Втора лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 22 септември 1926 г., София
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Изпейте упражнението: „Тъги, скърби дигай, слагай!"
Четоха се работи върху темата: „Най-мощното в човека".
За следния път пишете върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?"
Всички съвременни хора живеят в 20 век и говорят за културата на този век, като за култура, която е стигнала най-високата точка на развитие. Същевременно се говори, че тази култура вече залязва. Следователно вие живеете на границата между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват. Старият се оправдава с думите: „Какво да правя? И аз искам като младите да работя, но краката не ме държат." Питам: Оправдание ли е това, че краката му не държат? Нека старият си отговори защо преди години краката го държаха, а сега не го държат? Той казва: „Едно време, като млад, бях юнак, всичко работех, но сега остарях, краката ми вече не държат." Затова той казва на младия: „Синко, едно време аз работех, а сега ти ще работиш." Да се говори и мисли така, то е все едно да излезе някой виден, но стар професор пред студентите си и да им каже: „Господа студенти, едно време аз бях млад, учен, пълен със сили, но сега вече съм изветрял малко, ще ме извините!" Какво ще кажат студентите на този професор? Те ще му кажат: „Щом си изветрял, време е вече да слезеш от катедрата. Нека на твое място дойде някой млад професор, готов за работа и труд."
И тъй всички хора казват, че имат желание да работят, но не могат да работят, както едно време са работили. Питам: Защо не могат да работят? Какво ги спъва: краката на стария или умът на изветрелия професор? Могат ли да се оправдават с това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната? Важно е защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щом стомната се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната стомната, не е важно. Въпросът е, че водата от стомната изтича навън. Днес има много пукнати стомни, пукнати бъчви, от които водата и виното изтичат навън. Трябва ли хората да се оправдават, че не могат да направят това или онова, защото са пукнати някъде? Не, човек е в състояние да направи всичко. Като казвам, че човек може да направи всичко, разбирам, че той може да направи всичко, което е разумно. Само разумният човек може да направи нещо. Глупавият нищо не може да направи. Ако някой човек пренесе хиляда пъти една сламка от едно място на друго, това работа ли е? Ако ученикът напише десет хиляди пъти подред една и съща буква, това работа ли е? Може ли това да се нарече наука? Този ученик може да каже, че има голям прогрес в него, след като написал толкова пъти буквата. Той може да каже, че е започнал да пише тази буква много красиво. Казвам: Каквото и да е постигнал този ученик с многото писане на буквата, това още нищо не значи. Тази буква е само начало на нещо. Тя е начало например на една дума.
Значи както хората са на различна степен на развитие, така и чувствата, и мислите на всеки човек са на различна степен на развитие. Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са няколкогодишни, а има и такива, които са вече на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото процесите на раждане и смърт се извършват непрекъснато в човека. Често слушате някой да казва: „Аз имах едно свещено чувство в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, но изгаснаха вече. С тях заедно и моят живот свършва." Питам: Как е възможно твоят живот да се свърши само от угасването на един лъч или на една свещена мисъл? Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Какво трябва да правиш тогава? Обърни се точно в обратната посока на твоето движение, отдето слънцето изгрява, и твоят изгаснал лъч отново ще светне. Това се отнася до окултния ученик или до човека на трезвата мисъл, който иска да се добере до Божествения свят. Само окултният ученик или само човекът на правата мисъл се стреми към правата посока в живота.
Питам: Какъв е смисълът на живота? Към какво трябва да се стреми човек? Ще кажете, че човек трябва да се стреми към доброта. – Не. Към правда? – Не. Към истината? – Не. Към какво трябва да се стреми човек? -Към съвършенство. Любовта, мъдростта, правдата, истината, добротата са качества, сили, способности, присъщи на безсмъртния живот. Докато човек живее в смъртта, докато тя го следва, всички добродетели за него са без смисъл и съдържание. Следователно, който е изгубил любовта си, той се намира в свят, дето всичко умира. В болния човек има ли здраве? В безумния човек има ли мъдрост? В лъжата има ли истина? В човека на безправието има ли правда? Какъв е смисълът на живот, лишен от добродетели? Трябва ли да се ровим в този безсмислен живот? Мнозина казват: „Ние трябва първо да уредим земния си живот, а после ще мислим за духовния. "В какво седи уреждането на земния живот? Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали, но дали са го наредили? Хиляди и милиони ученици са учили преди нас в земните училища, но какво особено са научили? Който е научил нещо повече от другите, той е минал в нова област на живота – в живота на безсмъртието. Който влезе в безсмъртието, той се стреми вече към съвършенство. Не е въпросът, дали може лесно да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенство, а що се отнася до великите добродетели на живота – любов, мъдрост, истина, правда, доброта – те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Такъв трябва да бъде идеалът на всеки човек.
Някой казва: „Аз искам да любя." Не, ти никога не можеш да любиш. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, а после ще любиш. Защо? Несъвършеният не може да люби. Второ, : съвършеният не може да люби несъвършения. Каква музика може да се създаде от една дъска, на която са опнати четири ненагласени струни? Може ли на тези струни да се изсвири някое парче от Бах или от Бетховен? Нищо не може да се изсвири. Съвършеният човек има само един идеал – към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Стреми ли се човек към съвършенство, всички добродетели ще му дойдат в услуга. Те ще бъдат неговите вътрешни подтици. Без съвършенството Бог остава непонятен за хората. И в такъв случай, колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като любов. И тогава, щом Бог е любов, и човек ще люби. Може ли човек да люби, едновременно с това той ще придобие необходимата свобода. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенство. Те ще го подкрепят в неговия път, ще му помагат, докато най-после той постигне своя идеал.
Питам: Какви трябва да бъдат отношенията на Бога към вас? Мислите ли, че ако Той ви даде всичкото богатство на земята или ви направи учен, знатен човек или светия, та вие ще бъдете щастливи? Не, и божество да ви направи Той, вие пак няма да бъдете щастливи. Били ли сте в положението на някое божество, да знаете какви отговорности носи то и как се справя с тях? Знаете ли колко тежко е положението на учения, към когото всички погледи са насочени? Знаете ли каква отговорност носи той за всяка направена погрешка? Вие искате да заемете положението на светия, но знаете ли колко тежък и отговорен е неговият живот? Той трябва непрекъснато, ден и нощ, да бъде буден, да свети с фенерчето си, та кой как мине покрай него да отвори книгата си, да прочете нещо от нея и да си замине. Отговорен пост е този на светията. Той постоянно трябва да дава от своята енергия, без сам да се ползува от другите. Какво ще научи той от книгите на обикновените минувачи? Нищо няма да научи, но длъжен е да осветява пътя на всички, които минават покрай него. Мине някой млад човек, получил писмо от майка си, отвори го на светлината и чете: „Синко, ние се намираме в голяма беднотия. Три дена вече как не сме турили хапка хляб в устата си. Ако имаш пари, прати ни малко, защото рискуваме да умрем от глад." Свещта слуша това и мълчи. Мине един млад студент, който следва в странство, и чете: „Синко, баща ти внезапно заболя и умря. Ти знаеш вече в какво положение се намираме. Не можем повече да ти изпращаме пари. Не остава друго освен да напуснеш университета и да се върнеш при нас." Този студент затвори писмото си, тури го в плика, просълзи се малко и продължи пътя си. Свещта пак слуша и мълчи.
Така всички хора се изреждат един след друг при светлината на тази свещ да четат писмата си, а тя само слуша и мълчи. Писмата са все такива, от нещастни по-нещастни. Какво ще се ползува светията от тия писма? Че бащата умрял, това е остатък от старата култура. Баща, който умира, той не е истински баща. Професор, който изветрява, не може да се нарече професор; той не може да заема професорска катедра. Светия, свещта на когото изгасва, не може да остане на земята, не може да осветява пътя на хората. Божество, което не може да понесе греховете на света, нека си върви! Хората не се нуждаят от такива божества. Ученик, който не може да учи, да си върви! Човек, който не може да търпи, да си върви! Де трябва да вървят тия хора? Да вървят в пътя на съвършенството, дето могат да научат търпението, дето могат да научат какво нещо е любов, мъдрост, истина, правда, доброта и т. н. Там ще намерят те смисъла на живота. В този път трябва да върви всеки човек! Който търси музика, изкуство, да върви в пътя към съвършенство! Който иска да осмисли живота си, да върви в пътя към съвършенство!
Мнозина искат животът им да тече тихо и спокойно, без бури, без мъчнотии и страдания. Казвам: Идете при някой стар дъб, който е живял няколкостотин години, и го питайте без бури ли е минал неговият живот? Вижте онази кротка овца, покрита с хубава, бяла вълна, и я запитайте какво е преживяла, докато най-после е създала този тип, който днес стои пред вас. Големи страдания и мъчнотии е прекарала тази кротка овца, докато е дошла до днешното положение. Колко скъпо е платила овцата за уроците си, докато е научила изкуството да създава такава хубава вълна и да се защитава от околната среда със своите рогчета! Какво ще кажете най-после за културата, с която съвременните хора се хвалят? Скъпо коства тази култура! Тя е изградена от усилията и труда на миналите поколения. Тя ще се досъгради с усилията на сегашните и бъдещите поколения. Трябвало е всеки да плати по нещо и всеки трябва да плаща по нещо, за да може да се ползува и радва на придобивките от своите усилия и труд.
Едно време в рая имаше една култура, на която Адам беше родоначалник. Дойде Ева, и тя донесе със себе си друга култура. Културата на Адама замина, остана културата на Ева. Казват, че Адам бил учен, че той турил имената на всички животни. Вярно е, че Адам е бил учен, но питам: Каква писменост остана от неговата култура? От културата на Ева все е останало нещо, но и тя вече е на залез. Съвременната култура е продължение от културата на Ева, т. е. от културата на жената. Досега Божественият чук е работил само върху жената. До днес само жената се е възпитавала. До днес навсякъде е изпъквала майката. Бащата го няма още. Тук-там ще се яви мъжът като гост и веднага след това изчезва. Още с явяването си на земята, жената е внесла в света елемента на слава и величие. Жената е много славолюбива. По-славолюбиво същество от жената няма. Тя е благородна, деликатна, фина, с тънка психология. Казвам: Не си играйте с жената! Като говоря за жената, която е внесла славолюбието в света, аз имам предвид префинената жена, която пред нищо не се спира. Колко мъже е продала тази жена! Колко войни са станали за нея! Войните стават само за жените. Те раждат повече, отколкото трябва, и като не могат да отхранят тия деца, казват: „Трябва да стане една война, да се поизтребят малко хората." Защо вълкът напада овците? – Да се храни, да поддържа живота си.
Сега нека разсъждаваме обективно. Вие казвате: „Господ създаде света." Питам: Когато грънчарят направи десет хиляди грънци и казва, че Бог го е накарал да ги направи, говори ли той истината? Преди всичко грънчарят не се нуждае от толкова хиляди гърнета. Десет гърнета му са достатъчни. Ако той беше направил само десет гърнета, те щяха да бъдат хубави, добре опечени и всеки щеше да ги хареса. А между тези десет хиляди гърнета има счупени, изкривени, пукнати, и кой как дойде, бутне ги на една, на друга страна и заминава. На същото основание и аз казвам: Господ наистина е създал света, но само онова, което всеки търси, от което всеки е доволен, а именно – здравото, красивото – то е Негово създание. Всичко останало – изпочупено, изкривено и пукнато, е човешко изобретение. Бог ще ви държи отговорни за тия непотребни неща, за изхабените материали, както ще държи отговорен и грънчаря за голямото количество глина, която е изразходвал напразно. Всяко производство трябва да бъде разумно. Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие. Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, девизът на която е бил: „Малко, но хубаво." Малко говори, но хубаво, място да хване. Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен.
И тъй първото правило: малко, но хубаво. Понякога и аз говоря много, защото живея във вашата култура, дето правилото е точно обратно на първата култура. Днес всеки се стреми към възможност повече, по-много и т. н. Аз говоря много, защото иначе не бихте ме разбрали. Даже и при многото говорене, като свърша лекцията, пак ще дойде някой при мене и ще ми каже, че не разбрал това, не разбрал онова, ще иска още обяснения. Много неща могат да се обяснят, но време се изисква за тяхното разбиране. Тъй както животът се изявява, той има своето математическо, своето геометрическо изяснение. Той крие в себе си ред възможности. И когато животът на някой човек достигне своята най-висока точка на развитие, този човек трябва да напусне живота си; той трябва да се откаже от своята форма, в която е бил досега, и да мине в нова среда, в нова фаза и нова форма на живот.
На съвременните хора предстои още дълго време да се развиват. Когато някой човек изгуби нещо в живота си, той не трябва да съжалява. Това са неговите стари мисли, чувства и желания, с които трябва да се прости като с нещо старо, отживяло своето време. Човек трябва да постави новото като основа на своя живот. Затова казвам: Поставете за основа в живота си нови мисли, нови чувства и желания. Работете, без да се оплаквате, без да мислите, че едно време сте били по-добри, отколкото сега. Ако наистина по-рано сте били по-добри от сега, тогава защо сте дошли на земята? Задачата на човека е да се усъвършенствува, да става все по-добър. Затова е пратен той на земята. Това е задача, дадена на всички същества без разлика. В Божествената програма е поставен на първо място стремежът към усъвършенствуване на всички същества, като цел в живота. Понеже всички същества влизат във великия живот, то и великите сили – любов, мъдрост, истина, правда, добродетел – служат като подтик към усъвършенствуване. Щом този стремеж е вложен във всяко същество, рано или късно то ще намери правата посока на своето движение -пътя към съвършенство.
Питам: Какво прави житното зърно, когато го заровят в земята? То започва да разсъждава, да определя посоката на своето движение: нагоре ли да върви или надолу. Веднага то се поляризира и тръгва в две посоки: надолу – за развитието на корените си, нагоре – за развитието на клоните си. След това житното зърно пристъпва към работа. То разрешава една трудна задача в живота. Следователно, когато и вас поставят като житното зърно в земята, първата ви задача е да определите посоката на своето движение, посоката към съвършенство и след това да започнете работата си. Намерите ли тази посока, вие всичко ще можете да постигнете. От вашата съзнателна работа към съвършенство зависят и вашите постижения. Ако вървите правилно в този път, вие още сега можете да постигнете и богатство, и знание, и сила. От вас зависи вашето щастие. Не вървите ли, както трябва, не работите ли съзнателно, щастието ще се отдалечава от вас. Вие ще го постигнете едва след хиляди години. Колкото повече отлагате, толкова повече и щастието ви ще се отдалечава. Не мислете, че като хванете единия край на щастието, всичко сте придобили. Вие можете да хванете единия край на щастието и да го изпуснете. Работете постоянно, без отлагане, та като хванете единия край на щастието, да не го изпуснете. Хванете ли здраво щастието, вие ще влезете в безсмъртния живот. Влезете ли в безсмъртния живот, това не значи още, че всичко сте разбрали. Не, безсмъртният живот изисква още повече работа, усилия, отколкото временният живот. Защо? – Защото ако не работите, вие можете да го изгубите. И в безсмъртния живот нещата не се постигат моментално. И там човек трябва да работи, да се развива, да учи. Той не може изведнъж да обхване този широк свят около себе си. Работа се изисква от всички.
Някой казва: „Аз не искам да се влияя от никого." Казвам: Влиянието в живота е неизбежно. Слънцето не влияе ли на земята? Луната не влияе ли на земята? Влиянието е закон: ще влияеш и ще ти влияят. Чрез влиянието става вливане от един човек на друг. Благодарение на влиянието хората си помагат взаимно. Мнозина се плашат от влиянието, защото мислят, че ще изгубят свободата си. Не, това е криво разбиране. Истински свободен човек е онзи, който може разумно да използува влиянието на хората върху себе си. Питам: Ако някой не иска да се поддава на влиянието на хората, защо той иска да им влияе? Който иска да не се намира под ничие влияние, нека се изолира, да живее отделно от хората. Тогава нито те ще му влияят, нито той ще им влияе. Иначе, докато човек живее между хората, той винаги ще се влияе от тях, пък и той сам ще им влияе. Само умрелият човек от никого не се влияе и никому не влияе. Когато някой ви казва да се пазите от неговото влияние, това подразбира, че той иска да ви влияе. Не се плашете от влиянието на хората. Защо? – Защото само Божественото в човека е в сила да влияе. Здравият, разумният човек трябва да използува това влияние, а не да се пази от него. Няма по-страшно нещо за хората от това, да престане Божественото да им влияе. Опасно е положението на дъщерята, когато майката престане да й влияе; опасно е положението на сина, когато бащата престане да му влияе; опасно е положението на всеки човек, когато приятелят му престане да му влияе. Радвайте се, докато сте под влиянието на моята свещ. Какво лошо има в това, когато вие сте сред гората в тъмна, мрачна нощ, и аз ви светна с моята свещ? Лошо ли е влиянието на моята свещ в този момент? Какво ще бъде вашето положение, ако в тази тъмна нощ аз изгася свещта си, за да не ви влияе? Не, спасително нещо е влиянието на хората. Всяко влияние представя запалена свещица. Вие трябва да схващате влиянието като разумен процес в природата и правилно да го използувате. Знайте, че когато се намирате под влиянието на лоши мисли, едновременно върху вас ще дойде влиянието и на добрите мисли. Влиянието на добрите мисли винаги е по-силно от влиянието на лошите мисли.
Следователно винаги ще имате пред вид следния закон в живота: дето е злото, там е и доброто. И обратно: дето е доброто, там е и злото. Ако не се пробуди злото в човека, и доброто няма да се пробуди. Ако не се пробуди доброто, и злото няма да се пробуди. Тези са признаците, по които се познава, че човек се стреми към съвършенство. Щом дойде злото, то ще влияе върху човека. Злото ще иска да вземе човека на своя страна, да го убеди в своите методи. Обикновено крадците си служат с методите на злото. Когато крадецът се приближава към някой дом с намерение да обира, той пристъпва тихо, без светлина, да не го види никой. Щом се настани пред касата, отдето ще вземе пари, той запалва свещта си. Когато свърши работата си, изгасва свещта и излиза навън също така тихо, без всякаква светлина. Питам: Защо крадецът влиза без свещ, а когато обира, запалва свещ?
За изяснение на това положение ще приведа следната аналогия. Преди да отиде да обира, крадецът е облечен със скъсани дрехи, минава за последен бедняк. Щом обере някоя каса, той веднага си купува нови дрехи, шапка, обуща и никой не може да го познае. Между онзи беден човек със скъсани дрехи и облечения с нови, хубави дрехи има голяма разлика. Тази е причината, дето крадецът, преди да обира касите, не запалва свещта си, а когато я обира, запалва свещта, да му свети, да вижда какво прави. Той трябва да мине незабелязано за хората, да не го видят, да не го познаят. Можете ли да кажете, че крадецът със скъсаните дрехи е скромен човек? Не, той ходи скъсан, за да не обърне внимание на хората, да мине незабелязан. Същото прави и лихварят, който обира бедните вдовици. Той ще отиде на черква хубаво облечен, ще запали голяма свещ, ще мине за благочестив човек. Каквото и да прави, той не може да излъже Бога. Бог не се нуждае нито от неговата голяма свещ, нито от хубавите му дрехи. Този лихвар все пак ще си остане отвътре нечист. По-добре е човек да бъде отвън нечист, а отвътре чист, отколкото отвътре нечист, а отвън чист.
И тъй, като навлизате в мъчнотиите на живота, за да ги преодолеете, вие трябва да се стремите към съвършенство. Каквото да правите, каквато философия и да имате, мъчнотиите неизбежно ще дойдат. Те са определени за всеки човек, бил той прост или учен, сиромах или богат. Ти може да си свършил и десет факултета, но мъчнотиите и за тебе ще дойдат. Има определени неща, които непременно трябва да станат. Това обаче не е фатализъм. Закон е: мъчнотиите, страданията са неизбежни, понеже са условия за развитие, за разрешаване на задачи. Нима Христос, който беше гениален човек, не понесе ред мъчнотии и страдания? Той всичко предвиждаше, знаеше какво ще стане, но въпреки това се подчини на закона. Един от учениците Му Го посъветва да приложи своята сила, да прати един легион войници да унищожи римската войска и да се избави от страданията. Христос можа да унищожи не само римската войска, но и цялата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бяха определени да мине. Христос носи до едно място дървения кръст, но после го хвърли на земята и каза: „Да нося страданията на хората, разбирам, но да нося дървен кръст, не разбирам. Оттук нататък вие го носете." Христос не искаше да носи дървения кръст и го свали на земята, а хората в Негово име и днес още носят кръстове на врата си. Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Това е живият кръст, това е геройство. А тъй, турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждат. Дойде ли страданието, превърнете го в добродетел. Христос издържа на поруганията на цял народ, на множество войници. Той понесе всички страдания с любов, но дървения кръст хвърли на земята. Днес християните целуват само дървени кръстове. И защо не вървят работите им напред? – Защото те туриха на вратовете, на главите си именно този дървен кръст, презрян от самия Христос.
Време е вече хората да се стремят към съвършенство, към истинско знание, към любов, мъдрост, истина. Време е да се откажат от дървените и металическите кръстове. Представете си, че един свят човек целува един златен кръст, който веднага се разтопява от целувката. Ще бъдете ли доволни от тази целувка? Когато Христос дойде на земята, Той ще целуне всички кръстове. От тези кръстове няма да остане никаква следа. Те ще се превърнат на прах и пепел. Това именно подразбира стихът: „Ще обърша сълзите им, ще хвърля престъпленията им настрана и никога повече няма да ги помена." Един от апостолите казва: „Ще се похваля с кръста си." Това значи: ще се похваля със страданията, които понесох за Господа. Ще се похваля със страданията, чрез които Бог ме изпита. Ако страдаш и с радост понасяш страданията си, имаш любов. Ако страдаш без радост, нямаш любов. Следователно страданията са пробен камък за изпитване на човешкия характер.
Казвам: Мислете право и не се натъквайте сами на противоречия. Не се плашете от влиянията. Ако влиянията на хората са добри, приемете ги без страх. Ако влиянията на хората са лоши, пак ги приемете без страх и размишлявайте. Понякога човек може да се ползува и от отрицателните влияния. Да се влияеш от лошото, от отрицателното в човека, значи, след като видиш погрешката, която той прави, да бъдеш внимателен, ти да не я направиш. Като постъпвате така, ще си създадете силни, велики характери. Ако не използувате нито добрите, нито лошите влияния, вие ще се натъквате на противоречия. Когато човек се намери в противоречие със себе си, той постоянно губи. Да влиза човек в противоречие със себе си, това значи да пробива стена с главата си. Може ли човек да пробие стена с главата си? – Не може. Турят едного в затвор и той казва: „Какво да правя в този затвор? Как да изляза оттука?" Казвам: Почакай малко, приложи търпението. Все ще се намери отнякъде една желязна пила, с която ще можеш да пробиеш стената. Твоят приятел ще се погрижи за тебе. Той ще ти опече един хубав хляб и в него ще тури една желязна пила. Като разчупиш хляба, ще намериш пилата и ще си послужиш с нея. Защо трябва да се мъчиш с главата си да пробиваш стената? Вземи пилата и стържи. Тя представя един от начините за разрешаване на въпросите.
Питам: Какъв начин знаете за разрешаване на проблемите в живота? Някой казва: „Един от начините за правилно разрешаване на всички трудни задачи е всякога да се говори истината." Добре, ще ви дам един пример, да видим как бихте постъпили: истината ли ще кажете или ще излъжете. Неприятели или стражари гонят един от добрите ви приятели. Той се скрива в дома ви. Стражарите тичат по следите му и влизат във вашия дом, като ви запитват: „Тук ли се скри един човек?" Ако кажете истината, че приятелят ви е у вас, вие ще станете негов предател, ще го предадете в ръцете на стражарите. Ако кажете, че не е у вас, ще излъжете. Как ще разрешите тази задача? Ако не кажете истината, ще спасите приятеля си; ако кажете истината, ще го предадете на стражарите. Това са двата начина, по които може да постъпи обикновеният човек. Но човек с дарби, с ясновидство ще постъпи по друг начин. Преди още да са дошли стражарите да търсят приятеля му, най-малко един ден по-рано, той ще напълни торбата на приятеля си с хляб и ще му каже: „Тръгни още сега за Рилската пустиня, скрий се на еди-кое си място, прекарай там 24 часа. След това можеш да се върнеш пак при мен." И после, когато стражарите дойдат да търсят приятеля му, той свободно ще каже: „Да, тук беше човекът, когото търсите, но той още вчера замина, може да е отишъл някъде из горите." Този е начинът, по който едновременно и приятелят си ще спасите, и истината ще кажете.
Следователно наука се изисква, да знае човек кога и кому да говори истината. Кому ще говорите истината? -Само на Бога. Кога ще Му говорите истината? – Всякога. На Бога всякога ще говорите истината. Истината може да се говори само на Бога. Когато говоря истината, аз имам предвид Бога, а не хората. Да говориш истината на Бога, това е смисълът на живота. Този трябва да бъде идеалът на всички. Дойде ли въпрос до истината, ще се вдълбочите в себе си и Бог ще ви научи как и какво да говорите. Ако говорите истината на хората в името на Бога, Той ще ви научи какво да говорите. Ако не говорите истината на хората, Бог няма да ви научи. Той ще мълчи, ще ви остави сами да се разправяте. Понякога вие искате да угодите на хората, да им кажете истината, без да сте запитали Бога в себе си трябва ли да им се каже и ако трябва, как да им я кажете. Представете си, че този, на когото ще кажете истината, е стражар или разбойник, който иска да хване приятеля ви. Трябва ли да му кажете истината? Казвате: „Аз да си кажа истината, а той, ако е прав, нека се защити." Ами ако те го пребият от бой, без да му позволят да каже дума за свое оправдание? Това истина ли е? Какво допринесохте на вашия приятел с казването на истината? Предадохте го, нищо повече. Преди да сте казали истината, трябваше да влезете в тайната си стаичка и да се посъветвате с Бога, да ви каже какво да направите. Този въпрос лесно се решава от човек, който следва Божия път. Как може да го реши? Той разполага с магическа пръчица. Като влязат стражарите в дома му, той ще махне с пръчицата си и ще им каже: „Търсете, да видите ще намерите ли човека, който ви трябва. Те ще гледат натук, ще гледат натам, ще търсят, ще обикалят, но нищо няма да видят. Те ще изпитат голямо вълнение, тъй щото и да видят човека, няма да посмеят да кажат. И като ги питат дали са намерили онзи, когото търсят, те ще кажат, че не са го намерили. Казвате: „Има ли право този човек да си служи с магическа пръчица?" Питам: Имат ли право стражарите да преследват човека? Кога стражарят има право да арестува един човек? – Когато му е дадена за това заповед от Бога. Това се потвърждава и от стиха: „Всяка власт е от Бога дадена." То значи: всяка разумна власт е от Бога дадена.
Сега, като ученици на окултната Школа, вие трябва да разглеждате законите в техния дълбок смисъл. И затова, когато ученикът съди някого, той трябва да върши това не по свое желание или по свой интерес, а по заповед, по власт, дадена му от Бога. Ако постъпва по този начин, той винаги ще бъде доволен от себе си. Само по този начин вашите ум, сърце и воля ще се развиват правилно. Следователно не влизайте в противоречие с Божественото, не отстъпвайте от него. Ако искате мъдрост, обърнете се към Бога. Той ще изпрати най-видните професори да ви учат. Ако искате сила, обърнете се към Бога. Той ще изпрати най-добрите учители да ви покажат как се придобива сила. Ако искате да разберете любовта, истината, правдата, добродетелта, обърнете се към Бога, Той ще ви изпрати съответни учители. Не един учител ви е нужен през деня, но хиляди, милиони учители ви са нужни всеки ден. В това седи красотата на живота. Докато човек живее, той всякога ще се намира под закона на влиянието. Силните ще влияят на него, а той ще влияе на по-слабите от себе си.
Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви от тази лекция, е мисълта за съвършенството. Каквото и да правите, трябва да държите тази мисъл в ума си, докато напълно узрее. Тя трябва да ви дава непреривен импулс, да осмисли живота ви. И след това, като ви пита някой какво представя новото учение, ще отговорите: „Новото учение води към съвършенство." Казвате: „Ние сме слушали от мнозина да говорят за съвършенството." Не е достатъчно само да се говори, но то трябва да се опита. Който е влязъл в пътя на съвършенството, в него едновременно ще потекат три струи: едната струя ще мине през сърцето и ще създаде в човека разширение на чувствата; втората струя ще мине през ума и ще възбуди в него безброй светли мисли; третата струя ще проникне през душата и ще подтикне човека към свобода на неговите действия. Следователно този човек ще се движи безпрепятствено в три направления. Когато човек се домогне до пътя на съвършенството, Божественото се пробужда в него. Съвършенството представя идеал, за постигането на който Бог всякога е готов да ни помага. Когато ние се стремим към обикновени работи, Бог ни оставя сами да работим.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния случай из живота. Това било още в първите години след освобождението на България. Един млад българин, родом от Свищов, отишъл в Америка да следва. Като свършил образоването си, той се върнал в България и се явил при княз Александър Батемберг да иска служба. По това време нямало много учени българи, затова князът бил готов да го назначи пръв министър в България и го запитал: „Искаш ли да те назнача за министър на България?" – „Не, аз искам да стана директор в една от софийските гимназии." – „Щом е така, ще отидеш при министъра на просвещението. Той се грижи за тия работи. Аз мога да ти дам по-висок пост." Такова е често положението, в което изпадат много от съвременните хора. Бог иска да ги назначи министри, а те се отказват, искат да станат директори. Тогава Бог им отговаря: „Щом искате да станете директори, идете при министъра на просвещението, той се грижи за тия назначения." Като отидете при министъра, той обещава, че ще ви назначи, но от ден на ден отлага, докато най-после се убедите, че и директор не можете да станете. Тъй щото, докато княз Батемберг ви предлага да станете министър, вие се отказвате, искате директорско място. Обещават ви днес, утре, че ще ви назначат директор, но в края на краищата и това място не получавате. Следователно, търсите ли служба, намерете такава, която да води към съвършенство, което е вашият идеал.
Казвате: „Ние знаем какво нещо е съвършенството." Вие знаете какво нещо е съвършенството, говорите за него, но същевременно говорите за млади и за стари. Ако говорите за съвършенство, а едновременно считате, че сте стари и не можете да учите, вие сте в културата, която залязва. Тя е култура на западните народи. Ако сте славяни, влезте в новата култура, която води към съвършенство. Човекът на новото знае, че има смърт, но той знае, че има и възкресение. Човек може да легне в гроба, но той знае, че пак ще стане. Той ще отиде при Господа, но пак ще се върне, с лице по-светло от това, с което е отишъл. Не става ли същото и с житното зърно? Когато посеят житното зрънце в земята, никой не знае за това. Когато то израсте, цъфне и даде плод, всички знаят за него и се радват.
Желая на всички да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него се стремете. Имате ли този идеал, вие всякога ще бъдете добри, весели и силни.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди
Начало: 19:00
Общ Окултен Клас
29.09.1926 Сряда,
София
|
Начало
