Издателство:
Алфиола
София, 2009 г.
Цена: 6,80 лв.
ISBN:
978-954-813-952-6
Страници: 176
Тип: книга
Мекa корица, Размери: 14.30x20.00
"За мен щастието е:
да осъществяваш добри идеи и идеали;
да се раздаваш за другите,
да спасиш човек от гибел;
да направиш добро...
...Материалните неща са без стойност - отричам ги като цел.
...Нека хората да се обичат повече - без Любов животът е безсмислен!"
Георги Томалевски
Съставителят на книгата Христо Маджаров е събрал есета на Георги Томалевски, родени в списание “Житно Зърно” от 1922 до 1944 г. Това е и последният подарък, който той прави на автора за 90я му рожден ден (1987 – малко преди да напусне физическия свят).
Авторът е един от първите наши есеисти и спомага за утвърждаване на есето като жанр.
Макар и написан в проза, художественият свят на Томалевски е най-ефирна поезия. В езика, с който авторът извайва паралелните светове, има много пластика и оживотворява всичко, до което се докосне.
Изящният рисунък на фразата има и своята дълбочина. Ето някои заглавия на есета от книгата:
“Моето раждане”, “Друмникът”, “Световната душа”, “Изкуството – предвестник на новата епоха”, “Странникът”, “Слънцето ухае”, “На децата – моите малки приятели”, “Роса”, “Два свята”, “В навечерието на синтетичната епоха”, “Идващата раса” , “Ще дойде Тя”.
Във всички негови творби духовното е сърцевина и върховна мярка за всичко. Вдъхновеното му слово помага на душите да се устремят към Новата Епоха.
Полъх от Света на Красотата
преглед на книгата от Милена Семова
Истинската поезия се ражда, когато Творецът протегне десницата си и докосне човешката душа. Тогава тя проглежда в отвъдземните светове и ражда откровения, в които животът и светът се осмислят от много по-високи измерения. Така човек разбира, че животът тук, на земята, е само една малка частица от един друг целокупен и надвечен Живот. Затова за читателя е шанс всяко облъхване от света на истинската Поезия.
От тези фини измерения идва в нашия свят и творчеството на Георги Томалевски. В новата книга на изд. “Алфиола” “Сказания за Новата Епоха” съставителят й Христо Маджаров е събрал есета на твореца, родени в списание “Житно Зърно” от 1922 до 1944 г. Това е и последният подарък, който той прави на автора за 90-я му рожден ден (1987 г. – малко преди да напусне физическия свят).
Поезията е нещо отвъд формата, тя е в заряда, който носи Словото, затова, макар и написан в проза, изваяният художествен свят на Томалевски е най-ефирна поезия. И само няколко щриха от него доказват това...
В творчеството на Томалевски човек и Природа са огледални един за друг и се осмислят един чрез друг. Азът, имайки за своя мяра Природата, навлиза в своите дълбинни душевни пластове тъкмо чрез нея. Тя е негова Майка и негов идеал. Лирическият Аз е човекът на Път. И Пътят в пространството е път вътре в него. Вътрешните му простори са натежали от галактики и вселени, движени от десницата на Единия. Докосвайки се до тях в творчеството му, човешката душа съпреживява тия светове и има шанс да ги потърси или поне преповтори в себе си...
Образът на Майката е също многомерен и изведен на нивото на метафората: образът на родилата го майка, образът на “майката със златното сърце” от приказките, образът на Майката Земя, образът на Великата Майка и на самата Природа се сливат в едно неделимо Цяло – най-ясният, красив и ефирен лик на Тази Същност, която съкровено наричаме Любов...
Изящният рисунък на фразата има и своята дълбочина, защото е роден от красив и обработен в Школата на Учителя ум – този на Ученика. Само достигналият до тази степен, може да борави с измерения, недостъпни за обикновеното човешко съзнание.
Затова и в творчеството на Томалевски познанието за човека е проникновено и цялостно, защото той е видян като средоточие на сили, които идват отпреди Времето и отвъд Пространството (блясват на небосклона във физическия свят и отново отминават отвъд). Всичко е едно и е в дланта на Единия. Окото на посветения вижда безпогрешно магията на проникването чрез творене на Висшето във физичното и смирено коленичи пред мъдростта на това съграждане.
Погледът на твореца е устремен към синтеза в Цялото, и като осъзнава, че сме “В навечерието на синтетичната епоха”*, благовества на човечеството приближаването към “Синтетичната цивилизация”. Тогава, когато “Идващата раса” на красотата, ще прекрачи отломъците на рухналата стара култура, “Ще дойде Тя” – дългоочакваната духовна Пролет, която ще обнови посърналите човешки души и ще ги възроди за живот...
Българското литературознание е в дълг към Твореца, създал тази вселена от красота. Ако му се доверим и прекрачим в нея, ще видим със собствените си очи елмазеният блясък на “Росата”, ще чуем за какво си говорят “Мъдреците и децата” и ще усетим как “Слънцето ухае”. А ако “В утринните часове” осъществим своето “Пробуждане”, ще чуем “Тихият глас”. Тогава, в зори, можем кротко да тръгнем след “Друмникът” и да прекосим с него безграничните простори, водещи към ”Световната душа”... В езика, с който авторът извайва многомерното пространство и паралелните светове, има много пластика и оживотворява всичко, до което се докосне.
Събраните в новата книга есета са класовете на посятото житно зърно, което Беинса Дуно е вложил в душите на учениците си, сред които е и Георги Томалевски. И издателство “Алфиола” с радост ги поднася на своите читатели.
Благодарим за съпричастието, подкрепата и професионализма на Румена Томалевска – дъщеря на твореца. Щастливи сме, че самата Лили Димкова предостави с голяма радост своята картина “Очите на духа”, а какъв по-добър синтез на съдържанието на тази малка, ала изпълнена с красота и обич книга.
* в курсив – заглавия на есета, включени в книгата
За поръчки:
тел. 052/610-814 или имейл ds_mil@abv.bg
Вижте също: списък с книги от същото издателство
Онлайн поръчка
|
Начало
