Размишление върху милосърдието.
Съвременното човечество е дошло до положение, в което трябва да стане смяна на енергиите му. Тази смяна ще се отрази и на неговото съзнание. Да се сменят енергиите на човека това значи, да се сменят формите на материалния свят, формите на самата материя. Щом формите се изменят, заедно с тях се изменя и посоката на енергиите, т. е. посоката на силите в човека.
Сега ще съставим пропорцията: М:С=Ч:М1. Това значи: материята (М) се отнася към силата (С) така, както чувствата (Ч) към мислите(М1). Под думата „материя“ разбираме формата на нещата, чрез която силата се проявява. Под думата „сила“ разбираме проява на ума, т. е. резултат на работата на човешкия ум или на Божественото в човека. Когато умът работи повече от сърцето, силата на човека е по-голяма. Когато сърцето работи повече от ума, гъстотата на материята е по-голяма. Тази е причината, поради която някои хора са слаби, сухи, а други – пълни. Който повече мисли, а по-малко чувства, той е сух, тънък. Който повече чувства, а по-малко мисли, той е пълен. Този човек не обича много да философства. Следователно, сърцето не се нуждае от философия, а умът не се нуждае от гъстота. В сърцето се събира повече потенциална енергия, а в ума – кинетическа. Човек трябва да знае методите, чрез които да превръща потенциалната енергия в кинетическа. Докато не е запалена, свещта съдържа потенциална енергия в себе си. Щом се запали, потенциалната енергия постепенно се превръща в кинетическа, т. е. в светлинна енергия. И ако човек чете на светлината на тази свещ, той приема енергията й и я използва за възприемане на мислите, които книгата съдържа в себе си. Как ще се използва светлината на свещта, това зависи от съзнанието на човека. Който има будно съзнание, той ще запали свещта и ще чете на нейната светлина. Който няма будно съзнание, той може да запали свещта и да заспи. Който разбира законите на природата, той запалва свещта и започва да работи. Щом свърши работата си, той изгасва свещта и заспива.
Това са положения, които съграждат живота на човека. Като живее, човек се ръководи от свои мисли и чувства, които, обаче, са резултат на неговия минал живот. Задачата му в сегашния живот е да се откаже от старите си разбирания, които са му причинили ред страдания, и да се стреми към новото, което единствено може да съгради неговия бъдещ живот. Страданията са резултат на миналото, радостите – резултат на бъдещето. Искате ли да живеете в радости, изменете посоката на живота си. – Ама беден съм. – Защо си беден? – Болен съм. – Защо си болен? Болестта, сиромашията показват, че човек се е свързал с един низш, неорганизиран живот, който се движи в посока, диаметрално противоположна на истинския живот. Влезе ли в неорганизирания живот, човек трябва да познава законите му и да знае, как да ги избягва. Не ги ли избягва, той непременно ще попадне под техните удари и ще носи последствията им: сиромашия, болести, страдания и смърт. Представете си, че едно малко дете се качва, на здрав, силен кон и се мъчи да го управлява. Докато има сили, то може да го владее. В най-скоро време силите му изчезват, то отмалява, и конят тръгва, накъдето иска. Такова е положението на всеки човек, който влиза в низшия, неорганизиран свят. Докато не е изгубил силите си, той се справя с него. Изгуби ли силите си, този живот започва да го владее. Като отслабне, човек казва: Животът няма смисъл. Няма защо да живея. – Не, във всички свои прояви, животът има смисъл, но човек трябва да познава силите си и да се нагърбва с работи, които може да носи.
Сега ще напиша следните отношения: 1:2:3; 3:4:5; 5:6:7; 7:8:9. Какво означават тия отношения? За да разберете смисъла им, вие трябва да ги принесете в живота. Числото едно, например, е първото отношение, представя артист, който има отношение към двете си ръце (2) и към публиката (3). Колкото по-добре пее или свири, толкова повече хора ще дойдат да го слушат и повече пари ще събере. Това отношение е положително. Дойдете ли до отношението 3:4:5, имате един инженер (3), който се наема да строи къща, без да разполага с големи знания. Не се минава много време, къщата се събаря (4). Като резултат. той не получава никакво възнаграждение (5). Това отношение е отрицателно. Усилията на този инженер са отишли напразно. Това е обяснение на двете отношения. Още много обяснения могат да се дадат.
Като изучава живота си, човек вижда, че понякога работите му вървят добре, като на артиста, а понякога – зле, като на инженера. Това показва, че енергиите в човека постоянно се сменят. Той е ту пасивен, ту активен; понякога е отрицателен, а понякога – положителен. Да бъде човек пасивен, това значи, да събира енергии в себе си, т. е. да бъде в състояние на почивка. Когато е активен, той изразходва събраната енергия. В този смисъл, ние виждаме, че човек е изложен на постоянни промени: ту се качва, ту слиза. Той се качва по планини, но слиза и в долини. Той върви по прави линии, но върви и по криви. Като върви по прави линии, той насочва енергиите си ту в хоризонтално, ту в перпендикулярно положение към земята. Дали се движи по вертикална или по хоризонтална линия, човек среща малко или почти никакви препятствия. Движи ли се по права линия, каквато мъчнотия да срещне на пътя си. човек лесно я разрешава. Когато разумният човек се движи, т. е. разрешава задачите си, природата широко отваря вратите си за него. За глупавия, обаче, тя затваря всичките си врати. – Защо вратите на природата са отворени за разумния? – Защото той може да прониква и през най-малките пространства. Той се вмъква и между най-малките частици, защото знае, че колкото малки да са частиците на материята, и между тях има празни пространства. Глупавият, обаче, търси широко отворени врати. Той търси широкия път, вследствие на което се натъква на големи изпитания и страдания. Както птицата може да ходи там, дето млекопитаещото не може, така и умният човек може да минава през такива отвори, през които глупавият не може.
На какво можем да уподобим птицата и на какво – млекопитаещото в човешкия живот? Птицата представя човешката мисъл, която лети високо. Млекопитаещото представя чувствата на човека, които се движат по земята. Затова, именно, мисълта представя рядка среда, а чувствата – гъста среда. Следователно когато се натъкне на някаква голяма мъчнотия в сърцето си, за да я реши правилно, човек трябва да се качи в ума си, да влезе в по-рядка среда, дето препятствията са по-малки. – Възможно ли е това? – С питане въпросите не се разрешават. – Мога ли да свиря добре? Ще свърша ли училище? Ще бъда ли здрав? – Това са въпроси, за които не се пита. Искаш ли да добиеш всичко това, ти трябва да работиш. Не работиш ли, нищо няма да постигнеш. Кой баща и коя майка нямат желание синът им да има същите дарби, каквито и те имат? Следователно, Бог, Който ни е изпратил на земята да учим, има всичкото желание да постигнем онова, с което Той разполага. – Възможно ли е това? – Щом питаш, ти се съмняваш в това, което е вложено в тебе. Щом грешиш, ти отричаш живота. Щом отричаш живота, ти приемаш смъртта. Дето е смъртта, там са страданията. – Не съм ли човек? Нямам ли право да мисля? – Че си човек, това никой не отказва, но покажи своята човещина. Че имаш право да мислиш, и това никой не отказва, но покажи своята права мисъл. – Не съм ли свободен? – Никой не отрича свободата ти, но не поддържай в себе си желания, които могат да те заробят. Като храниш в себе си низши желания, ти сам създаваш веригите на твоето робство. Заробиш ли се ти сам, и окръжаващите ще те заробят. Като знаят това, източните народи казват: Изхвърли навън всички желания, които те заробват. Наистина, всяко желание, което не е в съгласие с човешкия ум, заробва човека. И всяка мисъл, която не е в съгласие с човешкото сърце, също го заробва. За да не изпадне в робство, човек трябва да отхвърли от себе си всички желания и мисли, които не са в съгласие помежду си. Къде съществува такова съгласие? – В разумния живот. Само разумният живот се движи по успоредни линии. Щом тия линии започнат да се пресичат, разумността изчезва. Дето разумността изчезва, там се явяват ред мъчнотии и препятствия.
Като е дошъл на земята, колкото да е умен човек неизбежно ще се натъква на мъчнотии, но той трябва правилно да ги разрешава. Който е объркал конците, той сам трябва да ги разплете. Казвате, че срещате мъчни задачи за решаване. За професорите, които разполагат с много знания, тия задачи са лесни. Когато се е създавала природата, в нея са поставили задачи, които човек в далечното бъдеще ще разреши. Днес, с всичката си философия и знание, човек едва решава лесните задачи. Това показва степента на неговото развитие. По отношение на големите и сложни въпроси, които седят пред него, той е малко дете. За да расте и да се развива правилно, даден му е капитал, който да пуща в обръщение. Този капитал се увеличава и намалява, но има един основен капитал в живота му, който никога не се мени. Това е неговият мозък. Като умре, човек всичко оставя на земята. Единственото нещо което взима с себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е низшето във висше, организирала го е и сега слиза да го вземе със себе си. Тя взима само есенцията на мозъка, както фабрикантът на розово масло взима есенцията от розите. От три хиляди килограма рози, той изкарва само един килограм розово масло. Този фабрикант с право може да каже, че носи три хиляди килограма рози със себе си. – Възможно ли е това? – Възможно е. – Как? – Като есенция.
Мнозина питат, какво ще правят след смъртта си. – Много просто. Ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка със себе си. Ако можете да превърнете материята на мозъка във фина материя, в есенция, която да вземете със себе си, вие ще напредвате и на онзи свят. Не можете ли да превърнете мозъчната материя в есенция, нищо не можете да придобиете. – Вярно ли е това? – Ще го опитате. Всички Божествени неща са верни и разумни.
И тъй, душата, за която се говори, не е вън от човека. Тя се проявява чрез човешкия мозък. Доколкото тялото и мозъкът на човека са организирани, дотолкова и душата му се проявява. Ако тялото и мозъкът на човека не са организирани, никаква душа не търсете в него. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е. материята от силата. За да се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи. За да се обработи, за да се организира, в помощ й дохожда силата. Едно от отличителните качества на материята е инертността. Тя не се мърда от мястото си. Ако някой иска да я помести, това значи, да я дигне на ръце, да я носи. Тя не се влюбва, подир никого не тича. За да я нахраните, вие сами трябва да й донесете храна, да отваряте и затваряте устата й. В това отношение, материята е голяма аристократка. Става ли въпрос за работа, не я търсете. Въз основа на свойствата на материята, казваме, че тя нито се губи, нито се създава, но само се видоизменя. Всеки може да носи толкова материя, с колкото сили разполага. Без сила материята не може да се обработва. Благодарение на силите в природата, от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под „сила“ разбираме интензивността, с която разумното се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят. Колкото по-голяма и по-интензивна е силата и енергията, толкова по-голямо напрежение предизвикват върху материята. Ако не може да издържи това напрежение, материята се пръска, както гранатите се пръскат под напора на експлозивните вещества в тях.
Сега, като изучавате човешкото естество, виждате, че понякога човек изпада в състояния, подобни на експлозивите. В такива случаи, той е готов да избухне като бомба. Например, минава някой ваш приятел покрай вас и на шега ви казва една обидна дума. Понеже обичате приятеля си, вие нищо не му казвате, правите се, че не сте чули, какво ви е казал. Обаче, независимо това, обидната дума работи във вас. Приятелят ви продължава да се шегува с вас, но вие не можете повече да мълчите. Още при първата шега вие сте се подпушили и не можете да издържате. Вие търсите в себе си, каква по-силна дума да му кажете, за да се отпушите. Това показва, че всяка дума съдържа в себе си известни сили, които оказват съответно влияние върху човека. Не само думите, но и хората взаимно си оказват известно влияние. Например, ако срещнете човек, когото обичате, колкото и да се въздържате, непременно лицето, движенията ви ще се изменят. Ако срещнете човек, когото не обичате, лицето ви пак ще се измени. Който разбира тия психологически състояния, по лицето на човека, по движенията му, той може да чете като по книга. Две естества има в човека: едното естество се поддава на контрол; второто естество, обаче, мъчно се контролира. В това отношение, индусите правят ред упражнения, да контролират, именно, второто човешко естество. Въпреки това, то мъчно се поддава на контрол.
Мнозина мислят, че светиите са съвършени, че са постигнали пълно самообладание и пълна себеконтрола. – Не, има неща в човешкото естество, които и светиите още не са преодолели. Те са работили цял живот върху известна своя чърта и в края на краищата пак не са успели да се справят с нея. Много окултни ученици са забелязали същото. Като искат да се справят с някоя своя отрицателна черта, те работят усилено в това направление и мислят, че са постигнали нещо. Минават дни и месеци, те не проявяват тази черта. Докато мислят, че са се справили с нея, изведнъж става нещо, и те пак я виждат в себе си, като че никога не са работили върху нея. Това се дължи на някакво неочаквано прекъсване на връзките с природата. И след това трябва да мине много време, докато тия връзки отново се завържат. Същото забелязваме и в природата. След всяко земетресение става прекъсване на водните течения. Вие виждате, че там, дето е имало извори, след земетресението изчезват, а дето е нямало, нови се явяват. След известно време изчезналите извори отново се явяват на същите места. Следователно, когато човек греши, изворите на неговата душа се прекъсват и изчезват. Изчезнат ли тия извори, заедно с тях изчезва и растителността наоколо. Като се намери в такива условия, човек трябва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си с Божественото. Щом тази връзка се възстанови, изворите на живота отново потичат.
Казано е в Писанието, че както Бог прощава, така и човек трябва да прощава. – Защо е необходимо хората да си прощават? – За да възстановят връзките помежду си. Обаче, прошката е за съвършени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човека, за да знае, как да прощава. На думи човек казва, че е простил, но в края на краищата вижда, че не е простил. Казано е, че Бог ще заличи греховете на хората и няма да ги помене. Както виждате, само Бог е в състояние да направи това. Дойде ли до хората те днес прощават и заличават дълговете си, на другия ден отново ги изнасят на лице. Какво се ползва човек, ако постоянно бърка в старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грешките на миналото си, или на младините си. Щом сте изправили погрешките си, не говорете вече за тях. – Все трябва човек да поплаче за погрешките си. – Няма защо да плаче. Плачът означава слабост. Той не разрешава задачите на човека. Като плаче, човек несъзнателно търси помощ от някого. Въпреки това, и най-силните и велики хора поне един път в живота си са плакали, търсили са помощ от някъде.
Веднъж дошъл на земята, човек трябва да разбира дълбокия, вътрешен смисъл на живота. Той трябва да разглежда живота като нещо разумно. Следователно, натъкне ли се на някакво противоречие, на някаква отрицателна проява, той трябва да я трансформира в себе си, да знае, че това не е истинският живот. Животът, в своята целокупност, е разумен. Дали разбирате това или не, то е друг въпрос. Обаче, дръжте в ума си тази мисъл като аксиома. Става ли въпрос за света, ще знаете, че светът, създаден от Бога, е абсолютно разумен. Това да бъде за вас аксиома и да не се стремите да я доказвате. Всеки за себе си ще знае, че светът, в който се движи, е разумен. В този свят живеят разумни същества. Така трябва да гледа човек и на живота. Мисли ли той, че животът е неразумен, всички негови усилия да измени живота, остават напразни. Невъзможно е неразумното да стане разумно. Казано е в Писанието, че човек трябва да умре за света. Това значи, човек трябва да умре за стария живот и да започне нов живот. Човек трябва да умре за старите си разбирания и да започне с нови разбирания, с новия живот. Новият живот изисква от човека да живее за Бога, а не за старото, за световното разбиране на нещата. Пророците са разбирали аксиомата на живота и са живели според нея. Ще кажете, че пророците не са били толкова учени, каквито са учените в сегашните времена. – Не, пророците са имали такива знания за живота, каквито днес малцина ги имат. Пророците на миналото и днес живеят между хората, и днес пророкуват. Пророците са разбирали езика на Бога. Който разбира този език, той не може да бъде прост човек. Такъв човек познава законите на великата природа и живее съобразно с тях. Да издържат пророците на големите противоречия, които съществували в техните времена, това говори за тяхната сила. Гиганти са били те!
И тъй, ние туряме в мисълта си аксиомата: Светът, в който живеем, е абсолютно разумен. Съществата, които живеят в този свят, също са разумни. Приеме ли тази мисъл в себе си, човек трябва да изучава пътищата, по които разумното се проявява. Като изучавате проявите и пътищата на разумния живот, вие ще разберете, къде сте се отклонили, и ще се изправите. По този начин само ще направите разлика между разумния и неразумния живот, между богатия и сиромаха. Богатият може да даде всичко, каквото искате. Сиромахът не може да даде всичко, каквото искате. Здравият може да свърши всякаква работа. Болният не може да свърши никаква работа.Следователно, искате ли пари, търсете богатия. Искате ли работа, обърнете се към здравия. Сиромах, в абсолютния смисъл на думата, подразбираме грешен човек, който не е изпълнил Божиите закони. Не е сиромах онзи, който няма пари и имоти. В този смисъл, всеки трябва да бъде богат, не с пари и имоти, но с добродетели. Добродетелният човек всякога е бил богат, защото всякога е изпълнявал волята Божия. Христос казва: „Богатият не може да влезе в Царството Божие“. Под думата „богат“, Христос разбирал човек, богат с пороци. Такъв човек, наистина, не може да влезе в Царството Божие. Обаче, богатият с добродетели и сиромахът, беден от пороци и слабости, еднакво могат да влязат в Царството Божие. Разумните сиромаси и разумните богати ще влязат в Царството Божие. Неразумните сиромаси и неразумните богати няма да влязат в Царството Божие.
Едно от условията за влизане в Царството Божие е да знае човек да пее и да свири. Кракът на онзи, който не знае да пее, не може да стигне до вратата на Царството Божие. Който не може да пее, той непременно ще бъде върнат назад. За да бъдете приети в Царството Божие, вие трябва да се учите да пеете. Всеки ден трябва да пеете, да благодарите за всичко и да славите Бога.
Изпейте песента „Ти съзнавай, ти люби“.
Новата песен „Нева-санзу“, която днес ви дадох, изисква пълно участие на ума, на сърцето и на волята.
Т. м.
38. Лекция от Учителя, държана на 8 май, 1929 г. София – Изгрев.
Общ Окултен Клас
08.05.1929 Сряда,
София
|
Начало
