Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот « Свещеният час Още текстове от СБ | Обратно към всички текстове » Дойде глас Явно говорих (Съборни Беседи, 24.08.1927 Сряда, София) Беинса Дуно Само Божията Любов носи пълния живот. Отговори му Исус: „Аз явно говорих на света; аз всякога говорих на съборището и в храма, дето юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито“. (Йоан 18:20) Прочетената глава от Евангелието на Йоанна аз наричам глава на драми и трагедии. Такива глави трябва да се четат рядко, защото те развалят доброто разположение на човека. Всички хубави и красиви неща в живота се развалят от драмите и от трагедиите. Най-големите неприятели на щастието са драмите и трагедиите. Христос казва: „Аз явно говорих на света“. Попитайте кого и да е от съвременните хора, било някоя майка или някой баща, или учител, или ученик, или свещеник, или съдия, или слуга, защо са дошли на земята, какво е тяхното предназначение, всеки ще ви даде известен отговор. При все това този въпрос все още остава неразрешен. Когато попитаха Исуса защо е дошъл на земята, защо се е родил, Той казва: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми“. Казвам: Пътят на всеки едного, който е дошъл да свидетелства Истината, е трагичен и драматичен, състои се от трагедии от драми. Пътят на всеки, който търси Истината, е постлан, т.е. павиран, с драми и трагедии. И ако ме попитате сега, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: Това е необходимо, за да павирате пътя на Истината. Вие ще бъдете живи камъни, с които ще се постели пътя, дето Истината ще мине. Ще кажете: „Нас ли намериха за тази работа?“ Така е, в живота често се срещат драматични и трагични положения. Сега ще си послужа с най-простите примери за изяснение на идеята. Ако отидете в някой голям селски двор, ще видите там един петел, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки. Той кукурига, държи им лекции, като някой виден учител, обръща се ту към една от тях, ту към друга, казва им: „Ти няма да правиш така, ти няма да правиш иначе“. Той е професор на всички тия кокошки, а те са негови ученички. Той има една пръчица и като я покаже, всички го слушат, събират се на едно място. Какво ще им даде този професор? – От кукичка на гагичка. Ще им пусне само по едно зрънце, а останалото за него. Те го гледат как яде, питат го: „Ами за нас?“ – За вас друг път, „от гагичка на кукичка“. Положението на този професор в двора на земеделеца е неестествено. Всички кокошки се питат помежду си: „Защо нашият господар е повдигнал толкова много този петел? Плаща му най-добре, а всяка сутрин, като излезе, пак на него хвърля най-хубава храна“. Професорът после извиква своите ученички и ги нахранва. Обаче един ден земеделецът остава нещо недоволен от професора и решава да го изпъди, т.е. да го уволни от службата му. Една вечер той влиза със запалена свещ в стаята му, хваща професора за краката, обръща го с главата надолу, изнася го навън и му казва: „Така не се учат ученици, аз ще ти покажа как се учат“. Професорът започва да вика, да кряка, но земеделецът туря другата си ръка на врата му и казва: „Ти ще мълчиш, сега аз заповядвам!“ Този професор е първокласен певец, голям специалист по метеорология, няма подобен на него. Той така хубаво предсказва времето, че с никой инструмент не може да се мери. През всичките годишни времена той познава кога ще се развали времето. Учен човек е той. И като учен човек, всякога пее. Изкачва се отгоре на плета и пее: „Кукуригу! Знаете ли де съм свършил? Аз имам един инструмент, който с години съм създавал“. Действително, аз съм съгласен с този професор. Една вечер го слушам да държи реч от своята катедра. Качил се там, кукурига и казва: „Утре в толкова часа времето ще се развали“. Влизам след това в стаята си, дето имам друг професор – барометър с осем барабана, който също така предсказва времето, и го питам: Ти какво ще ми кажеш за времето, ще се развали ли скоро, или не? – „Още нямам никакви сведения, телефонът не ми е съобщил.“ Казвам му: Онзи професор на двора ми съобщи вече от своята катедра, че утре от 8 часа сутринта времето ще се развали. След два часа виждам, барабаните предсказват същото. Моят професор в стаята ми съобщава вече, че времето ще се развали. Значи прав е инструментът на професора в двора на земеделеца. Едва този професор напуща катедрата си, и земеделецът го хваща, осъжда го на смъртно наказание, че не учил добре своите ученички. Наказанието му седи в следното: отрязва му главата с нож и го туря в котел с вряла вода. Тъй се наказват учените професори, когато грешат. Той му снима всичките одежди и го оставя гол-голеничък. Не стига това, но дохожда жената на земеделеца с нож, разпорва го, изважда му всичките вътрешности и най-после го опичат. След това го слагат на масата, купуват и малко винце, повикват децата и сядат всички наоколо му, направят богато угощение с професора. Питам: Какво зло е направил този професор, та такава съдба му е отредена? Вие веднага ще кажете: „Така е наредил Господ, такива са законите на природата, това сме видели от деди и прадеди – тъй трябва да бъде“. Ще направя сега паралела. Тук имаме един човек от най-добрите хора, които някога са посещавали нашата земя, дошъл да свидетелства Истината. Този човек бил абсолютно безкористен и чистосърдечен, подобен на него историята не знае. Той искал да говори на хората за Истината и да им покаже пътя към нея. Най-после хващат Го евреите, тези, които трябваше да Го обичат, и Го предават на Пилата, като му казват: „Този човек говори, че е пратен от Бога, че имал да изпълни някаква мисия на земята, но ние не Му вярваме“. Хващат Исуса и Го осъждат като обикновен човек. Слугата на първосвещеника, като чува Исуса да говори, удря Му няколко плесници. Питам: Защо невидимият свят позволи един от най-добрите, от най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-после разпнат? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано – нищо повече. Не се знаят дълбоките причини, защо и за какво става това нещо. Някои казват, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Когато запитаха Исуса защо е дошъл, Той не каза, че е дошъл да умре, но казва: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината. И всеки, който служи на Истината, ще бъде на моето място“. Когато казваме, че трябва да страдаме, знайте, че това не е наш дял, това са външни материални условия на света. Ти си беден, пропадаш в живота, имаш мъчнотии, страдания, хората не те разбират, това е външната страна от живота на Исуса. Когато Той беше в Гетсиманската градина, молеше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Но тази чаша не се отмени – така беше отредено от невидимия свят. Обаче отгоре изпратиха един ангел да Му помага. Защо разпнаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощ Любовта. Тя не взе участие в Неговия живот, а разпъване става всякога там, дето няма любов. Защо страдат хората? Защото любов няма между тях. Защо съществуват противоречията в света? Защото Любов няма там. Защо е създаден адът? Защото Любовта не е там. Защо е създадено небето? Защото Любовта е там. Някой пита: „Защо съм нещастен?“ Защото нямаш Любов. Това не показва, че ти не я искаш, но няма я там. Следователно, дето Любовта не взима участие, там има най-големи противоречия в света, там има най-големите драми и трагедии. Някои казват, че Любовта произвежда драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда. Любовта произвежда навсякъде живот, светлина, мир, радост и веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да турят името любов, не е любов. И тъй, ако искате да разрешите въпроса принципиално, който е дълбоко философски, трябва да застанете върху тази база именно – върху Любовта. Само така ще разберете онази велика сила в света, за която Писанието казва: „Бог е Любов“. Ние говорим за този живот, който имаме сега, който сме имали някога и който ще имаме за в бъдеще. Ако вие искате да задържите и за в бъдеще този изопачен живот, в който сега се намирате, ще имате най-сложните форми драми и трагедии. Пък ако искате вашият живот да се измени, трябва да разбирате закона на Любовта. Пилат запита Исуса: „Ти цар ли си?“ – „Цар съм, но моето Царство не е от този свят. Понеже във вашето царство няма Любов, аз в такова царство не мога да царувам. Аз затова се родих и затова дойдох в този свят, да свидетелствам за Истината. И всичко, което имам, аз мога да го дам и да напусна този свят“. Законът в този свят е такъв. Щом живеете в една държава и поискате да я напуснете, за да заминете в друга държава, вие разпродавате всичкото си имущество и така излизате от нея. Тъй постъпват днес всички държави. Казвам: Това е един вътрешен органически процес, който става както в сегашния обществен живот, така и в съзнанието на индивидите, които живеят в света. Такова е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правия живот, от великия Божи закон, от Любовта. Защо е така? Понеже Бог им даде възможност сами да се разпореждат със своя живот. Те си позволиха неща, които не са писани в Божествената книга, нито се срещат някъде из аналите на природата. Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога. Същевременно всички съвременни хора носят и отговорност за своите дела. Туй е, което те наричат съдба или карма. Има нещо, което мъчи всеки човек. Та казвам: Безлюбието е начало на всички страдания в света. Страдания, които идват като резултат на безлюбието, аз наричам безсмислени страдания. Страждущ човек в пълния смисъл на думата е този, който е надзърнал в Любовта и който страда заради тази Любов. Има хора в света, които страдат за нищо и никакво. Ако ги попитате защо и за какво страдат, нищо не могат да ви кажат, не знаят защо страдат. Вие, които сте се събрали тук, ако очаквате светът да ви посрещне с венци и да ви разбере, още много ще чакате. Често някои от вас казват: „Нека дойдат тук репортьори на вестниците, нека дойдат учени хора, да видят, да разберат, че ние не сме опасни хора“. Казвам: И професори да дойдат, и учени хора да дойдат, всички ще постъпят тъй, както знаят. Всички ще постъпят тъй, както евреите постъпиха с Христа. Нима Исус не им говореше? Той казва: „Аз явно говорих на света“. Не им ли казваше, че Неговото царство не е от този свят? Те казваха: „Този човек е опасен за държавата ни, трябва да се освободим от Него, да не би да донесе на държавата някакви опасни връзки за бъдещото ѝ развитие“. Такова беше разбирането на еврейското общество, такова беше разбирането на многоучените им равини, професори, хора, които се занимаваха с кабалата. Те бяха хора на Мойсеевия закон, не разбираха Божия закон. В техните сърца нямаше капка любов. Намери се само един между многото – Никодим, който казваше: „Да оставим този човек, да го пуснем на свобода!“ Що е гласът на един човек всред множеството? Той е капка вода в океана. Питам: Защо е така? Ако Бог е създал всички индивиди, всички общества и народи, ако всички хора в света са създадени от Бога, защо е това противоречие в Божия закон? Ще ви приведа друго противоречие. Вземете двама млади, които се обичат, и проследете как върви животът им. В първо време те се наричат възлюбени, казват, че не могат да живеят един без друг. Момъкът пада на колене пред момата, но като се оженят, не се минава и една година, те си казват такива думи, между тях се създават такива отношения, каквито Божият закон не позволява. Кои са причините за изопачаването на човешкото сърце? В една от беседите си аз уподобих първата фаза на Любовта на лимонадата в шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовта уподобих на ябълка, която хората изяждат, а оставят само семките ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовта уподобих на една книга с отлично съдържание, с кожена подвързия, която, кой как вземе, прочита нещо от нея, усмихва се, туря я в джоба си, пак я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любов, но трябва да имаме обект в света, когото да обичаме. Най-голямото заблуждение в света седи в това, че всички хора се лутат, тичат, търсят някой да ги обича. Някой пише книга, за да го обичат хората. Друг издава някакъв вестник, за да го обичат хората. Някой скулптор вае статуя, мъчи се да я направи хубава. Защо? – Да го обича народът. Онзи държавник пише, създава закони, за да го обича народът. Военният изважда нож, излиза срещу неприятеля, за да го обича народът. Работникът цял ден копае, за да го обича господарят. Ученикът цял ден учи, за да го обича учителят. Бащата цял ден работи, за да го обичат децата му. Петелът пее, за да го обича господарят. Кучето лае, пази къщата, за да го обичат господарите му. Питам: При такова разбиране на нещата кой ще ни обича? При тези изисквания съвременните хора се намират в положението на онзи автомат, създаден от един велик адепт в древността. Този адепт, след като изучил всички тайни на природата, позволил си да направи един жив автомат, с възможност да се движи, да мисли и да чувства, но душа не могъл да му даде. Автоматът тръгнал подир адепта и постоянно му казвал: „Ти ми даде всичко, но душа не ми даде. Душа искам да ми дадеш!“ Адептът се намерил в чудо, не знаял какво да прави. Започнал да бяга из целия свят, но автоматът тичал подир него и постоянно му казвал: „Всичко ми даде, душа не ми даде, душа искам да ми дадеш!“ Дълго време адептът не могъл да се освободи от него. Аз наричам съвременните хора автомати. Дойде някой, казва: „Дайте ми любов!“ Какво подразбира това? Това подразбира: дайте ми пари! Това любов ли е? Този човек иска да каже: „Вие ми дайте пари, че ще видите как и мъже, и жени, и деца, и държава – всички хора ще ме обичат“. Прав е човекът. Той има особен род схващания. Това е старата философия на живота, това са трагедии и драми, които се повтарят от хиляди години в света. Вследствие на тази философия хората се намират в безизходно положение, в един омагьосан кръг, който няма разрешение в живота. За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: „Ако човек не се отрече от себе си, или от външния живот, той не може да бъде ученик на новото учение, той не може да бъде ученик на Любовта“. Защо е необходимо да се самоотрече човек от всичко земно? Тръгне ли човек за небето, той не може да вземе нищо със себе си от този свят. Турците имат едно предание за Христа, че когато Той тръгнал за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му и по тази причина не могъл да влезе там. Сега и аз ви казвам: Най-малката игла на света е в състояние да ви лиши от Божията Любов. Закачването на тази игла представлява психологически акт. Влезете ли обаче в Любовта, всичко у вас е ново, нищо старо не може да остане. Вие ще бъдете вече хора, родени по новия, а не по обикновения начин. Някои мислят, че Божественият път е труден. Не, според моите разбирания Божественият път е само за разумни хора. Той е най-лесният път за качване. По този път не можете да се качвате нито с кон, нито с кола, нито с железница, нито с аероплан – пеш ще се качвате. На главата си няма да имате шапки и на краката си няма да имате обуща. Гологлави и боси ще пътувате! Дрехите, с които ще се обличате, ще бъдат много тънки, почти без тегло. Те ще бъдат направени от светлината на слънчевите лъчи. Тия дрехи ще бъдат много красиви и толкова топло ще държат, че понятието за студ абсолютно ще изчезне от вас. Вие ще се чувствате обвити в мека, приятна топлина. На тия дрехи ще правите колкото гънки и къдри искате – тъй гъвкави ще бъдат те. От тях може да създавате хиляди и милиони разумни форми. Значи на такъв ученик не се позволява да носи обуща от животинска кожа. Докато е на земята, може да носи обуща от животинска кожа, и то от най-дебелата. Мнозина от вас, като ме слушат да говоря така за Любовта, казват: „Тогава ние не трябва да живеем на този свят“. Не, човек може да има Любовта и пак да живее на този свят. Христос казваше на своите ученици: „Аз отивам при Отца си да ви приготвя жилище. До това време вие работете на земята. Като ви приготвя жилище, ще дойда да ви взема“. Христос не се отказа да дойде и втори път на земята. Той видя де е погрешката, поради която не може да се живее в този свят, и затова каза на учениците си, че ще отиде да им приготви жилище на небето и ще дойде втори път тук на земята да ги вземе. Но като дойде Христос втори път на земята, Той цяла ще я запали. Защо? – За да се изгладят, да изчезнат всички възпоменания от разпъването Му на дървения кръст. За този акт днес свидетелстват страданията на цялото човечество, а всички тия страдания трябва да изчезнат, никакъв спомен от тях да не остане. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура, с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане помен нито от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък на камък няма да остане“. Това е вярно, не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници, всичко, което историята е записала от памтивека и досега, ще бъде пометено, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. Какъв смисъл ще има животът на някоя майка, която е родила десет сина и всички станали разбойници? Или какъв смисъл ще има животът на някоя майка, която родила десет сина и те измират един след друг? Кое ще радва тази майка, която след като отиде на онзи свят, види този свой живот като на кинематограф? Това ще бъде живот, пълен със страдания. Кое е хубавото в този живот? Защо трябва да се създават такива картини? Те са резултат на един живот без любов. Аз наричам този живот – живот на безлюбие. Хората се раждат без любов и умират без любов; страдат без любов и се радват без любов; развиват се без любов, учат без любов, живеят без любов и т.н. Това е трагичното и драматичното в живота. Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо животът е нареден така? Защо Господ не е направил света другояче?“ Казвам: Има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта. И за него е казано: „Всеки, който дойде при мене, няма да го изпъдя, ще му отворя вратата, той ще влезе и паша ще намери“. За този свят, именно, се говори в 23 псалм. Отговори му Исус: „Аз явно говорих на света; аз всякога поучавах в съборището и в храма, дето юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито“. Казвам: Щом знаете това нещо, няма защо да се смущавате от противоречията в живота. Вие няма защо да се смущавате от това, което става. То е станало вече. Щом се роди някой, той трябва да знае, че ще умре. Щом се роди някой в света, той трябва да знае, че ще забогатее, но трябва да знае, че и ще осиромашее, ще пропадне. Днес произвеждат някого съдия. Той трябва да знае, че утре ще го уволнят. Днес произвеждат някого офицер. Той трябва да знае, че утре ще го уволнят. Всички владици, всички проповедници един ден ще бъдат уволнени и ще останат само спомените от техните красиви дрехи – такъв е законът в живата природа. Всеки от вас, каквото положение и да заема, трябва да знае, че един ден ще бъде уволнен. И по какво ще се различавате тогава един от друг? Има нещо ценно, по което хората могат да се различават един от друг. Съвременните учени хора, като френолози и физиогномисти, казват, че главата на престъпника, например, се отличава от главата на царя. Когато някой френолог вземе черепа на кой и да е човек, той може да опише целия му живот още от преди хиляди години: как е живял той и как е умрял; какъв домашен живот е водил, към каква църква е принадлежал, какво верую, какви стремежи имал, какво обществено положение заемал, кои са причините за неговата смърт – изобщо той може да възстанови целия негов бит. Френологът чете по главата на хората. Френологията, като наука, доказва, че у хората има всичко, но любов няма. Центърът на Любовта у повечето хора не е развит. Значи всичко има у човека, но един център само няма. Започне ли този център да се развива, ние наричаме това процес на пробуждане съзнанието у човека, или събуждане на човешката душа, на човешкия дух, на човешкия ум и на човешкото сърце. Този процес се кръщава с различни имена. Има нещо обаче, което тепърва трябва да се пробуди у човека. У всеки човек се чувства една вътрешна нужда от нещо. На всеки човек липсва нещо. Докато не придобиете Любовта, винаги ще чувствате, че нещо ви липсва. Аз не говоря за първата фаза на Любовта, за шишето с лимонадата. Много хора изпиват по 30–40 шишета лимонада на ден. Това е любов. Други хора пък изяждат по 30–40 ябълки на ден, без да посаждат семенцата им. И това е любов. Питам: Колко души ще намерите, като влезете в дома им, да четат свещената книга на Любовта? По какво се отличава такъв дом? – В този дом царува мир, радост и веселие. Отношенията между мъжа и жената, между всички деца са любовни, всички работят абсолютно еднакво, навред се чува музика и песен, никакво противоречие не се явява между тях. В целия дом владее чистота и ред, нийде никакво петно. Мухи в стаите няма; кокошки, патици и прасета по двора няма; говеда в обора няма; газени лампи не се виждат, нито електрическа светлина, при все това цялата къща свети; никъде не сеят, ни орат, а нивите раждат, жито в изобилие имат; отникъде жито не принасят, а то иде при тях; извори нямат, а вода при тях извира; учители нямат, а всичко знаят; слуги нямат, но всеки им служи; пари нямат, но на всички пари назаем дават. Кажете ми, знаете ли някъде из България поне една такава фамилия, каквато ви описвам? Такъв е образът на този дом, членовете на който четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първо чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря тия неща, вие ще кажете: „Това са мечти само, това са илюзии“. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Апостол Павел като видял този дом, тази религия, казал: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. И затова Той казва: „Отсега нататък не искам вече аз да живея, но нека в мен живее Онзи, Който носи Любовта“. Казвам: Аз не искам да напущате света. Не, вие ще минете през този свят, но герои трябва да бъдете. Това изисква небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, може да станете смел и решителен. Да допуснем, че ти имаш в джоба си всичко десет лева, но дохожда при тебе един твой приятел, на когото ти се кълнеш в любов, и ти поиска пари назаем. Ти отваряш кесията си и му казваш: „Имам всичко десет лева, но ми трябват за обяд“. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръж за себе си. Законът е такъв. Ако двамата приятели изядат заедно десетте лева, тия десет лева ще се явят отново в кесията на онзи, който е услужил. Вие не можете да схванете този закон. Когато казвам, че кесията ви трябва да се изпразни, във вашия обикновен ум се явява едно противоречие. За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте чешма, от която тече хубава, бистра вода. Коритото на тази чешма е запушено с тиня, с кал. Вие затваряте временно чешмата и започвате да изхвърляте водата от коритото навън, за да го изчистите добре. Мислите ли, че сте причинили някакво нещастие на коритото, като сте го изпразнили? – Никакво нещастие не е това. Вие сте изчистили коритото. Като отворите крана на чешмата и пуснете водата да тече, коритото отново ще се напълни. Закон е: Ако даваш, ще ти се даде. Ако не вярваш в това, човек не можеш да бъдеш. Ако вярваш, че ще осиромашееш, ще осиромашееш. Ако мислиш, че си грешник, ще станеш такъв. Ако ти повярваш, че Бог на Любовта, Който те е изпратил на земята, е в сила да напълни твоето корито, колкото пъти и да се изпразва през живота ти, Господ все ще го пълни. Той казва: „Изпразни коритото си заради мен!“ Ти отваряш кесията си и казваш: „Господи, изпразних коритото си“. Според вашата философия вие казвате: „Ами ако водата не протече?“ – Ти отвори чешмата и не бой се. Казвам: Хвърли семето в нивата, посей го и повече не мисли! – „Ами ако тази година има суша и житото не стане?“ Казвам: Вземи парите със себе си и тръгни! – „Ами ако ме оберат разбойници из пътя?“ Той се бои да не го оберат разбойници и туря парите си в банка „Гирдап“. Обаче докато отиде у дома си, банка „Гирдап“ фалирала. Казвам: Не туряй парите си в разбойническата банка „Гирдап“. Разбойници има там, тя ще фалира. Съвременните хора вярват в това, което няма никаква основа, а не вярват в това, което има основа, върху което почива тяхното щастие. Казвате: „Как тъй, човек не трябва ли да бъде умен, да осигури живота си?“ Как ще осигурите живота си? – Като започнете да работите за Господа. Как? – Както ангелите работят, както най-великите хора работят. Тогава великата чешма ще протече и никога вече няма да спре. Вярвайте само в това. Правете опити, без да говорите, за да се убедите. Бъдете последователни в опитите си, като имате желанието да изпълните волята Божия тъй, както Бог иска. В Стария Завет Господ казва: „Опитайте ме“. Как? – Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно великия закон. Когато Христос беше на кръста, каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе предавам духа си“. Защо страда Христос? – За да се изпълни волята Божия. Когато беше в Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята воля не(?) е такава, аз съм готов заради Любовта да пренеса всички страдания“. Това се отнася до всички. Дойдат ли страдания, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Ако не може, ще се молите и ще кажете: „Такава е волята Божия“. Ако отгоре изменят, чашата ще ви отмине. Казвате: „Ами после?“ – Ще ви разпнат, като ви забият най-много четири гвоздея, повече не може. „Ами после какво ще стане?“ – Ще ви кажат да се отковете сам. И Христос се откова сам. Как се откова? – Като излезе от тялото си и отиде при Никодима. Кой поиска тялото на Христа? – Йосиф Ариматейски. Христос не искаше да остави тялото си на земята. То беше живо. Той сам отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси. Вие казвате: „Дали Христос мисли заради мене?“ Ако Христос промисли за своето тяло, като извади гвоздеите от него, сне го от кръста, тури го в гроба, отдето ангели го вдигнаха, трябва ли да питате какво ще стане с вас? Ако вървите по Божия път, няма да останете заковани на кръста. Ще ви снемат от там и ще ви турят в гроба. И в гроба няма да останете, ще дойдат ангели да ви вдигнат. Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!“ Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. Ти ще хванеш за гушата онези разбойници, които искат да те оберат, и ще си вземеш от тях всичко, до стотинка. Какво направи Аврам с ония разбойници, които обраха Лота и му задигнаха имането? – Той ги настигна и взе назад всичко, което разбойниците бяха ограбили. Казано е: „Праведният беден не може да бъде. Праведният не може да се лиши от доброто“. Ученикът всякога може да бъде награден. Който ходи в Божиите пътища, него очакват в бъдеще най-хубави работи. Такъв е и сегашният му живот. Христос казва: „Няма човек, който като остави майка си и баща си заради Господа, да не получи стократно онова, което е загубил. Той придобива вечния живот“. Вечният живот подразбира красивото, хубавото в живота. Към него се стреми всеки човек. Как може да се сравни този живот с благата на Вечния живот? Казвате: „Празна работа е това! Ще умрем, и нищо повече“. Не е така. Всеки човек, който живее според закона на Любовта, дето и да отиде, в Америка, в Англия, в Китай, в Япония, ще намери хора, които ще го приемат в дома си по християнски и ще му намерят работа. Всеки, който обича Христа, навсякъде може да намери свои братя и сестри. Не мислете, че само в България имате братя и сестри. Кажете ми, кой грешник и кой крадец има братя и сестри? За добрия човек навсякъде има място, но между хората съществува голямо безверие. Днес вие мислите само за малката България и казвате: „Какво ще стане с нас?“ – Туй, което стана с Исуса: съдиха Го и после Го разпнаха на кръст. – Ами после? – Снеха Го от кръста и Го туриха в гроба. – После? – Дойде един ангел, разклати гроба и Той възкръсна. – След това какво стана? – След 2000 години 500 милиона хора повярваха в Него и възприеха Неговата Любов. Значи 500 милиона хора ще ви обичат. Питам: Струва ли сега да се живее за Божията Любов? Христос казва: „Всеки, който се обърне към Бога и започне да живее за Него, името му се написва на небето“. Следователно вие, които живеете за Бога, ще бъдете облечени в хубави премени и дето отидете, ще ви посрещнат с арки, със знамена и хоругви, с музика и песни и с богати угощения. Какво лошо има в такъв живот? Тук как ви угощават? Като отиде някой брат някъде на гости и поседи 3–4 дена, напомнят му, че трябва да си отива. Като отиде на небето, при Любовта, там може да седи, колкото време иска. Само тогава ще разберете защо трябва да се живее в Любовта. Любовта не може да се описва, тя само се чувства. Казвам: Като слушате моите беседи, понякога виждам лицата ви потъмнели. Вие казвате: „Страшна работа е тази! Какво ще се прави? Ние сме прости хора, това не знаем, онова не знаем“. – Това, именно, е хубавото, че не знаете. Щом не знаете, ще учите. Учението е работа. То представлява един необходим закон на Любовта. Само учението изяснява Любовта. Обаче не се стремете да знаете всичко, то е невъзможно. Ще ви обясня защо не трябва да знаете всичко. Представете си, че вие сте поканени на богат обяд. Трябва ли, като седнете пред трапезата, да изядете всичко? Какво чудовище ще бъдете, ако изядете всичко? Ще ядете по малко, една–две ябълки или круши и малко хляб. Няма защо да бързате: ако живеете 120 години, целият ви живот ще бъде само ядене. Същото нещо се отнася и до знанието – по малко ще възприемате от него. Някой казва: „Аз искам да зная всичко“. Не, малко ще знаеш, но хубаво. Това е правило. Когато някой човек каже, че знае много, аз зная вече какво е неговото физическо състояние. Добрите хора знаят малко, но добре го знаят. И тъй, Божественото учение има приложение в живота, и то трябва да се приложи. Ако вие имате Божествената Любов в себе си, ще намерите в този свят хора, с които да сте в хармония и да ви съдействат. Но трябва да работите за Бога. Има три начина, по които може да се работи. Например, аз пиша една книга. За кого я пиша? – Мога да я пиша за себе си, мога да я пиша за някой човек, когото обичам, и най-после мога да я пиша за Бога. Когато пиша книгата за Бога, това е правилното разрешение на въпроса. В този случай аз ще взема второто място, ще имам вътрешна връзка с Бога. Ако пиша книгата за този, когото обичам, тогава аз ще бъда вътрешна връзка между Бога и него. В този случай аз съм третото лице. И тогава стихът: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичкия си дух и с всичката си душа и сила, а ближния си като себе си“ – представлява два противоположни полюса на живота. Ако човек не разбира тия два закона, Божията Любов не може да се приложи на земята. Кой може да приложи Любовта към Бога на земята? Аз, човекът, който обичам, мога да стана връзка във великия Божи закон. И ако мога да направя тази връзка, аз съм почтен човек. И тогава аз ще имам на своя страна и ангелите, и светиите, и праведните, и добрите хора, и всички ученици. Всички тия хора ще ми изпращат всяка сутрин по една светла, чиста мисъл, която ще внесе в душата ми радост и веселие. Казвам: Вие, като ученици на тази велика Школа, трябва да се отличавате с правилни отношения към Бога. Имате ли тия отношения, няма да търсите хора да ви обичат, но вие ще обичате. Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви. Ето защо, в Писанието, още от древността, е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего и да възлюбиш ближния си“. Така е казано, но не се прилага. Кой не го прилага? – Светът. Обаче верующите, хората на миналото, са го прилагали. Под „верующи“ аз разбирам онези хора, които обичат Бога. Има хора в света, които всякога са прилагали Божия закон. Ако искате да имате почтено място в света, непременно ще влезете в пътя на Истината. В този път ще изучавате Библията по новия начин, ще изучавате и съвременната литература и наука; ще изучавате и реките, и огъня, и ветровете. Всичко ще изучавате от гледището на Божия закон. Всичко, което правите, всичко, което учите, да е продиктувано от единствения стимул – заради Божията Любов. Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стремеж във всички ваши подбуждения. Постъпвате ли така, никой не може да отнеме вашето бъдещо щастие, вашето благо. Ако не вървите по този път, всеки може да ви лиши от вашето благо. Ако не обичате Господа, парите ви ще вземат, здравето ви ще вземат, общественото ви положение ще вземат, децата ви ще вземат, жената ви ще вземат, докато най-после и вас вземат. Това е драмата, това е трагедията на живота. Като знаете всичко това, никакви илюзии не трябва да си правите. Някои казват: „Този закон може да се измени“. Не, Божият закон не може да се изменя. Да мислите, че Божият закон подлежи на еволюция, това е лъжлива философия на живота. Еволюцията не изменя нещата. Някои казват: „Еволюцията изменя реда на нещата“. Всичко в света ще се измени, ако възприемете закона на Божията Любов. Живеете ли по вашия закон, еволюция няма. Дето съществува човешкият закон, там еволюция няма и смъртта царува. Дето съществува Божият закон, там еволюция има и Любовта царува. Христос казва: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината“. Същото нещо се отнася и до вас. Вие трябва да се запитате: „За какво се родих?“ Ако си отговорите, че сте се родили да свидетелствате за Истината, вие сте разрешили въпроса правилно. Ако питате дъщеря си за какво се е родила, и тя трябва да каже: „Аз затова се родих в този дом, да свидетелствам за Истината“. Ако питате жена си за какво се е родила, и тя трябва да каже, че се е родила да свидетелства за Истината. Ако питате мъжа си, и той трябва да каже същото. Ето важният въпрос. Ще кажете: „Не трябва ли да се женим?“ – Ще се жените. „Как?“ – По закона на Истината. „Ами какви служби да заемаме?“ – Всякакви служби може да взимате, една по една, но ще ги изпълнявате според закона на Истината. С всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Няма да бързате. Сега, ако ви дам като задача постигането на великия идеал, как ще я разрешите? – Ще започнете от малкото. Питам ви: Малкото дете, като се роди, веднага ли тръгва да ходи? – Не, първо майка му го носи. После то започва да пъпли на четири крака и мисли, че това е много нещо. За в бъдеще това малко дете ще бъде велик философ, но днес никой не го знае. Сега то пъпли по земята, иска да се повдигне – не може. Като се умори, седне малко, поогледа се наоколо, поусмихне се малко и си каже: „Не ми е дошло още времето“. То не се обезсърчава, казва си: „Няма защо да се срамувам“. Пак започва да пъпли. Като се умори, поплаче си малко, но после си казва: „Тази работа с плач не става“. И сяда отново да си почива. След няколко месеца гледаш това дете, изправило се до стената, пипа я, държи се за нея, пази се да не падне. И един ден, без да очакваш, гледаш това дете се изправило вече на краката си, никой не го подкрепва, само ходи. Майката направя голямо угощение за пристъпалник на това дете и казва на своите близки: „Нашият велик писател, поет, философ проходи вече. Елате всички заедно да празнуваме!“ Та казвам: И вие, като децата, не се срамувайте да пъплите в морално отношение. Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще поплачеш. Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш. Други ден ще проходиш. Питат: „Защо еди-кой си плаче?“ Казвам: Този човек искал да проходи, но не могъл изведнъж. Паднал на земята, ударил се някъде, затова плаче. Същественото е, че паднал някъде. Някои казват, че му е зле. Не му е зле, паднал е, но нищо не е загубил. Сега се мъчи, но един ден, като се научи да ходи, няма да плаче, ще бъде радостен и весел. Сега взимайте кураж от децата. Ако някой от вас се обезсърчи, нека хване едно малко дете за ръката, да походи с него и да каже: „И аз искам да бъда герой като тебе“. Наблюдавайте всеки ден децата! Това е правилно разрешение на въпроса. За разрешението на този въпрос, както и на ред други, има специални методи, но засега те са ненавременни. Защо ще разправям на малките деца как трябва да копаят, как трябва да орат, как трябва да садят лозя? Какво ще им говоря за химическите процеси? Не е дошло още времето за тия деца, да им разправям такива работи. На тях ще говоря за неща, които съответстват на живота им. И вие, като деца, имате бъдеще. Ще започнете със същественото, а онова, което лежи пред вас, то е за бъдещи времена. Аз се радвам, че вие сте деца, защото има какво да учите. Нека ви радва знанието, което е складирано за в бъдеще. То ще дойде, чака ви. Благата, които са складирани, също ви чакат. И те ще дойдат. Кога? – На своето време. Някои питат: „Има ли определено място за нас?“ – Има. И Господ ви чака там. Христос казва на своите ученици: „Не се радвайте, когато духовете ви се подчиняват, но радвайте се, когато имената ви са написани на небето“. Какво по-хубаво от това, да бъдеш гражданин в Царството на онези, които те обичат? Какво струва да бъдеш гражданин на съвременната държава, в която сега живеете? Да ви развеждат из обществената безопасност и като ви срещнат нощно време, да извадят револвер срещу вас и да ви кажат: „Скоро дай личната си карта!“ Сега ние живеем в един свят на противоречия, но заради любовта, която имаме към Бога, Който ни е пратил на земята, ние ще седим в този свят, ще изпълняваме длъжността си дотогава, докато получим от Него нови разпореждания. Казвате: „Какво мисли светът?“ Нека светът си мисли, както разбира и както иска, и ние ще си мислим, както искаме. Както светът е свободен да прави, каквото иска, така и ние сме свободни да правим, каквото искаме. Светът намисли да издава някакъв вестник и започва да го издава; светът намисли да отвори война и отваря; светът намисли да осъди някого и го осъжда; намисли да помогне някому и му помага; намисли да увеличи или да съкрати бюджета, увеличава го или го съкращава. Каквото намисли да направи, извършва го. Светът иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нямаме тази свобода? Ама нашите разбирания и изисквания били глупави. Позволете ни да мислим, че и вашите разбирания са толкова глупави, колкото и нашите. Ние имаме предвид, че всичко онова, което светът върши, има за него свои вътрешни разбирания, затова няма защо да го съдим. Като разсъждаваме така, ние ще се разбираме. Светските хора имат добри черти. Аз ги похвалявам с тяхното голямо трудолюбие и голяма смелост. Ако един светски човек се намери в затруднено положение, той не се отчайва, но взима един револвер в джоба си и пресреща нейде из затънтените улици някой богаташ, който си върви спокойно, чорбаджийски, насочва револвера и му казва: „Наместо аз да плача, ти плачи! Аз зная, че ти нямаш никакво верую за Бога, скоро дай пари!“ – „Моля ти се, само недей ме убива. Колко искаш?“ Той му казва колко иска. – „Вземи тези пари!“ – „Благодаря, но никому няма да казваш за това, иначе, виждаш ли?“ – Показва му револвера. Сега да оставим настрана морала на този човек. Аз не харесвам този морал, но харесвам смелостта и куража на този човек. Той нито се срамува, нито се страхува да посочи револвер срещу някой богаташ. Но щели да го хванат и да го осъдят. Той си казва: „Или ще ме хванат, или не. Това е една пермутация. Ако ме хванат, какво ще кажат за мене? – Ще ме изкарат, че съм малко смахнат, и ще ме осъдят на една или две години затвор, и като изляза, тия 200 000 лева, които обрах, остават пак в джоба ми“. Тъй разсъждава този човек. Особен род разсъждения! Какво трябва да направи онзи човек, който върви в Божия път и се намира в трудно положение? Ако аз съм на негово място, ще взема своя револвер и ще отида в дома на някой богаташ. Ще ви обясня какво нещо представлява моя револвер. Ако съм виден художник, ще взема своя револвер – четката – и своите патрони – боите – и ще отида в дома на някой богаташ – човек, който се моли на Бога, и ще му кажа: „Слушай, аз искам да нарисувам твоя образ, както и образите на всички в твоя дом, да ви задоволя. Ако не ми дадеш, колкото искам, убивам те“ – соча му четката. – „Моля, моля, колко искаш?“ В първо време той ме посреща с недоверие, но като нарисувам образите на всички в дома му, изпраща ме с голямо почитание. Аз му казвам: „Слушай, никому няма да казваш за това!“ Той снима шапката си почтително и ме изпраща. Това е в преносен смисъл, но казвам: Всеки човек има нужда от един художник. Ако съм лекар, ще отида в някое село, да лекувам хората. Ако нямам никакво изкуство, ще взема ралото и мотиката и ще отида на някоя нива да работя, но ще изкарам прехраната си по честен начин – по закона на Любовта. Какво лошо има в това? Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Често и вие изпадате в малодушие и казвате: „Тези идеи са ненавременни, те няма да успеят в живота“. Не, това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, знанието, Мъдростта, Божественият живот, справедливостта, съвестта, Правдата, Добродетелта и т.н. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, която е родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее. Та казвам: Тъй ще схващате нещата. Няма да бъдете страхливи и да приемате всичко без разсъждение. Някой казва: „Аз ще умра“. Роди ли се човек, той ще умре. Въпросът е сега да кажеш: „Аз искам да живея“. Че ще умреш, това е факт, но че ще живееш, и това е факт. Затова ти трябва да кажеш: „След като умра, ще оживея“. Ако ти дойде мисълта, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Вярно е, всеки човек, който се е родил, все ще се разболее, но като мине болестта, аз ще бъда здрав“. – „Ама ще страдам.“ – „Тъй е, ще страдам, но след страданията ще дойде радостта.“ Радостта е наследница на скръбта. Кой е наследник на смъртта? – Наследник на смъртта е живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да се освободите от тях или да ги подпушите. Каже ли ти някой, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Аз зная това, но след болестта ще дойде здравето“. – „Ти направи много голяма погрешка.“ – – „Тъй е, аз зная, че направих голяма погрешка, но като оздравея, ще се заема да я изправя и на нейно място ще туря една хубава добродетел.“ – „Ти ми каза обидна дума, с която ме ухапа.“ – „Да, така е, като ме срещнете след време, моят език ще бъде толкова мек, че като ви кажа една сладка дума, няма да остане никакъв спомен от първата.“ – „Ти си малко недодялан.“ – „Тъй е, но след време ще бъда тъй одялан, че ще ми се чудите.“ – „Ти си прост човек.“ – „Така е, но след време ще бъда толкова учен, че вие ще се радвате на моята ученост.“ Това е говорът, това е пътят, през който трябва да мине окултният ученик – ученикът на Божественото учение. Той трябва да погледне широко на всичко. Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква защо всичко това става така, а не по друг начин, нищо няма да разреши. „Не може ли по друг начин?“ – Не може. Досега никой не е разрешил въпросите по друг начин, нито вие ще ги разрешите. Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой велик Учител, или адепт, или ангел, или архангел, или херувим, или някое божество, които да са разрешили въпросите по друг начин от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища! Следователно няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал, и ще изразим Божественото у нас. Писанието ни дава почтено място, да бъдем съработници на великия Божи план, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда в света; на великия Божествен дом, който Той сега съгражда. И ние като градим, ще имаме дял в този Божествен дом. По този начин всеки от нас ще има определено място. Ще ви приведа примера за онзи богат, праведен и добър човек, който искал да отиде на небето, да види какво е неговото положение там. Той се пренесъл в невидимия свят и видял, че неговият храм бил много хубав, почти готов, но имало една дупка, липсвало му един камък. Значи, за да бъде вашият храм съвършен, трябва да поставите и последния камък на място. Щом го поставите, вашият храм ще бъде съвършен и само тогава вие ще разберете живота. Докато липсва само един камък на вашето здание, не могат да ви приемат в невидимия свят. Вашият храм трябва да се съгради, да се завърши напълно. Христос каза на учениците си: „Отивам да ви приготвя жилище и като го приготвя, ще дойда да ви взема“. Къде? – В новите условия, да живеем с Господа. Тъй разбирам аз новите условия – да живеем по закона на Любовта, дето царува ред и порядък на нещата. Какво ще бъде тогава? – Никакво сравнение не може да се прави между сегашното и тогавашното. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. Затова, каквото ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великото благо на живота, това е път на ученика. Два пътя, или два живота има: или животът на света, или животът на Бога, който ние наричаме живот на Христа – живот на новото учение – пътят на ученика. Сега на първо място ще гледате да премахнете от вас онази вътрешна меланхолия, която често ви напада, понеже вие мислите, че светът е затворен заради вас, че нямате условия за развитие. Всеки, който има положително верую, може да създаде тези условия. Както богатите хора в света, както американските милиардери създадоха големи индустрии и с това се повдигнаха в обществото, така и всеки праведен човек трябва да бъде със своите идеи като тия американски милиардери. Те не очакват на подаяние, но работят автомобили, събират хора наоколо си, разработват индустрията. Такъв трябва да бъде праведният човек, такъв трябва да бъде ученикът. Те трябва да създават велики мисли. Между богатите хора в света има вътрешно разбиране, както и взаимни отстъпки. Често някои хора, за които мислим, че са некултурни, постъпват много право в обществото. Много пъти виждаме пък религиозни хора, които си служат с методите на света. Те се стремят към новия живот, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само със стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова Христос е казал: „Не се кърпят стари дрехи с нови кръпки“. Ти не можеш да туриш една нова идея в стара система. Тя не може да живее там. Тази идея Христос е изразил със стиха: „Не може да наливате ново вино в стари мехове“. Така е, новото вино ще туряте в нови мехове, а старото – в стари мехове. Засега вие живеете два различни живота, тъй както чувствата и мислите на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, в умствено отношение вие мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, а понякога има хармония. Някой път сърцето не разбира живота тъй, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като ученици на Божественото училище, вие трябва да носите в ума си светлата идея да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използвате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. И ако сте стари, да имате стремеж да се подмладите; ако нямате знание, да се стремите да го придобиете; ако сте болни, да се стремите да оздравеете; ако сте страхливи, да се стремите герои да станете – изобщо вие трябва да се стремите към онова, което може да ви направи хора, да създаде у вас характер. За това Христос говори в 18 глава от Евангелието на Йоана. „А Исус, понеже знаеше всичко, що имаше да дойде връх Него, излезе и рече им: „Кого търсите?“ Отговориха му: „Исуса Назарянина“. Казва им Исус: „Аз съм“.“ Тук имаме един човек силен, герой, който знаеше всичко, което Го очаква, и можеше да избяга някъде, но Той излезе срещу слугите на първосвещениците и фарисеите и каза им: „Кого търсите?“ – „Исуса Назарянина.“ – „Аз съм.“ Христос казва: „Аз не дойдох да завладам този свят, но дойдох да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз дойдох да говоря на хората за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Ако те възприемат това учение, добре ще бъде за тях; ако не го приемат, могат да ме съдят според техните закони, както искат“. Отговори Исус: „Моето Царство не е от този свят; ако беше Царството ми от този свят, слугите ми биха се борили да не бъда предаден на юдеите. А сега Царството ми не е оттук“. Христос казва: „За мене това не важи. Аз ще ви докажа, че на кръста не можете да ме държите и в гроба не може да ме турите. Аз ще ви докажа още, че мога да завладам света“. И действително, Той доказа това. Следователно онези, които живяха преди 2000 години, и сега са тук. И ще бъде тъй, както Христос каза: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината“. Бъдещето е Негово, светът е Негов, Правдата е Негова. Той е носител на великата Истина. И аз казвам: Всички трябва да бъдем носители на великата Божия Истина. Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием радост и веселие – ще живеем според Божията Любов. Тогава всичко в света се освещава. Слънцето, звездите, всичко в света е създадено за онези, които са родени да свидетелстват за Истината. От това гледище хубавите, красивите неща са за онези, които любят Господа. Затова Христос казва: „Отче, дето съм аз, там искам да бъдат и онези, които Си ми дал“. Де ще бъде Той? – В Царството на Любовта. Казвам: След тази беседа някои от вас могат да се обезсърчат и да си кажат, че тази работа е само за учените хора; щом е така, ние ще живеем като нашите деди и прадеди. Питам: Нима вашите деди и прадеди са живели? От векове насам хората не живеят един разумен живот, но те само страдат и умират. Днес почти всичката вода в реките, езерата и моретата е покварена от човешка кръв и човешки престъпления. Огън трябва да дойде отгоре, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и след като се пречисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Както едно време Бог създаде света, така днес ще го пресъздаде наново. Бог няма да остави хората да се гаврят с Неговата Истина. Бог няма да остави и държавите да престъпват Неговите закони. Всички хора трябва да се поклонят пред Божията Истина и да признаят Неговите закони. Ще дойде ден, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в любов помежду си, навсякъде ще има радост и веселие. Иде това време. Като ви казвам, че огън ще дойде в света, вие питате: „Какво ще правим тогава?“ Казвам: Какво трябва да правите, като се запали хотела, в който живеете? Вие, които сте се събудили първи и виждате този огън, вземете дрехите си и скоро вън от хотела! – „Ами какво ще стане с тия, които спят?“ – Като се събудят, и те ще бягат. – „Ние искаме да видим какво ще стане с хотела.“ – Няма какво да чакате. Вземете по-скоро дрехите си и излезте вън! Хотелът гори, няма какво да гледате. Бавите ли се, другите ще се събудят и тогава ще настане такава суматоха, такова блъскане, че и вие няма да излезете. – „Да останем да гасим огъня!“ – Не, това е такова горене, което никаква вода не може да изгаси. И на цял океан водата да го гаси, не може да го изгаси. Каквото и да говорят учените хора, не могат да обяснят произхода на този огън. Това е закон на живата природа. Животът трябва коренно да се пречисти, да се внесе в него вътрешно преобразувание. Аз не говоря за някаква революция между хората, но ще настане вътрешна промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от техните дребнавости, които им пречат да се разбират като братя и сестри. Който разбере това нещо, ще го провери и ще се освободи от стария живот, от всички утайки на миналото. Вижте какво пишат вестниците за земетресенията, които стават в Япония. Там някъде се повдига цяла планина, като Витоша, и разтърсва земята; тя се отваря и в нея изчезват големи градове, с по 150–200 000 души. Досега са изчезнали милиони хора. Защо стават тия неща? Казвате: „Това са природни закони“. Ами ако тук някъде се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава с нас? Какво ще кажат всички съвременни учени за произхода на земята и за това, което става с нея? Нещо страшно става! Съвременните хора са деца, които си играят с взривни вещества, складирани в самата природа. Те още не са опитвали гнева на живата природа. Когато тя се разгневи, започва да се движи – да се свива и разпуща, да гълта всичко, каквото срещне на пътя си – градове, села, хора и животни. Нищо живо не остава на повърхността ѝ. Какво ще кажете, ако се намерите долу, под тия развалини и разрушения? Казвате: „Това не може да бъде!“ Да, ако хората живеят по Божия закон, земята никога няма да отвори устата си и да ги погълне, но ако не живеят по Божия закон, тя ще отвори устата си и ще ги нагълта на общо основание. И ако ги погълне, това е пак привилегия за тях, но ако ги намери за много грешни, тя казва: „Не искам да ви погълна в себе си“ – и ги изхвърля навън. Знаете ли колко е страшно това? Вътре в себе си не ги иска, но и в пространството не ги иска. Какво трябва да правят? Все пак най-добре е да се намерят на някой параход, макар и най-беден, макар и на най-долното място – има шанс да излязат някъде на брега. Ами по-добре ли е да попаднат във вълните на морето? В такъв случай привилегия е да те нагълта земята, отколкото да те изхвърли някъде в пространството да се луташ. Има такива случаи. Ще кажете: „Това е заплашване само“. Не е заплашване, но такива са законите на разумната природа. Това е велика Истина. И ако хората живеят съобразно законите на разумната природа, всичко ще им върви по мед и масло, ще живеят в мир и радост. Не е въпросът в заплашванията, но казвам: Ние гледаме другояче на живота. Светът е велико училище за нас, а всички негови външни проявления, това са малки резултати, това е един излишък от света. Има друг свят, пред който вашият реален свят е само външно проявление, една външна сянка. Да оставим настрана тия философски разсъждения и да дойдем до важните въпроси в живота, които ни интересуват. Питам: Когато човек е беден, интересува ли се от това, колко милиарди има в света? – Не се интересува. Когато е гладен, интересува ли се от това, колко гостилници има в света, в колко тенджери готвят и по колко хляб се дава на човек? – Не, тази статистика не го интересува. В дадения случай той се интересува да намери човек, който да му даде няколко златни монети и после да отиде в гостилницата, да се нахрани добре, да се разположи и, ако е въздържател, да изпие чаша студена вода; ако пък е от по-напредналите, да изпие чаша вода с червен цвят и да запее: „Горо ле, зелена; водо ле, студена“. И действително, много хубаво пее зелената гора. Шумолят листата ѝ, тиха песен напяват. За вас е важно да се осмисли животът ви и да се премахнат всички недоволства, обезсърчения и всякаква апатия. Някой казва: „Нищо не ме интересува“. Как да не те интересува нищо? – „Аз не искам да живея повече, не искам да съществувам.“ Този, който казва, че не иска да живее, той не говори Истината. Ние разбираме неговия език. Зад този израз се крие друго нещо. Когато някоя мома казва, че иска да умре, аз подразбирам друга идея, която тя скрива. Тази мома иска да люби, да обича. Тя казва: „Досега аз бях навикнала да ме любят, но отсега нататък искам аз да любя, аз да жертвам нещо от себе си“. Та когато хората искат да умрат, подразбирам, че искат да живеят по новия начин. Всеки, който умира, дава нещо. Когато бащата умира, извиква сина и дъщеря си и казва: „Деца, аз умирам вече, напущам този свят. На вас давам двете къщи, да ги разделите помежду си, а нивите и другите имоти оставям на роднините“. Когато раздадеш всичко, каквото имаш, това е смърт. В това отношение всеки от вас може да умре и пак да живее. Като умреш и отново дойдеш, никой няма да забележи, че си умрял. Щом раздадеш всичкото си имущество, всички мислят, че ти си умрял отдавна. Когато хората говорят за смъртта, те разбират, че човек умира и раздава всичко, завещава го на околните, а ние кръщаваме смъртта със същинското ѝ име и казваме: Който умира, той започва да люби. Аз желая тази мисъл да остане у вас доброволно, без насилие. Този ден е тържествен, ние седим пред лицето на Бога и аз искам всеки от вас вътрешно да разреши този важен въпрос. Разрешите ли го днес, той е разрешен за всякога. Не го отлагайте за друг ден, но разрешете го още днес, докато сте пред Божието лице. Господ казва: „Търсете ме, докато съм близо до вас“. Когато параходът стигне на някое пристанище, вие какво трябва да правите? Трябва да вземете билет още преди третия звънец. Закъснеете ли, той няма да ви приеме. Параходът има определена тарифа. Дойде ли часът за тръгване, никого не чака. Казвате: „Ако закъснея, аз мога да тръгна със следния параход“. Можете да тръгнете и със следния параход, но знаете ли как седи въпросът? Баща ви, майка ви, брат ви, сестра ви, приятелите ви ще заминат с първия параход. Ако пропуснете този параход, ще съжалявате. Затова навреме ще отидете! И тъй, отсега нататък, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Неговата Любов. Това изисква новото учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние трябва да се отличаваме от другите по това, че имаме един велик принцип, една велика идея, за която сме готови и на огън да ни турят, и на бесилка да ни увисят, и на кръст да ни разпнат – всичко можем да понесем. Ако ни турят на огъня, като дървата ще горим, работа ще вършим, но няма да изгаряме. Ако ни превърнат във вода, жаждата на хората ще уталожваме, но никого няма да давим. Ако ни направят на въже, за всичко ще служим, но никога за обесване на хората. Ако ни направят на перо, всичко хубаво ще напишем, но никога смъртна присъда няма да подпишем. Следователно, в каквото положение и да поставите праведния човек или ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Божията Любов. Има ли нещо по-велико от това? Сега, като ви говоря така, вие казвате: „Ние сме слушали тия работи“. Да, слушали сте ги, но като ви запаля веднъж, няма да се освободите от това запалване. Запаля ли ви, и цял свят да излезе да ви гаси, не ще може да ви изгаси. Колкото повече ви гаси, толкова повече ще се запалвате и ще горите, без да изгаряте. И затова Писанието казва: „Светлина на нозете ми е Твоето Слово“. Аз желая всички да носите запален светилник, който Господ ще ви даде днес. Като излезете оттук, всеки от вас ще види по един ангел. Помолете го да ви даде по един запален светилник и тръгнете по определения от Бога път. Вие ще ми кажете: „Учителю, де е вратата на новия живот?“ Аз няма защо да показвам вратата на хора като вас, които са толкова учени. Има ли нужда да ви отварям Евангелието? Казвам ви: Намерете 15 глава от Евангелието на Лука и четете. Всички знаете де се намира този ангел. Райската градина не е извън човека, нито на „Изгрева“ някъде – тя се намира в самия човек. Ангелът, когото търсите, е в тази Божествена градина, пред входа на която Бог постави два херувима с огнени мечове, да пазят да не влизат грешните хора. На праведните хора Бог дава по един запален светилник и казва: „Вие можете да отидете в Рая, той е за вас“. Сега и аз ви казвам: Идете в Рая, в Божествената градина, да се поразходите, да се срещнете с ангела и да се поразговорите. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. За това Той дойде на земята. И ако досега сте ходили в тъмнина и сте били в безсъзнание, отсега ще ходите в светлина и със съзнание, и ще служите на Бога с вътрешна любов, по нов начин. Само така ще приемете Божието благословение. И тъй, аз ви поздравлявам днес със запалените светилници! Христос казва: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината“. Сряда, 24 август, 8 ч.с Съборни Беседи 24.08.1927 Сряда, София   Из том „Пътят на ученика”, Съборни беседи текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство обработен е в ПорталУики към дата 14.01.2009 г подлежи на допълнителна обработка посещения: 1879 Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.   « Свещеният час Още лекции от СБ | Обратно към всички текстове » Дойде глас © Copyright BeinsaDouno.com 2002-2024 | Екипът на портала | Връзка с нас Програмиране и поддръжка: itiVision.com