ХХV лекция на общия окултен клас,
6.ХII.1944 г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София
Добрата молитва.
„Мога да постигна“.
Коя е най-малката работа в света, която всеки може да свърши? Коя е най-лесната работа, дето и царете не се отказват от нея? – Яденето. Той и цар да е, ще поработи.
Съвременните плочи заместиха хората, не се уморяват, цял ден кряскат. Действителен певец ако е, не може да го направи. Един певец да го накараш цял ден да пее, ще се умори. Една плоча може целия ден да пее. Да благодарим, че плочите ни заместиха в тази работа. Някои може да коригираме пението на плочите. Един плод зреещ при една плоча, е мършав, той няма сочност в себе си, няма мекота, сладчина. Може да се направи опит. Една майка, която зачне едно дете, да ѝ свирят с плочи и друга майка сама да си пее, или да ѝ свирят с плочи и друга майка сама да си пее или да ѝ пеят на нея, да видим каква ще бъде разликата.
Все-таки най-добрата работа, която свършва в света, е слънцето. Всеки ден иде, то не се отказва. Ако слънцето се откаже, други да дойдат да го заместят, не зная какво щеше да стане. Работата, която ние свършваме, никой не може да я свърши. Казвате: Друг да свърши работата. – Крива мисъл. Има нещо в света, което никой не може да свърши за тебе освен ти сам. То е цената ти. Ако ти се откажеш от това, ти се отказваш от всичките твои права. В песента вие казвате „Мога да постигна“ – да постигнеш онова, което ти (е) дадено като слънцето. Ако един ден се откажеш, работата отиде. Много пъти ние се отказваме от живота. Не искаме някой път да живеем, казваме: Дотегна ни да живеем. Че на някой певец дотегнало пеенето. Всички онези, които не знаят да пеят, на тях ще дотегне. Първото нещо щом ви дотегне в живота, трябва да знаете, че има нещо, което куца.
Сега вие задавали ли сте си въпроса – вие най-високите въпроси сте разрешавали. Всеки един от вас като дошъл на земята, се е готвил за цар и царица. Първото нещо е било това. Като сте влезли, намерили сте този пост зает, тогава втори, трети, четвърти, намерили сте последния, който сте взели. Има един анекдот: Като отишли източните народи да искат нещо от Господа, най-хубавите работи ги е дал. Турците като видели, че хубавите работи били завзети, казали: Ама че мурафет! – Мурафетът за вас, казал Господ. – Дошли българите и търсили хубавите работи, искали мурафета и той взет, и българите казват: Ама че работа! – Хайде работата за вас. Дошли циганите най-после, търсили първите блага взети, търсили мурафета, търсили работата и тя взета, и казват: Ама маскърлък. – Хайде казва, маскърлъкът за вас. Ние сме смешни, когато сами определяме своята карма. Сега във всяко едно изяснение има нещо вярно и нещо неточно. От това, което ви приведох, 75% не е така, 25% е, което е вярно.
Запример някои от вас ви хване ревматизъм. Седите и викате лекар. Пей му. Пей му тази песен „Мога да постигна що желая“. Ти пееш, но болестите ги е страх от пеенето. Те си носят памук, турят си в ушите, когато им пееш. Трябва да ги изненадаш, да си извадят памука от ушите. Докато памукът стои, болестта работи. Пропуснали сме в живота много неща. Ние сме се занимавали с най-важните работи, досега сме се занимавали с неща, с които нямаше нужда да се занимаваме. Сега ми иде на ум онзи анекдот: Когато Господ създал света, видял, че съвременното магаре ще бъде нещастно, затова го направил малко животно като заяка, да няма големи нещастия. Като се видяло магарето като зайче, казва: Господи, няма да имам никакво почитание и уважение, всеки ще ме гони. Направи ми голям ръст, малко гласовито, да ме почитат хората. Като съм голямо като зарева ще ме почитат хората. Казва: Да бъде според желанието ти. Първото магаре, което приело този голям ръст, като заревало, обърнало внимание. Писали във вестниците за магарето. Явил се кандидат един градинар, хванал магарето да му пази градината. Пуснал градинарят магарето и то започнало да гони птиците из градината. Изпотъпкало всичко, каквото имало да ги гони целия ден. Дал градинарят първия урок на магарето, че не трябва така да ходи.
Та казвам три неща има, на които трябва да обръщате внимание: ако желаете, желаете да имате един светъл ум, да бъде носител на светлина. Пожелаете да имате едно сърдце, да има тази топлина, в която всичко расте. Под думата добро сърдце разбирам всичките важни блага да могат да растат в един такъв свят. После в един свят, дето царува човешкият ум, топлината и светлината, там нещата са възможни, такъв един всичко може да постигне. Онова, което вършим, има последствия, някои неща са много практични. Мене ми разправяха един анекдот за един адвокат. Имал един клиент дължал доста голяма сума. Адвокатът го научил какво да говори. Отива при съдията и онзи човек казва, имаш да ми дължиш – ама, че го каза. Казва му, ами ти кога ще ми платиш – ама, че го каза. Съдията му казва кога ще платиш – ама, че го каза. Той пак повтаря имаш да даваш – ама, че го каза, господин съдия. Съдията дал нареждане да го освободят и адвокатът спечелил делото. Адвокатът му казал: Сега спечели делото, какво ще ми платиш? Ама, че го каза. Туй, което ние научаваме хората, те ще ни го кажат. Адвокатът научил този как да изклинчи от закона и този спечелва делото, и после, когато дойде ред да плати на него и на него му отговаря по същия начин.
Сега ни трябва новите работи. Наместо да започваме новите работи, ние остаряваме и сме неразположени. Като млади на 15–20 години криво ляво пеехте, сега някои станахте на 45 години, срам ви е да пеете. На 45 години не смеете да се покажете. Може да ви направят упрек, че не може да пеете. Има ли в света някое същество, което да се срамува (от) яденето? Може ли да покажете едно същество, което да се срамува от яденето. И най-малката пчела да повикате, ще вземе да яде. Като я повикаш, няма да ѝ кажеш как да яде, но тя казва: Аз да ти покажа как трябва да ядеш. Съвременните автори, когато създават един роман, той си избира сюжета, героите, избира характерите, напише един роман. Ако се направи една драма от този роман, трябва да се играе тъй, както авторът е писал. Запример в един роман винаги ще турят, че героинята ще припадне. Припадането на героинята авторите го турят, че има голяма чувствителност. Дето припадат хората, не минават вече. По кой път трябва да минеш? В пътя на постижението вие смятате, че всичко е постижимо. Пътят на постижението, както ние го схващаме, не е правилен. Пътят на постижението е най-богатият път, дето никога не осиромашавате от възможности. В този път ти никога не може да кажеш, че еди-какво си няма. Всичко, което търсиш, ще го намериш. Само трябва да дадеш цената. В човешкия живот нещата не всякога се постигат. За всяко нещо има специфично време, което е определено. Не трябва да изпущаме времето, което е дадено. Вземете съвременните поети пишат. Колко хора има в света, които се интересуват от поезия? Може да му говорите поетически. Някои хора са реалисти. Един човек, който е реалист, ще направи баница с много хубаво брашно, ще тури сиренце, реалистично. Някой ще я направи много идеалистично, едва малко ще има. Ти казваш: Имам идеален живот. Съвременният идеален живот е много беден живот. Да кажем: Ти имаш идеята за някоя хубава картина нарисувана. Тази картина в живота още не си срещал никъде. Красивите неща едни други се допълват. Там, дето има допълване между частите в един образ или в едно движение, ние го наричаме реалистично идеалистичен Божествен живот. Под думата идеално в моя ум е когато лицето е гъвкаво, пластично или в моя ум седи, че има повече светлина. Когато се говори за съдържанието, се разбира има повече топлина, или съдържанието има повече хранителни частици. Една храна, която е пълна, силна може да живеем по-дълго време с нея. Има храни, които не са хранителни.
Най-първо заблуждение ние го внасяме в света. Майката роди едно дете и започне да го възпитава. Докато тя го възпитава, тя го разваля. Никога не възпитавайте един човек. Оставете го да се прояви такъв, какъвто Господ го създал. Ти като го направиш такъв, какъвто ти искаш, сам няма да бъдеш доволен. Сега всички сте недоволни едни от други. Бъдете доволни, че сте такива, каквито сте. Казва: Еди-кой си брат не постъпва добре. Че точно тъй трябваше да постъпи. Как трябва да постъпи? Допуснете, ти си брат и на другия брат си дал едни гащи. Тия гащи са големи заради него. Какво нещастие има, че тия гащи са големи. От големите гащи стават малки. Хванете добър майстор, ще ги поправи, ще стане нещо много хубав. Като се направят за малкото дете едни хубави гащи, ще оставиш и започваш да критикуваш, че му дал големи гащи. Ако му даде малки гащи, пак ще критикуваш.
Ако един брат те остави настойник в живота си да изплащаш неговите дългове, а друг те остави да се ползуваш от неговите блага, кое е по-хубаво, от благата ли да се ползуваш или от недоимъка? Има в живота такива условия. Ако те поканят на първо място, ти не трябва да ядеш пръв. Защото ако ядеш пръв, ще те претрепят. Приготвено е за големи хора, те първи трябва да ядат. Ти трябва да си знаеш мястото. Няма да направите погрешката на един англичанин – дават пример за лакомия. Един господин влязъл в един приют, дето било приготвено ядене за 20 деца, доста големи по на 20 години. Той изял всичкото ядене, което било приготвено за тях, опапал го. Децата остават гладни. Приготвили за 25 души здрави хора угощение, той как влязъл в стаята и опапал всичкото ядене за 25 души. Те са изключителни случаи, то е лакомия. Такива слабости имат хората. Някой иска да стане велик човек, философ, да пишат заради него, поет да стане, какво ли не. От тия големите неща нищо не остава в края на краищата. Кой е доволен от красивите моми? Нито един момък не е доволен. Всеки разправя само страданието от красивите моми. Красивата мома и тя страда от красивите момци. Красотата в един свят, както ние живеем, не е на мястото си. Допуснете, че някой вземе един лотариен билет, пада му се един милион. Вие считате, че е щастие за вас, ако ви се падне един милион. Какво ще направите с милиона? За благотворителност колко ще дадете от милиона? За автомобил ще има, за апартамент ще има, за аероплан, за украшения, за музика, за широки работи. Аз съм видял, че всички човешки проекти са останали недовършени. Хората не са използували благата, които Бог е определил. Ние не сме използували Божиите блага. Туй великото в света ние сме го оставили. Ние се занимаваме с детински работи.
Оставете тия работи. Намираме едно противоречие, как ни е станало, не може да го обясним. Представете си, че една съвременна мома има да избира между един красив и един грозен момък. Според вас за кого трябва да се ожени според сегашния порядък на нещата? Допуснете най-първо една сестра е много уважавана, после казва: Не ме уважават. Коя е причината, че не я уважават. Уважават я, че е млада, готова е да услужи на всички. Сега станала малко установена в характера, казва: Вече установен характер имам. После казвате: Той е много положителен човек. В какво седи положителността. Положителността на водата седи, че не е положителна, тази гъвкавост в нея, дето мине, тя има особен начин, няма правила. Казва: Вече уважение няма. То е тъй уважение няма от външна страна, а от ваша страна? Ние се самозаблуждаваме. Ако дойде един художник, като те нарисува карикатурно, ти ще се заблудиш. Ако следваш неговия път, ще ти внуши. Той може да те нарисува, както не си. Казваш: Как са ме нарисували! Никога не възприемай, както те рисуват. Тъй както не те рисуват, туй приеми. Разправял съм онзи анекдот за онзи американски милионер, на който бил осакатен носът, направил си изкуствен нос. Отишъл в Италия, намерил един велик художник да го рисува. Рисувал го, рисувал го, не може да му направи носа. Милионерът като го постави, бутне го. Онзи гледа, наблюдава, рисува го ден, два, три и казва: Господине, за пръв път срещам такъв случай, не може да нарисувам носа. Казва: Там е белята. Най-голямата бела ми е там. Ние си създаваме един изкуствен характер, който е неустойчив, няма никаква разумност в него. Или другояче казано: Ние се намираме някой път много близо до самите предмети. Във физическия свят сме в една област, не сме на фокус. Във физическия свят не виждаме нещата, както са. Има илюзия. Извън фокуса сме. Всичките неща са нереални. Разправя ми един поет сънувал, писал много хубави работи поетически. Гледа една вечер, сънува няколко мишки влезли при неговите писани неща, гризат поезията. Гледа го на сън, не може да каже нищо мишките да не правят. Не разваляйте това, което сте писали. Тия мишки развалят поезията, той ги гледа, не може да дойде на себе си. Ние, съвременните хора, виждаме всичко се руши, тия мишки ни рушат, не може да си помогнеш. Чувствителността в нас е развита, ние се намираме в съприкосновение. Срещаш един човек. Срещаш един човек, дава си мнението. Хванал си някой път, не харесва пътя. Направил си градина, посадил си дървета, неговият план не съответствува на твоя, намира се в дисонанс. Срещаме се, казва: В какво вярваш? Мене са ме питали какво мисля за Христа. Нищо не може да мисля. То е Негова работа. Какво мисля за Христа. Когато ме нахранят добре, какво ще мисля, че са ми направили добро. Щом не са ме нахранили, както трябва, тогава де е погрешката. Няма да изпадаме в онова противоречие, в което изпаднал един българин. Той набрал едни много хубави череши, избрал най-хубавите, донесъл ги на царя. По път бръквал и опитвал черешите, най-после останала само една череша. Отива при царя и той го пита как се яде това. Българинът му показал и му казал, че идната година ще му донесе и той да ги опита, сега останала само една да му покаже.
Сега искаме да оправим миналото. Много мъчно се изправя. Да прочетем 175 страница от „Царския път на душата“, да видим може ли да изправи миналото. (Един брат прочете страницата).
Бог е единственото същество, което може да помогне в постижението, което искаш. Той разбира работите най-добре. Ще ти покаже най-добрия път, по който може да стигнеш. В живота Любовта, голямата Любов никой не я постига. Любовта изисква най-малките постижения. Ще потърсим най-малката Любов в света. Аз съм нарекъл малката Любов идеална, Божествена. Правили сме опити. Някой брат пита каква е Божествената Любов. Ти обичаш някого и само зърнеш шапката му някъде и целия ден си весел. Нито лицето си видял, само шапката си видял и си весел. То е Божественото. При духовната Любов ти ще видиш лицето му. После ще се роди желание за физическа любов да се хванете, да се ръкувате. Щом дойде физическата любов, ще се развали работата. Хванеш ръката, студена, хванеш ръката, груба. Някой път стиснеш повече, отколкото трябва. Някой път гледаш някъде. Много са взискателни. Казват: Хората нямат хубави чувства. Казва: Не (ме) погледна хубаво. Аз се чудя как ще определиш, че не са се погледнали хубаво. Аз разбирам. Не ме погледнал хубаво, няма широчина в погледа, на този човек не съм му дал достатъчно светлина. Или някъде съм дал повече, отколкото трябва, и каквото е непотребно.
Та казвам: Ние трябва да имаме характера на онзи дервишин, който срещнал един турски бей и поискал да му услужи с пари. Беят казва: Може, може. Извежда джуздана си, отваря го, вътре лири, меджидиета, черечетата и десетачета. Казва: Вземи си. Дервишинът си взема едно десетаче. Вземи си повече. Казва: Не ми трябва повече. Взема си само едно десетаче. В дадения случай на Божествения джуздан туряме големи суми. Онзи лъч на светлината, който хванеш, възприеми в себе си. То е мощното. Онова топлото чувство, което ти схванеш, то е топлото. Онази сила, която ти дава да имаш постижения, тя е мощна.
Сега преди няколко дни на гости ми дойдоха някои. Казват: Какво ли прави? Като дойдоха с нищо и никакво ме занимават. Човек като започне да боледува, вижда, че това не може да направи, онова не може да направи, няма разположение. Знаеш, колко са мъчителни болестите, не те оставят да спиш. Тамън речеш да заспиш, гледаш някоя мечка изскочила. Речеш нещо да направиш, мечка изскочила. Пък няма мечка. Речеш друго да направиш, някоя боа изскочила, или запалило се нещо. Един ден седя, слънцето огряло, станало червено, зачервило се, като че гори нещо. Отидох да видя да не се запалило. Пък то е слънчево отражение, няма нищо. Само веднъж имах реално отражение. Толкоз силно. Можеше да изчезне салонът. Имах един гюм турен на котлона. Като се нажежил, запалил се. Ако бях закъснял с половин час, можеше да има аутодафе.
Та казвам: Не разчитайте на дървени работи в света. Защото в света все-таки трябва да те срещне някой, или мъж, или жена или дете. От тази среща зависи твоето бъдеще. Когато Бог избра еврейския народ, изискваше много неща. Оттам дойдоха всичките нещастия. Всичките страдания на евреите се дължат на избора. Те не отговориха на този избор. Ако един професор избира даровит ученик, той иска той да свири хубаво. Ако не свири, той съжалява. Казвам: С години гледам как пеете. Най-първо имаше едно усърдие в пеенето. След туй казвате: Външният свят как пее. Аз не считам, че е голям певец светът. То е изключително. В света това са най-даровитите хора, които Бог ги е изпратил да събуждат спящите същества. Големите певци се изпращат да събуждат хората. Те не са обикновени певци.
Беше смешно. Един брат казва: Ще ми позволиш ли да държа лекции в салона. И за тебе ще бъде по-добре, ще се увеличи публиката. Казвам: Може, може. Той като започна да говори, всинца трябваше да напуснем салона да идем в провинцията. Аз ви говоря иносказателно. Има нещо, което не може да се поправи. Ако при голямата погрешка, която правите, и при най-голямото добро, което правите, и в двата случая ще се спънете. Нещата сами трябва да говорят за себе си. Ако изпитвам един музикант дали свири хубаво и ако имам градина, ще го повикам да свири на дърветата. Аз съм публиката, ще кажа: Свири. Плодовете, които дърветата дадат, ще покажат какъв е музикантът. Плодовете ще зависят от този музикант, който свири. Някой път искате да прекопаете градината. Туй прекопаване зависи от този човек. Ако е майстор, дърветата ще дадат най-хубавите плодове. Противоречието аз го обяснявам: Понеже в света трябва да минете през една от най-опасните зони, дето има обирничество, каквото имаш, ще те оберат. Следствие на това, вие като започнете да наближавате при този нов свят, който трябва да го преминете, вие остарявате, ще се дегизирате. То са преструвки. Като ви погледнат, нито сте красиви, нито имате някакъв изглед. То е само, докато минете през тази област. Като идете в другия свят, веднага ще се подмладите. Та сега всички сте се престорили, скрили сте се, показвате се, че не може да ходите. Аз по някой път гледам, казвате: Учителят къде е. И аз търся един път и аз ще мина. Често учениците в една окултна школа мязат на полковник, генерал. Един български полковник и генерал в миналата война – разправя ми той – англичаните ни обстрелваха. На генерала гледам треперят му устните и казвам: Господин генерал, как си? – Много добре съм. Много добре е, но устните му треперят, пък и моите устни, казва, ми треперят и двамата треперим. Чудя се, срам ме е, тракат ми зъбите. Не му казвам, че му треперят. Той казва, че е добре.
Та вие сега сутрин като станете 15 минути си определете да мислите върху здравето, да помислите какво нещо е човешкото здраве. Да благодарите на Бога. 15 минути като мислите, после си гледайте работата.
Тази песен, „Мога да постигна що желая“, много ми хареса, я я изпейте. (Изпяхме песента).
Когато липсва нещо, е добро; щом всичко имаш, не върви работата. Щом ти липсва нещо, е добре. Щом всичко имаш, това не е добре. Да допуснем десет деца сте, повикат ви на един обяд, наредят се на масата. Кое е важно в яденето. За да опитате един характер да яде между болни и да е доволен от яденето. Между недоволните той е гениален човек да яде и той да е доволен, да може той сам да ги зарази с яденето си. Аз съм виждал такъв характер, на този дава, на онзи дава, всички започнат да ядат. Има музикалност в яденето.
Ние искаме хората да станат добри, че тогава ние да станем добри. Да започнем най-първо с нас, ние да станем добри, че тогава другите да станат добри. Сега за пример, аз ви говоря за неща, които вие не ги забелязвате. Казвате: Той е неразположен. Някой път и у нас минава неразположение. Един богаташ дава най-големите диаманти на най-неспособните, а на способните дава по-малки. Как ще си го обясните? Той знае, че тия големите диаманти няма да останат у тях, те ще хвръкнат. Вие говорите за Любовта. Кой от вас като го посети Любовта, се е възползувал от най-хубавите работи на любовта? Любовта е магическа сила, всичко поправя. Нито един от вас не се е занимавал да използува това, което може да му даде. Как започва песента „Мога да постигна“? Мога да постигна, вземате я във възходяща степен. „Мога да постигна“ слизане има, после започва качване нагоре. В песента мислите, че сте намерили възходящия път. Ти като намериш един човек, който те обича, трябва да слезеш до извора, дето извира. Изворът не извира на върха, но в подножието на върха. Ще намериш мястото, дето изтича водата. Любовта извира при най-хубавите, най-скришните, най-скромните места. Противоречията аз ги обяснявам. Ако си един актьор, самата драма ще създаде противоречие у тебе. Ти ще изучаваш много работи в драматичното изкуство, не както ти мислиш, ще играеш ролята, както е писана по всичките правила. Някой цигулар ще свири парчето според онзи, който създал песента. Песента има известни правила, трябва да се съобразяваш. Та сега аз от вас искам вие да се върнете 25 години назад каквито бяхте. Да се разберем: по 25 години трябва да се върнете назад. Гледам някой старец в тебе. Като изгубил същественото, останали триците. Тия трици мисли как да ги продаде. Има едно особено ходене на тези, които продават триците. Иска да се покаже, че тежест има. Има нещо, което липсва. Евтини са тия трици.
Сега аз бих желал нашата сестра (към Цветана Арнаудова) с движения драматично да изпее за втория път тази песен. Все-таки трябва да знаеш, че ще те охлузят малко. По някой път като седна да свиря, като дойдат критиците, казват: Така не се свири. Как се свири? Че по кой начин? Казват: Намери му пътя. Тъй не се свири. Река да му свиря анданте, не било тъй. Но и сам аз като свиря не го харесвам, на мене ми действува зле, болезнено. Река да свиря алегро и то ми действува зле. Като дойде алегрото, като че съм стар дядо, уморява ме. Как ще му намериш пътя. Допуснете сега, срещаш някоя мечка, какво трябва да направиш с нея? Никакви теории няма, като срещнеш една мечка. Мечката като видиш, отдалече ще се отдалечиш, няма да чакаш да мине край тебе. Съвременните хора преждевременно сме влезли в мъчнотии. Казва: Много съм страдал. Какво си пострадал?
Бях казал на един брат, Славчо Славянски, казах му: Да дойдеш рано, да минем през София. Аз не му казах да избере гориво да бъде чисто. Той направил точно обратното. Иде късно с едно лошо гориво, минем десет крачки и спре моторът. Върти го, върти го, пак направи 20–30 крачки и пак спре. Отидохме дето е сегашната печатница. Дойдоха аероплани, даде се тревога. Като се разбягаха хората, нашият автомобил спря. Върти го, върти го. Всички бягат: в безпорядъка има порядък. В тази суматоха прекръстосвания на всички страни, колко кряскане. Някой да те блъсне, отиде всичко. В тази суматоха излязохме навън. Благодарение, че ни дадоха от печатницата 5 килограма по-хубаво масло, че се спаси положението. Ако и то беше калпаво като другото, щяхме да закъсаме. Дойдоха аеропланите, правиха фигури. Ако бяха дошли да хвърлят бомби, не зная какво щеше да стане. Като излязохме по княжевското шосе, една суматоха, бяганица, надпреварвания, надпрепускания, както гърците са се надпреварвали в акропола. Казвам: Колко е трудно да бъде човек тих и спокоен. Този брат потъна в пот, отвсякъде пот излиза от него. Дошла една жена, хванала се за автомобила, иска да влезе, като се отвори, да се спаси. Рекох: Няма място. Ако вярваш на краката си, по-лесно ще се спасиш, отколкото на нашия автомобил.
Има нещо велико в света, когато човек съзнае. Но то е докато се открие на човека. Докато се открие Великият Божествен Промисъл. Дето казва: Нито един косъм от главата ви не може да падне без Волята Божия. Докато дойдеш да разбереш не един, може би всичките да опадат. Евангелието казва: Един косъм няма да падне без Волята Божия. Ти казваш: То е тъй, но може да опадат всичките ми косми.
В това време питат: Какво ще стане с България. България няма глава да я заболи. Какъв зор е видяла България? Тази България, за която вие плачете, каква е? Казвате: Миличката България. Коя е миличката България. В главата ви седи една идея неопределена, миличката България. То са условията, които са създадени за вас да живеете. Що е България? Условията, които Бог в дадения случай ти създаде, да се проявиш, да живееш. Що е човещина? Дадените условия. Що е мъдрост? Дадените условия. Що е доброта? Дадените условия. Те са условия, докато не ги получиш, не може да ги разбереш. Доброто докато не го преживееш, не може да разбереш. Казвам: Тия условия, в които живеете, да ги чувствувате. На това голямото предприятие Бог е дал възможности на България и на тебе дал възможности да живееш. Кой ще ти отнеме тия условия? Никой не може да ги отнеме.
Прочетете още 186 и 187 страница от „Царският път на душата“, да видим дали отговаря тази страница.
Отче наш.
Общ Окултен Клас
06.12.1944 Сряда,
София
|
Начало
