глупци, които не заслужават внимание. Не е така. Бабата не е красива, но умна. Младата мома е красива, но не е умна. Обаче, ако трябва да вървиш в пътя, младата мома ще те заведе в драките, дето и двамата ще се объркате. Бабата ще те изведе от драките и ще те постави на прав път. Религията е за стари хора, за баби и дядовци, а не за млади хора – за моми и момци. Религията не е най-високото нещо в живота. Много естествено. Да бъдеш религиозен, това значи, да се облечеш във вретище, да се разкаеш за греховете си. Тук си направил един грях, там – друг. Започваш да плачеш и да се разкайваш за греховете си. Как ще бъдеш красив? Тук кажеш една дума не на място, там – друга, и ти се смущаваш. Казват, че религията е връзка с Бога. Не е така. Като станеш религиозен, ти минаваш през ред мъчнотии и изпитания, падания и ставания и, след хиляди години, като се освободиш от религиозните вярвания, ти стъпваш свободно на краката си, като самостоятелен човек.

Исайя казва: „Духът на Господа Иеова е връх мене, защото ме помаза да благовествувам на смирените; проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождение на пленниците." Това са религиозни работи Религиозният е затворен в догмите, в понятията, в схващанията. Ако някой се осмели да го обиди, той търси начин да се освободи Съберат се религиозни хора и ще афоресат някого, ще го анахемосат, ще се наговорят да не го поздравяват. Това е опаката страна на религиозния човек

Думата „религия" е нова Тя има отношение към сегашното състояние на човешкото съзнание. Религията е процес на чистене. Как се облича домакинята, когато чисти къщата си? – С вехти, всекидневни дрехи. Такова е състоянието на всеки религиозен След това той влиза в истинския живот и се облича в чиста, нова премяна

Като ученици, трябва да се изучавате, за да различавате, кои състояния са ваши и кои

– чужди. При религиозния живот, човек мени състоянията си според средата, в която попада. Ако е в среда на скръбни хора, и той става скърбен; ако е в среда на нервни, и той става нервен; ако е в среда на крадци, и той пожелава да открадне нещо. И обратно: ка7'0 ло-

300

падне междз7- добри, благородни, хора,, и той става добър, благороден. Значи, един и същ.човек може да бъде и добър, и лош. С един и същ орган той възприема и доброто, и лошото. Ухото схваща и хармонията, и дисхармонията. Обаче, трептенията на хармонията са едни, а трептенията на дисхармонията – други.

Много хора идат при мене, искат веднага да ги приема. Съботен ден не приемам. Те се чудят, как мога да откажа на такива величия,А като тях. Много просто – не приемам в събота. – Друг ден ще дойда. Ще ме приемеш ли тогава? – Ако отговарям по човешки „ще ти кажа да дойдеш к понеделник, във вторник или, друг ден през седмицата. Ако говоря, по Божествено, не мога да ти кажа, кога ще те приема – не съм господар на дните. Според Божествения език, ще ти кажа: Ела,, когато искаш; ако никой не чака отвън, ще те приема.

Като знаете това, не питайте, защо Бог някога не отговаря на вашите молитви. Много естествено, преди вас се молили стотина души – ще чакате ред. – Аз се моля вече пет - шест деня наред. – Тия хора се молили вече сто деня. Бог мълчи, нищо не казва, но трябва да чакате своя ред. Някой, се моли и веднага очаква отговор, но не получава. На другия ден пак се моли, пак очаква отговор. Иде един човек при. мене и ми казва: Ще се пръсна, не мога да търпя! – Защо ще се пръснеш? – Яде ме нещо отвътре, не мога да търпя. – Какво те яде? – Не зная. Помогни ми, моля. ти се1

301

– Как да ти помогна? Вярваш ли в Бога? – Вярвам, но Той не ме чува. – Ако Бог не те чува, аз ли ще те чуя? – Той ме погледна криво и сопнато ми отговори: Помогни ми по някакъв начин! – Слушай, ако се сопваш така, ще те изпъдя навън. Той започна да ме гледа мило, спокойно. – Кажи сега, как искаш да ти помогна, не те разбирам. – Как не ме разбираш? Пак се солва. Виждам, де е болката ти, но трябва да почакаш малко. Зная, че нещо те мъчи, изпитваш тежест под лъжичката. – Така е, яде ме нещо. Ходих при няколко лекари, всички гледат на мене като на смахнат човек. Не зная, какво да правя. – Ще те излекувам, но какво ще дадеш за това? – Каквото искаш, само ми помогни. – Затвори очите си да не гледаш. След това го пипнах на едно място. Той извика: Олекна ми! Какво стана? – – Нека да не знаеш всичко. Ако знаеш, как ти помогнах, ще разказващ на другите, и болката отново ще се върне. – Щом е така, не искам да зная, как стана. Нека си отиде болката и повече да не се връща. Според мене, той е изпаднал в чуждо състояние и, като припрян, не може да търпи.

Преди няколко деня дойде при мене една госпожа, интелигентна, от добро семейство. Като я видях, казах й, че не приемам, зает съм, да дойде друг ден. Погледнах я: на лицето й беше описано голямо отчаяние и скръб. Тя ми каза: Бог ме изпраща тук. Моля ви се, приемете ме. – Щом Бог ви изпраща, ще ви прие-

302

ма. С какво мога да ви бъда полезен? Тя започна да ми разправя: Бях млада, неопитна и рано се ожених. Роди ни се едно момиче. След това мъжът ми започна да гледа към чуждите жени, докато един ден се увлече в една мома. Много време търпях, най-после реших да го: напусна. Разведохме се. Това се отрази много зле на дъщеря ми Тя обичаше баща си, беше тясно свързана с него. Външно много приличаше' на него. Често се срещаха и се разговаряха. Обаче, той се ожени втори път. Втората му жена беше ревнива, не позволяваше на мъжа ми да се среща с дъщеря си. Като не можа да издържи това положение, дъщеря ми се самоуби Изглежда, че невъзможността й да се среща с бащата още повече й се отрази Какво ще ми кажете сега? Как да понеса голямата скръб? Казах й Вие направихте две грешки. Първата грешка е, че се оженихте толкова млада. Втората грешка е, че се разведохте. Вие не можахте да понесете по-малкото зло, но дойде по-голямото. Сега не ви остава нищо друго, освен да се цримирите. Има нещо утешително за вас, което не знаете. То е следното: Дъщеря ви стана жертва на вашите недоразумения, за да се повдигнете. Тя ще помага и на двамата. – Късно е вече. Сега и бащата съжалява. Аз ходя на гроба да плача, но срещам и него там. И той ходи на гроба, плаче, нищо не може да го утеши. Казвам: В отношенията на хората има тънки работи, които хвърлят отпечатък на живота им.

303

Помнете: Животът на религиозните хора е пълен с противоречия, с малки и големи зяи-ни. Задачата на човека е, да се научи първо да понася малките злини. Казано е в Писанието :> Целият свят лежи в лукавия." Ако е така, какво очаквате от тоя свят"? Справедливост ли очаквате? Несправедливостта е най-малкото зло на земята. Днес всички хора пъшкат, търсят Божията Правда. Когато дойде Правдата, гответе. се за второто, пришествие. Друга правда не може да се даде. Защо разпнаха Христа? –. Защото казваше за себе си, че е Син Божи, Той казваше: „Ако разрушите тоя храм, в три деня ще го съградя и въздигна." – Как е възможно това? Те Му възразиха: Ние съградихме тоя храм за 45 години, а ти за три деня ще го съградиш! Христос говореше за тялото си.

Хората мислят, че светът е създаден само за тях. Трябва да знаете, че милиарди същества живеят във вселената – нисши и висши, от различна степен на развитие. Вселената е създадена за всички: В ней живеят, както светли, така и тъмни същества. Светът е създаден и за вълка, и за овцата. Защо е създаден така светът, не питайте. Той е създаден, както трябва. Ако програмата на земните училища е наредена според възрастта на децата, колко по-добре е наредена програмата на духовния и Божествения свят!

Да се върнем към въпроса за религията. Тя е живот за чистене. От какво се чисти човек? – От утайките на миналото. – Те създа-

304

ват различни болести. Ако заболееш и отидеш при лекар, той ще прегледа гърдите, стомаха, корема, и най-после ще определи диагнозата. Според мене, три причини има за заболяване на човека: яденето, дишането и мисленето. Ако не знаеш, как да ядеш и пиеш, ще се явят един род болести; ако не знаеш, как да дишаш, ще се явят друг род болести; ако не можеш да мислиш право, ще се родят трети вид болести. Като не яде, не диша и не мисли правилно, клетките в човешкия организъм се индцивидуализират, и човек заболява. И обратно, човек е здрав, когато яде, диша и мисли правилно.

Коя е причината за злото в света? – Че мислим само за себе си Следователно, за да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. Религиозният мисли повече за себе си, иска да се осигури, да заеме съответно място в живота. Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш, как да изпълниш Божията воля. – Ще оценят ли моята работа? – Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. Когато ученикът се явява пред изпитна комисия, от него се иска едно – да пее. Комисията, която разбира повече от него, ще се произнесе, добре ли пее или лошо. Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик? – Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между уче-

305

ници, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно. Аз имам два метода за преценка на добрия певец. Според мене, като пееш в сухо време и завали дъжд, ти си добър певец. Ако пееш през време на проливен дъжд, и дъждът престане, ти си добър певец. Ако пееш, и сушата си остане, или дъждът не престане, ти не си добър певец. По същия начин се проверяват чувствата и мислите. Ако отидеш при хора, които се бият и карат, и те се примирят, чувствата ти са добри и възвишени. Ако, вместо примиряване, отношенията се влошат, чувствата ти са нечисти и неблагородни. Това показва, че ти трябва да работиш върху себе си, да се повдигнеш. Дето Бог е стъпил, дяволът няма сила. Дето не е стъпил Бог, дяволът има условия да се прояви. Който пръв е стъпил във вашия дом, той има надмощие: ако дяволът е стъпил пръв, надмощието е негово. И в тоя случай, обаче, Бог може да го измести. Ако Бог е стъпил пръв, надмощието е на Негова страна. И, ако човек се държи за Бога, дяволът никога не може да стъпи в дома му. Като знаеш това, бъди всякога буден, че като похлопа Бог, да Му отвориш. – Защо дяволът влезе в дома ми? – Защото ти си спал, когато Бог е хлопал.

Сега, пазете се от религиозния живот, който създава най-големите недоразумения и не-

го

306

щастия между хората. Често религиозните хора са недоволни, сприхави, подозрителни Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее, и да се проникне от стиха, в който се казва: „Отец ми никого не съди." Дето има съдба, съдене, там е светът на чистенето – човешкият свят. В Божествения свят няма никаква съдба. Казано е: „Бог ще изтрие сълзите ви." Обаче, докато дойдете до Божествения свят, ще минете през големи мъчнотии и изпитания. Не питайте, защо ви се случва това или онова, но решавайте задачите си правилно. Някой ти иска пет лева, – не питай, защо иска; щом имаш, дай му. Някой дойде при мене, иска 45 лв. на заем, не му достигат за път. Веднага изваждам 45 лв. и му давам. Не питам, защо не си е приготвил пари за път, но си казвам: Пътят до Пловдив струва 150 лева, той ми иска само 45 лв. – и на това благодаря. Същият човек дохожда втори, трети път, пак иска пари за път.

Човек трябва да гледа широко на живота. Когато беше на земята, Христос мина през всички противоречия, но издържа. Характер имаше Христос ! Когато беше на кръста, хората се гавреха с Него и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!" Той си казваше: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят. Един ден, когато минат през големи страдания, тогава ще разберат всичко. Христос ги извиняваше, но Божият закон не ги извини И до днес евреите

307

носят последствията на своето престъпление. Страданията на всички хора са на място,

Да благодарим, че Христос се е молел за човечеството. Да благодарим на любовта, която е снизходителна към нас. Да благодарим за малките страдания, които ни сполетяват. Ако не благодарим за тях, ще дойдат по-големи страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите Божии благословения.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната любов.

– В Божията Любов е благото на човека.

34. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 сетемврий, 1937 г. София. – Изгрев.

Свят на промени

2009-07-04T15:51:14Z

Албена Д:

==Свят на промени==

Ще прочета 61 гл. от Исайя.

Често се питате: Какво носи бъдещето? – То носи много нови неща. Ще дойде ден, когато на амвона, вместо проповедници, ще има грамофонни плочи. Ще завъртите плочата, и тя ще започне да проповядва. Каквато проповед искате, такава плоча ще турите. Плочите ще бъдат номерирани: № 1, 2, 3 и т. н. Ще слушате отлични проповеди. Никаква обида няма да чувате, защото вие ще изхвърлите всичко, което ви обижда. Всъщност, и днес има проповедници, които са грамофонни плочи – говорят неща, които не трябва да се говорят. Както ги навиват, така говорят. Има и вярващи, които са грамофонни плочи; и те говорят, без да мислят. Някой пее една класична ария, но думите не са подходящи. Друг пее същите думи на нов глас.

Какво се разбира под думата „ария"? Ония, които следват музикалната академия, знаят, какво значи ария – песен от опера Тя е мъчно преводима дума. Според мене, под „ария" се разбира нещо въздушно, което се движи като въздуха. Понеже не е точно определена дума, могат да й се дават различни обяснения. Например, американецът казва „ком" – ела; англичанинът казва „към". Това е една дума, с едно и също съдържание, но се произнася различно. Когато иска да погали детето си, българинът казва: Моето пиленце, или моето гълъбче. Коя от двете думи е по-хубава?

Като изучавам проявите на религиозните хора, намирам една опасна страна в техния живот – крайна чувствителност, крайна напрегнатост в чувствата, благодарение на което те изопачават фактите. Почти не съм срещнал религиозен човек, който да постъпва справедливо. Всички говорят за право, за справедливост, но те сами не са справедливи. Това се дължи на една обща черта в човека – да преувеличава нещата. Това чувство наричат сублимност, величественост. В българина центърът за времето е слабо развит. Той не може да определи точно, колко часа трябва да вървиш от едно село до друго. Той казва: Като минеш тоя баир, веднага ще отидеш на другото село. Струва ти се, че ще вървиш най-мнаго половин час, а то излиза два - три часа път.

Като четете Свещената книга, срещате стиха: „Бог е огън всепояждащ." Според тоя стих, излиза, че който отиде при Бога, ще изгори. – От човека зависи: Може да изгори, а може само да се стопи. Ако отидете при един добър, благороден човек и го заварите в добро разположение на духа, ще почувствувате нещо особено: от всяка негова дума лъха живот, всяка негова дума е балсам. Ти седиш при него, топиш се от блаженство. Някога отидеш при същия човек, но го намираш в раздразнено състояние – гневен. Той изсипва недоволството и гнева си, които събрал от години в себе си. Ти седиш при него, но изгаряш – огън е това. Ти си мислел, че той е Божа кравичка и се разочароваш. Не е така. Той е добър, благороден, но справедлив. Гневи се, но това е Божествен, справедлив гняв. Ще кажеш, че той се гневи за малки неща. Някога малките работи носят големи последствия. Той знае, защо се гневи. Страшно е, когато човек се гневи, без да знае защо.

Един познат ми разказваше една своя опитност. Той казваше: Чудя се на себе си, защо, като дойде някой човек при мене, едва започне да говори, аз изпитвам лошо разположение към него. Искам да му ударя една - две плесници и да го изпъдя вън. Дойде друг, приятно ми е да го слушам. Като го слушам да говори, имам желание да го прегърна и целуна. Защо е така, не зная. Сега аз ще те питам: Какво правиш, като видиш един умрял вол? Имаш ли желание да го прегърнеш, или запушваш носа си и бягаш далеч? Като ти дадат една голяма, хубава ябълка, готов си да я прегърнеш и целунеш. Следователно, когато при тебе дойде човек, който носи нещо добро в себе си, ти си готов да го прегърнеш; когато дойде някой, който нищо не носи, а иска да вземе нещо от тебе, ти бягаш далеч от него.

Говори се за религия, за религиозен живот. Какво значи, да бъдеш религиозен? – Да имаш отдушник, т. е. предпазителна клапа. Без такава клапа котелът ти ще се пръсне. Религиозният казва: Аз обичам само Бога. Това значи, да обичаш като Бога. За да обичаш така, трябва да отидеш при Бога. Ако нямаш пример за любовта, не можеш да проявиш Божията Любов. Ако носиш Божията Любов в себе си и отидеш при мъртвия, той ще оживее; ако отидеш при гладния, ще го нахраниш; ако отидеш при жадния, ще го напоиш,; ако отидеш при бедния, богат ще го направиш; ако отидеш при невежия, учен ще го направиш; ако отидеш при грозния, красив ще го направиш; ако отидеш при слабия, силен ще го направиш. Щом носиш Божията Любов в себе си, ще преобразиш света. Ако не носиш любовта в себе си, колкото и да говориш на хората за нея, невежият ще си остане невежа, болният ще си остане болен, слабият ще си остане слаб, бедният – беден.

Обикновеният човек не може да,.се,:сдравя със силата на Божията Любов. Само силният може да носи тая любов в, себе, си. Само. безкористният може да се справя с Божията Любов. Той навсякъде е последен. Той прилича на готвач, който готви с часове и, когато стане време за ядене,, първо дава на клиентите, а последен на себе си. Любещият, заема последното място, но, понеже хората го обичат, те му; дават първото място. Колкото.по-почиган е човек, толкова на по-преден: план.излиза. Ако,:На;една конференция присътствуват делегации от всич-

298

ж страни,, делегатите на големите държави заемат първите места, а делегатите на малките държави – последните места. При направата на корнизите големите камъни се турят на -първо място. Ако десет души пеят заедно, на първо място ще бъде оня, който пее най-хубаво. Ако десет души тръгват на екскурзия, кой от тях ще бъде пръв? – Оня, който знае добре местността. Той ще избере най-добрия и кратък път; ако води такъв, който не знае пътя, ще задръсти някъде, отдето мъчно ще излезе.

Един голям философ, наш познат, често кавваше за религиозните: Това не са хора, но баби. – Какво иска да каже с това? Той ги счита за глупци, които не заслужават внимание. Не е така. Бабата не е красива, но умна. Младата мома е красива, но не е умна Обаче, ако трябва да вървиш в пътя, младата мома ще те заведе в драките, дето и двамата ще се объркате. Бабата ще те изведе от драките и ще те постави на прав път. Религията е за стари хора, за баби и дядовци, а не за млади хора – за моми и момци. Религията не е най-високото нещо в живота. Много естествено. Да бъдеш религиозен, това значи, да се облечеш във вретище. да се разкаеш за греховете си. Тук си направил един грях, там – друг. Започваш да плачеш и да се разкайваш за греховете си. Как ще бъдеш красив? Тук кажеш една дума не на място, там – друга, и ти се смущаващ. Казват, че религията е връзка с Бога. Не е така. Като станеш религиозен, ти минаваш през ред мъч-

29! Г

нотии и изпитания, падания и ставания и, след хиляди години, като се освободиш от религиозните вярвания, ти стъпваш свободно на краката си, като самостоятелен човек.

Исайя казва: „Духът на Господа Иеова е връх мене, защото ме помаза да благовествувам на смирените; проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождение на пленниците." Това са религиозни работи Религиозният е затворен в догмите, в понятията, в схващанията. Ако някой се осмели да го обиди, той търси начин да се освободи Съберат се религиозни хора и ще афоресат някого, ще го анахемосат, ще се наговорят да не го поздравяват. Това е опаката страна на религиозния човек

Думата „религия" е нова Тя има отношение към сегашното състояние на човешкото съзнание. Религията е процес на чистене. Как се облича домакинята, когато чисти къщата си? – С вехти, всекидневни дрехи. Такова е състоянието на всеки религиозен След това той влиза в истинския живот и се облича в чиста, нова премяна

Като ученици, трябва да се изучавате, за да различавате, кои състояния са ваши и кои

– чужди. При религиозния живот, човек мени състоянията си според средата, в която попада. Ако е в среда на скръбни хора, и той става скърбен; ако е в среда на нервни, и той става нервен; ако е в среда на крадци, и той пожелава да открадне нещо. И обратно: ка7'0 ло-

300

падне междз7- добри, благородни, хора,, и той става добър, благороден. Значи, един и същ.човек може да бъде и добър, и лош. С един и същ орган той възприема и доброто, и лошото. Ухото схваща и хармонията, и дисхармонията. Обаче, трептенията на хармонията са едни, а трептенията на дисхармонията – други.

Много хора идат при мене, искат веднага да ги приема. Съботен ден не приемам. Те се чудят, как мога да откажа на такива величия,А като тях. Много просто – не приемам в събота. – Друг ден ще дойда. Ще ме приемеш ли тогава? – Ако отговарям по човешки „ще ти кажа да дойдеш к понеделник, във вторник или, друг ден през седмицата. Ако говоря, по Божествено, не мога да ти кажа, кога ще те приема – не съм господар на дните. Според Божествения език, ще ти кажа: Ела,, когато искаш; ако никой не чака отвън, ще те приема.

Като знаете това, не питайте, защо Бог някога не отговаря на вашите молитви. Много естествено, преди вас се молили стотина души – ще чакате ред. – Аз се моля вече пет - шест деня наред. – Тия хора се молили вече сто деня. Бог мълчи, нищо не казва, но трябва да чакате своя ред. Някой, се моли и веднага очаква отговор, но не получава. На другия ден пак се моли, пак очаква отговор. Иде един човек при. мене и ми казва: Ще се пръсна, не мога да търпя! – Защо ще се пръснеш? – Яде ме нещо отвътре, не мога да търпя. – Какво те яде? – Не зная. Помогни ми, моля. ти се1

301

– Как да ти помогна? Вярваш ли в Бога? – Вярвам, но Той не ме чува. – Ако Бог не те чува, аз ли ще те чуя? – Той ме погледна криво и сопнато ми отговори: Помогни ми по някакъв начин! – Слушай, ако се сопваш така, ще те изпъдя навън. Той започна да ме гледа мило, спокойно. – Кажи сега, как искаш да ти помогна, не те разбирам. – Как не ме разбираш? Пак се солва. Виждам, де е болката ти, но трябва да почакаш малко. Зная, че нещо те мъчи, изпитваш тежест под лъжичката. – Така е, яде ме нещо. Ходих при няколко лекари, всички гледат на мене като на смахнат човек. Не зная, какво да правя. – Ще те излекувам, но какво ще дадеш за това? – Каквото искаш, само ми помогни. – Затвори очите си да не гледаш. След това го пипнах на едно място. Той извика: Олекна ми! Какво стана? – – Нека да не знаеш всичко. Ако знаеш, как ти помогнах, ще разказващ на другите, и болката отново ще се върне. – Щом е така, не искам да зная, как стана. Нека си отиде болката и повече да не се връща. Според мене, той е изпаднал в чуждо състояние и, като припрян, не може да търпи.

Преди няколко деня дойде при мене една госпожа, интелигентна, от добро семейство. Като я видях, казах й, че не приемам, зает съм, да дойде друг ден. Погледнах я: на лицето й беше описано голямо отчаяние и скръб. Тя ми каза: Бог ме изпраща тук. Моля ви се, приемете ме. – Щом Бог ви изпраща, ще ви прие-

302

ма. С какво мога да ви бъда полезен? Тя започна да ми разправя: Бях млада, неопитна и рано се ожених. Роди ни се едно момиче. След това мъжът ми започна да гледа към чуждите жени, докато един ден се увлече в една мома. Много време търпях, най-после реших да го: напусна. Разведохме се. Това се отрази много зле на дъщеря ми Тя обичаше баща си, беше тясно свързана с него. Външно много приличаше' на него. Често се срещаха и се разговаряха. Обаче, той се ожени втори път. Втората му жена беше ревнива, не позволяваше на мъжа ми да се среща с дъщеря си. Като не можа да издържи това положение, дъщеря ми се самоуби Изглежда, че невъзможността й да се среща с бащата още повече й се отрази Какво ще ми кажете сега? Как да понеса голямата скръб? Казах й Вие направихте две грешки. Първата грешка е, че се оженихте толкова млада. Втората грешка е, че се разведохте. Вие не можахте да понесете по-малкото зло, но дойде по-голямото. Сега не ви остава нищо друго, освен да се цримирите. Има нещо утешително за вас, което не знаете. То е следното: Дъщеря ви стана жертва на вашите недоразумения, за да се повдигнете. Тя ще помага и на двамата. – Късно е вече. Сега и бащата съжалява. Аз ходя на гроба да плача, но срещам и него там. И той ходи на гроба, плаче, нищо не може да го утеши. Казвам: В отношенията на хората има тънки работи, които хвърлят отпечатък на живота им.

303

Помнете: Животът на религиозните хора е пълен с противоречия, с малки и големи зяи-ни. Задачата на човека е, да се научи първо да понася малките злини. Казано е в Писанието :> Целият свят лежи в лукавия." Ако е така, какво очаквате от тоя свят"? Справедливост ли очаквате? Несправедливостта е най-малкото зло на земята. Днес всички хора пъшкат, търсят Божията Правда. Когато дойде Правдата, гответе. се за второто, пришествие. Друга правда не може да се даде. Защо разпнаха Христа? –. Защото казваше за себе си, че е Син Божи, Той казваше: „Ако разрушите тоя храм, в три деня ще го съградя и въздигна." – Как е възможно това? Те Му възразиха: Ние съградихме тоя храм за 45 години, а ти за три деня ще го съградиш! Христос говореше за тялото си.

Хората мислят, че светът е създаден само за тях. Трябва да знаете, че милиарди същества живеят във вселената – нисши и висши, от различна степен на развитие. Вселената е създадена за всички: В ней живеят, както светли, така и тъмни същества. Светът е създаден и за вълка, и за овцата. Защо е създаден така светът, не питайте. Той е създаден, както трябва. Ако програмата на земните училища е наредена според възрастта на децата, колко по-добре е наредена програмата на духовния и Божествения свят!

Да се върнем към въпроса за религията. Тя е живот за чистене. От какво се чисти човек? – От утайките на миналото. – Те създа-

304

ват различни болести. Ако заболееш и отидеш при лекар, той ще прегледа гърдите, стомаха, корема, и най-после ще определи диагнозата. Според мене, три причини има за заболяване на човека: яденето, дишането и мисленето. Ако не знаеш, как да ядеш и пиеш, ще се явят един род болести; ако не знаеш, как да дишаш, ще се явят друг род болести; ако не можеш да мислиш право, ще се родят трети вид болести. Като не яде, не диша и не мисли правилно, клетките в човешкия организъм се индцивидуализират, и човек заболява. И обратно, човек е здрав, когато яде, диша и мисли правилно.

Коя е причината за злото в света? – Че мислим само за себе си Следователно, за да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. Религиозният мисли повече за себе си, иска да се осигури, да заеме съответно място в живота. Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш, как да изпълниш Божията воля. – Ще оценят ли моята работа? – Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. Когато ученикът се явява пред изпитна комисия, от него се иска едно – да пее. Комисията, която разбира повече от него, ще се произнесе, добре ли пее или лошо. Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик? – Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между уче-

305

ници, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно. Аз имам два метода за преценка на добрия певец. Според мене, като пееш в сухо време и завали дъжд, ти си добър певец. Ако пееш през време на проливен дъжд, и дъждът престане, ти си добър певец. Ако пееш, и сушата си остане, или дъждът не престане, ти не си добър певец. По същия начин се проверяват чувствата и мислите. Ако отидеш при хора, които се бият и карат, и те се примирят, чувствата ти са добри и възвишени. Ако, вместо примиряване, отношенията се влошат, чувствата ти са нечисти и неблагородни. Това показва, че ти трябва да работиш върху себе си, да се повдигнеш. Дето Бог е стъпил, дяволът няма сила. Дето не е стъпил Бог, дяволът има условия да се прояви. Който пръв е стъпил във вашия дом, той има надмощие: ако дяволът е стъпил пръв, надмощието е негово. И в тоя случай, обаче, Бог може да го измести. Ако Бог е стъпил пръв, надмощието е на Негова страна. И, ако човек се държи за Бога, дяволът никога не може да стъпи в дома му. Като знаеш това, бъди всякога буден, че като похлопа Бог, да Му отвориш. – Защо дяволът влезе в дома ми? – Защото ти си спал, когато Бог е хлопал.

Сега, пазете се от религиозния живот, който създава най-големите недоразумения и не-

го

306

щастия между хората. Често религиозните хора са недоволни, сприхави, подозрителни Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее, и да се проникне от стиха, в който се казва: „Отец ми никого не съди." Дето има съдба, съдене, там е светът на чистенето – човешкият свят. В Божествения свят няма никаква съдба. Казано е: „Бог ще изтрие сълзите ви." Обаче, докато дойдете до Божествения свят, ще минете през големи мъчнотии и изпитания. Не питайте, защо ви се случва това или онова, но решавайте задачите си правилно. Някой ти иска пет лева, – не питай, защо иска; щом имаш, дай му. Някой дойде при мене, иска 45 лв. на заем, не му достигат за път. Веднага изваждам 45 лв. и му давам. Не питам, защо не си е приготвил пари за път, но си казвам: Пътят до Пловдив струва 150 лева, той ми иска само 45 лв. – и на това благодаря. Същият човек дохожда втори, трети път, пак иска пари за път.

Човек трябва да гледа широко на живота. Когато беше на земята, Христос мина през всички противоречия, но издържа. Характер имаше Христос ! Когато беше на кръста, хората се гавреха с Него и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!" Той си казваше: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят. Един ден, когато минат през големи страдания, тогава ще разберат всичко. Христос ги извиняваше, но Божият закон не ги извини И до днес евреите

307

носят последствията на своето престъпление. Страданията на всички хора са на място,

Да благодарим, че Христос се е молел за човечеството. Да благодарим на любовта, която е снизходителна към нас. Да благодарим за малките страдания, които ни сполетяват. Ако не благодарим за тях, ще дойдат по-големи страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите Божии благословения.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната любов.

– В Божията Любов е благото на човека.

34. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 сетемврий, 1937 г. София. – Изгрев.

КНИГА: Старото отмина

2009-07-04T15:37:41Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/US-1937-2-Staroto_otmina.pdf Старото отмина]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Старото отмина]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 2. [[Примирителната постъпка]] (НадяД) '''(готово)'''
* 3. [[Степени на любовта]] (Данчето) ('''готово''')
* 4. [[Двамата синове]] (Хирон) '''(готово)'''
* 5. [[Истина и благост]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 6. [[Първата дума]] (Назъров) '''(готово)'''
* 7. [[Както Бог мисли и прави]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 8. [[Единият и многото]] (Ани) '''(готово)'''
* 9. [[Първото място]] (Хирон) '''(готово)'''
* 10. [[Новото]] (Ани) '''(готово)'''
* 11. [[Упование на Божественото]] (Ани) '''(готово)'''
* 12. [[Детето на истината]] (Хирон) '''(готово)'''
* 13. [[Проводници на любовта 2]] (Данчето) ('''готово''')
* 14. [[Особености на човека]] (Данчето) '''(готово)'''
* 15. [[Външен и вътрешен живот]] (Назъров) '''(готово)'''
* 16. [[Смекчаване на злото]] (Ани) '''(готово)'''
* 17. [[Вътрешна обхода]] (Назъров) (работи се)
* 18. [[Силният]] (Хирон) '''(готово)'''
* 19. [[Свят на промени]] (Албена Д) (работи се)
* 20. [[Любов и приравняване]]

КНИГА: Опорни точки на живота

2009-06-28T12:05:22Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1942_Oporni_tochki.pdf Опорни точки на живота]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Опорни точки на живота]] (Ани) (работи се)
* 2. [[Единното и неделимото]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Възходящият път 2]] (Данчето) '''(готово)'''
* 4. [[Живите числа 2]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Прилагане на живите числа]] (Хирон) '''(готово)'''
* 6. [[Новият път]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 7. [[Новият свят]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 8. [[Космичната любов]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 9. [[Красота и благост]] (Моника13) '''(готово)'''
* 10. [[Новата култура]] (Моника13) ('''готово''')
* 11. [[Красотата на живота]] (Хирон) '''(готово)'''
* 12. [[Дом на блаженството]] (Данчето) ('''готово''')
* 13. [[Самовъзпитание]] (Хирон) '''(готово)'''
* 14. [[Ценни добродетели]] (Данчето) '''готово''')
* 15. [[Наследници на земята]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 16. [[Силните]] (Данчето) '''(готово)'''
* 17. [[На зазоряване]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 18. [[Тайната стаичка]] (Хирон) '''(готово)'''
* 19. [[Устойчиви връзки]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 20. [[Постоянна благодарност 2]] (Назъров) (работи се)
* 21. [[Любов и обич]] (Хирон) (работи се)
* 22. [[Опознаване 2]] (Данчето) ('''готово''')
* 23. [[Добрият живот 2]]
* 24. [[Смисълът на живота]](Моника13)('''готово''')
* 25. [[Малки възможности]]

На зазоряване

2009-06-28T12:00:08Z

Албена Д: /* На зазоряване */

==На зазоряване==

Казано е в Писанието, че животът на праведния е като на зазоряване.

Често се задават въпросите: каква е основата на живота? Каква е основата на света? Преди да се отговори на тези въпроси, важен е въпросът за човешкия живот. На какво почива той? Човешкият живот се ръководи от три важни начала: от ума, от сърцето и от волята. Като дойде до тях, той отива и по-далеч, иска да знае, какво представя душата, съществува ли тя, или не. Душата е навсякъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измери. Какво представя животът? И на този въпрос не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Същото се отнася и за света. Той е създаден от съвкупността на множество числа, наредени в хармонични съчетания. Ще запитате, от какви числа е създаден светът – от четни или нечетни? Да се отговори на този въпрос, това значи, да се врачува.

Какво представя сегашният живот на хората? – Врачуване. Повечето хора живеят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живеят от ден за ден, Стават сутрин от сън и си казват: Да видим, какво ще ни се случи днес. Така постъпват младата мома и младият момък. Те търсят някоя баба – врачка, да им хвърля боб, карти, или да им гледа на кафе, какво ще им се случи в близкото или по-далечно бъдеще. Ако питате врачките, какво в същност виждат и разбират на боба, или на кафето, и те сами не знаят, но някога налучкват нещо. Има врачки, които врачуват на хората, а на себе си не могат. Съберат се две врачки, една на друга врачуват, но на себе си не могат да познаят.

Във Варненско някъде имало една врачка, която познавала бъдещето на хората. При нея се стичали хора от всички краища на околията и оставали доволни от врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще им се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечер я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало в техни ръце. Тя останала пак бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка.

Като живеят, хората искат да се възпитават, да просветят умовете си и да облагородят сърцата си. В същност, те не знаят, какво искат. Първата задача на човека е да използва възможностите и условията за проява на ума и на сърцето, а после да се грижи за просвета на ума и за облагородяване на сърцето. Щом се проявят те, естествено е, че умът ще търси условия да се просвещава, а сърцето – да се облагородява.

Задачата на човека е да определи първо отношенията си към Божественото в себе си, към своята душа и на нея да разчита. С какви капитали разполагат хората, как мислят, колко са добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, с което ти разполагаш, което ти носиш в своя ум и в своето сърце. Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бога. Това е друг въпрос. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трябва да Го познавате, да Го разбирате като реалност, която съществува вън от вас и вътре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно, Той е и в малкото, и в голямото вън от човека. Следователно, когато казваме, че трябва да разчитаме на Божественото в себе си, имаме пред вид Бога като реалност, в която няма никаква измяна. След това човек може да разчита отчасти и на хората.

Човешкият живот се нуждае от здрава основа, при която, всяко нещо да е поставено на мястото си. При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и за живота, за раждането и прераждането. Днес мнозина се произнасят повърхностно за смъртта, и току слушате някой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда някое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрял, но за себе си – роден, излязъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живял цели девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т. е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онази, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. Ще кажете, че реалното в човешкия живот се заключава в създаване на семейство: да се ожени човек и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мъж? Има ли случаи в живота, когато мъжът и жената да са прекарали заедно един живот от сто години? Ако се оженили на 20 годишна възраст и са живели сто години заедно, да заминат и двамата заедно на 120 години. Такъв случай не съм срещал в живота си. Значи, като се оженят, мъжът и жената живеят заедно най-много 40–50 години и заминават, единият по-рано от другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Някъде мъжът и жената живеят заедно само една-две години и се разделят. Реалните неща са вечни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влезе в нов живот. Това е лесна работа. Но трябва да се знае, че женитбата е слугуване. Всеки може да стане слуга, но важно е, като се пазариш някъде да слугуваш, да не те изпъдят преждевременно, без да ти платят. Когато намаляват заплатата ти, това показва, че има нещо, което не е в естествения ред на нещата. Увеличават ли заплатата, това е в реда на нещата. Когато мома и момък се оженят, те скъпо си плащат. Те си дават по сто целувки на ден. Всяка целувка е чисто злато – ефектив. Колкото по-дълго време живеят заедно, целувките постепенно намаляват. На втората, третата година едва ли си дават по една целувка на ден; на десетата година по една целувка годишно. Значи, заплатата им се намалява до минимум. Когато заплатата между мъжа и жената в дома намалява, животът им постепенно се влошава, изгубва всякаква поезия. Много от сегашните хора не знаят да се целуват. Това не е нищо друго, освен измама. Много хора не се ръкуват правилно. Те подават само един, два или три пръста. Ще се ръкуваш с цялата си ръка, да знае човек, че може да разчита на тебе. Съвременните хора отричат съществуването на душата, но, в всъщност, техният стремеж към проявяване не е нищо друго, освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. Умът се проявява чрез очите, сърцето – чрез носа, а волята – чрез устата. Вижте, какво прави лъвът, когато хване жертвата си. Той я сграбчва с краката си и я туря до устата си да я разкъса Значи, устата е израз на волята. Някои искат да знаят, имат ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човек да има силна воля. Колкото по-голяма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голяма трябва да бъде устата, това е въпрос, който сами трябва да изучавате. Всеки човек има уста, нос, очи, вежди, уши, но малцина знаят, по колко сантиметра са те. Никой не ги е измервал точно, да знае големината на своите удове. Ако попитате един земеделец, колко голяма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за къщата му и нейните размери, също така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължат на факта, че нещата, с крито си служат, не са построени добре, не отговарят на точните мерки, които природата е предвидила. Сегашните къщи са много хубави. По-хубави и по-удобни къщи човечеството не познава, въпреки това, те са нехигиенични. Светлината не пада добре, поради което повечето хора са нервни, лесно се дразнят. Пречупването на светлината от стените и таваните не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивките им, не са хигиенични. Същото се отнася и до дрехите, с които се обличат. Те не са хигиенични, затова трябва да си изработят облекла, които да отговарят на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и там има нещо нехармонично. Главният елемент при храненето – житото, го мелят с камъни. Това значи, да отнемат хранителните му вещества – етерните масла, и да останат в него триците. В бъдеще, житото няма да се мели сухо.

Изобщо, една от причините за страданията на хората се крие в преобладаване на прави линии и остри ъгли в техния живот. Поради изопачаване на живота си, човек е изкривил и своите удове. Радко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, светлината не се възприема еднакво от всички хора. Тя не пада под еднакъв ъгъл, затова хората имат различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да имат еднакви разбирания за любовта. Ако двама добри художници се заемат да рисуват един и същ човек, да предадат основните му черти, те ще се различават в схващанията си. И двамата ще предадат различно неговите черти. Всеки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, в края на краищата, ще имате два различни образа за един и същ човек. За да рисува точно, художникът трябва да следва пътя на природата: да предаде характерните черти на човека така, както природата ги е поставила, без никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата в нейната работа. Задачата на човека е да подражава на природата, но не и да конкурира с нея.

Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влязат в човека и да работят за него, да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тялото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тялото като спънка за духовния живот на човека и казват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тялото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво тяло ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, т. е. с какъв брой. Ако дойде с по-малко души от тези, които сега влизат в тялото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на празни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите разберат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усеща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усеща вътрешно изоставен, осиромашал. Докато малките Душички са в човека, той е радостен и весел. Щом го напуснат, той става скръбен, започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине.

Когато остане сам в живота си, човек започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човешкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му. Дом, в който хората не се карат, е дом на любовта. За този дом може да се каже, че е хигиеничен. Какво ще кажете за този дом, в който хората постоянно се карат? Ще кажете, че те се молят на Бога по три пъти на ден. Аз чета надписите и виждам, че те се карат и оплакват от живота си по три пати на ден. Те се молят за хляб, за дрехи, за къщи, за пари. Рядко виждам надписи, които показват, че някой дом изпълнява Божията воля, че хората в този дом служат на Бога.

Няма по-велико нещо в човешкия живот от служенето. На кого може да служи човек? – На съвършения. Кого може да слуша ученикът? – Учителя си. За да бъде ученикът абсолютно послушен, учителят трябва да бъде гениален. Гениалният учител се отличава с голямо постоянство и решителност.

Когато Мохамед проповядвал учението си, най-после той дошъл до голямо обезсърчение и решил да бяга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се замислил. В този момент той видял, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успяла да го занесе в мравуняка. Като видял голямото постоянство на мравката, Мохамед си казал: Чудно нещо, една мравка проявява такова голямо постоянство и смелост. Тя може да вдига и изпуша 99 пъти товара си, с надежда, че на стотния път ще успее, а аз се обезсърчих още от първите опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния път и аз ще успея в своята работа.

Малка е мравката, но и от нея можете да се учите. Човек иска едно нещо – да се осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човек, когато, още с идването си на земята, той е осигурен? Който го е изпратил на земята, Той го е осигурил. Вярвайте в Онзи, Който живее във вашия ум и във вашето сьрдце. Той ще нареди работите ви, както трябва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за вас. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва от любовта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голям човек. За да бъдете големи, трябва да носите голям товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Той трябва да има пред вид благото на цялото човечество. Всеки човек трябва да носи нещо, освен за себе си, още и за своите ближни. Светът се нуждае от живия хляб. Който мисли и за ближните си, той е добър човек. Той дава път на Божественото в себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената светлина в ума си, нищо не постига.

Човек е дошъл на земята да се възпитава, да постигне три неща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човек, това значи, да прилага всичко, което е научил. Достатъчно е да се погледне в огледалото, за да види, ясни или мътни са очите му. Ясните, бистри очи показват, че човек е изработил в себе си права мисъл, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постъпва право, очите му са мътни, пълни с влага. Едно време и земята беше пълна с влага, но Господ каза една дума, и влагата, т. е. водата се разпредели в морета и в океани, и небето се изясни. Нашият умствен свят трябва да се проясни, да се махнат облаците и да се разкрие хоризонтът, чист и ясен. Звездите на небето символизират хората. Слънцето и луната представят двете системи, с които хората си служат. Слънцето е представител на учените хора, а луната – на религиозните. Казано е в Писанието, че слънцето и луната ще потъмнеят. Това подразбира, че религията и науката ще слязат от положението, в което се намират. Нов живот, нови пътища, нови условия идат в свита. Днес целият свят, всички народи се бият за някаква идея. На място ли е тази идея? Ако каменарят чупи камъни, за да направи къща, чупенето на камъните е на място. Ако дърварят сече дървета, за да ги вложи в строежа на една къща, сеченето на дърветата е на място. Обаче, ако каменарят и дърварят вършат една работа, без да имат пред вид никакво благо, работата им не е на място. Да изсичате горите безразборно, това значи, да си създавате най-големите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в техния организъм. Растителността в мозъка, в дробовете и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовете и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме пример само за един човек, който е живял най-много, и то 900 години.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Дружете с праведни и добри хора, за да изгрее и у вас зората на новия живот. Една българска поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш." Ако дружиш с болни, болен ще станеш; ако дружиш със здрави, здрав ще станеш; ако дружиш с умен, умен ще станеш; ако дружиш със силен, силен ще станеш. Следователно, за да се оправи светът в един ден, хората трябва да дружат с Любовта, т. е. с Бога. Животът на земята е временен. Човек е като наемател, от него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време в къщата, която е наел. Ако отношенията му с домакина на къщата са добри, той ще остане по-дълго време да живее в нея. Развали ли отношенията си с домакина, последният ще го изпъди от къщата си. Ако иска да продължи живота си, човек трябва да има любов към себе си и към ближния си. Каква любов? – Която възкресява. Ако млад момък, със светъл ум и сърце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравее и ще стане от леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. В който момент се убеди, че някой я обича, тя се пробужда за нов живот и оздравява. Сегашните хора умират от безлюбие, а оживяват от любов. Следователно, човек живее, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? – Той е Единният, Вечният, Който не се отказва от никого, не съди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчива дума. Като срещне някого, който направил една погрешка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излезе от тебе. Ангелите могат да не го харесват, но Бог харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Осъмнете ли се в Него, радостта ви напуща. Щом се насърчите в живота, радостта отново ви посещава.

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил". С живота си Той доказа, че не е дошъл да приложи своята воля. Ако беше приложил своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдат на помощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи с 150 000 души. Значи, те можаха в една нощ да се справят с цялото човечество. Целта на Христа не беше тази. Той дойде да изпита любовта на хората и да приложи Божията Любов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва на гърба си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савела на кон и го ослепил със светлината си. Христос го запитал: „Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остен". От този момент Савел се обърна към Христа и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цялото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва.

Съвременните хора мислят, че, като се пожертвува за Христа, човек трябва да се откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мъжа, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христа, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христа, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаят и възлюбят Христа, хората ще бъдат готови да раздават от своите блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени.

Днес искам да направите следния опит: Като излезете от салона, да прекарате пет-шест часа в абсолютен вътрешен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живеете в ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате някаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгневени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорят! Бъдете глухи и слепи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. Христос живее в човешките души. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Защо? – Защото Той живее и в неговата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта. Следователно, ако човек умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава, кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да й се притека на помощ.

Един ден наблюдавам, как две мравки се карат за една трошица хляб. Питам ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Аз първа намерих тази трошица; тя иска да вземе половината, но аз не я давам. В този момент изваждам от джоба си много трошици и им хвърлям. Спорът веднага се разреши. И за двете мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпросите. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора са жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любов не разрешава въпросите, но голямата ги разрешава. Да носиш голямата любов в себе си, това значи, след като си работил цял ден усилено, да се върнеш вечерта бодър, пълен със сили и живот в себе си. Българинът, като прави стомните си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отверстие, но то трябва да бъде два пъти по-широко от сегашното.

Помнете следния закон: много даваш, много взимаш; малко даваш, малко взимаш. Много мислиш, много знания придобиваш; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко работиш, малко печелиш. Това са процеси на любовта. Не можеш да постъпваш, както искаш, и да се ползуваш от любовта. Мома или момък, които се карат с баща си, с майка си, с братята и сестрите си, не могат да живеят добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкът на момата, той няма да ги изпълни. Невъзможно е, да се караш, сърдиш и гневиш на родителите си, а да живееш добре със своя възлюбен. Такава мома и такъв момък могат да изпълняват службата на надзиратели, но не на мъж или на жена в семейството.

Днес Бог ни гледа, какво правим,. и се чуди на умовете ни. Сегашните християни мислят да влязат в Царството Божие по лесния път. Няма лесен път за Царството Божие. Който иска да влезе там трябва да бъде готов да мине по пътя на Христа. Той дойде в света, донесе Божията Любов, пожертвува се за човечеството, заради което Го разпнаха. Цяла нощ римските войници се гавриха с Него, но Той понесе всичко с любов и велико самообладание. Той знаеше, че един ден тези удари ще се сипят върху техните гърбове. Римските войници определиха броя на ударите, които бъдещото човечество трябваше да понесе. Днес всички се интересуват, кой ще победи в сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвам: Блажен е този народ, който пръв приложи Божията Любов, Божията Правда, Божията Мъдрост и Истина. Старото трябва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрез любовта, която изключва всякакво безправие. Светът се нуждае от нов ред и порядък, от разумност и справедливост. Безправието трябва да изчезне от всеки дом и от всяка държава и да се замести с порядъка на правдата и любовта.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Търсете тогава разрешението на въпросите в любовта, а не вън от нея. Като дойде между хората, любовта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия живот, който ще се изяви чрез ума, сърцето и душата на хората. Отворете умовете, сърцата и душите си за Онзи, Който всеки момент ви говори чрез всички живи същества. Слушайте, какво ви говори, и изпълнявайте Неговата воля. Отворете се за любовта. Ще кажете, че любовта е само за младите. Не е така. Любовта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовта в себе си. Любещият е здрав, умен и добър. Щом е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовта си във всяко свое действие. Като готви, тя влага любовта си в яденето. Който яде от това ядене, ако е болен, оздравява; ако е недоволен, става доволен. Когато някой казва, че има любов в сърцето си, накарайте го да сготви. От яденето му ще познаете, каква е неговата любов. Докато дава път на любовта в себе си, човек разполага с всички нейни възможности. Щом изгуби любовта, изгубва и възможностите, с които тя разполага. Животът е ценен главно за любовта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрели. Те ще възкръснат, ще се явят отново на земята, като левенти моми и момци, и всички единодушно ще извикат: Напред с любовта!

Блажен е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той видя един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избяга, като остави дрехата си в нейните ръце. Наклеветен от жената на своя господар, той беше осъден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгреши пред господаря си. Оттук той беше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – сънят на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като техен брат, и им прости направената от тях погрешка.

Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек трябва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиите. Той трябва да победи мъчнотиите, да се справи с тях и тогава да дойде до любовта. Любов без мъчнотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след големи изпитания и страдания. Големи блага, възможности и условия се дават на хората, но те не могат да се ползуват от тях. Бог чака търпеливо да се осъзнаят всички хора и да се върнат към Него. Времената са усилни. Който иска, може да живее в любовта. Всички имате опитности, които трябва да използувате. Природата не обича повторението на нещата. Тя не позволява да се повтарят погрешките. Една погрешка, направена веднъж, е на място, човек се учи от нея. Обаче, не е позволено същата погрешка да се повтаря.

17. Беседа от Учителя, държана на 16 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.

На зазоряване

2009-06-28T11:56:40Z

Албена Д: /* На зазоряване */

==На зазоряване==

Казано е в Писанието, че животът на праведния е като на зазоряване.

Често се задават въпросите: каква е основата на живота? Каква е основата на света? Преди да се отговори на тези въпроси, важен е въпросът за човешкия живот. На какво почива той? Човешкият живот се ръководи от три важни начала: от ума, от сърцето и от волята. Като дойде до тях, той отива и по-далеч, иска да знае, какво представя душата, съществува ли тя, или не. Душата е навсякъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измери. Какво представя животът? И на този въпрос не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Същото се отнася и за света. Той е създаден от съвкупността на множество числа, наредени в хармонични съчетания. Ще запитате, от какви числа е създаден светът – от четни или нечетни? Да се отговори на този въпрос, това значи, да се врачува.

Какво представя сегашният живот на хората? – Врачуване. Повечето хора живеят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живеят от ден за ден, Стават сутрин от сън и си казват: Да видим, какво ще ни се случи днес. Така постъпват младата мома и младият момък. Те търсят някоя баба – врачка, да им хвърля боб, карти, или да им гледа на кафе, какво ще им се случи в близкото или по-далечно бъдеще. Ако питате врачките, какво в същност виждат и разбират на боба, или на кафето, и те сами не знаят, но някога налучкват нещо. Има врачки, които врачуват на хората, а на себе си не могат. Съберат се две врачки, една на друга врачуват, но на себе си не могат да познаят.

Във Варненско някъде имало една врачка, която познавала бъдещето на хората. При нея се стичали хора от всички краища на околията и оставали доволни от врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще им се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечер я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало в техни ръце. Тя останала пак бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка.

Като живеят, хората искат да се възпитават, да просветят умовете си и да облагородят сърцата си. В същност, те не знаят, какво искат. Първата задача на човека е да използва възможностите и условията за проява на ума и на сърцето, а после да се грижи за просвета на ума и за облагородяване на сърцето. Щом се проявят те, естествено е, че умът ще търси условия да се просвещава, а сърцето – да се облагородява.

Задачата на човека е да определи първо отношенията си към Божественото в себе си, към своята душа и на нея да разчита. С какви капитали разполагат хората, как мислят, колко са добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, с което ти разполагаш, което ти носиш в своя ум и в своето сърце. Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бога. Това е друг въпрос. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трябва да Го познавате, да Го разбирате като реалност, която съществува вън от вас и вътре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно, Той е и в малкото, и в голямото вън от човека. Следователно, когато казваме, че трябва да разчитаме на Божественото в себе си, имаме пред вид Бога като реалност, в която няма никаква измяна. След това човек може да разчита отчасти и на хората.

Човешкият живот се нуждае от здрава основа, при която, всяко нещо да е поставено на мястото си. При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и за живота, за раждането и прераждането. Днес мнозина се произнасят повърхностно за смъртта, и току слушате някой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда някое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрял, но за себе си – роден, излязъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живял цели девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т. е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онази, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. Ще кажете, че реалното в човешкия живот се заключава в създаване на семейство: да се ожени човек и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мъж? Има ли случаи в живота, когато мъжът и жената да са прекарали заедно един живот от сто години? Ако се оженили на 20 годишна възраст и са живели сто години заедно, да заминат и двамата заедно на 120 години. Такъв случай не съм срещал в живота си. Значи, като се оженят, мъжът и жената живеят заедно най-много 40–50 години и заминават, единият по-рано от другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Някъде мъжът и жената живеят заедно само една-две години и се разделят. Реалните неща са вечни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влезе в нов живот. Това е лесна работа. Но трябва да се знае, че женитбата е слугуване. Всеки може да стане слуга, но важно е, като се пазариш някъде да слугуваш, да не те изпъдят преждевременно, без да ти платят. Когато намаляват заплатата ти, това показва, че има нещо, което не е в естествения ред на нещата. Увеличават ли заплатата, това е в реда на нещата. Когато мома и момък се оженят, те скъпо си плащат. Те си дават по сто целувки на ден. Всяка целувка е чисто злато – ефектив. Колкото по-дълго време живеят заедно, целувките постепенно намаляват. На втората, третата година едва ли си дават по една целувка на ден; на десетата година по една целувка годишно. Значи, заплатата им се намалява до минимум. Когато заплатата между мъжа и жената в дома намалява, животът им постепенно се влошава, изгубва всякаква поезия. Много от сегашните хора не знаят да се целуват. Това не е нищо друго, освен измама. Много хора не се ръкуват правилно. Те подават само един, два или три пръста. Ще се ръкуваш с цялата си ръка, да знае човек, че може да разчита на тебе. Съвременните хора отричат съществуването на душата, но, в всъщност, техният стремеж към проявяване не е нищо друго, освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. Умът се проявява чрез очите, сърцето – чрез носа, а волята – чрез устата. Вижте, какво прави лъвът, когато хване жертвата си. Той я сграбчва с краката си и я туря до устата си да я разкъса Значи, устата е израз на волята. Някои искат да знаят, имат ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човек да има силна воля. Колкото по-голяма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голяма трябва да бъде устата, това е въпрос, който сами трябва да изучавате. Всеки човек има уста, нос, очи, вежди, уши, но малцина знаят, по колко сантиметра са те. Никой не ги е измервал точно, да знае големината на своите удове. Ако попитате един земеделец, колко голяма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за къщата му и нейните размери, също така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължат на факта, че нещата, с крито си служат, не са построени добре, не отговарят на точните мерки, които природата е предвидила. Сегашните къщи са много хубави. По-хубави и по-удобни къщи човечеството не познава, въпреки това, те са нехигиенични. Светлината не пада добре, поради което повечето хора са нервни, лесно се дразнят. Пречупването на светлината от стените и таваните не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивките им, не са хигиенични. Същото се отнася и до дрехите, с които се обличат. Те не са хигиенични, затова трябва да си изработят облекла, които да отговарят на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и там има нещо нехармонично. Главният елемент при храненето – житото, го мелят с камъни. Това значи, да отнемат хранителните му вещества – етерните масла, и да останат в него триците. В бъдеще, житото няма да се мели сухо.

Изобщо, една от причините за страданията на хората се крие в преобладаване на прави линии и остри ъгли в техния живот. Поради изопачаване на живота си, човек е изкривил и своите удове. Радко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, светлината не се възприема еднакво от всички хора. Тя не пада под еднакъв ъгъл, затова хората имат различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да имат еднакви разбирания за любовта. Ако двама добри художници се заемат да рисуват един и същ човек, да предадат основните му черти, те ще се различават в схващанията си. И двамата ще предадат различно неговите черти. Всеки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, в края на краищата, ще имате два различни образа за един и същ човек. За да рисува точно, художникът трябва да следва пътя на природата: да предаде характерните черти на човека така, както природата ги е поставила, без никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата в нейната работа. Задачата на човека е да подражава на природата, но не и да конкурира с нея.

Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влязат в човека и да работят за него, да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тялото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тялото като спънка за духовния живот на човека и казват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тялото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво тяло ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, т. е. с какъв брой. Ако дойде с по-малко души от тези, които сега влизат в тялото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на празни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите разберат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усеща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усеща вътрешно изоставен, осиромашал. Докато малките Душички са в човека, той е радостен и весел. Щом го напуснат, той става скръбен, започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине.

Когато остане сам в живота си, човек започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човешкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му. Дом, в който хората не се карат, е дом на любовта. За този дом може да се каже, че е хигиеничен. Какво ще кажете за този дом, в който хората постоянно се карат? Ще кажете, че те се молят на Бога по три пъти на ден. Аз чета надписите и виждам, че те се карат и оплакват от живота си по три пати на ден. Те се молят за хляб, за дрехи, за къщи, за пари. Рядко виждам надписи, които показват, че някой дом изпълнява Божията воля, че хората в този дом служат на Бога.

Няма по-велико нещо в човешкия живот от служенето. На кого може да служи човек? – На съвършения. Кого може да слуша ученикът? – Учителя си. За да бъде ученикът абсолютно послушен, учителят трябва да бъде гениален. Гениалният учител се отличава с голямо постоянство и решителност.

Когато Мохамед проповядвал учението си, най-после той дошъл до голямо обезсърчение и решил да бяга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се замислил. В този момент той видял, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успяла да го занесе в мравуняка. Като видял голямото постоянство на мравката, Мохамед си казал: Чудно нещо, една мравка проявява такова голямо постоянство и смелост. Тя може да вдига и изпуша 99 пъти товара си, с надежда, че на стотния път ще успее, а аз се обезсърчих още от първите опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния път и аз ще успея в своята работа.

Малка е мравката, но и от нея можете да се учите. Човек иска едно нещо – да се осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човек, когато, още с идването си на земята, той е осигурен? Който го е изпратил на земята, Той го е осигурил. Вярвайте в Онзи, Който живее във вашия ум и във вашето сьрдце. Той ще нареди работите ви, както трябва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за вас. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва от любовта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голям човек. За да бъдете големи, трябва да носите голям товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Той трябва да има пред вид благото на цялото човечество. Всеки човек трябва да носи нещо, освен за себе си, още и за своите ближни. Светът се нуждае от живия хляб. Който мисли и за ближните си, той е добър човек. Той дава път на Божественото в себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената светлина в ума си, нищо не постига.

Човек е дошъл на земята да се възпитава, да постигне три неща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човек, това значи, да прилага всичко, което е научил. Достатъчно е да се погледне в огледалото, за да види, ясни или мътни са очите му. Ясните, бистри очи показват, че човек е изработил в себе си права мисъл, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постъпва право, очите му са мътни, пълни с влага. Едно време и земята беше пълна с влага, но Господ каза една дума, и влагата, т. е. водата се разпредели в морета и в океани, и небето се изясни. Нашият умствен свят трябва да се проясни, да се махнат облаците и да се разкрие хоризонтът, чист и ясен. Звездите на небето символизират хората. Слънцето и луната представят двете системи, с които хората си служат. Слънцето е представител на учените хора, а луната – на религиозните. Казано е в Писанието, че слънцето и луната ще потъмнеят. Това подразбира, че религията и науката ще слязат от положението, в което се намират. Нов живот, нови пътища, нови условия идат в свита. Днес целият свят, всички народи се бият за някаква идея. На място ли е тази идея? Ако каменарят чупи камъни, за да направи къща, чупенето на камъните е на място. Ако дърварят сече дървета, за да ги вложи в строежа на една къща, сеченето на дърветата е на място. Обаче, ако каменарят и дърварят вършат една работа, без да имат пред вид никакво благо, работата им не е на място. Да изсичате горите безразборно, това значи, да си създавате най-големите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в техния организъм. Растителността в мозъка, в дробовете и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовете и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме пример само за един човек, който е живял най-много, и то 900 години.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Дружете с праведни и добри хора, за да изгрее и у вас зората на новия живот. Една българска поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.'' Ако дружиш с болни, болен ще станеш; ако дружиш със здрави, здрав ще станеш; ако дружиш с умен, умен ще станеш; ако дружиш със силен, силен ще станеш. Следователно, за да се оправи светът в един ден, хората трябва да дружат с Любовта, т. е. с Бога. Животът на земята е временен. Човек е като наемател, от него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време в къщата, която е наел. Ако отношенията му с домакина на къщата са добри, той ще остане по-дълго време да живее в нея. Развали ли отношенията си с домакина, последният ще го изпъди от къщата си. Ако иска да продължи живота си, човек трябва да има любов към себе си и към ближния си. Каква любов? – Която възкресява. Ако млад момък, със светъл ум и сърце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравее и ще стане от леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. В който момент се убеди, че някой я обича, тя се пробужда за нов живот и оздравява. Сегашните хора умират от безлюбие, а оживяват от любов. Следователно, човек живее, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? – Той е Единният, Вечният, Който не се отказва от никого, не съди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчива дума. Като срещне някого, който направил една погрешка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излезе от тебе. Ангелите могат да не го харесват, но Бог харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Осъмнете ли се в Него, радостта ви напуща. Щом се насърчите в живота, радостта отново ви посещава.

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил". С живота си Той доказа, че не е дошъл да приложи своята воля. Ако беше приложил своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдат на помощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи с 150 000 души. Значи, те можаха в една нощ да се справят с цялото човечество. Целта на Христа не беше тази. Той дойде да изпита любовта на хората и да приложи Божията Любов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва на гърба си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савела на кон и го ослепил със светлината си. Христос го запитал: „Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остен". От този момент Савел се обърна към Христа и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цялото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва.

Съвременните хора мислят, че, като се пожертвува за Христа, човек трябва да се откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мъжа, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христа, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христа, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаят и възлюбят Христа, хората ще бъдат готови да раздават от своите блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени.

Днес искам да направите следния опит: Като излезете от салона, да прекарате пет-шест часа в абсолютен вътрешен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живеете в ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате някаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгневени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорят! Бъдете глухи и слепи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. Христос живее в човешките души. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Защо? – Защото Той живее и в неговата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта. Следователно, ако човек умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава, кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да й се притека на помощ.

Един ден наблюдавам, как две мравки се карат за една трошица хляб. Питам ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Аз първа намерих тази трошица; тя иска да вземе половината, но аз не я давам. В този момент изваждам от джоба си много трошици и им хвърлям. Спорът веднага се разреши. И за двете мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпросите. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора са жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любов не разрешава въпросите, но голямата ги разрешава. Да носиш голямата любов в себе си, това значи, след като си работил цял ден усилено, да се върнеш вечерта бодър, пълен със сили и живот в себе си. Българинът, като прави стомните си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отверстие, но то трябва да бъде два пъти по-широко от сегашното.

Помнете следния закон: много даваш, много взимаш; малко даваш, малко взимаш. Много мислиш, много знания придобиваш; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко работиш, малко печелиш. Това са процеси на любовта. Не можеш да постъпваш, както искаш, и да се ползуваш от любовта. Мома или момък, които се карат с баща си, с майка си, с братята и сестрите си, не могат да живеят добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкът на момата, той няма да ги изпълни. Невъзможно е, да се караш, сърдиш и гневиш на родителите си, а да живееш добре със своя възлюбен. Такава мома и такъв момък могат да изпълняват службата на надзиратели, но не на мъж или на жена в семейството.

Днес Бог ни гледа, какво правим,. и се чуди на умовете ни. Сегашните християни мислят да влязат в Царството Божие по лесния път. Няма лесен път за Царството Божие. Който иска да влезе там трябва да бъде готов да мине по пътя на Христа. Той дойде в света, донесе Божията Любов, пожертвува се за човечеството, заради което Го разпнаха. Цяла нощ римските войници се гавриха с Него, но Той понесе всичко с любов и велико самообладание. Той знаеше, че един ден тези удари ще се сипят върху техните гърбове. Римските войници определиха броя на ударите, които бъдещото човечество трябваше да понесе. Днес всички се интересуват, кой ще победи в сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвам: Блажен е този народ, който пръв приложи Божията Любов, Божията Правда, Божията Мъдрост и Истина. Старото трябва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрез любовта, която изключва всякакво безправие. Светът се нуждае от нов ред и порядък, от разумност и справедливост. Безправието трябва да изчезне от всеки дом и от всяка държава и да се замести с порядъка на правдата и любовта.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Търсете тогава разрешението на въпросите в любовта, а не вън от нея. Като дойде между хората, любовта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия живот, който ще се изяви чрез ума, сърцето и душата на хората. Отворете умовете, сърцата и душите си за Онзи, Който всеки момент ви говори чрез всички живи същества. Слушайте, какво ви говори, и изпълнявайте Неговата воля. Отворете се за любовта. Ще кажете, че любовта е само за младите. Не е така. Любовта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовта в себе си. Любещият е здрав, умен и добър. Щом е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовта си във всяко свое действие. Като готви, тя влага любовта си в яденето. Който яде от това ядене, ако е болен, оздравява; ако е недоволен, става доволен. Когато някой казва, че има любов в сърцето си, накарайте го да сготви. От яденето му ще познаете, каква е неговата любов. Докато дава път на любовта в себе си, човек разполага с всички нейни възможности. Щом изгуби любовта, изгубва и възможностите, с които тя разполага. Животът е ценен главно за любовта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрели. Те ще възкръснат, ще се явят отново на земята, като левенти моми и момци, и всички единодушно ще извикат: Напред с любовта!

Блажен е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той видя един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избяга, като остави дрехата си в нейните ръце. Наклеветен от жената на своя господар, той беше осъден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгреши пред господаря си. Оттук той беше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – сънят на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като техен брат, и им прости направената от тях погрешка.

Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек трябва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиите. Той трябва да победи мъчнотиите, да се справи с тях и тогава да дойде до любовта. Любов без мъчнотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след големи изпитания и страдания. Големи блага, възможности и условия се дават на хората, но те не могат да се ползуват от тях. Бог чака търпеливо да се осъзнаят всички хора и да се върнат към Него. Времената са усилни. Който иска, може да живее в любовта. Всички имате опитности, които трябва да използувате. Природата не обича повторението на нещата. Тя не позволява да се повтарят погрешките. Една погрешка, направена веднъж, е на място, човек се учи от нея. Обаче, не е позволено същата погрешка да се повтаря.

17. Беседа от Учителя, държана на 16 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.

На зазоряване

2009-06-28T10:02:04Z

Албена Д: /* На зазоряване */

==На зазоряване==

Казано е в Писанието, че животът на праведния е като на зазоряване.

Често се задават въпросите: каква е основата на живота? Каква е основата на света? Преди да се отговори на тези въпроси, важен е въпросът за човешкия живот. На какво почива той? Човешкият живот се ръководи от три важни начала: от ума, от сърцето и от волята. Като дойде до тях, той отива и по-далеч, иска да знае, какво представя душата, съществува ли тя, или не. Душата е навсякъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измери. Какво представя животът? И на този въпрос не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Същото се отнася и за света. Той е създаден от съвкупността на множество числа, наредени в хармонични съчетания. Ще запитате, от какви числа е създаден светът – от четни или нечетни? Да се отговори на този въпрос, това значи, да се врачува.

Какво представя сегашният живот на хората? – Врачуване. Повечето хора живеят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живеят от ден за ден, Стават сутрин от сън и си казват: Да видим, какво ще ни се случи днес. Така постъпват младата мома и младият момък. Те търсят някоя баба – врачка, да им хвърля боб, карти, или да им гледа на кафе, какво ще им се случи в близкото или по-далечно бъдеще. Ако питате врачките, какво в същност виждат и разбират на боба, или на кафето, и те сами не знаят, но някога налучкват нещо. Има врачки, които врачуват на хората, а на себе си не могат. Съберат се две врачки, една на друга врачуват, но на себе си не могат да познаят.

Във Варненско някъде имало една врачка, която познавала бъдещето на хората. При нея се стичали хора от всички краища на околията и оставали доволни от врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще им се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечер я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало в техни ръце. Тя останала пак бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка.

Като живеят, хората искат да се възпитават, да просветят умовете си и да облагородят сърцата си. В същност, те не знаят, какво искат. Първата задача на човека е да използва възможностите и условията за проява на ума и на сърцето, а после да се грижи за просвета на ума и за облагородяване на сърцето. Щом се проявят те, естествено е, че умът ще търси условия да се просвещава, а сърцето – да се облагородява.

Задачата на човека е да определи първо отношенията си към Божественото в себе си, към своята душа и на нея да разчита. С какви капитали разполагат хората, как мислят, колко са добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, с което ти разполагаш, което ти носиш в своя ум и в своето сърце. Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бога. Това е друг въпрос. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трябва да Го познавате, да Го разбирате като реалност, която съществува вън от вас и вътре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно, Той е и в малкото, и в голямото вън от човека. Следователно, когато казваме, че трябва да разчитаме на Божественото в себе си, имаме пред вид Бога като реалност, в която няма никаква измяна. След това човек може да разчита отчасти и на хората.

Човешкият живот се нуждае от здрава основа, при която, всяко нещо да е поставено на мястото си. При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и за живота, за раждането и прераждането. Днес мнозина се произнасят повърхностно за смъртта, и току слушате някой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда някое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрял, но за себе си – роден, излязъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живял цели девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т. е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онази, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. Ще кажете, че реалното в човешкия живот се заключава в създаване на семейство: да се ожени човек и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мъж? Има ли случаи в живота, когато мъжът и жената да са прекарали заедно един живот от сто години? Ако се оженили на 20 годишна възраст и са живели сто години заедно, да заминат и двамата заедно на 120 години. Такъв случай не съм срещал в живота си. Значи, като се оженят, мъжът и жената живеят заедно най-много 40–50 години и заминават, единият по-рано от другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Някъде мъжът и жената живеят заедно само една-две години и се разделят. Реалните неща са вечни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влезе в нов живот. Това е лесна работа. Но трябва да се знае, че женитбата е слугуване. Всеки може да стане слуга, но важно е, като се пазариш някъде да слугуваш, да не те изпъдят преждевременно, без да ти платят. Когато намаляват заплатата ти, това показва, че има нещо, което не е в естествения ред на нещата. Увеличават ли заплатата, това е в реда на нещата. Когато мома и момък се оженят, те скъпо си плащат. Те си дават по сто целувки на ден. Всяка целувка е чисто злато – ефектив. Колкото по-дълго време живеят заедно, целувките постепенно намаляват. На втората, третата година едва ли си дават по една целувка на ден; на десетата година по една целувка годишно. Значи, заплатата им се намалява до минимум. Когато заплатата между мъжа и жената в дома намалява, животът им постепенно се влошава, изгубва всякаква поезия. Много от сегашните хора не знаят да се целуват. Това не е нищо друго, освен измама. Много хора не се ръкуват правилно. Те подават само един, два или три пръста. Ще се ръкуваш с цялата си ръка, да знае човек, че може да разчита на тебе. Съвременните хора отричат съществуването на душата, но, в всъщност, техният стремеж към проявяване не е нищо друго, освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. Умът се проявява чрез очите, сърцето – чрез носа, а волята – чрез устата. Вижте, какво прави лъвът, когато хване жертвата си. Той я сграбчва с краката си и я туря до устата си да я разкъса Значи, устата е израз на волята. Някои искат да знаят, имат ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човек да има силна воля. Колкото по-голяма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голяма трябва да бъде устата, това е въпрос, който сами трябва да изучавате. Всеки човек има уста, нос, очи, вежди, уши, но малцина знаят, по колко сантиметра са те. Никой не ги е измервал точно, да знае големината на своите удове. Ако попитате един земеделец, колко голяма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за къщата му и нейните размери, също така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължат на факта, че нещата, с крито си служат, не са построени добре, не отговарят на точните мерки, които природата е предвидила. Сегашните къщи са много хубави. По-хубави и по-удобни къщи човечеството не познава, въпреки това, те са нехигиенични. Светлината не пада добре, поради което повечето хора са нервни, лесно се дразнят. Пречупването на светлината от стените и таваните не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивките им, не са хигиенични. Същото се отнася и до дрехите, с които се обличат. Те не са хигиенични, затова трябва да си изработят облекла, които да отговарят на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и там има нещо нехармонично. Главният елемент при храненето – житото, го мелят с камъни. Това значи, да отнемат хранителните му вещества – етерните масла, и да останат в него триците. В бъдеще, житото няма да се мели сухо.

Изобщо, една от причините за страданията на хората се крие в преобладаване на прави линии и остри ъгли в техния живот. Поради изопачаване на живота си, човек е изкривил и своите удове. Радко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, светлината не се възприема еднакво от всички хора. Тя не пада под еднакъв ъгъл, затова хората имат различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да имат еднакви разбирания за любовта. Ако двама добри художници се заемат да рисуват един и същ човек, да предадат основните му черти, те ще се различават в схващанията си. И двамата ще предадат различно неговите черти. Всеки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, в края на краищата, ще имате два различни образа за един и същ човек. За да рисува точно, художникът трябва да следва пътя на природата: да предаде характерните черти на човека така, както природата ги е поставила, без никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата в нейната работа. Задачата на човека е да подражава на природата, но не и да конкурира с нея.

Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влязат в човека и да работят за него, да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тялото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тялото като спънка за духовния живот на човека и казват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тялото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво тяло ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, т. е. с какъв брой. Ако дойде с по-малко души от тези, които сега влизат в тялото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на празни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите разберат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усеща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усеща вътрешно изоставен, осиромашал. Докато малките Душички са в човека, той е радостен и весел. Щом го напуснат, той става скръбен, започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине.

Когато остане сам в живота си, човек започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човешкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му. Дом, в който хората не се карат, е дом на любовта. За този дом може да се каже, че е хигиеничен. Какво ще кажете за този дом, в който хората постоянно се карат? Ще кажете, че те се молят на Бога по три пъти на ден. Аз чета надписите и виждам, че те се карат и оплакват от живота си по три пати на ден. Те се молят за хляб, за дрехи, за къщи, за пари. Рядко виждам надписи, които показват, че някой дом изпълнява Божията воля, че хората в този дом служат на Бога.

Няма по-велико нещо в човешкия живот от служенето. На кого може да служи човек? – На съвършения. Кого може да слуша ученикът? – Учителя си. За да бъде ученикът абсолютно послушен, учителят трябва да бъде гениален. Гениалният учител се отличава с голямо постоянство и решителност.

Когато Мохамед проповядвал учението си, най-после той дошъл до голямо обезсърчение и решил да бяга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се замислил. В този момент той видял, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успяла да го занесе в мравуняка. Като видял голямото постоянство на мравката, Мохамед си казал: Чудно нещо, една мравка проявява такова голямо постоянство и смелост. Тя може да вдига и изпуша 99 пъти товара си, с надежда, че на стотния път ще успее, а аз се обезсърчих още от първите опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния път и аз ще успея в своята работа.

Малка е мравката, но и от нея можете да се учите. Човек иска едно нещо – да се осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човек, когато, още с идването си на земята, той е осигурен? Който го е изпратил на земята, Той го е осигурил. Вярвайте в Онзи, Който живее във вашия ум и във вашето сьрдце. Той ще нареди работите ви, както трябва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за вас. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва от любовта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голям човек. За да бъдете големи, трябва да носите голям товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Той трябва да има пред вид благото на цялото човечество. Всеки човек трябва да носи нещо, освен за себе си, още и за своите ближни. Светът се нуждае от живия хляб. Който мисли и за ближните си, той е добър човек. Той дава път на Божественото в себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената светлина в ума си, нищо не постига.

Човек е дошъл на земята да се възпитава, да постигне три неща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човек, това значи, да прилага всичко, което е научил. Достатъчно е да се погледне в огледалото, за да види, ясни или мътни са очите му. Ясните, бистри очи показват, че човек е изработил в себе си права мисъл, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постъпва право, очите му са мътни, пълни с влага. Едно време и земята беше пълна с влага, но Господ каза една дума, и влагата, т. е. водата се разпредели в морета и в океани, и небето се изясни. Нашият умствен свят трябва да се проясни, да се махнат облаците и да се разкрие хоризонтът, чист и ясен. Звездите на небето символизират, хората. Слънцето и луната представят двет системи, с които хората си служат. Слънцето е представител на учените хора, а луната – на религиозните. Казано е в Писанието, че слънцето и луната ще потъмнеят. Това подразбира, че религията и науката ще слъзаг от положението, в което се намират. Нов живот, нови пътища, нови условия идат в свита. Днес цълият свят, всички народи се бият за нЬкаква идея. На мвего ли е тази идея? Ако каменарьт чупи камъни, за да направи къща, чупенето на камъните е на място. Ако дърварьт евче дървета, за да ги вложи в строежа на една къща, сеченето на дърветата е на мЬсто. Обаче, ако каменарьт и дърварьт вършат една работа, без да имат пред вид никакво -благо, работата им не е на място. Да из-

152

сичате горите безразборно, това значи, да сю създавате най-голямите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в тяхния организъм. Растителността в мозъка, в дробовет и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовет и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има; дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме при-мър само за един човек, който е жнвъл. най-много, и то 900 години.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Дружете с праведни и добри хора, за да изгрее и у вас зората на новия живот. Една българска поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.'' Ако дружиш с болни, болен ще станеш; ако дружиш с здрави, здрав ще станеш; ако дружиш с умен, умен ще станеш; ако дружишъ-с силен, силен ще станеш. Следователно, за да се оправи святът в един ден, хората трябва да дружат с Любовта, те. е. с Бога. Животът на земята е временен. Човек е като наемател, от него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време в къщата,.

153

която е наел. Ако отношенията му с домакина на къщата са добри, той ще остане по-дълго време да живее в нея. Развали ли отношенията си с домакина, последният ще го изпжди от къщата си. Ако иска да продължи живота си, човек трябва да има лю-бов към себе си и към ближния си. Каква любов? – Която възкресява. Ако млад момък, със светъл ум и сърце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравъе и ще стане от леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. В който мо-мент се убеди, че някой я обича, тя се пробужда за нов живот и оздравява. Сегашнитт» хора умират от безлюбие, а оживяват от любов. Следователно, човек живее, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? – Той е Един-ният, Въчният, Който не се отказва от никого, не ежди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчива дума. Като срещне нъкого, който напра-вил една погрвшка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излъзе от тебе. Анге-дите могат да не го харесват, но Бог харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Осъмнете ли се в Него, радостта ви напуща.

154

Щом се насърдчите в живота, радостта отново ви посещава.

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпрати лъ". С живота си Той доказа, че' не е дошъл да приложи своята воля. Ако бъше приложил своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдат на по-мощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи с 150,000 души. Значи, те можаха в една нощ да се спра-вят с цялото човвчество. Цельта на Христа не бъше тази. Той дойде да изпита лю-бовьта на хората и да приложи Божията Лю-бов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва'на гърба си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савела на кон и го ослъпил със светлината си. Христос го запитал: „Савле, защо ме го-ниш 1 – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остенъ". От този момент Са-вел се обърна към Христа и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цълото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва.

Съвременните хора мислят, че, като се пожертвува за Христа, човек трябва да се

155

откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мъжа, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христа, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христа, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаят и възлюбят Христа, хората ще бъдат готови да раздават от своигб блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени.

Днес искам да направите следния опит: Като излезете от салона, да прекарате петь-шест часа в абсолютен вътре-шен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква диехармония. Да си представите, че живеете в ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате никаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгнъвени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорят! Бъдете глухи и слъпи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. Христос живее в човешките души. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Защо? – Защото Той живее и в не-

156

говата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта. Следователно, ако чов^к умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава, кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да й се притека на помощ.

Един ден наблюдавам, как две мравки се карат за една трошица хляб. Питам ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Аз първа намерих тази трошица; тя иска да вземе половината, но аз не я давам. В този момент изваждам от джоба си много трошици и им хвърлям. Спорът веднага се разреши. И за двет мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпросите. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора са жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любов не

157

разрешава въпросите, но голямата ги разрешава. Да носиш голямата любов в себе си, това значи, след като си работил цЬл ден усилено, да се вернеш вечерьта бодър, пълен със сили и живот в себе си. Бъл-гаринът, като прави стомнигб си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отверстие, но то трябва да бъде два пъти по-широко от сегашното.

Помнете следния закон: много даваш, много взимаш; малко даваш, малко взимаш. Много мислиш, много знания придобивайте»; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко ра-ботиш, малко печелиш. Това са процеси на любовта. Не можеш да постлшваш, както искаш, и да се ползуваш от любовта. Мома или момък, които се карат с баща си, с майка си, с братята и сестри-те си, не могат да живеяг добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкът на момата, той няма да ги изпълни. Невъзможно е, да се караш, сърдиш и гневиш на родителите си, а да живееш добре със своя възлюбен. Такава мома и такъв момък могат да изпълняват службата на надзиратели, но не на мъж или на жена в семейството.

158

Днес Бог ни гледа, какво правим,. и се чуди на умовете ни. Сегашните християни мислят да влт.зат в Царството Божие по лесния път. гТема лесен път за Царството Божие. Който иска да влезе тамъг трябва да бъде готов да мине по шьтя на Христа. Той дойде в света, донесе Божията Любов, пожертвува се за човечеството, заради което Го разпнаха. Цяла нощ римските войници се гавръха с Него, но Той понесе всичко с любов и велико самообладание. Той знаеше, че един ден тези удари ще се сипят върху тяхнигб гърбове. Римските войници определиха броя на ударите, които бъде-щето човечество трЬбваше да понесе. Днес всички се интересуват, кой ще победи в сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвам: Блажен е този народ, който пръв приложи Божията Любов, Божията Правда, Божията Мъдрост и Истина. Старото трябва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрез любовта, която изключва всекакво безправие. Светът се нуждае от нов ред и порядък, от разум-ност и справедливост. Безправието трябва да изчезне от всеки дом и от всека държава и да се замести с порядъка на правдата и любовта.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Търсете тогава разрешението на

159"

въпросите в любовта, а не вън ог нея. Като дойде между хората, любовта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия жи-вот, който ще се изяви чрез ума, сърцето и душата на хората. Отворете умоветв, сърд-дата и душите си за Онзи, Който вейки мо-мент ви говори чрез всички живи съще-ства. Слушайте, какво ви говори, и изпълня^ вайте Неговата воля. Отворете се за любовта. Ще кажете, че любовта е само за младитв. Не е така. Любовта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовта в себе си. Любещият е здрав, умен и добър. Щом е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовта си във вевко свое действие. Като готви, тя влага любовта си в яденето. Който яде ог това ядене, ако е болен, оздравява; ако е недоволен, става доволен. Когато нвкой казва, че има лю-бов в сърцето си, накарайте го да сготви. От яденето му ще познаете, каква е неговата любов. Докато дава път на любовта в себе си, човек разполага с всички нейни възможности. Щом изгуби любовта, изгубва и възможности тв, с които тя разполага. Животът е ценен главно за любовта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрвли. Те ще възкръснат, ще се-явят отново на земята, като левенти моми иг

160

момци, и всички единодушно ще извикат: Напред с любовта!

Блаже^ е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той вид един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избвга, като остави дрехата си в нейните ръце. Накле-ветен от жената на своя господар, той бйше оежден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгрЬши пред господаря си. Оттук той бъше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – съньт на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като тяхен брат, и им прости направената от тях по^грешка.

Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек тр-Ьбва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиигб. Той трЬбва да победи мъчнотиите, да се <справи с тях и тогава да дойде до лю-

161

«бовьта. Любов без мъчиотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след холъми изпитания и страдания. Големи блага, възможности и условия се дават на хората, но гб не могат да се ползуват от тях. Бог чака търпеливо да се осъзнаят всички хора и да се вернат към Него. Времената са усилни. Който иска, може да жи-вее в любовта. Всички имате опитности, които трябва да използувате. Природата не обича повторението на нещата. Тя не позволява да се повтарят погрешките. Една погрешка, направена веднъж, е на място, чо-век се учи от нея. Обаче, не е позволено същата погрешка да се повтаря.

17. Беседа от Учителя, държана на 16 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгръв.

На зазоряване

2009-06-26T19:22:52Z

Албена Д: /* На зазоряване */

==На зазоряване==

Казано е в Писанието, че животът на праведния е като на зазоряване.

Често се задават въпросите: каква е основата на живота? Каква е основата на света? Преди да се отговори на тези въпроси, важен е въпросът за човешкия живот. На какво почива той? Човешкият живот се ръководи от три важни начала: от ума, от сърцето и от волята. Като дойде до тях, той отива и по-далеч, иска да знае, какво представя душата, съществува ли тя, или не. Душата е навсякъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измери. Какво представя животът? И на този въпрос не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Същото се отнася и за света. Той е създаден от съвкупността на множество числа, наредени в хармонични съчетания. Ще запитате, от какви числа е създаден светът – от четни или нечетни? Да се отговори на този въпрос, това значи, да се врачува.

Какво представя сегашният живот на хората? – Врачуване. Повечето хора живеят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живеят от ден за ден, Стават сутрин от сън и си казват: Да видим, какво ще ни се случи днес. Така постъпват младата мома и младият момък. Те търсят някоя баба – врачка, да им хвърля боб, карти, или да им гледа на кафе, какво ще им се случи в близкото или по-далечно бъдеще. Ако питате врачките, какво в същност виждат и разбират на боба, или на кафето, и те сами не знаят, но някога налучкват нещо. Има врачки, които врачуват на хората, а на себе си не могат. Съберат се две врачки, една на друга врачуват, но на себе си не могат да познаят.

Във Варненско някъде имало една врачка, която познавала бъдещето на хората. При нея се стичали хора от всички краища на околията и оставали доволни от врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще им се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечер я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало в техни ръце. Тя останала пак бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка.

Като живеят, хората искат да се възпитават, да просветят умовете си и да облагородят сърцата си. В същност, те не знаят, какво искат. Първата задача на човека е да използва възможностите и условията за проява на ума и на сърцето, а после да се грижи за просвета на ума и за облагородяване на сърцето. Щом се проявят те, естествено е, че умът ще търси условия да се просвещава, а сърцето – да се облагородява.

Задачата на човека е да определи първо отношенията си към Божественото в себе си, към своята душа и на нея да разчита. С какви капитали разполагат хората, как мислят, колко са добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, с което ти разполагаш, което ти носиш в своя ум и в своето сърце. Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бога. Това е друг въпрос. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трябва да Го познавате, да Го разбирате като реалност, която съществува вън от вас и вътре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно, Той е и в малкото, и в голямото вън от човека. Следователно, когато казваме, че трябва да разчитаме на Божественото в себе си, имаме пред вид Бога като реалност, в която няма никаква измяна. След това човек може да разчита отчасти и на хората.

Човешкият живот се нуждае от здрава основа, при която, всяко нещо да е поставено на мястото си. При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и за живота, за раждането и прераждането. Днес мнозина се произнасят повърхностно за смъртта, и току слушате някой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда някое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрял, но за себе си – роден, излязъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живял цели девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т. е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онази, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. Ще кажете, че реалното в човешкия живот се заключава в създаване на семейство: да се ожени човек и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мъж? Има ли случаи в живота, когато мъжът и жената да са прекарали заедно един живот от сто години? Ако се оженили на 20 годишна възраст и са живели сто години заедно, да заминат и двамата заедно на 120 години. Такъв случай не съм срещал в живота си. Значи, като се оженят, мъжът и жената живеят заедно най-много 40–50 години и заминават, единият по-рано от другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Някъде мъжът и жената живеят заедно само една-две години и се разделят. Реалните неща са вечни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влезе в нов живот. Това е лесна работа. Но трябва да се знае, че женитбата е слугуване. Всеки може да стане слуга, но важно е, като се пазариш някъде да слугуваш, да не те изпъдят преждевременно, без да ти платят. Когато намаляват заплатата ти, това показва, че има нещо, което не е в естествения ред на нещата. Увеличават ли заплатата, това е в реда на нещата. Когато мома и момък се оженят, те скъпо си плащат. Те си дават по сто целувки на ден. Всяка целувка е чисто злато – ефектив. Колкото по-дълго време живеят заедно, целувките постепенно намаляват. На втората, третата година едва ли си дават по една целувка на ден; на десетата година по една целувка годишно. Значи, заплатата им се намалява до минимум. Когато заплатата между мъжа и жената в дома намалява, животът им постепенно се влошава, изгубва всякаква поезия. Много от сегашните хора не знаят да се целуват. Това не е нищо друго, освен измама. Много хора не се ръкуват правилно. Те подават само един, два или три пръста. Ще се ръкуваш с цялата си ръка, да знае човек, че може да разчита на тебе. Съвременните хора отричат съществуването на душата, но, в всъщност, техният стремеж към проявяване не е нищо друго, освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. Умът се проявява чрез очите, сърцето – чрез носа, а волята – чрез устата. Вижте, какво прави лъвът, когато хване жертвата си. Той я сграбчва с краката си и я туря до устата си да я разкъса Значи, устата е израз на волята. Някои искат да знаят, имат ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човек да има силна воля. Колкото по-голяма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голяма трябва да бъде устата, това е въпрос, който сами трябва да изучавате. Всеки човек има уста, нос, очи, вежди, уши, но малцина знаят, по колко сантиметра са те. Никой не ги е измервал точно, да знае големината на своите удове. Ако попитате един земеделец, колко голяма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за къщата му и нейните размери, също така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължат на факта, че нещата, с крито си служат, не са построени добре, не отговарят на точните мерки, които природата е предвидила. Сегашните къщи са много хубави. По-хубави и по-удобни къщи човечеството не познава, въпреки това, те са нехигиенични. Светлината не пада добре, поради което повечето хора са нервни, лесно се дразнят. Пречупването на светлината от стените и таваните не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивките им, не са хигиенични. Същото се отнася и до дрехите, с които се обличат. Те не са хигиенични, затова трябва да си изработят облекла, които да отговарят на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и там има нещо нехармонично. Главният елемент при храненето – житото, го мелят с камъни. Това значи, да отнемат хранителните му вещества – етерните масла, и да останат в него триците. В бъдеще, житото няма да се мели сухо.

Изобщо, една от причините за страданията на хората се крие в преобладаване на прави линии и остри ъгли в техния живот. Поради изопачаване на живота си, човек е изкривил и своите удове. Радко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, светлината не се възприема еднакво от всички хора. Тя не пада под еднакъв ъгъл, затова хората имат различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да имат еднакви разбирания за любовта. Ако двама добри художници се заемат да рисуват един и същ човек, да предадат основните му черти, те ще се различават в схващанията си. И двамата ще предадат различно неговите черти. Всеки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, в края на краищата, ще имате два различни образа за един и същ човек. За да рисува точно, художникът трябва да следва пътя на природата: да предаде характерните черти на човека така, както природата ги е поставила, без никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата в нейната работа. Задачата на човека е да подражава на природата, но не и да конкурира с нея.

Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влязат в човека и да работят за него, да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тялото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тялото като спънка за духовния живот на човека и казват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тялото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво тяло ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, т. е. с какъв брой. Ако дойде с по-малко души от тези, които сега влизат в тялото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на празни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите разберат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усеща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усеща вътрешно изоставен, осиромашал. Докато малките Душички са в човека, той е радостен и весел. Щом го напуснат, той става скръбен, започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине.

Когато остане сам в живота си, човек започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човешкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му. Дом, в който хората не се карат, е дом на любовта. За този дом може да се каже, че е хигиеничен. Какво ще кажете за този дом, в който хората постоянно се карат? Ще кажете, че те се молят на Бога по три пъти на ден. Аз чета надписите и виждам, че те се карат и оплакват от живота си по три пати на ден. Те се молят за хляб, за дрехи, за къщи, за пари. Рядко виждам надписи, които показват, че някой дом изпълнява Божията воля, че хората в този дом служат на Бога.

Няма по-велико нещо в човешкия живот от служенето. На кого може да служи човек? – На съвършения. Кого може да слуша ученикът? – Учителя си. За да бъде ученикът абсолютно послушен, учителят трябва да бъде гениален. Гениалният учител се отличава с голямо постоянство и решителност.

Когато Мохамед проповядвал учението си, най-после той дошъл до голямо обезсърчение и решил да бяга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се замислил. В този момент той видял, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успяла да го занесе в мравуняка. Като видял голямото постоянство на мравката, Мохамед си казал: Чудно нещо, една мравка проявява такова голямо постоянство и смелост. Тя може да вдига и изпуша 99 пъти товара си, с надежда, че на стотния път ще успее, а аз се обезсърчих още от първите опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния път и аз ще успея в своята работа.

Малка е мравката, но и от нея можете да се учите. Човек иска едно нещо –да се

150

осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човек, когато, още с идването си на земята, той е осигурен? Който го е изпра-тил на земята, Той го е осигурил. ВЬрвай-те в Онзи, Който живее във вашия ум и във вашето сьрдце. Той ще нареди работите ви, както трябва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за вас. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва от любовта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голям човек. За да бъдете големи, трябва да носите го-лЬм товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Той трябва да има пред вид благото на ц%лото човечество. Всеки човек трябва да носи нещо, освен за себе си, още и за своите ближни. Св^тът се нуждае от живия хляб. Който мисли и за ближните си, той е добър човек. Той дава път на Божественото в себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената светлина в ума си, нищо не постига.

Човек е дошъл на земята да се възпитава, да постигне три неща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човек, това значи, да прилага всичко, което е научил. Достатъчно е да се

151

погледне в огледалото, за да види, ясни или мжтни са очите му. Ясните, бистри очи по-.казват, че човтк е изработил в себе си права мисъл, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постъпва право, очите му са мжтни, пълни с влага. Едно време и земята бъше пъл-«а с влага, но Господ каза една дума, и влагата, те. е. водата се разпредели в морета н в океани, и небето се изясни. Нашият умствен свят трябва да се проясни, да се махнат облацит- и да се разкрие хоризон-тът, чист и ясен. Звездите на небето символизират, хората. Слънцето и луната представят двет системи, с които хората си служат. Слънцето е представител на учените хора, а луната – на религиозните. Казано е в Писанието, че слънцето и луната ще потъмнеят. Това подразбира, че религията и науката ще слъзаг от положението, в което се намират. Нов живот, нови пътища, нови условия идат в свита. Днес цълият свят, всички народи се бият за нЬкаква идея. На мвего ли е тази идея? Ако каменарьт чупи камъни, за да направи къща, чупенето на камъните е на място. Ако дърварьт евче дървета, за да ги вложи в строежа на една къща, сеченето на дърветата е на мЬсто. Обаче, ако каменарьт и дърварьт вършат една работа, без да имат пред вид никакво -благо, работата им не е на място. Да из-

152

сичате горите безразборно, това значи, да сю създавате най-голямите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в тяхния организъм. Растителността в мозъка, в дробовет и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовет и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има; дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме при-мър само за един човек, който е жнвъл. най-много, и то 900 години.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Дружете с праведни и добри хора, за да изгрее и у вас зората на новия живот. Една българска поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.'' Ако дружиш с болни, болен ще станеш; ако дружиш с здрави, здрав ще станеш; ако дружиш с умен, умен ще станеш; ако дружишъ-с силен, силен ще станеш. Следователно, за да се оправи святът в един ден, хората трябва да дружат с Любовта, те. е. с Бога. Животът на земята е временен. Човек е като наемател, от него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време в къщата,.

153

която е наел. Ако отношенията му с домакина на къщата са добри, той ще остане по-дълго време да живее в нея. Развали ли отношенията си с домакина, последният ще го изпжди от къщата си. Ако иска да продължи живота си, човек трябва да има лю-бов към себе си и към ближния си. Каква любов? – Която възкресява. Ако млад момък, със светъл ум и сърце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравъе и ще стане от леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. В който мо-мент се убеди, че някой я обича, тя се пробужда за нов живот и оздравява. Сегашнитт» хора умират от безлюбие, а оживяват от любов. Следователно, човек живее, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? – Той е Един-ният, Въчният, Който не се отказва от никого, не ежди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчива дума. Като срещне нъкого, който напра-вил една погрвшка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излъзе от тебе. Анге-дите могат да не го харесват, но Бог харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Осъмнете ли се в Него, радостта ви напуща.

154

Щом се насърдчите в живота, радостта отново ви посещава.

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпрати лъ". С живота си Той доказа, че' не е дошъл да приложи своята воля. Ако бъше приложил своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдат на по-мощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи с 150,000 души. Значи, те можаха в една нощ да се спра-вят с цялото човвчество. Цельта на Христа не бъше тази. Той дойде да изпита лю-бовьта на хората и да приложи Божията Лю-бов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва'на гърба си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савела на кон и го ослъпил със светлината си. Христос го запитал: „Савле, защо ме го-ниш 1 – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остенъ". От този момент Са-вел се обърна към Христа и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цълото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва.

Съвременните хора мислят, че, като се пожертвува за Христа, човек трябва да се

155

откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мъжа, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христа, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христа, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаят и възлюбят Христа, хората ще бъдат готови да раздават от своигб блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени.

Днес искам да направите следния опит: Като излезете от салона, да прекарате петь-шест часа в абсолютен вътре-шен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква диехармония. Да си представите, че живеете в ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате никаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгнъвени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорят! Бъдете глухи и слъпи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. Христос живее в човешките души. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Защо? – Защото Той живее и в не-

156

говата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта. Следователно, ако чов^к умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава, кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да й се притека на помощ.

Един ден наблюдавам, как две мравки се карат за една трошица хляб. Питам ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Аз първа намерих тази трошица; тя иска да вземе половината, но аз не я давам. В този момент изваждам от джоба си много трошици и им хвърлям. Спорът веднага се разреши. И за двет мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпросите. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора са жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любов не

157

разрешава въпросите, но голямата ги разрешава. Да носиш голямата любов в себе си, това значи, след като си работил цЬл ден усилено, да се вернеш вечерьта бодър, пълен със сили и живот в себе си. Бъл-гаринът, като прави стомнигб си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отверстие, но то трябва да бъде два пъти по-широко от сегашното.

Помнете следния закон: много даваш, много взимаш; малко даваш, малко взимаш. Много мислиш, много знания придобивайте»; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко ра-ботиш, малко печелиш. Това са процеси на любовта. Не можеш да постлшваш, както искаш, и да се ползуваш от любовта. Мома или момък, които се карат с баща си, с майка си, с братята и сестри-те си, не могат да живеяг добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкът на момата, той няма да ги изпълни. Невъзможно е, да се караш, сърдиш и гневиш на родителите си, а да живееш добре със своя възлюбен. Такава мома и такъв момък могат да изпълняват службата на надзиратели, но не на мъж или на жена в семейството.

158

Днес Бог ни гледа, какво правим,. и се чуди на умовете ни. Сегашните християни мислят да влт.зат в Царството Божие по лесния път. гТема лесен път за Царството Божие. Който иска да влезе тамъг трябва да бъде готов да мине по шьтя на Христа. Той дойде в света, донесе Божията Любов, пожертвува се за човечеството, заради което Го разпнаха. Цяла нощ римските войници се гавръха с Него, но Той понесе всичко с любов и велико самообладание. Той знаеше, че един ден тези удари ще се сипят върху тяхнигб гърбове. Римските войници определиха броя на ударите, които бъде-щето човечество трЬбваше да понесе. Днес всички се интересуват, кой ще победи в сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвам: Блажен е този народ, който пръв приложи Божията Любов, Божията Правда, Божията Мъдрост и Истина. Старото трябва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрез любовта, която изключва всекакво безправие. Светът се нуждае от нов ред и порядък, от разум-ност и справедливост. Безправието трябва да изчезне от всеки дом и от всека държава и да се замести с порядъка на правдата и любовта.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Търсете тогава разрешението на

159"

въпросите в любовта, а не вън ог нея. Като дойде между хората, любовта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия жи-вот, който ще се изяви чрез ума, сърцето и душата на хората. Отворете умоветв, сърд-дата и душите си за Онзи, Който вейки мо-мент ви говори чрез всички живи съще-ства. Слушайте, какво ви говори, и изпълня^ вайте Неговата воля. Отворете се за любовта. Ще кажете, че любовта е само за младитв. Не е така. Любовта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовта в себе си. Любещият е здрав, умен и добър. Щом е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовта си във вевко свое действие. Като готви, тя влага любовта си в яденето. Който яде ог това ядене, ако е болен, оздравява; ако е недоволен, става доволен. Когато нвкой казва, че има лю-бов в сърцето си, накарайте го да сготви. От яденето му ще познаете, каква е неговата любов. Докато дава път на любовта в себе си, човек разполага с всички нейни възможности. Щом изгуби любовта, изгубва и възможности тв, с които тя разполага. Животът е ценен главно за любовта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрвли. Те ще възкръснат, ще се-явят отново на земята, като левенти моми иг

160

момци, и всички единодушно ще извикат: Напред с любовта!

Блаже^ е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той вид един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избвга, като остави дрехата си в нейните ръце. Накле-ветен от жената на своя господар, той бйше оежден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгрЬши пред господаря си. Оттук той бъше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – съньт на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като тяхен брат, и им прости направената от тях по^грешка.

Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек тр-Ьбва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиигб. Той трЬбва да победи мъчнотиите, да се <справи с тях и тогава да дойде до лю-

161

«бовьта. Любов без мъчиотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след холъми изпитания и страдания. Големи блага, възможности и условия се дават на хората, но гб не могат да се ползуват от тях. Бог чака търпеливо да се осъзнаят всички хора и да се вернат към Него. Времената са усилни. Който иска, може да жи-вее в любовта. Всички имате опитности, които трябва да използувате. Природата не обича повторението на нещата. Тя не позволява да се повтарят погрешките. Една погрешка, направена веднъж, е на място, чо-век се учи от нея. Обаче, не е позволено същата погрешка да се повтаря.

17. Беседа от Учителя, държана на 16 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгръв.

На зазоряване

2009-06-26T09:42:29Z

Албена Д: /* На зазоряване */

==На зазоряване==

Казано е в Писанието, че животът на праведния е като на зазоряване.

Често се задават въпросите: каква е основата на живота? Каква е основата на света? Преди да се отговори на тези въпроси, важен е въпросът за човешкия живот. На какво почива той? Човешкият живот се ръководи от три важни начала: от ума, от сърцето и от волята. Като дойде до тях, той отива и по-далеч, иска да знае, какво представя душата, съществува ли тя, или не. Душата е навсякъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измери. Какво представя животът? И на този въпрос не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Същото се отнася и за света. Той е създаден от съвкупността на множество числа, наредени в хармонични съчетания. Ще запитате, от какви числа е създаден светът – от четни или нечетни? Да се отговори на този въпрос, това значи, да се врачува.

Какво представя сегашният живот на хората? – Врачуване. Повечето хора живеят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живеят от ден за ден, Стават сутрин от сън и си казват: Да видим, какво ще ни се случи днес. Така постъпват младата мома и младият момък. Те търсят някоя баба – врачка, да им хвърля боб, карти, или да им гледа на кафе, какво ще им се случи в близкото или по-далечно бъдеще. Ако питате врачките, какво в същност виждат и разбират на боба, или на кафето, и те сами не знаят, но някога налучкват нещо. Има врачки, които врачуват на хората, а на себе си не могат. Съберат се две врачки, една на друга врачуват, но на себе си не могат да познаят.

Във Варненско някъде имало една врачка, която познавала бъдещето на хората. При нея се стичали хора от всички краища на околията и оставали доволни от врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще им се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечер я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало в техни ръце. Тя останала пак бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка.

Като живеят, хората искат да се възпитават, да просветят умовете си и да облагородят сърцата си. В същност, те не знаят, какво искат. Първата задача на човека е да използва възможностите и условията за проява на ума и на сърцето, а после да се грижи за просвета на ума и за облагородяване на сърцето. Щом се проявят те, естествено е, че умът ще търси условия да се просвещава, а сърцето – да се облагородява.

Задачата на човека е да определи първо отношенията си към Божественото в себе си, към своята душа и на нея да разчита. С какви капитали разполагат хората, как мислят, колко са добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, с което ти разполагаш, което ти носиш в своя ум и в своето сърце. Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бога. Това е друг въпрос. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трябва да Го познавате, да Го разбирате като реалност, която съществува вън от вас и вътре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно, Той е и в малкото, и в голямото вън от човека. Следователно, когато казваме, че трябва да разчитаме на Божественото в себе си, имаме пред вид Бога като реалност, в която няма никаква измяна. След това човек може да разчита отчасти и на хората.

Човешкият живот се нуждае от здрава основа, при която, всяко нещо да е поставено на мястото си. При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и за живота, за раждането и прераждането. Днес мнозина се произнасят повърхностно за смъртта, и току слушате някой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда някое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрял, но за себе си – роден, излязъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живял цели девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т. е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онази, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. Ще кажете, че реалното в човешкия живот се заключава в създаване на семейство: да се ожени човек и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мъж? Има ли случаи в живота, когато мъжът и жената да са прекарали заедно един живот от сто години? Ако се оженили на 20 годишна възраст и са живели сто години заедно, да заминат и двамата заедно на 120 години. Такъв случай не съм срещал в живота си. Значи, като се оженят, мъжът и жената живеят заедно най-много 40–50 години и заминават, единият по-рано от другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Някъде мъжът и жената живеят заедно само една-две години и се разделят. Реалните неща са вечни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влезе в нов живот. Това е лесна работа. Но трябва да се знае, че женитбата е слугуване. Всеки може да стане слуга, но важно е, като се пазариш някъде да слугуваш, да не те изпъдят преждевременно, без да ти платят. Когато намаляват заплатата ти, това показва, че има нещо, което не е в естествения ред на нещата. Увеличават ли заплатата, това е в реда на нещата. Когато мома и момък се оженят, те скъпо си плащат. Те си дават по сто целувки на ден. Всяка целувка е чисто злато – ефектив. Колкото по-дълго време живеят заедно, целувките постепенно намаляват. На втората, третата година едва ли си дават по една целувка на ден; на десетата година по една целувка годишно. Значи, заплатата им се намалява до минимум. Когато заплатата между мъжа и жената в дома намалява, животът им постепенно се влошава, изгубва всякаква поезия. Много от сегашните хора не знаят да се целуват. Това не е нищо друго, освен измама. Много хора не се ръкуват правилно. Те подават само един, два или три пръста. Ще се ръкуваш с цялата си ръка, да знае човек, че може да разчита на тебе. Съвременните хора отричат съществуването на душата, но, в всъщност, техният стремеж към проявяване не е нищо друго, освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. Умът се проявява чрез очите, сърцето – чрез носа, а волята – чрез устата. Вижте, какво прави лъвът, когато хване жертвата си. Той я сграбчва с краката си и я туря до устата си да я разкъса Значи, устата е израз на волята. Някои искат да знаят, имат ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човек да има силна воля. Колкото по-голяма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голяма трябва да бъде устата, това е въпрос, който сами трябва да изучавате. Всеки човек има уста, нос, очи,

145

вежди, уши, но малцина знаят, по колко сантиметра са те. Никой не ги е измЬрвал точно, ,да знае големината на своите удове. Ако попитате един земеделец, колко голяма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за къщата му и нейните размири, също така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължат на факта, че нещата, с крито си слу-жат, не са построени добре, не отговарят на точните мерки, които природата е предвидила. Сегашните къщи са много хубави. По-хубави и по-удобни къщи човечеството не познава, въпр4ки това, те^ са нехигиенични. Светлината не пада добре, поради което повечето тсора са нервни, лесно се дразнят. Пречупването на светлината от стените и таваните не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивките им, не са хигиенични. Сж-щото се отнася и до дрехите, с които се обличат. Те не са хигиенични, затова трябва да си изработят облекла, които да отговарят на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и там има нещо нехар-монично. Главният елемент при храненето – житото, го мелят с камъни. Това значи, да отнемат хранителните му вещества – етерните масла, и да останат в него триците. 1В бъдеще, житото нема да се мели сухо.

Изобщо, една от причините за страданията на хората се крие в преобладаване на

10

446

прави линии и остри ъглт в тяхнмя жи-вот. Поради изопачаване на живота си, човек е изкривил и своите удове. Рвдко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, светлината не се възприема еднакво-от всички хора. Гя не пада под еднакъв жгъл, затова хората имат различни възгле-ди, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да имат еднакви разбирания за любовта. Ако двама добри художници се заемат да рисуват един и същ човек, да предадат основните му чърти, те ще се разлнчават в схващанията си. И двамата ще предадат различно иеговите чърти. Всеки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, в края на краищата, ще имате два различни образа за един и същ човекъ^ За да рисува точно, художникът трябва да следва пътя на природата: да предаде характер ните чърти на човека така, както природата ги е поставила, без никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата в нейната работа. Задачата на човека е да подражава на природата, но не и да конкурира с нея.

Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влъзат в човека и да работят за него,. да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негов

147

слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тълото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тълото като спънка за духовния живот на човека и каз-ват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тълото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво гюю ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, те. е. с какъв брой. Ако дойде с но-малко души от тези, които сега влизат в тълото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на праздни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите раз-берат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усъща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усъща вътрешно из-оставен, осиромашал. Докато малките Ду-шички са в човека, той е радостен и весел. Щом го иапуснат, той става скръбен,

148

започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине.

Когато остане сам в живота си, чо-вък започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има ма-териалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човвшкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му. Дом, в който хората не се карат, е дом на любовта. За този дом може да се каже, че е хигиеничен. Какво ще кажете за този дом, в който хората постоянно се карат? Ще кажете, че те се молят на Бога по три пъти на ден. Аз чета надписите и виждам, че г се карат и оплакват от живота си по три пати на ден. Те се молят за хлвб, за дрехи, за къщи, за пари. Ръдко виждам надписи, които показват, че някой дом изпълнява Божията воля, че хората в този дом служат на Бога.

149

№ма по-велико нещо в човешкия живот от служенето. На кого може да служи чо-век? – На съвършения. Кого може да слуша ученикът? – Учителя си. За да бъде учени-кът абсолютно послушен, учительт трябва да бъде гениален. Гениалният учител се отличава с голт.мо постоянство и решител-ност.

Когато Мохамед проповъдвал учението си, най-после той дошъл до голямо обез-сърдчение и решил да бъга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се за-мислил. В този момент той видЬл, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успъла да го занесе в мравуняка. Като видъл голямото постоянство на мравката, Мохамед си казал: Чудно н%що, една мравка проявява такова голямо постоянство и смълост. Тя може да вдига и изпуша 99 пъти товара си, с надежда, че на стотния път ще успЬе, а аз се обезсърд-чих още от първите опити. Ще се верна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния път и аз ще успея в своята работа.

Малка е мравката, но и от нея можете да се учите. Човек иска едно нещо –да се

150

осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човек, когато, още с идването си на земята, той е осигурен? Който го е изпра-тил на земята, Той го е осигурил. ВЬрвай-те в Онзи, Който живее във вашия ум и във вашето сьрдце. Той ще нареди работите ви, както трябва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за вас. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва от любовта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голям човек. За да бъдете големи, трябва да носите го-лЬм товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Той трябва да има пред вид благото на ц%лото човечество. Всеки човек трябва да носи нещо, освен за себе си, още и за своите ближни. Св^тът се нуждае от живия хляб. Който мисли и за ближните си, той е добър човек. Той дава път на Божественото в себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената светлина в ума си, нищо не постига.

Човек е дошъл на земята да се възпитава, да постигне три неща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човек, това значи, да прилага всичко, което е научил. Достатъчно е да се

151

погледне в огледалото, за да види, ясни или мжтни са очите му. Ясните, бистри очи по-.казват, че човтк е изработил в себе си права мисъл, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постъпва право, очите му са мжтни, пълни с влага. Едно време и земята бъше пъл-«а с влага, но Господ каза една дума, и влагата, те. е. водата се разпредели в морета н в океани, и небето се изясни. Нашият умствен свят трябва да се проясни, да се махнат облацит- и да се разкрие хоризон-тът, чист и ясен. Звездите на небето символизират, хората. Слънцето и луната представят двет системи, с които хората си служат. Слънцето е представител на учените хора, а луната – на религиозните. Казано е в Писанието, че слънцето и луната ще потъмнеят. Това подразбира, че религията и науката ще слъзаг от положението, в което се намират. Нов живот, нови пътища, нови условия идат в свита. Днес цълият свят, всички народи се бият за нЬкаква идея. На мвего ли е тази идея? Ако каменарьт чупи камъни, за да направи къща, чупенето на камъните е на място. Ако дърварьт евче дървета, за да ги вложи в строежа на една къща, сеченето на дърветата е на мЬсто. Обаче, ако каменарьт и дърварьт вършат една работа, без да имат пред вид никакво -благо, работата им не е на място. Да из-

152

сичате горите безразборно, това значи, да сю създавате най-голямите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в тяхния организъм. Растителността в мозъка, в дробовет и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовет и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има; дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме при-мър само за един човек, който е жнвъл. най-много, и то 900 години.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Дружете с праведни и добри хора, за да изгрее и у вас зората на новия живот. Една българска поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.'' Ако дружиш с болни, болен ще станеш; ако дружиш с здрави, здрав ще станеш; ако дружиш с умен, умен ще станеш; ако дружишъ-с силен, силен ще станеш. Следователно, за да се оправи святът в един ден, хората трябва да дружат с Любовта, те. е. с Бога. Животът на земята е временен. Човек е като наемател, от него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време в къщата,.

153

която е наел. Ако отношенията му с домакина на къщата са добри, той ще остане по-дълго време да живее в нея. Развали ли отношенията си с домакина, последният ще го изпжди от къщата си. Ако иска да продължи живота си, човек трябва да има лю-бов към себе си и към ближния си. Каква любов? – Която възкресява. Ако млад момък, със светъл ум и сърце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравъе и ще стане от леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. В който мо-мент се убеди, че някой я обича, тя се пробужда за нов живот и оздравява. Сегашнитт» хора умират от безлюбие, а оживяват от любов. Следователно, човек живее, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? – Той е Един-ният, Въчният, Който не се отказва от никого, не ежди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчива дума. Като срещне нъкого, който напра-вил една погрвшка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излъзе от тебе. Анге-дите могат да не го харесват, но Бог харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Осъмнете ли се в Него, радостта ви напуща.

154

Щом се насърдчите в живота, радостта отново ви посещава.

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпрати лъ". С живота си Той доказа, че' не е дошъл да приложи своята воля. Ако бъше приложил своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдат на по-мощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи с 150,000 души. Значи, те можаха в една нощ да се спра-вят с цялото човвчество. Цельта на Христа не бъше тази. Той дойде да изпита лю-бовьта на хората и да приложи Божията Лю-бов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва'на гърба си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савела на кон и го ослъпил със светлината си. Христос го запитал: „Савле, защо ме го-ниш 1 – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остенъ". От този момент Са-вел се обърна към Христа и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цълото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва.

Съвременните хора мислят, че, като се пожертвува за Христа, човек трябва да се

155

откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мъжа, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христа, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христа, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаят и възлюбят Христа, хората ще бъдат готови да раздават от своигб блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени.

Днес искам да направите следния опит: Като излезете от салона, да прекарате петь-шест часа в абсолютен вътре-шен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква диехармония. Да си представите, че живеете в ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате никаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгнъвени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорят! Бъдете глухи и слъпи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. Христос живее в човешките души. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Защо? – Защото Той живее и в не-

156

говата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта. Следователно, ако чов^к умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава, кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да й се притека на помощ.

Един ден наблюдавам, как две мравки се карат за една трошица хляб. Питам ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Аз първа намерих тази трошица; тя иска да вземе половината, но аз не я давам. В този момент изваждам от джоба си много трошици и им хвърлям. Спорът веднага се разреши. И за двет мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпросите. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора са жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любов не

157

разрешава въпросите, но голямата ги разрешава. Да носиш голямата любов в себе си, това значи, след като си работил цЬл ден усилено, да се вернеш вечерьта бодър, пълен със сили и живот в себе си. Бъл-гаринът, като прави стомнигб си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отверстие, но то трябва да бъде два пъти по-широко от сегашното.

Помнете следния закон: много даваш, много взимаш; малко даваш, малко взимаш. Много мислиш, много знания придобивайте»; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко ра-ботиш, малко печелиш. Това са процеси на любовта. Не можеш да постлшваш, както искаш, и да се ползуваш от любовта. Мома или момък, които се карат с баща си, с майка си, с братята и сестри-те си, не могат да живеяг добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкът на момата, той няма да ги изпълни. Невъзможно е, да се караш, сърдиш и гневиш на родителите си, а да живееш добре със своя възлюбен. Такава мома и такъв момък могат да изпълняват службата на надзиратели, но не на мъж или на жена в семейството.

158

Днес Бог ни гледа, какво правим,. и се чуди на умовете ни. Сегашните християни мислят да влт.зат в Царството Божие по лесния път. гТема лесен път за Царството Божие. Който иска да влезе тамъг трябва да бъде готов да мине по шьтя на Христа. Той дойде в света, донесе Божията Любов, пожертвува се за човечеството, заради което Го разпнаха. Цяла нощ римските войници се гавръха с Него, но Той понесе всичко с любов и велико самообладание. Той знаеше, че един ден тези удари ще се сипят върху тяхнигб гърбове. Римските войници определиха броя на ударите, които бъде-щето човечество трЬбваше да понесе. Днес всички се интересуват, кой ще победи в сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвам: Блажен е този народ, който пръв приложи Божията Любов, Божията Правда, Божията Мъдрост и Истина. Старото трябва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрез любовта, която изключва всекакво безправие. Светът се нуждае от нов ред и порядък, от разум-ност и справедливост. Безправието трябва да изчезне от всеки дом и от всека държава и да се замести с порядъка на правдата и любовта.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Търсете тогава разрешението на

159"

въпросите в любовта, а не вън ог нея. Като дойде между хората, любовта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия жи-вот, който ще се изяви чрез ума, сърцето и душата на хората. Отворете умоветв, сърд-дата и душите си за Онзи, Който вейки мо-мент ви говори чрез всички живи съще-ства. Слушайте, какво ви говори, и изпълня^ вайте Неговата воля. Отворете се за любовта. Ще кажете, че любовта е само за младитв. Не е така. Любовта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовта в себе си. Любещият е здрав, умен и добър. Щом е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовта си във вевко свое действие. Като готви, тя влага любовта си в яденето. Който яде ог това ядене, ако е болен, оздравява; ако е недоволен, става доволен. Когато нвкой казва, че има лю-бов в сърцето си, накарайте го да сготви. От яденето му ще познаете, каква е неговата любов. Докато дава път на любовта в себе си, човек разполага с всички нейни възможности. Щом изгуби любовта, изгубва и възможности тв, с които тя разполага. Животът е ценен главно за любовта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрвли. Те ще възкръснат, ще се-явят отново на земята, като левенти моми иг

160

момци, и всички единодушно ще извикат: Напред с любовта!

Блаже^ е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той вид един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избвга, като остави дрехата си в нейните ръце. Накле-ветен от жената на своя господар, той бйше оежден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгрЬши пред господаря си. Оттук той бъше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – съньт на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като тяхен брат, и им прости направената от тях по^грешка.

Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек тр-Ьбва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиигб. Той трЬбва да победи мъчнотиите, да се <справи с тях и тогава да дойде до лю-

161

«бовьта. Любов без мъчиотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след холъми изпитания и страдания. Големи блага, възможности и условия се дават на хората, но гб не могат да се ползуват от тях. Бог чака търпеливо да се осъзнаят всички хора и да се вернат към Него. Времената са усилни. Който иска, може да жи-вее в любовта. Всички имате опитности, които трябва да използувате. Природата не обича повторението на нещата. Тя не позволява да се повтарят погрешките. Една погрешка, направена веднъж, е на място, чо-век се учи от нея. Обаче, не е позволено същата погрешка да се повтаря.

17. Беседа от Учителя, държана на 16 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгръв.

На зазоряване

2009-06-26T09:35:24Z

Албена Д: /* На зазоряване */

==На зазоряване==

Казано е в Писанието, че животът на праведния е като на зазоряване.

Често се задават въпросите: каква е основата на живота? Каква е основата на света? Преди да се отговори на тези въпроси, важен е въпросът за човешкия живот. На какво почива той? Човешкият живот се ръководи от три важни начала: от ума, от сърцето и от волята. Като дойде до тях, той отива и по-далеч, иска да знае, какво представя душата, съществува ли тя, или не. Душата е навсякъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измери. Какво представя животът? И на този въпрос не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Същото се отнася и за света. Той е създаден от съвкупността на множество числа, наредени в хармонични съчетания. Ще запитате, от какви числа е създаден светът – от четни или нечетни? Да се отговори на този въпрос, това значи, да се врачува.

Какво представя сегашният живот на хората? – Врачуване. Повечето хора живеят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живеят от ден за ден, Стават сутрин от сън и си казват: Да видим, какво ще ни се случи днес. Така постъпват младата мома и младият момък. Те търсят някоя баба – врачка, да им хвърля боб, карти, или да им гледа на кафе, какво ще им се случи в близкото или по-далечно бъдеще. Ако питате врачките, какво в същност виждат и разбират на боба, или на кафето, и те сами не знаят, но някога налучкват нещо. Има врачки, които врачуват на хората, а на себе си не могат. Съберат се две врачки, една на друга врачуват, но на себе си не могат да познаят.

Във Варненско някъде имало една врачка, която познавала бъдещето на хората. При нея се стичали хора от всички краища на околията и оставали доволни от врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще им се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечер я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало в техни ръце. Тя останала пак бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка.

Като живеят, хората искат да се възпитават, да просветят умовете си и да облагородят сърцата си. В същност, те не знаят, какво искат. Първата задача на човека е да използва възможностите и условията за проява на ума и на сърцето, а после да се грижи за просвета на ума и за облагородяване на сърцето. Щом се проявят те, естествено е, че умът ще търси условия да се просвещава, а сърцето – да се облагородява.

Задачата на човека е да определи първо отношенията си към Божественото в себе си, към своята душа и на нея да разчита. С какви капитали разполагат хората, как мислят, колко са добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, с което ти разполагаш, което ти носиш в своя ум и в своето сърце. Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бога. Това е друг въпрос. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трябва да Го познавате, да Го разбирате като реалност, която съществува вън от вас и вътре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно, Той е и в малкото, и в голямото вън от човека. Следователно, когато казваме, че трябва да разчитаме на Божественото в себе си, имаме пред вид Бога като реалност, в която няма никаква измяна. След това човек може да разчита отчасти и на хората.

Човешкият живот се нуждае от здрава основа, при която, всяко нещо да е поставено на мястото си. При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и

142

за живота, за раждането и прераждането. Днесъ-мнозина се произнасят повръхностно за смъртта, и току слушате нвкой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда нвкое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако нвкой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрвл, но за себе си – роден, излвзъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията .раждане и смърть" са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живвл цвли девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, те. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онвзи, които нв-мат къщи, те. е. които живеят вън от тв-лата си. Ще кажете, че те са умрвли хора. Ние наричаме умрвлите хора свободни. Ограничени пък са онази, които живеят в мал-

143»

ки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребива ват временно. Ще кажете, че реалното въ-човвшкия живот се заключава в създаване на семейство: да се ожени човек и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мъж? Има ли случаи в живота, когато мъжът и жената да са прекарали заедно един живот от сто години? Ако се оженили на 20 годишна възраст и са живели сто години заедно, да заминат и двамата заедно на 120 години. Такъв случай не съм срещал в живота си. Значи,. като се оженят, мъжът и жената живвят заедно най-много 40–50 години и заминават, единият гю-рано от другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Нъкъде мъжът и жената живвят заедно само една-две години и се раздвлят. Реалните неща са ввчни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влвзе в нов живот. Това е лесна работа. Но трябва да се знае, че женитбата е слугуване. Всвки може да стане слуга, но важно е, като се па-зариш нвкъде да слугуваш, да не те из-пждят преждевременно, без да ти пла-тят. Когато намаляват заплатата ти, това показва, че има нeщо, което не е в естествения ред на нвщата. Увеличават ли заплатата, това е в реда на нвщата. Когато мома и момък се оженят, те скъпо си плащат. Те си дават по сто цвлувки на<

144

ден. Всвка цвлувка е чисто злато – ефек-тив. Колкото по-дълго време живеят заедно, цвлувките постепенно намаляват. На втората, третата година едва ли си дават по една цв-лувка на ден; на десетата година по една цв-лувка годишно. Значи, заплатата им се намалява до минимум. Когато заплатата между мъжа и жената в дома намалява, животът им постепенно се влошава, изгубва всвкаква поезия. Много от сегашните хора не знаят да се цвлуват. Това не е нищо друго, освен измама. Много хора не се ръкуват правилно. Те подават само един, два или три пръста. Ще се ръкуваш с цвлата си ръка, да знае човек, че може да разчита на тебе. Съвременните хора отричат съществуването на душата, но, в слшщост, твхният стремеж към проявяване не е нищо друго, освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. Умът се проявява чрез очитв, сърцето – чрез носа, а волята – чрез устата. Вижте, какво прави лъвът, когато хване жертвата си. Той я сграбчва с краката си и я туря до устата си да я разкъса Значи, устата е израз на волята. Нвкои искат да знаят, имат ли воля, или не. Това не е важно. Важно -е човек да има силна воля. Колкото по-го-лвма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голвма трябва да бъде устата, това е въпрос, който сами трябва да «зучавате. Всвки човек има уста, нос, очи,

145

вежди, уши, но малцина знаят, по колко сантиметра са те. Никой не ги е измЬрвал точно, ,да знае големината на своите удове. Ако попитате един земеделец, колко голяма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за къщата му и нейните размири, също така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължат на факта, че нещата, с крито си слу-жат, не са построени добре, не отговарят на точните мерки, които природата е предвидила. Сегашните къщи са много хубави. По-хубави и по-удобни къщи човечеството не познава, въпр4ки това, те^ са нехигиенични. Светлината не пада добре, поради което повечето тсора са нервни, лесно се дразнят. Пречупването на светлината от стените и таваните не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивките им, не са хигиенични. Сж-щото се отнася и до дрехите, с които се обличат. Те не са хигиенични, затова трябва да си изработят облекла, които да отговарят на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и там има нещо нехар-монично. Главният елемент при храненето – житото, го мелят с камъни. Това значи, да отнемат хранителните му вещества – етерните масла, и да останат в него триците. 1В бъдеще, житото нема да се мели сухо.

Изобщо, една от причините за страданията на хората се крие в преобладаване на

10

446

прави линии и остри ъглт в тяхнмя жи-вот. Поради изопачаване на живота си, човек е изкривил и своите удове. Рвдко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, светлината не се възприема еднакво-от всички хора. Гя не пада под еднакъв жгъл, затова хората имат различни възгле-ди, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да имат еднакви разбирания за любовта. Ако двама добри художници се заемат да рисуват един и същ човек, да предадат основните му чърти, те ще се разлнчават в схващанията си. И двамата ще предадат различно иеговите чърти. Всеки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, в края на краищата, ще имате два различни образа за един и същ човекъ^ За да рисува точно, художникът трябва да следва пътя на природата: да предаде характер ните чърти на човека така, както природата ги е поставила, без никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата в нейната работа. Задачата на човека е да подражава на природата, но не и да конкурира с нея.

Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влъзат в човека и да работят за него,. да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негов

147

слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тълото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тълото като спънка за духовния живот на човека и каз-ват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тълото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво гюю ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, те. е. с какъв брой. Ако дойде с но-малко души от тези, които сега влизат в тълото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на праздни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите раз-берат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усъща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усъща вътрешно из-оставен, осиромашал. Докато малките Ду-шички са в човека, той е радостен и весел. Щом го иапуснат, той става скръбен,

148

започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине.

Когато остане сам в живота си, чо-вък започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има ма-териалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човвшкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му. Дом, в който хората не се карат, е дом на любовта. За този дом може да се каже, че е хигиеничен. Какво ще кажете за този дом, в който хората постоянно се карат? Ще кажете, че те се молят на Бога по три пъти на ден. Аз чета надписите и виждам, че г се карат и оплакват от живота си по три пати на ден. Те се молят за хлвб, за дрехи, за къщи, за пари. Ръдко виждам надписи, които показват, че някой дом изпълнява Божията воля, че хората в този дом служат на Бога.

149

№ма по-велико нещо в човешкия живот от служенето. На кого може да служи чо-век? – На съвършения. Кого може да слуша ученикът? – Учителя си. За да бъде учени-кът абсолютно послушен, учительт трябва да бъде гениален. Гениалният учител се отличава с голт.мо постоянство и решител-ност.

Когато Мохамед проповъдвал учението си, най-после той дошъл до голямо обез-сърдчение и решил да бъга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се за-мислил. В този момент той видЬл, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успъла да го занесе в мравуняка. Като видъл голямото постоянство на мравката, Мохамед си казал: Чудно н%що, една мравка проявява такова голямо постоянство и смълост. Тя може да вдига и изпуша 99 пъти товара си, с надежда, че на стотния път ще успЬе, а аз се обезсърд-чих още от първите опити. Ще се верна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния път и аз ще успея в своята работа.

Малка е мравката, но и от нея можете да се учите. Човек иска едно нещо –да се

150

осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човек, когато, още с идването си на земята, той е осигурен? Който го е изпра-тил на земята, Той го е осигурил. ВЬрвай-те в Онзи, Който живее във вашия ум и във вашето сьрдце. Той ще нареди работите ви, както трябва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за вас. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва от любовта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голям човек. За да бъдете големи, трябва да носите го-лЬм товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Той трябва да има пред вид благото на ц%лото човечество. Всеки човек трябва да носи нещо, освен за себе си, още и за своите ближни. Св^тът се нуждае от живия хляб. Който мисли и за ближните си, той е добър човек. Той дава път на Божественото в себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената светлина в ума си, нищо не постига.

Човек е дошъл на земята да се възпитава, да постигне три неща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човек, това значи, да прилага всичко, което е научил. Достатъчно е да се

151

погледне в огледалото, за да види, ясни или мжтни са очите му. Ясните, бистри очи по-.казват, че човтк е изработил в себе си права мисъл, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постъпва право, очите му са мжтни, пълни с влага. Едно време и земята бъше пъл-«а с влага, но Господ каза една дума, и влагата, те. е. водата се разпредели в морета н в океани, и небето се изясни. Нашият умствен свят трябва да се проясни, да се махнат облацит- и да се разкрие хоризон-тът, чист и ясен. Звездите на небето символизират, хората. Слънцето и луната представят двет системи, с които хората си служат. Слънцето е представител на учените хора, а луната – на религиозните. Казано е в Писанието, че слънцето и луната ще потъмнеят. Това подразбира, че религията и науката ще слъзаг от положението, в което се намират. Нов живот, нови пътища, нови условия идат в свита. Днес цълият свят, всички народи се бият за нЬкаква идея. На мвего ли е тази идея? Ако каменарьт чупи камъни, за да направи къща, чупенето на камъните е на място. Ако дърварьт евче дървета, за да ги вложи в строежа на една къща, сеченето на дърветата е на мЬсто. Обаче, ако каменарьт и дърварьт вършат една работа, без да имат пред вид никакво -благо, работата им не е на място. Да из-

152

сичате горите безразборно, това значи, да сю създавате най-голямите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в тяхния организъм. Растителността в мозъка, в дробовет и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовет и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има; дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме при-мър само за един човек, който е жнвъл. най-много, и то 900 години.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Дружете с праведни и добри хора, за да изгрее и у вас зората на новия живот. Една българска поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.'' Ако дружиш с болни, болен ще станеш; ако дружиш с здрави, здрав ще станеш; ако дружиш с умен, умен ще станеш; ако дружишъ-с силен, силен ще станеш. Следователно, за да се оправи святът в един ден, хората трябва да дружат с Любовта, те. е. с Бога. Животът на земята е временен. Човек е като наемател, от него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време в къщата,.

153

която е наел. Ако отношенията му с домакина на къщата са добри, той ще остане по-дълго време да живее в нея. Развали ли отношенията си с домакина, последният ще го изпжди от къщата си. Ако иска да продължи живота си, човек трябва да има лю-бов към себе си и към ближния си. Каква любов? – Която възкресява. Ако млад момък, със светъл ум и сърце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравъе и ще стане от леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. В който мо-мент се убеди, че някой я обича, тя се пробужда за нов живот и оздравява. Сегашнитт» хора умират от безлюбие, а оживяват от любов. Следователно, човек живее, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? – Той е Един-ният, Въчният, Който не се отказва от никого, не ежди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчива дума. Като срещне нъкого, който напра-вил една погрвшка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излъзе от тебе. Анге-дите могат да не го харесват, но Бог харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Осъмнете ли се в Него, радостта ви напуща.

154

Щом се насърдчите в живота, радостта отново ви посещава.

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпрати лъ". С живота си Той доказа, че' не е дошъл да приложи своята воля. Ако бъше приложил своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдат на по-мощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи с 150,000 души. Значи, те можаха в една нощ да се спра-вят с цялото човвчество. Цельта на Христа не бъше тази. Той дойде да изпита лю-бовьта на хората и да приложи Божията Лю-бов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва'на гърба си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савела на кон и го ослъпил със светлината си. Христос го запитал: „Савле, защо ме го-ниш 1 – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остенъ". От този момент Са-вел се обърна към Христа и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цълото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва.

Съвременните хора мислят, че, като се пожертвува за Христа, човек трябва да се

155

откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мъжа, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христа, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христа, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаят и възлюбят Христа, хората ще бъдат готови да раздават от своигб блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени.

Днес искам да направите следния опит: Като излезете от салона, да прекарате петь-шест часа в абсолютен вътре-шен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква диехармония. Да си представите, че живеете в ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате никаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгнъвени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорят! Бъдете глухи и слъпи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. Христос живее в човешките души. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Защо? – Защото Той живее и в не-

156

говата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта. Следователно, ако чов^к умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава, кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да й се притека на помощ.

Един ден наблюдавам, как две мравки се карат за една трошица хляб. Питам ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Аз първа намерих тази трошица; тя иска да вземе половината, но аз не я давам. В този момент изваждам от джоба си много трошици и им хвърлям. Спорът веднага се разреши. И за двет мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпросите. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора са жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любов не

157

разрешава въпросите, но голямата ги разрешава. Да носиш голямата любов в себе си, това значи, след като си работил цЬл ден усилено, да се вернеш вечерьта бодър, пълен със сили и живот в себе си. Бъл-гаринът, като прави стомнигб си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отверстие, но то трябва да бъде два пъти по-широко от сегашното.

Помнете следния закон: много даваш, много взимаш; малко даваш, малко взимаш. Много мислиш, много знания придобивайте»; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко ра-ботиш, малко печелиш. Това са процеси на любовта. Не можеш да постлшваш, както искаш, и да се ползуваш от любовта. Мома или момък, които се карат с баща си, с майка си, с братята и сестри-те си, не могат да живеяг добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкът на момата, той няма да ги изпълни. Невъзможно е, да се караш, сърдиш и гневиш на родителите си, а да живееш добре със своя възлюбен. Такава мома и такъв момък могат да изпълняват службата на надзиратели, но не на мъж или на жена в семейството.

158

Днес Бог ни гледа, какво правим,. и се чуди на умовете ни. Сегашните християни мислят да влт.зат в Царството Божие по лесния път. гТема лесен път за Царството Божие. Който иска да влезе тамъг трябва да бъде готов да мине по шьтя на Христа. Той дойде в света, донесе Божията Любов, пожертвува се за човечеството, заради което Го разпнаха. Цяла нощ римските войници се гавръха с Него, но Той понесе всичко с любов и велико самообладание. Той знаеше, че един ден тези удари ще се сипят върху тяхнигб гърбове. Римските войници определиха броя на ударите, които бъде-щето човечество трЬбваше да понесе. Днес всички се интересуват, кой ще победи в сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвам: Блажен е този народ, който пръв приложи Божията Любов, Божията Правда, Божията Мъдрост и Истина. Старото трябва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрез любовта, която изключва всекакво безправие. Светът се нуждае от нов ред и порядък, от разум-ност и справедливост. Безправието трябва да изчезне от всеки дом и от всека държава и да се замести с порядъка на правдата и любовта.

„Животът на праведния е като на зазоряване". Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Търсете тогава разрешението на

159"

въпросите в любовта, а не вън ог нея. Като дойде между хората, любовта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия жи-вот, който ще се изяви чрез ума, сърцето и душата на хората. Отворете умоветв, сърд-дата и душите си за Онзи, Който вейки мо-мент ви говори чрез всички живи съще-ства. Слушайте, какво ви говори, и изпълня^ вайте Неговата воля. Отворете се за любовта. Ще кажете, че любовта е само за младитв. Не е така. Любовта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовта в себе си. Любещият е здрав, умен и добър. Щом е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовта си във вевко свое действие. Като готви, тя влага любовта си в яденето. Който яде ог това ядене, ако е болен, оздравява; ако е недоволен, става доволен. Когато нвкой казва, че има лю-бов в сърцето си, накарайте го да сготви. От яденето му ще познаете, каква е неговата любов. Докато дава път на любовта в себе си, човек разполага с всички нейни възможности. Щом изгуби любовта, изгубва и възможности тв, с които тя разполага. Животът е ценен главно за любовта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрвли. Те ще възкръснат, ще се-явят отново на земята, като левенти моми иг

160

момци, и всички единодушно ще извикат: Напред с любовта!

Блаже^ е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той вид един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избвга, като остави дрехата си в нейните ръце. Накле-ветен от жената на своя господар, той бйше оежден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгрЬши пред господаря си. Оттук той бъше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – съньт на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като тяхен брат, и им прости направената от тях по^грешка.

Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек тр-Ьбва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиигб. Той трЬбва да победи мъчнотиите, да се <справи с тях и тогава да дойде до лю-

161

«бовьта. Любов без мъчиотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след холъми изпитания и страдания. Големи блага, възможности и условия се дават на хората, но гб не могат да се ползуват от тях. Бог чака търпеливо да се осъзнаят всички хора и да се вернат към Него. Времената са усилни. Който иска, може да жи-вее в любовта. Всички имате опитности, които трябва да използувате. Природата не обича повторението на нещата. Тя не позволява да се повтарят погрешките. Една погрешка, направена веднъж, е на място, чо-век се учи от нея. Обаче, не е позволено същата погрешка да се повтаря.

17. Беседа от Учителя, държана на 16 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгръв.

КНИГА: Опорни точки на живота

2009-06-26T09:29:29Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1942_Oporni_tochki.pdf Опорни точки на живота]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Опорни точки на живота]] (Ани) (работи се)
* 2. [[Единното и неделимото]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Възходящият път 2]] (Данчето) '''(готово)'''
* 4. [[Живите числа 2]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Прилагане на живите числа]] (Хирон) '''(готово)'''
* 6. [[Новият път]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 7. [[Новият свят]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 8. [[Космичната любов]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 9. [[Красота и благост]] (Моника13) '''(готово)'''
* 10. [[Новата култура]] (Моника13) (работи се)
* 11. [[Красотата на живота]] (Хирон) '''(готово)'''
* 12. [[Дом на блаженството]] (Данчето) ('''готово''')
* 13. [[Самовъзпитание]] (Хирон) '''(готово)'''
* 14. [[Ценни добродетели]] (Данчето) '''готово''')
* 15. [[Наследници на земята]] (ru_ana) (работи се)
* 16. [[Силните]]
* 17. [[На зазоряване]] (Албена Д) (работи се)
* 18. [[Тайната стаичка]]
* 19. [[Устойчиви връзки]]
* 20. [[Постоянна благодарност 2]]
* 21. [[Любов и обич]]
* 22. [[Опознаване 2]]
* 23. [[Добрият живот 2]]
* 24. [[Смисълът на живота]]
* 25. [[Малки възможности]]

КНИГА: Ново разбиране за времето

2009-06-26T09:19:19Z

Албена Д: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/US-03-1_Novo_razbirane_za_vremeto.pdf Ново разбиране за времето]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Обозначените обяснителни бележки и непознати думи поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Ново разбиране за времето]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 2. [[Двата процеса в живота]] (НадяД) '''(готово)'''
* 3. [[Вечният порядък]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 4. [[Разбиране на Словото]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 5. [[Слушайте Го!]] (Назъров) '''(готово)'''
* 6. [[Няма да ви остави]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 7. [[Общото благо]] (Хирон) '''(готово)'''
* 8. [[Силен и умен]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 9. [[Истинската добродетел]] (Хирон) '''(готово)'''
* 10. [[Красивата страна на живота]] (Хирон) '''(готово)'''
* 11. [[Молитвата]] (Данчето) '''(готово)'''
* 12. [[Законът на молитвата]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 13. [[Две правила 2]] (Назъров) '''(готово)'''
* 14. [[Трите изпитания]] (Хирон) '''(готово)'''
* 15. [[Радост, която никой няма да отнеме]] (Назъров) (работи се)
* 16. [[Едно изречение]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 17. [[Реалното и нереалното]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 18. [[Синовно отношение 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 19. [[В какво седи духовният живот]] (Хирон) '''(готово)'''
* 20. [[Изпълнение Волята]](Ваня) '''(готово)'''

Разбиране на Словото

2009-06-26T09:18:38Z

Албена Д: /* РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО */

==РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО==

Нарядът.

4 глава от Евангелието на Марка.

Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини. Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са, те не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза, и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които го разбират отвънка, а онези, които не го разбират отвънка, едва го разбират и отвътре. Та някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва се оправдаваме с някое друго качество. Ще обясня външното с една мисъл. У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа. И в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво, със шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам, след като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен, и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползва дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: Отлична е дрехата! Гледат я, опипват й плата, питат откъде си го взел. Очите на хо+рата остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен. Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха. Всички казват: Ти си много добър човек, като тебе няма подобен. Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв-онакъв, но ти седиш и нещо ти казва: Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо. Туй е разбирането на Словото. Не да казваш, това не ми трябва. Трябва. Не да хвърляш дрехата. Това е една крайност. Когато Йоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасана с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.

Същественото е Словото! Разбирането на туй Слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: Когато му дойде времето, ще работя. Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? Ама когато изгрее слънцето. Та кога слънцето не изгрява? Когато дойде Духът. Та било ли е време, когато Духът да не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото слънце. Гледайте втория Дух да не изпуснете, ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата! Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват. Когато си изпуснал първото слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: И без него може. Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят. И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.

Всички работи, които са утаени в нас, Бог иска те да станат изявени точно на времето си. Защото ако не бъдат утаени, нямаше да станат навреме. А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: Може би след милиони години. Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти. Словото, което ще дойде да го разбереш, а не онова, което отвънка може да придобиеш.

Един ден гледам отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли, аз да го поздравя. Да си поклатиме главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: Учителят ме поздрави. Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, ще има здраве, ще има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат. Защото, какво разбирате вие под думата Учител? Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат слънцето как изгрява. Учител е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледаш. Има една опасност. Всяка вечер, когато заспите, дяволът и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: Недовиждам, трябва да потърся някой лекар. Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: Остарял съм. Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял - много добре, че перде имаш - много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени. Но по-добре е без пердета.

Сега може да запитате на кого говоря - на вас ли, или на външните? На вас говоря, които имате пердета и на онези говоря, които нямат пердета. И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важната. Ти седиш и казваш: Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене! Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен. Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там. Минава един негов приятел и го вижда: Какво си се покачил там горе? Този му казал: Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши. - Какво има да те плаши една мечка? - Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях едва сполучих да се покача на крушата отгоре. - След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата? Ти казваш: Уплаши ме тази мечка, но слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката. Аз да ви дам тълкувание на това дърво. Мечката пита този страхливец: Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво? Кое дърво познава човекът? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание - за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. - Каква голяма беше тази мечка! Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? - А, по-голяма от един вол! - Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава нещата. Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания. Страданието има едно вътрешно предназначение. Когато разтривате един болен крак, не е в разтривката силата. Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място, и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заблуждавайте - няма вяра. Тъй, ако седя пред един чувал с жито от сто килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.

Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила? Казвате: Едно време аз бях търпелив. Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение. Ама 20 килограма съм вдигал. То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си - десетина внуци - приказки. И казва: Слушайте баба! - Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме. - След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат. Попарата трябва най-първо - разбирането на Словото!

В този вътрешен процес на живота, във вас има едно вътрешно недоволство. Ще се освободите от него. Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божия Дух да дойде и слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това празното пространство трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен. Казва единият: Какво има? - Е, остави се! - Е, няма нищо, ще мине. - Как ще мине? - Той си заминава, минава втори и той го пита: Какво си разтревожен? - Е, какво... - Ще търпиш. - Е, ще търпя. - И той заминава. Всичките десет души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му е показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюбена му казала така: Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене! И мисли си той какво да направи. Ако не й занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: Ще се оправи. Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят: Сега ще се оправи работата. И той взема роклята. Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи. С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.

Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата! Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа. Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действа лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действа, както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? Тя е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат. Какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно - трябва! Та това трябва да знаете.

Сега в душата на всички ви има една идея залегнала. Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична. Искате да бъдете силни. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрави. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве - също за себе си. Е, какво ще допринесе човек ако използва качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна, хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам, тя е потребна за дреха отвънка. Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, да дойде Словото отвътре. Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората от само себе си. Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам, какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на знанието, на мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате като онази младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: Този е. Но и той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са за някъде, не са за нея. И тя казва: Ще дойде! - Тя още не е готова. Тя не се е научила хляб да меси, тя го очаква той да донесе. Тя не знае хляб да меси и да пече.

Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: Да идем на разходка в градината. Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страдущите, в градината на болните, на нещастните. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне ли любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава. И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: Тази работа не е за мене. И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: Защо ми се караш? Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко. Ние сме от тези, които мислят, че Господ не ни разбира. Молим се и казваме: Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме. Не е право. Господ ни е дал много повече, отколкото даже заслужаваме.

Сега последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината. Един хубав обяд да направите с хляба на Истината. То е Великото в живота! Това, което Христос днес носи в света! Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния Истинен Бог на живота.

4. Утринно Неделно Слово, държано на 15 октомври 1933 г., 5 ч. с, София - Изгрев

Разбиране на Словото

2009-06-23T21:54:23Z

Албена Д: /* РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО */

==РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО==

Нарядът.

4 глава от Евангелието на Марка.

Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини. Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са, те не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза, и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които го разбират отвънка, а онези, които не го разбират отвънка, едва го разбират и отвътре. Та някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва се оправдаваме с някое друго качество. Ще обясня външното с една мисъл. У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа. И в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво, със шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам, след като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен, и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползва дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: Отлична е дрехата! Гледат я, опипват й плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен. Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха. Всички казват: Ти си много добър човек, като тебе няма подобен. Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв-онакъв, но ти седиш и нещо ти казва: Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо. Туй е разбирането на Словото. Не да казваш, това не ми трябва. Трябва. Не да хвърляш дрехата. Това е една крайност. Когато Йоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасана с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.

Същественото е Словото! Разбирането на туй Слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: Когато му дойде времето, ще работя. Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? Ама когато изгрее слънцето. Та кога слънцето не изгрява? Когато дойде Духът. Та било ли е време, когато Духът да не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото слънце. Гледайте втория Дух да не изпуснете, ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата! Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват. Когато си изпуснал първото слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: И без него може. Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят. И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.

Всички работи, които са утаени в нас, Бог иска те да станат изявени точно на времето си. Защото ако не бъдат утаени, нямаше да станат навреме. А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: Може би след милиони години. Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти. Словото, което ще дойде да го разбереш, а не онова, което отвънка може да придобиеш.

Един ден гледам отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли, аз да го поздравя. Да си поклатиме главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: Учителят ме поздрави. Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, ще има здраве, ще има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат. Защото, какво разбирате вие под думата Учител? Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат слънцето как изгрява. Учител е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледаш. Има една опасност. Всяка вечер, когато заспите, дяволът и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: Недовиждам, трябва да потърся някой лекар. Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: Остарял съм. Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял - много добре, че перде имаш - много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени. Но по-добре е без пердета.

Сега може да запитате на кого говоря - на вас ли, или на външните? На вас говоря, които имате пердета и на онези говоря, които нямат пердета. И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важната. Ти седиш и казваш: Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене! Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен. Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там. Минава един негов приятел и го вижда: Какво си се покачил там горе? Този му казал: Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши. - Какво има да те плаши една мечка? - Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях едва сполучих да се покача на крушата отгоре. - След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата? Ти казваш: Уплаши ме тази мечка, но слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката. Аз да ви дам тълкувание на това дърво. Мечката пита този страхливец: Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво? Кое дърво познава човекът? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание - за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. - Каква голяма беше тази мечка! Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? - А, по-голяма от един вол! - Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава нещата. Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания. Страданието има едно вътрешно предназначение. Когато разтривате един болен крак, не е в разтривката силата. Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място, и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заблуждавайте - няма вяра. Тъй, ако седя пред един чувал с жито от сто килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.

Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила? Казвате: Едно време аз бях търпелив. Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение. Ама 20 килограма съм вдигал. То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си - десетина внуци -

41

приказки. И казва: Слушайте баба! - Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме. - След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат. Попарата трябва най-първо - разбирането на Словото!

В този вътрешен процес на живота, във вас има едно вътрешно недоволство. Ще се освободите от него. Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божия Дух да дойде и слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това празното пространство трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен. Казва единият: Какво има? - Е, остави се! - Е, няма нищо, ще мине. - Как ще мине? - Той си заминава, минава втори и той го пита: Какво си разтревожен? - Е, какво... - Ще търпиш. - Е, ще търпя. - И той заминава. Всичките десет души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му е показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюбена му казала така: Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене! И мисли си той какво да направи. Ако не й занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: Ще се оправи. Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят: Сега ще се оправи работата. И той взема роклята. Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи. С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.

Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата! Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа.

42

Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действа лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действа, както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? Тя е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат. Какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно - трябва! Та това трябва да знаете.

Сега в душата на всички ви има една идея залегнала. Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична. Искате да бъдете силни. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрави. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве - също за себе си. Е, какво ще допринесе човек ако използва качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна, хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам, тя е потребна за дреха отвънка. Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, да дойде Словото отвътре. Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората от само себе си. Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде свет-

43

лината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам, какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на знанието, на мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате като онази младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: Този е. Но и той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са за някъде, не са за нея. И тя казва: Ще дойде! - Тя още не е готова. Тя не се е научила хляб да меси, тя го очаква той да донесе. Тя не знае хляб да меси и да пече.

Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: Да идем на разходка в градината. Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастните. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне ли любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава. И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: Тази работа не е за мене. И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар н& гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: Защо ми се караш? Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко. Ние сме от тези, ко-

44

иго мислят, че Господ не ни разбира. Молим се и казваме: Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме. Не е право. Господ ни е дал много повече, отколкото даже заслужаваме.

Сега последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината. Един хубав обяд да направите с хляба на Истината. То е Великото в живота! Това, което Христос днес носи в света! Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния Истинен Бог на живота.

4. Утринно Неделно Слово, държано на 15 октомври 1933 г., 5 ч. с, София - Изгрев

Вечният порядък

2009-06-21T10:34:55Z

Албена Д:

==ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК==

Наряд:

15 минути размишление.

Добрата молитва.

91 псалом.

Пътят на живота.

Отче наш.

Молитвата на Царството.

3 глава от Евангелието на Марка.

Има два начина, които са подготвителни за знанието. Знанието върви по един процес непреривен. Човек да не мисли, че в един ден той ще може да знае всичко, че няма да има нужда вече да учи. Всякога, когато човек изгуби желанието да учи, остава недоволен от себе си и обезсмисля се животът му. Защото туй, което ние наричаме живот, не е нищо друго, а минаване от едно състояние в друго. Пътуваш по една местност или разглеждаш времето, или четеш една книга, те са все възможни състояния, които изпитваш едно след друго, които се сменят и образуват вътрешния живот.

Да слушаме, значи да умеем да се концентрираме. Човек не може да слуша ако не може да се концентрира. То е един процес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им. Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова можеш да възприемаш. И след това, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение, понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш нямаш никакъв хляб. Затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека. Ще кажеш: След като възприема хляба, какво ще стане? Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.

Сега тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво да ги обяснявам. Човек за обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова необикновеното, което се крие в тях. Може би думите богатство, сила, слава, чистота и т. н. се пишат все със същите букви. Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.

При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете. А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите. Много пъти сме слушали старите хора да казват: Синко, сляп съм, не мога да чета. Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали да проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не можете да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не можете да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе. Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар, отколкото трябва. Намали товара си. Как да го намаля? Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си. Може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: Почернял съм, откъде иде чернотата? Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи. Когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете, учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните. В тях се образува този пигмент, който е много траен. Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи.

Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят. Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен; искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих; искаш да мислиш добре и не можеш да мислиш добре. Искаш по някой път да бъдеш благ, но как ще бъдеш благ? Някои казват: Ти добре трябва да мислиш! Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие. Но отдолу като се намира човек, ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: Само да се освободя! Може да каже някой: Ти трябва да им простиш! Не се прощава така лесно. Ти - казва - трябва да бъдеш благороден. Благородството не подразбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някой. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата - друго. Да се очисти! Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!

Сега тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа. Душата е нещо, от което ние можем да се освободим. Тогава ще дойдем до един вътрешен процес, до една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникнат в тебе. Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо. То е естествено. Както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние. Както сухото време оказва влияние, така и влажното време, и то оказва влияние.

Хора, в които чувствата преобладават, не му мислят много. Религиозният човек не му мисли много. Той казва: Така го е направил Господ. Криво-ляво това е. Това означава религиозен човек. А духовният човек е започнал малко да мисли. Но под духовен човек ние още не можем да имаме представа за пълния човек. Той е духовен, но има нещо, което още му липсва. Тогава каква е разликата между духовния и просветения човек? Кой от двамата седи по-високо? Просветеният човек или духовният човек? Духовният човек се е родил духовен, а просветеният отпосле е станал такъв. Просвещението после е дошло.

Задачата ни, която имаме сега на земята, е да се поддържа онзи ред, който съществува у нас. Съществува един вечен ред на нещата, в който ние се движим. И които от вас изследвате нещата, ще го намерите. Той съществува и ние трябва да поддържаме този вечен ред на нещата. Защото има друг един ред, който е разбъркан отвънка. Там не знаеш кой яде, кой пие, кой плаща - безпорядък навсякъде. Ти можеш да се справиш с този безпорядък само като поддържаш вечния порядък в себе си. Сега този вечния порядък ние го наричаме порядък на Любовта! А безпорядъка ние го наричаме безпорядък на омразата. В Любовта ти учиш човека. Приятно ти е да го посрещнеш, да му направиш добро, да му услужиш. В омразата ти всякога имаш предвид този, когото не обичаш да се махне оттам, да го не видиш. Ако е едно дърво, което не обичаш, ти ще искаш да го махнеш, да го отсечеш. А онова дърво, което обичаш, ти го тачиш, ти го поливаш. Ти обичаш някого, след това се смени в тебе състоянието. Обичта се смени с омраза. Старали ли сте се да си обясните как се сменя любовта с омраза? Вие излезнахте от вечния порядък и влезнахте в безпорядъка. Омразата е друг един вечен безпорядък. Вие се спъвате от нещата и казвате: Защо Господ направи света така? Така религиозният може да се пита и да мисли, на него му се позволява. От учения се иска обективно да изясни кои са причините. Той запример ще обясни, че причините са съвсем материални. Донякъде е вярно, но не само материални са причините. Че материалният свят оказва известно влияние, това да, но как ще обясните следното положение: Гладът заставя един беден човек да открадне хляб. Разбирам, материални са причините бедният да краде. Но когато богатият краде? Има милиони, но краде, обира. Това да обясните! Какво го заставя да краде? Някаква далечна причина. Не е някаква нужда. Аз го наричам това безпорядък. Безпорядъкът не е в сиромаха. Безпорядъкът в дадения случай е в богатия, който краде. Той е вътре в безпорядъка. Той се занимава с една фиктивна идея, че няма да му стигнат тия пари, които има. Голямо количество пари му трябват, за да бъде щастлив. Какво количество богатство се изисква, за да бъде човек щастлив? Богатите не знаят това. Един има един милион, иска да има два милиона. Който има два милиона, иска да има три, иска да има десет милиона. В историята не се помни каква е нормата да бъде човек щастлив. Не само това, но колкото богатите стават по-богати, повече изгубват своето щастие. Те изгубват условията за щастието. Дори богатството носи своето нещастие в себе си. То е един закон вътре. Нито един човек в света няма право да каже, че богатството, което съществува в природата е негово. Той може да използва известно богатство, но трябва да носи в съзнанието си мисълта, че туй богатство не е негово. Мисли ли онзи богаташ, който има милиони килограми жито, че това богатство е негово? Милиони хора са работили за него. Природата, растенията и животните са работили за житото и той събрал това жито и казва, че туй богатство е негово. В туй няма никаква философия и никакво разсъждение. Тук има едно насилие. Вашето тяло е едно богатство, което имате. Вие сте един богат човек. Питам: Туй тяло откъде го взехте вие? Че то е едно богатство! Ако сте един поддръжник на месната храна, аз мога да ви кажа колко овце, колко агънца, колко кокошки, колко пиленца, колко яйца и сирене сте употребили, за да съградите туй тяло. Туй е богатство. И вие сте здрав, силен, снажен и казвате: Това богатство е мое. Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство, да правите зло ли с него? Не, вашето тяло ви е дадено да се покажете като човек! Всеки един има едно огромно богатство - организма на човека. Някои са милионери, някои са милиардери, но колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: Ако едно тяло струва най-малко 1 милион, и то звонкови франка, французки златни пари! Аз така съм преценил горе-долу. Някои го преценяват по-евтино, но аз го оценявам 1 милион. И то е най-малкото, за да си обясним един факт.

В този ред, в този вечния ред на нещата живеят много разумни същества, които разбират нашето естество. Това са същества, които са най-богатите, но и най-щедрите. Сега туй твърдение вие трябва да го проверите, понеже всяко твърдение, като се провери, то носи истината в себе си. Истината е, която носи свобода. Защото ни интересуват тия съвършените същества, не толкова тяхното съвършенство, колкото пътя, по който те вървят. Онзи път, по който човек добива свобода. И тези същества са минали по пътя на нашия живот. От тях човек може да се осведоми как може да достигне до онзи живот, който той търси. И те са, които могат да му помогнат във всичките му препятствия. Не считайте това за нещо случайно. Някой път ние се възмущаваме. Ние за светиите имаме особено понятие, за талантливите хора имаме особено понятие.

Вие всички сте били ученици на училището, нали? Идва едно вътрешно съприкосновение между учениците, едни с други си споделят онова, което изучават. Виждали ли сте как един на друг си помагат и как някой път учениците са разположени към учителите си, а някой път не са разположени. Разположени са, когато те виждат в учителите си благородство, справедливост, щедрост, да им предават знанието, както те искат. Някой път не са разположени към учителите, като мислят, че учителите искат да злоупотребяват с тяхната свобода. И тогава не са доволни. Всякога човек е недоволен, неразположен, когато чувства, че ще се злоупотреби с неговата свобода. Свобода съществува в този вечния порядък на нещата. И всеки човек, който иска да те извади от вечния порядък на нещата и иска да те тури в безпорядъка, той не ти мисли доброто. Всеки човек, който мисли да ни постави в света на порядъка - да ни извади от света на безпорядъка, той е наш приятел, той е наш доброжелател. Той казва: Ти можеш да живееш както искаш, но тук ще намериш своето нещастие, а там - своето щастие.

За мен думите небе и земя, това са най-старите понятия, които имаме, неустановените понятия. И Мойсей казва: "В началото Бог създаде небето и земята". Това са двата порядъка. Небето е този вечният порядък, земята е безпорядъкът, който сега се туря в ред. Небето е вечният порядък, онова хубавото, красивото в мене, вечното, неизменното вътре в мен. А за земята Мойсей казва: "А земята беше неустроена". Или на научен език казано, и двата порядъка съществуват. Така едновременно ние живеем на земята, значи в безпорядъка на нещата - външната страна на живота. Когато чувстваш, че си силен, когато говориш за Любовта, за Истината, за Братството, то е небето. Слезеш ли на земята, която сега се строи, там ще видиш всички слабости.

Ти казваш: Защо ми е небето? Защо ми са ония светии там? Хубаво. Аз питам: Защо ти са хората? Ти търсиш хората, защо ги търсиш? Във всеки един човек ти търсиш вечния порядък. Ти търсиш човека, възвишеното, благородното в него. Търсиш един приятел на Любовта, търсиш един човек, който да влезе в твоето положение. То е вечният порядък. Ти търсиш един, който да те обича, който да ти услужва. То е вечният порядък на нещата.

Изявявайте вечния порядък. Развивайте в себе си вечния порядък! Отворете си по-широко прозорците, порядъкът ще дойде сам по себе си. И новото в света иде само Бъдете готови само да го възприемате. Религиозните хора искат да възприемат, че е дошъл Христос едно време на земята, но пак питат има ли Господ или не. Не са прави, защото те подразбират, че ако слънцето съществува, щом като изгрее, то ще донесе светлина. Но каква нужда има аз да доказвам съществуването на слънцето ако го няма? Може да доказвам колкото искам, но като изгрее слънцето на хоризонта, то само ни доказва своето съществуване. Трябва да престанем да доказваме, има ли Господ или не! Този Господ трябва да изгрее на хоризонта. Ние трябва да Го чакаме да изгрее. И като изгрее слънцето от самата топлина, от самата светлина, всеки един от нас ще си състави едно понятие за него съобразно с онова, което той е възприел. Доколкото ние можем да възприемем този вътрешен порядък, дотолкова ние можем да го разберем, дотолкова и ние ще можем да го приложим. Защото има една аналогия, която съществува между естествения свят и този на вечния порядък на нещата. Ако ти това, което виждаш на земята, ако него не разбираш, тогава как ще разбереш онзи свят на вечния порядък на нещата? Ако ти влезеш във вечния порядък, ти трябва да имаш един много схватлив ум, трябва да имаш едно сърце съвършено чисто. Не вземайте чистотата като едно препятствие за вас. То е едно от условията. Чистотата не е един процес външен. Но стъклото трябва да бъде чисто, прозрачно отвътре, за да може външната светлина да проникне през стъклото. Чистата вода ни е потребна. Защо? Понеже тя влиза като един елемент в живота. Ако тя е нечиста, тия нечисти елементи, които влизат в нея, могат да причинят много болести. А чистата вода носи живот. Чистите мисли, чистите желания извършват онова мощното в нашия живот. Постоянно трябва да се чистим, за да се повдигнем. Когато дойдат най-лошите условия, най-лошите страдания, едва тогава идва възможността да влезем в този порядък на нещата. Зад всеки затвор, зад всяка тъмнина седи светлината. Лошите условия, това е затвор, лошите разбирания, това е затвор, спънки за човека, но зад всичко туй седи светлината, седи въздухът, седи свободата. Тези спънки са като тънка стена, не по-дебела от един метър. Дори и 10 метра да беше дебела стената, в три месеца с един чук ти ще я пробиеш и ще излезеш навън. Лошите условия на живота не са непреодолими, а са само едно малко препятствие, необходимо за вашето развитие. Те не са произволно създадени, но в дадения случай може да ви служат като средство за усилване на вашата воля, защото в друг случай къде може да употребите волята си?

Къде е този порядък? Той е проекцията на външния живот. Ние ще го разберем дотолкова, доколкото можем да разберем този вътрешния порядък и безпорядък. Нашите вътрешни състояния се отразяват върху външния живот. И следователно, за да изучим външната природа, ние непременно трябва да имаме туй вътрешно предразположение. Тази наука трябва да проучваме сега. Докато всички вие не станете господари на себе си, да владеете себе си, да може да се справите със своя ум, да може да се справите със своето сърце, тази наука не може да се усвои. Аз мога да ви убедя, че умът е един много добър слуга, и сърцето също. Те са двамата слуги, които имате. По-добър слуга от вашия ум и от вашето сърце нямате. Но щом не се обхождате с тях добре, по-лоши слуги от ума и от сърцето няма. Ще се отнасяш много добре с тях. Ще вярваш на ума и ще разчиташ на честността на сърцето и на ума. Ако си несправедлив спрямо сърцето си, то ще почне да те лъже. А ако ти станеш несправедлив спрямо своя ум и той няма да разсъждава тъй, както трябва.

Та първото нещо - ще вярвате в онова, което вашият ум носи и в онова, което вашето сърце носи. Нищо повече! Трябва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома. Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава и от онзи простор, който умът отваря за човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи Божествения свят, да разберете какво нещо е душата, т.е. да разберете себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух. Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата "бяло" разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи. Аз мога да ви приведа един пример. Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 хиляди лева и казва: От сега щастлив ще бъда. - Още същата вечер той умрял.

За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете. А както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо. - Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата! Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата. Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.

Следователно, малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Аз не казвам "Ела зло, че без тебе по-зло", но казвам: Малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Защо ще ми е голямото зло? Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане.

Сега вие сте граждани на две царства. Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани и на това царство. Но не зная колцина от вас имат легитимация за другия свят? Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа; аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не. С кражба щастлив не можеш да станеш.

Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени. Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата без да искате. Казвате: Ама този е такъв, онзи - онакъв. Така не се разсъждава. Че ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата "Защо сте се размърдали вие?", те ще кажат: Ако вие бяхте на нашето място и вие ще се размърдате. И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: Мълчи! То отговаря: Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава! Не мога да мълча. - Най-първо ще плаче човек.

Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка. Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи - всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! А работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта да каже в най-чистата форма: Трябва да работя! И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на Духа, на човека, на хората. То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини. Работете за възстановяване вечния порядък на земята! И на нас ни предстои сега един вечен порядък на земята. И на нас ни предстои един вечен богат живот за в бъдеще.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят Вечния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота! (три пъти)

3. Утринно Неделно Слово, държано на 8 октомври 1933 г., 5 ч. с, София - Изгрев.