| Порталът към съзнателен живот |
Практическо приложение на окултната музика
(Общ Окултен Клас,
26.11.1922 06:00 Неделя)
Беинса Дуно |
|
Тайна молитва
(Прочетоха се няколко теми от домашната работа „Разликата между светската и духовната музика“.)
Музиката, това е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Съединителна нишка е музиката. И затуй всичките религиозни упражнения, всичките духовни упражнения започват все с музика. Тя е език на духовете. Духовете познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му въздействате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Музиката изисква дълго време работа и не само дълго време работа, но и интензивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само в нейната външна страна, но и във вътрешната. Например ако аз ви изсвиря някои окултни упражнения, някои от тях може да ви се сторят тъй бурни, както и светските отвън, или тъй безсмислени, както са упражненията вън. Но с това ние имаме за цел да се развият чувствата. Когато седите при някой извор, при някоя река, вие не подозирате даже, че в реката има музика, че има смисъл. Когато имате най-лошото разположение на духа, може да направим едно малко упражнение – може да идем до Елидере и да изберем там някое стръмно място. Там, където реката се отбива, има едно ханче; ще тръгнем по тази река и вие ще наблюдавате течението ª. Като излезете от туй място, вие ще имате отлично разположение. Тази река ще роди в тебе едно отлично настроение и ти, като се изкачваш нагоре и слушаш това шумолене на водата, на камъчетата и листата, в тебе ще се развива веселие, радост. Това е живот! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Някой казва: „Tова не е музика.“ Хубаво, този шум е произвел едно благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концерт, който се дава, слушайте най-големия виртуоз и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шумът на тази река. После не само това – идете при някое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, в калните ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, където да има камъчета, големи и малки, и водата да се блъска тук и там. Ще видите каква музика има там! После, като идете в гората, там ще чуете такива симфонии, арии... Трябва да ви изведа там, има особено време през годината, когато ще чуете този концерт. Вие не сте наблюдавали Природата. Вашият ум е бил зает с други мисли, вие сте минали оттам, ама не сте наблюдавали. Ще идете сред Природата, ще забравите всичките ваши грижи и ще слушате. Сутрин, като влезете в гората, всичко е тихо; после забелязваш едно малко шумолене, един малък шум, който постепенно се усилва, усилва, усилва, дойде един вятър, залюлеят се всички тия клонища и след туй пак започне утихване. Ако имате слух, ще чуете, че туй трептене от всеки един лист има особени звукове.
Окултните гами на Природата са други по отношение на нашите гами – с тях те са в дисхармония. От наше гледище тази музика е другояче настроена. И ако вие се настроите според тази музика на Природата и изпеете нещо от нея, ще ви питат: „Откъде взехте това парче, от кой автор?“ Та по този начин аз искам вие да се запознаете с окултната музика и да черпите сили и вдъхновение от живата Природа, от дърветата особено. Някой път идете не толкова в боровите гори, там музиката е друга, но в буковите, в дъбовите гори и си изберете някоя хубава красива местност, където да има известни промени вътре в почвата. Сега, в нашето съзнание, ние сме заети само с мисълта за Небето и мислим, че Небето е много красиво място. Но в какво се състои красотата на Небето? Давали ли сте си отчет в какво именно се състои Красивият живот? Красивият живот е Разумният живот! Нищо повече! А този Разумен живот в какво ще се изрази? Той има външен израз, има и вътрешен израз. А вътрешният израз сега за нас се изявява чрез музиката. В нас има музика. Всеки човек си пее, когато е весел, радостен. Когато е радостен, той пее; макар и да не е певец, той вътрешно пее – или си пее, или се моли. Що е молитва? То е Божественото пеене. Молитвата е недосегаемо вътрешно изкуство. За молитвата друг инструмент се изисква вече. Следователно ние имаме пеене, звукове и след звуковете трябва да съчетаем Божествената музика с ангелската. И тогава ние, хората на Земята, ще Ă дадем само техниката. Дървените инструменти са наши. Грубата част е човешка – направата на цигулката, струните, лъка; вибрирането на въздуха е от Ангелския свят, а смисълът, който музиката може да донесе, той е от Божествения свят. Всички съвременни хора имат изградено понятие, че външният свят е мъртъв и следователно само ние сме живите хора, разумните същества. Не е така! Вие в даден момент може да бъдете мъртви за едного. В какво отношение? Щом ни най-малко не се интересувате от неговия живот. Вие сте вдадени във вашите работи и до известен момент даден човек не съществува в ума ви, той даже като че е мъртъв за вас, а после този човек може да ви заинтересува и да ви стане интересен. Много хора е имало в живота ви, за които първоначално вие нищо не искате да знаете, а след време се заинтересувате от тях.
Та музиката е един начин да оживее Природата за вас. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее и животът ви ще стане сносен. Навсякъде ще може да се тонирате. Сега аз не говоря вече за градския живот или за селския живот – няма да намерите у тях тази преснота. Например българите постоянно говорят за своята музика. Ако се спра да критикувам нашата стара музика от пет-шест века насам, ще кажа, че от робството ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил! Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък баба ми каква певица е била!“ Дядо ти, баба ти – те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи? Ако дядо ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и ако дядо ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа? И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен, казва, не ми трябва музика.“ Тогава излез из живота! „Не ми трябва молитва.“ Излез из живота!
Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора отделят повече време за нея. Това е хубаво, те вървят по правия път, аз ще ги похваля. В съвременните течения на окултистите и в разбиранията си повечето религиозни хора казват: „На нас много пеене не ни трябва, трябва ни дълбоко размишление.“ Е, какво е дълбокото размишление? Седне някой, концентрира се. Индусите какво правят? Ама тия индуси, които днес употребяват известни системи за концентриране, те с векове са упражнявали пеене и свирене. Те са минали първата степен на ученици и сега са дошли до концентриране. Те са придобили тия способности, които стоят по-нагоре – и те могат да се събудят. А какво става с един европеец? Той се концентрира и като мисли, мисли, заспива. Това не е концентриране! После пак си отрие очите, свие си ръката и казва: „Аз ще се концентрирам.“ Ти развали вече концентрирането. Спокоен трябва да бъдеш. Ти ще се отпуснеш, ще сложиш ръцете си преспокойно, свободно, няма да се свиваш, няма да има никакво стискане на мускулите. И когато пеете, някои от вас се стягат. Не, ще се отпуснете, гърлото ви трябва да бъде свободно.
Някои казват: „Какво ще кажат за мен? Аз от музика не разбирам.“ Вие оставете вашата критика. Ти имаш желание да пееш, нали? Ще направиш една погрешка – сто направи, но се научи да пееш. Ние ще те извиним за погрешката. Но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея!“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и тщеславие! Най-първо няма да взимате вярно тоновете – това нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама аз не съм добър певец.“ Ще ви дам правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви. Има подобрение. Преди повече от 15-16 години аз направих първия опит. Това беше във Варна. Имаше една ученичка, шестокласничка, тя не можеше да изпее два тона правилно. Всички се смееха, че била дървен музикант. И като я нападнат, тя си поплаче. Казвам: ти можеш да се научиш да пееш. „Как?“ Тя се научи хубаво да пее и после пееше в хора. Но на човека трябва да му се вдъхне доверие, че има дарба. Той трябва да има вяра, за да се научи да пее за себе си. Аз няма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пеете.
Най-хубавата музика е, когато пееш или свириш за себе си. И аз от личен опит зная това. С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много лоши са духовете. Някои си казват какво ли правя аз? Аз, когато съм уморен, свиря и пея. И когато идвам в гората, слушам как тя пее, как изворите пеят, как птичките пеят. Навсякъде се вслушвам. Някоя птичка пее, аз се поспра, заслушвам се, казвам Ă: „Колко е хубаво. Тук, еди-къде си, хубаво пееш, но тук, на това място, и ти си изпортила* малко.“ Славеите ги слушам, наблюдавам. Някои от тях са майстори, добри певци. Хубаво гласа си извиват, но на някои казвам: „Ти трябва още да се учиш.“ Един ден отивам към Борисовата градина и по пътя към гората слушам – славей пее. Славеят е много срамежлив. Този славей се скрил в боровите дървета; отличен певец, пее хубаво, но не се вижда и така ме заинтересува! Тоновете взима така правилно, чисто, рекох – да видя къде се е скрил.
Отидох – оттук надникна, оттам надникна, зърнах го, а той, като замижал с очите си, пее, та се възнася. Както го слушах, той отвори очите си и ме видя, подскочи и каза: „Как ме издебна!“ Казвам: слушай, харесвам ти пеенето, хубаво пееш, отличен певец си ти! Трябва да наблюдава човек! Ще каже някой: „Е, аз ще седна сега да се уча от туй малко славейче, друга работа нямам, ще се занимавам с туй малко славейче.“ Ако ти не се занимаваш с него, и с другите работи не можеш да се занимаваш. И когато Господ те види, че ти търсиш все великите работи в света, Той ще каже: „Нашият син не отива на добре.“ А когато види, че обръщаш внимание на малките работи, и великите ще дойдат. Та пеенето някой път, според вас, това е дреболия. Кои пеят? Казват: „Ние знаем кои пеят.“ Българите за пеенето имат следното понятие: „Момата, казват, трябва да пее, понеже ще се жени. Пък попът, той си има такава длъжност – да пее; псалтът също пее. Аз не съм псалт, не съм поп, не съм мома да се женя, та да пея! То бива един път в годината, когато идеш някъде, когато те повикат на угощение – тогава може да се развеселиш, може да попееш.“ Такива са въобще народните ни схващания. Българинът отпосле ги е добил, в своето слизане. В своя първоначален живот, когато той е седял по-високо, се е проявявал като музикант, но отпосле той е изгубил тази музикална култура. Музикален е българинът! Той имал култура, но като изгубил своята музика, изгубил и своята книжнина. И сега от книжнината на славяните нищо не е останало, а при това славяните са много музикален народ, но у тях наново трябва да се събуди този музикален дух.
Сега ние започваме просто, с малки, прости упражнения. Упражненията са елементарни. Аз искам онези от вас, които ще пеят, доброволно и по любов да пеят. Ако искате да се учите и тия упражнения да произведат ефект върху вас, ще трябва всичко по любов да правите и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законите. Няма да взимате тоновете в такова легато, в такива протакания, но ще се учите да взимате тоновете много вярно, чисто. Най-първо ще се научите да взимате добре четирите основни тона на основната музика: do, mi, sol, do (горно). Вярно ще ги взимате. Всякога ще може да взимате тези четири тона и след това постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Аз не казвам, че без музика не можете да живеете, можете, но животът ви ще бъде несносен. И онези хора, които най-много страдат в живота си, те са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в страданията си. И аз съм виждал – има такива просяци. Най-добрите от тях са онези, които свирят със своята гъдулка. Той си свири и като мине някой, просякът казва: „Аз не прося, изкуство имам.“ Изкуство е то! Хубаво свири той, възпитава хората, седи на пътя и казва: „Моето изкуство ви предлагам, без пари свиря аз.“
Та в новото Учение непременно искам от всинца ви да знаете музика. В Школата който не е музикален, той не може да бъде ученик. Всички трябва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото ако станете много чувствителни, ще станете тщеславни и горделиви, но трябва да развивате образи – чувствителността да се обърне на образна музика. Образите са качество на човешкия ум. Чувствителността е необходима за сърцето като пĈра, но тази пĈра трябва да се обърне на енергия. Всякога, когато пеем, в пеенето трябва да се произвеждат хубави картини, някои хубави образи от Природата. За света други песни ще имате. Когато минавате от сегашната музика в окултната, вие ще имате един преходен период. И в това, както се сменят гамите от една в друга, ще се научите да сменяте гамите и да минавате от едно състояние в друго. Някой път става у вас едно притъпяване на гласа. Притъпяването на гласа се дължи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я пренесете в гортана* си, ще правите известни упражнения – да владеете вашия ларинкс, да пренасяте разумно волята си. Гневът, съмнението, ядът, безверието – всички тия неща рушат гърлото. Може някой да е много талантлив, но тия отрицателни качества постепенно ще повлияят на неговия гортан, а след туй ще повлияят и на неговата мисъл. Ти се съсредоточаваш, искаш да се изкажеш и тази мисъл постепенно се проектира чрез твоя гортан. А самата реч – и тя се изразява по един музикален начин. Например като кажете: „Аз искам“, това е музика. И първоначалният език е бил чисто музикален, но с грехопадението на хората са останали звукове, които нямат музика в себе си. И сега вече в оперната музика искат да възстановят музиката чрез пеенето и играта, а ние, като видим това, ще се произнесем малко нецензурно, ще кажем: „Туй са известен род кълчения.“ И ако съвременният човек ни попита: „Кое е правилното движение? Кои са ония правилни маниери и движения?“, ще му отговорим: които са съгласни с Природата. Знаете ли кои са правилни движения, например кога се е появило ръкуването на хората? В сравнение с човешкото развитие ръкуването не е от много старо време. Всяко едно движение изразява известен музикален тон. И с музиката по-нататък ние ще изучим тия движения. Когато движението съвпада с тона, който му съответства, то е една велика сила. Сега там псалмопевецът казва: „Изворите, реките, горите Те призовават.“ Цялата Природа взема участие да слави Господа. Как ще Го слави? С пеене. Сега не разбирайте, че аз взимам предвид пеенето в сегашната музика. То не е още музика. След време хората ще се раждат с музикални способности. Сега, доколкото виждам, между всички ви има някои доста даровити по музика. А то е един добър признак. След това тази музика ще предизвика, ще събуди у вас други способности, ще ви направи по-способни, по-нежни и меки. Нужна е нежността! А нам ни трябва мекота, музика. Аз употребявам музиката като един последен метод да внеса хармония между вас. И ако този метод не проработи, аз имам на разположение още един метод, но после ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непременно дърво ще дойде.“
Съвсем друга е мисълта ми. Имам един метод още по-хубав, но бих желал този последен метод да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете с него, ще трябва да се върнете назад. Та методът ще ви върне да научите музиката. В него изключение няма. По-добре е да изучите сега музиката, че като влезете там, да вървите напред, като някоя птица да си вдигнете крилата нависоко и да бъде свободен вашият път.
Сега да се върнем към нашите две упражнения. Те почти са завършени. Един такъв клас, да ви занимавам с тия упражнения, аз наричам това забавни събрания. Туй за мене е едно забавно събрание, една забавна вечер. Сега няколко от учениците ще изпеят първото упражнение, както е завършено; след туй ще пеем упражнението за Слънцето и Скръбта си ти кажи. (Учителя свири, а осемте братя пеят.)
Първи мотив, завършен:
Сила жива, (2)
кажи ми (2)
де вода извира.(2)
Кажи ми (2)
сладки думи две –
твоите думи две,
сладки думи две.
Втори мотив, завършен:
Скръбта си ти кажи,
сърце си ти отвори
на слънчеви лъчи. (4)
Лъчи от Бога Благост ще ти донесат
и в душата ти Радост ще внесат. (5)
Радост ще внесат (8)
и в душата ти Радост ще внесат.
(Изпяха се много пъти.)
Да изпеем втория мотив така, че когато мелодията се качва нагоре, постепенно да се усилва, а като слиза надолу, да утихва, утихва, докато дойде на това място – радост ще внесат; после пак постепенно ще се качва нагоре и като се връщате, пак тихо ще пеете. Туй показва, че в музиката при качването нагоре има известни мъчнотии, които постепенно се преодоляват, както като се качваш на някой планински връх. При слизането започваш да пееш пак тихо. Вълнообразно е качването нагоре. В тази песен пък – Кажи ми сладки думи две: тук има полутонове, тях ще ги прескачате. Каква е широка площта на окултната музика! В обикновената музика това е разделено на четири части и едва може да я пеят.
Прилагайте музиката в живота си! Да кажем, имате някоя мъчна работа да свършите: започнете да пеете. (Учителя пее сам „Лъчи от Бога Благост ще ти донесат и в душа ти Радост ще внесат.“) Ще си изпееш така свободно песента. После по този мотив може да си направиш много песни. Те са правила. Може да си композирате каквато песен искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми сладки думи две.“… (Учителя пее сам.) Тези, сладките думи, кои са те? Туй не е измислено. Казват българите: „Кажи ми две сладки думи!“ Там се взимат и хубави, и весели думи. (Учителя свири „Кажи ми, кажи ми“.) Сега българинът се събужда, нали, и вие ще кажете: „Това са български песни.“ Не, не са български песни. Това са песни на Природата. Този мотив не е роден от българската глава. Българска музика било това! Ходил един ясновидец и изкарал тия хороводни песни като български песни. Това са песни на Природата! Казват: български песни били! Българската глава такива песни не може да роди; не само българинът не го бива за това, но и англичанинът, и французинът – тях даже още повече не ги бива от нас. Това са мотиви на Природата. Някой път са съблазнителни, понеже с тях много тропане са изкарали, много са играли с тях. Тези песни са ги употребявали хората за зло, та сега, като ги засвириш, казват: „Тропаница има.“ А тази тропаница е за лекуване. Ако има тропаница, тя е за здраве. Това са ритми за здраве. И вземете, когато някой е болен, не му пейте минорни гами, мажорни пейте. Мъжът ти е болен – потропай му, тъй, не силно, тихичко потропай, вкъщи потропай. Той най-първо ще каже: „Не ми тропай!“ А като му поиграеш, ще каже: „Я още малко!“ И ще почне и той да тананика и погледнеш – работата се свърши. „Ама че как – казвате, – срамота е да се играе?“ Още по-голям срам е да лежиш на леглото здрав, да пъшкаш и да ти носят това-онова. Туй е още по-смешно. Ако е за почивка, друг е въпросът, но да се разболееш и да смутиш цялата къща с твоята болест, това е срамота! Ще потропаш, ще посвириш; има болести, които така се лекуват – това е музикално лекуване. То е много хубаво. Няма много силно да пееш – тихо, не да сплашиш болния, защото ухото му е много чувствително. Трябва да се пее много тихо, но живо. Например, когато минаваме към второто упражнение, мотивът е много сериозен – отпърво той е минорен, после става по-жив: „Лъчи от Бога Благост ще ти донесат.“
Сега ние ще приложим музиката при възпитанието на децата. Ще правим опити с малките деца. Вие искате с вас да ги направим. Вие сте употребявали много морални правила, а сега върху децата ще приложите някои от тия окултни упражнения, ще видите какво е тяхното влияние. Музиката за в бъдеще ще представлява едно добро възпитателно средство, което може да приложите и за себе си. Седиш и не можеш да решиш една задача. Вземи едно упражнение, второ, изпей всичките упражнения и ще видиш резултата. С тия упражнения, които ви давам сега наготово, туй е едно съкращаване на труда. Другояче тия упражнения ще ги търсите из рилските гори, ще ги търсите по планините, по изворите, пък най-после може да ги търсите и сред народа, но трябва ухо и разбиране – да схващате какъв е истинският мотив. Българинът през време на своето робство се е лекувал така с тия свои песни. С минорните песни той е лекувал тъгите си, а с мажорните той е казвал: „Ти трябва да потропаш, да поиграеш, пък утре ще идеш да ореш.“ После, като дойде пак тъгата, ще пее минорната гама, при Радостта – пак мажорната и т.н. Сега и ние сме изложени в света на страданията, а музиката – това е начин за лекуване. Може и без музика да мине.
Хайде една почивка, сега да видим какво казват учениците тук за музиката.
(Прочетоха се още няколко теми.)
Светска и духовна музика няма. Музиката не е нито светска, нито духовна, но тя има два превода. Музиката си е музика, един принцип е – тъй може да се каже. Когато ние говорим, че човек трябва да има добро настроение, то е музика. Всяко приятно настроение – това се дължи на музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък, както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия Живот. Музиката е граница. Ако вземем този, интелектуалния свят, той е граница между интелектуалните и музикалните способности на човека. Тук (на челото отстрани, на ръба му) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват: „Човек е манас“ – то е светът на Ангелите. Допирни точки са това. Най-големият наш философ пред един най-прост Ангел е като един невежа. Най-ученият философ на Земята пред един най-прост Ангел ще се намери в положението на едно малко бебе.
Сега по някой път ние имаме високо мнение за себе си. Често на Небето има такъв един израз – там най-простият Ангел е офицер. Не е войник – между Ангелите е офицер; а тук офицерът не е Ангел. При сегашното състояние на човечеството има по-важни работи, отколкото целият наш живот. Сега ние имаме за себе си високо мнение, даже по някой път аз съм слушал да казват, че хората седели по-високо от Ангелите, от Архангелите. Тъй си мислим ние. За в бъдеще може да стане това нещо, възможно е, но засега... Там, в Писанието, се казва: „Направил си го малко по-долу от Ангелите.“ Но някои богослови го тълкуват, че човеците надминават Ангелите. Това не е вярно! Ако вземем формата на Ангелите – добре, но ако вземем тяхната същина, има нещо, в което Ангелите не могат да прогресират – то е, че те не могат да грешат! Те са същества абсолютно чисти, чисти! Те са образец на Чистота и Любов. Ако искате Любов, там може да я намерите, между тях е Любовта. И каква Любов! Ако изпратим някои от вас там, при тях, ще видите, че те нямат такава любов, такава култура като вашата. Между вас и тях има такава преграда, че мъчно може да се домогнеш до тяхното училище! Колко живота трябва да прекарате в пост и молитва, колко молби трябва да отправите към Бога, докато ви приемат там, при тях. В Рая лесно се влиза, но между Ангелите мъчно се влиза. В Рая са все човешки души. Та когато някой ме слуша да говоря за Ангелите, казвам: пламъка, огъня, Ангелите ги правят, те са същества на огъня. Ние трябва да бъдем скромни.
Ангелите имат отлична култура – такава култура с такава Чистота, за която ние можем да имаме само смътно понятие. По някой път някой Ангел може да дойде на Земята, но те идват със специална мисия. И човешките души имат ръководители Ангели, но те много рядко слизат между нас. Не си правете илюзия! Ангелите слизат много рядко – не че не обичат да слизат, но имат много работа. Понеже човечеството е останало назад, те гледат да приготвят светии за него. И Ангелите – и те си имат еволюция, по която вървят – те приготвят светии. И тъй, вие се приготвяте за светии. Туй не е за смях. Светия значи проявяване, да можете да учите и да помагате. Та почти всички служби, които Ангелите са имали, сега са заети от светии. Много малко Ангели има сега тука – те се оттеглят в своя свят, там имат работа. Някои от тях са много натоварени, натоварени са с управляване на слънчеви системи. Те няма да слязат да се занимават с Иван, с Драган. Важна работа имат! Те са същества чисти, крайно чисти, толкова нежни, че при тях ти не можеш да приближиш тъй порочен! Абсолютно не можеш да се приближиш! Те са като пчелите – те болници нямат, лекари нямат, когато някой съгреши между тях, изведнъж го изхвърлят навън. Опрощение няма там, никой не плаче, изведнъж го изхвърлят и го забравят. Тъй щото между нас има доста от тия паднали ангели – не са паднали ангели, но ангели без крила са те. Има едно предание, че когато хората паднали и дошли на Земята, от Невидимия свят изпратили един милион Ангели тук, да дойдат да им помогнат. Те, като дошли, видели човешките дъщери, които били много красиви, и взели, та се изпоженили за тях и останали на Земята. Та казва преданието: „Синовете Божии видели, че човешките дъщери са много красиви, и се задомили на Земята.“ И като дошъл Христос, дошъл да каже на Ангелите: „Вашата мисия беше да помогнете на човечеството, пък хората, като дойдат до такова съзнание, нека те да спасяват другите с тия връзки.“ Сега това са приказки от Хиляда и една нощ. Това е окултен разказ, който трябва да се разясни, за който ако се говори без разяснение, ще си съставите едно криво понятие. Ангелите са свързани с растенията, с животните, а ние сме свързани с тях. Аз ще ви кажа как сме свързани с Ангелите. Дърветата – това са деца на Ангелите. Сега ви говоря на окултен език. Пък животните – това са деца на Архангелите. Та техните деца – растенията и животните, служат на хората. Ангелите и Архангелите им казват: „Учете се тук, изучавайте човешкия живот!“ Не мислете, че растенията имат просто произхождение – един ден те ще се върнат горе при своите родители. Някои казват: „Това е едно дърво!“ Сега у вас ще влезе една отрицателна мисъл: Ангелите имат ли деца? Имат, разбира се, но деца, които не се раждат така, както се раждат хората. И този начин, по който се раждат хората, той не е един от най-сполучливите методи за раждане. „Родено от плът и родено от Дух.“ Как се ражда от Дух? Та затуй ние трябва да бъдем много внимателни към тия растения. Когато ви говоря за растенията, аз имам предвид, че те са деца на Ангелите – затуй в ябълката, в крушата и пр. има такива хубави сокове. Не чувствате ли тяхната сила? То е цяло богатство! У тях Любовта е съвършено безкористна, те се жертват. Но някой път, когато пристъпим законите, и те произнасят присъда и често някой от нас може да плати с живота си. Сега въобще вие казвате: „Господ създал растенията, дърветата за хората – да ги употребяват за градиво.“
Вие, като ученици на Окултната школа, ще се освободите от туй заблуждение. Не е тъй! Дърветата не са направени да стават греди за нашите здания. Че стават греди, то е друг въпрос. Че ние можем да заколим някои от тия млекопитаещи, то е друг въпрос, но те не са създадени за нас да ги ядем. Сега, ученици сте вие, трябва да мислите. Дойде някоя мисъл, мислете върху нея. Има и друг начин за раждане. Ако растенията и животните доброволно се жертват, то е друг въпрос, но тъй, както ние ги употребяваме, както ги насилваме, първоначално не е било така. Растенията, животните и млекопитаещите имат съвсем друго предназначение. Когато Адам е бил в Рая, какво било предназначението му, какво му било предоставено? Какво пише Библията? Нали там се казва да обработва земята и да отглежда растенията и животните? И не само това, но на всички животни да им даде имена. Никъде не е казано да ги яде. На животните Бог дал трева да ядат, а на човека дал плодове. След като излязъл из Рая, понеже станал господар, човекът престъпил Божия закон.
И тъй, ние трябва да се научим да пеем – най-важното нещо е да пеем. Но тази музика, която аз препоръчвам, тя трябва да внесе следните елементи – окултната музика внася освежаване на ума. Ако ти пееш правилно една окултна песен, умът ти ще се разведри. Ако имаш да решаваш някоя задача, правилно ще я разрешиш. Някой пита: „Как да реша задачата?“ Ще пееш и правилно ще я решиш. Като си попееш пет минути тихо, след туй вземи перото и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение, светлина и чистота в ума, тя върви в съгласие. Трябва не само да се възродиш, но и да решиш правилно задачата си. Например в музиката има и някои тонове, които са свързани с думи. Ние ги свързваме с думите, за да се развие в нас чувствителността. Пък някой път чувствителността се отразява зле върху нашата памет. Сегашните музиканти са много чувствителни. Изобщо музикантите са много честолюбиви, от много малко кипват. Вземете някой капелмайстор или някой диригент на хор – като си втренчи очите, не може да търпи грешки. А той трябва да бъде тих и спокоен. Туй е, защото идейна музика няма още. Сега няма какво да го осъждаме. Прав е, трябва да се пее хубаво. Той не може да слуша тия неверни тонове. Прав е! Та първо ние ще пеем за кого? Ние ще пеем от Любов. Ще турим за основа Любовта и ще пеем! Тогава аз например казвам: „Много ми е тъжно, не ми се пее вече.“ Някой се усеща тъжен, не му се пее. Ще пееш! Единственото нещо, което може да те излекува сега, то е пеенето – трябва да пееш! Защо да не пееш? Както ви казах тази сутрин, ние трябва да мислим, защото много скъпо костваме на Невидимия свят.
Аз един ден трябва да ви правя сметка колко коства всеки един от вас. И да не си правите илюзии – за нас се харчи такава грамадна енергия, че е срамота ние да седим още в това положение! Това не е милион, не са десет милиона, това са милиарди и милиарди лева само за едного! И при това седите и казвате: „Какво ще излезе от мен?“ Какво ли ще излезе? Как да нарека такъв един ученик, на когото баща му харчил, харчил, изпохарчил всичкото си имане? Как го кръщавате такъв син, как му казвате? Ще намерите сами тази дума.
Ще бъде, всичко ще бъде! Главното нещо е да се мине този преходен период на човечеството. Учениците се намират в малко особено състояние. Туй няма защо да ви обезсърчава. По-нататък ще дойдем до някои основни упражнения. Ще дойдем тогава да застъпим друга една област. Ще минем в геометрията и математиката.
Сега аз искам да ви кажа как растат идеите. Например аз взех един образ – „Сила жива, изворна, течуща“, и всички тия упражнения излязоха от тази картина. Принцип е тази сила – строи. После ще имаме едно упражнение за Мусала: „Един си ти, мой Мусала! Видели ли сте изгрева от Мусала? Мусала, Мусала, мой Мусала!“ За Мусала ще има едно упражнение, след него ще имаме едно друго упражнение. Само за думата Истина – цяло едно упражнение! Ще се научите да произнасяте тази дума – Истина! Заглавие и песен с една и съща дума. Ще имаме значи три упражнения: за Мусала, за Истината, В зарите на живота. После ще научим още едно упражнение – Бог е Любов. Там като дойдем, ще видим дали ще продължим. Тогава с него ще имаме дванадесет упражнения и ще завършим първия цикъл на окултните упражнения по музика. Те ще бъдат упражнения само за през свободното ви време. За музика ще давате само пет-десет минути време. Когато сте скръбни или тъжни и не можете да работите, тогава пейте, но щом можете да работите, не ви трябват песни. Нека имаме сега една тайна молитва.
Общ Окултен Клас
26.11.1922 06:00 Неделя
|
| |
ООК, ІІ година, том „Окултни лекции“, (1922–1923), София, Издателска къща „Хелиопол“, 1998
обработено в ПорталУики
|
посещения: 2110
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
