„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитва на Царството“
„В начало бе Словото“
Ще направим малка забележка за едно от правилата. Онези, които посещават Божественото училище, добре да слушат. Знаеш какво значи добре да слушаш? Когато пее някой, да разбираш отношенията, които съществуват. Сега ние не чуваме никакъв говор в тона, чуваме само гласа. Всеки тон има своя дума. Един ден човек като пее само, ще говори. Сега на тона туряме думи, които се падат. Караме нотите да пеят туй, което ние искаме. Един ден ще пеят туй, което те искат, защото тоновете са живи. „До“-то според мене, както аз го зная, е едно интелигентно същество. Казва: „Какво обичате? Може да ви попея.“ Всичко може да ви пее. То е „до“-то, всичко пее. Ние го считаме само един тон от първата гама, дето започва на първата линийка под петолинието. Ако може да слушаш добре, ще може да пееш добре. Ако може да гледаш добре, ще знаеш добре да рисуваш. Ако може да ухаеш добре, ще разбираш езика на цветята. Уханието е говор на цвeтята. Пък ако знаеш добре да ядеш, ще знаеш добре да се разговаряш с любовта. Ако знаеш добре да пипаш, ще разбираш какво нещо е добродетелта. То са правила. Човек, който няма усет, той не може да разбира какво нещо е доброто. Добро и зло е едно отношение. Ходиш по един гладък път, е добро. С боси крака ходиш по един трънлив път – докато минеш, може да влязат стотина тръна. То е зло. Като идеш, ще вдигнеш крака си нагоре. Що е зло? Стотина тръна, влезли в крака. Минаваш по пътя – да ти е приятно, стъпил си по най-меката почва.
Ние мислим за оня свят. Някой път ме питат какво има на оня свят. Ако влезеш в оня свят без любов, е толкоз грозен, че ще хукнеш да бягаш. Ако влезеш без любов в оня свят, ще видиш – всички са грозни като арапи. Ако влезеш с любов, всички хора са като ангели, облечени са като ангели. Хората имат детински понятия за оня свят. Мислят: „Както на земята е.“ Вие казвате: „Облечени сме.“ В небето, ако нямаха любов към нас, дрехите, с които сме облечени, са толкоз лоши, не биха седели нито една секунда. После човешките тела изпускат такова лошо ухание, не са хубави цветя, но магарешки тръни, зле миришат. Онези, които слизат, имат любов, понасят тия неща. Сега има едно разбиране: голяма привилегия е да бъде човек на земята. Ангели има, хиляди години чакат да слязат на земята да се преродят. Вие мислите да идете в небето. Да идеш в училището, да идеш да слушаш някой певец, трябва да имаш ухо. Искаш да гледаш хубава картина, трябва да имаш очи, да разбираш смисъла на цветовете.
Вие искате да имате любовта. Как ще разберете какво нещо е любовта? Любовта в моите очи е най-хубавото същество, което съществува някъде в света. По-красиво същество от любовта няма. Вие ще си представите някоя статуя. Но едно същество с такава красота, с такова разнообразие, като гледаш, никога няма да ти дотегне. Сега любовта схващате като вътрешен усет на сърцето. Туй, което вие усещате, то е сянка. Любовта има една много малка иглица, много тънка иглица, по-тънка от хобота на комара, на осата. Като ви бутне, толкоз малка е, веднага чувстваш, че си разположен. Ако би ви бутнала с хобота, с една игла, или ако би ви бутнала с хобота на слона, вие ще се разтопите. Сега едва можем да издържим с най-тънката игла, която тя носи. Не сме приспособени. Как да станем приспособени? Ти искаш да свариш нещо, трябват ли ти 5–6000 градуса топлина? Трябват ти сто градуса топлина. Защо ти са 2–3000 градуса? Искаш да познаеш златото топи ли се, трябват ти 1200–1500 градуса. Платината се топи при 1800 градуса.
Във вас има желание. Казвате: „Като умрем, къде ще идем?“ Един страх имате сега. Един от българските свещеници, един от най-добрите свещеници, казва ми: „Имам един ужасен страх как ще се мре. Аз не съм страхлив, но от смъртта имам един панически страх само като си помисля как ще се мре.“ Рекох: „Не съм умирал, не зная.“ Голям герой е човек да умре. (Вън лаят кучета.) Сега тия двете кучета в хармония ли са? Делят нещо отвън. Имат ли някаква идея? Нямат.
Сега ще прочета петнайсета глава от евангелието на Лука.
„Духът Божи“
Ще ви приведа само едно просто сравнение. Сегашният живот без сравнения остава неразбран. Да допуснем, че вие искате да идете на театър или искате да слушате някой концерт. Там се продават билети. Представете си, че вие отивате с пари, които са изгубили своята цена. Не искат да разменят. Може да носите 1000 или 10 000 лева, та виждаш, парите, които носите, не вървят, никакъв билет не можете да вземете. И 100 000 лева да дадете, няма да ви дадат. Казвате: „Не сме лоши хора.“ Не сте лоши хора, парите ви не струват. Не само трябва да бъдете добри, но джобовете ви трябва да бъдат пълни буквално, по материалистически. Друго едно сравнение ще ви приведа. Представете си, че отивате да ядете. Най-приятната хапка е първата хапка, при втората хапка тази приятност се намалява. След като турите петдесет–шейсет хапки, започва да ви става безразлично. Най-после дойдете до едно място, дето не искате да ядете. Ако някой ви кани, казвате: „Не искам да ям, не съм гладен.“ Що значи яденето? Яденето значи, че ти си се разтоварил. Храносмилането е разтоварване. Да знаеш по кой начин да се разтовариш. Що е яденето? Разтоварване, да знаеш да се разтовариш. Ако се разтовариш повече, отколкото трябва, ти губиш, ако се натовариш по-малко, отколкото трябва, пак губиш. Ще се натовариш колкото трябва. В природата има закон. Като имаш едно шише, трябва да го напълниш до устата, да няма празно място, да е напълнено догоре. Не се позволява шишето до половина да го носиш с вода. По някой път вие имате една идея неразбрана. Що е неразбрана идея? Шишето до половина. Що е любов? Да дадеш един отличен обед на някой сиромах човек, той да яде, и ти да го гледаш. Като яде, да ти е приятно, като че слушаш музика, като мляска. То е арфа с трийсет и две струни. Като започнат тия акорди, да ти е приятно. Аз бих желал да дадеш един обед на бедния човек. На тебе, като ти дадат, и ти да можеш да свириш. Ако не може да свириш, то е срамота. Всяко ядене е концерт. Който знае добре да свири, посещават го, всичко върви добре. В деня, в който започнеш да правиш погрешки, никой не иде на концерта, загазваш. Като загазиш на концерта, какво става? Като се изкъсат всичките струни на арфата, ръцете престанат да пипат, прелистване има. Вземеш хляба, превърнеш листа, пак го вземеш, пак на арфата. Дойде другият лист, пак арфата започне.
Някои от вас ходили ли сте в оня свят? Ходили сте, оттам сте дошли, забравили сте. В оня свят не сте ходили. В оня свят, в който сега искате да идете, никога не сте ходили там. Вие няма да идете в оня свят, дето е бил Адам. Ще идете в един рай особен, не Адамовия рай. Ако идете в Адамовия рай, ще паднете в същите изпитания, в които попаднаха Адам и Ева. Този рай на изпитание, той е тук, на земята. Венчаят един млад момък и една млада мома, те са в рая. Всичките благословения им дава. Като направят първата погрешка, какво е? Когато се скарат семейните, когато направят първата погрешка, яли от плода. Казали си обидна дума или лош поглед, веднага Господ ги вика в рая. Адам се скрие, и Ева – на друго място, и вече ги няма. Най-първо, гугуцаха си, наблизо бяха. Щом Ева яде от забраненото дърво, гледаш, младата булка я няма, и младия зет го няма. Като дойде Господ да ги търси, търси ги един по един. Като ги намери, тя казва: „Малка обидна дума ми каза, не може да търпя.“ Адама аз го уважавам за едно нещо, че като му даде един плод, беше доволен от него. Вас като ви дадат един плод, вие сте недоволни, искате по-голям. Казвате: „Защо не взех повече?“ Вие искате повече, преди да сте го яли. Защо не взе повече? Идеш някъде, искаш да подариш нещо. Той го погледа, погледа, казва: „Такова нещо не се подарява.“ Подариш някому синя шапка. Казва: „Синя шапка не нося, червена искам.“ Дал си пари за синя, сега за червена шапка. Една млада сестра дойде при мене и ми казва: „Учителю, видях много хубави модерни обуща, направени от плат, и отдолу не гьон, но някаква смес.“ „Колко струват?“ „650 лева.“ Прост материал, в нормално време тия обуща биха стрували 15–20 лева, а тя ги взела за 650 лева. Още на първия ден измачкали се, откърпили се.
Земята е едно училище, слезли сте да работите. Най-първо, една много лека работа ви дават. Пет неща са ви дали. Най-първо, да се научите хубаво да гледате, да възприемате хубавите работи. Като идете при онези, които свирят хубаво на цигулка, идете при един голям цигулар, той, най-първо, ще ви научи да теглите лъка по струните, само „сол“, „ми“, „ре“, „ла“. Четири струни има цигулката. Вие в сегашната цигулка имате четири струни. По някой път турят още една струна, не знаят къде да я турят. Обвиняват, че Паганини турял пет струни, особена терца по-долу свирел, особени работи.
Вие, като излезете, как ще се поставите? Как гледате слънцето? Има един начин как да гледаш сутрин. Към обед другояче се гледа, вечер, като залязва – по трети начин. Всеки ден наблюдавайте как хората гледат. Като срещнете един човек, хвърлите поглед, накриво го гледате. Гледате го отдолу, с края на долната част. Хората са много смешни. Той седи спокоен, разговаря се с някого, в това време вие поглеждате наново надясно. Той има нещо, което не знае, иска да го узнае. Иска да знае от какво се нуждае. Този човек е гладен. Той свършил своята лекция, която имал да държи. Огладнял е, иска да иде да яде. Ти мислиш: „Какво ли мисли?“ Човекът мисли да яде. Казва: „Ще свиря, аз имам концерт, не съм заучил хубаво туй парче.“
Казвам, ако трябва да се запознаем с любовта, значи в яденето трябва да се свири. Отчупиш една хапка, каква нота съставя? Петдесет хапки, с коя гама започва? Ядете, с първата лъжица коя нота е? Като приемете първата лъжица вече, един звук има, първият тон. Като отчупиш от храната със зъбите, кой музикален тон е? Тия работи не ви интересуват. Интересува ви сладко ли е яденето, или не. Представете си, вие седите някъде, дадено ви е вода, няма захар във водата. Че тогава вие сте свободни да турите толкоз, колкото обичате: една, две, три, четири, пет бучки. Ако тури една бучка, значи вкусът му за сладчината е развит, вкусът за сладчината е силен, туря две – по-слаб е, туря три – още по-слаб е, туря четири – още по-слаб е, туря пет – съвсем слаб е. Туря половин бучка, много силен е. В Русия пият на прикуска. С една бучка изпива няколко чаши. Ние сме свикнали в чашата три бучки да туряме, разбъркаш, туриш още една. Понеже нашият вкус е притъпен, искаме повече захар.
Човек като малък не знае как да ходи; като стане по-възрастен, ходи добре; като остарее, иска да му услужват. Коя възраст в живота ще предпочетете да имате всякога? Детинската възраст, когато трябва да пълзиш, или детето, което се изправя на краката си, или младото дете на петнайсет години, или двайсет и пет години, или на трийсет и пет години, или на четирийсет и пет години, или на деветдесет години, или на сто и двайсет години? Кои години бихте избрали? Ако изберете трийсет и пет години, от работа не може да се освободите: кой как дойде, ще иска да работите като кираджийски кон. Тук преди години имахме един брат Цеко. Кой как го види: „Хайде, Цеко, в града.“ Цеко се държеше сократовски. Вземе количката, иде в София, негде извади книжката, чете. Пак потегли, книжката, после пак чете. Или извади перото, пише поезия. Смяха се на Цеко. Все му се смяха, че не знае да пише. Те му се смеят, той пише, пише. Онези, които му се смяха, надмина ги в римите. Те се смеят, той пише. Питат го: „Цеко, откъде идеш?“ Казва: „Цеко отдалеко.“
Смисълът на живота е в цялото. Колкото повече хора познаваш, толкова си по-културен. Колкото по-малко хора познаваш, толкоз си по-некултурен. Колкото повече хора познаваш, повече си културен. В какво седи културата на един цигулар? С едно парче културен ли е? Ще свири Бетховен, Моцарт, Бах – казват: „Учен човек е този.“
Казвам, трябва да пазим свободата си. По някой път казвате: „Никой не ме обича.“ Любовта по същия закон е. Бог турил чашата на масата ти, турил захар, колкото искаш, казваш: „Няма кой да ме обича.“ Чаша има, топла вода има, захар има – налей вода, тури захар. Любов, колкото искаш. Търсиш другите хора да дойдат да турят бучки в чашата ти. И ти може да го направиш. Те като го направят, може да кажеш: „Повече туриха“ или „Малко туриха“. В чая тури една бучка, две, три, колкото искаш, не е грехота. Има хора, които са яли сладки работи, не искат да ядат сладко вече. Опасно нещо е преядането. Трябва да знаете, недоимъкът и преядането са две неща опасни, особено пресищането. Щом се преситиш, образува се един лош навик, ставаш индиферентен. Някой стане индиферентен към любовта. Преял е. Стане индиферентен, не иска да се учи. Индиферентен станал към знанието, индиферентен станал към истината, преял е.
Казвам, ако идем в небето, с какво ще се похвалим? Най-първо, като слушатели трябва да слушате, като идете на концерт. Ако идете, и нищо не може да слушате, безпредметно е. Само заблуждавате хората. Питам те, кое парче ти хареса? Всичките парчета цигуларят не свири еднакво. Някои парчета съответстват на ума, някои парчета съответстват на сърцето, някои съответстват на душата, на духа. Всичките парчета, които той ще свири, те са с разни качества. Запример ти срещнеш едно цвете, розата. На какво е символ? Вземеш един карамфил или някоя теменужка, или цвят на ябълка, на круша. Всичките цветове са осмислени. Ако помиришеш един цвят, и не можеш да се разговаряш с него, или срещнеш един англичанин, и не може да се разговаряш с него... В Севастополската война минават англичани в България. Спира се един английски войник и казва на една българка да му даде мляко. Тя казва: „Абе, синко, майка ти как не те е научила да говориш български? Кажи ми на български, да те разбера.“ Той ѝ разправя, тя не разбира. После на англичанина му дошло на ума и направил с ръка една паница – показал как се дои мляко и тя разбрала, че иска мляко. Казва: „Така кажи.“ В нашия свят вие така говорите. Много прости хора сте. Ние казваме мляко. Той казва: „Мляко искам, кравешко мляко, да го помниш, не да го показваш с ръка. Аз те разбрах, но не сте културни.“ Думата културен той не я употребил, аз я употребявам. Казвам, не чакайте природата да дойде, да тури пръста, за да я разберете. Мнозина казват: „Трябва да турим ума си на работа.“ Умът не може да влезе на работа, ако няма достатъчно светлина. Разните мозъчни центрове не са еднакво осветени. Сегашните научни изследвания показват онези центрове: дето е светлината работила повече в главата, винаги костта там е по-тънка. Ако вземете черепа на един умрял човек, ще видите, дето светлината е работила, костта е тънка, дето светлината не е работила, костта е дебела. Тия центрове са останали неразвити. Интересно е, гледаш някой човек, той се интересува от яденето, костта е тънка, дето центърът на яденето е. Някой е много сърдит, много честолюбив. Такава тънка кост има на този център. Някой е побойник, обича да се бие. Главата му отстрани е тънка. На три места е работила светлината: да яде, да се сърди, да се бие.
Аз често изследвам характера на българина. Някой път се случва, закачи се нещо на ланеца, ако не съм буден в даден момент, ми иде да дръпна, да го скъсам. Туй, дето се е закачило, иде ми да му се скарам, да го дръпна. Ако дръпна, ще го скъсам. Де е погрешката: в ланеца или в мене? В мене е. Погрешката е в българина. Българинът е много взискателен. С малко труд иска много да спечели. Има две добрини българинът. Българинът, като направи едно малко зло, хвали се, че е направил голямо зло. Че ще го съдят, ще го накажат, за това не мисли. Ако иде на бойното поле, стреля и ако убие един човек, казва, че: „Десет души убих.“ Не че лъже, но в него чувството на увеличение е силно. Каквото види, увеличава. Понеже повече увеличава своето зло, не го е направил, но се хвали, Господ гледа снизходително към него, че преувеличава престъпленията. Не му иде наум, че големи глоби ще му турят. Има един пример в Стария завет. Иде един и донася известието на Давида, че той е, който убил Саула. Саул му казал: „Прободи ме с меча си, да не падна в ръцете на неприятеля.“ Този, който казал това, понеже Саул е неприятел на Давида, мисли, че Давид ще го похвали и му казва: „Аз го прободох.“ Казва Давид: „Как, ти посмя да прободеш един Божи помазаник.“ Заповядал на войниците да го убият.
Сега аз не съм нито за преувеличаването, нито за намаляването. Какво знаем от любовта? Любовта, ако искаш за себе си, на физическото поле по три начина може да се прояви. Ние сами се покваряме. Срещнеш един човек, той проси нещо. Аз не обичам да давам. Защо? То е поквара. Няма по-лошо нещо да бъркаш и да даваш пари на хората. Иска ми нещо. Казвам: „Заповядай, ела с мене.“ На обед ще го поканя с мене. Имам семейство, ще го заведа в дома, ще го угостя. Той не трябва да проси. Той това иска. После ще го угостиш като приятел, не като просяк. Той излязъл от невидимия свят, той е виден. На много просяци да прегледате ръцете, да видите, как са развити линиите. Те са били царе, князе, паднали ангели, паднали светии, герои. Прегрешили са. Гениални хора са, ще издържат изпита. Мислиш, че са просяци. Външно са просяци. На тия просяци погледнете линиите на ръцете, ще видите, не са просяци. Линията е начертана много хубаво. Запример даде ви Господ коса, не я оценявате, даде ви червена, не я оценявате, даде ви такава, жълтеникава, даде ви кафява, даде ви бяла, не я оценявате. Защо не сте доволни от бялата коса? Бялата светлина е в света, която дава. Бялата светлина ни дава голяма приятност. Вие сте недоволни от бялата коса, защото е боядисана бяла, не е по същество бяла. Мнозина имат черни коси, не черна, боядисана е черна. Ако по естество е черна, има качествата на черната коса, боядисаната няма качества. Която по естество е черна, тя е хас, има качества. Като стане с бяла коса, той става по-здрав, по-умен, по-богат. Ако е боядисана, щом тури боя, загазва. То е първата измама, която светът е виждал. Сега нали боядисват устата. То не е здравословно. Ако са червени устните, те имат качеството на червеното. Има козметика природата. Защо да се не боядисат по същество отвътре, не отвън? Аз да ви кажа как да ги боядисате. За цяла година имайте предвид: когото видите, да направите най-малката услуга, да ви е приятно. Животно може да е, трева може да е, направете услуга. В една година ще ви се зачервят устните. Вие ще се усещате радостен и весел. Сега дадеш някому нещо, кажеш: „Де ме срещна, изгубих времето си.“ После дойде един възлюблен, домакинът ще каже: „Сега ли намери?“ Недоволен е. От какво произтича това?
Ние сме решили да боядисаме устните отвътре. То не се изисква много време, да се направи едно добро. За направянето на едно добро някой път се изисква една, две, три секунди. Да направиш едно добро дело не се изисква повече от три секунди. Цял час не може да правиш добро. Три минути е много. Една секунда някога е достатъчна. Видиш един човек, паднал. Аз имам един пример, не е хубав да се представя. Когато посетих за пръв път Сливен, дойде ми наум да ида в планината, да прекарам лятото. Направих първото планинско посещение, учудих се. Избрах най-хубавото място. Казват: „Разбойници.“ Казвам, разбойници по планината не ходят, по ниските места ходят. Отидох в гората. Избрах едно много хубаво затънтено място. Там имаше едно дърво, около двеста години. Казвам на нашите приятели по туй дърво никой да не се качва. Гледам, двама от приятелите турили до дървото четири кола, ще изглаждат площ, да правят една маса, да ядем там. Като туриха клонища, забили гвоздеи в дървото. Казвам: „Това дърво да го не безпокоите.“ Гледам, търсят пръчки, да изплетат. Един ден един от братята, доста голям, качил се на туй дърво. Казах никой да се не качва, той се качил. По едно време откърши се клонът, на който стоеше, и вика: „Учителю, отивам.“ Пада с гърба си. Казах една дума, и той се обърна веднага. Като го погледнах, казах една дума, обърна се с лицето надолу и се хвана за един клон. Казвам: „Нали ви казах да се не качвате на това дърво.“ И той може да ви разправи тази работа. Ако паднеше, щеше да се натъкне на тия клонища, ще кажат: „Този човек ги заведе в планината и ги умори.“ Вие какво ще кажете: „Отиде вече.“ Аз не казах: „Отиде.“ Казвам на ваш език, казах: „Помогнете му. Направи една погрешка, помогнете му.“ Веднага му помогнаха. Той казва: „Нещо ме взе, че ме обърна.“ На гърба си падаше. Като казах: „Обърнете го“ – веднага се обърна с лицето и се хвана за следния клон. Не казвам: „Отиде вече.“ Имам достатъчно време да кажа: „Обърнете го, простете му.“ Тъй го направиха. Какво ви коства да кажете: „Да стане волята Божия.“ Недоволен си, искаш да им пееш някъде, казваш: „Няма да им пея.“ Кажи: „За Господа ще им пея.“ Не платил: „Хайде, за Господа ще пея.“ Той ме обидил: „Хайде, за Господа, пак ще му пея.“ Има един вътре в нас, за който никога не трябва да се отказваме да направим добро заради него. Турете правилото – ще кажеш: „Господ в тебе живее и в мене живее, и в другите живее.“ Само че онзи човек не съзнава, че Господ живее в него. Каквото правите в света, правете го заради онзи, който живее в тебе. Някъде една свещица, някъде две свещици, някъде три, някъде десет, петнайсет, трийсет, петдесет, сто. Ако бих ви турил правило – вън от закона как да постъпим? Постъпете с него тъй, както Господ с вас постъпва. Господ ви дал очи, уши, сърце, всичко туй, грее ни от небето слънцето. Дал на ваше разположение свободно да вкусите череши, сливи, ябълки, круши, да пиете вода, да ходите, да се разхождате, хиляди блага. Постъпете така, както Той постъпва. Колко мъчно може да се отучим от онзи конски характер, който имаме. Тази ръка е създадена от коня. Задните крака на коня са създали ръцете. Много добре са направени. Конете казват: „Подарък на човека – само задните крака може да дадем.“ Всичките навици на коня сте ги взели с краката. Речеш да удариш, то е ритник. С хиляди години са ритали. Едно време ритането отзад е било на място. Ритането с ръка не е на място. Гледаш човека, какво ще го риташ? Веднъж хванали две момчета и ги довели при мене: набрали ябълки, грозде в пазвата, хванал ги Ради и ме пита какво да ги прави. Казва: „Да ги натупам ли?“ Казвам: „Царски синове са, дошли на разходка, направили погрешка. Ще им простим. Те малко са набрали. Донеси още една кошница, нека носят много здраве на баща си, на братята си.“ Погледнах ги и казвам: „Много здраве носете.“
Казвате: „Какво възпитание.“ Колко стражари е турил Господ? Де са вашите стражари на дърветата? Стражари ние сме турили. Ние сме турили един ред и изхождаме за Божествения ред от нашия. Казваме: „Стражари има.“ Този стражар не го е турил Господ. Птичката иде, вземе череши и замине. Една гарга вземе и замине. Кой как дойде вземе и замине. Ние, хората, сме турили един порядък, казваме: „Господ е казал – няма право. Той е крадец.“ Божественият свят е друг. Те са човешки порядки. Човешките познания са ни донесли в стълкновение с Божествения свят. Казвам, аз на вас ви говоря. Вие учите, вие ме слушате, че ви представям една опера, пея ви нещо. Не че не знаете. Казвам, какво съдържа в тази песен? Или донеса и туря една паница череши. Не че сте невежи. Казвам: „Дайте си мнението. Какво ще кажете?“ Започвате да ядете и казвате: „Отлични череши.“ Това искам да кажете, че са отлични. Казвам, когато ви говоря на вас, вие мислите, че не знаете. Не, аз ви давам едно ядене, давам ви череши, за да се произнесете върху тях. Вие какво мислите за светлината? Вземете една лупа, пречупите светлината. Тази, пречупената, светлина е, която избягва. Ако я прекарате през една призма, дойде на фокус, тя изгаря. Ако остане по обикновените пътища – не причинява никаква вреда. Но ако и вашият ум не е нагласен, както призмата пречупва светлината и се образува един фокус, който изгаря, ако сърцето не може да възприеме светлината както трябва, пречупва светлината, образува фокус, изгаря и ако вашата воля не знае как да възприеме светлината, пречупва светлината, образува фокус и изгаря, кой е виноват? Умът изгаря, сърцето изгаря, волята изгаря. Казвате: „Не зная как е направено.“ Не пречупвайте Божествената светлина, нищо повече. То е цяла наука.
Казвате: „Какво има да учим?“ Таман сега сте за учене. Някой път вие трябва да знаете, че ако хванете само един косъм от дясната страна на главата, ще поправите една погрешка. Да знаете кой косъм близо до ушите или близо до слепите очи, или отгоре на главата. Достатъчно е един косъм да хванете, да поправите характера си. Някой път не помниш, не знаеш да мислиш – ако знаеш кой косъм да хванеш, веднага ще дойде паметта. Да знаеш от коя страна да пипнеш. Има хора, които знаят Библията: еди-кой си въпрос на еди-коя си страница. Веднага го знаят. Други не го знаят в Библията къде е. Колко време ще ти вземе да го намериш? Онзи казва: „На стотната страница, втората глава, петнайсетия стих.“
Сега що са болестите в света? Незаконното употребление на силите на любовта образува болестите. Незаконното употребление на силите на мъдростта образува болестите. Незаконното употребление на силите на истината образува болестите. Ти искаш да бъдеш богат, не искаш другите хора да бъдат богати. Ти не искаш да бъдеш сиромах, искаш другите хора да са сиромаси. Туй, което не желаеш за себе си, не го желай за другите. Щом аз съм сиромах, ще пожелая и другите да бъдат сиромаси. Щом аз съм учен, ще пожелая и другите да бъдат учени. Щом аз пея, ще пожелая и другите да пеят. Щом аз не зная да пея, ще пожелая и другите да не знаят, и те да послушат. Какво нещо е да не знаеш да пееш? Дойде някой, казвам: „Ти знаеш да пееш, аз не зная, я ми попей.“ Ще накарам да ми пеят. Искам да бъдеш като мене, ще изгубиш всичкото пеене. Дойде богатият при мене, аз съм сиромах, да не пожелая да бъде като мене. „Я си отвори кесията.“ Ако не си отвориш кесията, ти ще станеш като мене, пък аз ще стана като теб. Казвам, едно правило има, което трябва да приложим. То е следното: да постъпваме по образеца, както Бог постъпва. Той е много внимателен. Той Сам не слиза да помага. Вижда, някъде се дави една мравя, на мене ми казва: „Помогни ѝ, помогни на тази мравя.“ Аз ѝ помагам. Видите някой, който седи по-долу, казва: „Помогни на този човек.“
Често идвате болни при мене. Казва: „Боли ме кракът.“ Аз зная защо го боли кракът. Много пъти Духът му е казвал: „Стани, помоли се, коленичи.“ Той не го е направил и затова го болят краката. Много пъти Духът му казвал: „Дай на този човек, на онзи.“ Той не дава. Ще го заболи кракът. Казва: „Обърни внимание на този човек.“ На някой сиромах човек да помогне. Той все отказва. Веднъж, два пъти – ще те заболят очите. „Послушай този човек.“ Ти не искаш да слушаш, ще те заболят ушите. Туй, което Бог говори чрез хората, чрез слънцето, чрез листата, чрез водата, не го слушате. То е пътят, по който да се освободите от всичките болезнени състояния. Направете опит на вашите деди и прадеди. Боли те ръката заради дядо ти. Ще изправиш погрешките на дядо ти. Някой път боли те кракът на дядо ти. Изправи погрешките на дядо си. Ти минаваш по този път на дядо ти. Дядо ти изкопал дупка, ти паднеш в нея. Посей едно семе в дупката, не хокай дядо си. Посей едно дърво в дупката, да израсте. Всичките погрешки са изкопани дупки, в които трябва да се турят най-хубавите плодни дървета. След двайсет–трийсет години, като минете, ще има какво да вкусите. Тогава ще срещнете един брат, който ще ви се усмихне. Сега на мястото на този брат някой вълк седи, някоя мечка, някоя голяма змия, някой слон седи.
Старите да се разтоварват, младите да се товарят. Възрастните да носят товарите. Запример нямате никаква статистика, искате една пчела да събере двайсет килограма мед. Как да ги събере? За да се съберат двайсет килограма мед трябват един милион и петстотин хиляди цветя. Искате четирийсет килограма мед. На тази пчела трябват четири–пет милиона цветя, за да събере този мед. Трийсет хиляди работници трябва да имат условия. Навсякъде, дето нямате мед, виждам причините. Много кошери има в София, само първата година имаха. Много кошери, малко цветя. Казвам, не живейте в места, дето има много кошери, малко цветя.
„Отче наш“
Тридесет и четвърто утринно слово
1 август 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
0
Утринни Слова
01.08.1943 Неделя,
София
|
Начало
