| Порталът към съзнателен живот |
Принципи и условия
(Общ Окултен Клас,
28.11.1934 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Връх и долина
„Добрата молитва"
Прочетоха се темите „Отличителните черти на болестта и здравето".
Между здрав и болен човек и богат и сиромах човек има един паралел. По какво се отличават сиромашията и болестта? Сиромашията и болестта си приличат. Също и здравето и богатството си приличат. Подобни са, но се отличават. После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло. Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти. Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен. Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати. Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния. Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек. Грешният човек е тежък. Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията. Има различие в това отношение. Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия. Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън. При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията. Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре. Причини са ония принципи, с които даден човек оперира. Те образуват по-тънките болезнени състояния. Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става. Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си. Здравето - човек трябва да се роди с него. Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия. Болестите са складирани богатства в човека. Всички болни хора са богати.
Сега в природата съществуват закони. Трябва да имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот. Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане. Те определят как трябва да живеем. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали. И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено. В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни. Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав. В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт. И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква. Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш. Но ако задържиш въздуха вътре, пак ще умреш. Даром сте взели въздуха, но след като държиш въздуха двайсет минути най-много, пак ще го изпуснеш.
При процеса на приемането на въздуха какво трябва да бъде разположението? Умът ти трябва да бъде разположен, за да можеш да възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него. Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него. Един пример. Имате една свещена книга, Библията. Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат. Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука. Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея? Нищо не си взел. И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете да се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то си е останало. Какво са взели хората?
Някой път ние казваме, че трябва да мислим добре. Един казва някому: „Трябва да бъдете щедър." Оня му казва: „Какво ще бъда щедър, не съм богат!" Дай онова, което си взел. И след като го дадеш, ти пак наново ще вземеш. Даване и вземане трябва да има. Каквото си взел, ще го дадеш назад, и ще изкажеш една благодарност.
Ние имаме основния закон, на дишането. После имаме другия закон, на храненето. Те малко се различават. В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването. Какъв трябва да бъде начинът? Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш. Тя ще влезе в стомаха ти. Част от храната ще се отдели. Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно. Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи. При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън. При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе. Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва да повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична. Разумните работници отделят кое е полезно за господаря и, след като го обработят, изпращат го на цялото тяло и нищо не оставят за себе си, за да могат всички жители по тялото да се ползват.
Когато някой път човек иска да се ухитри, иска да задържи нещо от това богатство, той почва да го складира около ставите си, иска да го скрие някъде. Туря го по ставите си, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее. Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее. А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите. И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо. И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка. Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват. Всяка болест показа, че нещо си скрил. Това са чуждите вещества. Имало е отлагания по тялото. Има микроби, които са се заселили там. Те нямат нищо общо с тебе.
Каква вяра трябва да има човек! Сегашните хора са съвършено изгубили всякаква вяра. Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили. Вземете една котка. Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката. Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш. Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея. Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат. Те го засягат от съвсем друго гледище.
Човек трябва да си образува един възглед, да повярва и да направи един малък опит. Без малък опит приложение не може да има. Например вземеш пет лева в джоба си. Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева?" Най-първо ти живееш в един свят. Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват. Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество. Не че не съществуват петте лева. Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат. И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат. Може би искате да знаете как ще дойдат. То не се казва.
Например вие пеете. Искате някой път, имате желание да се научите да пеете, но пеенето е от два рода. Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години. Хората са добили едно статическо пеене. Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче. Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие. Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш. Това е светия. И на млади жени, и на грешни, на всички можеш да помогнеш.
Сега ние се плашим от греха. Действително грехът е лошо нещо. Плашим се от греха или от дявола. Той е един ортак. Като стане с тебе ортак, пази се. Пази се да станеш ортак с дявола. Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат. Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти. Ще те извади от общите релси на живота. Имаш едно недоволство - от живота си недоволен. Че какво има да си недоволен от живота? Не само някои, но всички са недоволни. Вземете цялата съвременна философия на живота. Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче. Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота. И след като се освободят от него, какво ги очаква? Смърт.
Някой вярва, че след като умре човек, ще се освободи. Но кой освобождава човека от смъртта? Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта. Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим. Недоволен си. От какво зависи твоето недоволство? Недоволен си, че пари нямаш. Но парите не продължават живота. После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш. Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко". От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно? От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не. Птицата има малко мляко, но много малко е. Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца. Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение. Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице. Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед. Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат да приложат. Но обикновените хора какво могат да приложат?
Недоволен си сега. Как можеш да се справиш със своето недоволство? Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи. Аз знам какво ги мъчи. При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом. Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал? Светнало му е лицето, като че ли е бил четири-пет деня гладен. И ушите му са светнали.
Той е бил в затвора. Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават. Всяка вечер го измъчват по три пъти. Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер. Това се нарича - дето духовете измъчват хората. Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор. Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле!" Налагат ви. Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му. Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда. Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"? В бъркането на меда има една друга идея. Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен". Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи. Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив. Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята.
Сега остава идеята, кое е потребно в дадения случай, сега. Кое е необходимото сега? Идеята за Бога имате, известни опитности имате, здраве имате, но все има нещо, на което вие не сте господари. Кое е именно това, на което човек не е господар сега?
Ако ви се даде сега една седмица да не допускаш в ума си никаква лоша мисъл, да не допускаш никакво лошо желание, да не допускаш никаква лоша постъпка, какво ще бъде?
Един опит да направим сега - да държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви. Най-първо ще започнете с малко. В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен. („Давали сте това.") Да, но не е изпълнено. За една седмица. Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута. Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута. Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така. Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта. Но вечерно време няма да бъде опитът ви сполучлив, както сутринта.
Когато се даде тема или когато се направи опит, то вие считате важно количеството - целия ден да не допуснеш такава мисъл. То целия ден не е възможно, понеже, от дето минете, ще чуете нещо. Трябва да си турите памук в ушите и гюзлюци [* гюзлюци (тур.) - капаци] на очите, за да не чуете и видите. От дето минете, има съблазън. Ще чуете нещо - то е съблазън.
Та казвам сега, това е начин за концентриране. Ако тоя метод можете да усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние да се справите с някои болезнени състояния в крака си. Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума. Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла. Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава. Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности. И ако не разбирате закона, на вас ще ви се струва, че са странни работи. Защото щом кажете: „Този ден аз това ще го направя“, у някои хора вие влагате една положителна мисъл и те се отправят към вас.
Вие често пъти не можете да дадете сполучливо сравнение, когато искате да сравните едно ваше състояние с нещо.
 Да допуснем, че имате едно особено състояние. Да допуснем, че имате една точка А, в която искате да пазите равновесие. Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия. Две движения има. Имате едно положение С - върхът. Тук вие сте в долината, А. Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А. В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината. Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия. С тях трябва да се справите. Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече. При слизането ние печелим в условия. Принципите са на върха, а условията са в долината. Ако искате да спечелите най-добрите условия, трябва да слезете в долината. Той е неорганизираният свят.
Вие трябва да го организирате. Вие искате там да намерите слуги. Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга. Казваш: „Не ме разбират хората.'' Ако чакаш хората, няма да успееш. Не, ти. като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш. Ти ще бъдеш слуга на общо основание. На себе си ще разчиташ, ти си в условията. Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи. Бог е горе, а ние - долу. Ще мислиш за Бога, Който е горе. Той само може да ти помогне. Той е принцип, ти си в условията. Следователно Бог може да ти помогне. Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията. Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете. Някой път казваме: „Защо са влошени условията?" Вие постепенно ще ги поправяте.
Вие искате да имате удоволствия. Кои са удоволствията на долината? Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага. И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват. Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават. Те са неща несъвместими, не можете да ги имате. Естествено са несъвместими. В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек. Под думите „духовен човек'' разбирам един човек, който живее на върховете. В. А пък оня, който е в долината, е материалистичен. Това е само за обяснение. (Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване. Трябва да разбирате законите на материята. Да кажем, че сте недоволен. Ще видите от какво естество е вашето недоволство. Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията. Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете. На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш. Например ти искаш да пиеш един коняк. Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк. И да има двайсетгодишно винце. И да има едно агънце." Че именно на високите върхове ти месо не можеш да ядеш.
Англичаните, които ходиха на да завоюват Монт Еверест, намериха се в големи противоречия. Цяло стадо от тибетски крави те караха със себе си, но като дойдоха до известна височина, не им се ядеше месо. Месото не струва там, трябва да бъдеш вегетарианец. И ония, които се качиха на осем хиляди метра, като се върнаха, не им се ядеше вече месо.
Като се качваш на по-високо място, там месната храна е несъвместима, тя е тежка. Ония магнетични влияния не са съвместими с месото. Или другояче казано, трептенията на животните са низши, и като се качиш на високо място, там трептенията са по-бързи. На върховете месото е несъвместимо, понеже трептенията на месото са слаби. Там се изисква храна, която вибрира бързо.
Аз ви говоря, но какво сте разбрали? Какво ще приложите? То е неразбрана работа, казваш.
Вие разсъждавате много материалистично. Например можете да се качите на Мусала. Какво ще разберете на Мусала? И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания. Известни разбирания са такъв връх. Вие трябва да бъдете господар на положението. Трябва да се качвате и слизате постоянно. Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате. Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу. Това е правата АВ. Що е една права линия? Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати. Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят. Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза. Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш? Не зависи от тебе. Някой се наял и казва: „Не искам да ям вече." Четирийсет дена може да не иска да яде, но след четирийсет деня у него може да се роди желание да яде. Сега те са излишни обяснения.
Казвам някому: „Попей ми сега, но чисто ще пееш. Ритъм ще туриш." Какво е ритъм, какво е такт? Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно. Вземете една цигулка, която е нагласена много хубаво, и друга, която не свири добре. И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне да мисли, че свиренето на самия него не е на място. Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи, си казваш: „Загазих."
Някой ме пита: „Това, в което вярваш, право ли е?" Аз го питам: „Ами това, в което ти вярваш, право ли е?" „Тоя живот, в който живееш, прав ли е?" И аз го питам същото. Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш. Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6? Две жени могат да излъжат един момък. Право е: 2x3 = 6. Две деца могат да гледат една майка. Числото 3 е детето. Една майка може да роди две деца. И две жени могат да излъжат един мъж. Числото 2 е женско. Какво разбирате под женско число? Долина е то. Мъжът е връх, а жената е долина. Детето къде ще го турите? Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата. Но бащата не може да отгледа сина си, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката. Условията, при които синът и дъщерята ще се родят, се намират долу в долината, а пък принципът, който може да ги повдигне, е при бащата.
Затова казваме, има принципи и условия в живота. Има принципи, има закони, има явления, има и факти. Във факта е завършеният резултат вече. Сестра Янакиева, какво разбрахте сега? Ти в твоя университет как си учила работите? Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи. Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят. Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят. Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят. Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив. А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно. Един може да разправя, и не може да направи, а друг не може да разправя, а може да прави. Да се съберат двамата.
Сега хубаво. Нека да излязат и да дойдат тук певците. (При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите. Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето. Това е сега песента „А бре, синко". Какво ще разберете? (Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето. Като спазваш законите, не може да не пееш добре. Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш. Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му. Всички гласни букви са тук, с изключение на „у". Участват „а", „е", „и", „о". По известни правила вървят. „А" е творческият принцип, той е принципът, който твори. „Е" дава разширение. „Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко. Какво са казали заради тебе хората? Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата. Защото момата не дава цена на овчар без стадо. Докато има стадо, той има цена.
Един религиозен човек ще каже: „Такива работи не пей. Пей нещо за Бога. Как ще пееш нещо за Бога? Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине!" Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко". Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина. Тук е сега семейният тон на ритъма. Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее. А пък какво говорят хората, това го засяга. Трябва сега да повлияе на сина си и казва му: „А бре, синко."
Когато казваме, че музиката може да възпитава, то между другото разбираме следното. Ти можеш да направиш една песен на двоите погрешки и да им попееш. Музиката има свойство да разтопява. Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят. Но музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента „Аин фаси". (Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип. Как ще изпеете „Аин"? Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш „Махар Бену". „М" в дадения случай слиза. При „а" трябва да знаеш как да политнеш. (Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно. Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно да смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние. И ако се измени твоето състояние, значи ти си взел вярно тона.
„А бре, синко." Аз намирам много хубав този израз „а бре, синко". (Брат Кирил Икономов продиктува, и всички си написаха текста на тая песен: )
А бре, синко,
знаеш ли
що съседи за теб говорят?
Че си стадото в планината оставял
и вечер си се връщал
моми по седенки да срещаш -
моми, що седенки палят,
палят, палят,
но и развалят.
Мома се, синко, вечер не избира.
Нали можеш да запалиш някого, но и да го развалиш. Всички можете да я изпеете. (Изпя се няколко пъти от всички.)
Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство. А пък има една друга, вътрешна, страна на пеенето. Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна. Тактът е външното. А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента. Животът е една песен сам по себе си. Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини. В живота такива междини не съществуват. Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите. В тях има хармония, има отзвук, помагат си. Силният помага на слабия, и слабият - на силния. Взаимно си помагат.
В пеенето сега, като искате да пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора?" Вие ще се спънете така. Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре. Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет. Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр". „Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо. Това са придихателни букви. А пък „а" и „е" са накрая. В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви. Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре. Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото. Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може да успява. Вечерно време оставя си стадото само горе в планината и среща моми, които палят, но и развалят.
Сега ние смекчихме това. Мома, що огън пали на седенки, и дом разваля. Това, което се изнася в тая песен, е реално. Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите. Бащата казва: „А бре, синко. Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки. Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре. И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат да се кажат. На седенки вечерно време, дето само моми и момци присъстват, всичко се позволява.
Лошото седи в това, че специфично седянката е само за млади, а не и за стари. Само за младите. Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо. Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено. Все същото нещо е. Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства. Какво може да постигне човек от едно удоволствие? Една чаша вино изпита, това е една седянка вече. Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка. Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото. Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна. Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата. Обущата трябва да са благословение за краката ти. Ако не са благословение, те са вече едно изкушение. Ако ти имаш една мисъл, едно знание, които не са благо за твоята душа, ти си вече по един път от лукаваго.
Та казвам сега, имаме за цел да дойдем до ония естествени правилни разбирания на живота. При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там да се подобрят условията. Вие и сега сте в онзи свят. И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания. Около вас ще дойдат други съзнания. В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер. Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш. Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш. На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят. Там се разправя какви са мъченията. Например пред тебе има маса, сложена за ядене. Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш. Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах. Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление. Но не си свободен от престъпление. Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението. А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш. Много мъчно там може да се поправи престъплението. Да кажем, че богатият отива в другия свят. Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява. Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи. Това е донякъде положението в другия свят. Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв? Трябва да/ го нахраниш. Не му даваш хляб да яде. Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде. Тогава в какво седи доброто? Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства. От себе си трябва да дадеш нещо. Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението? Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо. В какво седи лъжата? Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде. А трябва да има обмяна. След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него. Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него. Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш. И тогава ще се пречистиш. И ако ти не влизаш в Бога и Бог не влиза в тебе, ти ще загазиш.
Какво нещо е Бог? При дишането, като вдишаш, Бог е в тебе. И като издишаш, ти си в Бога. Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него. И аз трябва да изпълнявам Неговата воля. И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси. Момата се сутрин избира, иска да каже бащата. И кога трябва да я видиш? Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи. Тогава се избира мома, а не вечерно време. Сутринта се познава каква е момата.
Сега това е старият живот на българина, а пък новият живот на българина е друг. Вие имате старите възгледи на тоя момък. По седенки ходи той. Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми. За тях ходи. Вечерно време тая работа върши. Бащата е недоволен. Стадото само е оставено там. Някой вълк може да отвлече овцете и да останат те без прехрана.
Сега да остане мисълта - както при дишането на въздуха - всяка мисъл, която влиза в нас, тя трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата - трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.
Някой ме пита: „Как трябва да живея сега?" Не се съблазнявайте от живота. Изучавайте живота. Колкото повече се съблазняваш, толкоз повече ще загазиш.
[...] [* Липсва една страница от машинописния текст на дешифрираната стенограма.]
Трябва да имате един светъл ум. Извинявайте човека. Турете всички възможности. Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение. Ние трябва да се учим да извиняваме. Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш. Тогава си е на мястото. А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл. Сега сами намерете във вас процесите на осъждане.
Аз, като дойда във вас, желая да намеря във вашето съдилище повече оправдания и по-малко осъждания, по-малко присъди. То е прогрес. Осемдесет оправдания и двайсет осъждания, то е прогрес вече. Нека тая песен да се изпее от няколко души само при пианото. (Няколко души я изпяха при пианото.)
Искаме с тая песен да изразим едно състояние у българина, което е вярно, което е сега у българина - както в миналото, така и сега. Полека-лека ще видите какво влияние може да окаже тая песен. Ритъмът е душата на пеенето. Когато думите и музиката съответстват, тогава може да се измени състоянието ви. Тая песен е една жива работа, една песен на такт.
„А бре, синко", това е най-мекият тон, бащинският тон. А пък той, бащата, знае тия работи, за които говори на сина, понеже и той е ходил.
„Отче наш"
Може да попеете малко, додето се разсъмне, и после ще направим упражненията.
6.57 часа
Десета лекция на Общия окултен клас
28 ноември 1934 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев
Общ Окултен Клас
28.11.1934 Сряда,
София
|
| |
Из том „Ако говоря”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 12.06.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2801
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
