Девета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 17 ноември 1926 г., София
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Чете се темата: „Разлика между детско и старческо съзнание".
Представете си, че имате една жива единица, повдигната във втора, в трета, в четвърта степен: 12, 13,14. Какво ще стане с тази единица? В каквато степен да се повдигне, единицата винаги си остава единица, не се увеличава. Ако съберете една единица с още една, ще получите две единици: 1 + 1 = 2. Питам: Може ли единицата да се събере с единица? Може ли цялото да се събира? В математиката събират и цели числа, както и части от целите, обаче в природната математика цялото никога не се събира. Събират се само части от цялото. В този смисъл човек като цяло нито се събира, нито се изважда, нито се умножава, нито се дели. Това е твърдение, но дали вие сте съгласни с него, то е друг въпрос.
И тъй четири велики закона има в света, от спазването на които зависи щастието на човека. Те са законите за събиране, изваждане, умножение и деление. Ако човек не се събира, изважда, умножава и дели, винаги сам остава, т. е. винаги ще бъде свободен. Само свободният човек живее вън от противоречията на живота. Забележете, когато двама души се съберат на едно място, между тях непременно ще се яви някакво стълкновение. Докато кучето е само, не лае. Щом види друго куче, започва да лае. Ако поставите огледало пред някое куче, то вижда образа си в огледалото, но мисли, че друго куче има там и започва да лае, да се хвърля върху него. С кого се бори това куче? – Със себе си. По същия начин и човек се запитва: „Преди да съм дошъл на земята, съществувал ли съм?" Казвам: Човек е съществувал и преди да е дошъл на земята. В това отношение той представя отражение на друг някакъв образ, който е съществувал преди слизането му на земята. И днес човек се бори, но с кого? – Със себе си, със своето отражение, което вижда в огледалото. Като знае това, той не трябва да се бори със себе си, но да се изучава, да се опознава. Какъв е смисълът частите да се борят с цялото? Какъв смисъл има човек да се бори с Бога? Ако вие се борите със себе си, това показва, че се борите с Бога, но тази борба няма да ви изведе на прав път. Каквото и да правите, цялото ще си остане цяло и частите ще си останат части. С други думи казано, единицата ще си остане единица, а множеството ще си остане множество.
Някой казва: „Мирът ми се отне." Кой отне мира ти? Никой не може да ти отнеме мира освен ти сам. Мъжът казва, че жената го изтезавала; жената пък казва, че мъжът я изтезавал. Казвам: Мъжът не съществува вън от жената и жената не съществува вън от мъжа. Те са части на цялото и като части на цяло живеят и се развиват в него. Мъжът и жената са проекции на цялото, което се изявява в пространството в множество форми. Казвате, че трябва да обичате всички хора, всички живи същества. Каквото и да говори човек, той обича само себе си. Че това е така, забележете, когато човек е разположен, той обича всички хора; щом не е разположен, той никого не обича. Обаче това не отрича любовта. Казано е: Бог е Любов. Следователно душите представят различни състояния, в които Любовта, т. е. Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко може да изчезне в света, но Божественото съзнание – никога. То вечно е съществувало, съществува и ще съществува във време и пространство, както и извън времето и пространството, в своите микроскопически и грандиозни размери.
Това е отвлечена философска мисъл, която отчасти само дава идея за Божественото съзнание. Значи всички души заедно образуват Божественото съзнание. Ние живеем и се движим в Бога. Щом е така, кой може да ни извади от Божественото съзнание? И след всичко това, някой се оплаква, че е нещастен, забравен, изоставен. Не, това е лъжливо учение, крива философия. Никой не може да извади човека от Божественото съзнание, никой не може да го направи нещастен. Докато човек вярва, че живее в Бога и е свързан с Неговото съзнание, работите му вървят добре и той е доволен от живота си. В деня, в който човек помисли, че е особено същество и подобен на него няма, той сам се отделя от Бога и страданията, нещастията, противоречията тръгват след него. Който иска да управлява другите хора, да разполага с тях, той сам създава нещастията си. Не е лесно човек да управлява хората, да задоволява техните нужди и изисквания. Да управляваш ближния си, това значи преждевременно да остарееш и побелееш.
И тъй като цяло единицата не се събира. Бог е единица. С кого ще Го събереш? Числата 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9,10 и т. н. до безконечност представляват части от цялата единица. Следователно те изразяват безкрайни състояния или възможности, които се включват в Бога, в единицата, във вечността. Сега аз ще дам ново определение за вечността. Ако начертаете една окръжност, вие казвате, че тази окръжност затваря един вечен кръг. Защо този кръг е вечен? Защото окръжността никъде не е прекъсната. Щом се прекъсне някъде, и кръгът се прекъсва или пропуква и тогава казваме, че кръгът е временен. Тогава от едната страна на кръга тече положителна енергия, а от другата страна – отрицателна. Плюсът означава посоката, отдето минава Божествената енергия. Минусът означава мястото, дето Божествената енергия започва да изтича. Плюсът и минусът представляват течения на сили в две успоредни посоки, които се срещат някъде във вечността и образуват окръжност, затварят един кръг. Следователно вечни неща са тия, които нямат нито начало, нито край. Който иска да стане знаменит човек, той трябва да опише около себе си една окръжност, да образува кръг, който няма начало, няма и
(Вляво от кръга, срещу плюса, има знак минус.)
край. Ако знаменитият човек е недоволен от положението си, иска да се прослави, той разкъсва някъде окръжността и в нея вече се явява положителна и отрицателна енергия. Този човек иска да се представи пред хората, да им заповядва, но ще се намери в положението на човек, който се оглежда в огледало. Каквото върши отвън, това ще види и вътре в огледалото. Ако отвън е сериозен, и вътре ще бъде сериозен; ако отвън е весел, и вътре ще бъде весел. В края на краищата този човек заповядва на себе си, прославя се пак пред себе си. Един ден, когато осъзнае това, той ще разбере комичното положение, в което се е намирал.
Съвременните хора понякога изпадат във фалшиво положение в живота. Те се боят от сиромашията и казват: „Как ще преживеем старините си, когато не можем да работим, а сме бедни?" Казвам: Няма защо да се страхуват от сиромашията, защото след нея ще дойде богатството. Богатството е плюс, а сиромашията е минус в живота. Те са полюси, между които животът се движи. Който иска да бъде богат, той трябва да се въоръжи, да е готов да изхвърли всичките си снаряди и после отново да ги спечели. Ако кесията не се празни, тя не може да се пълни. Сиромашията и богатството са временни състояния. Те могат да траят момент, а могат да траят и години – от човека зависи. Човек трябва да мине и през двете състояния, да научи нещо от тях. Сиромашията дава едни уроци, богатството – други. Някой казва: „Трябва ли да бъда богат?" – Трябва да бъдеш богат. – „Трябва ли да бъда сиромах?" – И сиромах трябва да бъдеш. – „Трябва ли да бъда учен?" – Трябва да бъдеш учен. „Трябва ли да бъда невежа?" – И невежа трябва да бъдеш. Учението е богатство; невежеството е сиромашия. – „Трябва ли да бъда праведен, добър човек?" – Трябва да бъдеш праведен. – „Трябва ли да бъда грешник?" – Трябва да бъдеш грешник. Добротата е богатство; греховността, лошавината е сиромашия. Това е правата философия в живота.
Следователно права философия е тази, която създава силни, устойчиви хора, които разбират всички прояви на живота и лесно се справят с противоречията. Мнозина, които не разбират живота, се обезсърчават, отчайват и казват: „Няма щастие на земята." Днес и млади, и стари търсят щастието и, като не го намерят, казват: „Щастието е непостижимо." Питам: На какво се дължи щастието и на какво – нещастието? Всеки иска да бъде щастлив. Ще ви дам една рецепта, да знаете как може да придобиете щастието. Първото условие за щастието е любовта. Когато придобиете любовта, и щастието ще дойде. Когато изгубите любовта, и щастието ще изгубите. Ако някой казва, че няма щастие в света, подразбирам, че между хората няма любов. Хората искат без любов да бъдат щастливи. Това е невъзможно. Вие можете да имате знание, богатство, сила, но ако нямате любов, не можете да бъдете щастливи. Мъдростта не прави човека щастлив. Мъдрецът може да бъде доволен от знанието, от мъдростта си, но и той не е щастлив, ако няма любов. В щастието човек изпитва пълнота, разширение, благодарение на любовта, която го е посетила. Щастливият човек има връзка с Бога, вследствие на което той чувствува пулса на всички живи същества. Няма по-голямо блаженство за човека от това да чувствува този пулс! Само този човек живее съзнателно и разумно.
И тъй, който придобие любовта, той придобива и щастието. Хванете ли щастието в ръцете си, всички ваши ближни – мъж, жена, деца, приятели тръгват след вас. Изпуснете ли щастието, всички ви изоставят. Щастливият човек не боледува, нито умира. Някой казва, че еди-кой си умрял от любов. Който люби, той не умира. От безлюбие хората умират, но от любов – никога. Казват за някого, че като видял майка си и баща си, които отдавна не бил виждал, не могъл да издържи от радост, вследствие на което сърцето му се пукнало. Възлюбен видял възлюбената си и от любов към нея сърцето му се пукнало. Това не е вярно. Хората умират от безлюбие, но не от любов. Любовта не умъртвява, но възкресява човека. Ако в сърцето на умрелия може да се събуди любов, той става силен, мощен и оживява. Хората мислят, че когато умре някой, с него всичко се свършва. Всичко се свършва само с онзи човек, който е изгубил любовта си. Докато човек има любов в сърцето си, той не умира. Той заминава за онзи свят, както хората на земята заминават от едно място на друго, но не умира. Когато някой казва, че еди-кой си умрял, това значи, че той съблякъл старите си дрехи и облякъл нови. Можете ли да кажете, че някой е умрял само защото съблякъл старите, скъсаните си дрехи? Можете ли да кажете, че някой е умрял само защото костите му били разхвърляни по гробищата? Тялото на човека е дреха, от която някога може да се откъсне ръкав, гръб, предница или друга някаква част. Отделните удове на тялото представят теркове, от които може да се определи каква е била формата на цялото тяло. Ръката е един терк, кракът – друг, белите дробове – трети и т. н. Казват: „Великолепно нещо е човешкото тяло!" Да, физическото тяло е оригинална дреха. И ако съвременните учени изучават тази дреха и я намират толкова сложна, какво ще бъде положението им, ако един ден се заемат с изучаването на самия човек? Засега учените изучават колко влакна, колко клетки има в дрехата на човека. Тези клетки представят тухлите, от които е съградено човешкото тяло. Душата на човека е вън от тези клетки. Тя е свободна и нищо не е в сила да я ограничи.
Тази вечер ще ви дам следното музикално упражнение:
”Любов ме озари,
Душа ми разшири,
Духът ми укрепи
И благост в мен всели ".
Сега на тези думи трябва да се даде някаква мелодия. Тия думи са положителни. Казано е, любов ме озари. Значи любовта озарява човека. Някой казва, че е скръбен, понеже изгубил онзи, когото люби. Невъзможно е да изгубиш човека, когото любиш. За пример Бог, Който ни люби, не може да ни изгуби. Той нито губи, нито печели. Да изгубим онзи, който ни люби и когото ние любим, подразбира да изгубим Бога. Логически това твърдение е невъзможно. Да изгубиш Бога, значи да умреш. Отсъствието на Бога в един дом внася смърт. Следователно дисхармонията в света се дължи на кривата философия, която съществува между хората, че могат да изгубят Бога.
Второто неправилно твърдение е, когато някой казва, че никой не го обича. Казано е, че Бог е Любов. Значи Бог не може да измени на себе си. Ако приемем, че Бог може да измени на себе си, тогава трябва да допуснем, че има сила вън от Него, която Го ограничава. Това е немислимо. Любовта е неизменна, тя всякога ни озарява. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. При преминаване на тия състояния в съзнанието на човека временно настава мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото съзнание, в любовта, в която има светлина и радост. Необходимо е човек да премине през тия промеждутъчни състояния като условия за неговото повдигане. И в тия преходни състояния той пак се намира в областта на любовта, но облаците на неговото съзнание му пречат да вижда тази светлина. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнанието в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Когато ученикът се натъкне на тия състояния, той не трябва да се безпокои, но да мисли. Някой казва: „Големи страдания имам!" Колкото по-големи и продължителни са страданията, толкова по-велики, по-мощни ще бъдат състоянията на радост и на любов, които ще дойдат като последствия на първите. Това всеки може да провери. Това не е теория, то е наука. Ще кажете, че съвременната наука не разглежда тия въпроси. Това нищо не значи. Съвременната наука още не е завършена, тя не е дошла до своя краен развой. Но и ние няма да я кърпим с нови ями, ще я оставим да върви и да се развива по естествен път. Ако й турим нови ями, нови кръпки, дупките й ще станат по-големи. Старите дрехи ще кърпим със стари ями, а от новите дрехи ще съградим новата философия за живота. Ако речем да реформираме света по стария начин, ние ще се натъкнем на още по-големи мъчнотии. Ако религиозният човек види, че някой се оглежда в огледало, той ще го счита за голям грешник, ще му наложи епитимия в пост и молитва, в разкаяние и т. н. В това отношение турците са по-свободни. Те казват: „Благословение е да гледаш красивото!"
И тъй всяко съзнание като част от Божественото има условия да расте и да се развива. Щом знаете това, вие ще можете да устоявате на всички мъчнотии и противоречия. Понякога човек се отчайва, обезсърчава и казва: „Дотегна ми да живея. От мене нищо не може да стане, аз ще се самоубия." Не, невъзможно е човек да се убие. Той е част от цялото, част от Божественото съзнание, на което по никой начин не може да посегне. Ако къщата на някой човек се запали и изгори, мислите ли, че той не може да си направи нова? Ако дрехите на някой човек се скъсат, мислите ли, че той не може да си направи нови? Следователно, каквото и да направи човек със себе си, той не може да докосне нито на йота своята душа. Тя е част от Бога, а на Божественото никой не може да посегне. Човек може да изгори къщата си или да скъса дрехата си, но каква разумност има в това? Ще изгориш къщата си, ще скъсаш дрехата си, но душата си не можеш да докоснеш. Тя е недостъпна за тебе.
Под „душа" ние разбираме групировка или съвкупност от множество същества или съзнания, всяко от които представя известна степен на интелигентност или известно хармонично състояние. Душата не е единично съзнание, тя е колективно съзнание. В този смисъл в момента на своето проявление всяка душа не е нищо друго освен израз на едно от състоянията на Божественото съзнание. За пример искате да ядете – това е състояние; искате да четете, да учите, да свирите – това е състояние; искате да станете велик човек – това е състояние. Всички тия състояния, събрани в едно цяло, представят стремежи на една душа. Стремежите на всички души пък се съединяват и се вливат в кръга на Божественото съзнание. Това е дълбока философия, за разбирането на която се изисква голямо умствено напрежение. Както мехурът може да се пръсне от надуване, така и нервната система на човека е в състояние да се пропука от силите на злото. По същия начин човек трябва да тонира своята нервна система и за Божествените енергии, да ги възприема правилно, да издържа на тях. В този смисъл ученикът трябва да гледа на живота не като на нещо механическо, а като на съвкупност от разумни сили, които го ръководят. Щом е така, той от нищо не трябва да се плаши. Човек трябва да бъде смел и решителен да върши волята Божия като едно от състоянията на Божественото съзнание. Затова именно Бог мисли за човека само добро. Като мисли доброто на човека, Той мисли доброто и за себе си. За Бога злото е абсолютно изключено. Значи злото в света иде от неразбиране на условията, в които се намираме.
Сега ще помните следното положение: никоя сила в света не е в състояние да ви извади от Божественото съзнание. Никоя сила в света не е в състояние да ви направи пакост, да вземе щастието ви. Ако нямате щастие, трябва ли да плачете за него? Защо плачете за нещо, което не познавате? Кой от вас е бил щастлив? Досега аз не съм срещнал човек, който да е изгубил щастието си. Бих желал да срещна такъв човек. Говорят някои, че са изгубили щастието си. Да, това са само философски или поетически изрази. Който има щастието в себе си, той не може по никой начин да го изгуби, защото щастието произтича от любовта. Който има любов, той не може да я изгуби, защото като душа, той е състояние на Божественото съзнание. Тази мисъл трябва да държите постоянно в ума си, ако искате да запазите своя вътрешен мир и добро разположение на духа.
Мнозина от вас са добри певци, добри музиканти. Опитайте се да съчините някаква мелодия на четирите стиха, които ви дадох. Нека това бъде задача за всички, да видите, дали мажорна или миньорна гама ще подхожда повече. Ако се опитате да дадете някаква мелодия, вие ще се натъкнете на мисълта какво ще кажат другите, ще я одобрят или не. Това е преходно състояние, през което всички минават. Не се смущавайте от това кой какво ще каже. Всяко нещо, което е направено с любов, не може да не се хареса. При това вие трябва да знаете, че се намирате в процес на развитие. Ето и аз ви дадох една незавършена работа, вие да я завършите. Красотата седи в незавършените процеси. Ако искате, вие можете да измените текста, да разместите думите така, че да съответствуват на мелодията, която ще дадете. Нервната система на съвременния човек не може да издържа абсолютна хармония в тоновете, в звуковете, вследствие на което и в речта, и в музиката се допуща поне един дисонанс. Всички поети и музиканти, които са писали произведения, издържани в хармонично отношение, млади са умрели. Животът може да се продължи благодарение на дисонансите. В този смисъл страданията не са нищо друго освен дисонанси. При страдания, при дисонанси животът е по-устойчив, а материята – по-издръжлива. Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека, а дисонансът е почивка, той е необходим за смяна на състоянията. Ако дисонансите са много на брой и на малки разстояния един от друг, те предизвикват разпокъсване в нервната система. Обаче, ако са бързи, т. е. кратки и на голямо разстояние един от друг, те са необходими за смяна на състоянията в живота.
Сега аз забелязвам, че вие малко пеете, вследствие на което губите гласа си. Човек трябва да пее, за да се научи правилно да говори. Правилният говор трябва да бъде музикален. Значи пеенето е музикален говор, а говорът е пеене. Човек не може да пее, докато не се научи да говори музикално. И обратно, той не може да говори, докато не се научи да пее. Но човек все трябва да има на кого да пее и да говори. На кого ще пее? – На висшето в себе си. – За кого ще учи? – За висшето в себе си. Човек може да бъде обект сам за себе си, но и друг някой може да му бъде обект. Изобщо обектът може да се мени. Когато човек даде ход на Божественото в себе си, тогава обектът на неговите стремежи е постоянен. Тогава той разбира нещата моментално. Защо? – Понеже дохожда в състояние на вътрешно прозрение или предвкусване и бързо се ориентира върху нещата. Божественото начало в човека носи разширение за сърцето, светлина за ума и разнообразие и красота за духа. При всичко това пак има нещо неизменно в живота на човека. Божественото е неизменна мярка, която физиономистите търсят в лицето на човека, но не могат да я намерят. Френолозите я търсят в главата, но не могат да я намерят. Хиромантиците я търсят в ръката, но не могат да я намерят. Астролозите я търсят някъде в съчетанието на планетите, но и там не могат да я намерят. Тази мярка се среща и на главата, и на лицето, и на ръката на човека, но тя е неуловима. Всеки я чувствува, но не може да определи мястото й. Срещате един човек, виждате, че лицето му е светло, сияе. Друг път срещате същия човек, но тази светлина я няма на лицето му. Той е тъй обикновен както всички хора.
Следователно Божественото в човека не се проявява всякога. В това седи красотата на живота. Туй не значи още, че когато човек е облечен със старите си дрехи, е грозен. Наистина новите дрехи придават на човека нещо хубаво, тържествено, но и със старите си дрехи той пак обръща внимание на околните: всички го търсят за работа, всеки се нуждае от него. Ако сте облечени в нови дрехи и срещнете на пътя си човек, който е гладувал няколко дена, вие ще поприказвате с него, но не можете веднага да му услужите. Ако сте със старите си дрехи и срещнете този човек, веднага ще го заведете дома си, ще измиете краката му, ще го нагостите добре и след това ще го запознаете с домашните си. Значи не само вие ще направите връзка с него, но целият ви дом. Ако пък Божественото ви покани дома си и ви нахрани, това ще бъде още по-добре за вас. И Божественото има свой дом, домашни, с които може да ви запознае. Няма по-велик момент за човека от този да бъде поканен в дома на Божественото, да се запознае с домашните му и да направи връзка с тях. Казвам: Пазете връзката си с Божественото! Ако Божественото дойде във вашия дом, вие трябва да го приемете като велик гост, да му послужите със свещен трепет. Този гост иде от далечен път. Той ще ви разправи за своето пътешествие, за красивото, за великото в живота, а вие само ще слушате и ще се учите. Като поседи малко при вас, той ще ви остави благословението си и ще замине, като обещае, че от време на време ще ви пише по едно писмо.
Питам: Ако вие не сте готови да послужите на Божественото, за какво друго ще бъдете готови? Това значи: дойдете ли до Бога, вие трябва да бъдете готови на всякакви жертви, без никаква философия. Вън от Бога можете да философствувате, колкото искате. Във философията вие търсите логика, разглеждате всички методи, правила с цел да извадите едно общо заключение. Дойдете ли до Бога, всякаква философия пада. Защо? -Защото там всичко се схваща моментално: и поезия, и музика, и наука, и изкуство, и религия изведнъж стават ясни. В човешката философия нещата се извършват във време и пространство, затова човек има нужда да доказва, да разсъждава, да съпоставя. В Божественото всички неща се извършват извън времето и пространството, следователно те са ясни, разбрани, не се нуждаят от никакви доказателства, от никакви разсъждения върху тях.
И тъй не се безпокойте, че не можете изведнъж да постигнете желанията си. Бъдете доволни от това, което днес имате. Да бъдете доволни от това, което имате, не значи, че не трябва да се стремите. Вие трябва да бъдете доволни от най-малкото, защото в него се крият условия за голямото. В малкото се крие Божественото, което е носител на красивото в живота. Който се радва на малките придобивки, той ще дойде и до големите. И Бог се радва на малките придобивки. Той има всичката сила и власт да застави хората да Му служат, както иска, но ги оставя свободни, сами да дойдат до съзнание да Му служат. Той има търпение да чака с векове тяхното пробуждане и да се радва на микроскопичните усилия, които те правят. Човек е оставен свободно да се развива, сам да поеме правия път, да разбере и прецени неговата красота. Когато човек влезе в този път, той започва да вижда навсякъде само красивото, възвишеното. Бог вижда само хубавото, само доброто. С лошото, със злото Той не се занимава. Когато стане въпрос за изправяне на някои криви страни в човека, с това се занимават ангелите и архангелите.
Следователно страданията на хората се дължат на корекциите, на ремонта, който ангелите правят върху тях. Когато болката им се увеличи, те викат: „Господи, защо ни измъчваш?" Трябва ли комарът, смачкан от човека, да пита Господа защо му е отнел живота? Бог ли отне живота на комара? – Човекът отне живота му. Когато комарът се оплаква, че отнели живота му, Бог казва: „Направете му нова дрешка!" Дойде някой и се оплаква, че къщата му изгоряла. Бог казва: „Съградете на този човек нова къща, по-хубава от старата!" Някой се оплаква, че го изпъдили от служба. Бог казва: „Дайте нова служба на този човек, по-добра от старата!" Следователно Бог използува всяко нещастие, всяко страдание, на което хората се натъкват, за да им покаже правата посока в живота. Сегашният живот е приготвяне за онова, което предстои да дойде. Апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло, нито око е видяло онова, което Бог е определил за онези, които Го любят", т. е. за онези, които са готови да възприемат Неговата Любов.
Казвам: Понеже много съм говорил за любовта, ще ви дам задача всеки от вас да определи поне по едно отличително качество на любовта. Едно от качествата на любовта е, че тя не се съблазнява, нито се подкупва. За пример, когато младата мома намери своя възлюбен, тя от нищо не трябва да се съблазнява. И царският син да дойде при нея, да й обещава целия свят, тя да не се съблазни, да не се подкупи с нищо. При това всяка жертва, която е направена от любов, трябва да се оцени правилно. Любовта не се колебае. Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на онзи, в душата на когото има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. В своите прояви любовта е вечна. Когато любовта минава от един свят в друг, тя създава страдания на хората. Който не разбира този закон, той може да преживее някаква катастрофа. Който го разбира, той никога не се обезсърчава. Ако чешмата в двора на някой човек дава малко вода, това не е за обезсърчение. Утре водата на тази чешма ще се увеличи и ще напоява по-изобилно цветята и дърветата. Това са фази, през които любовта минава. Човек трябва да разбира тези фази и да не се смущава. Когато човек съблече старите си дрехи, той трябва веднага да облече нови, да не остане гол. Ако е лято, може да мине както и да е; но когато зимата настъпва, човек трябва да бъде готов с новите си дрехи веднага да ги облече.
И тъй, когато ученикът иска да добие знанието, което любовта носи, той трябва да хвърли старите си дрехи, т. е. всички ненужни страдания, да се откаже от своя егоизъм. Егоизмът е препятствие на човека да види светлината на деня. Мнозина от вас сте се индивидуализирали, мислите само за себе си, за своите страдания. Такъв човек мяза на болен, който мисли само за болестта си. Казвам на болния: Ти приеми любовта в себе си, а за болестта не мисли. Любовта е сила, която е в състояние да те излекува. Любовта лекува всички болести. Тя повишава трептенията, вибрациите на човешкия организъм и с това го прави способен да издържа на външните влияния и на влиянията на микробите. Когато човек се демагнетизира, той губи своята жизнена енергия и лесно заболява. При всяко демагнетизиране става пропукване на известни места в двойника, отдето изтича голяма част от жизнената енергия на човека. Когато това пропукване се запуши, човек оздравява. Всяка дума, която излиза от любовта, служи като мазилка, с която се запушва и най-малкото пропукване на нервната система. Когато кръвоносните съдове в човека губят своята пластичност, своята пъргавина, той заболява от артериосклероза. Това се случва най-много със старите хора. Който иска да запази здравето си, да продължи живота си, той трябва да запази подвижността на тялото си. За тази цел човек трябва да не преяжда и да пие гореща вода, която помага за разтваряне на утайките, които се образуват при храненето. От друга страна, горещата вода предизвиква изпотяване, при което чрез потта се отделят токсините от организма. Това са елементарни правила, които трябва да спазват както здравите, така и болните хора.
И тъй човек трябва да бъде здрав! Защо? – Това е необходимост на организъма. Човек трябва да бъде богат! Това е необходимо условие за неговото развитие. Човек трябва да бъде учен! Това е необходимост за ума. Човек трябва да бъде красив! Красотата е израз на Истината. Само свободният човек може да бъде красив. Само свободният човек може да се домогне до истинското знание, до знанието на природата. Той чете направо от книгата на природата, защото знае нейната азбука. Като види човека, той гледа на него като на библиотека. Ще влезе в тази библиотека, ще отвори една книга – ушите, ще отвори втора книга – носа, ще отвори трета книга -устата, четвърта книга – очите и т. н. Той ще чете и ще превежда. Човек е отворена книга, по която може да се чете за небето и за земята. Който не може да чете тази книга, той ще ходи да учи в Англия, във Франция, в Германия, ще прекарва там, но в края на краищата тази книга ще остане пак затворена за него. Апостол Павел казва: „Вие сте написана книга." Велики и славни работи са написани в човешката душа, които за в бъдеще ще се четат и препрочитат. Първо човек ще почне да чете написаното на ума, на сърцето, докато дойде най-после до човешката душа, в която се крие истинското Божествено знание. В душата е съсредоточен реалния свят, който нито се изменя, нито се променя. Докато изминем този свят и дойдем до определеното място, ние ще се разговаряме едни с други, ще учим, ще прилагаме и ще се радваме, че дълъг е пътят, който ни предстои да минем.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! "
Начало: 19:00
Общ Окултен Клас
17.11.1926 Сряда,
София
|
Начало
