В 12. глава от Евангелието на Матея е важна думата „раждане". Като процес, раждането представя велик акт в природата, защото носи велики последствия. Раждането на човека, на мислите, на чувствата и на постъпките е свързано с известни събития. Тъй щото, раждането има смисъл, когато носи известни последствия и когато е свързано с известни събития. Вън от това, то представя обикновен процес, а ние не се занимаваме с обикновени работи. Обикновените неща са трици в живота. Следователно, дали човек ще отиде в рая или в ада, дали е бил богат или сиромах, това не е важно. Важно е той да бъде добър, умен и справедлив. Ако притежава тези качества, човек може да превърне и ада в рай.
Каква е целта на самовъзпитанието? – Да приготви човека външно и вътрешно да, създаде рай в себе си. Който е подобрил външните и вътрешните условия на своя живот, той се е освободил от ада, или, както казват, от пъкъла. Адът не е такъв, какъвто си го представят хората. Там живеят различни хора: учени и прости, професори, доктори, музиканти и др. И там се женят, раждат се деца и т. н. Ще кажете, че адът е място на вечен огън. Огънят не е лошо нищо. Огънят е играл важна роля при създаването на света. И доднес още той не е изгубил значението си. Страшно е, когато хората не знаят, как да се ползуват от огъня, и сами си създават нещастия с него. Страшно е, когато човек не знае, как да употреби храната, водата, въздуха и светлината, които природата изобилно му дава.
Като работи съзнателно върху самовъзпитанието си, човек дохожда до положение да се справя правилно с всички блага, които му се дават. Всички хора говорят за самовъзпитание, но едва сега те започват да разбират, какво всъщност е самовъзпитанието. Какво означава думата „самовъзпитание"? Тя е образувана от думите „сам и питая". Значи, човек трябва да дойде до положение, да се храни сам, да храни една мисъл, едно чувство или една своя постъпка. Човек не може правилно да се питае, ако няма обич към храната, която употребява във физическия, духовния или в умствения свят. С глагола „питая" е свързан глаголът „питам". Когато се храни, човек трябва да се запитва, каква храна да употреби и какво количество.
И тъй, ще знаете, че любовта и обичта подразбират връзка с нещата. Правилните връзки са връзки с разумни същества. В този смисъл, любовта и обичта съществуват само в разумния свят. Вън от този свят, те не се проявяват. Там действуват механически закони. Когато не са възпитани, хората живеят в неразумен свят. Не е лесно човек да се възпита. Той живее едновременно в три свята: в физическия, дето се раждат постъпките, той живее едновременно и в умствения свят, дето се раждат мислите и идеите, той живее и в духовния свят, дето се раждат чувствата. Като знае това, човек трябва да се самовъзпитава едновременно и в трите света.
Ще кажете, че ясновидството помага при самовъзпитанието. Кой човек е ясновидец? – Който вижда ясно и надалеч. Как познаваме, кой човек е ясновидец? – Като го подложим на опит, да проверим, как и колко вижда. Всеки човек трябва да бъде авторитет за себе си, сам да проверява нещата. За мене не е музикант онзи, когото хората ми препоръчват, но онзи, когото аз сам съм чул. Като чуя, как свири, аз веднага се произнасям, дали е добър музикант. Като свири, веднага ще го поставя в известна категория – на добрите или на слабите музиканти. Когато сам опитва нещата, човек има свое собствено мнение. Той не се нуждае от доказването на другите хора. Защо ясновидецът вижда нещата ясно и отдалеч? – Защото има по-голяма светлина. При голяма светлина, човек вижда нещата ясно; при малка светлина, той ги вижда слабо. При лунно осветление нещата не се виждат ясно. Обаче, като изгрее слънцето, нещата се виждат ясно. Който има голяма светлина в ума си, вижда отдалеч; който има малка светлина, вижда отблизо. Казват, че човек трябва да се е родил ясновидец. Щом имаш очи, ти можеш да бъдеш ясновидец; щом имаш уши, ти можеш да чуваш добре; щом имаш нос, ти можеш да възприемаш всички миризми. И човек, като цветята, отдалеч още разнася своята миризма – приятна или неприятна. От някой човек се отделя ухание, по-приятно от това на карамфила или на розата. Някои, обаче, миришат неприятно. От лошите хора излиза лоша, неприятна миризма. От материалиста лъха материалистическо ухание, от духовния – духовно, от интелигентния – интелигентно и те. н. Как се доказва това? – със сетивата. Развийте добре зрението, слуха, обонянието си, сами да проверите тези неща. Нещата стават ясни, когато се видят, чуят, помиришат, пипат и вкусват. Не приложите ли сетивата си, като методи при научното изследване на фактите, нищо не можете да разберете. Колкото и да говорите на слепия за светлината, колкото и да му я обяснявате, в края на краищата, той ще ви каже, че тази работа му е тъмна, не я разбира.
Мнозина отричат самовъзпитанието, като работа върху себе си, и разчитат само на онези качества и способности, които са унаследили. Те не знаят, че унаследените неща произтичат, именно, от самовъзпитанието. Това, което бащата и майката са придобили чрез самовъзпитание, те го предават на децата си. Това, което синът и дъщерята са придобили чрез самовъзпитание, те го предават на следното поколение и т. н. Хората взаимно си влияят и предават нещо от себе си. Духовният предава на окръжаващите нещо от своята духовност, ученият – от своето знание. Ако дружиш с учен човек, той ще те подтикне към придобиване на знание. Затова е казано, че с какъвто , дружиш, такъв ставаш. Някой е търговец и се стреми да стане светия. Това е невъзможно. Колкото е невъзможно търговецът да стане светия, толкова е невъзможно и светията да стане търговец. Невъзможно е светията да остави богатството си и да тръгне да пасе трева.
Време е вече животът на човека да се преобрази. Това не може да се постигне по друг начин, освен чрез самовъзпитанието. Ако не преобрази живота си, човек не може да придобие любовта. Как познавате, че някой човек се е преобразил и придобил любовта? – Като го поставите на изпитания. Докато не посеете житното зърно в земята, то остава непроявено. Как ще познаете, каква круша, ябълка или слива ще излезе от семките им, ако не ги посадите? Щом ги посадите, от тях ще израсте дърво – ябълка, круша или слива, които след време ще дадат плод и по плода им ще ги познаете. За да познаете плода, трябва да го обичате. Ето защо, при възпитанието и самовъзпитанието главна роля играят любовта и обичта. Ако не любиш и не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Любовта има отношение към мисълта, а обичта – към чувствата. Човек люби с ума си, а обича със сърцето си.
Всички хора са любили и обичали, но любовта и обичта им се понижили, те са изгубили нещо от тях. От любовта им са останали само някои мисли, а от обичта – някои чувства. Остатъците от любовта и обичта могат да се уподобят на сухите кости, останали от покойниците. Вие туряте костите в една торбичка и казвате, че това са свещените кости на вашите ближни. На всеки, който не се възпитава с обич и любов, костите му ще лежат в торбичка. За него се казва, че умрял. За всеки, който се възпитава с обич и с любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т. е. влязъл е в областта на безсмъртието. Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма. Следователно, за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта. Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта.
Един ден вървя из града и виждам на една поляна няколко момчета разиграват един паток. Те скачат, играят, а той се върти около тях. Исках да разбера, защо патокът не бяга, а се върти наоколо. Приближавам се и какво виждам? Момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и с него държи патока. Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: Колко искате за този паток? Искам да го купя от вас. – Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем. Помислих си: Много евтино го продават. Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана. Аз му предадох мисълта: Ще внимаваш, да не гълташ втори път низана царевица, да не те разиграват момчетата. Така изправих тяхната погрешка и освободих патока.
Как може човек да различава доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло са невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото. Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно. Например, като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това, парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата. Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в са мото зло, което е отрицателно. Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10–15 годишен строг тъмничен затвор. Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога и т. н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влезе в областта на доброто, дето всичко е положително.
Пазете се от онези, които дават големи обещания. Там се крие злото. В малките обещания пък се крие доброто. То казва на човека: Предпочитай сиромашията и смъртта пред богатството и охолния живот; така ще се ползуваш от благоволението на Бога. Злото казва: За предпочитане е славата, богатството, величието пред сиромашията и безславието. Защо трябва човек да прекара цял живот в беднотия и мъчение?
В миналия век, един от видните американски проповедници, Муди, често държал съживителни събрания на открито. Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент, да чуе, какво говори този празнословец–проповедник. Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа. Какво дава светът за нея? И какво дава Христос за нея? След това той започнал да изрежда, какво дава светът за една душа и какво дава Христос. Като чула, какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала: От днес аз ставам християнка.
Днес всички хора продават душите си, и всеки иска да знае, кой повече ще даде за душата му – светът, или Христос? Защо трябва да ходите с наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче? – С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен, или ако сте сиромах. Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т. н. Това струва милиарди, а той минава за сиромах. Той има душа, дух, които също струват милиарди. Трябва ли при това богатство човек да минава за беден? Трябва ли при методите, които са вложени в него за лекуване, да мисли, че е болен и не може да се излекува?
Преди години дойде при мене един богат софиянец, да ме моли да го лекувам, понеже страдал от никаква неизлечима болест. – Ако ме излекуваш, казва той, ще ти дам много пари. – Колко пари ще ми дадеш? Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10,000 лв., това не е нищо. Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче, този господин се замисли и до днес още мисли, не се явил да ми отговори. Ако намери друг лекар, освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него. Бог лекува всички болести и недъзи на хората. С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи. Тя лекува, повдига и възкресява.
Като не разбират силата на любовта, никои се запитват, защо трябва да обичат, или защо трябва да мислят за любовта. Ще мислиш за любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях. Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека. Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш. Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползуваш от съдържанието й, защото я обичаш. Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш. Изчезне ли любовта, интересът ви изчезва, а заедно с него и условията за вашето растене и повдигане.
Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията. Не е така. Растенията и плодните дървета представят енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа, тя беше на земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката и се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща. Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко, или никак. Храната за човека е една, а за животното – друга. Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен. Каквато храна да даваш на животното, добра или лоша, пак животно ще си остане. Ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: Ще ме извиниш, че не мога да използувам както трябва храната, която ми даваш.
И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползувате От техните енергии. В Божествения свят те са разумни същества, като хората, но на земята изпълняват по-долна служба. Тук те живеят колективно. На земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далеч е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползувайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи, благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата. Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор. Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка. Само онзи може да стане добър цигулар, който, освен видимата цигулка, си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като туря пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си.
Следователно, докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си, да проникне в физическото му тяло, той не може да живее добре. Вън от Бога няма добър живот. Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него. Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?" Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така, именно, мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се иска от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта. Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи.
Един от древните учители на мъдростта изпратил един свой ученик в света, да се учи. Ученикът искал в скоро време да се прослави, и затова решил да лекува болни. На слепи отварял очите, на глухи – ушите; сакати прохождали. Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал. Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им. Те си казвали: Този човек ще иска пари, задето ни излекува. За да се освободим от него, трябва да го прогоним. Ученикът се принудил да избяга и се върнал при учителя си да се оплаче, как вместо благодарност, всички му отговорили с черна неблагодарност. Коя е причината за противоречието, на което се натъкнал? Учителят го изслушал и след това му отговорил: Погрешката е в тебе. Преди да отваряш очите на слепите, ти трябваше да ги научиш да обичат светлината; преди да отваряш ушите на глухите, трябваше да ги научиш да обичат звука; преди да лекуваш краката на хората, трябваше да ги научиш да обичат движението и да знаят, как да ходят.
Трябва ли да давате светлина и знание на човек, който не се е отказал от престъпленията си? Трябва ли да просвещавате човек, който не е готов за една висока култура? Какво правят съвременните хора със своите технически изобретения? Днес аеропланите, параходите, подводниците са впрегнати повече за разрушение, отколкото за внасяне на нещо добро в културата. Това култура ли е? Днес повечето хора се стремят към големи неща, към велики постижения. Всеки иска големи къщи, дворци и палати. Защо ви са големи къщи? Някога къщите ще бъдат малки, прости, с тънки стени, като паяжина. Ако е въпрос за големи къщи, ето, земята е най-голямата къща, с голям покрив – небесният свод. Какво повече искате? Не е ли по-добре, дето седнеш, да си направиш една магнетична къща, да тежи едва сто грама. Щом станеш, ще събереш къщата си и ще я вземеш със себе си. Ако искаш две стаи, ще ги разпънеш някъде и веднага ще се подслониш. Една стая ще тежи сто грама, две стаи – двеста грама и т. н. Важно е да владееш изкуството, да си правиш магнетични стаи. Щом владееш това изкуство, можеш да даваш стаи под наем.
Като работите върху самовъзпитанието, имайте пред вид първата и главна задача, да развиете в себе си любов към Бога. Докато не развиете това чувство, всякога ще бъдете изложени на големи страдания и изпитания. Защо, като яде хляб, човек да не мисли за източника, отдето иде той? Като мисли за това, човек се свързва с онази категория слънчеви същества, които изпращат енергията си за създаване на хляба. Различни същества изпращат различни енергии от слънцето и на специфични места. Има същества на слънцето, които специално се интересуват от България. Те предвиждат за нея специален бюджет, колко жито, колко плодове да изпратят. Те определят точно, колко деца трябва да се раждат всяка година, колко хора да се оженят и колко да умрат. Същевременно те се интересуват и от начина, по който се използуват получените от тях блага. Ще кажете, че слънцето е огнено тяло и нищо повече. Освен огнено тяло, слънцето представя и съвкупност от светли, разумни същества.
Отде знаят хората, че слънцето е огнено тяло? – От учените, на които те гледат като на авторитети. Религиозните пък считат Мойсея, Буда, Мохамеда, Христа за авторитети. Като се говори за създаването на света, те казват, че Мойсей е писал по този въпрос. Според него Бог създаде света в шест дена. Богословите спорят по този въпрос – как е възможно да се създаде светът в шест дена. Едни казват, че тези шест дена са Божествени, а други, че те са по 24 ч., както нашите денонощия. В бъдеще, когато човек стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля, тогава ще има ясна представа за създаването на света. Дотогава той ще приема нещата като хипотези. Един ден, когато човек се научи да служи на ума, на сърцето и на душата ги, тогава сам ще ходи на слънцето, и сам ще проверява, как е станало създаването на света. Днес човек живее на една сравнително малка планета – земята и не може да я обгърне, а какво би било положението му, ако живееше на слънцето, което е милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Ще дойде време, когато слънцето ще бъде населено като земята и ще се огрява от друго слънце, по-голямо от него. Както мравките не могат да обхванат идеята, какво нещо е земята, на която живеят, така и ние не можем да си представим, какво нещо е слънцето и как може да се живее на него. За мравките земята е най-голямата планета в света. За тях земята е нещо Божествено. Казано е в Притчите: „Върнах се в обетованата земя; и влязох там със синовете Божии." Под „обетована земя" се разбира земята, в която нима никакъв недоимък. Като влезе там, човек се освобождава от страха и от всички мъчнотии. Обетованата земя представя благоприятните условия в живота. От какво се страхува човек? – От тъмнината. Има една тъмна зона около земята, в която витаят всички отрицателни човешки мисли, желания и постъпки. Докосне ли се до тях, човек настръхва. Когато възвишените същества минават през тази зона, те, като Мойсея, вдигат тоягата си и я разделят, отварят си свободен път. Който има знания, лесно минава тази зона; който няма знания, удавя се в нея. Мостът, който свързва тъмната зона със светлата, е много тесен, като конец. Праведният лесно минава по него. В това отношение той е акробат. Грешникът, обаче, като дойде до него, поколебае се, завие му се свят и пада в пропастта. Затова е казано, че когато заминава за другия свят, човек трябва да се откаже от всичко земно, от всичко човешко, нищо да не носи със себе си. Само така той може да мине благополучно тъмната зона. Като познавал човешката природа, Бог поставил тъмна зона за граница между този и онзи свят, да не стават никакви кражби. На земята можеш да крадеш, колкото искаш, но в обетованата земя не се позволяват никакви кражби и престъпления. Там можеш да занесеш само светлите си мисли и желания. Там всичко е безсмъртно. Дойдеш ли до своите смъртни мисли и желания, ще ги оставиш на земята.
Човек трябва да се роди изново. Това значи, да възприеме Христовата мисъл, да даде място на Божественото в себе си. Христос е Божественият принцип, който свързва всички души. Той не може да дойде втори път на земята. Защо? – Защото има опитност вече от любовта на хората. Обаче, Христос се проявява навсякъде в света. Ще Го срещнете във всяко чисто сърце, във всеки светъл ум и във всяка възвишена душа. – Възможно ли е това? – Както слънцето се отразява в хиляди огледала, така и Христос се проявява в хиляди души. Той се проявява чрез човешките мисли, чувства и постъпки. Както слънчевата светлина влиза през очите ни, така и Божествената светлина прониква човешките души.
Някои религиозни цитират стиховете, какво е казал някога Мойсей, какво са казали пророците, апостолите. Вярно е, че ние се учим от тях, но днес и те се учат от съвременните християни. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях, но и те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. Христос донесе любовта в света, но въпреки това, пострада. Така Той научи, какво представя Божията Любов. Той разбра, че в Божията Любов няма измяна, тя е вечна и безгранична. Христос упова на Бога докрай, затова възкръсна на третия ден. Ако имаше нищо, кое го Го направи велик, това е любовта Му към Бога. Той не се поколеба в нея нито за момент. Следователно, който уповава на Божията Любов, той ще възкръсне. Който не уповава на нея, ще падне в пропастта. Живейте на земята, ползувайте се от благата на живота, но не си поставяйте за цел да занесете тези блага на онзи свят. Докато дойде часът за заминаването ви на онзи свят, вие трябва да сте се отрекли от всичко земно. В онзи свят има повече и по-ценни блага от земните. Не носете със себе си неща, които гният и се развалят, но занесете своите добри, светли и възвишени мисли, чувства и постъпки и благодарете на Бога за тях. Благодарете за всичко, което ви е дал. Благодарете и за страданията, и за радостите, които сте имали на земята. Всичко ще се превърне на добро.
Да се върнем към въпроса за самовъзпитанието. За да се възпитава, човек трябва да черпи знания отвсякъде. В каквато среда и да влезете, вие ще научите нещо. Ако влезете между бедни, страдащи, ще научите едно нещо; ако влезете между здрави и весели, ще научите друго нещо; ако влезете между музиканти, учени, философи, и от тях ще придобиете нещо. Човек се учи и от радостите, и от страданията. Страданието е метод за пречистване на човешкото сърце. Както водата в природата се пречиства чрез прецеждане и изпаряване, така и страданието подлага човешкото сърце на прецеждане и изпаряване, докато го пречисти. Тъй щото, сърцето се чисти и чрез радостта, и чрез страданието. Като се радваш, ще споделяш радостта си със своя ближен. Като страдаш, ще задържаш страданието си само за себе си. Ако постъпваш така, и в двата случая печелиш. Постъпваш ли обратно, да задържаш радостта си за себе си, а да споделяш страданието и скръбта си с ближния си, и в двата случая губиш. Който не разбира този закон, търси начин да стовари страданието си на гърба на другите. Това не е право. Страданието си ще даваш на Бога, а радостта си – на своя ближен. Затова е казано в Писанието: „Възложи товара си на Господа". Само Бог е в състояние да оцени страданието на човека и да му даде заслуженото. Да споделяш скръбта си с Бога, а радостта си с хората, това подразбира, да се възпитаваш по нов начин. И тъй, докато сте на земята, ползувайте се от условията, които тя ви дава. Като отидете на небето, ще се ползувате от тамошните условия. Ако не използвате разумно земните условия, и небесните не можете да използвате. Бъдете доволни от това, което сега имате. Всички хора страдат от изобилие, а не от недоимък. Раздайте излишното, за да се облекчите. Вие сте пътници, екскурзианти на земята. Всеки носи по-тежка раница, отколкото му са силите. Снемете излишния товар от гърба си и оставете само толкова, колкото можете да носите с радост и разположение.
13. Беседа от Учителя, държана на 2 август, 10 ч. с. 1942 г. София – Изгрев.
----
Матея, 2 гл.
Съборни Беседи
02.08.1942 10:00 Неделя
|
Начало
