| Порталът към съзнателен живот |
На зазоряване
(Съборни Беседи,
16.08.1942 10:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Казано е в Писанието, че животът на праведния е като на зазоряване.
Често се задават въпросите: каква е основата на живота? Каква е основата на света? Преди да се отговори на тези въпроси, важен е въпросът за човешкия живот. На какво почива той? Човешкият живот се ръководи от три важни начала: от ума, от сърцето и от волята. Като дойде до тях, той отива и по-далеч, иска да знае, какво представя душата, съществува ли тя, или не. Душата е навсякъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измери. Какво представя животът? И на този въпрос не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Същото се отнася и за света. Той е създаден от съвкупността на множество числа, наредени в хармонични съчетания. Ще запитате, от какви числа е създаден светът – от четни или нечетни? Да се отговори на този въпрос, това значи, да се врачува.
Какво представя сегашният живот на хората? – Врачуване. Повечето хора живеят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живеят от ден за ден, Стават сутрин от сън и си казват: Да видим, какво ще ни се случи днес. Така постъпват младата мома и младият момък. Те търсят някоя баба – врачка, да им хвърля боб, карти, или да им гледа на кафе, какво ще им се случи в близкото или по-далечно бъдеще. Ако питате врачките, какво в същност виждат и разбират на боба, или на кафето, и те сами не знаят, но някога налучкват нещо. Има врачки, които врачуват на хората, а на себе си не могат. Съберат се две врачки, една на друга врачуват, но на себе си не могат да познаят.
Във Варненско някъде имало една врачка, която познавала бъдещето на хората. При нея се стичали хора от всички краища на околията и оставали доволни от врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще им се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечер я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало в техни ръце. Тя останала пак бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка.
Като живеят, хората искат да се възпитават, да просветят умовете си и да облагородят сърцата си. В същност, те не знаят, какво искат. Първата задача на човека е да използва възможностите и условията за проява на ума и на сърцето, а после да се грижи за просвета на ума и за облагородяване на сърцето. Щом се проявят те, естествено е, че умът ще търси условия да се просвещава, а сърцето – да се облагородява.
Задачата на човека е да определи първо отношенията си към Божественото в себе си, към своята душа и на нея да разчита. С какви капитали разполагат хората, как мислят, колко са добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, с което ти разполагаш, което ти носиш в своя ум и в своето сърце. Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бога. Това е друг въпрос. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трябва да Го познавате, да Го разбирате като реалност, която съществува вън от вас и вътре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно, Той е и в малкото, и в голямото вън от човека. Следователно, когато казваме, че трябва да разчитаме на Божественото в себе си, имаме пред вид Бога като реалност, в която няма никаква измяна. След това човек може да разчита отчасти и на хората.
Човешкият живот се нуждае от здрава основа, при която, всяко нещо да е поставено на мястото си. При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и за живота, за раждането и прераждането. Днес мнозина се произнасят повърхностно за смъртта, и току слушате някой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда някое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрял, но за себе си – роден, излязъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живял цели девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.
Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т. е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онази, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. Ще кажете, че реалното в човешкия живот се заключава в създаване на семейство: да се ожени човек и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мъж? Има ли случаи в живота, когато мъжът и жената да са прекарали заедно един живот от сто години? Ако се оженили на 20 годишна възраст и са живели сто години заедно, да заминат и двамата заедно на 120 години. Такъв случай не съм срещал в живота си. Значи, като се оженят, мъжът и жената живеят заедно най-много 40–50 години и заминават, единият по-рано от другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Някъде мъжът и жената живеят заедно само една-две години и се разделят. Реалните неща са вечни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влезе в нов живот. Това е лесна работа. Но трябва да се знае, че женитбата е слугуване. Всеки може да стане слуга, но важно е, като се пазариш някъде да слугуваш, да не те изпъдят преждевременно, без да ти платят. Когато намаляват заплатата ти, това показва, че има нещо, което не е в естествения ред на нещата. Увеличават ли заплатата, това е в реда на нещата. Когато мома и момък се оженят, те скъпо си плащат. Те си дават по сто целувки на ден. Всяка целувка е чисто злато – ефектив. Колкото по-дълго време живеят заедно, целувките постепенно намаляват. На втората, третата година едва ли си дават по една целувка на ден; на десетата година по една целувка годишно. Значи, заплатата им се намалява до минимум. Когато заплатата между мъжа и жената в дома намалява, животът им постепенно се влошава, изгубва всякаква поезия. Много от сегашните хора не знаят да се целуват. Това не е нищо друго, освен измама. Много хора не се ръкуват правилно. Те подават само един, два или три пръста. Ще се ръкуваш с цялата си ръка, да знае човек, че може да разчита на тебе. Съвременните хора отричат съществуването на душата, но, в всъщност, техният стремеж към проявяване не е нищо друго, освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. Умът се проявява чрез очите, сърцето – чрез носа, а волята – чрез устата. Вижте, какво прави лъвът, когато хване жертвата си. Той я сграбчва с краката си и я туря до устата си да я разкъса Значи, устата е израз на волята. Някои искат да знаят, имат ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човек да има силна воля. Колкото по-голяма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голяма трябва да бъде устата, това е въпрос, който сами трябва да изучавате. Всеки човек има уста, нос, очи, вежди, уши, но малцина знаят, по колко сантиметра са те. Никой не ги е измервал точно, да знае големината на своите удове.
Ако попитате един земеделец, колко голяма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за къщата му и нейните размери, също така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължат на факта, че нещата, с крито си служат, не са построени добре, не отговарят на точните мерки, които природата е предвидила. Сегашните къщи са много хубави. По-хубави и по-удобни къщи човечеството не познава, въпреки това, те са нехигиенични. Светлината не пада добре, поради което повечето хора са нервни, лесно се дразнят. Пречупването на светлината от стените и таваните не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивките им, не са хигиенични. Същото се отнася и до дрехите, с които се обличат. Те не са хигиенични, затова трябва да си изработят облекла, които да отговарят на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и там има нещо нехармонично. Главният елемент при храненето – житото, го мелят с камъни. Това значи, да отнемат хранителните му вещества – етерните масла, и да останат в него триците. В бъдеще, житото няма да се мели сухо.
Изобщо, една от причините за страданията на хората се крие в преобладаване на прави линии и остри ъгли в техния живот. Поради изопачаване на живота си, човек е изкривил и своите удове. Радко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, светлината не се възприема еднакво от всички хора. Тя не пада под еднакъв ъгъл, затова хората имат различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да имат еднакви разбирания за любовта. Ако двама добри художници се заемат да рисуват един и същ човек, да предадат основните му черти, те ще се различават в схващанията си. И двамата ще предадат различно неговите черти. Всеки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, в края на краищата, ще имате два различни образа за един и същ човек. За да рисува точно, художникът трябва да следва пътя на природата: да предаде характерните черти на човека така, както природата ги е поставила, без никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата в нейната работа. Задачата на човека е да подражава на природата, но не и да конкурира с нея.
Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влязат в човека и да работят за него, да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тялото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тялото като спънка за духовния живот на човека и казват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тялото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво тяло ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, т. е. с какъв брой. Ако дойде с по-малко души от тези, които сега влизат в тялото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на празни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите разберат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усеща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усеща вътрешно изоставен, осиромашал. Докато малките Душички са в човека, той е радостен и весел. Щом го напуснат, той става скръбен, започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине.
Когато остане сам в живота си, човек започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човешкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му. Дом, в който хората не се карат, е дом на любовта. За този дом може да се каже, че е хигиеничен. Какво ще кажете за този дом, в който хората постоянно се карат? Ще кажете, че те се молят на Бога по три пъти на ден. Аз чета надписите и виждам, че те се карат и оплакват от живота си по три пати на ден. Те се молят за хляб, за дрехи, за къщи, за пари. Рядко виждам надписи, които показват, че някой дом изпълнява Божията воля, че хората в този дом служат на Бога.
Няма по-велико нещо в човешкия живот от служенето. На кого може да служи човек? – На съвършения. Кого може да слуша ученикът? – Учителя си. За да бъде ученикът абсолютно послушен, учителят трябва да бъде гениален. Гениалният учител се отличава с голямо постоянство и решителност.
Когато Мохамед проповядвал учението си, най-после той дошъл до голямо обезсърчение и решил да бяга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се замислил. В този момент той видял, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успяла да го занесе в мравуняка. Като видял голямото постоянство на мравката, Мохамед си казал: Чудно нещо, една мравка проявява такова голямо постоянство и смелост. Тя може да вдига и изпуша 99 пъти товара си, с надежда, че на стотния път ще успее, а аз се обезсърчих още от първите опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния път и аз ще успея в своята работа.
Малка е мравката, но и от нея можете да се учите. Човек иска едно нещо – да се осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човек, когато, още с идването си на земята, той е осигурен? Който го е изпратил на земята, Той го е осигурил. Вярвайте в Онзи, Който живее във вашия ум и във вашето сьрдце. Той ще нареди работите ви, както трябва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за вас. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва от любовта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голям човек. За да бъдете големи, трябва да носите голям товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Той трябва да има пред вид благото на цялото човечество. Всеки човек трябва да носи нещо, освен за себе си, още и за своите ближни. Светът се нуждае от живия хляб. Който мисли и за ближните си, той е добър човек. Той дава път на Божественото в себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената светлина в ума си, нищо не постига.
Човек е дошъл на земята да се възпитава, да постигне три неща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човек, това значи, да прилага всичко, което е научил. Достатъчно е да се погледне в огледалото, за да види, ясни или мътни са очите му. Ясните, бистри очи показват, че човек е изработил в себе си права мисъл, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постъпва право, очите му са мътни, пълни с влага. Едно време и земята беше пълна с влага, но Господ каза една дума, и влагата, т. е. водата се разпредели в морета и в океани, и небето се изясни. Нашият умствен свят трябва да се проясни, да се махнат облаците и да се разкрие хоризонтът, чист и ясен. Звездите на небето символизират хората. Слънцето и луната представят двете системи, с които хората си служат. Слънцето е представител на учените хора, а луната – на религиозните. Казано е в Писанието, че слънцето и луната ще потъмнеят. Това подразбира, че религията и науката ще слязат от положението, в което се намират. Нов живот, нови пътища, нови условия идат в свита. Днес целият свят, всички народи се бият за някаква идея. На място ли е тази идея? Ако каменарят чупи камъни, за да направи къща, чупенето на камъните е на място. Ако дърварят сече дървета, за да ги вложи в строежа на една къща, сеченето на дърветата е на място. Обаче, ако каменарят и дърварят вършат една работа, без да имат пред вид никакво благо, работата им не е на място. Да изсичате горите безразборно, това значи, да си създавате най-големите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в техния организъм. Растителността в мозъка, в дробовете и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовете и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме пример само за един човек, който е живял най-много, и то 900 години.
„Животът на праведния е като на зазоряване". Дружете с праведни и добри хора, за да изгрее и у вас зората на новия живот. Една българска поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш." Ако дружиш с болни, болен ще станеш; ако дружиш със здрави, здрав ще станеш; ако дружиш с умен, умен ще станеш; ако дружиш със силен, силен ще станеш. Следователно, за да се оправи светът в един ден, хората трябва да дружат с Любовта, т. е. с Бога. Животът на земята е временен. Човек е като наемател, от него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време в къщата, която е наел. Ако отношенията му с домакина на къщата са добри, той ще остане по-дълго време да живее в нея. Развали ли отношенията си с домакина, последният ще го изпъди от къщата си. Ако иска да продължи живота си, човек трябва да има любов към себе си и към ближния си. Каква любов? – Която възкресява. Ако млад момък, със светъл ум и сърце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравее и ще стане от леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. В който момент се убеди, че някой я обича, тя се пробужда за нов живот и оздравява. Сегашните хора умират от безлюбие, а оживяват от любов. Следователно, човек живее, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? – Той е Единният, Вечният, Който не се отказва от никого, не съди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчива дума. Като срещне някого, който направил една погрешка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излезе от тебе. Ангелите могат да не го харесват, но Бог харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Осъмнете ли се в Него, радостта ви напуща. Щом се насърчите в живота, радостта отново ви посещава.
Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил". С живота си Той доказа, че не е дошъл да приложи своята воля. Ако беше приложил своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдат на помощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи с 150 000 души. Значи, те можаха в една нощ да се справят с цялото човечество. Целта на Христа не беше тази. Той дойде да изпита любовта на хората и да приложи Божията Любов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва на гърба си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савела на кон и го ослепил със светлината си. Христос го запитал: „Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остен". От този момент Савел се обърна към Христа и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цялото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва.
Съвременните хора мислят, че, като се пожертвува за Христа, човек трябва да се откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мъжа, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христа, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христа, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаят и възлюбят Христа, хората ще бъдат готови да раздават от своите блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени.
Днес искам да направите следния опит: Като излезете от салона, да прекарате пет-шест часа в абсолютен вътрешен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живеете в ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате някаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгневени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорят! Бъдете глухи и слепи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. Христос живее в човешките души. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Защо? – Защото Той живее и в неговата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта. Следователно, ако човек умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта.
Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава, кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да й се притека на помощ.
Един ден наблюдавам, как две мравки се карат за една трошица хляб. Питам ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Аз първа намерих тази трошица; тя иска да вземе половината, но аз не я давам. В този момент изваждам от джоба си много трошици и им хвърлям. Спорът веднага се разреши. И за двете мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпросите. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора са жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любов не разрешава въпросите, но голямата ги разрешава. Да носиш голямата любов в себе си, това значи, след като си работил цял ден усилено, да се върнеш вечерта бодър, пълен със сили и живот в себе си. Българинът, като прави стомните си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отверстие, но то трябва да бъде два пъти по-широко от сегашното.
Помнете следния закон: много даваш, много взимаш; малко даваш, малко взимаш. Много мислиш, много знания придобиваш; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко работиш, малко печелиш. Това са процеси на любовта. Не можеш да постъпваш, както искаш, и да се ползуваш от любовта. Мома или момък, които се карат с баща си, с майка си, с братята и сестрите си, не могат да живеят добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкът на момата, той няма да ги изпълни. Невъзможно е, да се караш, сърдиш и гневиш на родителите си, а да живееш добре със своя възлюбен. Такава мома и такъв момък могат да изпълняват службата на надзиратели, но не на мъж или на жена в семейството.
Днес Бог ни гледа, какво правим,. и се чуди на умовете ни. Сегашните християни мислят да влязат в Царството Божие по лесния път. Няма лесен път за Царството Божие. Който иска да влезе там трябва да бъде готов да мине по пътя на Христа. Той дойде в света, донесе Божията Любов, пожертвува се за човечеството, заради което Го разпнаха. Цяла нощ римските войници се гавриха с Него, но Той понесе всичко с любов и велико самообладание. Той знаеше, че един ден тези удари ще се сипят върху техните гърбове. Римските войници определиха броя на ударите, които бъдещото човечество трябваше да понесе. Днес всички се интересуват, кой ще победи в сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвам: Блажен е този народ, който пръв приложи Божията Любов, Божията Правда, Божията Мъдрост и Истина. Старото трябва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрез любовта, която изключва всякакво безправие. Светът се нуждае от нов ред и порядък, от разумност и справедливост. Безправието трябва да изчезне от всеки дом и от всяка държава и да се замести с порядъка на правдата и любовта.
„Животът на праведния е като на зазоряване". Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Търсете тогава разрешението на въпросите в любовта, а не вън от нея. Като дойде между хората, любовта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия живот, който ще се изяви чрез ума, сърцето и душата на хората. Отворете умовете, сърцата и душите си за Онзи, Който всеки момент ви говори чрез всички живи същества. Слушайте, какво ви говори, и изпълнявайте Неговата воля. Отворете се за любовта. Ще кажете, че любовта е само за младите. Не е така. Любовта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовта в себе си. Любещият е здрав, умен и добър. Щом е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовта си във всяко свое действие. Като готви, тя влага любовта си в яденето. Който яде от това ядене, ако е болен, оздравява; ако е недоволен, става доволен. Когато някой казва, че има любов в сърцето си, накарайте го да сготви. От яденето му ще познаете, каква е неговата любов. Докато дава път на любовта в себе си, човек разполага с всички нейни възможности. Щом изгуби любовта, изгубва и възможностите, с които тя разполага. Животът е ценен главно за любовта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрели. Те ще възкръснат, ще се явят отново на земята, като левенти моми и момци, и всички единодушно ще извикат: Напред с любовта!
Блажен е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той видя един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избяга, като остави дрехата си в нейните ръце. Наклеветен от жената на своя господар, той беше осъден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгреши пред господаря си. Оттук той беше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – сънят на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като техен брат, и им прости направената от тях погрешка.
Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек трябва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиите. Той трябва да победи мъчнотиите, да се справи с тях и тогава да дойде до любовта. Любов без мъчнотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след големи изпитания и страдания. Големи блага, възможности и условия се дават на хората, но те не могат да се ползуват от тях. Бог чака търпеливо да се осъзнаят всички хора и да се върнат към Него. Времената са усилни. Който иска, може да живее в любовта. Всички имате опитности, които трябва да използувате. Природата не обича повторението на нещата. Тя не позволява да се повтарят погрешките. Една погрешка, направена веднъж, е на място, човек се учи от нея. Обаче, не е позволено същата погрешка да се повтаря.
17. Беседа от Учителя, държана на 16 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.
Съборни Беседи
16.08.1942 10:00 Неделя,
София
|
| |
Из том „Опорни точки на живота”, СБ
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 28.06.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
|
посещения: 3676
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
