| Порталът към съзнателен живот |
Ново разбиране
(Утринни Слова,
25.09.1932 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Всеки човек трябва да се научи да служи на Бога. – Ами ако не може? – Ще прави усилия. Да служи на Бога това е необходимост за човека. Казваш, че си зает с много работи, не можеш да си губиш времето. Ако вършиш своите работи по механически начин, това не е истинска работа, а още повече, не е служене на Бога. – Аз имам да решавам важен семеен въпрос – да подобря отношенията си с жена си. – Това не ме интересува. – Търся път, как да служа на Бога, да съгласувам служенето със своето верую. – Това не ме интересува. Че се спъваш, че има много камъни и кал в твоя път, това са обикновени работи.
Важно е новото в живота. Ако е за любов, всички хора говорят за любовта. Ако е въпрос за истина и правда, всички хора говорят за тях. Мнозина са дохождали при мене и са ми казвали: Кажи ни нещо съществено. – Нищо съществено не мога да ви кажа. Същественото е, когато си в тъмнина, да очакваш изгряването на слънцето и, каквото видиш, да знаеш, че е за добро. Същественото е да дойде храната и да я опиташ. Трябва ли да доказвам, че хлябът е нещо съществено? Безполезни са всякакви думи за него. Като възприемеш хляба в себе си, тогава можеш да говориш за него. В света има души, които говорят на Бога по особен начин. Някои от вас служат на Бога, като онзи млад човек, който иска да се жени. Той има интерес да търси богата жена: да има къща, пари. Момата пък търси учен човек. Вие не знаете, за какво е създаден човекът. Ще ви приведа една мисъл. Когато майката отбива детето си, с това тя не иска да каже, че то не трябва да яде, но по стария начин не може вече да яде. Когато каруцарят сваля някого от каруцата, с това той не иска да му каже, че не трябва да се движи, но да слезе от каруцата. Пътят, по който аз вървя, изключва всички превозни средства.
Казваш, че хората трябва да мислят за тебе. Щом мисля за Бога, аз мисля и за другите, и за себе си. Кажеш ли, че трябва да те обичам, или ти да ме обичаш, това е неразбиране. – Защо? – Защото любовта никога не се изменя. Христос казва: „Нова заповед ви давам.“ Това не подразбира стара заповед. Християнският свят разбрал ли е Христовите думи? – Нито тези християни, които са на земята, нито онези в другия свят, са ги разбрали. Всеки иска да служи на Бога, въпреки това, всеки служи на себе си. Новото, което може да се проповядва, то е да се обичаме, да вярваме в Бога. Това е учението на Любовта. Като проповядвам това учение, ще дойде някой да ме пита, какво нещо е любовта. Ще дойде друг да ми иска някаква услуга или пари на заем и, ако не го задоволя, ще каже: Този човек няма никаква любов. Значи, ако му дам нещо, имам любов. Следователно, и гостилничарят, който ви храни и услужва, и той има любов. И вие ще се нахраните и ще платите. Гостилничарят пита: Какво ще извадите от кесията си? И това става по любов.
Казвам: Има неща, които човек лесно може да изгуби; има неща, които никой не може да му отнеме. Например, всеки може да ти вземе парите. И на пеперудата, колкото и да е красиво напъстрена, ако отнемеш праха на крилцата й, нищо няма да остане от нейната красота. Най-малкото докосване до крилцата й е в състояние да отнеме всичкия й прашец. Хората често говорят за любовта. Това не е нищо друго, освен пипане на крилцата й. Любовта не позволява да я пипат. – Защо? – Крилцата й се развалят. Остане ли да опитвате любовта, всичко се свършва с вас. Ако опитвате Божията Любов, и с нея всичко се свършва. Друго нещо иска любовта. Една жена се оплаква, че светът й потъмнял. – Защо? – Мъжът й умрял. Тя го обичала, и сега не може да живее без него. – Каква любов е тази, която се прекъсва? Смъртта не е пречка за любовта. Тя обичала само мъжа си, затова не може да живее. Майката плаче за детето си, че умряло. Какво се постига с плача? – Нищо не се постига. Детето не е умряло; то отишло на училище, да учи. Трябва ли тя с години да плаче за това дете?
Всички хора се нуждаят от ново разбиране. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране – на чистотата. Хората искат да заемат високи места, да станат божества, всички да се въртят около тях. Това е предвзета идея. Ако си божество, ти трябва да задоволиш всички. И аз, като направя едно добро, от което всички се ползват, казвате: Учителят може да направи всичко. Възможно ли е в една минута да услужа на всички? Някой дойде, иска да ме ангажира за пет минути. Ако всички ми отнемат по пет минути, мога ли да ги задоволя? Преди всичко, не разполагам с толкова време. Това е външната страна. Има начин за посещение: всички да се съберат на едно място и, като едно цяло, да направят своето посещение. Не е ли така с клетките на организма? Те представят едно цяло и заедно се ползват от общото благо, което природата дава.
Сега аз виждам една мъчнотия във вашия живот. – В какво се заключава мъчнотията? – В бързането. Всеки иска по-скоро да постигне желанията си и, ако не успее, страда. Питам: Може ли гъсеницата да се превърне в един ден на пеперуда? За да стане пеперуда, нужен е период от около 45 дни. Като изяде нужното количество листа, гъсеницата сама ще стане пеперуда. Гъсеницата живее в материалния свят, а пеперудата – в Божествения. Много пъти съм ви говорил за Бога, за Божествения свят.
И вие говорите за Бога. В която църква влезете, все за Бога слушате. Според мене, човек трябва да изслуша всички, и след това да служи на Бога. Не става ли същото в училищата? Първо, учителите преподават,учениците слушат; после, учениците говорят, учителите слушат. Соломон казва: „Който мълчи, минава за мъдър.“ Щом е така, защо учителят се сърди, когато ученикът мълчи? – Защо мълчи ученикът? – Защото знае, че ако проговори, учителят няма да бъде доволен от него. Много естествено, като не знае уроците си, по-добре да мълчи. Учителят минава за учен, защото дава знания на учениците си. И вие, за да преподавате, трябва да учите, да придобивате знания.
Мнозина мислят, че са дошли до края на своето знание и няма какво повече да учат. Много още има да учите. Вие не сте изучавали великия път – пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Този път трябва да намерите и да го изучите. – Аз имам душевни преживявания. – Имаш, но те не са достатъчни. С едно ядене нищо не се постига – много пъти ще ядеш. И с едно преживяване нищо не се постига. Ще работиш, докато постигнеш нещо и задоволиш стремежа на своята душа. Дете си – недоволен си от детинството; станеш голям, възрастен – пак си недоволен; остаряваш – недоволен си; умираш – недоволен си. И на онзи свят човек е недоволен и желае отново да дойде на земята, да се прояви. Значи, човек слиза на земята, качва се горе; пак слиза, пак се качва и т. н. Казват, че човек се преражда много пъти, от които 777 пререждания са епохални. Другите са обикновени. Дали е така, не зная. Аз не съм проверил това. Ако някой от вас е проверил тази истина, нека каже, вярно ли е, или не.
Питам: От ваше гледище, какво постига учителят? Ще кажете, че той преподава, учи хората. Така е, учителят преподава, учениците слушат. Един ден и учениците ще станат учители. Могат ли всички хора да станат учители? Ако това стане, не ще има ученици. – Може ли без ученици? – Не може. – Обаче, човек трябва сам за себе си да бъде ученик и учител. Естественият ред в живота изисква едни да бъдат учители, а други – ученици. Според теософите, човек трябва да стане божество. – Какъв ще бъде животът, ако всички хора станат божества? Нали трябва да има такива, които да се учат от божествата, да ги слушат и да им се подчиняват? Ако всички са божества, те няма какво да правят на земята. То е все едно, да живеят на земята без тяло. Възможно ли е това? Под „божество“ аз разбирам разумен човек, който използва правилно и добрите, и лошите условия на живота. Ако става въпрос за божество, както вие го разбирате, и царят минава за божество, но може ли той да използва разумно и добрите, и лошите условия? Днес царят разполага със сила и, ако някой не изпълни царската заповед, наказва се. Силен е царят, но не е разумен. – Защо? – Защото не може едновременно да бъде и учител, и ученик.
Това, което говоря днес, всичко не е съществено. Аз имам предвид да пресея нещата така, че да отделя триците от брашното. Триците ще останат на ситото, а брашното ще падне долу. Обаче, пресяването не е наука, нито философия. Какво се постига с отделяне на триците от брашното? Според някои учени, триците съдържат повече витамини от брашното. Следователно, хората отделят същественото от несъщественото и се хранят с несъщественото. И за люспите на лука се казва, че съдържат витамини. Въпреки това, домакинята хвърля люспите на лука, а употребява вътрешните листа, в които няма толкова витамини. Каквото правят хората в обикновения си живот, това правят и в духовния живот. Едни от тях говорят за небето, а отричат земния живот; други говорят за земята, а отричат духовния живот. Това значи, да хвърляш едни витамини за сметка на други. Витамини има и в земния, и в духовния живот. И едните, и другите ще използваш разумно. Следователно, ако в даден момент си свързан с духовния свят и се разговаряш с разумните същества от този свят, използвай ги, да придобиеш нещо от тях. Но в това време, не отричай знанието, което си придобил на земята. Тези знания взаимно се допълват. И на земята да си, ще се учиш едновременно и от земята, и от небето.
Вчера дойде при мене един млад българин, с Евангелие в ръка. Той започна да ми говори: От няколко години аз чета само Библията и Евангелието, нищо друго не ме интересува. Каквото сам разбера, това ми е достатъчно. Не искам да слушам тълкуванията на други хора. – Имаш ли някакъв занаят? – Нямам. Аз влязох в един манастир, искам да стана калугер. – Сам ли ще бъдеш? – Не, има още двама: единият е игумен, около 50 годишен човек; другият е калугер, на 26 години. Аз съм най-млад. – Облякоха ли те с калугерско джубе? – Не искам да нося джубе, то е доста компрометирано. – Какво правиш в манастира? – Пращат ме да събирам помощи, но дето отида, всички ме ругаят. Досега съм събрал всичко 750 лева. – Какво ще правиш с тези пари? – Ще ги дам на игумена, той се разправя с тях. – Работата ти не е добра. Така ти ще се научиш да просиш. Всъщност, като човек, ти трябва да се научиш да даваш. Мислиш ли, че като просиш пари от хората, изпълняваш волята на Бога? – Какво да правя тогава? – Ако аз съм на твое място и съм длъжен да събирам с тефтера пари, така ще постъпвам, че хората да не ме ругаят: ще оставя тефтера при тях, и кой колкото иска, да даде. Някой ще запише, че дал известна сума; друг ще даде пари, без да запише името си. Тези пари ще раздавам на бедни вдовици и сирачета. Така ще изпълня Божия закон. С парите, срещу които има подпис, ще изпълня човешкия закон. Важно е да не насилвам хората – всеки да дава по свобода. После, младият човек ме запита: Какво е твоето мнение за иконите? Изглежда, че нещо го мъчи. Казах му: Има нещо добро и в иконите, но те имат смисъл, ако могат да те повдигнат. Не могат ли да те повдигнат, те не са на мястото си. Според мене, сега е време да мислим за живите икони – за бедните и страдащите – тях да спасяваме. Аз съм намислил да направя една църква с живи икони. Всеки ден ще сменям иконите. Защо ще целувам едно дърво с образа на някой светия? Ако целуваш, по-добре целуни една жива икона, един жив човек. Има икони, които могат да се целуват; има икони, които не могат да се целуват. Целуни страдащия, за да го повдигнеш. Целуни болния, за да го излекуваш.
Сега аз разглеждам въпроса за същественото и несъщественото в живота. Несъществено е онова, което пречи на човека да разбере живата истина. Има неща, от които сте заинтересувани, но с тях не се постига целта на живота. Например, заинтересуван, си от любовта на някой човек и отправяш интереса си към него. Това е разбиране на любовта по буква, а не по дух. Ако постъпваш така, непременно ще сгрешиш. Казваш: Целунах този човек. – Целунал си го от интерес. Той ще търпи ден-два и след това ще те отблъсне. Понеже е богат, много хора го целуват, не само ти. Като разбере заинтересоваността на всички, най-после, той ще ги отблъсне и ще се освободи от тях. Любовта не се крепи от интереси. Ето защо, който иска да работи за Бога, трябва да бъде безкористен, чист.
Мнозина са идвали при мене да искат пари. Ако не искам да дам, трябва да се крия. Докато съм на първо място, много ще ме безпокоят. И красивата мома, като излезе в града, добре облечена и напета, всички момци тръгват след нея. – Как може тя да се освободи от тях? – Като тури тъмен воал на лицето си и се облече с проста, скромна дреха. Всеки търси хубавата книга. Пази я да не се оцапа. Чети тази книга, когато си сам. Щом дойде някой при тебе, затвори книгата и тури вместо нея друга. И при мене идват много, искат да отворя Свещената книга и да им чета. Казвам: Не съм тук. – Как да не си тук, нали те виждаме? – Виждате ме, но аз не съм тук. – Как да си обясним това? – С тялото си съм на земята, а с духа – на слънцето. Щом отида на слънцето, топлината и светлината му се увеличават. Щом се отдалеча от него, топлината и светлината му се намаляват. В първия случай се оплаквате, че е горещо, а във втория – че е студено. Някога влезна във въздуха и веднага се яви вятър. Щом изляза от въздуха, времето утихне. Като дойде бурята, оплаквате се; като дойде зефирът, доволни сте. Някога съм зефир, някога съм буря. Всичко събарям на пътя си. Често казват за мене: Той е много добър човек. – Да, направил съм ти къща. – Лош човек е той. – Къщата ти изгоряла. И в единия и в другия случай, все аз съм причината. Някой умрял, друг се родил, пак аз съм причината. Главата на някого е пукната, на другиго е здрава – все аз съм причината. Преди вие да ме обвинявате, аз сам ще се обвиня. За всяко нещо, което е ставало и става в света, все аз съм причината.
Ще кажете, че това е иносказателно. Ако е буквално, как ще го разберете? Дали е буквално, или преносно, в него има доза истина. Ако си твърдо вещество, ще ти пукнат главата. Ако си вода, въздух или светлина, нищо не могат да ти направят. Когато пукнат главата на някого, с това искат да кажат, че той е невежа. Следователно, докато си на земята, главата ти не трябва да бъде твърда, но да бъде вода, въздух или светлина. Щом главата ти не е светлина, никой не ти е виновен, че е пукната. Щом не предвиждаш нещата, непременно ще ти се случи нещастие. Научи се да предвиждаш, какво ще ти се случи. – Аз всякога мисля. – Мислиш, но не разрешаваш въпросите. Гледаш човека, но не го разбираш. Страдаш, но не можеш да си помогнеш. Като дойде болестта, не си спокоен. Вие не сте в състояние да издържите на противоречията в живота. Докато сте в сегашното си тяло, непременно ще боледувате. За да се справите с болестите, трябва да преустроите тялото си.
Ново разбиране е нужно на хората. Двама души могат да се обичат, само ако се разбират. Ако дойдат при тях още двама души, няма да се разбират. – Много просто, не можеш едновременно да четеш две книги. Първата книга е ангажирала вече вниманието ти. Всички хора са листа от Свещената книга на живота. Някои от тях са букви на книгата, други са отделни думи, а трети – цели изречения. Ако всеки иска да бъде отделна книга, ще остане завинаги затворена – не ще има, кой да я чете. Има една единствена книга в света, от която всички хора четат: това е книгата на великия живот. Женените четат заедно от тази книга. Някога мъжът отвори една страница, интересна за него, и чете. Друг път жената отвори една страница, интересна за нея. После, разказват, кой какво разбрал. В Библията има интересни и неинтересни страници. Например, страниците на родословието не са толкова интересни, защото не можете да ги разберете.
Т. м.
1. Утринно Слово от Учителя, държано на 25 септември, 1932 г. София. – Изгрев.
Утринни Слова
25.09.1932 Неделя,
София
|
| |
Из том „ Ново разбиране”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 05.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 3617
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
