Деветнадесета лекция
12 март 1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
За следния път пишете върху темата „Жабата като символ“.
Напишете едно изречение от 3 до 5 думи най-много.
Уточнение: Написва се изречението „Само Истината води към Живота“.
Според вас кои думи в това изречение са положителни и кои – отрицателни? – Думата живот е положителна. Думата води подразбира известно ограничаване. Така написано, изречението представлява костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата само, с която започва изречението, означава разнищване: знанието се нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън, или при случай на страдания, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдания, в нужди или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният – вода, ученикът – книга, и т.н. Като намери хляб, гладният веднага започва да разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи. Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл само когато е преживяна.
Ако напишем изречението „Животът носи Истината“, разбрано ли е то? И то не е разбрано. Кой живот носи Истината? Ще кажете, че Божественият живот носи Истината. Животът е един, той не може да бъде човешки и Божествен. Когато казваме Божествен живот, ние имаме предвид съзнателния, разумния живот на човека, който върви във възходяща посока. Тъй щото ние казваме Божествен живот по нямане на думи, които да определят качествата на Живота. Думата Божествен не придава нещо особено на Живота. Значи изречението „Животът носи Истината“ е непълно. Какво ще разберете, ако кажа думите жива истина? Може ли да става въпрос за Истината, че е жива? Това са разсъждения, с които целя да си съставите нов език, да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически или музикално, но във всеки говор все има някакъв дефект. Някой поет пише: „О, водице, красива моя другарко в живота.“ – Това е мисъл, поетично изказана, без да изразява Истината. Водата не може да бъде другарка на човека, понеже не върви с него. Като стигне до някой извор, човек се навежда, пие от него, напълва си едно шише и заминава – нито водата го следва, нито той върви с нея. Някой казва: „Миличка, много те обичам!“ Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо? – Разбира, че е пресилил факта. Той е казал нещо, което не е Абсолютна истина. Природата не обича лъжата. Когато човек каже нещо, което не е вярно, той изпитва известно стеснение, срам, недоволство.
Думата обич включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Когато човек придобие тези качества, само тогава изречението „Истината води към Живота“ придобива смисъл. И при това положение между думите на това изречение има известна празнина. Който се занимава с живата реч, той може да запълва празнините между думите в изреченията. Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях. Тъй както се говори днес, това е езикът за обикновените хора, за масата. Буквата с в думата само означава закон за промени, пълнене и празнене на Луната. Буквата а означава семе, което трябва да се посади в земята. Тя представлява първият принцип в живата реч – посаждането. Буквата м предствлява материали, които семето извлича от почвата и започва да расте, да се развива. За да израсте една мисъл и да почне да се развива, тя трябва да черпи материали от м – закона на материята. Буквата м представлява първичната материя, от която живите същества черпят сокове за поддържане на своя физически живот. Буквата о означава възможностите, които семето може да реализира всеки даден момент. Тъй щото, когато чуете думата само, в ума ви трябва да изпъкнат всички познания за силите, които се крият в нея. Каквато дума и да чуете, вие трябва да разбирате нейния вътрешен смисъл. Това значи познаване на езика, с който си служите. Колкото по-сложно е изречението, толкова е по-неразбрано. Ученикът трябва да изучава буквите като символи. Например буквата н означава отричане от реалността, а буквата и – потвърждаване на реалността. Буквата н представлява закон за примиряване, за справяне с противоречията на живота. Лесно се пише буквата н, но мъчно може човек да тегли една права линия между две противоречия и да ги примири. Ако може да направи това, той владее живия език, живата реч, с която Разумната Природа си служи. Който може лесно да се справя с противоречията на живота си, той може да пише цели изречения, съставени от живи думи, от живи, подвижни думи.
Седи един човек в затвора, осъден на десетгодишен затвор за десет хиляди лева дълг. В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и за десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Имаш десет хиляди лева!“ Какво става със затворника? – Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Имаш десет хиляди лева“ не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото ако дойде някой от затвора и започне да говори така: „Вашият високоуважаем благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат десет хиляди лева срещу дълга, за да го изплатите и да излезете от затвора.“ – Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Имаш десет хиляди лева!“ Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя внася живот в човека.
Сега, като ученици на окултна школа, от вас се иска всяка ваша дума, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и действие да произвеждат живот. За да произведат живот, те трябва да включат Истината в себе си. Намираш се в затвор, осъден си за десет хиляди лева дълг. Ставаш една сутрин и Божественото в тебе ти казва: „Не се смущавай, имаш десет хиляди лева!“ Истината в тебе ти подсказва това и те успокоява. – „Коя истина?“ – Една е Истината, която носи Свобода и Живот. Сама по себе си Истината не съществува. Тя е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Когато Бог иска да се изяви по някакъв начин, Той се изявява чрез Истината. Любовта е друг атрибут на Бога. Мъдростта е трети атрибут, и т.н. Много атрибути има Бог. Кажете ли нещо за Истината, ще знаете, че тя представлява Разумното начало, в което живеете и се движите, към което имате отношения. Казвате ли нещо за Истината, Разумният живот трябва да затрепти във вас, да чувате неговите звуци, които се приближават и отдалечават от вас, за да понесат мисълта ви по вълните на живота тихо и спокойно.
В продължение на десет дена, сутрин, на обяд или вечер, наблюдавайте мисълта си и вижте каква основна идея ви занимава. Щом се домогнете до тази идея, дръжте я в ума си да видите как ще се развие. Същевременно нека всеки от вас да си напише едно изречение и да проследи какво въздействие произвежда то върху него. Ако е написано правилно, съобразно със законите на живата реч, въздействието от изречението ще продължи дълго време. Обаче ако не е написано според законите на живата реч, въздействието, което изречението е произвело върху вас, скоро ще изчезне. Не само цели изречения могат да въздействат върху човека, но даже и отделни срички. Например сричката ти в думата истина и сричката во в думата живот оказват силно влияние върху човека. Произнесете тия срички няколко пъти да видите какво влияние ще окажат върху вас. От сричките ти и во може да се образува глаголът отивам. Буквата т е силна. Горната черта на тая буква означава известно препятствие. Тази буква означава още и котва – знак, който представлява сила, която се стреми от центъра на Земята към центъра на Слънцето. Тази сила се движи във възходяща посока. Буквата и в сричката ти представлява безкрайно движение на силите. Значи Истината съдържа в себе си сили, които непрестанно се проявяват. Буквата с в думата истина означава закон на промени. Буквата н означава закон за примиряване с противоречията на живота. Буквата а съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката душа, както и за тяхното узряване.
И тъй, за да разбере Истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи. Щом е дошъл на Земята, човек има какво да учи. Той постепенно ще върви от нисши към висши области на науката. В българския език думата истина започва с буквата и, във френския – с буквата v, в английския – с t. Значи, когато се стреми към Истината, българинът започва с безконечното; англичанинът започва с големи противоречия, с върхове и долини в живота; българинът започва една работа и не я свършва. Англичанинът обаче, щом започне една работа, непременно ще я свърши докрай. Буквата v, с която започва думата истина във френския език, показва, че французинът приема Истината по свой начин, с вътрешно противодействие. Буквата v представлява рога като на козел. Този знак е взет от старите езици. Латинската раса си служи и до днес с този знак, който показва стремеж към Земята. Славяните са взели този знак, но са го обърнали с върха нагоре – така той показва стремеж към Слънцето, към Първата Причина. Оттук виждаме, че буквите, с които си служат народите, представляват символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немски език първата буква на думата истина е w, което показва, че за немеца Истината е свързана с гъстата материя. Буквата и, с която българите пишат Истината, представлява празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми налеете в чашата, и аз нищо няма да ви дам.“ Едно нещо трябва да имате предвид: всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до Живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч – речта на етикециите: високоуважаеми, високоблагородни и т.н.
Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават. Значи всяка наука има известно отношение към физическия, духовния, даже и към Божествения живот на човека. Достатъчно е една наука да се докосне до Божественото в човека, за да му даде условия да се прояви. Например преди хиляди години на Земята са съществували известни зародиши, които са се развивали добре, понеже тогавашните условия са били благоприятни за тях. Днес обаче те не съществуват, т. е. не могат да се проявяват и развиват, понеже условията им не са благоприятни. Днес те са в латентно, почиващо състояние, но ако се поставят при благоприятни условия, те могат да проявят живота. Такива зародиши съществуват и в човешката душа. Те чакат време и условия за своето развитие. Ако попаднат при добри условия, те започват да се развиват и проявяват живот. Ето защо, от човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиши се крият в него, или за дълго време още да ги остави в спящо състояние.
Науката в широк смисъл на думата има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявяват силите на ума, сърцето и волята му. За да създаде тези условия в себе си, човек трябва постоянно да упражнява ума, сърцето и волята си, да им доставя нужния материал, с който да ги подхранва. За да се ползва правилно този материал, в помощ на човека иде положителната наука. Тази наука може да му въздейства във всички направления. Коя е положителната наука? – Това е науката, която води към придобиване на Истината. Казано е в Писанието: ”Истината ще ви направи свободни.“ Тя ще освободи човека от мъчнотии и несгоди, от страдания и противоречия, от падания и ставания, от обезсърчавания. Тя ще въведе човека в Царството Божие. За да придобие тази наука, човек трябва да изучава и прилага Божиите закони. Вън от тези закони никаква свобода, никакви отношения не могат да съществуват между хората. Следователно, който иска да изучава Божествената наука, той трябва да изучава Божествените закони така, както музикантът изучава законите на музиката и ги прилага. Истинският музикант трябва да свири не само онова, което музикантите преди него са свирили, но и той сам трябва да съчини нещо. Веднъж има ли музикално чувство в себе си, човек трябва да работи върху него, трябва да му дава храна, да го подхранва. Художникът, лекарят, философът, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привлекат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби. Не могат ли да привлекат съответни сили за своите дарби, те не могат да бъдат духовни хора. В каквато област на науката иска човек да прогресира, такива сили трябва да привлича към себе си.
Като ученици, от вас се иска смелост и благородство. С тези качества вие можете да напреднете в науката. Тя е необходима и за този, и за онзи свят. Науката, музиката, изкуството осмислят живота и помагат за разрешаване на трудните задачи, които се срещат в него.
Упражнение: Ръцете се издигат нагоре с длани, обърнати напред. Бавно се кляка с ръце в същото положение. Ръцете правят полукръг надолу до краката. Ръцете се вдигат настрани и нагоре. Издига се тялото, а ръцете в полукръг се спущат надолу. Упражнението се прави няколко пъти.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.
Жива реч
Жива реч (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том III. София, 1937)
14 беседи от 21 март 1926 г. до 27 юни 1926 г.
Начало: 19:00
Младежки Окултен Клас
21.03.1926 Неделя,
София
|
Начало
