| Порталът към съзнателен живот |
Добри проводници 1
(Общ Окултен Клас,
24.10.1934 06:00 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
„Добрата молитва"
Ще прочета трета глава от Първо послание от Йоана.
Има едно знание, което няма резултат. Човек с години може да е какъвто и да е учен, може да има каквото и да е верую, без да е придобил нещо. Много пъти един търговец търгува десет, петнайсет, двайсет, трийсет години, и нищо не може да спечели. Губи. Един лекар може да е свършил, и освен че не е направил никому полза със своето лекуване, но е направил хиляди злини - изморил е мнозина.
Говоря за любовта. Всеки от вас си има известна теория за това, все разбирате нещо, но ако речете да я приложите, нямате успех. Сега в света съществуват известни тайни сили. Някои от тях функционират вътре в човешкия живот, а някои функционират на повърхността. Например животът функционира като една сила в организма. И това дърво, от което е направена тази черна дъска, и то още не е мъртво. (Лампите изгаснаха.)
Това електричество с голямо напрежение, което върви по повърхността, няма нужния волтаж. (Учителят прави опити с един апарат.) Като си турим двата или трите пръста върху апарата, увеличава се светлината. Сега някой може да счита, че това е фокус. Който и да е от вас може да направи този опит. (Една сестра излиза и прави същото.) Добре. Свържете се няколко души. Това са малки опити. (Един излиза и турга на главата си лампата, и тя светва.) Това е една опитна лампичка. Сега няколко души се хванете за ръцете. Законът е: сухото дърво е проводник на една сила, която по своите резултати е неразумна, но иде от един неразумен източник и се проявява пак при същества неразумни, които разбират законите. (Лампите изгасват.) Сега това са най-грубите сили вътре в природата - това електричество със силен волтаж, със силно напрежение, което върви по повърхността отгоре. Ние казваме, че човек трябва да бъде добър проводник, защото само хора, които са добри проводници, могат да живеят, да знаят. Щом стане човек лош проводник, тогава се зараждат всички страдания и нещастия. В лошите проводници функционират сили от съвсем друго естество. Когато ние говорим за добър човек, ние подразбираме един човек, който е добър проводник на живота, на добрите сили в природата.
Електричеството върви по повърхността отгоре. В старите времена, в храмовете на жреците са се употребявали тези външни средства, за да ги е страх невежите хора. Когато ние говорим за човешките мисли, чувства и постъпки, това са среди, през които тези сили могат да минат. И колкото тези сили стават по-фини, те могат да минат през човека и да образуват едно приятно състояние. Например ти имаш едно приятно чувство, това е една сила, която е минала през целия ти организъм.
Та най-първо ще се научите да бъдете добри проводници, да мислите добре. Някой казва: „Аз не мога да мисля добре." Та в какво седи мъчнотията да мислиш добре? Дойдат ти някои изкушения, които те изкушават. Ти имаш слабост към парите, но парите са проводници. Може да се прокара една друга сила тук, която може да бъде опасна. Парите са проводник на какво? В ръцете на един добър човек, те са проводник на известен род сили, а пък в ръцете на лошите хора парите са проводник на други сили, и вследствие на това стават разни престъпления. Ако един добър човек се влюби в една добра жена, то тази жена ще подбуди в него най-хубавите чувства, а пък ако един лош човек се влюби, той ще извърши престъпление. И в любовта се вършат престъпления. Хората не са добри проводници. Като се обичат двама, какво печели единият и какво печели другият? Единият трябва да бъде един род, една категория проводник, другият също. Защото има два вида проводници едновременно. Някой път трябва да станеш положителен проводник, а някой път - отрицателен. Когато си отрицателен проводник, ти възприемаш. Всеки, който приема, всеки, който яде, всеки, който проси, е отрицателен проводник, а всеки човек, който дава, е положителен проводник. Ти, като вземеш известно време като отрицателен проводник, после ще станеш положителен проводник и трябва да дадеш. Това, което си взел, е толкова много, че трябва да дадеш.
Вие не разбирате закона. Ти казваш, мъжът е глава и той трябва да заповядва. Не. Един час, една минута трябва да заповядва мъжът, и после - жената. После пак мъжът и тъй нататък. Десният крак -[...] стъпвам аз и тургам всичката си тежест на жената. Мъжът на левия крак се подчинява отзад. Следващия миг жената е отпред, а мъжът е отзад, е слуга. Единият е положителен, а другият е отрицателен. Единият носи товар, а другият почива. Казваш: „Аз трябва да се подчиня." Защо? Някой път ще заповядваш, а някой път ще се подчиниш. Няма да ходиш все с десния или левия крак напред. Това значи - няма да бъде само господар, а другият само слуга. Тогава човек само куца, няма онова свободно движение. Ако ти не си свободен да се изказваш както трябва, ти не си свободен, ти си инвалид. И ако ти не можеш да мислиш както трябва, ти си инвалид. И ако ти не можеш да чувстваш както трябва, ти си инвалид. И ако не можеш да пристъпваш както трябва, ти си инвалид.
Сега от опита виждаме, че тук в лампата функционира известна сила. Откъде иде тя? Иде отгоре, от слънцето, ние сме в съобщение с него. Това е, за който разбира. Много е слаб волтажът тук, но има много високо напрежение. Някой път аз ви казвам, че трябва да правите опити. Някой път имате особено състояние. Тогава сте набъбнали. Може да имате гняв и омраза, и тъмнота, и неверие, и какво ли не. Пазете едно правило: ако вие вземете един камък и го свържете с един конец, и държите единия край на конеца, и хвърлите камъка, той ще достигне до известно разстояние, и ако не се скъса конецът, то камъкът ще се върне към вас. Всяка мисъл, която излиза от вас, ще направи един кръг и ще се върне към вас.
Сега между вас се образува един критически дух. Например занимавате се с отрицателните страни на човешкия живот. Отрицателните страни на човешкия живот са отрицателните страни на цялото битие. Положителните страни на човешкия живот са положителните страни на цялото битие. Ако в тебе една твоя постъпка е лоша, то в дадения случай ти ставаш лош, понеже не разбираш законите, и в тебе няма резултат от тази сила, която тече. Например дадат ти пари да ги дадеш някому. Ти задържаш половината в джоба си. Престъплението е в задържането на онова, което си приел. Най-първо ти си станал отрицателен, приел си, а пък искат да те направят положителен, да даваш. Ти чувстваш, че някой човек е лош, защо? Чувстваш, че той е задържал в джоба си. Какво трябва да направиш? Ти ще дадеш вместо него. Ще го заставиш така и той да дава. Ти ще образуваш едно течение вътре в природата. Когато някой направи престъпление, ти не се спирай върху престъплението, но спри се върху доброто, което ти в даден случай можеш да направиш, защото гдето функционира злото, може да функционира и доброто. Гдето функционира доброто, може да функционира и злото. Гдето функционира любовта, може да функционира и омразата, и обратно. Омразата на човека някой път се дължи на една малка причина.
Сега вие в живота разглеждате нещата много механически и искате Господ да направи всичко за вас. Че е направил - създал ви е тялото, сърцето, мозъка и прочие. Всички тези органи, които имате, си имат свое предназначение. Вие не знаете още какво е предназначението на вашия първи пръст, на втория пръст, на третия, на малкия пръст, на цялата ръка. Вие казвате, че ръката е за да работи. Не само да работи. Онзи, който свири, казва, че предназначението на ръката е само да свири. Не само да свири, не само да копае.
Предназначението на ръката е не само да се вдигат ръцете през време на молитва, но всички тези движения ти трябва да ги изучиш. Има един закон: във всяко време ти трябва да знаеш как да подвижваш ръката си. Вие седите някой път, и не знаете какво да направите. Онзи, който се стеснява, турга ръцете си отпред, после отзад. Отзад да си тургаш ръцете не е толкова хубаво. Някой път е хубаво, но някой път не е толкова хубаво. Можеш да си хванеш главата с ръцете или можеш да им дадеш друго положение, но кое е естественото положение? Как трябва да си държиш ръцете? Вие някой път се намирате в едно скучно притеснително положение, и се молите, молите. И някой път може да дойде някаква помощ, а някой път може да не дойде. Някой път стани и направи движение с ръцете си наляво и надясно. (Учителят прави движение като при „Евера".) Направи едно движение и ще ти мине. В това движение ти ще влезеш в съприкосновение с тези сили, които действат. Например ти имаш известен религиозен възглед. Може да кажеш, че това движение не е набожно. Кои движения са набожни? Защо едно движение да е набожно, а пък това движение да не е набожно? Сега не сте дошли до това положение да свържете нещата, както една жена, която плете и знае всяка примка как да я свърже с другите примки, и така прави един шал, някоя дрешка и прочие. Или вземете един шивач, или някой обущар и прочие. Вие казвате: „Да имам сила." Силата е вътре във вас. Не че силата е вътре във вас, но вие може да станете един добър проводник, но трябва да знаете при какви условия може да станете добри проводници.
Един съвет: никога не мислете зле за добрите хора, защото лошата мисъл, когато дойде при един човек, тя е много опасна за вас вече. Ако мислите лошо за един добър човек, по-голяма опасност има за вас - защо и за какво няма какво да обяснявам. И всички нещастия в живота и в религиозните общества седят в това, в лошите мисли. България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство. И евреите за лошите си мисли за Христа, две хиляди години, и още не могат да се освободят. Това е за техните лоши мисли. Та виждате последствията в историята. Никога не мислете лошо за добрите хора, ако искате да имате Божието благословение. Вие ще кажете: „Аз не знаех." Щом мислиш лошо за един добър човек и почнеш да страдаш, измени мисълта си.
Сега у всинца ви има един стар атавизъм, едно преповторение. Вие имате едно понятие за Бога като за обикновен човек, който искате да го заставите той да върви във вашите пътища, и каквото искате, той да ви даде. Ти казваш: „Или ще ме слушаш, или няма да се моля." Но така ще дойдат всичките беди на главата ти. Ти като пратиш такава мисъл към Бога, че няма да слушаш, оттам насетне ще дойдат нещастията за тебе и за дома ти, и за децата ти. Ти мислиш много лошо за Бога. Ти казваш, че не Го познаваш, а водата, хляба, въздуха, които е създал, ти ги приемаш. Възприемаш всички блага, и против Него изпращаш лоши мисли. И ще ти дойдат големи бели. Изпращай винаги към Бога една светла мисъл. Мисли за Бога най-добро, за Христа - най-доброто, за светиите - най-доброто. Другояче, ако не мислиш така, ако мислиш дали е добър светът, или не, ще страдаш. Ти изпрати една хубава мисъл към този светия, не се питай дали той е свят, или не, и след няколко дена ще знаеш дали е той добър светия, или не. Ако му изпратиш една добра мисъл, да кажем, че тъкмо си закъсал, беден си - и на втория ден отнякъде ще пристигне нещо. Закъсал си, нямаш нищо, и като изпратиш една добра мисъл и ще тръгне работата напред. А пък като изпратиш към този светия една лоша мисъл, нищо няма да получиш.
Ние с нашите лоши мисли в сегашната култура разваляме своя живот. Понеже сте влезли в една област, в която се развива ум, и като не се разбирате, всеки си има по едно правило и гледа все на отрицателната страна на нещата, и не може да видиш добро в човека. Аз като минавам някъде между хората, има голяма мъчнотия да трансформирам техните лоши мисли. Например, като влезеш в някой дом, в някое училище или в учреждение, хората са станали отрицателни, много силни в отрицателното. Те искат благата в света да задържат за себе си. Това е невъзможно.
Та сега към практичната, научната страна. Вие казвате, че имате Дух Божи и прочее. Питай Духа какво ще ви каже. Ти казваш: „Аз разговарям с ангелите." Хубаво. Какво? Какво ще ти кажат ангелите? Ангелите с тези работи не се занимават. Даже и аз не бих се занимавал, но само да ви покажа, че някои сили имат големи последствия. Вие може да бъдете много чувствителни, толкова чувствителни, че ако аз туря само да ви докосна, от самото докосване може да ви заболи ръката. Добрият човек при всяко съприкосновение, той, като добър проводник дава веднага нещо от себе си, а пък лошият се отличава с това, че той, като ви пипне, ще изтегли нещо от вас. Отрицателният проводник взема, положителният дава.
Та казвам, големите неприятности, които имате, някой път се дължат на това, че вие не мислите и не чувствате правилно. Например някой път вие седите под палатката - нямате къща - и казвате: „А еди-кой си има къща." Питам сега, ако ти имаш една къща, ще бъдеш ли по-добър? Ако ще бъдеш по-добър, тази къща е на мястото си за тебе, но ако няма да бъдеш по-добър, то без къща ще бъде по-добре за тебе. Ще се научиш да се радваш на къщите на другите хора, защото, ако брат ти има къща и ако ти го обичаш и той те обича, той ще ти помогне да имаш къща. Най-после, ако вие обичате Бога, той няма да ви остави без къща.
Вие казвате, че нямате къща. Всички имате къща. Вашите тела не са ли къщи? Вие сега искате друг род къщи. Сега във вас има известни стари възгледи, с които трябва да се справите.
Кажете ми, кое е онова, което ви спъва, кое е онова, което спъва сегашните хора? Техният критически ум. И някой път говорът ни, пеенето ни зависи от нашето разположение. Ти за да пееш добре, зависи от твоето разположение. Ако добре си разположен, добре ще пееш. Ако не си добре разположен, няма да пееш добре. Ти можеш да кажеш, че си много учен. Не си много учен. Можеш да кажеш, че си много прост. Не си много прост. Можеш да кажеш, че си невежа. Коя дума е по-силна, „невежа", „прост" или „много учен"? Защото думите имат своята възможност. Българският език има една възможност, българският език има една дума, която аз и досега не мога да намеря. Няма да ви кажа.
Някои искат да пеят хубаво. Има цяла една теория за музиката, и какви ли не школи няма. Който иска да се упражнява, може да се упражнява с буквата „а". Тя е творческа гласна, тя сама не създава, но е един творчески принцип. И ако ти не знаеш как да пееш „а", не можеш лесно да напреднеш в музиката. (Учителят изпя гласната „а" най-първо ниско, а после високо.) Така не се пее. Как трябва да го изпееш? При пеенето ще дадеш нещо от себе си. (Учителят изпя „а" свободно и продължително.) Следващата гласна буква е „о". Ако знаеш как да пееш „о", „о"-то ще ти даде условия за растене. Трябва да се изучи цялата физиология на дишането. Ще използваш въздуха, когато пееш. След това ще дойде онова, което расте - трябва да се размножава. Ще пееш разумно. Трябва да знаеш как да проектираш гласа си в гърлото. Тогава ще дойде до „и". „И" излиза отстрани на гърдите, отстрани на дробовете. Гласът отгоре трябва да излезе. При „и" ще има едно малко пречупване в гласа. Ще има направление надолу - влизаме в една гъста материя. В египетската азбука, от гдето е взет този знак, той показва наклонността, по която отива творческият принцип. „И" с точка показва от где идат енергиите. Тук има известна потънкост, в която ако се впуснем, ще се отдалечим от въпроса.
Вие седите и се занимавате с несретите в живота. Вие казвате: „Млад бях, но остарях." Почвате да мислите за външната страна на живота си, гледате се в огледалото и си мислите. Сега можеш да туриш име [...] в действие, за да можеш да промениш лицето си. Отвън сте застарели. Сега трябва да знаеш как да хванеш тази музика. Как ще я хвалиш? Трябва да разбираш закона на мислите, съчетанието на мислите. Щом дойде един човек, то трябва да разбираш онези сили, които можеш да възприемеш и по кой начин. Ти трябва да туриш един филтър. И затова мъжете трябва да търсят всякога умни жени. Един мъж, който намери глупава жена, той е изложен на големи страдания и несрета в живота. Мъжът трябва да тури умна жена на мястото, а пък глупавите жени да отидат да орат и да копаят. И после, една жена трябва да търси най-добрия мъж, и ако жената намери някой мъж с глупаво сърце, тя ще бъде най-нещастна. Мъжът представлява доброто сърце, хубавото.
Жената трябва да търси най-добрите мъже, и всеки мъж трябва да държи в мисълта си, че трябва да бъде добър. А пък жената трябва да държи в мисълта си: „Аз трябва да бъда умна." Мъжът ще пее, за да постигне доброто в себе си, ако иска да стане певец. А пък жената ще пее, за да стане умна. Защото, ако не знаете да пеете, не можете да се развивате правилно. Пеенето ще бъде един проводник за развитието на ума и на сърцето. Жената ще пее, за да се развие умът й, а има много жени, като свирят на пиано, стават неврастеници. Жената иска да има добро сърце. Няма какво жената да иска да има добро сърце. Нейното сърце е кално. Бедният не може да стане богат. Тя трябва да разчита на своя добър ум. И умният е, който може да помогне на сърцето. Такъв е законът. А пък при мъжа сърцето е, което ще помогне на ума.
Аз ви казвам един нов начин за самовъзпитание. Вие имате старите пътища. И те са добри. Не ви казвам, че това, което знаете, да го изхвърлите. При старите методи, при старите начини определете един час или половин час за самовъзпитание по новите методи. Защото любовта не може да стане добра, докато не стане умна. Нейното сърце не може да се поправи, докато тя не стане умна. И мъжът докато не тури доброто в сърцето си, той не може да постигне нищо. Жената няма да постигне своите желания, а пък мъжът няма да постигне това, което мисли. Всички мъже искат да бъдат почитани, а пък мъжът няма да постигне това, което мисли. Жената, като се влюби в някого, тя се увлича. Тя ще се реши, ще се заглади и право е, и така трябва да бъде. Ако тя ходи неглиже, тя е изгубила любовта, нейният ум не работи. Онзи, който люби, всичко в него трябва да бъде изправно. Мъжът не се е научил да обича и затова жената го учи да обича. И Писанието казва: „Вие, мъже, обичайте жените си." Мъжът е длъжен да обича жената. Жената е длъжна да почита мъжа си.
„Ние, които не сме женени?" Че има ли някой от вас, който да не е женен? Прави са, които сте се женили във всичките побуждения, и казвате, че не сте женени. Кой от вас няма понятие за женитбата? Че от где ви е пръкнала мисълта да се жените? Женили сте се много пъти. Ти казваш: „Искам да се женя пак." Гледай, като се ожениш, да се ожениш на свят, та иначе да се не разжениш. Женитбата в научен смисъл на думата съществува при това: две същества с две разнородни естества от високо напрежение, от които едното дава на другото, и от високо напрежение, което взема, ще се съберат и тогава ще протече Божественият живот. Бог не може да се прояви, ако ние не искаме да проявим Неговата любов, да станем Негови проводници.
Сега във всяко едно общество има известни препятствия. Тия препятствия сами не могат да се премахнат. Ти казваш: „Трябва да бъда добър." Престанете да говорите тия думи „трябва да бъда добър". Думата „трябва" да е научно разбрана дума.
В буквата „Р" имаме юмрука. Това е змията, която си е свила главата и гледа да те ухапе. Хубаво е да свиваш ръката си в юмрук, когато се намериш в едно отрицателно състояние, но когато искаш да се тонираш, ти трябва да отвориш дланта си навън - към хубавото, към небето, и в сърцето си да възприемаш, но да не показваш това пред хората. Вие сега, за да направите упражненията, излизате пред хората да ви гледат. Когато правиш известен опит, не трябва да привличаш вниманието на другите хора, понеже, като привличаш вниманието на другите хора, те ще те спънат. И като направиш опита, тогава да знаят те.
Една сестра дойде при мене и ми казва: „Учителю, тук учим Евангелието, да се запознаем с Христа и Бога. Към тебе се държа", ми казва тя. Тя ми казва: „Аз чувствам, че при Христа не мога да отида, но се държа за тебе." Не е така лесна работата. Аз казвам: „При Христа трябва да отидеш." Трябва да се отиде при Христа. За да отидеш, трябва да стане някой проводник за вас. И при Бога за да отидеш, между Бога и нас трябва да има среда. Не трябва да се обезсърчаваме. Трябва да изучавате живите среди. Вие казвате някой път: „Той ли ще ме учи?" Не е въпрос за учението. Ако остане аз да ви уча, то вие ще си останете невежи през целия живот. Аз съм за вас само едно условие за онова, което Бог е вложил във вас от начало на битието. Има нещо вложено във вас. Аз съм само едно условие, за да израсне хубаво, което Бог е вложил във вас. И като израсне то, аз ще зная, че съм работил, понеже съм извикал Божественото във вас. Ако пък не извикам Божественото във вас да се прояви, значи аз зная, че не съм постъпил както трябва. Не е въпрос да вярвате в мен. То е друго. То ще дойде от само себе си. Най-първо доброто, което е вложено във вас, то да израсне. И всеки ден вие ще ми благодарите за условията, които съм ви направил. А другото, то е второстепенна работа. И всинца гледайте във всеки един от вас да събудите нещо добро. На някого вие казвате: „Вие сте голям грешник." Не, ще му кажеш: „Има нещо хубаво във вас." Събудете го. На някой стар ще кажете: „Ти мислиш, че си остарял, но има нещо хубаво във вас." И гледайте да го събудите. И на старини ще се подмладите. Някой казва: „Остарял съм." Ще се подмладиш. Друг казва: „Умря жена ми." Ще му кажеш: „Не е умряла, тя е жива. Заминала е на гости. Също и син ти не е умрял. Тя ще се върне." „Кога?" „Наскоро ще се върне, но кога? Наскоро ще се върне." Ще попитате какво правят на онзи свят. Ще им кажеш: „Учат се сега."
Сега не искам да ви говоря за неща, за които нямате опитност. Някой ще каже: „Защо ние не ги виждаме заминалите, къде са те?" Ако турим тази лампа на дъската, тази лампа е специфична да схваща високите напрежения и ако туриш обикновена крушка, няма да имате тези резултати. Значи, за да схващате тези сили, трябва да имате специален мозък. С обикновен мозък не може. Вие ще кажете: „Ние не сме учени хора."
Има една наука, която трябва да опитате. Аз ви давам една задача. Заемете се с целия клас за една задача, която трае един месец - в десет души тук в класа да намерите нещо много добро. В десет души да намерите нещо хубаво, че сами да сте благодарни. За една седмица намерете доброто, което е във вас. „Ама да видим дали ще има някакъв резултат." Оставете това настрани. Да видим след един месец какъв резултат ще има. Оставете настрана за един месец критиката. Ти казваш: „Нямам сега време." Не гледайте злото, а търсете само доброто. За един месец станете слепи какво лошо става около вас, не го гледайте. Някой ще каже: „Много е един месец." Ако е много, да го смаля. Усещам, че един месец е много, чувствам, че е много. Давам ви задачата за десет дена, защото за един месец ще се пукнете.
Бог е Същество, Което изисква ние да се учим, и Нему Му е приятно, когато ние разбираме Неговите пътища. Ние сме заобиколени с такива богатства, които трябва да разработваме, а ние очакваме този учен да ни каже нещо ново, онзи учен. Толкова работи са открити сега, че вие очаквате все нещо ново. На това, което е открито, трябва да се проучи дълбоката му страна. Първото правило е: никога не изпращай лоша мисъл към един добър човек, защото тези мисли ще се върнат при вас, ако ги изпратите. И ако някой е болен от вас, почнете да му изпращате най-добрите мисли, и той ще оздравее. Мислете добро за другите, защото болестите в света са едно възпитателно средство.
Сега аз не искам да изхвърлям много важни мисли, но каквито възгледи да имате, какъвто сте, вие ще си останете пак такива. Вашето естество не може да се измени, и аз не искам да се измени естеството ви, и всеки един от вас именно трябва да си остане такъв. Но да работи и да се развива. Всеки един от вас е един лист, който е необходим. И вие не съжалявайте, че не сте като Драган, като Петко, Стоян и прочие. Вие се радвайте на този живот, на това, което сега имате. Не да бъдете постоянно такива. Тази форма, която имате сега, няма да бъде постоянна форма. Вие имате една форма, която е временна за петдесет, шейсет, сто години. В следващия цикъл на вашия живот вие ще вземете друга форма. Вие, като погледнете някой, ще видите, че някой е по-напреднал от вас. Вие се радвайте на това и ако не е по-напреднал, пак се радвайте на това. Всеки да се радва на това, което е. Някой е малък, да се радва, че е малък. Някой е израснал, да се радва, че е израснал. Ако сте остарели, значи поумнели сте. Старите хора са капиталисти. Те са най-богати. Старият човек е скържав.*[диал. - стиснат, свидлив, скръндза] Старите хора са много скържави. Те трябва да се освободят от скържавостта. А пък младите нямат нищо още, но младите имат много големи изпитания. И то седи в следното. Да кажем, че двама млади, тъкмо са тръгнали по пътя Христов, и между тях влезе една сестра с един невъзпитан ум и ги прави дар-перушина**.[разг. - на пух и прах] Или обратното, тръгнали са сестрите като гургулички, и влезне между тях един брат с един калпав ум и ги прави дар-перушина. Между двама млади като влезе една сестра, всеки ще иска да я има и приятелството ще изчезне. Това не е по Бога вече. Те са претърпели едно фиаско в своята любов.
Но тази хубава мома трябва да й станеш слуга или трябва да бягаш от нея, а на този хубавия момък трябва да му станеш слуга или да бягаш от него. Едно от двете. Аз тургам тука нещата само отчасти, това не е вярно абсолютно. Има някои хора, които са надраснали над тях, но има голяма част от човечеството, за която ще дойде този изпит. Има и ред други работи, с които човек трябва да се справи. Та първото нещо сега е: старайте се да бъдете добри проводници.
Изпейте сега песента „Аз ще ходя в пътя, който води към любовта". Ще бъде много пресилено да искам да пеете, понеже не знаете правилата. Как ще изпеете „ще", по-високо или по-ниско от „аз"? (Учителят изпя тази песен с една нова мелодия.)
Ще бъдете като малките деца. Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие, значи не може да станете добри проводници, не може да приемете Божието благословение и Неговите блага. Не мислете за старостта, защото в небето има само двайсет и четири старци, а пък на земята има само двайсет и четири млади. Така че ако кажете, че сте млади на земята - има само двайсет и четири души млади, а другите все са стари. Земята е пълна само със стари хора, а небето е пълно само с млади хора. Затова старите хора сега умират и отиват горе да се подмладят, а пък младите идат долу, за да остареят. Понеже сте стари всинца, трябва да се подмладите. Животът седи в това, не мислете, че трябва да остареете, но идеал трябва да бъде във вас да се подмладите. Като деца трябва да станете, да влезете в новите условия. Вие казвате, че нищо не сте направили. Че отсега нататък ще правите. Отсега нататък идват добрите дни. Най-добрите работи Господ ги е запазил за после. Хубавото вино го имат за после. Като се понапият хората, тогава ще им се даде. (Учителят изпя с всички ни няколко пъти горната песен.)
Вие казвате, че Бог не сте Го видели. Прави сте, че не сте Го видели, но Неговите дела не виждате ли? Колкото и да е малка любовта ви, колкото и да е мъжделива, развивайте я, защото от любовта ви ще зависи и придобиването на знанието, на мъдростта. Защото любовта е добър проводник на мъдростта, на знанието. Те само чрез любовта могат да дойдат. Ако ние растем само в любовта, без да придобием мъдростта, знанието, то любовта е безплодна. Но ако придобием мъдростта и знанието, то плод е завързала. Пък истината е узрелият плод, който можем да вкусим. Любовта е семка, мъдростта и истината са поникналото растение, което е завързало плод, и плодът е узрял. Истината е узрелият плод. Истината, това са всички хубави узрели добродетели, с които душата ни трябва да се храни. Така трябва да бъде вашата мисъл и тази мисъл ще ви освежи. Ние трябва да бъдем дълбока вода и като гледат хората, да мислят, че сме много прости хора, много простаци, но като ни бутнат, да видят, че ние сме прости, а да не сме прости. А не да мислите, че знаем, а да сме прости.
Това, което знаете, е само предверието, за да влезете в Божественото училище, в забавачницата на Божественото училище. Вие трябва да свършите всичките училища на земята, за да влезете в забавачницата на Божественото училище, и който се намира там, в забавачницата, с него не могат да се мерят и най-учените хора на земята. Ти да обичаш душата на детето и да знаеш какви заложби седят в него, в неговия ум и сърце, това е знание. Някой казва: „С деца ли ще се занимаваме?" Според мен човек, който не знае, той спи, и затова не знае, и щом се събуди, той вече знае. И ако някой от вас е невежа, станете и си направете леглото, и ще знаете всичко. А докато сте под юргана, нищо няма да знаете. А пък който мисли, че не знае, той спи. Някой казва, че не може да обича. Защо не може да обича? Защото спи под юргана. Някой казва: „Като стана." Който не е станал, под юргана е. Не е лошо. Оставете го да спи, не го събуждайте, не го разтърсвайте, освен като видите, че зданието гори. Теглете го за краката. Но като не гори зданието, оставете го да спи, да си почива.
Аз съм ви говорил за любовта, за най-хубавата любов. Досега аз съм ви говорил за безопасната любов. Вие сте много учени, вие сте от мен по-учени. Вие трябва да се запознаете с безопасната любов, а пък вие сте запознати с опасната любов, с която много мъчно може да се справите вие. Много голям кон е тя, като тръгне, тя влачи любовта, за която вие сте се хванали за някого. Не мисли от сутрин до вечер само за себе си. Тя има право - че тя е вече една възрастна мома на двайсет и една година и се готви да се жени, а пък ти искаш да я занимаваш с глупави работи. Тя казва: „С твоите глупости аз не искам да се занимавам." Вие само плачете подир нея и тя ви изхвърля от вратата навън. Вие влезете вътре и се представяте, но тя пак ви изхвърля. Вие влизате, излизате, и най-после казвате: „Не си струва човек да обича." Като влезете, ще кажете на тази любов: „Мога ли да ви услужа с нещо си?" Няма да й представяте вашите интереси, вие какво искате, а ще работите за нейните интереси. Вие сега в тази форма, каквото и да ви кажа, вие може да имате една изопачена мисъл.
Представете си, че вие сте една водна капка, живеете в една водна капка. Водната капка как ще се обича? Ще се слеете в една капка. Искате да се отделите вече. Има ли нещо лошо в това? Че ако едната капка има известна утайка от кал, а другата капка е бистра, то те, като се слеят, какво стават? Разделят се - половина чиста и нечиста вода. Калта, и тя наполовина кална и чиста става. И чистата половина кална и чиста става. Споделят се. И ако двете са били чисти, споделят своята чистота. Ако и двете са били нечисти, пак си споделят. Любовта е сила, която споделя с всички окръжаващи.
Вие мислите върху любовта, която сте учили, а пък тази любов, която сега учите, тя е за да създадете здравето у вас. Непременно в тази любов трябва да носите в ума си всякога чиста мисъл и каквото и да ви се случи, кажете: „За добро е това." И Господ не може да извърши нищо лошо. Случи ви се нещо, което ви е неприятно, кажете: „За добро е." Като кажем, че е за добро, то тази мисъл ще се върне и ако казваш постоянно така, ти пращаш тази мисъл и лошото ще се превърне. Писанието казва, че всички, които любят Бога, каквото им се случва в живота, ще се превърне на добро.
Разправя ми един приятел - той иска да търгува с грозде - че едва му се покриват разноските, и казва: „Щях да загазя. Печалба няма, но търговията ми с гроздето стана причина да добия друго едно благо, и ако не беше търговията ми с гроздето, не щях да придобия последното благо."
Може би ще изгубите с гроздето, но ще добиете едно благо. Вие може да изгубите нещо в живота, но ще добиете една опитност. Писанието казва: „Да любим братята си." Ако вие кажете на някого „брат", и не го обичате, то не вършите волята Божия. А ако го обичате, то вършите волята Божия и може да разчитате навсякъде. И тогава дарбите, които имате, ще ги развиете - и ще пеете, и ще пишете, и ще рисувате и прочее. Каквито добри имате, ще ги развиете.
Отделяйте всеки ден по петнайсет минути най-малко за пеене. Скръбен си, изпей: „Това е за добро, за добро, за добро, за добро." Пак продължавайте: „Тъжен съм още, но няма какво да се прави, за добро е, за добро, за добро." И така става. Попей си малко в себе си.
„Отче наш"
Пета лекция на Общия окултен клас
24 октомври 1934 г, сряда, 5 часа
София - Изгрев
Общ Окултен Клас
24.10.1934 06:00 Сряда,
София
|
| |
Из том „Ако говоря”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 11.05.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 4245
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
