5 ч.
Облачно. Студено.
Леко прехвръква сняг.
"Отче наш"
Ще прочета 21 стих от 14 гл. на Евангелието от Йоана. "Аз смея да кажа" "Духът Божий"
Коя е основната мисъл на миналата лекция?
Попитали един ученик: "Коя е основната мисъл?" Той казал: "Основната мисъл е да ходя на училище." Да се ходи в училище, не е основна мисъл. И да се говори, не е основна мисъл. Да се яде - и то не е основна мисъл. Без храна не може, но какво се разбира под думата "хранене"! Едно месоядно животно може да каже, че без месо не може; овцата ще каже, че без трева не може; птицата ще каже: "Без крила не може" – за да хвърка; конят ще каже: "Без крака не може." Не може да се разреши така въпросът, това са относителни неща. Трябва да се разбира идеята, която се изразява с думата "ядене". Може да се възрази, че човек и без да разбира, какво значи ядене, ще яде; че той може и без да разбира, какво е животът, да живее. Но има грамадна разлика между това – да живееш с разбиране и да живееш без разбиране. Ако пътуваш през гора, дето няма път и ако пътуваш през гора, дето има път, ще имаш две различни опитности. Без път и с път – това е без знание и със знание. Понякога вие сте склонни да казвате, че ви стига, колкото знаете. Би било добре, ако това, което знаете, е достатъчно. Би било добре, ако можеш, само с едно ядене да минеш през целия си живот, или поне една година. А ти три пъти на ден ядеш. След като се нахраниш, мислиш, че си завършил и не се нуждаеш вече, но след няколко часа, пак се явява същата нужда от храна, явява се глад. Гладът е един добър признак. Ако не знаеш как да се справиш с него, от глада може да се роди страхът, а от страха се раждат болестите. Понякога, след като гладува някой дълго време, уплашва се и после идат болестите. Понякога пък, от глад, хората оздравяват; човек, който се е разболял от много ядене, като гладува 1,2,3,4,5 дни, оздравява.
Какво понятие има човек за съзнанието и за реалността. Той съзнава, че живее. Той живее, в живота има радости и скърби, той съзнава, че живее. Той съзнава, че има някаква промяна в живота. Тази промяна става незабележимо. Виждаме, че вън от нашето съзнание има нещо, което ни ограничава. Има един път, какъв е той? Ние мислим, че виждаме Слънцето, Месечината, звездите и пр. Това са наши понятия. Ти виждаш Слънцето, но не знаеш, какво е то – казваш, че това, което виждаш, е Слънцето.
Философите се занимават с тия въпроси. Някой философ казва: "Няма нито слънце, нито звезди – нищо няма. Човек сам си е създал Слънцето, звездите и пр., няма такива работи. Той си е въобразил, че има болести, страдания, но такива неща няма. Въобразяваш си, че кракът те боли, но няма никаква болест. Въобразяваш си, че си здрав – и здрав си. Въобразяваш си, че си болен – и болен си. Въобразяваш си, че си учен – учен си. Въобразяваш си, че си невежа – невежа си. Въобразяваш си, че можеш да свириш – и можеш да свириш." Философите са много интересни. И аз харесвам, някой път, тяхната философия. Сиромах си – въобразяваш си, че си сиромах, че има сиромашия. Няма такова нещо! Като мислиш, че недъгът е нещо реално, ти не можеш да се освободиш от него. Трябва да го отказваш. Казваш: "Реална е болестта." Ако болестта е реална, ти не можеш да се освободиш от нея. Трънът, който е влязъл в тялото ти, не е нещо реално; той не е роден с тебе, той е дошъл някъде отвън – преходно положение е това. Представете си един сняг, който е паднал. Реален ли е той? След някое време се стопява, изчезва. Къде е отишъл? Или водата, която е студена – лятно време тя се стопля.
Разбира се, понякога ви е нужна малко философия. Някои от вас изучават специфична философия; например – изучавате философията на сиромашията. Пари няма. Какво ще се прави? Не е свободен човек, при сиромашията. Какво нещо е сиромашията? Какви са външните й качества? Лицето на сиромаха е хлътнало, цветът му не е чист, очите му са хлътнали, сухичък е, не можеш да намериш у него благоутробие, прилича на някой чироз, на вейка. Един богат и един сиромах вървят заедно: богатият – със съзнание, че има пари в банката, върви изправен, а пък сиромахът се сгънал. Гледам ги и си правя едно друго заключение. Казвам си: Чудна работа! Този сиромах, дето върви така огънат, казва, че е сиромах, а аз виждам, че в природата всички дървета, които са богати с плодове, се огъват. Който е огънат, е богат с нещо, с плодове, а пък ония, които са сухи дървета и нямат плод, стърчат право нагоре. Когато човек няма нищо в главата си, мисли, че е богат, а пък онзи, който има нещо, мисли, че е сиромах. Как ще обясните това, откъде е влязло в ума на бедния човек, че е беден? Бедният е богат, а богатият е беден – разменили са тези състояния в ума си. Дайте обяснение на това. То е хипноза: богатите са хипнотизирани, че са богати. Той няма нито пет пари в истинската банка, но е хипнотизиран. И сиромахът е хипнотизиран, че е сиромах; той е богат, има пари в тази банка, а пък е хипнотизиран, че е беден и че няма нищо в банката.
Гледам, понякога някои сестри не мислят сериозно. Ако някоя сестра е със съвсем хлътнали страни, казват, че е съвсем осиромашала, "не й върви със здравето." А ако стане лицето й малко пълно, набъбне, казват: "Надула се е много" – пак лошо. От това богатство трябва да дадете някъде.
Сега, да пристъпим към основната мисъл. В какво може да се приложи любовта? В света – за да уравновеси твоя ум. Защото хората са прилагали любовта, но всичките противоречия в света, които съществуват, са излезли от любовта. От неразбраната любов са произлезли всички противоречия. Вземете двама братя. Ако баща им е сиромах и нищо не им е оставил, ще си живеят добре – единият брат работи и другият брат работи. Няма за какво да се карат. Но, ако бащата, който е обичал синовете си, е спечелил пари и ги е оставил на тях, то синовете, заради любовта на баща си, ще се скарат, кой да вземе повече. Това можем да пренесем и в религиозните общества; понякога и тук се делят хората: кой е по-светия, кой изпълнява повече Божията воля, кой обича повече Бога и кого Бог обича повече, кого по-малко. Казват: "Комуто е дал повече, повече е обичан, а комуто е дал по-малко, по-малко е обичан." Добре, ако пренесем това в живота, дали е вярно? От два коня, единият от които е повече натоварен, а другият по-малко, кой е повече обичан? Който е натоварен или който не е натоварен? Те са посторонни разсъждения, нас не ни интересува, че някого товарят повече, а някого по-малко. Ние вадим заключение, че натовареният кон е по-силен, но то е относително. А някой път и на здравите коне няма какво да натоварите и те вървят свободно. Ако натоварят някой кон, който не е силен, той няма да може да изнася товара.
Като казвам, че животът е тежък, имам предвид, че ние пренасяме известен товар. Някой път казваме: "Тежи ми това чувство." Или някоя постъпка ти тежи – мъчно можеш да я носиш. Някои постъпки са тежки. Понякога, една дума мъчно можеш да я носиш – и думите тежат. Някой твой близък те е натоварил с някоя тежка дума и се върнеш неспокоен; искаш да бъдеш спокоен, но тежък ти е товарът. Аз не зная, как вие се освобождавате от тежките мисли. Представете си, че сте вегетарианец. Заспите и сънувате, че ви уговащават с кокошка; ядете хубаво, на общо основание. Събуждате се и у вас веднага се явява едно противоречие. Какво ви е накарало да ядете кокошка в съня си? В будно състояние, вие сте прекрасен вегетарианец, а в сънно състояние не сте. Някои хора казват, че в сънно състояние правят неща, които иначе не одобряват. В будно състояние и в сънно състояние, същият човек ли сте вие? Как мислите? Човекът, който мисли разумно и този, който прави погрешки, един и същ човек ли е? Те са хубави въпроси за разсъждение. Ако някой те бутне и ти бутнеш, поради това другиго, то, причината не си ти.
Сега, нека от тия разсъждения да се изясни вътрешната страна на въпроса, върху който се спираме. Преди 2000 години, когато е бил на Земята, какво е учил Христос? Всеки казва: "Ето какво е учил Христос." Но Христос не само е учил, Христос е живял. Два извода можете да имате. Единият е: Това, което е учил Христос, не можем да го учим и това, което е живял Христос, не можем да го живеем. А другото заключение е: Това, което е учил Христос, можем да го учим и това, което е живял Христос, можем да го живеем. Какво е учил Христос? Учил е любовта! Той казва на едно място: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Онова, което Отец ми прави, и аз го правя." Не можете ли и вие да кажете така: "Както ме е възлюбил Христос, така и аз възлюбих вас." Христос не казва: "Както Отец ме възлюби, така и аз Го възлюбих." Ако вие обичате този, който ви обича, какво придобивате с това? Ти не можеш, в дадения случай, да обичаш човека, който те обича. Ако разсъждавате философски, невъзможно е: ти не можеш да дадеш на човека, който ти дава; ти си гладен и той ти дава. Здравият помага на болния – в дадения случай болният не може да помага на здравия. Това са наши твърдения. В дадения случай, ти не можеш да обичаш онзи, който те обича, но ти можеш да обичаш другиго. Ако си болен и някой ти даде цяр, ти можеш да дадеш от цера на някого, който е по-болен от тебе. Ще му кажеш: "На мен ми дадоха от този цяр, аз се излекувах и мога да дам и на теб, от него." От любовта, която ти дават, ти можеш да дадеш. Разбиране трябва да имате. Много пъти хората се сърдят. Обичаш някого и се сърдиш, че и той не те обича. То е невъзможно. Вие искате невъзможното. Който те обича, нека да се радва, ако любовта, която той показва към тебе, ти я покажеш към другиго. Аз наричам това верижна любов, на която вие не се спирате. Вие се спирате на обратно-пропорционалните действия. Кои действия са обратно-пропорционални? Коя мисъл е обратно-пропорционална? Това са съвсем отвлечени въпроси. Не мислете, че е лесна работа това. Съвсем мъчна работа е! Ако ви се даде тема: "Обратно-пропорционални действия", какво ще напишете?
Малко разсъждения сега. Да допуснем, че вие сте студент в някой университет, ученик в някоя българска гимназия, в някой американски или английски колеж. Може ли, един студент, който слуша лекциите на един професор, да му предаде нещо? В дадения случай, той ще възприема. Ти нищо не можеш да предадеш на професора. По отношение на знанието, което си приел, законът е същият. Някои ученици могат да кажат: "Не можах да разбера темата." Другите ученици започват да я обясняват. Като научиш нещо добре, ти можеш да го предадеш на другите ученици. Ако ти си разбрал, можеш да обясняваш и на другите. Следователно, онзи, който ни обича, невъзможно е да го обичаме. Той винаги стои по-високо от нас. Той няма нужда от нашата обич в дадения случай. Тогава вие ще дойдете в стълкновение с мисълта, че трябва да обичаме Господа. То е друг въпрос вече. Ти не можеш да обичаш любовта. Правили ли сте опит, да обичате любовта? Вие, правили ли сте опит, да видите лицето си? Можеш ли тъй, както седиш, да си представиш лицето си? Как ще го видиш? Въобразяваш си го. Така имаш едно смътно понятие, но нямаш ясна представа за лицето си. Все таки, трябва да имаш едно огледало. Това е нашето съзнание – ние се оглеждаме чрез другите хора. Като видиш друг човек, ти можеш да се сравняваш с него. Другият човек може да те познае по-лесно, отколкото ти себе си можеш да познаеш. Тогава, прав е бил българинът, от онзи анекдот, който влязъл в една баня, съблякъл се и, понеже всички били голи, вързал си една мартеница, да не се изгуби. Питам: Каква е неговата идея? И нас ни е страх понякога, приблизително по този начин. Вам ви се вижда смешно, че този българин го било страх – да не се изгуби в банята, вижда ви се тази работа малко чапрашък*. Но и вас, някой път, ви е страх да идете в света, за да не би да се изгубите, защото сте християни. Или пък, някога ви е страх да пуснете дъщеря си или сина си, да не би да изгубят това, което имат. От какво се страхувате? Кое ви дава повод? Ако, след като влезете в света, вашето християнство може да се изгуби, значи, то нищо не струва. То е, тогава, нещо относително.
Трябва да имате една велика идея: любовта на Христа! Ако ти влезеш в света с любовта, която Христос е имал, никой не би бил в състояние да отнеме любовта ти. И доброто, което е в тебе, също – ако ти имаш същинското добро, то, по никой начин, не може да се изгуби! Няма какво да се страхуваш.
Някой път цитирате: "Да не би да падне някой!" Но падането не представлява реалност. Казва се в Писанието: "Онзи, който стои, да гледа да не падне." То е друга философия. То означава физическото поле. Стоя аз и трябва да внимавам, да не би да се спъна и да падна. Но, след като падна, ще стана. Аз изменям ли се, след като падна? Преставам ли да бъда човека, който съм бил? Аз съм професор; след като съм паднал, изменя ли се моето естество? Не съм ли професор и след като съм паднал? Професорът ще стане, ще си изчисти дрехата и ще каже: "Трябва да внимавам, другия път." След това отива и държи отлична лекция на студентите. Някой като падне, казва: "Аз съм паднал човек, аз закъсах. Ония убеждения ги нямам." Ето какви са философските изводи сега. Това не е вече падане. Ти си изгубил нещо; ако си го изгубил, то не е реално! Ако ти вярваш, че Бог не те обича, то е заблуждение. Ако ти вярваш, че учението Христово е за теб непостижимо, то е друго заблуждение. Ако ти вярваш, че след като умреш, няма да живееш, то е едно заблуждение. Ако, след като си паднал, мислиш, че не можеш да станеш, то е друго заблуждение. Има неща, в които човек не вярва. Или, правиш разлика между евангелист и православен – то е друго заблуждение. Ти не си нито православен, нито евангелист – никакъв не си, ти си се боядисал. Туриш си една червена дреха на гърба и минаваш за българин; туриш си синя дреха и минаваш за англичанин. Червената дреха няма нищо общо с българина, нито синята – с англичанина. Отде взеха българите своето име? Не знаят! Вие отде взехте своето име: Стоян, Петко, Драган? Ти се родиш, турят те в купола, искаш-не искаш – ударят ти печат и казват: "Иванчо!" Оттам насетне ти носиш името Иванчо; или Драган, Стоян и пр., или Марийка, Драганка, Петканка. Хубаво. Пита ме някой: "Какво е било моето име, в миналото прераждане?" Че ти не си имал име в миналото прераждане! Много кучета има, които минават с името Цезар, но цезар ли е кучето, може ли да бъде то цезар?
Това, което безпокои човека, не е реално. Всякога трябва да знаете, че всяко безпокойство, което влиза в човека, е преходно състояние, то не е нещо реално. Това, което тревожи душата, то не е реално, то е преходно състояние. Даже мога да ви обясня вашето остаряване. Вие не знаете, как остарявате. Без да искате, вие остарявате. Най-първо, бяхте малко дете, милваха ви; милват ви, милват ви, вие растете. Ако сте мъж, поникват ви мустаци и казват за вас: "Той е зрял мъж." Ако е мома, косите й станат дълги, спусне ги – момее се. Момъкът до едно време е красив, после огрубява, огрубява, после лицето му започва да се сбръчква – изменя се. И ние, не можем да си представим, как става това. Представете си, че имате един спътник, който обича да рисува, обича да туря маски на лицето ви, когато заспите. Той всякога залепва маската, когато ти спиш. Заспиваш – слага ти една маска; след време, пак идва и ти туря друга маска. Много тънки маски са те, по една хилядна част от милиметъра. С години туря той, туря, туря и най-после ти тури една маска, на стар дядо, и ти казваш: "Остарях вече." Той те е хипнотизирал и ти повярваш! А законът за миенето от какво произтича? Сутрин, като станете, защо се миете? Законът за миенето е останал от древността – за да можете да махнете тая маска, която са ви турили. А вие се миете сега, за чистота – но маската остава. Забравили сте начина, как да се разложи тази маска и да се махне, да не остане нищо от онова, с което онзи иска да ви състари!
Казвам: Като ви гледам, вие не знаете да се миете. Аз много съжалявам, че не знаете да се миете. Някои от вас никак не знаят, а при това, се препоръчват! Това е един голям недъг. Казвате: "Аз остарях!" И като достойнство го мислите това. Никакво достойнство не е! Голям невежа си и не знаеш, как да се миеш! Както човек остарява, така може да стане лош, по същия начин. Законът е пак същият. Днес някой ти внуши една особена мисъл, утре друга, после трета, четвърта и т.н. – изопачи съзнанието ти. Можеш да измениш съзнанието на човека, да му дадеш съвсем друго направление. Поне сегашната наука показва: могат да приведат човека в магнетичен сън и да му внушат идея, че след 3-4-5-6 месеца или, след една година, ще направи нещо. Като дойде времето, той веднага отива да извърши това. Много пъти вие имате състояния, които са хипнотични, вложени са във вас отвън. Дойде ти един нагон – да направиш нещо, дойде ти например желание – да пийнеш - те идват отвън.
Да ви разправя един пример, в какво стои хипнозата. Заминалият Петко Гумнеров ми разправяше една своя опитност. Отива да купува оцет от една кръчма, дето имало и гостилница. Имало печени момици от агнета. Гледа той – всички ядат момици. И той удря по масата и казва: "Момици ми дайте!" Но веднага си казва: "Чудя се, с кой ум направи това! Ти ли си? С кой ум си? Оцет отиваш да купуваш, а пък казваш "Дайте ми момици!"... Петко, слушай! Как така, искаш да закачиш вегетарианството на гвоздея?" И казва тогава на гостилничаря: "Бързам, сега нямам време." Взема си шишето с оцета и веднага си отива. И се пита: "Как се забравих? Исках да ям момици – вегетарианството изчезна!" Как ще си обясните това? Хипноза е това! Станеш сутринта – недоволен си, намусен си – хипнотизиран си. Най-първо, човек трябва да се освободи!
В природата съществуват особени състояния. Например, ти си раздразнен, но не знаеш причините. А то трябва да има някаква причина. Може да негодуваш – съществува една неправда и ти негодуваш. Ще изправиш неправдата! Сила се изисква, да изправиш една погрешка. Станеш сутринта и си неразположен, без никаква причина, казваш: "Днес не искам да слушам никого." Трябва да знаеш причините! Ако имаш едно страдание, то може да е метод, за да се научиш, как да изправиш една своя погрешка. Когато човек се гневи например, трябва да знае, че гневът е един метод за лекуване. Ти си мързелив – малко ще се разгневиш на мързела, ще му тропнеш с крак и ще кажеш: "Ще станеш! На работа ще отидеш!" Или пък, някога обичаш да режеш – на общо основание; говориш, което трябва и което не трябва. Не говори неща, които не трябва, които не знаеш. Не препоръчвай хора, които не познаваш, нито ги хвали, нито ги укорявай! Това, което не познаваш, не го препоръчвай. И този, когото не обичаш, не го подценявай, защото ще направиш две погрешки.
Казвате: "Да следваме Христовото учение!" Как ще го следвате? То е цяла наука! Любовта е една отлична наука. За да я следваш, трябва да учиш. Казвате: "Да ходим по примера на Христа." Какво е правел Христос? Например: ти имаш вземане-даване с хората, имаш една полица да плащаш. Но Христос, пари с полици не е вземал, от хората. Какви са правилата? Имаш някои неща в живота си, които Христос не ги е правил. Ти искаш да отидеш на бал – Христос не е дал правила, какво да правиш на бал. Или искаш да се жениш – Христос не е дал правила, колко прикя* трябва приготвиш. Има неща, които не са реални, ние сме създали цял един свят, който няма никакво отношение с Реалността. Ние сме се натоварили с излишни обряди, форми и веруюта, от които трябва да се освободим, както природата ни е дала правила. Един орех трябва да се освободи от първата си черупка; той има една черупка, която му е потребна до известно време, но след като узрее, тя се разпуква и той остава с една втора, по-яка черупка. Онзи, който иска да яде ореха, трябва да счупи яката черупка и като я отдели, да остане самата ядка. А някой, който е още по-напреднал, ще обели и ципата на тая ядка. Тази ципа съдържа йод от органичен произход. Ако искате да приемете йод, яжте орехи. Те действат лечебно в даден случай.
Сега, аз ви навеждам да мислите върху тия неща. Те самите нямат нищо общо с правата мисъл. Най-първо е потребна една права мисъл – да мислим! Бог е създал света. Как го е създал - ние не знаем. Той го е наредил. Как го е наредил – и това не знаем. И какво иска от нас – и това не знаем. Ние мислим, че вършим волята Божия, но то е според нас. Някой казва, че е слушал гласа Божий. Той може да го е слушал, но аз не мога да зная това. Някой казва, че Господ му е казал нещо, но аз не мога да зная, какво му е казал, то е негова опитност. Когато Бог говори на някого, за мене, това е нещо непонятно. Когато Бог говори на мене, аз ще разбера, какво нещо е. Някой казва: "Нему Господ му говори." По какво се отличават ония хора, на които Бог е говорил? Трябва да има една съществена разлика. Аз правя едно сравнение. По какво се отличават ония предмети, които са турени в огъня? Като туриш желязо при 150-200-300 градуса, то веднага светне, нажежава се. Намажи го с бяла боя – то пак ще светне и някой може да каже, че това желязо е било в огъня; обаче, няма никакъв огън. Добре, това желязо е било, да кажем, в огъня и после е изгубило качеството на топлината. Казваме, че желязото лесно изстива. Законът е същият и в друго отношение. Ако ти си бил в огъня на любовта и като желязото, лесно изстиваш, тогава, какво става с тебе? Ти си тогава в един свят, който не е реален. Едно качество, което любовта предава някому, то е неизгладимо. То не може да се изгуби. Значи, в дадения случай, любовта – това е свещеният огън на безсмъртието. Ти не можеш да станеш безсмъртен, без него. Алхимиците са учили този закон на безсмъртието. Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако, най-първо, не се научиш да влизаш в огъня на любовта. Любовта е огън. Трябва да знаеш, при каква температура да влизаш, постепенно, за да свикнеш на температурата на любовта! Защото, ако туриш дървото в огъня, то почернява, става на въглен. Много хора, които са влезли в огъня на любовта, почерняват. Черната раса мина през една любов, от която изгоря – и станаха черни. Други хора минаха през любовта и станаха жълти. Белите минаха и отидоха малко по-нататък. А следващата раса, като мине през огъня на любовта, ще свети, ще стане светяща.
Сега, вие искате да знаете, какво нещо е християнството. Питам: Това верую, което сега имате, какво ще ви ползва? Вярването в Христа какво ще ви ползва?
Христос казва: "Ако ме любите, ще упазите моите заповеди." Вие трябва да обичате! Ако ти, всеки ден, не можеш да минеш през огъня на любовта, не можеш да напредваш! Като станеш сутрин, ти трябва да минеш през огъня на любовта! Запалете сутрин огъня си! Чудно е, че като станете, не палите огъня на сърцето си. Поне вижте, дали има огън, или не. Потребно е! Казвате: "Студено ми е днес сърцето." Щом ти е изстинало сърцето, не може да се говори за идеален живот. Култура може да има само там, дето може да съществува огънят на любовта.
Не говорете за външната любов. Има една модна любов. Аз сега ви говоря за онази любов, която носи огън в себе си. Тя постепенно трябва да се усилва. В усилването на любовта трябва да имате издръжливост. Силна любов е оная, която не се губи. Всяка любов, която се губи, е слаба. Всяка любов, която най-малките неща могат да я видоизменят, тя е слаба любов. Онази любов е истинска, която издържа, при каквито и да е условия. Тя е любов! Когато се мени, не е любов. Някой казва: "Едно време се обичахме. Сега мина това." Каква е разликата между едно време и сега? Двама души, в един и същ свят живеят, същата светлина, същия въздух приемат, при същите условия живеят и казва някой: "Единия човек обичам, а другия не обичам." Де е причината? Казвате: "Животът е такъв." В неразбирането е причината! Онзи, който обича, има разбиране. Онзи, който не разбира, няма любов! Нямам разбиране – нямам любов. При слабо разбиране има слаба любов.
Казвам: Вие имате обикновения огън на любовта, който изгасва. Който се е пекъл в този огън, все на въглен е ставал. Той почернява и остарява, обезсмисля се животът му. Всеки от вас, който е минал през обикновената любов, ще носи обикновения живот. Няма изключение. Аз гледам някои хора, колкото повече остаряват, погрозняват, казват: "Свърши се!" Какво се е свършило? Нищо не се е свършило! Ще изгориш и като нямаш повече какво да гориш, ще станеш на чер въглен. И тогава, ще те вземат от огнището и ще те турят настрани. Може би, в бъдеще, ще дойде някой учен човек, който ще извади от тия каменни, обикновени въглища, нещо по-хубаво.
Казвате: "Да ни заговори Духът в нас!" Трябва да различавате, може някой път, да се имитира Духа. Вземете например една грамофонна плоча, която представя някое музикално творение; това самото музикално творение ли е? Хиляди плочи има, които представят класически парчета, но има една грамадна разлика. Аз даже не искам да слушам една грамофонна плоча, понеже ще ми се развали ухото. Ще трябва да си туря памук. Тия грамофони, това радио, това съскане... За децата е хубаво. Но аз като си пусна моето радио.... И аз си имам радио. То прилича на онова, което разправят за Едисон. Като правел своите наблюдения, след като е работил целия ден, дрехите му били опръскани с мазнини, които с нищо не можеш да изчистиш. Той имал един голям диск; сядал на диска, пускал тока от 10-20 000 волта и след 10 минути, всичките дрехи се изчиствали, не оставало нищо по тях.
Казвам: Ако вие пуснете вашето вътрешно радио, ще разберете, че има музика, която чисти съзнанието. Като пуснеш радиото, тя те тонира – изведнъж добиваш смисъл, крила добиваш и меланхолията, неразположението, подозрението и неверието - всичко това изчезва и ти се повдигаш. Това е музика!
Я сега ми изпейте "Бог е Любов"! Как ще я изпеете? Откъде ще почнете? С кой тон ще започнете "Бог е Любов?" "До" е основният тон. С "до" ще започнете. В началото е любовта – ти не можеш да вземеш нито тон по-горе или по-долу. При каквито и да е условия, ти не можеш да вземеш друг тон, освен "до". И болен да си, и здрав да си – ще го вземеш. Така, ти разбираш любовта. И ако дойдеш до любовта, този тон ще влезе в тебе – ще има място. В музиката, ако вземеш правилно един тон, ще почувстваш малко трепване в слънчевия възел. А ако не вземеш вярно тона, там не трепва – ти не си музикант. Трепване трябва да има там - музикален трепет. Когато има трепет, той се предава. Трепет трябва да има човек, музикален трепет! Музикалният трепет, първо, е една способност; после, той се поддържа с едно вътрешно чувство.
Сега, това са посторонни обяснения за любовта, която имаме. Имаме една идея, но тази идея може да е такава, че съвсем да не ни е насочила в правия път. Например, като мислим за Бога, ние се плашим от Него, мислим, че Той е голям, силен и всичко това, искаме да си го представим, като нещо физическо. Бог, вън от нас, не съществува. Той не е нещо външно! Ние все Му приписваме едно триизмерно съществуване, туряме Го в триизмерния свят. Бог не е триизмерно същество. Той съдържа в себе си всички измерения. Той прониква дълбоко и вътре в тебе. Ако ти си паднал духом и ако внимаваш, ще чуеш в себе си глас: "Стани! Не се обезсърчавай!" Какъв ще бъде резултатът, като чуеш гласа в себе си? Какво ще ти каже Божият глас, като се обезсърчиш? Преведете го на български.
На български аз харесвам една дума. Тя е думата "благост". Не можеш да преведеш на английски думата "благост".
Искам вие да разсъждавате като ученици. Не се чувствайте, като че сте на подсъдимата скамейка и че искам да ви обвиня. Аз ще ви представя една картина, а вие не правете тази погрешка, на която всички сте изложени. Ето къде правите погрешка.
Представете си, че имате нужда от вода. Такава хубава вода в града, дето живеете, няма; има горе, в планината, на 10 километра от града. Там има отличен извор. И всички хора, които искат хубава вода, вземат си стомничка, напълват я там и се връщат. Сега, някой като тръгне, върви, върви, дойде на половината път, на 5 километра, спира се на пътя и казва: "Кой ще върви нагоре! Дайте ми малко водица." Проси. Онзи, който е бил вече на извора, му сипва малко вода. После проси от друг: "Я ми дай малко водица!" То е една лоша черта. Не отива там, горе, да си напълни стомната сам. Нека да отиде горе, при извора! Не му давай - нищо повече! Не просете, да ви дадат други вода от стомната. Идете, сами, горе на извора – и ще бъдете здрави.
В съвременния християнски живот всички са просяци. Искат малко вода от стомната, защото горе духа! Не, че няма да му дам. Аз ще му налея, но той ще научи един лош навик. Той ще се върне вкъщи и ще каже: "Изпросих." Дето ще проси, по-хубаво е, да отиде горе, да си напълни стомната. Защо ще просиш? Образува се един лош навик, една леност, един мързел; другите хора да работят, а ти да просиш. Да кажем, че аз му напълня стомната – напълня му я веднъж, дваж, три, четири пъти: аз печеля, но той губи.
Сега – изводът, правилото, което следва: Не се спирай в пътя си! Ти си се запътил за вода, за Божествения извор – не се спирай, насред пътя, да просиш от любовта на другите хора! Иди, напълни си стомната и като се върнеш, никому не давай! Ще кажеш: "Може ли това?" Като се върнеш, дай на ония, които не могат да ходят на извора, които са сакати, клосни, хроми, а който е със здрави крака – да се стегне, този син майчин! Щом си здрав, стегни се - нагоре, към извора! На здрави хора не давай! На ония, които са клосни, дай им, по една малка чашка, можеш да им дадеш.
Вие постоянно се оплаквате. Някой казва: "Ние не живеем тъй, както трябва." Кой е крив, че не живеете както трябва? Друг казва: "Големи бели имам, откакто съм тръгнал в този път." Чудни сте вие! Ако ви сполитат бели, значи небето ви обръща внимание. Кои моми, в света, имат бели? Красивите, хубавите моми – задирят ги момците. Грозните моми никой не ги задиря, те нямат никакви бели. Кое е по-хубаво? Здравите хора имат бели: ще ги хванат и ще ги натоварят, ще ги турят на работа. А при болните, ще седят милосърдни сестри да ги гледат, а те ще лежат. Кое е по-хубаво? Ние все искаме да лежим и да ни гледат! По креватите са болните. Да бъдеш здрав! Здравето – това е Божията Любов! Ако обичаш ближния си, ще направиш като онзи самарянин, който, като срещне гладен, завежда го в гостилницата, плаща и казва: "После пак ще платя, каквото похарчите." Значи, ближният е онзи, който има нужда. От онази любов, която Бог ти е дал, да му дадеш и да му покажеш пътя. Не само да му помогнеш, да му дадеш, но да му покажеш пътя – от къде си взел тази хубава вода. Ще му кажеш: "Да направим една хубава разходка. Ще те заведа при един извор, да си вземеш вода. И всякога, когато имаш нужда, ще си вземаш от този извор."
Сега, какво разбрахте? Какво можете да направите? Ако ви кажа, че продавам лотарийни билети и като вземете един билет, който струва 1000 лева, ще спечелите 100 000 лева, всеки от вас ще намери 1000 лева за един билет, нали? Аз ви казвам: Дайте 1000 лева! Ако не спечелите, аз плащам. 100 000 печалба ще имате! До вечерта, всички ще бъдете кандидати. Всеки ще намери оттук-оттам, ще изпросите. Поне половината от вас биха дали по 1000 лева, за да им се паднат 100 000. Ако кажа, обаче: Дайте 1000 лева, за да придобиете 100 лева, колцина от вас ще дадат? Всеки ще каже: "Тая работа не е за мен, аз не се занимавам с лотария, която взема повече и дава по-малко, а с такава, която взема по-малко и дава повече." 100 000 лева са един стимул, за да дадете 1000 лева.
Аз сега ви навеждам на един закон. Всякога, стимулът в живота, онова, което трябва да ви стимулира, трябва да бъде мощно. Стоте хиляди лева, аз ги вземам като един мощен мотив, като лост, който ни подтиква. Любовта е най-силният двигател, тя не е само механична сила. Тя е свещеният огън, свещеното чувство, тя е свещената мисъл. Тя е животът в света – нещо повече от живота. Тя носи живота в себе си. Бог е облечен с любов, Бог е познат на нас, само като любов. Любовта е външната страна, която изявява Битието. Битието, вън от любовта, ние не го знаем какво е. Дотолкова, доколкото един човек има любов към нас, ние можем да си съставим едно вътрешно понятие за него – иначе, ние не знаем какъв е той. Вие ме слушате сега, но то е едно външно схващане. Какво аз говоря – аз го знам, а вие не знаете, какво съм казал аз, всъщност. Вие сега правите една комбинация и казвате: "Така и така е казал Учителя." Казал е нещо Христос... Не, това е ваше понятие. Това знание, което сега имате, не е реално. То е от втора, трета ръка. То не е от извора, ти си го просил. Аз не бих искал да взема Божията Любов, от една човешка чешма, бих предпочел да умра, отколкото да я взема така. Тя ще ми причини по-големи страдания, отколкото смъртта. Ако ще взема Божията Любов, ще я взема от нейния извор. По-добре светлината, която излиза направо от Слънцето, отколкото светлината, която се отразява. Тя няма тая жизненост в себе си. Човешката душа, за да се повдигне, трябва да има Божията Любов в нейната чистота. Щом любовта влезе в една човешка стомна, тя е придобила вече известен оттенък, известни качества и не може да ви предаде това, което носи. Ти, по-скоро, ще приемеш качествата на стомната, отколкото качествата на любовта. Затова любовта не търпи никакви форми. И не можеш да я вземеш от никаква форма. Ако мислиш, че от някой човек можеш да добиеш любовта, да те обича, ти се лъжеш. Това, дето мислите, че някой ви обича – то са ваши заблуждения. Че можете да обичате – това можете да го знаете, но че друг ви обича – това само той може да знае. Вие никога не можете да знаете, дали някой ви обича, или не, защото, за да ви обича, трябва най-първо Бог да го обича. Който и да е, за да ви обича, Бог трябва да го е обикнал, да го обича. Онзи, когото Бог не обича, той не може да ви обича. Любовта, вън от Бога, не съществува. Той в Бога не вярва, в нищо не вярва – и казва, че ви обича! Това е лъжа! Той ще има нещо привидно като любов, но това не е любов!
Христос казва: "Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих." Любовта от Бога се предава. Христос е бил проводник на Божията Любов. Тя минава през него. Значи Любовта на Бога през мен може да мине във вас и да се предава надолу, всички може да обиколи. Така се предава любовта. Един човек, когото Бог е обикнал, от него любовта може да мине във вас и после във втори, в трети и т.н. Свързани са хората. Всички съставляват едно цяло. Трябва да имате ясна представа за това. Всички клонища и листа на едно дърво, доколкото са свързани, черпят сокове от дървото и са живи. Ако един лист се отдели от дървото, той не може да черпи сокове от него и изсъхва. Значи, каква трябва да бъде идеята в ума ви? Само когато човек е на Дървото на живота, само тогава, Божията Любов може да се пренесе в него и може да функционира. Когато някой каже, че Божията Любов не може да функционира в нас, причината за това сме ние.
Животът има две фази. Когато има любов, животът се осмисля, а когато я няма, се обезсмисля. Любовта е, която носи всичкото разнообразие в света и всички други блага на живота. След като дойде тя, всички други блага ще дойдат и всички постижения. Онзи, който не е разбрал любовта, той разсъждава и търси по особен начин, той счита, че някои неща са грешни, а други не са. Щом влезе любовта, да живее в теб, грехът престава да съществува за теб. Щом любовта влезе в сърцето – Божията Любов – грехът изчезва в света, понеже всяко нещо, което се допира до Любовта, се очиства. Тя очиства всичко! Някой изгаря, някой се разтопява, а някой оживява и възкръсва. Любовта прави някои на въглени, други топи, трети организира, оживява, а някои възкресява. Любовта възкресява! Значи Божията Любов има степени. Щом си възкръснал, минал си през всичките степени.
Вие чакате нещата, като младата мома, която чака да дойдат, да я търсят вкъщи. Тогава ще приличате на един престъпник, за когото ще дойдат стражарите и ще го вдигнат от къщи. Писанието казва: "Които Ме търсят, ще Ме намерят." Ще Го търсиш! Трябва да потърсиш Господа! Не Господ да те търси, а ти Него. Сега е време, не Господ да ви търси, а вие да търсите Господа. Не да чакаш Той да те намери, а ти ще пребродиш целия свят, за да Го намериш. На ваш език казано: Като намериш Любовта, тогава ще се осмисли животът. Ти чакаш сега, дано да дойде вдъхновение; минават се ден, два, месец, година – не идва. Слушаш някой проповедник и казваш: "Дано да дойде отнякъде вдъхновение!" Не идва.
Знаете ли на коя врата хлопа сега Христос? Една врата има, на която хлопа Христос – в човешката душа. Понеже вашите къщи имат няколко врати и вие слушате тия, които хлопат на другите врати, а не на тази, на която хлопа Христос, вие не обръщате внимание. Вие Го чакате там, отдето Той никога няма да дойде.
Един български свещеник ми разправяше веднъж, следното. Дошъл при него един калугер, странник, обикалял целия свят, в Света Гора бил. Имал правилно лице, нещо хубаво имало в лицето му. Калугерът му поискал пари за път. Свещеникът му казва: "Нямам пари." Калугерът се поусмихва и казва: "Като нямаш, на друго място ще намеря." И си отива. Казах на свещеника: Слушай, този беше Христос. Той дойде да те опита. "Така ли?! Аз ще го настигна! Пари има!" Защо, в първия случай, нямаше пари, а във втория случай има? Това е като моята задача сега: ако трябва да дадете 1000 лева, за да спечелите 100 000, веднага ще намерите тези 1000. Колко пъти Христос е идвал при вас – като калугер, като просяк, навсякъде – и вие казвате: "Нямам сега." И след като си замине, въздишате: "Кога ще дойде Любовта!" Аз ви говоря за едно състояние. Не искам да ви убеждавам. Да не вземете другата страна!
Казвам: За да се извърши Волята Божия, за да възприемете Божията Любов, ще минете през едно противоречие. И Христос мина през едно противоречие. Когато беше на небето, Му служеха ангелите, а като дойде на Земята, Нему не служеха, а Той служеше. Той казва: "Син Человечески не дойде да Му послужат." И запретна си ръкавите, и работеше. Време е за работа сега! Той сам се оплака, че Син Человечески няма где главата си да подслони – нямаше къща, нямаше легло. Но този, който нямаше къде главата си да подслони, имаше Божията Любов, можеше 5000 души да нахрани. А други имаха и хубави къщи, и големи, хубави легла; имаше и първосвещеници, помазани от горе. Този, който нямаше где главата си да подслони, имаше Любовта на Бога в себе си, а ония, правоверните, я нямаха.
Вие очаквате, един ден, да възприемете Божията Любов, както еврейските първосвещеници. Вие искате да станете чисти и святи, за да отидете при Бога. То е смешно. Няма такова нещо! Любовта предшества святостта. Любовта предшества живота. Любовта предшества всички неща. Ти ще имаш положението на Христа. Христос казва: Ще искаш положението на дете, което не знае какво нещо е грях. И всички тия хитрости на света, които ги знаете – трябва да се отучите от всичко това. Казваш: "Много ми пати главата. Много неща знам." Аз желая, всички вие, да се освободите от вашето знание, което имате сега. Като се освободите, като се върнете вкъщи, всички тия въглища ги турете на огнището и ги изгорете, нищо да не остане!
Казвате: "Колко пъти са ме лъгали!" Че какво знание е вашето, щом са ви лъгали? Казвате: "Знаете ли, колко пъти съм гладувал!" Че каква философия има в това, че си гладувал? Ти сам се мамиш. Ти гладуваш, а ония, които пият вино и ракия, те пък са винаги жадни. Те всякога, след виното, пият вода, но водата, която иде след виното, не хваща място. Ти трябва да престанеш да пиеш вино. За обикновеното вино говоря.
Има едно вино в света, което е направено от най-сладките думи. Има един хляб в света, който е направен от брашното на най-хубавите думи. Най-хубави франзели са те. Това е, за което Христос говори: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми..." - Ако не ядете думите, които ви говоря – те са живот, то е моята плът, моята кръв. Плътта, както се разбира тук, са най-хубавите мисли, най-хубавите думи, най-хубавите дела, с които ангелите се занимават. Ангелите – това са най-съвършените хора в света! Те са били човеци и са станали съвършени хора. И знаят какво нещо е Любовта. И когато ти направиш хляб от мислите на ангелите, от техните чувства и постъпки, и ядеш – това е новият живот.
Сега вие всички сте кандидати, чакате да ви обикне някой. Една сестра пита друга: "Какво мисли Учителя за нас?" Трябва да минете през огъня на Любовта, така че всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Днешното горене е обикновеното горене и от него се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън на света.
Знаете ли на какво прилича силният човек? Можете ли да сравните един слаб и един силен човек? Можем да ги сравним по два начина. Ако вземем думите в обикновения им смисъл, там, дето има сравнение между слаби и силни, не е реалността на нещата. Но аз казвам: Добрият човек трябва да се научи да става слаб; не в обикновен смисъл, не слаб от болест, а слаб в друг смисъл: да бъдеш силен – значи да предаваш любовта, да бъдеш слаб – значи да възприемаш любовта. Аз наричам слабо състояние, когато възприемам Божията Любов, а пък силен съм, когато тя минава през мене и я предавам. Там, дето се предава Любовта, там е силата на хората, а там, дето се възприема, там е слабостта на хората. Слабостта, в този смисъл, е благословение. Бог, като даде на апостол Павла онзи трън в плътта, каза му: "Моята сила се показва в твоята немощ." Когато ти си слаб, това показва, че ти възприемаш Божията Любов. Ако не станеш слаб, не можеш да възприемаш. Това състояние е следното: да се изпразниш вътрешно съвършено – и само тогава ще се изпълниш. Като се изпълниш, ти наново ще станеш силен. По човешки говоря. То е като онзи процес, на житното зърно, което, като изникнало, дало плод 30, 60, 100 зърна. Значи, всяко едно слабо състояние се сменява, става силно. Всяко зърно, което се сее в земята, става слабо, и това слабо състояние става силно и дава плод – 30, 60, 100 зърна. Значи, става 30, 60, 100 пъти по-силно, отколкото е било по-рано. Всяко изпитание в живота, през което минавате, то е сеене. Вие понякога минавате през големи изпити - нещо се е посяло във вас. Отслабнали сте – ако издържите тази ваша слабост, ако разбирате Божия закон, вие ще станете силни и ще станете "30, 60, 100" – т.е. ще имате 30, 60, 100 пъти по-големи възможности, след като минете тази опитност, отколкото, ако не бяхте минали през нея.
Сега ви говоря за любовта като енергия, която ви е потребна и в сегашния, и в бъдещия живот – в материалния живот тук, на Земята. Тия въпроси, с които ви занимавам, по никой начин не можете да ги разрешите без любовта. Единствената сила, която може да разреши всички спорни въпроси, е любовта. Там, дето има любов, има знание. Там, дето има знание, има свобода. Любов, живот, знание, свобода – те вървят всички заедно. Щом имаш любов – ще имаш знание. Щом имаш знание – ще имаш свободата. Някои от вас правите понякога опит: искате да приложите някой Божий закон – и не работи. Къде седи причината? Веднъж правих опит с един евангелист в дома му. Беше вечерно време, към 11 часа. Той ми казва: "Поду ми се страната." Казах му: Нали е казано в Евангелието. "Ако имаш вяра..." С вяра можеш да се излекуваш. Той казва: "Как с вяра? Те апостолите могат, и Христос може това!" Казвам Му: И сега е възможно това! Седни на стола. Турям ръката си на болното място и го питам: Боли ли те зъбът? "Не ме боли." Но след един час, пак го заболява. Казах му: Защо допусна мисълта, че съм те хипнотизирал? Защо мислиш така? Той си помисли: "Какво ми направи този човек на ума? Шашардиса ме." Той допусна отрицателната мисъл и болката отново започна. Ти можеш да направиш опити сам; ако вярваш в Бога, ще престане болката. Ти се помоли и си легни, и като станеш сутринта, болката ще е минала. Кажи си при лягане, като дете: "Ще се оправи тази работа!" И ще изчезне болката! Каква нужда имам аз да хипнотизирам? Какво нещо е хипнотизирането? Каква лошевина има в това, да отнемеш болката? Нека да те хипнотизира някой, ако може да ти отнеме болката, по този начин. Но то е криво разбиране. Противоречието е произлязло от хората. Бог не обича противоречията. Той не обича двоеумните хора: "Дали ще ми помогне, или няма да ми помогне; дали е той, или не е той."
При мен са идвали доста български светии. Веднъж, преди 9-10 години, дойде един светия с един кръст, турен на челото. Виждам го, че ме гледа отгоре надолу. Турих го да яде, той седна насреща ми. Аз ям обикновено, той си взе само малко хляб и малко сол. За да ми се покаже, че е някой, иска само хляб. Казах му: "Само хляб и сол яде ли се?" Той отговори: "При Бога не се отива с много ядене." Гледам го, какво да му кажа? Има нещо, което не му се харесва. Аз не съм достигнал още дотам – този кръст не мога да го нося. Не мога да го туря на челото си като него. Като си излизаше, казах му на ухото: По-сладък да ми дойдеш, втори път. Ние си приличаме. Аз пари нямам, да си купя такъв кръст, но нося един кръст вътре и той понякога, е толкова тежък! А твоят е толкова лекичък, с такъв кръст е лесна работа! Ти си по-умен от мене, не искаш да се измъчваш с големите кръстове. Аз си вземам урок, втори път, ще си направя едно малко кръстче, като твоето. Той каза: "Ти какво мислиш за мен?" Рекох: Да вземеш да изучаваш Словото Божие и да не ходиш по ума нито на православни, нито на евангелисти. Да го разбереш, както Бог го е казал, вътре в теб и да го прилагаш, както знаеш. Ти идваш при мене; човешка работа е тази – защо си турил този кръст? Какво искаш да покажеш с това? Искаш да покажеш, че си християнин, нали така? Направи така (Учителя простира двете си ръце настрани хоризонтално) и ще видиш, че ти си живият кръст! Ние сме живи кръстове. Тия, малките кръстчета да ги оставим, те са забавления за деца. "Как за деца!" За деца са. Онзи, който е напреднал, кръстът му може да свети. Твоят кръст не свети. Я го направи да светне! Моя кръст мога да го направя да светне. Искаш ли да ти покажа? Той казва: "Не искам." Ако светне моят кръст, ще отиде и джубето* ти, и всичко. Той ми казва: "Ти говориш с алегории." После дойде и неговата светица.
Той казва: "Аз се свързах вече." И затова носиш този кръст на челото си. Обвързал се с жена. Виждам, че тя има отличен ум, той дължи много на нея. У него личното чувство е развито, има мнение за себе си. Той ме гледа, да не би някак да го надхитря. И разсъждава: "Опасни са тия времена. Могат да ме оплетат." Казва ми: "Отвсякъде може да дойде дяволът." Страх го е. Той не иска да каже, но има тази мисъл: "Може и през вас да мине дяволът." Ако беше казал така, щях да му кажа: Слушай, ангелът ти е още слаб. Аз имам един дявол – мога да те кача на него, да си отидеш у дома, да не ходиш пеш. Той ме пита: "Какво да направя?" Рекох му: Обичай своята другарка. Ти не я обичаш както трябва. Ще си кажеш, че от Господа ти е дадена. Обичай я. И ще имаш малко смирение. Представям един разговор, между неговите мисли и неговите понятия и схващания. Виждам сега, че го е страх, да не би да го отдалеча от Бога, да не би да изгуби мира, да не потъне в ада. През ума му минава: "Какво е учил Христос? Дали има връзка между това, което този учи и това, което е учил Христос?" Казвам му: Остави тия неща. Когато човек говори истината, то се познава. Човек е свободен. Всички хора са излезли от Бога. Всеки си има свои разбирания. И аз си имам своите разбирания, но има нещо общо между мене и тебе. Има едно разбиране, което и в тебе, и в мене е едно и също. "Какво?" Искаш да живееш! Аз харесвам в тебе едно нещо: че ти имаш стремеж към Бога. Мен ми харесва това. Като разглеждам всичките му противоречия, остана в мен хубавото, остана убеждението, че той има стремеж към Бога. Виждам хубавата му страна. Казах му: Аз харесвам твоя стремеж. Какви са твоите разбирания, оставям ги, но стремежът ти е добър.
Сега и на вас казвам: За мен не важи в какво хората вярват. За мен е важно, у всички хора да има стремеж към Бога. Имайте всякога стремеж! В края на краищата, стремежът е, който ще докара повдигането ви. А пък всички други неща са второстепенни разбирания, от друго естество.
Да остане у вас следната мисъл: Чистата мисъл – това е една форма. Чистото желание – това е една форма. Чистата постъпка - това е една форма. Но стремежът – това е един подтик на Любовта. Тогава нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки стават като стъпала, за да постигнем онова, за което е създаден човек в света. Всеки човек си има своето предназначение – да работи.
Вие идвате сега тук, в 5 часа сутринта, да слушате лекция. Някой от вас може да мисли да отиде да проповядва някъде. Но една чиста мисъл, която създаваме, тя се разпространява. Нашите мисли се разпространяват. Ние можем да бъдем с тях навсякъде. Слънцето, от 92 милиона мили, изпраща своята енергия на Земята и всичко расте, и се развива. Ако това слънце намали разстоянието два пъти, съвсем ще се измени животът на Земята. Значи всяка една душа в състоянието, в което се намира....
Всички вие, гледайте да бъдете полезни на себе си и на своите ближни. Не се обезсърчавайте! Понякога вие се обезсърчавате; постоянно си казвате: "На нас никой не ни обръща внимание." Животът има две страни: външна – обективна, и вътрешна. Едновременно тия две състояния не можете да ги имате: щом ви обръщат внимание отвън, отвътре ще ви липсва нещо; ако отвътре ви се обръща внимание, отвън ще ви липсва нещо. Едновременно не можете да имате внимание отвън и отвътре. Или отвън, или отвътре. Засега, за някои от вас е потребно, да имате внимание отвън, а за други – отвътре. Защото външното внимание, то е една страна на любовта, а вътрешното внимание е друга страна на любовта! Срещнеш някой брат и той се поусмихне – това е външната страна на любовта. Срещнеш някой приятел и той не се усмихва, но ти усещаш, че има една вътрешна мисъл, вътрешна усмивка. Усмихването е хубаво, красиво, но то е външната страна. Могат да ви дадат угощение в една хубава къща, но то е външната страна на любовта. А могат и без да ви угощават така, да ви дадат едно друго угощение, още по-хубаво – могат да ви говорят половин час. Ако вие не разбирате, ще кажете: "Да, но нали имам деца, дом, къща, грижи!" Че имате къща, деца, грижи – те са благословение за вас. Благодарете, че имате за какво да се грижите. Христос казва: "Не се грижете повече, отколкото трябва. Доста е за деня неговото зло!" Казвате: "Но утре как ще прекараме?" Важно е, днешния ден, как ще прекарате. Вие се грижите за утрешния ден. Ако днес прекарате добре, и утре ще прекарате добре. Ако днес не сте добре, и утре няма да сте добре. Днешният ден е важен! Вие носите живота! Вие, днес, имате да извършите нещо за Господа!
Да дойдем до вътрешната страна. Ние седим и все очакваме да ни дойде някое благословение от Господа. А има много неща, които не сме свършили! Ние не сме дали ход на Неговата Любов! Ние не сме пратени да повдигнем целият свят, но все пак, един лъч от Неговата Любов трябва да мине през нас. Ти трябва да бъдеш отворен прозорец, през който Божията Любов да мине. Отчаял се някой човек, отива нанякъде; може да отива да се самоубие. Ти не можеш ли да му кажеш една дума и да спасиш живота му? Няма какво да му проповядваш, но една дума да му кажеш! Този човек отива да се самоубие от сиромашията, дотегнала му е и казва: "Не искам да живея!" Аз, ако го срещна, ето какво бих му казал: Един чек от 100 000 лева, на ваше име, е дошъл вкъщи! "Но дали го има?" Има го!
Казвам: Има хора, на които вие можете да помогнете най-добре. Върви някой и води един вързан вол; захласне се и ти отиваш полекичка, отрязваш въжето и си заминаваш. Волът като се освободи, вдигне опашката и бяга. Ти питаш: "Да отрежа ли въжето, или не?" Отрежи въжето! Дяволът го е свързал. Свободата така се дава! Кажи на човека истината! Ще кажеш така: "Без юлар! Без подкови! Без седла! И без зенгии*! Без вино! Без кокошка! Без мисирки! Без баници! Като българския светия – с малко хляб и сол.
Велико нещо е човекът! В най-големите противоречия в живота, да не изгуби вярата в Бога! Да седи, да очаква с търпение, с вяра! И винаги, в малките неща, които Бог ни дава всеки ден, да виждаме разрешението. Аз понякога харесвам живота на децата. Като му дадеш една ябълка, детето почва да скача от радост – за една ябълка! Казвам: Един християнин трябва да бъде като малко дете: една ябълка като му дадат, да има тази радост, този стремеж на детето, да е доволен!
Днес да си вземете двете стомни и всички да отидете горе, на планината, да ги напълните с вода и да се върнете. Не пийте вода, която другите са донесли! Сами да си донесете от горе! Това е Божията Любов. Някой казва: "То не може така. Трябва да бъдем в някой манастир, трябва да сме свършили университет."
Не ви трябва! Всичко това после ще дойде. Най-първо, нека да дойде любовта, знанието после ще дойде. Първо иде любовта, после идва знанието, на трето място идва свободата. Едно подир друго идват те. Щом дойде любовта, тя всичко носи – тя носи знанието, носи свободата. Но ни най-малко не трябва да мислим, че който има любовта, трябва да бъде невежа. Не! Любовта ще донесе най-хубавото знание, най-хубавото изкуство, най-хубавата музика. Всичко носи тя със себе си! Който има любов, ще има всичко! С любовта идва новата култура в света! Царството Божие е вътре във вас. С идването на любовта идва то – щом дойде любовта, царството Божие е дошло в теб. Щом дойде Любовта, ти вече имаш всичките условия за онзи живот, за който душата ти трепти. Няма да казваш: "Това нямам, онова нямам." Всичко това ще дойде! Сега ние чакаме. Трябва вече да се работи на физическото поле! Трябва да си помагате един на друг. Четох една книга от един англичанин, той обективно разглежда света. Ние мислим, че светът ще се оправи сам. Трябва да се работи на физическото поле, в духовния и в умствения свят – навсякъде трябва да се работи! Не е въпрос, в какво човек вярва. Важно е онова, което можете да приложите! Вие питате: "Какво трябва да се приложи сега?" Какво може да се приложи, ще ви кажа друг път. Някои работи вие знаете, някои работи и аз ще ви кажа - какво може да се приложи, какво може да се направи. Всички работи, които ние повидимому ги желаем, светът ги прави. Какво се разбира под думата "свят"! Ще се намерим в трудно положение.
Една красива, бедна мома се оженила за един руски княз. След време и той обеднял, закъсал съвсем. И все казвал: "Ну, поцелуемся!" Тя казвала: "Хляб няма!" "Ну, поцелуемся." "Не става само с целувки, хляб трябва!" "Да вярваме в Христа!" "Хляб трябва!" "Поцелуемся!" "Хляб трябва!" Трябва да имаме нещо реално, на което да разчитаме. Ако аз разчитам само на хората, да ми донесат нещо, то е неразбиране от моя страна. Аз трябва да разчитам на онова, което Бог е вложил вътре в мене, да извърша волята Божия и да се върна със съзнание, че съм направил нещо. И всеки един от вас, да не очаква другите да му направят нещо, но той сам да прави нещо и тогава, да дойде това, което другите могат да направят. У всички ви трябва да се събуди желание – да направите нещо!
Вие сега имате една идея. Хубава е тя. Вие очаквате като млада мома, да дойдат да ви потърсят, да се ожените. И след това, да ви турят на работа. Хубаво е това, но то е човешко състояние. И след като се оженят, хората пак не намират смисъла на живота. Че вие сте женени вече! В живота сте вече! Вашите мисли, чувства и постъпки – това са вашите деца! Какво правите с тях? Как ги възпитавате? Възпитайте вашите мисли – те са децата. Всяка твоя мисъл е жива. Вие определяте философски мисълта. Всяка ваша мисъл живее, тя съществува. Някоя ваша мисъл ще се въплъти някой ден като Стоян, Драган, Петко. Някое ваше чувство, някоя ваша постъпка също може да се въплъти. Всички тия неща, които минават в нашето съзнание като мисли, могат да се въплътят. Мисълта е жива в един друг свят.
Ние мислим: "Като дойде Христос, какъв ли ще бъде светът!" Ако дойде Христос, ще го познаете ли? Ако дойде, Христос ще дойде тогава, когато хората станат проводници на Божията Любов. Ако Христос дойде сега и хората не са готови, ще имаме пак същите резултати. Ако дойде Христос и хората са готови да бъдат проводници на Божията Любов, светът ще се оправи. И Бог чака неговите деца да станат проводници. Това е сега въпросът!
У вас харесвам едно нещо – вашия стремеж. Доброто във вас е това и ще ви похваля за него. Всички имате добър стремеж! За другите работи няма да говоря. Но стремежът ви е добър! Той е, който носи новата култура, новото в живота – стремежът!
"Добрата молитва"
7 ч. 10 м.
10-та лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 27 ноември 1935 г., сряда, София – Изгрев.
Следват гимнастически упражнения.
чапрашък -(тур.) - забъркана, опака /бел. ред./
прикя(гр.)- чеиз(тур.) - дрехи, бельо и други изработени неща,които булката занася в новия си дом като зестра /бел.ред./
джубе - (тур.)- кожухче, горна дреха на духовно лице /бел.ред./
зенгия - (тур.) - стреме /бел.ред./
Общ Окултен Клас
27.11.1935 05:00 Сряда,
София
|
Начало
