Двадесет и четвърта лекция
25 април 1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Чете се темата „Произход на синия цвят на окото“.
Упражнение: Всеки от вас да си избере една идея, върху която да се съсредоточи за пет минути. Сега, като изучавате почерка на хората, виждате голямо разнообразие, което съществува между тях. Някои започват писмата си спокойно, с едри букви, щедро написани, а колкото отиват към края, завършват с дребни, ситни букви. Други пък обратно: започват със ситни букви, а свършват с едри. Изобщо в началото, когато започва да пише нещо, човек е внимателен, пише красиво, чисто, четливо. Към края на работата си той е небрежен, прибързан – къде довършил думата, къде не я довършил, къде изял по една-две букви, и т.н. Може ли този човек да се оправдава с нямане на време? – Не. За да бъде почеркът един или друг, причината се крие в човешкия характер. Изобщо едрите букви говорят за естествена щедрост на човека. Когато някой започва с едър почерк, а свършва с дребен, това показва, че той в началото на живота си е щедър, а завършва с пестене. Други някои започват с пестеливост, а свършват с щедрост. Като пишат, някои хора започват по права линия, но колкото отиват към края, те изкривяват реда надолу или нагоре. И това не е случайно явление. На какво се дължи това? Забележете, че когато заекът се уплаши, започва да бяга, да криволичи ту нагоре, ту надолу, и като му мине страхът, той се връща на същото място, отдето е започнал да бяга.
Същото може да се каже и за човека: когато престане да се страхува, той се връща на мястото, отдето е тръгнал, т.е. отдето се е отклонил. Значи след като слиза надолу, след като се качва нагоре, най-после човек се връща на първото си място. Когато пише, меланхоличният, обезсърченият незабелязано изкривява реда надолу. Буквите му са тънки, едва се забелязват. Здравият човек има устой в ръката си, затова почеркът му е установен. Ако искате да знаете какво е състоянието ви, още със ставането си сутрин начертайте няколко прави, успоредни линии. Колкото линиите са по-прави, толкова по-устойчиви сте. Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се упражнявате във всички направления. Природата обича упражненията. Тя изисква от всеки човек съзнателна работа.
Задача: За следния път искам всеки от вас да начертае по сто успоредни линии, на разстояние половин сантиметър една от друга. Извършете задачата за пет дни: всеки ден чертайте по двайсет успоредни линии. При това отбележете кой ден кои линии сте чертали, за да сравните състоянията, които сте имали през петте дни: в понеделник, вторник, сряда и т.н. Посоката на линиите да бъде отвесна. Като започнете да чертаете линиите, първо ще се концентрирате и след това спокойно, без бързане ще пристъпите към работа. Ако линиите не излизат съвсем успоредни, не се смущавайте. Важно е да проверите какво въздействие оказват върху психиката ви. Когато сте неразположени духом, начертайте сто отвесни, успоредни линии, и неразположението ви ще изчезне. Така ще калите и волята си. Успоредните линии са знак за разумност. Когато спазвате еднакво разстояние между тях, същевременно вие се нагаждате към разумния живот.
Ако почеркът на човека все повече се изостря, това показва, че той става все по-нервен, все по-нетърпелив и подозрителен. Забележи ли това, той трябва да вземе мерки, да закръгли почерка си, а заедно с него да смекчи и характера си. Носът на нервните хора постепенно започва да се изостря, а това не трябва да бъде. Човек трябва да има остър, буден ум, но не и остър нос. Казано е в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете.“ Това се отнася не само до човека, но и до растенията, до плодните дървета. По формата на ябълката ще познаете кое дърво е ябълково. По формата на крушата ще познаете самото дърво. Изобщо продълговатите плодове представляват интелигентността, а валчестите, кръглите – живота на чувствата. Те наподобяват хората със сангвиничен темперамент. Когато буквите на някой човек в началото са дебело написани, а към края стават тънки, това показва, че той е волева, активна натура: започва твърдо, свършва меко. Други пък пишат точно обратно: започват меко, а свършват твърдо. Когато някой ученик се оплаква, че не може да учи, нека направи опит да рисува круши с длъгнеста, крушообразна форма. Щом нарисува една круша, след това да нарисува и самото дърво. Още докато рисува крушата, той ще се свърже с нея и ще почувства вътрешно успокояване. При каквото положение и да се намира, каквито състояния и да преживява, човек трябва да се свързва с Живата Природа във всички нейни форми и прояви. Плодовете не са нищо друго освен съвкупност от енергии, които функционират в тия форми. Следователно иска ли човек да развива в себе си някакво красиво чувство, нека рисува с цветни моливи различни плодове и цветя: ябълка, круша, слива, роза, карамфил и т.н. После нека прави опити да ги рисува във въображението си, но така ясно, така живо, че да изпъкнат пред него в истинската си форма.
Природата обича разнообразието. Тя изисква от човека да работи върху себе си, да развива всички мозъчни центрове. Те трябва да бъдат в постоянно движение. При това енергиите в мозъка трябва да се разпределят правилно. Случва се, че в някои центрове приижда повече кръв, натрупва се повече енергия и ако не може да се справи с нея, човек заболява. Едно трябва да знае човек, а именно: нищо не става без причина. Щом знае това, той не трябва да се страхува нито от заболявания, нито от мъчнотии и страдания. За да заболее, човек трябва да е нарушил някакъв Божествен закон. За да не заболява, да не остарява, човек трябва да живее нормално, според законите на Разумната Природа. Докато живее нормално, човек никога не може да заболее.
Първо упражнение: Всички са прави, със свободно спуснати ръце надолу. Изнасят се ръцете напред, с пръсти едни срещу други и с длани, обърнати към тялото. В това положение ръцете се опират до гърдите. Описват се кръгове настрани и надолу. Пръстите на ръцете са едни срещу други, а ръцете се изнасят напред. Това упражнение се повтаря няколко пъти. При описване на първите кръгове настрани едновременно издигаме десния крак настрани. При вторите кръгове изнасяме левия крак настрани. Така правим упражнението няколко пъти, при което се изнася ту десният, ту левият крак.
Второ упражнение: Всички са прави. Ръцете описват кръгове настрани. Срещат се с пръстите и с длани, обърнати към гърдите, където се опират. Ръцете се свалят надолу. После описват кръгове настрани и т.н. При първото описване на кръгове с ръцете повдигаме първо десния крак. При второто описване на кръгове повдигаме левия крак и т.н.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.
Работа на съзнанието
Жива реч (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том III. София, 1937)
14 беседи от 21 март 1926 г. до 27 юни 1926 г.
Начало: 19:00
Младежки Окултен Клас
25.04.1926 Неделя,
София
|
Начало
